BG107301A

BG107301A - Синтетичен метод за получаване на ектеинасцидиново съединение

Info

Publication number: BG107301A
Application number: BG107301A
Authority: BG
Inventors: Andres Francesch; Carolina Fernandez; Jose CHICHARRO; Pilar Gallego; Maria Zarzuelo; Ignacio Manzanares; Marta Perez; Carmen Cuevas; Maria MARTIN; Simon Munt
Original assignee: Pharma Mar, S.A.
Priority date: 1999-05-14
Filing date: 2002-11-20
Publication date: 2003-07-31
Also published as: BRPI0110801B8; WO2001087894A1; NO20015547L; PL353002A1; BRPI0110801B1; JP2002544280A; PL226890B1; SK287835B6; CZ20023751A3; US20040002602A1; KR100834601B1; BR0010559A; CZ20023746A3; DK1185536T3; BG65896B1; CN1229382C; CY1108095T1; CN1441805A; WO2000069862A2; BR0110443A

Abstract

Изобретението се отнася до методи за получаване на съединения с кондензирана пръстенна структура с формула. Тези съединения включват ектеинасцидини иимат спироамин-1,4-мост. По метода се получава 1,4-мост, като се използва 1-лабилен, 10-хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензирано пръстенно съединение. След формиране на 1,4-моста, защитата при С-18 се отстранява преди въвеждане на спироамина.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до синтетични методи и, поспециално, до синтетични методи за получаване на ектеинасцидинови съединения.

Предшестващо състояние на техниката

European Patent 309,477 се отнася до ектеинасцидини 729, 743, 745, 759А, 759В и 770. Установено е, че ектеинасцидиновите съединения притежават антибактериални и други полезни свойства. Ектеинасцидин 743 в момента е подложен на клинични изпитания като антитуморно средство.

Ектеинасцидин 743 притежава сложна трис(тетрахидроизохинолинфенол) структура със следната формула (I):

Напоследък ектеинасцидините се получават чрез изолиране от морското безгръбначно Ecteinasddia turbinata. Добивът е нисък и се търсят алтернативни препаративни методи.

В U. S. Patent No. 5,721,362, виж също и WO 9812198, е описан синтетичен метод за получаване на ектеинасцидинови съединения. Описаният метод е дълъг и сложен. За илюстрация са дадени 38 примера, описващи един или повече етапи на синтетичната последователност за получаване на ектеинасцидин 743.

При известния синтетичен метод се получава 1,4-мост при използване на

1-лабилен, 10-хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензирано пръстенно съединение. Както е показано в ПримерЗЗ, съединение (13) се превръща в съединение (14):

Съгласно известния синтетичен метод, след това в 1,4-моста се образува спирохинолин, съгласно етапите на Примери от 34 до 36, и 18-МОМ защитаващата група се отделя до получаване на ектеинасцидин 770, който след това се превръща в ектеинасцидин 743.

Претенция 25 на U. S. Patent No. 5,721,362 се отнася до междинно фенолово съединение с дадена формула (11), което ще наричаме Междинно съединение 11 или lnt-11. То притежава следната бис(тетрахидроизохинолинфенолова) структура (II):

в която МОМ е метоксиметилов заместител и TBDPS е тертбутилдифенилсилилов заместител.

От Междинно съединение 11 е възможно да се синтезира друго интересно актитуморно средство, фталасцидин, виж Proc. Natl. Acad. Sci. USA 96, 3496-3501, 1999. фталасцидинът представлява бис(тетрахидроизохинолинфенолово)производно с формула (III):

В ектвинасцидини 743 и 770 1,4-мостьт има структура с формула (IV):

Другите известни ектвинасцидини включват съединения с различни мостово свързани циклични пръстенни системи, както при ектеинасцидини 722 и 736, кьдето мостът има структура с формула (V):

ектеинасцидини 583 и 597, кьдето мостът има структура с формула (VI):

ο

и екгеинасцидини 594 и 596, където мостът има структура с формула (VII):

Пълната структура на тези и съответните съединения е дадена в J. Ат. Chem. Soc. (1996) 118, 9017-9023. Съобщението е дадено за сравнение.

Други литературни източници за екгеинасцидинови съединения включват: Corey, Е. J., J. Am. Chem. Soc., 1996, 118, рр. 9202-9203; Rinehart, et al., Journal of National Products, 1990, “Bioactive Compounds from Aquatic and Terrestrial Sources”, vol. 53, pp. 771-792; Rinehart, et al., Pure and Appl. Chem., 1990, “Biologically active natural products”, vol. 62, pp. 1277-1280; Rinehart, et al., J. Org. Chem., 1990, “Ecteinascidins 729, 743, 745, 759A, 759B and 770: Potent Antitumour Agents from the Caribbean tunicate Ecteinasddia turbinata”, vol. 55, pp. 4512-4515; Wright et al., J. Org. Chem., 1990, “Antitumour Tetrahydroisoquinoline Alkaloids from the Colonial Ascidian Ecteinasddia turbinate?, vol. 55, pp. 4508-4512; Sakai et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA 1992, “Additional antitumour ecteinascidins from a Caribbean tunicate: Crystal structures and activities in vivo”, vol. 89, 1145611460; Science 1994, “Chemical Prospectors Scour the Seas for Promising Drugs”, vol. 266, pp. 1324; Koenig, K. E., “Asymmetric Synthesis”, ed. Morrison, Academic Press, Inc., Orlando, FL, vol. 5,1985, p. 71; Barton et al., J. Chem. Soc. Perkin Trans., • · · .....

•........... ......

1, 1982, “Synthesis and Properties of a Series of Sterically Hindered Guanidine Bases”, pp. 2085; Fukuyama, et al., J. Am. Chem. Soc., 1982, “Stereocontrolled Total Synthesis of (+)-Saframycin B”, vol. 104, pp. 4957; Fukuyama, et al., J. Am. Chem. Soc., 1990, “Total Synthesis of (+)-Saframycin A”, vol. 112, pp. 3712; Saito, et al., J. Org. Chem., 1989, “Synthesis of Saframycins. Preparation of a Key Tricyclic Lactam Intermediate to Saframycin A”, vol. 54, pp. 5391; Still, et al., J. Org. Chem., 1978, “Rapid Chromatographic Technique for Preparative Separations with Moderate Resolution”, vol. 43, p. 2923; Kofron, W. G., Baclawski, L. M., J. Org. Chem., 1976, vol. 41, 1879; Guan et al., J. Biomolec. Struc. & Dynam., vol. 10, pp. 793-817 (1993); Shamma et al., “Carbon-13 NMR Shift Assignments of Amines and Alkaloids”, p. 206 (1979); Lown et al.. Biochemistry, 21, 419-428 (1982); Zmijewski et al., Chem. Biol. Interactions, 52, 361-375 (1985); Ito, CRC CRIT. Rev. Anal. Chem., 17, 65-143 (1986); Rinehart et al., “Topics in Pharmaceutical Sciences 1989”, pp. 613-626, D. D. Breimer,

D. J. A. Cromwelin, K. K. Midha, Eds., Amsterdam Medical Press В. V., Noordwijk, The Netherlands (1989); Rinehart et al., “Biological Mass Spectrometry”, 233-258, eds. Burlingame et al., Elsevier Amsterdam (1990); Guan et al., Jour. Biomolec. Struct. & Dynam., vol. 10, pp. 793-817 (1993); Nakagawa et al., J. Amer. Chem. Soc., 111: 2721-2722 (1989); Lichter et al., “Food and Drugs from the Sea Proceedings” (1972), Marine Technology Society, Washington, D. C. 1973, 117-127; Sakai et al., J. Amer. Chem. Soc., 1996, 118, 9017; Garcia-Rocha etal., Brit. J. Cancer, 1996, 73: 875883; Pommier et al., Biochemistry, 1996, 35: 13303-13309;

Известни са и други природно съществуващи съединения, в които липсва мостова циклична пръстенна система. Те включват бис(тетрахидроизохинолинхиноновите) антитуморни-антимикробни антибиотици сафрацини и сафрамицини и морските природни продукти рениерамицини и ксестомицин, изолирани от култивирани микроби или гъби. Всички те притежават обикновена димерна тетрахидроизохинолин-въглеродна рамка. Тези съединения могат да бъдат класифицирани в четири типа, от I до IV, по отношение на окислението на ароматните ядра.

Тип I, димерни изохинолинхинони, представлява система с формула (VIII), която е най-обща за този клас съединения, виж следващата Таблица I.

Таблица I

Структура на тип I сафрамицинови антибиотици (saframycin)

Заместители

Съединение	_RMa	_RUb
saframycin А	H	H
saframycin В	H	H
saframycin С	H	0CH3
saframycin G	H	OH
saframycin Η	H	H
saframycin S	H	H
saframycin Y3	H	H
saframycin Yd]	H	H
saframycin Adj	H	H
saframycin Yd₂	H	H
saframycin Y₂b	H	_Qb
saframycin Y₂b-d	H	Q^b
saframycin AH₂	H	H
saframycin AH₂Ac	H	H
saframycin AH]	H	H
saframycin AH] Ac	H	H
saframycin AR3	H	H

R²¹	_R25a	R₂5b	R25C
CN	0	0	CH₃
H	0	0	СНз
H	0	0	СНз
CN	0	0	СНз
CN	OH	CH₂C0CH₃	СНз
OH	0	0	СНз
CN	nh₂	H	СНз
CN	nh₂	H	С₂Н₅
CN	0	0	с₂н₅
CN	nh₂	H	н
CN	nh₂	H	СНз
CN	nh₂	H	с₂н₅
CN	H^fl	OH^fl	СНз
CN	H	OAc	СНз
CN	OH^e	H^e	СНз
CN	OAc	H	СНз
H	H	OH	СНз

^а означенията са взаимно заменяеми ^ь когато групата Q има формула (IX):

Тип I ароматни пръстени се виждат при сафрамицини A,BhC;GhH;hS изолиран от Streptomyces lavendulae като компоненти в минимално количество. Цианопроизводно на сафрамицин А наречено цианохинонамин, е известно от Japanese Kokai JP-A2 59/225189 и 60/084288. Сафрамицини Y₃, Ydi, Adi и Yd₂ се получават от Streptomyces lavendulae при директна биосинтеза, при подходящо използване на културна среда. Сафрамицините У₂ь и Y₂i>d димери, получени чрез свързване на азот върху С-25 на едно звено с С-14 на друго, също се получават в подходяща културна среда на Streptomyces lavendulae. Сафрамицините AR, (=АН₂), микробен редукционен продукт на сафрамицин А при С-25, получен от Rhodococcus amidophilus, също се получава посредством нестереоселекгивна химична редукция на сафрамицин А с натриев борхидрид като 1:1 смес на епимери, последвана от хроматографско разделяне (другият изомер AHi е по-слабо полярен). Другият редукционен продукт сафрамицин AR3, 21-дециано-25-дихидросафрамицин А (-25-дихидросафрамицин В) се получава при същата микробна конверсия. При друг тип микробна конверсия на сафрамицин А при използване на вида Nocardia се получава сафрамицин В и при следващо редуциране с вида Mycobacterium се получава сафрамицин • ·

AH’Ac. 25-О-ацетатите на сафрамицин АНг и ΑΗι също са получени по химичен начин за биологични изследвания.

Тип I съединенията с формула (X) също са изолирани от морски гъби, виж Таблица II.

Таблица II

Структури на тип I съединения от морски гъби

Заместители

	R¹*	R^14b	““jF“	R
renieramycin А	OH	H	H	-C(CH₃)=CH-CH₃
renieramycin В	OC₂H₅	H	H	-С(СНз)=СН-СНз
renieramycin С	OH	0	0	-С(СНз)=СН-СНз
renieramycin D	OC2H5	0	0	-С(СНз)=СН-СНз
renieramycin Е	H	H	OH	-С(СНз)=СН-СНз
renieramycin F	OCH₃	H	OH	-С(СНз)=СН-СНз
xestomycin	OCH3	H	H	-СНз

Рениерамицините А-D са изолирани от антимикробен екстракт на гъба от вида Reniera, събирана в Мексико, заедно с биогенетично свързания мономерен изохинолин рениерон и съответни съединения. Структурата на рениерамицин А първоначално е означена със стереохимия при С-3, С-11 и С13. Обаче, при внимателно разглеждане на данните от ¹Н NMR за новите свързани съединения рениерамицините Е и F, изолирани от същата гъба, • · събирана в Palau, е установено, че пръстенното свързване на рениерамицините е идентично като това на сафрамицините. Този резултат води до извода, че преди установената стереохимия на рениерамицините от А до D трябва да бъде същата като тази на сафрамицините.

Ксестомицинът е намерен в гъба от вида Xestospongia, събирана от водите на Шриланка.

Тип II съединенията с формула (XI) с редуциран хидрохинонов пръстен включват сафрамицини D и F, изолирани от Streptomyces lavendulae и сафрамицини Мх-1 и Мх-2, изолирани от Myxococcus xanthus. Виж Таблица III.

с

Таблица III

Тип II съединения

Съединение

	RMa	R^14b	R²¹	R_25a	R^25b	_R25c
saframycin D	0	0	Η	0	Ο	СНз
saframycin F	ο	0	CN	0	0	СНз
saframycin Мх-1	Η	ОСНз	OH	Η	СН₃	nh₂
saframycin Мх-2	Η	ОСН₃	Η	Η	СНз	nh₂

Тип III скелет е установен в антибиотиците сафрацини А и В, изолирани от култивирани Pseudomonas fluorescens. Тези антибиотици с формула (XII) се състоят от тетрахидроизохинолин-хиноново подзвено и тетрахидроизохинолинфенолно подзвено

₀А^сн,

Ан₂ където R²¹ е водород в сафрацин А и хидроксилна група в сафрацин В.

Сафрамицин R, единственото съединение, класифицирано като тип IV скелет, също се изолира от Streptomyces lavendulae. Това съединение с формула (XIII), състоящо се от хидрохинонов пръстен със странична верига от гликолов естер при един от фенолните кислородни атоми, е прекурсор на сафрамицин Д поради умерената си токсичност.

Всички тези известни съединения включват кондензирана система от пет пръстена от (А) до (Е), както е показано в следната структура с формула (XIV):

• ·

Пръстените А и Е са фенолни в ектеинасцидините и някои други съединения, докато в други съединения, особено сафрамицините, пръстените А и Е са хинолинови. В известните съединения пръстените В и D са тетрахидро, докато пръстен С е перхидро.

Техническа същност на изобретението

Остава необходимостта от алтернативни синтетични методи за получаване на ектеинасцидинови съединения и свързани с тях съединения. Тези синтетични методи дават възможност за по-икономично получаване на известните антитуморни средства, както и за получаване на нови активни съединения.

Настоящото изобретение се отнася до синтетични методи за получаване С на междинни съединения, производни и свързани структури на ектеинасцидин или други тетрахидроизохинолинфенолови съединения.

В един аспект, настоящото изобретение се отнася до метод за получаване на екгеинасцидиново съединение със спироамин-1,4-мост. Методът включва получаване на 1,4-мост при използване на 1-лабилен, 10-хидрокси, 18защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензирано пръстенно съединение като кондензираният пръстен има формула (XIV). В настоящото изобретение, защитата при С-18 се отстранява преди въвеждане на спироамина.

Подходящите изходни съединения за новите синтетични методи, включват съединения, свързани с природните бис(тетрахидроизохинолин) алкалоиди. Тези изходни съединения могат да бъдат получени или от различни класове сафрамицин и сафрамицинови антибиотици от различни културни среди, както е описано в WO 0069862, или по други синтетични или биохимични методи. В това отношение, WO 0069862 е даден в настоящото изобретение за сравнение. Настоящата заявка претендира за приоритет от заявката PCT/GB 00/01852, публикуван като WO 0069862. Въвеждаме този текст за сравнение и разширение, тъй като там има описание, което не е дадено в настоящата спесификация.

Предпочитани аспекти

В един аспект, настоящото изобретение се отнася до приложение на междинно съединение 21 в редица нови синтетични методи за получаване на ектеинасцидин 743 и съответни съединения,

Междинно съединение 21 има 5-алилоксигрупа, в която алиловата група служи да защитава 5-хидроксигрупата. Трябва да се разбира, че лесно може да се приложат и други защитаващи групи и, по този начин, настоящото изобретение е разширено най-общо до приложение на други такива 5-защитени хидроксилни съединения.

Получаване на Ектеинасцидин 743 и съответни съединения

Най-общо, превръщането на междинно съединение 21 или на съответни съединения в ектеинасцидинов продукт включва следните основни трансформации:

(а) Превръщане на аминогрупата в хидроксилна група при взаимодействие, например, с натриев нитрит в оцетна киселина.

(б) фенолно защитаване на Е-пръстена.

(в) Естерифициране посредством защитаване на първичната 1хидроксилна функционалност със защитена цистеинова странична верига.

(г) Премахване на защитата на алиловата група и окисление.

(д) Създаване на мостовия пръстен при реакция на циклизираме.

(ж) Премахване на защитата на фенола от Е-пръстена и на цистеиновата част.

(з) Въвеждане на хинолин посредством транс-аминиране и реакция на Petter Spengler.

Високата функционалност на междинните съединения изисква използване на защитаващи групи за Е-пръстенния фенол и за цистеиновата странична верига за да се предотвратят нежелани странични реакции.

В зависимост от различните защитаващи групи могат да бъдат получени редица алтернативни междинни съединения.

Възможни са различни последователности за комбиниране на тези трансформации в зависимост от защитаващите групи, подбрани за фенолния пръстен и за амина от цистеиновата странична верига.

Общият брой синтетични трансформации е също и функция на подбраните защитаващи групи.

За илюстрация, използването на различни комбинации от защитаващи групи е описано по-долу за шест типични метода за получаване на ЕТ-743 от междинно съединение 21, означено в настоящото изобретение, също така, като

SF21.

Метод	Фенолна защита	Цистеинова защита	Брой етапи
1	МОМ	Вос	12
2	МЕМ	Вос	10
3	МЕМ	Cbz	11
4	МОМ	Alloc	13
5	МЕМ	Alloc	13
6	МОМ	Cbz	15

На специалистите в областта е ясно, че описаните в настоящото изобретение реакционни схеми могат да бъдат модифицирани и/или комбинирани по различен начин, като възможните последователности на етапи и на получените при тях съединения представляват част от настоящото изобретение.

Още повече, използването на други защитаващи групи е също част от настоящото изобретение.

Подробно описание на шест синтетични метода

На следващите Схеми от 1 до 6 са представени пълните реакционни схеми за всеки метод.

17..

·· ·«*··

Схема 1 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 1

•	•	•
•	•	• ·
•	•	•
····		• ·

4·· • · · • · · • · · ·· ····

Схема 2 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 2

Схема 3 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 3*

i • ·

Схема 4 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 4

• · « · · · · ·

Схема 5 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 5

164 35 ³⁶ Et-770 • ·

Схема 6 - ЕТ-743: Полусинтетичен възможен метод 6

158 35 36 ЕЬ770

При метод 1, защитата на Е-пръстенния фенол се осъществява в три етапа, включващи защитаване/ премахване на защитата на амина на SF21 с Тгос.

При методи 1 и 2, защитата на цистеиновата странична верига с Вос позволява на фенолът и цистеиновите групи да бъде премахната защитата в един етап, а не в два отделни етапа. При останалите методи се изисква допълнителен етап на премахване на защитата.

При метод 2, избягва се получаване на междинно съединение 25 чрез прилагане на директно естерифициране и следващо защитаване на фенола с МЕМ група.

При методи 2 и 3, защитаването на Е-пръстенния фенол се задържа докато етапите на диазотиране и естерификация позволяват фенолът да бъде защитен в един етап, а не в три етапа, както е при метод 1.

При методи 1, 2 и 3, при директното естерифициране на първичния алкохол с цистеиново производно се елиминират непродуктивните етапи на защитаване/премахване на защитата на първичния алкохол със силилова група (методи 4 и 5), при което последователността се скъсява с два етапа.

При метод 6 се отнася само до последните етапи от междинно съединение 161, което лесно може да бъде получено от междинно съединение 21.

При методи 4 и 5, полученият при началния етап на диазотиране първичен алкохол се защитава със силиций за да се осигури селективна защита на Е-пръстенния фенол и да се избегне получаването на междинно съединение 25. Следвайки модификацията на А-пръстена (премахване на защитата/окисление), силициевата група се отделя и първичният алкохол се естерифицира с цистеиновото производно.

• · · · • · · • · • · • · · · · ·

Тези промени представляват директно следствие на проблемите от метода, даден в WO 0069862. В резултат на тези промени, общият метод 2 е с три етапа по-кратък и потенциално по-подходящ и/или по-евтин за рутинно производство.

Описание на метода

От гледна точка на методи от 1 до 6, настоящото изобретение се отнася до метод за получаване на ектеинасцидинов продукт със спироамин-1,4-мост, като методът включва получаване на 1,4-мост, при използване на 1-лабилно, 10хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензирано пръстенно съединение, където защитата при С-18 се отстранява преди въвеждане на спироамина.

В един аспект на метода, ектеинасцидиновият продукт притежава 21хидроксилна група и методът включва превръщане на 21-цианогрупата в 21хидроксилна група.

Обикновено спироаминът е спирохинолин, особено спирохинолин на ектеинасцидин 743.

При предпочитания метод, 18-защитената група на 1-лабилно, 10хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензираното пръстенно съединение е защитена с МОМ (метоксиметил), или МЕМ (метоксиетоксиметил).

Подходящо е, 1-лабилната група да е М-защитена цистеинилоксиметиленова група с формула -CH₂-O-CO-CNHProt¹-CH₂-S-H.

В тази формула Prot¹ обикновено е Вос (t-бутилоксикарбонил), Тгос (2,2,2трихлоретилоксикарбонил), Cbz (бензилоксикарбонил), или Alloc (алилоксикарбонил).

• · ···· ·· ······ ··· · ··· · ···· · ···· · ··· · ···· ···· ·· ··· ··· ·· ····

В някои аспекти на метода, Prot¹ се отстранява в етапа на С-18 защитаването.

1-Лабилната група може да бъде получена от 1-заместител с формула:

-CH₂-O-CO-CNHProt¹-CH₂-S- Pro!².

В тази формула Prof обикновено е Fm (9-флуоренилметил).

1-Заместител с формула: -CH₂-O-CO-CNHProt¹-CH₂-S- Prot² може да бъде получен при естерифициране на -СН₂-О-Н заместител.

Естерифицирането може да бъде проведено преди или след получаване на 10-хидрокси, ди-6,8-ен-5-он структурата.

С В един аспект на настоящото изобретение, при методът се изхожда от 1аминометилен, 5-защитен хидрокси, 7,8-диоксиметилен, 18-хидрокси, 21-циано кондензирано пръстенно съединение.

1-Аминометиленовата група може временно да бъде защитена за да се осигури защита на 18-хидроксилната група и временно да се отстрани защитата.

Или пък, С-18 хидроксилната група може да бъде защитена след ' получаването на 1-естерната функционалност.

В друг аспект на настоящото изобретение, 1-аминометиленовата трупа се

С превръща в 1-хидроксиметиленова група и 1-хидроксиметиленовата група временно може да бъде защитена за да се осигури защита на 18-хидроксилната група и временно да се отстрани защитата.

Подходящо е, кондензираната пръстенна структура да има формула:

о • · • · · · особено, когато R¹⁵ е водород. Един или повече или всички останали заместители могат да бъдат като в ектеинасцидин 743.

Полусинтез

Настоящото изобретение позволява използването в полусинтетичния метод на известно съединение, сафрацин В, означено също като хинонамин.

По-общо, настоящото изобретение се отнася до полусинтетичен метод за получаване на междинни съединения, производни и свързани структури на екгеинасцидин или други тетрахидроизохинолинфенолови съединения, като се изхожда от природни бис(тетрахидроизохинолин)алкалоиди. Подходящите предпочитани изходни вещества за полусинтетичния метод включват класове сафрамицин и сафрацинови антибиотици, получени от различни културни среди, а също и класове реинерамицин и ксестомицинови съединения, получени от морски гъби.

Общата формула (XV) за изходните съединения е следната:

ОСН₃

в която:

R¹ е амидометиленова група като -CH2-NH-CO-CR^25aR^2SbR^25c, където R²⁵® и R²⁵*³формират кетогрупа или единият е хидроксилна група, аминогрупа или -ОСОСНз, а другият е -СН₂СОСН₃, водород, хидроксилна група или -ОСОСН₃, при условие, че, когато R²⁵⁰ е хидроксилна група или аминогрупа, R²⁵¹¹ не е

2f ··· · · · · · ···· · ···· · • ν · · · · · · ···« ·· ··· »·· ·· ···· хидроксилна група, и R²⁵⁰ е водород, метил или етил, или R¹ е ацилоксиметиленова група като -CH2OCOR, където R е -С(СН₃)«СН-СНз или -СНз;

R⁵ и R⁸ независимо един от друг са подбрани между водород, хидроксилна група или -ОСОСН₂ОН, или и двата R⁵ и R⁸ са кето, а пръстенът А е рбензохинонов пръстен;

и двата R^14a и R^14b са водород или единият е водород, а другият е хидроксилна група, -ОСНз или -ОСН₂СН₃ или и двата R^Ma и R^Mb заедно формират кетогрупа;

R¹⁵ и R¹⁸ независимо един от друг са подбрани между водород или хидроксилна група, или и двата R^s и R⁸ са кето, а пръстенът А е р-бензохинонов пръстен; и R²¹ е хидроксилна група или циано.

По-обща формула за този клас съединения е дадена по-долу:

в която всяка от заместителните групи, дефинирани с Ri, R₂, R3, R4, Re. Re. R7, R&> Rs, R10 е независимо подбрана от групата, състояща се от водород, хидроксилна група, ОСН₃, циано, »0, метил;

в която X е амидна или естерна функционалност, съдържана в споменатите природни продукти;

в която всяко пунктирано кръгче представлява една, две или три възможни двойни връзки.

• · • *

Следователно, настоящото изобретение се отнася до полусинтетични методи за получаване на междинни съединения, включващи междинно съединение 11 и, оттук, до получаване на ектеинасцидинови съединения, както и на фталасцидин и други съединения. Полусинтетичните методи, съгласно настоящото изобретение, включват редица етапи на трансформиране за да се стигне до желания продукт. Всеки етап сам по себе си е метод, съгласно настоящото изобретение. Настоящото изобретение не се ограничава от дадените за пример методи, а алтернативните методи могат да се осъществяват, например, чрез промяна на реда на етапите на трансформиране, ако е подходящо или чрез промяна на използваните защитаващи групи.

В частност, настоящото изобретение включва 21-циано изходно вещество с обща формула (XVI):

в която R¹, R^s, R⁸, R^14a, R^14b, R¹⁵ и R¹⁸ са, както са дефинирани по-горе.

И други съединения с формула (XVI) с различни заместители на 21-ва позиция също могат да представляват възможни изходни вещества. Най-общо, всяко производно, способно да бъде получено чрез нуклеофилно заместване на 21-хидроксилна група на съединенията с формула (XV), в която R²¹ е хидроксилна група, може да бъде използвано. Примерите за подходящи 21заместители включват, но без да е ограничение: меркаптогрупа;

алкилтиогрупа (алкиловата група притежава от 1 до 6 въглеродни атома); арилтиогрупа (ариловата група притежава от 6 до 10 въглеродни атома и е незаместена или заместена с от 1 до 5 заместителя, подбрани от, например, алкилова група, притежаваща от 1 до 6 въглеродни атома, алкоксигрупа, притежаваща от 1 до 6 въглеродни атома, халогенни атоми, меркаптогрупи и нитрогрупи);

аминогрупа;

моно- или диалкиламиногрупа (всяка алкилова група притежава от 1 до 6 въглеродни атома);

моно- или диариламиногрупа (всяка арилова група е, както е дефинирана погоре във връзка с арилтиогрупите);

α-карбонилалкилова група с формула -C(R^a)(R^b)-C(=O)R^c, в която R^a и R^b са подбрани между водородни атоми, алкилови групи, притежаващи от 1 до 20 въглеродни атома, арилови групи (дефинирани по-горе във връзка с арилтиогрупите) и аралкилови групи (в които алкилова група, притежаваща от 1 до 4 въглеродни атома е заместена с арилова група, както е дефинирана погоре във връзка с арилтиогрупите) при условие, че единият от R^a и R^b е водороден атом;

R^c е подбран между водороден атом, алкилова група, притежаваща от 1 до 20 въглеродни атома, арилова група (дефинирана по-горе във връзка с арилтиогрупите), аралкилова група (в която алкилова група, притежаваща от 1 до 4 въглеродни атома е заместена с арилова група, както е дефинирана погоре във връзка с арилтиогрупите), алкоксигрупа, притежаваща от 1 до 6 въглеродни атома, аминогрупа или моно- или диалкиламиногрупа, както е дефинирана по-горе.

Следователно, в по-общ аспект, настоящото изобретение се отнася до методи, при които в първия етап се формира 21-производно при използване на нуклеофилен реагент. Такива съединения наричаме 21-Nuc съединения.

Наличие на 21-цианогрупа се изисква за някои от крайните продукти, особено ектеинасцидин 770 и фталасцидин, докато за други крайни продукти тя действа като защитаваща група, която лесно се превръща в друг заместител, като 21-хидроксилната група на ектеинасцидин 743 или на 21хидроксифталасцидин. Приемането на 21-цианосъединението като изходно съединение ефективно стабилизира молекулата през време на етапите на синтеза, докато е възможно да бъде отстранено. Това и други предимства предлагат и други 21-Nuc съединения.

В един предпочитан аспект, настоящото изобретение се отнася до приложение на 21-цианосъединение с обща формула (XVI) при получаването на бис- и трис-(тетрахидроизохинолинфенолови) съединения. Съединенията, които могат да бъдат получени включват междинни съединения, като междинно съединение 11 и ектеинасцидини и фталасцидин, както и нови и известни съединения с подобна структура.

Предпочитаните изходни съединения включват тези съединения с формула (XV) или (XVI), в която и двата R^14a и R^14b са водород. Предпочитаните изходни съединения включват и съединения с формула (XV) или (XVI), в която R¹⁵ е водород. Още повече, предпочитаните изходни съединения включват съединения с формула (XV) или (XVI), в която пръстен Е е фенолов пръстен. Предпочитаните изходни съединения включват и съединения с формула (XV) или (XVI), в която поне един от, за предпочитане, поне два или три от R⁵, R⁸, R¹⁵и R¹⁸ не са водород.

• * · • « · « « · · * • · · · · · ·· ····

Примерите за подходящи изходни съединения, съгласно настоящото изобретение, включват сафрамицин А, сафрамицин В, сафрамицин С, сафрамицин G, сафрамицин Н, сафрамицин S, сафрамицин У₃, сафрамицин Yd_bсафрамицин Ad_b сафрамицин Yd₂, сафрамицин АН₂, сафрамицин АН₂Ас, сафрамицин ΑΗι, сафрамицин АЬЦАс, сафрамицин АЯз, рениерамицин А рениерамицин В, рениерамицин С, рениерамицин D, рениерамицин Е, рениерамицин F, ксестомицин, сафрамицин D, сафрамицин F, сафрамицин Мх1, сафрамицин Мх-2, сафрацин А сафрацин В и сафрамицин R. Предпочитаните изходни съединения имат цианогрупа в позиция 2, за групата R²¹.

В особено предпочитан аспект, настоящото изобретение се отнася до полусинтетичен метод, при който етапите на трансформация се прилагат за сафрацин В:

Сафрацин В притежава пръстенна система, близка до тази на ектеинасцидините. Това съединение притежава същата пентациклична структура и същата схема на заместване в десния ароматен пръстен, пръстен

Е. Следователно, сафрацин В проявява близко сходство с някои от синтетичните междинни съединения в общата синтеза на ЕТ-743, в частност, с междинните съединения 11 или 21. Това междинно съединение може да бъде трансформирано в Et-743 при използване на добре установен метод. Синтетичното превръщане на сафрацин В в междинните съединения 11 или 21 представлява полусинтетичен метод за получаване на ЕТ-743.

Следователно, ние предлагаме междинните съединения 11 или 21, получени от това съединение сафрацин В и съединения, получени от междинно съединение 11 или 21, в частност, ектеинасцидинови съединения. Ние предлагаме също и фталасцидин, получен от сафрацин В. Настоящото изобретение се отнася и до приложение на сафрацин В при получаване на междинни съединения 11 или 21, ектеинасцидинови съединения и други с междинни съединения, съгласно настоящото изобретение. Настоящото изобретение се отнася и до съединения, получени от другите изходни съединения и до приложение на тези съединения при получаването на съединенията.

По-предпочитаните изходни съединения, съгласно настоящото изобретение, имат 21-цианогрупа. Най-предпочитаното съединение, съгласно настоящото изобретение, е съединението с Формула 2. Това съединение се получава директно от сафрацин В и се счита за ключово междинно съединение в полусинтетичния метод.

Съединение 2

В свързан аспект, цианосафрацин В се получава при ферментация на сафрацин В, от щама Pseudomonas fluorescens, в културна среда при използване на цианиден йон. Предпочитаният щам на Pseudomonas fluorescens е щам А2-2, FERM ВРИ 4, който се прилага при метода, съгласно ЕР-А-055 299. Подходящ източник на цианиден йон е калиевият цианид. Най-общо, културната среда се филтрува и се прибавя излишък от цианиден йон. След подходя период на разбъркване, например, 1 час, pH се установява алкално, например, pH 9.5, и при органична екстракция се получава суров екстракт, който след това може да бъде пречистен до получаване на цианосафрацин В.

С За да се избегнат съмнения, показаната в настоящото изобретение стереохимия се базира на схващането за коректната стереохимия на природните продукти. Ако се открие грешка в обозначената стереохимия, трябва да се направи подходяща корекция в дадените в настоящото изобретение формули. Още повече, тъй като синтезите могат да бъдат модифицирани, настоящото изобретение се отнася и до стереоизомери.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение обикновено имат

в която

R¹ и R⁴ заедно формират група с формула (IV), (V), (VI) или (VII);

R⁵ е водород или хидроксилна група; ι и

R⁷ и R⁸ заедно образуват групата -О-СН₂-О-; j

и двата R^i4a и R^14b са водород или единият е водород, а другият е хидроксилна група, -ОСНз или -ОСН2СН3 или и двата R^14a и R^14b заедно формират кетогрупа;

и R¹⁵ е водород или хидроксилна група; R²¹ е водород, хидроксилна група или циано;

и техни производни, включващи техни ацилови производни, по-специално, в които R⁵ е ацетилокси или друга ацилоксигрупа, съдържаща до 4 въглеродни атома.

Във формула (XVJIb) обикновено R¹ и R⁴ заедно формират група с формула (IV) или (V). Групата R¹⁸ обикновено е защитена. Обикновено R²¹ е циано.

Предпочита се, R^14a и R^14b да са водород. Предпочита се, R¹⁵ да е водород. Подходящо е, О-ациловите производни да бъдат алифатни О-ацилови производни, особено ацилови производни с от 1 до 4 въглеродни атома, и Оацетилова група, особено на 5-та позиция.

Подходящите защитаващи групи за феноли и хидроксилни групи включват етери и естери, като алкил, алкоксиалкил, арилоксиалкил, алкоксиалкоксиалкил, алкилсилилалкоксиалкил, алкилтиоалкил, арилтиоалкил, ·« ·· · · · · · • ••9 ·· ······ • ·· · ·· · · ···· · ···· · ··· · ···· ·«·· ·· ··· ··· ·· ···· азидоалкил, цианоалкил, хлоралкил, хетероцикъл, арилацил, халоарилацил, циклоалкилалкил, алкенил, циклоалкил, алкиларилалкил, алкоксиарилалкил, нитроарилалкил, халоарилалкил, алкиламинокарбониларилалкил, алкилсулфиниларилалкил, алкилсилил и други етери и арилацил, арилалкилкарбонат, алифатен карбонат, алкилсулфиниларилалкилкарбонат, алкилкарбонат, арилхалоалкилкарбонат, арилалкенилкарбонат, арилкарбамат, алкилфосфинил, алкилфосфинотиоил, арилфосфинотиоил, арилалкилсулфонат и други естери. Тези групи е възможно да бъдат заместени със споменатите по-горе групи в R¹.

Подходящите защитаващи групи за амини включват карбамати, амиди и други защитаващи групи като алкил, арилалкил, сулфо- или халоарилалкил, халоалкил, алкилсилилалкил, арилалкил, циклоалкилалкил, алкиларилалкил, хетероциклилалкил, нитроарилалкил, ациламиноалкил, нитроарилдитиоарилалкил, дициклоалкилкарбоксамидоалкил, циклоалкил, алкенил, арилалкенил, нитроарилалкенил, хетероциклилалкенил, хетероциклил, хидроксихетероциклил, алкилдитио, алкокси- или хало- или алкилсулфиниларилалкил, хетероциклилацил и други карбамати и алканоил, халоалканоил, арилалканоил, алкеноил, хетероциклилацил, ароил, арилароил, халоароил, нитроароил и други амиди, както и алкил, алкенил, алкилсилилалкоксиалкил, алкоксиалкил, цианоалкил, хетероциклил, алкоксиарилалкил, циклоалкил, нитроалкил, арилалкил, алкокси- или хидроксиарилалкил и много други групи. Тези групи е възможно да бъдат заместени със споменатите по-горе групи в R¹.

Примерите за такива защитаващи групи са дадени в списъка по-долу.

Защита за хидроксилна група

Етери Съкращение метил

метоксиметил бензилоксиметил метоксиетоксиметил 2-(триметилсилил)етоксиметил метилтиометил фенилтиометил азидометил цианометил

2,2-дихлор-1,1 -дифлуоретил 2-хлоретил

2-брометил тетрахидропиранил 1-етоксиетил фенацил 4-бромфенацил циклопропилметил алил пропаргил изопропил циклохексил t-бутил бензил

2.6- диметилбензил 4-метоксибензил о-нитробензил

2.6- дихлорбензл 3,4-дихлорбензил 4-(диметиламино)карбонилбензил 4-метилсулфинилбензил

9антрилметил пиколил хептафлуор-р-толил ί етрафлуор-4-пиридил триметилсилил t-бутилдиметилсилил t-бутилдифенилсилил триизопропилсилил

МОМ ВОМ МЕМ SEM МТМ РТМ

ТНР

ЕЕ

МРМ или РМВ

Msib

TMS TBDMS ТВ DPS TIPS • ·

Lетери арилформиат арилацетат ариллевулинат арилпивалоат арилбензоат арил-9-флуоркарбоксилат арилметилкарбонат 1 -адамантилкарбонат t бутилкарбонат 4-метилсулфинилбензилкарбонат 2,4-диметилпент-З-илкарбонат арил-2,2,2-трихлоретилкарбонат арилвинилкарбонат арилбензилкарбонат арилкарбамат диметилфосфинил диметилфосфинотиоил дифенилфосфинотиоил арилметансулфонат арилтолуенсулфонат арил-2-форм и л бе нзенсулфонат

ArOPv

ВОС-Оаг

Msx-Oar

Doc-Oar

Dmp-Oar М pt-Oar Dpt-Oar

Защита за аминогрупа

Съкращение

Карбамати

метил
етил
9-флуоренилметил	Fmoc
9-(2-сулфо)флуоренилметил
9-(2,7-дибром)флуоренилметил
17-тетрабензо[а,с,д,1]флуоренилметил	Tbfmoc
2-хлор-З-ин де н и лмети л
бензП]инден-3-илметил	Bimoc
2,7-ди t-бутил [9-( 10,10-диоксо-10,10,10,10-
тетрахидротиоксантил)]метил	DBD-Tmoc
2,2,2-трихлоретил	Troc
2-триметилсилилетил	Teoc

2-фенилетил (1 -адамантил)-1 -метил етил

2-хлоретил

1,1 -диметил-2-хлоретил

1,1 -диметил-2-брометил

1,1 -диметил-2,2-диброметил

1,1 -диметил-2,2,2-трихлоретил

-метил-1 -(4-бифенил)етил

-(3,5-ди-Ьбутилфенил)-1,1 -метилетил (2’ и 4’-пиридил)етил

2,2-бис(4’-нитрофенил)етил п-(2-пивалоиламино)-1,1 -диметилетил

2-[(2-нитрофенил)дитио]-1-фенилетил

2-(п,п-дициклохексилкарбоксамидо)етил t-бутил

1- адамантил

2- адамантил винил алил

1-изопропилалил синамил

4-нитросинамил

3- (3’-пиридил)проп-2-енил

8- хинолил п-хидроксипиперидинил алкилдитио бензил р-метоксибензил р-нитробензил р-бромбензил р-хлорбензил

2,4-дихлорбензил

4- метилсулфинилбензил

9- антрилметил дифенилметил фенотиазинил-(10)-карбонил п’-р-толуенсулфониламинокарбонил п⁵-фениламинотиокарбонил • · · · · · ·· ···· · · · · ·· • · · · · · ·· • · * · ·· «·· ♦ · · ·· · 1·· hZ

Adpoc

DB-t-BOC

ТСВОС

Врос t-Burmeoc

Руос

Впреос

NpSSPeoc

ВОС

1- Adoc

2- Adoc

Voc

Аюс или Alloc

Ipaoc

Сос

Noc

Paloc

Cbz или Z

Moz

PNZ

Msz

Ам иди формамид ацетамид хлорацетамид трифлуорацетамид TFA фенилацетамид

3-фенилпропанамид пент-4-енамид пиколинамид

3-пиридилкарбоксамид бензамид р-фенилбензамид п-фталимид

n-тетрахлорфталимид TCP

4-нитро-п-фталимид n-дитиасукцинимид Dts п-2,3-дифенилмалеимид п-2,5-диметилпирол п-2,5-бис(диизопропилсилоксил)пирол BIPSOP п-1,1,4,4-тетраметилдисилиазациклопентан STABASE

1,1,3,3-тетраметил-1,3-дисилаизоиндолин BSB

Специални NH защитени групи п-метиламин n-t-бутиламин п-алиламин п-[2-триметилсилил)етокси]метиламин SEM п-3-ацетоксипропиламин п-цианометиламин п-(1-изопропил-4-нитро-2-окси-3-пиролин-3-ил)амин п-2,4-диметоксибензиламин Dmb

2-азанорборнени п-2,4-динитрофениламин п-бензиламин Вп п-4-метоксибензиламин МРМ п-2,4-диметоксибензиламин DMPM п-2-хидроксибензиламин НЬп п-(дифенилметил)амино DPM ·· ·♦ · · ****** *1*· · · ·· · ···· · · · · · · « · · ♦ · · · · ···· ··· ♦·· ·· ···· ♦ ί п-бис(4-метоксифенил)метиламин n-5-дибензосубериламин n-трифенилметиламин п-[(4-метоксифенил)дифенилметил]амино n-9-фенилфлурениламин пфероценилметиламйн : п-2-пиколиламин-п’-оксид

DBS Тг

ММТг Pf

Fem n-1,1 -диметилтиометиленамин п-бенилиденамин п-р-метоксибензилиденамин п-дифенилметиленамин п-(5,5-диметил-3-оксо-1-циклохексенил)амин

п-нитроамин : > ( ч п-нитрозамин дифенилфосфинамид Dpp диметилтиофосфинамид : Mpt дифенилтиофосфинамид Ppt дибензилфосфорамидат

2- нитробензенсулфенамид Nps п-1 -(2,2,2-трифлуор-1,1 -дифенил)етилсулфенамид TDE

3- нитро-2-пиридинсулфенамид Npys р-толуенсулфонамид Ts бензенсулфонамид

Отделни ектеинасцидинови съединения, съгласно настоящото изобретение, включват съединения с формула (XVIII):

в която R¹ и R⁴ заедно формират група с формула (IV), (V), (VI) или (VII);

>

по-специално, група (IV) или (V);

R²¹ е водород, хидроксилна група или циано, по-специално, хидроксилна група или циано;

и техни ацилови производни, по-специално, 5-ацилови производни, включващи

5-ацетиловото производно.

Най-общо, превръщането на 21-циано изходното съединение в ектеинасцидиново съединение с, например, формула (XVIII), включва:

а) конверсия, ако е необходима, на хиноновата система за пръстен Е до фенолна система;

б) конверсия, ако е необходима, на хиНоновата система за пръстен А до фенолна система;

в) конверсия на фенолната система за пръстен А в метилендиоксифенолов пръстен; и

г) получаване на мостова спиропръстенна система с формула (IV), (VI) или (VII) през първа и четвърта позиция в пръстен В; и

д) дериватизация, ако е необходима, като ацилиране.

Етап (а), конверсия, ако е необходима, на хиноновата система за пръстен Е до фенолна система, може да бъде проведен като конвенционален редукционен метод. Подходяща реакционноспособна система е водород с

паладиево-въглероден катализатор, въпреки че могат да бъдат използвани и други редукционни системи.

Етап (б), конверсия, ако е необходима, на хиноновата система за пръстен А до фенолна система, е аналогичен на етоп (а) и не са необходими повече подробности.

Етап (в), конверсия на фенолната система за пръстен А в метилендиоксифенолов пръстен, може да бъде осъществен по различни начини, по възможност, заедно с етап (б). Например, хиноновият пръстен А може да се деметилира в метоксизаместител в 7-ма позиция и да се редуцира до дихидрохинон и да се обработи с подходящ електрофилен реактив, като дибромметан, хлорбромметан или подобен бивалентен реактив, при което директно се получава метилендиоксипръстенна система, или с бивалентен реактив, като тиокарбонилдиимидазол, при което се получава заместена метилендиоксипръстенна система, която може да бъде превърната в желания пръстен.

Етап (г) обикновено се осъществява чрез подходящо заместване в позиция 1 с мостов реактив, който може да подпомогне формирането на желания мост, образувайки ексендохинонметид на позиция 4, което позволява метидът да взаимодейства с 1-заместителя за формиране на мостовата структура. Предпочитаните мостови реактиви са с формула (XIX)

в която Fu означава защитена функционална група, като групите -NHProt⁴³ или OProt*^b, Prot³ е защитаваща група, а пунктираната линия показва възможна двойна връзка.

Подходящо е метидът да се получава като най-напред се въвежда хидроксилна група на позиция 10 при свързването на пръстени А и В до получаване на частична структура с формула (XX):

или, повече се предпочита частична структура с формула (XXI):

в която групата R” е подбрана за желаната група с формула (IV), (V), (VI) или (VII). За първите две такива групи, групата R” обикновено е -CHFu-CHg-SProt³. След това защитаващите групи могат да бъдат отстранени и подходящо модифицирани до получаване на желаното съединение.

Методът, съгласно етап (г) е описан в U.S.Patent 5,721,362, даден за сравнение. Частично сравнение е направено с пасажа в колона 8, етап (I) и Пример 33 на U.S.Patent и съответните пасажи.

Дериватизацията, съгласно етап (д) може да включва ацилиране, например с групата R^a-CO-, където R^a може да представлява различни групи, като алкил, алкокси, алкилен, арилалкил, арилалкилен, ацил на аминокиселина или хетероциклил, всички възможно заместени с хало, циано, нитро, карбоксиалкил, алкокси, арил, арилокси, хетероциклил, хетероциклилокси, алкил, амино или заместен амино. Други ацилиращи агенти са изотиоцианати като арилизоцианати, особено фенилизоцианат. Алкил, алкокси или алкиленовите групи на R^a е подходящо да притежават от 1 до 6 или 12 въглеродни атома и могат да бъдат линейни, разклонени или циклични. Ариловите групи обикновено са фенил, бифенил или нафтил. Хетероцикличните групи могат да бъдат ароматни или частично или напълно ненаситени и е подходящо да притежават от 4 до 8 пръстенни атома, за предпочитане, 5 или 6 пръстенни атома, с един или повече хетероатоми, подбрани между азот, сяра и кислород.

С Без да е изчерпателно, обикновено групите R^a включват алкил, халоалкил, алкоксиалкил, халоалкоксиалкил, арилалкилен, халоалкиларилалкилен, ацил, халоацил, арилалкил, алкенил и аминокиселина. Например R^a-CO- може да бъде ацетил, трифлуорацетил, 2,2,2-трихлоретоксикарбонил, изовалерилкарбонил, транс-3-(трифлуорметил)синамоилкарбонил, хептафлуорбугирилкарбонил, деканоилкарбонил, транс-синамоилкарбонил, бутирилкарбонил, 3-хлорпропионилкарбонил, синамоилкарбонил, 4-метилсинамоилкарбонил, хидросинамоилкарбонил или транс-хексеноилкарбонил, или аланил, аргинил, аспартил, аспарагил, цистил, глутамил, глугаминил,

Сг глицил, хистидил, хидроксипропил, изолеуцил, леуцил, лизил, метионил, фенилаланил, пролил, серил, треонил, тиронил, триптофил, тирозил, валил, както и други по-необичайни ацилови групи на аминокиселини, както и фталимидо или други циклични амиди. Други примери могат да се намерят в списъка на защитаващите групи. Съединенията, в които R^a-CO- се получава от аминокиселина и включва аминогрупа, могат сами да образуват ацилови производни. Подходящите N-ацили включват дипептиди, които могат да формират N-ацилови производни.

I . За илюстрация, осъществимо е превръщането на цианосафрацин В с формула 2 в ЕТ-743, при което се постига по-кратък и по-праволинеен метод за получаване на ЕТ-743 от преди описаните методи.

Ретросинтетичният анализ за получаване на ЕТ-743 при използване на съединение 23 е показан на Схема I.

Схема! ·,

ЕТ-743

NHTroc

INT-27

Следвайки Схема I, ЕТ-743 може да се получи при 21 линейни етапа. При този метод се-трансформира цианосафрацин В в междинно съединение 25 посредством редица взаимодействия, които включват главно (1) отделяне на метоксигрупа от пръстен А, (2) редуциране на пръстен А и получаване на метилендиоксигрупа в един съд, (3) хидролиза на амидната функционалност ···· · · · · * · ··· · · ··· ···· ·· ··· ··· ·· ···· при въглерод 1, (4) превръщане на получената аминогрупа в хидроксилна група. Още повече, при този метод се избягва защитаване и премахване на защитата на първижната алкохолна функционалност в позиция 1 в пръстен В на съединение 25 при директно използване на цистеинов остатък 29 до получаване на междинно съединение 27. Цистеиновото производно 29 е защитено при аминогрупата с β-β-β-трихлоретоксикарбонилна защитаваща група, за да има съвместимост със съществуващите алилови и МОМ групи. Междинното съединение 27 директно се окислява и циклизира. Тези обстоятелства, заедно с различна стратегия за премахване на защитата в покъсните етапи на синтеза, правят метода нов и по-приемлив за индустриално развитие от метода, съгласно U.S.Patent 5,721,362.

Превръщането на 2-циановото съединение в междинно съединение 25 обикновено включва следните етапи (виж Схема II):

формиране на защитено съединение с формула 14 при взаимодействие на 2 с терт-бутоксикарбонилов анхидрид;

превръщане на 14 в дизащитено съединение с формула 15 при взаимодействие с бромметилметилов етер и диизопропилетиламин в ацетонитрил;

селективно елиминиране на метоксигрупата на хиноновата система в 15 до получаване на съединението с формула 16 при взаимодействие с метанолов разтвор на натриев хидроксид;

превръщане на 16 в метилендиоксисъединение с формула 18 при използване на следната предпочитана последователност: (1) хиноновата група на съединение 16 се редуцира с 10% паладий върху въглен в атмосфера на водород; (2) хидроксихиноновото междинно съединение се превръща в метилендиоксисъединението с формула 17 при взаимодействие с ··· · · · · · ···· ·· ··· ··· ·· ···· бромхлорметан и цезиев карбонат в атмосфера на водород; (3) 17 се превръща в съединението с формула 18 чрез премахване на защитата на свободната хидроксилна група като OCH₂R група. Тази реакция се провежда с BrCH₂R и цезиев карбонат, където R може да бъде арил, СН=СН₂, OR’ и т.н.;

елиминиране на терт-бутоксикарбонил- и метилоксиметил-защитаващите групи на 18 до получаване на съединението с формула 19 при взаимодействие с разтвор на хлороводород в диоксан. Таз реакция може да бъде осъществена и при смесване на 18 с разтвор на трифлуороцетна киселина в дихлорметан;

получаване на тиокарбамидното съединение с формула 20 при С взаимодействие на 19 с фенилизотиоцианат;

превръщане на съединението с формула 20 в аминно съединение с формула 21 при взаимодействие с разтвор на хлороводород в диоксан;

превръщане на съединението с формула 21 в N-Troc производно 22 при взаимодействие с трихлоретилхлорформиат и пиридин;

получаване на хидрокси-защитено съединение с формула 23 при взаимодействие на 22 с бромметилметилов етер и диизопропилетиламин;

превръщане на съединението с формула 23 в N-Н производно 24 при взаимодействие с оцетна киселина и цинк;

О превръщане на съединението с формула 24 в хидроксилното съединение при взаимодействие с натриев нитрит в оцетна киселина. Или пък, може да се използва азотен тетроксид в смес на оцетна киселина и ацетонитрил, последвано от третиране с натриев хидроксид. Също така, може да се използва натриев нитрит в смес на оцетен анхидрид и оцетна киселина, последвано от третиране с натриев хидроксид.

Превръщането на междинно съединение 25 в ЕТ-743 при използване на цистеиново производно 29 обикновено включва следните етапи (виж Схема III):

Схема II

!nt-19

N*JQ

lnl-23

Zn

AcOHaq.

···· · · · · · · ··· · · ··· ···· ·· ··· ··· ·· ···· трансформиране на съединението с формула 24 в производното 30 чрез защитаване на първичната хидроксилна функционалност с (S)-N-2,2,2трихлоретоксикарбонил-3-(9Н-флуорен-9-илметил)цистеин 29;

превръщане на защитеното съединение с формула 30 във фенолното производно 31 чрез разцепване на алиловата група с трибутилкалаен хидрид и дихлорпаладиев-бис(трифенилфосфин);

трансформиране на фенолното съединение с формула 31 в съединение с формула 32 чрез окисление с бензенселенов анхидрид при ниска температура;

трансформиране на хидроксилното съединение с формула 32 в лактон 33 при спазване на следната последователност: (1) взаимодействие на съединението с формула 32 с 2 еквивалента трифлик анхидрид и 5 еквивалента диметилсулфоксид, (2) последвано от взаимодействие с 8 еквивалента диизопропилетиламин, (3) последвано от взаимодействие с 4 еквивалента tбутилов алкохол, (4) последвано от взаимодействие с 7 еквивалента 2-тертбутил-1,1,3,3-тетраметилгуанидин, (5) последвано от взаимодействие с 10 еквивалента оцетен анхдрид;

трансформиране на лакгона 33 в хидроксилно съединение 34 чрез отделяне на МОМ защитаващата група с TMSI;

отцепване на N-трихлоретоксикарбониловата група на съединението с формула 34 в съединение 35 при взаимодействие с цинк/оцетна киселина;

трансформиране на аминосъединението 35 в съответния алфакетолактон 36 при взаимодействие с N-метилпиридиниев карбоксалдехид хлорид, последвано otDBU;

получаване на ЕТ-770 при взаимодействие на съединение с формула 36 с

З-хидрокси-4-метоксифенилетиламин;

превръщане на ЕТ-770 в ЕТ-743 при взаимодействие със сребърен нитрат в смес на AcN/вода.

Получаване на междинно съединение 11 и съответни междинни съединения

Ретросинтетичният анализ е описан във следната последователност:

В настоящото изобретение, ключов клас междинни съединения и аналози включват Междинно съединение 11 със следната обща формула (XXI):

в която

Prot¹ и Prot² са хидроксизащитени групи, за предпочитане, различни. За самото Междинно съединение 11, групата Prot¹ е метоксиметилова група, a Prot² е tбутилдифенилсилилова група.

Конверсията на 21-цианосъединението в междинно съединение 11 или съответно междинно съединение с формула (XXI), обикновено включва следните етапи:

···· · ···· · ··· · · · · · *··« ·· ··· ··· ·· ····

б) образуване на -OProt¹ група на 18-та позиция в пръстен Е;

в) образуване на -СНг-OProl² група на 1-ва позиция в пръстен В; и

г) конверсия, ако е необходима, на хиноновата система за пръстен А до фенолна система;

д) конверсия на фенолната система за пръстен А в метилендиоксифенолов пръстен.

Етап (б), образуване на OProt¹ група на 18-та позиция в пръстен Е, е С обикновена реакция на защитаване на фенолна група и няма смисъл от допълнителен коментар. Избрани са подходящи условия в зависимост от природата на защитаващата група. Другите етапи са подобни на другите реакции.

Етап (в), образуване на -CH₂-OProf група на 1-ва позиция в пръстен В, обикновено се провежда при образуване на аминометиленова група на първа позиция и след това аминната функционалност се превръща в хидроксилна функционалност, която се защитава. Следователно, когато изходното съединение притежава група R¹, която е -ChVNH-CO-CR²⁵^²⁵^²⁵⁰, тогава NС ациловата група се отстранява. Когато изходното съединение притежава група

R¹, която е -СНг-О-СО-R, тогава не се прави промяна на ектеинасцидина, в който заместителят R¹ е същият. При другите продукти трябва да се отстрани Оациловата група. За такова деацилиране се използват различни методи. При един от тях, деацилирането и конверсията в хидроксилна функционалност се извършват едноетапно. След това хидроксилната група може да бъде ацилирана или по друг начин променена до получаване на подходяща R¹ група.

B US Patent No 5,721,362 са описани синтетични методи за получаване на ЕТ-743 посредством дълга многоетапна синтеза. Едно от междинните съединения на тази синтеза е междинно съединение 11. Възможно е да се достигне до междинно съединение 11 при използване на цианосафрацин В като изходно съединение по много по-кратък метод за получаване на такова междинно съединение при подобряване на метода за получаване на ЕТ-743.

Цианосафрацин В може да се превърне в междинно съединение 25 по описаните по-горе методи. От междинно съединение 25 може да се получи междинно съединение 11 при използване на следните етапи, виж Схема VII:

получаване на защитено хидроксилно съединение с формула 26 при взаимодействие на 25 с терт-бутилдифенилсилилхлорид в присъствие на база;

крайно отцепване на алиловата група с трибутилкалаен хидрид и дихлорпаладиев-бис(трифенилфосфин) от 26, което води до получаване на междинно съединение 11.

BujSnH ’’

lnt-11 • · · · · · · ·♦ » · · · ·· ·····« ♦ · · · · · *· е··· · · · · ·· • » · « · · ·® ···· ·· ··· ··· ·· ····

Един аспект на синтетичния метод, съгласно настоящото изобретение, за трансформиране на сафрацин В в междинно съединение 11, е модификация и разширяване на Схема VIII и включване на допълнителни етапи на:

стереоспецифично превръщане на съединението сафрацин В в съединение с формула 2 чрез селективно заменяне на хидроксилна група с цианогрупа при взаимодействие с калиев цианид в кисела среда;

получаване на тиокарбамидно съединение с формула 3 при взаимодействие на съединение с формула 2 с фенилизотиоцианат;

превръщане на тиокарбамидното съединение с формула 3 в ацетамид с

С формула 5 при хидролиза в кисела среда, последвано от прибавяне на оцетен анхидрид. Междинното аминно съединение с формула 4 може да бъде изолирано чрез спиране на хидролизата в кисела среда с натриев бикарбонат, но това междинно съединение е много нестабилно и бързо се превръща в 5членен цикличен имин, наречен съединение 6;

получаване на защитено съединение с формула 7 при взаимодействие с бромметилметилов етер и диизопропилетиламин в дихлорметан;

селективно деметилиране на метоксигрупата на хиноновата система на съединението с формула 7 в съединение с формула 8 при взаимодействие с V метанолов разтвор на натриев хидроксид;

превръщане на съединението с формула 8 в метилендиокси съединение с формула 9 при следната последователност от етапи: (1) хиноновата група на съединение 8 се редуцира с 10% паладий върху въглен в атмосфера на водород; (2) хидроксихиноновото междинно съединение се превръща в метилендиоксисъединение с формула 9 при взаимодействие с бромхлорметан и цезиев карбонат в атмосфера на водород; (3) съединение с формула 9 се превръща в съединение с формула 10 чрез защитаване на свободната • · • ·· • ·· • ·· • · · · · ·· · · · · • · · · хидроксилна група като OCH₂R група при реакция-е цйзиеЬ Абонат, където R може да бъде арил, СН=СН₂, OR’ и т.н.;

превръщане на ацетамидната група на съединение с формула 10 в съответната хидроксилна група на съединение с формула 11 при взаимодействие с азотен тетраоксид в смес на оцетна киселина и ацетоацетат, последвано от третиране с натриев хидроксид; или пък може да бъде използван натриев нитрит в смес на оцетен анхидрид и оцетна киселина, последвано от третиране с натриев хидроксид; или пък ацетамидната група на съединение с формула 10 може да бъде превърната в първична аминогрупа при взаимодействие с хидразин или с Boc₂O.DMAP, последван от хидразин; този първичен амин може да бъде превърнат в съответната хидроксилна група (съединение с формула 11) при окислителна конверсия на първичния амин в съответния алдехид с 4-формил-1-метилпиридиниев бензенсулфонат или друг пиридиниев йон, последвано от третиране с DBU или с друга база с последващо хидролизирано, последвано от редукция на алдехида до съответна хидроксилна група с литиево алуминиев хидрид или друг редуциращ агент;

получаване на защитеното съединение с формула 26 при взаимодействие с t-бутилдифенилсилилхлорид и диметиламинопиридин в дихлорметан;

превръщане на силираното съединение с формула 26 в междинно съединение с формула 11 чрез премахване на защитата на OCH₂R защитаващата група при взаимодействие в редукционни условия или киселинни условия. Обикновено методът се провежда с паладий върху въглен в атмосфера на водород или водна трифлуороцетна киселина, или трибугилкалаен хидрид и дихлорбис(трифенилфосфин паладий).

Схема VIII

1) HCJ6.SM/OlOXANE

2) AcjO

N<QH

МеОн

При друга предпочитана модификация, цианосъединението с формула 2 може да бъде превърнато в междинно съединение 11 при разширяване на Схема II със следните етапи:

получаване на защитено хидроксилно съединение с формула 26 при взаимодействие на 25 с tert-бутилдифенилсилилхлорид в присъствие на база;

крайно отцепване на алиловата група с трибутилкалаен хидрид и дихлорпаладиев-бис(трифенилфосфин) в 26, което води до получаване на междинно съединение 11.

Следователно, по тези и други методи е възможно трансформиране на цианосафрацин В в редица междинни съединения и производни с потенциална антитуморна терапевтична активност. Тези междинни съединения могат да •··· ·· ··· ··· ·· ···· бъдат получени като се излиза от вече описани съединения или при използване на алтернативни методи.

Нови междинни съединения

В светлината на предишните обяснения може да се види, че настоящото изобретение се отнася до нови междинни съединения. В зависимост от пръстен

А междинните съединения са с формула (XXIIa):

или формула (XXIIb):

в която

R¹ е -CH₂NH₂ или -СН₂ОН или защитена или получена разновидност на такава група и R⁴ е водород; или

R^1a и R⁴ заедно формират група с формула (IV), (V), (VI) или (VII);

R⁵ е хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група;

и двата R^Ua и R^ub са водород или единият е водород, а другият е хидроксилна група, или защитена или получена разновидност на такава група, -ОСНз или ОСН₂СНз или и двата R^14a и R^14b заедно формират кетогрупа;

R¹² е водород, -СН₃- или -СН2СН3-;

R¹⁵ е водород, хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група; и

R¹⁸ е хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група.

В един аспект, предпочита се поне един от R¹, R⁵, R^14a, R^14b, R¹⁵ или R¹⁸ да е защитена или получена група.

В един аспект на настоящото изобретение, групата R¹ не е tertбугилдифенилсилилов заместител и/или групата R¹⁸ не е метоксиметилова група.

Предпочита се, R¹ да е -CH2NH2 или -СН₂ОН или защитена или получена разновидност на такава група и R⁴ да е водород; или

R^1a и R⁴ заедно да формират група:

Предпочита се, R^14a и R^14b да са водород.

Предпочитан клас междинни съединения включва съединение 25 с

формула:

Следователно, предпочитаният клас има обща формула, в която групата МОМ е заменена с някоя друга защитаваща група.

Други предпочитани междинни съединения включват съединение45 и 43 (Схема IX).

Други N-ацилови производни могат лесно да бъдат получени от съединение 45 и представляват важна част от настоящото изобретение. Подходящите ацилови групи включват такива, които са споменати по-горе. Съответните 21-хидроксилни съединения са също полезни и са сред активните съединения, които сме установили.

• 4

Схема IX

Нови активни съединения

Установено е също така, че някои от съединенията, съгласно настоящото изобретение, които първоначално бяха получени като междинни съединения, притежават изключителна активност при лечение на рак, като левкемии, рак на белия дроб, рак на дебелото черво, рак на бъбрека и меланома.

Следователно, настоящото изобретение се отнася до метод за лечение на бозайници, особено на човек, страдащи от рак, характеризиращ се с това, че включва администриране върху страдащия индивид на терапевтично ефективно количество съединение, съгласно настоящото изобретение, или на фармацевтичен състав на негова база.

Настоящото изобретение се отнася и до фармацевтични състави, които съдържат като активен ингредиент съединение или съединения, съгласно настоящото изобретение, както и до методи за тяхното получаване.

Примерите за фармацевтични състави включват твърди състави (таблетки, хапчета, капсули, гранули и т.н.) или течни състави (разтвори, суспензии или емулсии) с подходящ състав за орално, локално или парентерално администриране, а те могат да съдържат чистото съединение или то да е в комбинация с носител или други фармакологично активни съединения. Тези състави трябва да бъдат стерилни при парентералното администриране.

Администрирането на съединенията или съставите, съгласно настоящото изобретение, може да се осъществи по кой да е подходящ метод, като интравенозна инфузия, орално приемане, интраперитонеално и интравенозно администриране. Предпочита се времето за инфузия да бъде до 24 часа, повече се предпочита, между 2 и 12 часа, а най-много се предпочита, от 2 до 6 часа. Особено желани са кратките времена за инфузия, които позволяват лечението да се провежда без да се пренощува в болница. Обаче, зисква се инфузия от 12 до 24 часа или по-дълготрайна. Инфузията може да се провежда на подходящи интервали от 2 до 4 седмици. Фармацевтичните състави, съдържащи съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат доставени чрез липозомно или наносферно капсулиране, в състави със задържано освобождаване или посредством други стандартни начини.

Правилната доза на съединенията варира в зависимост от отделния състав, начина на прилагане и отделния situs, приемника и тумора, който ще се лекува. Други фактори, които се взимат под внимание, са възраст, телесно тегло, пол, хранителен режим, време за администриране, скорост на отделяне, състояние на приемника, лекарствена комбинация, реакции на чувствителност и тежест на заболяването. Администрирането може да се провежда непрекъснато или периодично в рамките на максималната поносимата доза.

··· · · · · * ···· ·· ··· ··· ·· ····

Съединенията и съставите, съгласно настоящото изобретение, могат да се използват с други лекарства за провеждане на комбинирана терапия. Другите лекарства могат да бъдат част от същия състав или да се администрират като отделен състав едновременно или по друго време. Идентичността на другото лекарство не е ограничена, като подходящи могат да бъдат:

а) лекарства с антимитотично действие, особено тези, които са насочени към цитоскелетни елементи, включващи микротубулни модулатори, като таксанови лекарства (като таксол, паклитаксел, таксотер, доцетаксел), подофилотоксини или vinca алкалоиди (винкристин, винбластин);

б) антиметаболитни лекарства като 5-флуорурацил, цитарабин, гемцитабин, пуринови аналози като пентостатин, метотрексат);

в) алкилиращи средства като азотни мустарди (като циклофосфамид или ифосфамид);

г) лекарства, насочени към DNA, като антрациклиновите лекарства адриамицин, доксорубицин, фарморубицин или епирубицин;

д) лекарства, насочени към топоизомеразите, като етопозид;

е) хормони и хормонни агонисти и антагонисти, като естрогени, антиестрогени (тамоксифен и свързани съединения) и андрогени, флутамид, леупрорелин, госерелин, ципротрон или октреотид;

ж) лекарства, насочени към сигналната трансдукция в туморните клетки, включващи производни н антитела, като херцептин;

з) алкилиращи лекарства като платинови лекарства (цис-платина, карбонплатина, оксалиплатина, параплатина) или нитрозокарбамиди;

и) лекарства, силно действащи на метастазите на туморите, като инхибитори на металопротеиназата;

й) средства за генна терапия и антисензорни средства:

к) терапевтици за антитела;

л) други биоакгивни съдинения с морски произход, особено дидемнините

като аплидин;

м) стероидни аналози, в частност, дексаметазон;

н) противовъзпалителни лекарства, в частност, дексаметазон; и

о) антиеметични лекарства, в частност, дексаметазон;

Настоящото изобретение се отнася и до приложение на съединенията, съгласно настоящото изобретение, в метод за лечение и до приложение на съединенията, съгласно настоящото изобретение, при получаването на състави за лечение на рак.

Цитотоксична активност

Клетъчни култури. Клетките се държат в логаритмична фаза на растеж в Eagle’s Minimum Essential Medium ici Earle’s Balanced Salts, c 2.0 mM L-глутамин, c несъществени аминокиселини, без натриев бикарбонат (ЕМЕМ/neaa); с прибавени 10% ембрионален телешки серум (FCS), 10 ² М натриев бикарбонат и 0.1 g/l пеницилин-G + стрептомицин сулфат.

Провежда се проста процедура за определяне и сравняване на антитуморната активност на тези съединения, при използване на адаптирана форма на описания от Bergeron et al (1984) метод. Използваната туморна клетъчна линия е Р-388 (суспензионна култура на лимфоидни неоплазми от мишка DBA/2), А-549 (еднослойна култура на карцином на белия дроб при човек), НТ-29 (еднослойна култура на карцином на дебелото черво при човек) и MEL-28 (еднослойна култура на меланома при човек).

• · · · · · · · ···· ·· ··· ··· ·· ····

Клетките Р-388 се посаждат в 16 mm кладенчета при 1х10⁴ клетки на кладенче в 1 ml аликвотни части MEM 5FCS, съдържащи необходимата лекарствена концентрация. Други култури без лекарство се посаждат за контролен растеж, за да е сигурно, че клетките остават в експоненциална фаза на растеж. Всички определения се извършват двукратно. След инкубиране в продължение на 3 дни при 37°С и 10% въглероден двуокис в 98% влажна атмосфера, чрез сравнение на растежа в кладенчетата с лекарство и растежа в контролните кладенчета се определя средния IC50.

А-549, НТ-29 и MEL-28 се посаждат в 16 mm кладенчета при 2х10⁴ клетки С на кладенче в 1 ml аликвотни части MEM 10FCS, съдържащи необходимата лекарствена концентрация. Други култури без лекарство се посаждат за контролен растеж, за да е сигурно, че клетките остават в експоненциална фаза на растеж. Всички определения се извършват двукратно. След инкубиране в продължение на 3 дни при 37°С и 10% въглероден двуокис в 98% влажна атмосфера, кладенчетата се оцветяват с 0.1% Crystal Violet. Чрез сравнение на растежа в кладенчетата с лекарство и растежа в контролните кладенчета се определя средния IC50·

1. Raymond J. Bergeron, Paul F. Cavanaugh, Jr., Steven J. Kline, Robert G.

O Hughes, Jr., Gary T. Elliot, Carl W. Porter. Antineoplastic and antiherpetic activity of spermidine catecholamide iron chelators. Biochem. Bioph. Res. Comm. 1984, 121 (3), 848-854.

2. Alan C. Schroeder, Robert G. Hughes, Jr., Alexander Bloch. Effects of Acyclic Pyrimidine Nucleoside Analoges. J. Med. Chem. 1981, 24, 1078-1083.

ЦИТОТОКСИЧНА АКТИВНОСТ

• · · · · ·· · · ·· • · ·· • · · · · • ·· · • ·· · · ····

Compound	ICsoGxM)
Ρ-388	Α-549	ΗΤ-29	MEL-28	CV-1	DU-145
ΟΜ· ΟΙ CN ^^Νγ4 ₂	0.009	0.018	0.018	0.018	0.023
ΟΜ« ИО.^к.М· ^ΜΥί^χ ⁴Υ^Ξ*^Μ· ° VM- “V 14	0.15	>0.15	0.15	>0.15
1 ОМс
¹¹ γγ^Λχι^Ν^Ι’ * “ Τ 15	1.44	1.44	1.44	1.44
1 ΟΜ· Ο^Ο^Χ^Μ»
^u< jC jC ” °>-Ц- ’V 1«	>1.5	>1.5	>1.5	>1.5
1 ΟΜ« OH J ^Μ' ^1-1
V-0 X CN 0, 1 Ϊ^Η >ο4- ⁰ \ 17	1.4	1.4	1.4	1.4
% 1 ?^Μβ 1 Ο^Ο^Χ,Μ· Νρ Υγ N-1-м»
\-ο I £ν ο 1 7^Μ >ο4θΛ^ΝΗ X 3 18	0.01	0.01	0.01	0.01

			• · •	• · ·	• · ·	• •
s> “ySr“·		-.	• · · ·	• · · · ·	• · · · · · ·	• ·
^М * ^М*
V-o X. см ΝΗ л- 1,	0.08	0.16	0.01	0.16
% ?^м· 1 но^А^м·
м·. .1 χ^χτ jj д Т £(·“·
V-0 X см ΝΗ xk^MHCSNHPh \ 20	0.01	0.01	0.01	0.01
ч ?“ ^ΗΟχγ^Μ·
^Μ’Υ^τ^/Ζ>γ^/^5^***	0.019	0.019	0.019	0.019
^4 21
% ?^Μ· 1 НО^^Лч^“· ^ч° т т
М· ^>L χ-ч. х^^^Г у ηρ 1^ М’^м·
°^° к> >₀-^о,>ссь 22	0.014	0.014	0.014	0.014	0.014	0.014
<ч ?“· L хО-^-О-^Ч,“·
Μΐ^χΙ/κΧΤ
άχν _оЖ_о.сн₁ссь 23	0.13	0.13	0.13	0.13	0.13	0.13

% ?** χΟ^θγΛγΜ. Mt ULxkXY Yii iJ¹* Y-0 X, 6m rf* 4 24	0.18	1.8	1.8	1.8	1.8	1.8
4. ?“* 1 μομο^Χ,μ· ^Μ'Υ4^ζΖΧγ^ΗЛ-м« 0 X_ CH »£ OH X3	0.2	0.2	0.2	0.2		0.2
HjN J OMt °*T AeO\ S IJ ΪΗ 35	0.008	0.008	0.008	0.008
0 1 om« ОаЛ HO^JXm· Aco\ S T J\| “’tS'XJz“· '-O CH 36	0.01	0.01	0.01	0.01
OMt °h Tj *γηχν·“· 4-0 J CN K V 28	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001 .

		• e •	• e · • · · · · • · · ·	• · e • · · · · • · ·	• · • •
1 OMe °AC Γ J ⁰ T 42	0.13	0.13	е · e 0.13	• · · · · » 0.13	• · · · · ·	• · · 0.13
OMe OAe JT J Me H-j-Me °^v° »+- 43	0.008	0.016	0.008	0.008		0.016
OMe KO^Js^Me oac T Ip ⁰^-° ^^x-NHCSNKPft ⁰ \ 44	0.001	0.001	0.001	0.001		0.001
OMe HO^Js^Me °β Ίρ J Me. >L Y^ji ^N-i«Me >°'nh\|ⁿ 45	0.01	0.01	0.01	0.01		0.01

OMe HO^^Js^Mt ^ΎιΓ^^Υ^'ίίί *** ““λ ₃	0.015	0.015	0.015	0.015	0.018
C\	2.171	2.171	2.171	2.171	2.171
OMe MO^Js^Me ^Μ·ο⁴'γ'γ^Νν'^ oA 5	0.005	0.005	0.005	0.005
1 OMe 0^°>-йЛу^м« ^М*Хи^Ч\|^кТ^м’ Μ·Ο'ηρ^^Ν>τ^ζ^ ⁰ <A 7	0.22	0.22	0.22	0.22	0.22

	• · · · · • * · ·	• · · · • · · ·
I ом·			• • · · ·	• · · • · · · ·	• · · · • · · · · · ·	•
0 X CN NH ₀^ 8	>9	>18.1	>18.1	>18.1	>18.1
1 OMe °4ζ'°χΑ>_<*· OH T J ^mVyv?±^m·
Mr <A 9	>1.77	>1.77	>1.77	>1.77		>1.77
% 1 9“* °_ν°·ψΛγ-“· “‘VVYjp·“·
°^v° cA 10	>1.65	>1.65	>1.65	>1.65		>1.65

1 OMe OAc Г J Me^zL η ίΊΓ^	0.016	0.016	0.016	0.016		0.016
O J Vo	W^N <A 46
OAc “«S^As-	OMe MO^J^Me TT '''“Y'^Nj-Me
cry Vo	s_w/^N4_wZ^ * J^N <A 47	0.001	0.001	0.001	0.001		0.001
OAc ^М,ЧХЧчх cry Vo	OMe мо^к,ме ^^Y^NJ-Me ЧА ₀AA 48	0.0008	0.001	0.0008	0.0008		0.001
OAc “•sxL-, ll Ί	OMe HO.A,Mt —Y”nJ-m«
o / Vo	L CN NH °^Λ'ΐ^Η11· 49	0.007	0.007	0.007	0.007	•	0.007
OAc ^M,rV 0 jr⁴\_o	OMe HO^L,Me Y^NJ-Me k CN NH Ж«	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001		0.0001
OAc Me^J< Tj 0 . Vo	OMe но^А^Ме T If 'YWm· J/ 1 CN NH oY^M' 51	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001		0.0001

		• · • · • •	• · · • · · • ·* -	«Г · · · • · · л *—a	» • •
оме HO^A^Me OAc T Jj ^-o ( έκ NH ₀Л^м. NH ₀A^X\|Qj,cf₃ 2	0.001	0.001	• · · · 0.001	• · · · · 0.001	• · · · · · ·	1 · 0.001
OMe ho^JL^m· OAc T J Me^X '-O (. CN <W\, Me 0 53	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001		0.0001

OMe L ^Н0>Лу^М* г II T ^NlMe yyys O \ CN Me O 54	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001
OMe HO^As^Me OH T J Kill ^N7^M\| IL!/ \-0 V CN NH qA^NH^CFj Me O 5b	0.01	0.01	0.01	0.01	0.01
OMe OH JT J Me JL o k CN NH °V’ 56	0.18	0.9	0.18	0.8	0.9
OMe KO^J^Me ом T Jj V-0 k £h NH ^k^fWCSNHPh ' 57	0.14	0.14	0.14	0.14	0.14
OMe Η0χΑ^^Μ· OAc T jj V-o k Cn NH ^A^NHCSNPh \ «58	0.001	0.001 .. -- ,	0.001	0.001	0.001

.*·; ν · · .j

I

	• · · · ·· · · • · · · · 9 9 9 9 9 9	• · · * • · · • · · ·
ОМ· MO^Js^Me OAc TJ J “'?ΥΎν· '—Ο X CN Me 0 •0 60	0.001	0.001	9999 · 1 0.0001	• · · · · · 0.001	• · · · · ·	0.0005
OMe OAc Τ' J ✓ψυςχ Vo X CN NH 0^<ν, 61	0.001	0.001	0.001	0.001		0.001
оме OAC Y J “γγΥΧ М^!/ Vo X CN NH _H i. o 62	0.001	0.001		0.0005		0.001

Оме HQ_sJ_>v,Me OAc Ύ T '-o X CN NH 63	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001
OMe ho^JL^m· OAc T T Vo CN NH _ο ^c‘ м. δ 64	0.001	0.001		0.001	0.001
OMe мо^ч-Μβ OAc ΊΓ J £С&- Q д Т s Vo \ CN NH 65	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001
ОМе MO^zk^Me OAc JT j н Υ ^μ« oVvV Vo ОМ ^ΝΗ --	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001
сме ^HOs^SzM« OAC Υ Τ . ^μ'Υυυ^3“· Vo \ ΟΝ ΝΗ Λύ\. Μβ ο 67	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001	0.0001

·· ·· · « · ·· • · · · ···· ···· • · · · ο · · ·

• · · · · · · ·

OMe MOMO^J^Me OADyi T j r И ΊΓ N-jMe Mv ^U° ' «Ν /=\ °Y^s-~yA_/ NHBoc Xj/ V 142		>1	-------UJ >1	.L ·· «е	· · ·· ··	• · · ·
ΜΟΜΟ^Χ,Μβ ⁰ Λ JT '-o ( CN «= VsMJ NHBoc AO 144		>1	>1
OMe . OAJJyt ΊΓ J oWs^ \-0 \ CN OH 146	0.19	0.19	0.19	0.19
OMe НО^к=М· OA1M I J Меч_ч-й^ч_ч>-\х<7^·'^ r li I ^NTM« ^-° ‘ CN ,=5. YsM} NHBOC /^( V 147		0.0055	0.0055
оме MEMO^Js^Mt OAM T jf “ЖР“ '-O \ CN ,=5. NHBoc Q 148		>1	>1
OM· MEMOxUsyrM· OH j7 J Yqy '-O ( CN ,=5. ‘Y'sY'Y? NHBoc A>( 149		0.01	0.01

·· ·· · · · · ·· »·*· ·· ·· · · · е • · · · · · · ·

		• - ae.tBi	• · · «Я-UAJ	• c · «>« ·	• ···
ОМе мемо^А^м* о °к Т j ϊ\|ί &^Μίο'ΤΥ^ I £n «у VsM) NHBoc ХУ 150	0.051	0.051
^,ΟΜβ BocHN Q I ) OMs n > ЦАг“⁸AcO\ s I J \-o Sn 151	0.012	0.012
OM· OAty J7 J “Ϋτνξχ '-o \ CN «» NHCtt Л/ 0 153	0.11	0.11
OMe MEMCxJ^Me OAliyl JT j jyLs/ \-0 \ CN л=\ NHCtt As/' 154	>1	>1
□Me MEMO^A^Me O OH ] J “•'τΑ'Ι'Ύ^ι^μ· V-0 * CN z=s\ ⁰Y^s^yW NHCta /ssJ Q 156	>1	>1			1

		• · • e 4 J 1	• · · • · · · • · · • · · ·	• · · • · · · • · * • · · ·	• « • · • •
	^,OMe		• · · «	• · · · ·	•--s----V- • · · · ·	~ » · · ·
	CbzHN 0 J \ OMe ^Os=i Ί oGX-Me ^A=O \ S T T MeCTACTcY B Ί\ΊΤ ^N > '-o 6n	0.59	0.59
	157
	CbzHN \ OMe 0=8f'h HO^xk,Me ЛсО \ 1 T J ^мвуЧ<да5^ '—o Sn	0.0013	0.0013
A	158
	NHA110C \ OMe O«Z'··. HO^A^Me ^Α=ο\ S ΤΪ “да©“ \-o cn 164	0.0001 5	0.0001 5
	OMe HO^Js^Mo OAM TJ МеЦк/Ч/<Л nfr №· /4ΑγΝχ>^ %-0 1 CN OTBOMS	>1	>1
	165
	OMe МЕКОТА Me OAIM 1 j Me. Js. Г T 1 N-jMe θΑγΛγΗ^ 4-0 \ CN OTBOMS	>1	>1
	166
	OMe MEMO.X,Me on J© J .wz 0 \ CN OTBOMS	>1	>1
	167
	OMe MEMO^Js-Me °0H XJ MuJu/^Xr Yii ^N<7Me <©yⁿ/ 0 \ CN OTBOMS	>1	>1
	168

	• · • • •	• · · • · · · · • · · · • · · · • · *	• · · · · • · · · · · • · · · • · · · »
ОМ· ?ОН ZJ ^*0 СН ОН 169	>1	>1	Γ” 'Ί · ' П~	• · · · ·	• · · ·
ОМ· MEMO^J^M· о он JT \| Me^JLL-ч. oWi^ ^V° ‘ CN /=\ 'V's^rP NMA80C kgj o 170	>1	>1
^OM# AUocHN Q 1 ) OMa 0«f '1 oCJCm. ^Ac°\ s T y Yjr\ij!2^Me '-o 6n 171	0.012	0.012
0M« MOMO^JL^M· ° oh ΊΓ r Τι T ^N“JM« ^-0 * CN °YS^Q NHCbZ А&/ 0 172	>1	>1

MeO CbzHN / k \ ?^Μβ0-af 1 Ο^χ/^,Μβ ^Αςθ\ S ΤΪ 7Ж^ V-0 CN 173

0.062

• ·

Активните съединения, съгласно настоящото изобретение, следователно, включват съединения с 10-хидроксилна група и 1-лабилна група.

Важен метод, съгласно настоящото изобретение, включва реакцията:

Друг важен метод, съгласно настоящото изобретение, включва реакцията:

Друг важен метод, съгласно настоящото изобретение, включва реакцията, при която групата R¹ е аминометиленова и се превръща в хидроксиметиленова група.

Друг важен метод, съгласно настоящото изобретение, включва реакцията, при която съединение с група групата R¹, която е хидроксиметиленова взаимодейства с реагент с формула (XIX)

OH

където Fu представлява защитена функционална група, Prot³ е защитаваща група и пунктираната линия показва възможна двойна връзка.

Друг важен метод, съгласно настоящото изобретение, включва реакцията за получаване на 21-цианосъединение с формула (XVI), която включва взаимодействие на съединение с формула (XV):

в която R¹, R⁵, R³, R^Ma, R^ub, R¹⁵ и R¹⁸ са, както са дефинирани по-горе и R²¹ е хидроксилна група, с източник на цианиден йон, до получаване на желаното 21цианосъединение.

В допълнение, настоящото изобретение се отнася и до методи, при които се използват и други нуклеофил-съдържащи съединения за получаване на съединения с формула (XVI), в които 21-та позиция е защитена с друга нуклеофилна група, 21-Nuc група. Например, 21-Nuc съединение с формула (XVI) с алкиламинозаместител на 21 позиция може да бъде получено при взаимодействие на съединение с формула (XV), в която R²¹ е хидроксилна група с подходящ алкиламин. 21-Nuc съединение с формула (XVI) с алкилтиозаместител на 21 позиция може също да бъде получено при взаимодействие на съединение с формула (XV), в която R²¹ е хидроксилна група с подходящ алкантиол. Или пък, 21-Nuc съединение с формула (XVI) с акарбонилалкилов заместител може да бъде получено при взаимодействие на съединение с формула (XV), в която R²¹ е хидроксилна група с подходящо карбонилно съединение, обикновено в присъствие на база. Има и други методи за получаване на други 21-Nuc съединения.

Друго важно взаимодействие, съгласно настоящото изобретение, включва третиране на 21-цианов продукт, съгласно настоящото изобретение, до получаване на 21-хидроксилно съединение. Тези съединения притежават интересни in vivo свойства.

Примери за изпълнение на изобретението

Настоящото изобретение е илюстрирано с помощта на следващите примери.

is

ПРИМЕР 1

Към разтвор на lnt-2 (21.53 g, 39.17 ml) в етанол (200 ml) се прибавя tertбугоксикарбониланхидрид (7.7 g, 35.25 ml) и сместа се разбърква в продължение на 7 часа при 23°С. След това реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 6:4) до получаване на lnt-14 (20.6 g, 81%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.52 (етилацетат:хлороформ 5:2). М NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 6.49 (s,1H), 6.32 (bs,1H), 5.26 (bs,1H), 4.60 (bs,1H), 4.14 (d,J=2.4 Hz,1H), 4.05 (d.J-2.4 Hz,1H), 3.94 (s,3H), 3.81 (d,J-4.8 Hz,1H), 3.7 (s,3H),

3.34 (brd,J»7.2 Hz,1H), 3.18-3.00 (m,5H), 2.44 (d,J-18.3 Hz,1H), 2.29 (s,3H), 2.24 (s,3H), 1.82 (s,3H), 1.80-1.65 (m,1H), 1.48 (s,9H), 0.86 (d,J-5.7 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 185.5, 180.8, 172.7, 155.9, 154.5, 147.3, 143.3, 141.5, 135.3, 130.4, 129.2,

127.5, 120.2, 117.4, 116.9, 80.2, 60.7, 60.3, 58.5, 55.9, 55.8, 54.9, 54.4, 50.0, 41.6, 40.3, 28.0, 25.3, 24.0, 18.1, 15.6, 8.5. ESI-MS m/z: Изчислено за C34H43N5O8: 649.7. Намерено (M+H)⁺: 650.3.

ПРИМЕР 2

С 14 ¹⁵

Към разтвор на lnt-14 (20.6 g, 31.75 ml) в CH₃CN (159 ml) при разбъркване и при 0°С се прибавят диизопропилетиламин (82.96 ml, 476.2 ml), метоксиметиленбромид (25.9 ml, 317.5 ml) и диметиламинопиридин (155 mg, 1.27 ml). Сместа се разбърква в продължение на 24 часа при 23°С. След това реакционната смес се закалява при 0°С с водна 0.1N солна киселина (750 ml) (рН=5) и се екстрахира с метиленхлорид (2 х 400 ml). Органичната фаза се суши с натриев сулфат и се концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, О градиент от хексан:етилацетат 4:1 до хексан:етилацетат 3:2) до получаване на lnt-15 (17.6 g, 83%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.38 (хексан:етилацетат 3:7). *Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.73 (s,1 Η), 5.35 (bs,1H), 5.13 (s,2H), 4.50 (bs,1H), 4.25 (d,J=2.7 Hz,1H), 4.03 (d,J=2.7 Hz,1H), 3.97 (s,3H), 3.84 (bs,1H), 3.82-3.65 (m,1H), 3.69 (s,3H), 3.56 (s,3H), 3.39-3.37 (m,1H), 3.20-3.00 (m,5H), 2.46 (d,J-18 Hz,1H), 2.33 (s,3H), 2.23 (s,3H), 1.85 (s,3H), 1.73-1.63 (m,1H), 1.29 (s,9H), 0.93 (d,J=5.1 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 185.4, 180.9, 172.4, 155.9, 154.5, 149.0, 148.4, 141.6, 135.1, 131.0, 129.9, 127.6, 124.4, 123.7, 117.3, 99.1, 79.3, 60.7, 59.7, 58.4, 57.5, 56.2, 55.9, 55.0, ·· • · · 9 9 9 9 9

9 9 9 ·· ··· ··· ·· ····

54.2, 50.0, 41.5, 39.9, 28.0, 25.2, 24.0, 18.1, 15.6, 8.5. ESI-MS m/z: Изчислено за

C36H47N5O9: 693.8. Намерено (М+Н)⁺: 694.3.

ПРИМЕР 3

Към колба, съдържаща lnt-15 (8 g, 1.5 ml) в метанол (1.6 I) при 0°С се

прибавя воден разтвор на 1М натриев хидроксид (3.2 I). Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при тази температура и след това се закалява с 6М солна киселина до рН=5. Сместа се екстрахира с етилацетат (3 х 1 I) и смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от хлороформ до хлороформ:етилацетат 2:1) до получаване на lnt-16 (5.3 mg, 68%). Rf: 0.48 (СН₃С1\1:вода 7:3, RP-C18). Ή NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.73 (s,1H), 5.43 (bs,1H),

5.16 (s,2H), 4.54 (bs,1H), 4.26 (d,J»1.8 Hz,1H), 4.04 (d,J-2.7 Hz,1H), 3.84 (bs,1H), 3.80-3.64 (m,1H), 3.58 (s,3H), 3.41-3.39 (m,1H), 3.22-3.06 (m,5H), 2.49 (d,J=18.6 Hz,1H), 2.35 (s,3H), 2.30-2.25 (m,1H), 2.24 (s,3H), 1.87 (s,3H), 1.45-1.33 (m,1H), 1.19 (s,9H), 1.00 (brd,J=6.6 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCfe): δ 184.9, 180.9, 172.6, 154.7,

151.3, 149.1, 148.6, 144.7, 132.9, 131.3, 129.8, 124.5, 123.7, 117.3, 116.8, 99.1, 79.4, 59.8,

58.6, 57.7, 56.2, 55.6, 54.9, 54.5, 50.1, 41.6, 40.1, 28.0, 25.3, 24.4, 18.1, 15.7, 8.0. ESI-MS m/z: Изчислено за C35H45N5O9: 679.7. Намерено (M+H)⁺: 680.3.

ПРИМЕР 4

Към дегазиран

разтвор на съединение lnt-16 (1.8 g, 2.64 ml) диметилформамид (221 ml) се прибавя 10% паладий върху въглерод (360 mg) и се разбърква в атмосфера на водород (при атмосферно налягане) в продължение на 45 минути. След това реакционната смес се филтрува през селит под аргон в колба, съдържаща безводен цезиев карбонат (2.58 д, 7.92 ml). След това се прибавя бромхлорметан (3.40 ml, 52.8 ml), епруветката се заварява и се разбърква при 100°С в продължение на 2 часа. Реакционната смес се охлажда, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид. Органичният слой се концентрира и се суши с натриев сулфат до получаване на lnt-17 като кафяво масло, което се използва в следващия етап без допълнително пречистване. Rf: 0.36 (хексан :етилацетат 1:5, силициев двуокис). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 6.68 (s,1H), 6.05 (bs,1H), 5.90 (s,1H), 5.79 (s,1H), 5.40 (bs,1H), 5.31-5.24 (m,2H), 4.67 (d,J-=8.1 Hz,1H), 4.19 (d,J=2.7 Hz,1H), 4.07 • ·· · ♦ · ·· · ··· • · · * · « *· • · · 9 · »«··· » · · · β··· • · · · ·· ··· ··· ·· ···· (bs,1H), 4.01 (bs,1 Η), 3.70 (s,3H), 3.67 (s,3H), 3.64-2.96 (m,5H), 2.65 (d,J=18.3 Hz,1H), 2.33 (s,3H), 2.21 (s,3H), 2.04 (s,3H), 2.01-1.95 (m,1H), 1.28 (s,9H), 0.87 (d,J=6.3 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI₃): δ 172.1, 162.6, 154.9, 149.1, 145.7, 135.9, 130.8,

130.7, 125.1, 123.1, 117.8, 100.8, 99.8, 76.6, 59.8, 59.2, 57.7, 57.0, 56.7, 55.8, 55.2, 49.5,

41.6, 40.1, 36.5, 31.9, 31.9, 31.6, 29.7, 28.2, 26.3, 25.0, 22.6, 18.2, 15.8, 14.1, 8.8. ESI-MS m/z: Изчислено за CM^zNsOg: 693.34. Намерено (M+H)⁺: 694.3.

ПРИМЕР 5

Към колба, съдържаща разтвор на lnt-17 (1.83 g, 2.65 ml) в диметилформамид (13 ml) при 0°С се прибавят цезиев карбонат (2.6 д, 7.97 ml) и алилбромид (1.15 ml, 13.28 ml). Получената реакционна смес се разбърква в продължение на 1 час при 23°С. Реакционната смес се филтрува през слой от селит и се промива с метиленхлорид. Органичният слой се суши над натриев сулфат и се концентрира. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хлороформ :етилацетат 1:4) до получаване на lnt-18 (1.08 mg, 56%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.36 (хлороформ:етилацетат 1:3). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 6.70 (s,1H), 6.27-6.02 (m,1H), 5.94 (s,1H), 5.83 (s,1H), 5.37 (dd,Ji-1.01 Hz,J₂=16.8 Hz,1H), 5.40 (bs,1H), 5.25 (dd,Ji-1.0 Hz,J2=10.5 Hz,1H), 5.10 (s,2H), 4.91 (bs,1H), 4.25-4.22 (m,1H), 4.21 (d,J=2.4 Hz,1H), 4.14-4.10 (m,1H), 4.08 (d,J-2.4 Hz,1H), 4.00 (bs,1H), 3.70 (s,3H), 3.59 (s,3H), 3.56-3.35 (m,2H), 3.26-3.20 (m,2H), 3.05-2.96 (dd,Ji-8.1 Ηζ,^-ΐβ Hz,1H), 2.63 (d,J=18 Hz,1H), 2.30 (s,3H), 2.21 (s,3H), 2.09 (s,3H), 1.91-1.80 (m,1H), 1.24 (s,9H), 0.94 (d,J-6.6 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI₃): δ 172.0, 154.8, 148.8, 148.6, 148.4, 144.4,

138.8, 133.7, 130.9, 130.3, 125.1, 124.0, 120.9, 117.8, 117.4, 112.8, 112.6, 101.1, 99.2,

15.7, 14.0, 9.2. ESI-MS m/z: Изчислено за C39H51N5O9: 733.4. Намерено (M+H)⁺:

734.4.

ПРИМЕР 6

Към разтвор на lnt-18 (0.1 g, 0.137 ml) в диоксан (2 ml) се прибавя 4.2М солна киселина/диоксан (1.46 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 1.2 часа при 23°С. След това реакционната смес се закалява при 0°С с наситен воден натриев бикарбонат (60 ml) и се екстрахира с етилацетат (2 х 70 ml). Органичният слой се суши с натриев сулфат и се • · · · · ··· ···· ·· ··· · · · ·· ···· концентрира под вакуум до получаване на lnt-19 (267 mg, 95%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. Rf: 0.36 (етилацетат:метанол 10:1, силициев двуокис). ¹Н NMR (300 MHz, CDCIa): δ 6.49 (s,1H), 6.12-6.00 (m,1H), 5.94 (s,1H), 5.86 (s,1H), 5.34 (dd,J»1.0 Hz,J=17.4 Hz,1H), 5.25 (dd,J=1.0 Hz,J=10.2 Hz,1H), 4.18-3.76 (m,5H), 3.74 (s,3H), 3.71-3.59 (m,1H), 3.36-3.20 (m,4H), 3.01-2.90 (m,1H), 2.60 (d,J-18.0 Hz,1H), 2.29 (s,3H), 2.24 (s,3H), 2.11 (s,3H), 1.97-1.86 (m,1H), 0.93 (d,J-8.7 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI₃): δ 175.5, 148.4, 146.7, 144.4, 142.4, 138.9, 133.7, 131.3, 128.3, 120.8, 117.9,

117.4, 113.8, 112.4, 101.1, 74.2, 60.5, 59.1, 56.5, 56.1, 56.3, 56.0, 55.0, 50.5, 41.6, 39.5,

29.5, 26.4, 24.9, 21.1, 15.5, 9.33. ESI-MS m/z: Изчислено за C32H39N5O6: 589. Намерено (М+Н)⁺: 590.

ПРИМЕР 7

Ме phenylisothiocyanate

1,23°С

Към разтвор на lnt-19 (250 mg, 0.42 ml) в метиленхлорид (1.5 ml) се прибавя фенилизотиоцианат (0.3 ml, 2.51 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час при 23°С. След това реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от хексан до 5:1

хексан:етилацетат) до получаване на lnt-20 (270 mg, 87%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.56 (хлороформ:етилацетат 1:4). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 8.00 (bs,1H), 7.45-6.97 (m,4H), 6.10 (s,1H), 6.08-6.00 (m,1H), 5.92 (s,1H), 5.89 (s,1H), 5.82 (s,1H), 5.40 (dd,J=1.5 Hz,J-17.1 Hz,1H), 5.38 (bs,1H), 5.23 (dd,J-1.5 Hz,J=10.5 Hz,1H), 4.42-4.36 (m,1H), 4.19-4.03 (m,5H), 3.71 (s,3H), 3.68-3.17 (m,4H), 2.90 (dd,J-7.8 Hz,J-18.3 Hz,1H), 2.57 (d,J=18.3 Hz,1H), 2.25 (s,3H), 2.12 (s,3H), 2.10 (s,3H), 1.90 (dd,J=12.3 Hz,J-16.5 Hz,1H), 0.81 (d.J-6.9 Hz,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 178.4,171.6,148.6, 146.8, 144.3, 142.7, 138.7, 136.2, 133.6, 130.7, 129.8, 126.6,

124.2, 124.1, 120.9, 120.5, 117.7, 117.4, 116.7, 112.6, 112.5, 101.0, 74.0, 60.6, 59.0, 57.0,

56.2, 56.1, 55.0, 53.3, 41.4, 39.7, 26.3, 24.8,18.3, 15.5, 9.2. ESI-MS m/z: Изчислено за CagH^NgOeS: 724.8. Намерено (M+H)⁺: 725.3.

ПРИМЕР 8

Към разтвор на lnt-20 (270 mg, 0.37 ml) в диоксан (1 ml) се прибавя 4N солна киселина/диоксан (3.5 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 30 минути при 23°С. След това се прибавят етилацетат (20 ml) и вода (20 ml) и органичният слой се декантира. Водната фаза се базифицира с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (60 ml) (pH-8) при 0°С и се екстрахира с метиленхлорид (2 х 50 ml). Смесените органични екстракти се сушат с натриев сулфат и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:метанол 5:1) до получаване на съединението lnt-21 (158 mg, 82%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.3 (етилацетатгметанол 1:1). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.45 (s,1H), 6.125-6.03 (m,1H), 5.91 (s,1H), 5.85 (s,1H), 5.82 (s,1H), 5.38 (dd,Ji = 1.2 Hz,J₂=17.1 Hz,1H), 5.24 (dd,Ji=1.2 Hz,J₂=10.5 Hz,1H), 4.23-4.09 (m,4H),

3.98 (d,J=2.1 Hz,1H), 3.90 (bs,1H), 3.72 (s,3H), 3.36-3.02 (m,5H), 2.72-2.71 (m,2H),

2.48 (d,J=18.0 Hz,1H), 2.33 (s,3H), 2.22 (s,3H), 2.11 (s,3H), 1.85 (dd.Ji-11.7 Hz,J2-15.6 Hz,1H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 148.4, 146.7, 144.4, 142.8, 138.8,

133.8, 130.5, 128.8, 121.5, 120.8, 118.0, 117.5, 116.9, 113.6, 112.2, 101.1, 74.3, 60.7, 59.9,

58.8, 56.6, 56.5, 55.3, 44.2, 41.8, 29.7, 26.5, 25.7, 15.7, 9.4. ESI-MS m/z: Изчислено за CzsHmN^s: 518.3. Намерено (M+H)⁺: 519.2.

ПРИМЕР 9

Към разтвор на lnt-21 (0.64 g, 1.22 ml) в метиленхлорид (6.13 ml) при -10°С се прибавят пиридин (1.104 ml, 1.28 ml) и 2,2,2-трихлоретилхлорформиатат (0.177

• ·

ml, 1.28 ml). Реакционната смес се разбърква при тази температура в продължение на 1 час и след това реакционната смес се закалява чрез прибавяне на 0.1 N солна киселина (10 ml) и се екстрахира с метиленхлорид (2 х 10 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат и се концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексангетилацетат 1:2) до получаване на lnt-22 (0.84 g, 98%) като бяло пеноподобно твърдо вещество. Rf: 0.57 (етилацетат: метанол 5:1). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.50 (s,1H), 6.10-6.00 (m,1H), 6.94 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.87 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.73 (bs,1H), 5.37 (dq,Ji-1.5 Hz,J₂=17.1 Hz,1H), 5.26 (dq.Jt-1.8 Hz,J₂=10.2 Hz,1H), 4.60 (d,J-12 Hz,1H), 4.22-4.10 (m,4H), 4.19 (d,J-12 Hz,1H), 4.02 (m,2H), 3.75 (s,3H), 3.37-3.18 (m,5H), 3.04 (dd.J^e.l Hz,J2=18 Hz,1H), 2.63 (d,J=18 Hz,1H), 3.31 (s,3H), 2.26 (s,3H), 2.11 (s,3H), 1.85 (dd,J=12.3 Hz,J=15.9 Hz,1H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 154.3, 148.5, 146.7, 144.5,

142.8, 139.0, 133.8, 130.7, 128.7, 121.3, 120.8, 117.8, 117.7, 116.8, 112.7, 101.2, 77.2,

74.3, 60.7, 59.9, 57.0, 56.4, 55.3, 43.3, 41.7, 31.6, 26.4, 25.3, 22.6, 15.9, 14.1, 9.4. ESI-MS m/z: Изчислено за C^H^Ch^Oy: 694.17. Намерено (M+H)⁺: 695.2.

ПРИМЕР 10

··№

Към разтвор на lnt-22 (0.32 g, 0.46 ml) в CH₃CN (2.33 ml) при 0°C се прибавят диизопропилетиламин (1.62 ml, 9.34 ml), бромметилметилов етер (0.57 ml, 7.0 ml) и диметиламинопиридин (6 mg, 0.046 ml). Сместа се нагрява в продължение на 10 часа при 30°С. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (30 ml) и се излива във воден разтвор на солна киселина при pH 5 (10 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат и разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 2:1) до получаване на lnt-23 (0.304 g, 88%) като бяло пеноподобно твърдо вещество. Rf: 0.62 (хексан:етилацетат 1:3). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 6.73 (s,1H), 6.10 (m,1H), 5.94 (d,J-1.5 Hz,1H), 5.88 (d,J-1.5 Hz,1H), 5.39 (dq,Ji=1.5 Hz,J₂=17.1 Hz,1H), 5.26 (dq,1.8 Hz,J₂= 10.2 Hz,1H), 5.12 (s,1H), 4.61 (d,J=12 Hz,1H), 4.55 (t,J=6.6 Hz,1H), 4.25 (d,J-12 Hz,1H), 4.22-4.11 (m,4H), 4.03 (m,2H), 3.72 (s,3H), 3.58 (s,3H), 3.38-3.21 (m,5H), 3.05 (dd.J^e.l Hz,J₂-18 Hz,1H), 2.65 (d,J«18 Hz,1H), 2.32 (s,3H), 2.23 (s,3H), 2.12 (s,3H), 1.79 (dd,J<-12.3 Hz,J₂=15.9 Hz,1H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 154.3, 148.6, 148.4, 144.5, 139.0, 133.6, 130.1, 125.07, 124.7, 124.0, 121.1, 117.7, 112.6, 101.2, 99.2, 77.2, 74.4, 74.1, 59.8, 57.7, 57.0,

56.8, 56.68, 55.3, 43.2, 41.5, 26.4, 25.2, 15.9, 9.3. ESI-MS m/z: Изчислено за C СздНзеОз^Оа: 738.20. Намерено (M+H)⁺: 739.0.

ПРИМЕР 11

Към суспензия на lnt-23 (0.304 g, 0.41 ml) в 90% водна оцетна киселина (4 ml) се прибавя прахообразен цинк (0.2 д, 6.17 mi) и реакционната смес се разбърква в продължение на 7 часа при 23°С. След това реакционната смес се филтрува през слой от селит, който се промива с метиленхлорид. Органичният слой се промива с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (pH 9) (15 ml) и се суши над натриев сулфат. Разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на lnt-24 (0.191 g, 83%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.3 (етилацетат:метанол 5:1). ¹Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.68 (s,1H), 6.09 (m,1H), 5.90 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.83 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.39 (dq,Ji-1.5 Hz,J₂=17.1 Hz,1H), 5.25 (dq.Jt-1.5 Hz,^=10.2 Hz,1H), 5.10 (s,2H), 4.22-4.09 (m,3H), 3.98 (d,J-2.4 Hz,1H),

3.89 (m,1H), 3.69 (s,3H), 3.57 (s,3H), 3.37-3.17 (m,3H), 3.07 (dd,^-8.1 Hz,J₂-18 Hz,1H), 2.71 (m,2H), 2.48 (d,J-18 Hz,1H), 2.33 (s,3H), 2.19 (s,3H), 2.17 (s,3H), 1.80 (dd,Ji=12.3 Hz,^=15.9 Hz,1H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 148.5, 148.2, 144.3,

138.7, 133.7, 130.7, 129.9, 125.0, 123.9, 121.3, 117.9, 117.5, 113.6, 112.0, 101.0, 99.2, 74.0, 59.8, 59.7, 58.8, 57.6, 57.0, 56.2, 55.2, 44.2, 41.5, 31.5, 26.4, 25.6, 22.5, 16.7, 14.0,

9.2. ESI-MS m/z: Изчислено за C31H38N4O6: 562.66. Намерено (M+H)⁺: 563.1.

ПРИМЕР 12

• · · • · · · · ♦

Към разтвор на lnt-24 (20 mg, 0.035 ml) във вода (0.7 ml) и тетрахидрофуран (0.7 ml) при 0°С се прибавят натриев нитрит (12 mg, 0.17 ml) и 90% водна оцетна киселина (0.06 ml) и сместа се разбърква в продължение на 3 часа при 0°С. След разреждане с дихлорметан (5 ml), органичният слой се промива с вода (1 ml), суши се над натриев сулфат и се концентрира под вакуум, разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на остатък, Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 2:1) до получаване на lnt-25 (9.8 mg, 50%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.34 (хексан:етилацетат 1:1). ¹Н NMR С (300 MHz, CDCI3): δ 6.71 (s,1H), 6.11 (m,1H), 5.92 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.87 (d,J-1.5

Hz,1H), 5.42 (dq.Ji-1.5 Hz,J₂-17.1 Hz,1H), 5.28 (dq.Ji-1.5 Hz, Jz-10.2 Hz,1H), 5.12 (s,1H), 4.26-4.09 (m,3H), 4.05 (d,J=2.4 Hz,1H), 3.97 (t,J=3.0 Hz,1H), 3.70 (s,3H), 3.673.32 (m,4H), 3.58 (s,3H), 3.24 (dd.J,»^ Hz,^==15.9 Hz,1H), 3.12 (dd,.1,=8.1 Hz,Jz-18.0 Hz,1H), 2.51 (d.J-18 Hz,1H), 2.36 (s,3H), 2.21 (s,3H), 2.12 (s,3H), 1.83 (dd.Ji-12.3 ΗζΛ=15.9 Hz,1H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 148.7, 148.4, 138.9,

133.7, 131.1, 129.4, 125.1, 123.9, 120.7, 117.6, 117.5, 113.6, 112.3,101.1, 99.2, 74.0, 63.2,

59.8, 59.7, 57.9, 57.7, 57.0, 56.5, 55.2, 41.6, 29.6, 26.1, 25.6, 22.6, 15.7, 9.2. ESI-MS m/z: Изчислено за C31H37N3O7:563.64. Намерено (M+H)⁺: 564.1.

r

ПРИМЕР 13

2.2.2-Trichloroethyl chloroformate

NaH, THF, reflux

• ·

Изходният материал (2 g, 5.90 ml) се прибавя към суспензия на натриев хидрид (354 mg, 8.86 ml) в тетрахидрофуран при 23°С, след което суспензията се третира с алилхлорформиат (1.135 ml, 8.25 ml) при 23°С, след което се нагрява при кипене на обратен хладник в продължение на 3 часа. Суспензията се охлажда, филтрува се и твърдото вещество се промива с етилацетат (100 ml) и филтратът се концентрира. Суровото масло се смила с хексан (100 ml) и се държи при 4°С в продължение на една нощ. След това разтворителят се декантира и получената светложълта каша се третира с метиленхлорид (20 ml) и се утаява с хексан (100 ml). След 10 минути разтворителят отново се С декантира. Операцията се повтаря до получаване на бяло твърдо вещество.

Твърдото бяло вещество се отфилтрува и се суши до получаване на съединението lnt-29 (1.80 g, 65%) като бяло твърдо вещество. ¹Н NMR (300 MHz, CDCb): δ 7.74 (d,J=7.5 Hz,2H), 7.62 (d,J=6.9 Hz,2H), 7.33 (t,J=7.5 Hz,2H), 7.30 (t,J=6.3 Hz,2H), 5.71 (d,J=7.8 Hz,1H), 4.73 (d,J-7.8 Hz,2H), 4.59 (m,1H), 4.11 (t,J-6.0 Hz,1H), 3.17 (dd,J,-6.0 ΗζΛ-2.7 Hz,2H), 3.20 (dd,Ji-5.4 Hz,^==2.1 Hz,2H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 173.6, 152.7, 144.0, 139.7, 137.8, 126.0, 125.6, 123.4, 118.3,

73.4, 52.4, 45.5, 35.8, 33.7. ESI-MS m/z: Изчислено за C20H18CI3NO4S: 474.8. Намерено (M+Na)⁺: 497.8.

ПРИМЕР 14

·· ·· · ·· ·· • · · « ·· · · ··· · • · · · · « ·· ···· · ···« · ··· · · ·· ♦ ···· ·· ··♦ ·♦· ·· ····

Получава се азеотропна смес на съединението lnt-25 (585 mg, 1.03 ml) съединението lnt-29 (1.47 mg, 3.11 ml) c безводен толуен (3 x 10 ml). Към разтвор на lnt-25 и lnt-29 в безводен метиленхлорид (40 ml) се прибавят DM АР (633 mg, 5.18 ml) и EDC.HCI (994 mg, 5.18 ml) при 23°С. Реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 3 часа. Реакционната смес се разпределя в наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (50 ml) и слоевете се разделят. Водният слой се промива с метиленхлорид (50 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 3:1) до получаване на lnt-30 (1.00 g, 95%) като бледо кремавожьлто твърдо вещество. ¹Н NMR (300 MHz, CDCb): δ 7.72 (m,2H), 7.52 (m,2H), 7.38 (m,2H), 7.28 (m,2H), 6.65 (s,1H), 6.03 (m,1H), 5.92 (d,J=1.5 Hz,1H), 5.79 (d,J=1.5 Hz,2H), 5.39 (m,1H), 5.29 (dq,Ji = 10.3 Hz,J₂=1.5 Ηζ,ΙΗ), 5.10 (S,2H), 4.73 (d,J=11.9 Hz,1H), 4.66 (d,J=11.9 Hz,1H), 4.53 (m,1H), 4.36-3.96 (m,9H), 3.89 (t,J=6.4 Hz,1H), 3.71 (S,3H), 3.55 (S,3H), 3.33 (m,1H), 3.20 (m,2H), 2.94 (m,3H), 2.59 (m,1H), 2.29 (s,3H), 2.23 (s,3H), 2.02 (s,3H), 1.83 (dd,Ji=16.0 Hz,J₂=11.9 Hz,1H). ^,3C NMR (75 MHz, CDCb): δ 169.7, 154.0, 148.8, 148.4, 145.7, 144.5, 140.9, 139.0, 133.7, 130.9, 130.6, 127.6, 127.0, 124.8, 124.6, 124.1, 120.8, 119.9, 118.2, 117.7, 117.3, 112.7, 112.1, 101.3, 99.2, 74.7, 73.9, 64.4, 59.8, 57.7, 57.0, 56.8, 55.4, 53.3, 46.7, 41.4, 36.5, 34.7, 31.5, 26.4, 24.9, 22.6, 15.7, 14.0, 9.1. ESI-MS m/z: Изчислено за CsiHmCW^OioS: 1020.4. Намерено (M+H)⁺: 1021.2.

ПРИМЕР 15

Към разтвор на lnt-30 (845 mg, 0.82 ml) на капки при 23°С се прибавят оцетна киселина (500 mg, 8.28 ml) и (PPth^PdCk (29 mg, 0.04 ml) в безводен метиленхлорид (20 ml) и Bu₃SnH (650 mg, 2.23 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 15 минути при тази температура. Суровият продукт се закалява с вода (50 mi) и се екстрахира с метиленхлорид (3 х 50 ml). Органичните слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан в градиент от 1:5 до 1:3) до получаване на съединението lnt-31 (730 mg, 90%) като бледо кремавожълто твърдо вещество. ¹Н NMR (300 MHz, CDCI₃): δ 7.72 (m,2H), 7.56 (m,2H), 7.37 (m,2H), 7.30 (m,2H), 6.65 (s,1H), 5.89 (s,1H), 5.77 (s,1H), 5.74 (s,1H), 5.36 (d.J-5.9 Hz,1H), 5.32 (d,J-5.9 Hz,1H), 5.20 (d,J»9.0,1H), 4.57 (d,J-12.0 Hz,1H), 4.73 (m,1H), 4.48 (d,J=11.9 Hz,1H), 4.08 (m,4H), 3.89 (m,1H), 3.86 (t,J=6.2 Hz,1H), 3.70 (s,3H), 3.69 (s,3H), 3.38 (m,1H), 3.25 (m,1H), 3.02-2.89 (m,4H), 2.67 (s,1H), 2.61 (s,1H), 2.51 (dd,Ji = 14.3 Hz,^=4.5 Hz,1H), 2.29 (s,3H), 2.23 (s,3H), 1.95 (s,3H), 1.83 (m,1H). ¹³CNMR (75 MHz, CDCI3): δ 168.2, 152.5, 148.1, 146.2, 144.4,144.3, 143.3, 139.6, 134.6,

129.7, 129.6, 126.2, 125.6, 123.4, 123.3, 121.6, 118.5, 116.3, 110.7, 110.2, 105.1, 99.4,

• « · • · · • · · · · ·

98.5, 75.2, 73.3, 61.7, 58.4, 57.9, 56.3, 56.1, 55.1, 54.7, 53.9, 51.9, 45.2, 40.1, 35.6, 33.3,

24.8, 23.3, 14.5, 7.3. ESI-MS m/z: Изчислено за C^H^CbN^oS: 980.3. Намерено (M+H)⁺: 981.2.

ПРИМЕР 16

Към разтвор на lnt-31 (310 mg, 0.32 ml) в безводен метиленхлорид (15 ml) при -10°С през канюла се прибавя разтвор на бензенселенов анхидрид 70% (165 mg, 0.32 ml) в безводен метиленхлорид (7 ml) като температурата се поддържа -10°С. Реакционната смес се разбърква при -10°С в продължение на 5 минути. При тази температура се прибавя наситен разтвор на натриев бикарбонат (30 ml). Водният слой се промива с още метиленхлорид (40 ml). Органичните слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрира]. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан в градиент от 1:5 до 1:1) до получаване на lnt-32 (287 mg, 91%, HPLC: 91.3%) като бледо кремавожълто твърдо вещество като смес на два изомера (65:35), която се използва в • е ··· • · ·· ·· · · • · ♦ 4· • · · · · ··· 4·· ······ следващия етап. ¹Н NMR (300 MHz, CDCh): δ (Смес на изомери) 7.76 (т,4Н), 7.65 (т,4Н), 7.39 (т,4Н), 7.29 (т,4Н), 6.62 (s,1H), 6.55 (s,1H), 5.79-5.63 (т,6Н), 5.09 (s,1H), 5.02 (d,J=6.0 Hz,1H), 4.99 (d,J=6.0 Hz,1H), 4.80-4.63 (m,6H), 4.60 (m,1H), 4.50 (m,1H), 4.38 (dd,Ji=12.8 Hz,J₂=7.5 Hz,1H), 4.27 (dd,Ji=12.8 Hz,J₂=7.5 Ηζ,ΙΗ), 4.16-

3.90 (m,10H), 3.84 (s,3H), 3.62 (s,3H), 3.50 (s,3H), 3.49 (m,1H), 3.33-2.83 (m,14H), 2.452.18 (m,2H), 2.21 (s,6H), 2.17 (s,6H), 1.77 (s,6H), 1.67 (m,2H). ¹³C NMR (75 MHz,

CDCb): δ (Смес на изомери) 168.6, 168.4, 158.6, 154.8, 152.8, 152.5, 147.3, 147.2,

146.8, 144.1, 144.0, 140.8, 139.7, 137.1, 129.8, 129.3, 128.4, 128.7, 126.5, 125.5, 123.7,

123.6, 123.5, 123.4, 122.2, 121.3, 118.3, 115.8, 115.5, 110.2, 106.9, 103.5, 103.2, 100.1,

99.6, 97.9, 97.7, 93.8, 73.4, 70.9, 69.2, 64.9, 62.5, 59.3, 58.9, 58.4, 56.7, 56.3, 56.2, 55.4,

55.2, 55.1, 54.9, 54.7, 54.3, 54.1, 53.8, 52.8, 45.5, 40.5, 40.0, 39.8, 35.8, 35.5, 33.9, 33.7,

30.1, 28.8, 24.2, 24.1, 21.2, 14.5, 14.4, 12.7, 6.0, 5.7. ESI-MS m/z: Изчислено за C48H49CI3N4O11S: 996.3. Намерено (М+Н)⁺: 997.2.

ПРИМЕР 17

·· ·· • · · · • · · • ·

Реакционната колба се обгаря два пъти, пуска се вакуум/продухва се с аргон няколко пъти и се поддържа атмосфера на аргон за реакцията. Към разтвор на диметилсулфоксид (39.1 ml, 0.55 ml, 5 еквивалента) в безводен метиленхлорид (4.5 ml) при -78°С на капки се прибавя трифлик анхидрид (37.3 ml, 0.22 ml, 2 еквивалента). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 20 минути, след което при -78°С, през канюла се прибавя разтвор на lnt-32 (110 mg, 0.11 ml, HPLC: 91.3%) в безводен метиленхлорид (1 ml за основното прибавяне и 0.5 ml за промиването). През време на прибавянето температурата в двете колби се поддържа -78°С и цветът се променя от жълт в кафяв. Реакционната смес се разбърква при -40°С в продължение на 35 минути. През този период от време цветът на разтвора се променя от жълт в тъмнозелен. След това на капки се прибавя 'Pr₂NRt (153 ml, 0.88 ml, 8 еквивалента) като температурата на реакционната смес се поддържа 0°С в продължение на 45 минути и през това време цветът на разтвора става кафяв. След това на капки се прибавят t-бутанол (41.6 mg, 0.44 ml, 4 еквивалента) и 2-1-бутил-1,1,3,3-тетраметилгуанидин (132.8 ml, 0.77 ml, 7 еквивалента) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 40 минути. През това време на капки се прибавя оцетен анхидрид (104.3 ml, 1.10 ml, 10 еквивалента) и реакционната смес се държи при 23°С в продължение на още 1 час. След това реакционната смес се разрежда с метиленхлорид (20 ml) и се промива с воден наситен разтвор на амониев хлорид (50 ml), натриев бикарбонат (50 ml) и натриев хлорид (50 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (елуент: етилацетат/хексан в градиент от 1:3 до 1:2) до получаване на съединението lnt-33 (54 mg, 58%) като бледожълто твърдо вещество. 'Н NMR (300 MHz, CDCb): δ

6.85 (s,1H), 6.09 (s,1H), 5.99 (s,1H), 5.20 (d,J=5.8 Hz,1H), 5.14 (d,J=5.3 Hz,1H), 5.03 (m,1H), 4.82 (d,J«12.2 Hz,1H), 4.63 (d,J=12.0 Hz,1H), 4.52 (m,1H), 4.35-4.17 (m,4H),

3.76 (s,3H), 3.56 (s,3H), 3.45 (m,2H), 2.91 (m,2H), 2.32 (s,3H), 2.28 (s,3H), 2.21 (s,3H), 2.12 (m,2H), 2.03 (s,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI₃): δ 168.5, 167.2, 152.7,148.1, 147.1,

144.5, 139.6, 139.1, 130.5, 129.0, 123.7, 123.5, 123.3, 118.8, 116.5, 112.1, 100.6, 97.8,

73.3, 60.5, 59.4, 59.2, 58.3, 57.6, 57.4, 56.1, 53.5, 53.1, 40.6, 40.0, 31.0, 22.2, 18.9, 14.4,

8.1. ESI-MS m/z: Изчислено за C36H39CI3N4OHS: 842.1. Намерено (М+Н)⁴*: 843.1.

ПРИМЕР 18

Към разтвор на lnt-33 (12 mg, 0.014 ml) в сух метиленхлорид (1.2 ml) и ацетонитрил за високоефективна течна хроматография (1.2 ml) при 23°С се прибавят натриев йодид (21 mg, 0.14 ml) и пресно дестилиран (над калциев хидрид при атмосферно налягане) триметилсилилхлорид (15.4 mg, 0.14 ml). След 15 минути разтворът се разрежда с дихлорметан (10 ml) и се промива с пресно приготвен воден наситен разтвор на Na₂S₂O₄ (3 х 10 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира. Получава се съединението lnt-34 (13 mg, количествено) като бледожълто твърдо вещество, което се използва в следващия етап без допълнително пречистване. ¹Н NMR

...........

'З·' ··· · · · · · ··· · · ··· ···· ·· ··· ··· ·· ···· (300 MHz, CDCI3): δ 6.85 (s,1H), 6.09 (s,1H), 5.99 (s,1H), 5.27 (d.J-5.8 Hz,1H), 5.14 (d,J=5.3 Hz,1H), 5.03 (d,J=11.9 Hz,1H), 4.82 (d,J=12.2 Hz,1H), 4.63 (d,J-13.0 Hz,1H), 4.52 (m,1H), 4.34 (m,1H), 4.27 (bs,1H), 4.18 (m,2H), 3.76 (s,3H), 3.56 (s,3H), 3.44 (m,1H), 3.42 (m,1H), 2.91 (m,2H), 2.32 (s,3H), 2.28 (s,3H), 2.21 (s,3H), 2.03 (s,3H). ESI-MS m/z: Изчислено за C34H3SN4OWS: 798.1. Намерено (M+H)⁺: 799.1.

ПРИМЕР 19

35

Към разтвор на lnt-34 (13 mg, 0.016 ml) в смес на оцетна киселина/вода (90:10, 1 ml) при 23°С се прибавя цинк на прах (5.3 mg, 0.081 ml). Реакционната смес се нагрява при 70°С в продължение на 6 часа. След това време разтворът се охлажда до 23°С , разрежда се с дихлорметан (20 ml) и се промива с воден наситен разтвор на натриев бикарбонат (15 ml) и воден разтвор на триетиламин (15 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане Silica-NH2 (елуент: етилацетат/хексан в градиент от 0:100 до 50:50) до получаване на съединението lnt-35 (6.8 mg, 77%) като бледожьлто твърдо вещество. ¹Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.51 (s,1H), 6.03 (dd.Ji-1.3 ΗζΛ-26.5 Hz,1H), 5.75 (bs,1H), 5.02 (d,J-11.6 Hz,1H), 4.52 (m,1H), 4.25

400 (m,2H), 4.18 (d,J=11.6 Hz,1H), 4.12 (dd,Ji-1.9 Hz,^-11.5 Hz,1H), 3.77 (s,3H), 3.40 (m,2H), 3.26 (t,J=6.4 Hz,1H), 2.88 (m,2H), 2.30-2.10 (m,2H), 2.30 (s,3H), 2.28 (s,3H), 2.18 (s,3H), 2.02 (s,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI₃): δ 174.1, 168.4, 147.8, 145.4, 142.9,

140.8, 140.1, 131.7, 130.2, 129.1, 128.3, 120.4, 118.3, 117.9, 113.8, 111.7, 101.7, 61.2,

59.8, 59.2, 58.9, 54.4, 53.8, 54.4, 41.1, 41.5, 34.1, 23.6, 20.3, 15.5, 9.4. ESI-MS m/z: Изчислено за CsiH^N^S: 622.7. Намерено (M+H)⁺: 623.2.

ПРИМЕР 20

Разтвор на Н-метилпиридин-4-карбоксалдехидйодид (378 mg, 1.5 mmol) в безводен диметилформамид (5.8 ml) се третира с безводен толуен (2x10 ml) за да се елиминира водата посредством азеотропно отделяне на толуена. Разтвор на lnt-35 (134 mg, 0.21 mmol), предварително третиран с безводен толуен (2 х 10 ml), в безводен дихлорметан (дестилиран над калциев хидрид, 7.2 ml) през канюла при 23°С се прибавя към горния оранжев разтвор. Реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 4 часа. След това време при 23°С на капки се прибавя DBU (32.2 I, 0.21 mmol) и се разбърква при 23°С в продължение на 15 минути. Към реакционната смес се прибавя пресно приготвен воден наситен разтвор на оксалова киселина (5.8 ml) и се разбърква

401

при 23°С в продължение на 30 минути. След това реакционната смес се охлажда до 0°С и на порции се прибавя натриев бикарбонат (15 ml), последвано от прибавяне на воден наситен разтвор на натриев бикарбонат. Сместа се екстрахира с етиленов окис. Към водния слой се прибавя калиев карбонат и се екстрахира с етиленов окис. Смесените органични слоеве се сушат над магнезиев сулфат и разтворителят се отделя при понижено налягане. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (етилацетат/хексан в градиент от 1:3 до 1:1) до получаване на съединението lnt-36 (77 mg, 57%) като бледожьлто твърдо вещество. ’Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.48 (s,1H), 6.11 (d,J=1.3 Hz,1H), 6.02 (d,J=1.3 Ηζ,ΙΗ), 5.70 (bs,1H), 5.09 (d,J=11.3 Ηζ,ΙΗ), 4.66 (bs,1H), 4.39 (m,1H), 4.27 (d,J=5.6 Ηζ,ΙΗ), 4.21 (d,J=10.5 Ηζ,ΙΗ), 4.16 (d,J=2.6 Ηζ,ΙΗ), 3.76 (s,3H), 3.54 (d,J=5.1 Hz,1H), 3.42 (d,J=8.5 Ηζ,ΙΗ), 2.88-2.54 (m,3H), 2.32 (s,3H), 2.24 (s,3H), 2.14 (s,3H), 2.04 (s,3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 186.7, 168.5, 160.5,

147.1, 146.4, 142.9, 141.6, 140.7, 130.4, 129.8, 121.7 (2C), 120.0, 117.8, 117.1, 113.5,

102.2, 61.7, 61.4, 60.3, 59.8, 58.9, 54.6, 41.6, 36.9, 29.7, 24.1, 20.3, 15.8, 14.1, 9.6. ESI-MS m/z: Изчислено за C31H31N3O9S: 621.7. Намерено (M+H)⁺: 622.2.

ПРИМЕР 21

Sllicagel, EtOH

ml) и

2-[3-хидрокси-4Към разтвор на 36 (49 mg, 0.08 метоксифенил]етиламин (46.2 mg, 0.27 ml) в етанол (2.5 ml) при 23°С се прибавя силикагел (105 mg). Реакционната смес се разбърква при 23°С в • · · · · ··· ···· ·· ··· ··· ·· ···· продължение на 14 часа. Разрежда се с хексан и се излива в хроматографска колона (етилацетат/хексан от 1/3 до 1/1) до получаване на Et-770 (55 mg, 90%) като бледожьлто твърдо вещество.

’H-NMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.60 (s, IH), 6.47 (s, IH), 6.45 (s, IH), 6.05 (s, IH), 5.98 (s, IH), 5.02 (d, J=11.4 Hz, IH), 4.57 (bs, IH), 4.32 (bs, IH), 4.28 (d, J= 5.3 Hz, IH), 4.18 (d, J= 2.5 Hz, IH), 4.12 (dd, J= 2.1 Hz, J= 11.5 Hz, IH), 3.78 (s, 3H), 3.62 (s, 3H), 3.50 (d, J= 5.0 Hz, IH), 3.42 (m, IH), 3.10 (ddd, J= 4.0 Hz, 10.0 Hz, J= 11.0 Hz, IH), 2.94 (m, 2H), 2.79 (m, IH), 2.61 (m, IH), 2.47 (m, IH), 2.35 (m, IH), 2.32 (s, 3H), 2.27 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.09 (m, IH), 2.04 (s, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C₄₀H₄₂N₄O₁₀S: 770.7. Намерено (М+Н)⁺: 771.2.

ПРИМЕР 22

Към разтвор на 21 (22 mg, 0.042 ml) в метиленхлорид (0.8 ml) се прибавя фталов анхидрид (6.44 mg, 0.042 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при 23°С. След това се прибавя карбонилдиимидазол (1 mg, 0.006 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 7 часа при 23°С. След това се прибавя карбонилдиимидазол (5.86 mg, 0.035 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на още 17 часа при 23°С. Разтворът се разрежда с метиленхлорид (15 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (15 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под

· · · ·· *· · ··· ··· · · ··· ···· · ···· · ··· · ···· ···· ·· ··· ··· ·· ···· налягане (силикагел, хексан:етилацетат 2:1) до получаване на 27 (26.4 mg,

96%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.58 (етилацетат).

’HNMR (300 MHz, CDCI3): 7.73-7.64 (m, 4Н), 6.40 (s, 1Н), 6.12-6.01 (m, 1H), 5.63 (s, 1H), 5.58 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.37 (dd, Jr= 1.8 Hz, J₂= 17.4 Hz), 5.23 (dd, J_;= 1.8 Hz, Jf-

10.5 Hz, 1H), 5.12 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 4.22-4.15 (m, 3H), 4.08 (d, J= 1.8 Hz, 1H), 3.68 (s, 3H), 3.59-3.55 (m 2H), 3.35 (d, J= 8.1 Hz, 1H), 3.27-3.16 (m, 2H), 3.05 (dd, J,= 8.1 Hz, Λ=

18.3 Hz, 1H), 2.64 (d, J= 18.0Hz, 1H), 2.30 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.09 (s, 3H), 1.80 (dd, J_t=

11.4 Hz, J₂= 15 Hz, 1H);

^,3CNMR(75 MHz, CDCI3): 6 167.7, 148.9, 146.4,144.2,142.6,139.5,134.0,133.5, 132.0, 131.0,128.3,123.0,121.3,120.9,118.1,117.5,116.8,113.6,112.4,100.8, 74.5,60.6, 60.5, 57.7,56.6,55.6,55.5,42.3,41.7,26.6,25.5,15.9,9.46.

ESI-MS m/z: Изчислено за C37H35N4O7:648.79. Намерено (M+H)⁺: 649.3.

ПРИМЕР 23

Към разтвор на 27 (26 mg, 0.041 ml) в метиленхлорид (11 ml) при 23°С се прибавят оцетна киселина (11 ml), (PPhs)₂PdCl2 (2.36 mg) и Bu₃SnH (28 ml, 0.10 ml). След разбъркване при тази температура в продължение на 2 часа, реакционната смес се излива в хроматографска колона под налягане (силикагел, градиент хексан към хексан.етилацетат 2:1) до получаване на 28 (24.7 mg, 99%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.33 (хексан:етилацетат 2:1).

’Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 7.75-7.70 (m, 2Н), 7.69-7.65 (m, 2Н), 6.39 (s. 1Н), 5.82 (bs, 1H), 5.50 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.0 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 4.45 (bs, 1H), 4.23-4.19 (m, 2H). 4.104.09 (m, 1H), 3.73 (s, 3H), 3.60-3.48 (m, 2H), 3.36-3.33 (m, 1H), 3.26-3.20 (m, 1H). 3.143.08 (m, 1H), 3.98 (d, J= 14.4 Hz, 1H), 2.61 (d, J= 18.3 Hz, 1H), 2.30 (s, 3H). 2.23 (s, 3H), 2.06 (s, 3H), 1.85 (dd, /= 12 Hz, J₂= 15.3 Hz);

104

¹³С NMR (75 MHz, CDC1₃): δ 167.8. 146.4,145.1, 143.9, 142.7,137.1, 133.5, 131.9, 130.8, 128.4,122.9,120.8,118.0, 116.8, 114.0,113.4,106.4,100.4, 60.6, 60.5, 57.8, 56.6, 55.5,

55.2,42.6,41.5,25.6,25.5,15.8, 8.9.

ESI-MS m/z. Изчислено за C34H32N4O7:608.6. Намерено (М+Н)⁺: 609.2.

ПРИМЕР 24

Към разтвор на 28 (357 mg, 0.058 ml) в метиленхлорид (3 ml) при 0°С се прибавят ацетилхлорид (41.58 ml, 0.58 ml), и пиридин (47.3 ml, 0.58 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час и след това

разтворът се разрежда с метиленхлорид (15 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (15 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СН₃СГМ:вода 60:40) до получаване на фталасцидин (354 mg, 94%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.57 (СНзС№вода 7:3, RP-18).

‘Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 7.72-7.68 (m, 2Н), 7.67-7.63 (m, 2Н), 6.38 (s, IH), 5.69 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.64 (d, J= 1.2Hz, 1H), 5.30 (bs, IH), 4.25-4.21 (m, 2H),4.02 (d, J= 2.1 Hz, IH), 3.64-3.62 (m, 5H)_} 3.33 (d, J= 8.4 Hz, IH), 3.21-3.16 (m, IH), 3.02 (dd, J/= 8.1 Hz, J₂18 Hz, IH), 2.76 (dd, J>= 1.8 Hz, Jr= 15.6 Hz, IH), 2.63 (d, J= 17.7 Hz, 1H),2.29 (s, 3H),

2.28 (s,3H), 2.21 (s, 3H), 2.0 (s, 3H), 1.73 (dd, 7/= 12.0 Hz, J2^ 15.3 Hz, IH)) ^l3C NMR (75 MHz, CDC1₃)): δ 168.5, 167.6,146.2,144.2,142.5,141.0,140.5,133.4,

131.8,130.7,128.2, 120.9,120.8,117.9,116.4,113.6,101.1,60.4,60.0,57.0,56.3,55.6,

55.4,41.6,41.5, 26.5, 25.2,20.2,15.7, 9.4.

ESI-MS m/z: Изчислено за C36H34N4O8: 650. Намерено (M+H)⁺: 651.2.

ПРИМЕР 25

42

Към разтвор на 17 (300 mg, 0.432 ml) в метиленхлорид (2 ml) при 0°С се прибавят ацетилхлорид (30.7 ml, 0.432 ml), и пиридин (34.9 ml, 0.432 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при тази температура и след това разтворът се разрежда с метиленхлорид (15 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (15 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на 42 (318 mg, 100%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. Rf: 0.5 (етилацетат:метанол 5:1).

*Н NMR (300 MHz, CDCI3). δ 6.66 (s, 1Н), 5.93 (d. J= 1.2 Hz, 1H), 5.83 (d. J= 1.2 Hz, 1H), 5.42 (t, J= 6.6 Hz, 1H), 5.07 (d, J= 5.7 Hz, 1H). 4.98 (d, J= 5.7 Hz, 1H), 4.16 (d, J= 1.8 Hz, 1H), 4.11 (d, J= 2.7 Hz, 1H), 3.98 (bs, 1H), 3.73-3.61 (m, 2H), 3.64 (s, 3H), 3.52-3.48 (m, 1H), 3.50 (s, 3H), 3.33 (d, J= 9.6 Hz, 1H), 3.17-3.14 (m, 1H), 2.97-2.87 (m, 1H), 2.752.70 (d, J= 16.8 Hz, 1H), 2.26 (s, 6H), 2.16 (s, 3H), 1.96 (s, 3H), 1.70 (dd, Jf= 11.7 Hz, Jy=

15.6 Hz, 1H), 1.33 (s, 9H), 0.59 (d, J= 6.0 Hz, 3H).

ice.··..··. .: .: .·..··.

··· · · · 6 · ··♦· · ···· · ·♦· · * · « » •••· ·· ··· ··· ·· ···· ^l3CNMR(75 MHz, CDCh)): δ 172.0,168.3,162.3,148.2,144.4,140.4,140.2,130.9,

130.5, 125.3, 123.4, 120.8, 117.6, 112.7, 111.7, 101.4, 99.1,79.2,59.5,58.8,57.5,57.4,

56.4, 55.5,55.0,41.3,39.0,28.2, 26.4,24.6,19.9,18.4,15.4, 9.1.

ESI-MS m/z: Изчислено за 735.82. Намерено (М+Н)⁺: 736.3.

ПРИМЕР 26

TFA, СН₂С1₂

3.5h, 23 °C

ОМе

NH₂

Ме

Към разтвор на 42 (318 mg, 0.432 ml) в метиленхлорид (2.16 ml) се прибавя трифлуороцетна киселина (1.33 ml, 17.30 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 3.5 часа при 23°С. Реакционната смес се закалява при 0°С с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (60 ml) и се екстрахира с метиленхлорид (2 х 70 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силикагел, етилацетатметанол 20:1) до получаване на 43 (154 mg, 60%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.22 (етилацетат:метанол 5:1).

’Н NMR (300 MHz, CDCh). δ 6.47 (s, 1Н), 6.22 (bs, 1H), 5.95 (d, J= 1.2 Hz. 1H), 5.88 (d, 7= 1.2 Hz, 1H), 4.08-4.06 (m, 2H), 4.01 (bs, 1H), 3.69 (s, 3H), 3.49 (d, J= 3.6 Hz, 1H), 3.33 (d, J= 8.1 Hz, 1H), 3.26-3.22 (m, 1H), 2.95 (dd,7/= 8.1 Hz, J₂= 18 Hz, 1H), 2.80-2.76 (m, 2H), 2.58 (d, 7=18Hz, 1H), 2.29 (s, 3H), 2.27 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 1.96 (s, 3H), 1.77 (dd, 7/= 12.3 Hz, Λ= 15.6 Hz, 1H), 0.90 (d, 7=6.9 Hz, 3H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCh)): δ 174.8,169.0,146.8,144.4, 142.8, 140.5, 140.2, 131.1,

128.8, 120.8,120.5, 117.1,112.9, 111.6, 101.5, 60.3, 59.0, 56.5,56.3,55.6, 55.1,50.2,41.6,

39.5,26.8,26.3, 24.9,20.2,15.4, 9.2.

• ·

ESI-MS m/z: Изчислено за С^Нз^йО?: 591.65. Намерено (М+Н)⁺: 592.3.

ПРИМЕР 27

nh₂

Ме

Към разтвор на 43 (154 mg, 0.26 ml) в метиленхлорид (1.3 ml) се прибавя фенилизотиоцианат (186 ml, 1.56 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при 23°С. Реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силикагел, градиент хексан към хексан:етилацетат 1:1) до получаване на 44 (120 mg, 63%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.41 (етилацетат:метанол 5:1).

’Н NMR(300 MHz, CDC1₃). δ 8.17 (s, IH), 7.49-7.44 (m, ЗН), 7.31-7.24 (m. ЗН). 7.05 (d, J= 6.9 Hz, 1H), 5.98 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.87 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.52 (bs, 1H), 4.54 (t,

6.6 Hz, IH), 4.15 (d, J= 2.1 Hz, IH), 4.03 (d, J= 2.7 Hz, 2H), 3.80 (bs, IH), 3.66 (s, 3H),

3.40 (bs, IH), 3.32 (d, J= 7.8 Hz, IH), 3.16 (d, ./= 11.7 Hz, IH), 2.82-2.61 (m. 3H). 2.29 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.01 (s, 3H), 1.99 (s, 3H), 1.80 (dd, J₇= 12.0 Hz, J₂= 15.9 Hz, IH), 0.62 (d, J= 6.0 Hz, 3H). ESI-MS m/z: Изчислено за (^Η^ΝβΟτθ: 726.3. Намерено (М+Н)⁺: 727.3.

^,3CNMR(75 MHz, CDCI3) δ 178.5, 171.9,168.7, 146.7,144.5,142.6,140.6,140.3,136.3,

131.0,129.9, 128.9, 126.7, 124.4, 120.9,120.6, 117.7, 116.6, 112.7, 111.9, 101.4,60.4, 58.7,

57.5, 56.1,55.7,55.1, 53.3,41.4, 38.8,26.3,24.4,20.2,18.1,15.3,9.2.

	Ю8 . .·. • · · • · · ♦ · • · · · · ·	• · • · • · · Λ · « · · · * ·	• · · • « « • · · · • · * • · · · · ·
ПРИМЕР 28
ОМе			OMe
OAc JL J		OAc	Y J
LI N у	5.3Ν HCI in Dioxane	Me₄J₄x I II	Y^N--Me CN
N χΧ - \-0 7 CN	2.5h, 23 °C '	AJk. 0 T 1 k-o 7
ΗΝ ₀<K^NHCSNHPh		h₂n
Me			45
44

Към разтвор на 44 (120 mg, 0.165 ml) в диоксан (0.9 ml) се прибавя 5.3N солна киселина/диоксан (1.8 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 2.5 часа при 23°С. След това към тази реакционна смес се прибавят метиленхлорид (10 ml) и вода (5 ml) и органичният слой се декантира. Водната фаза се базифицира при 0°С с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (20 ml) (pH 8) и се екстрахира с метиленхлорид (2x15 ml). Смесените органични екстракти се сушат с натриев сулфат и се концентрират под вакуум до получаване на 45 (75 mg, 87%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. Rf: 0.23 (етилацетат:метанол 5:1).

'HNMR (300 MHz, CDC1₃): δ 6.43 (s, IH), 5.94 (d. J= 1.2 Hz, 1H), 5.87 (d. J= 1.2Hz, 1H),

4.10 (d,/=2.1 Hz, 1H), 3.98 (d,/= 2.4 Hz, 1H).3.91 (bs. 1H). 3.69 (s, 3H), 3.34-3.25 (m, 2H), 3.05 (dd, J]= 1.8 Hz, J₂= 8.1 Hz, 1H), 2.80-2.73 (m, 3H), 2.46 (d,/= 18 Hz. 1H), 2.30 (s, 3H), 2.28 (s,3H), 2.20 (s, 3H), 1.98 (s, 3H), 1.79 (dd, //= 12.6 Hz, J₂= 16.2 Hz, 1H);

^,3C NMR (75 MHz, CDC1₃)):6 168.7,146.7,144.4. 142.9,140.4, 130.4, 128.9, 121.1,

120.8, 117.8, 116.8, 113.6,111.5,101.4, 67.6,60.5, 59.8, 58.4,56.6,55.8, 55.3,43.6,41.8,

31.3,25.6,20.2,15.6,9.2.

ESI-MS m/z: Изчислено за C28H32N4O6:520.58. Намерено (M+H)⁺. 521.3.

ПРИМЕР 29 • ♦

• · » ·· · · * · · · * β · * · * · · * * 9 е * * *· · 9 ·· · · ·»♦·

Към разтвор на 45 (10 mg, 0.02 ml) в метиленхлорид (0.4 ml) се прибавя фталов анхидрид (2.84 mg, 0.02 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при 23°С. След това към тази реакционна смес се прибавя карбонилдиимидазол (0.5 mg, 0.003 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 7 часа при 23°С. След това се прибавя карбонилдиимидазол (2.61 mg, 0.016 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на още 17 часа при 23°С. Разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СНзС1М:вода 60:40) до получаване на фталасцидин (11.7 mg, 93%) като бяло твърдо вещество. Rf:

0.37 (СНзСЬквода 7:3, RP-18).

*Н NMR (300 MHz, CDC1₃): δ 7.72-7.68 (m, 2 h), 7.67-7.63 (m, 2 h), 6.38 (s, 1H), 5.69 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.64 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.30 (bs, 1H), 4.25-4.21 (m, 2 h), 4.02 (d, J= 2.1 Hz, 1H), 3.64-3.62 (m, 5H), 3.33 (d, 8.4 Hz, 1H), 3.21-3.16 (m, 1H), 3.02 (dd, J/= 8.1 Hz,

Hz, 1H), 2.76 (dd, J_y= 1.8 Hz, J₂= 15.6 Hz, 1H), 2.63 (d, J= 17.7 Hz, 1H), 2.29 (s, 3H),

2.28 (s,3H), 2.21 (s, 3H), 2.0 (s, 3H), 1.73 (dd, J_;= 12.0 Hz, J₂= 15.3 Hz, 1H));

^,3CNMR(75 MHz, CDCI3)): δ 168.5, 167.6,146.2,144.2,142.5,141.0, 140.5, 133.4,

131.8, 130.7, 128.2,120.9,120.8, 117.9,116.4,113.6,101.1,60.4,60.0, 57.0, 56.3,55.6,

55.4,41.6,41.5,26.5,25.2,20.2, 15.7,9.4.

• ·

ESI-MS m/z: Изчислено за Ο^Η^Οβ: 650. Намерено (М+Н)⁺: 651.2.

Към разтвор на 25 (18 mg, 0.032 ml) в диметилформамид (0.05 ml) при 0°С се прибавят катализатор DMAP (0.5 mg, 0.004 ml), имидазол (5 mg, 0.08 ml) и терт-бутилдифенилсилилхлорид (12.5 ml, 0.048 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 6 часа при 23°С. След това към тази реакционна смес при 0°С се прибавя вода (10 mi) и водната фаза се екстрахира с хексан:етмлацетат 1:10 (2 х 10 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетатЗ:1) до получаване на 26 (27 mg, 88%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.29 (хексан:етилацетатЗ:1).

'HNMR (300 MHz, CDCI3) δ 7.61-7.58 (τη, 2 h), 7.42-7.28 (m, 8H), 6.71 (s, 1H), 6.19-6.02 (m, 1H), 5.78 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.64 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.40 (dd, J/= 1.2 Hz. J₂= 17.1 Hz, 1H), 5.27 (dd, Jj= 1.2 Hz, J₂= 10.2 Hz, 1H), 5.13 (s, 2 h), 4.45 (d, J= 2.4 Hz, 1H), 4.24 (d, J= 2.1 Hz, 1H), 4.17-4.06 (m, 3H), 3.75 (s, 3H), 3.64 (dd, J/= 2.4 Hz, J₂= 9.9 Hz, 1H), 3.59 (s, 3H), 3.42-3.21 (m, 4H), 3.10 (dd, J/= 8.1 Hz, J₂= 17.7 Hz, 1H), 2.70 (d, J= 17.7 Hz, 1H), 2.33 (s, 3H), 2,26 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 2.08-1.89 (m, 1H), 0.87 (s, 9H);

¹³C NMR (75 MHz, CDCh): δ 148.5,148.3,148.1,144.0,139.0,135.6, 135.4, 133.8, 133.1,

132.6,130.5, 130.3, 129.6, 129.4,127.5,127.4,125.1,124.3,121.6,118.5,117.5, 112.9,

111.7,100.8, 99.2, 74.0,67.7, 61.5, 59.6, 59.0, 57.7, 57.1, 55.4,41.6,29.6,26.6,25.5,18.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за 04^55^0781: 801.3. Намерено (M+H)⁺. 802.3.

Към разтвор на 26 (7 mg, 0.0087 ml) в метиленхлорид (0.11 ml) при 23°С се прибавят оцетна киселина (2.5 ml, 0.044 ml), (PPh₃)₂PdCI₂ (0.5 mg, 6.96 x KT⁴ ml) и Bu₃SnH (3.5 ml, 0.013 ml). След разбъркване при тази температура в

продължение на 1 час. Разтворът се разрежда със смес на хексан.етилацетат 5:1 (0.5 ml) и се излива в хроматографска колона под налягане (силикагел, градиент хексан към хексан:етилацетат от 5:1 до 1:1) до получаване на ЕТ-11 (5 mg, 75%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.36 (хексан :етилацетат 1:5, силициев двуокис).

’Н NMR (300 MHz, CDCI3): δ 7.56 (m, 2 h), 7.41-7.25 (m, 8H), 6.67 (s, IH), 5.72 (d, J=

1.0 Hz, IH), 5.58 (d, J= 1.0 Hz, IH), 5.51 (s, IH), 5.38 (d, J= 5.75 Hz, IH), 5.16 (d, J= 5.7 Hz, IH), 4.57 (d, J= 2.9 Hz, IH), 4.21 (m, IH), 4.09 (m, IH), 3.72 (s, 3H), 3.71 (s, 3H), 3.68 (dd, J,. 2.1 Hz, J₂- 10.4 Hz, IH), 3.38-3.26 (m, 3H), 3.11 (dd. J_t. 2.5 Hz, J₂- 15.7 Hz, IH), 3.01 (dd, J/- 8.9 Hz, J₂- 17.9 Hz, IH), 2.70 (d, J= 17.9 Hz, IH), 2.31 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 2.06 (s, 3H), 1.89 (dd, 12.1 Hz, 15.7 Hz, IH), 0.9 (s, 9H).);

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 149.0,147.4,145.3,144.3,136.3,135.7,135.4,133.2,130.9,

130.5,129.6, 129.5, 127.5,125.0, 118.6,112.5, 112.1,105.7,100.5, 99.8,68.5,61.5,59.7, ESI-MS m/z: Изчислено за C44H₅₁N₃O₇Si: 761. Намерено (M+H)⁺: 762.

ПРИМЕР 32

• ·

Разтвор на 2 (3.0 g, 5.46 ml) и фенилизотиоцианат (3.92 ml, 32.76 ml) в метиленхлорид (27 ml) се разбърква в продължение на 1.5 часа при 23°С. След това реакционната смес се разпределя между метиленхлорид (10 ml) и вода (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от хексан до 2:3 хексан:етилацетат) до получаване на 3 (3.29 mg, 88%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.27 (ацетонитрил:водаЗ:2, RP-C18).

Ή NMR (300 MHz, CDCh): δ 7.77 (bs, 1H), 7.42-7.11 (m, 5H), 6.65 (d, 1H), 6.29 (s, 1H),·

5.6-5.5 (m, 1H), 4.19-4.14 (m, 2 h), 4.08 (d, 1H), 3.92 (s, 3H), 3.87-3.65 (m, 6H), 3.77 (s, 3H), 3.37-2.98 (m, 8H), 2.50 (d, 1H), 2.31 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 1.96 (d, 1H), 1.87 (s, 3H), 1.81-1.75 (m, 1H), 0.96 (d, 3H);

^I3C NMR (75 MHz,

CDC1₃):5 185.7, 180.9,178.9,172.0,155.7, 147.1, 143.2,142.4, 136.0, 135.1, 130.5,129.9,

129.3,128.5,126.9,124.4,120.2,117.4,116.3, 77.1, 60.9, 58.6, 56.2, 55.8, 55.0, 54.6, 53.5,

41.7, 40.3,25.1,24.5,18.4,15.8,8.7

ESI-MS m/z: Изчислено за C36H4oN₆0₆S: 684.8. Намерено (M+H)⁺: 685.2.

ПРИМЕР 33

Разтвор на 3 (0.143 g, 0.208 ml) в 6.5М солна киселина/диоксан (150 ml) се разбърква в продължение на 6 часа при 23°С. След това към реакционната смес се прибавя толуен (3 ml) и органичният слой се декантмра. Остатъкът се разпределя между наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (3 ml) и метиленхлорид (3x3 ml). Органичният слой се суши и концентрира до получаване на съединението от заглавието като смес на 4 и 6 (4:6 90:10), която бавно се циклизара до 6 при престояване.

Rf: 0.4 (еталацетат:метанол 15:1, силициев двуокис).

‘HNMR(300MHz,CDC13):5 6.45 (s, 1Н),4.16(т, lH),4.02(d, 1H), 3.96 (s. ЗН), 3.79 (m, 2 h), 3.75 (s, 3H), 3.35 (m, 1H), 3.20-3.00 (m, 3H), 2.87 (d, 1H), 2.75 (d. 1H). 2:43 (d, 1H), 2.34 (s, 3H), 2.30 (s, 3H), 1.93 (s, 3H), 1.72-1.5 (m, 3H);

ESI-MS m/z: Изчислено за O^HaoN/Z^:478.5. Намерено (М+Н)⁺: 479.2.

ПРИМЕР 34

Разтвор на 3 (0.143 g, 0.208 ml) в 6.5М солна киселина/диоксан (150 ml) се разбърква в продължение на 1 час при 23°С. При изпаряване на разтворителя се получава остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (етилацетат/метанол/триетиламин 100:25:0.1) до получаване на 6 (80 mg, 83%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.27 (ацетонитрил :вода 3:2, RP-C18).

’Н NMR (500 MHz, CDCI3): δ 6.46 (s, 1Н), 5.9 (bs, 1H) 4.67 (dd, /=18.3 Hz, /= 7.8 Hz, 1H), 4.24 (d, 1H), 4.16 (s, 3H), 3.93 (d,/=2.7 Hz, 1H), 3.8 (m, 2 h). 3.77 (s. 3H). 3.45 (m. 2

h), 3.08 (dd, /=17.9 Hz,/=3.6 Hz, 1H), 2.78 (m, 1H), 2.55 (d, 1H), 2.3 (m, 1H). 2.3 (s. 3H).

2.28 (s, 3H), 1.90 (s, 3H);

ⁿC NMR (75 MHz,CDCl₃):5 186.2,162.1,154.9, 146.9,145.3,143.0,130.1,129.4, 128,1. 125.0,121.4,116.4,116.2, 66.6, 60.7, 60.7,60.1, 59.6, 58.8,55.6,54.9,41.9,25.3,24.7,

15.7, 8.9.

ESI-MS m/z: Изчислено за C2bHmN₄O₄: 460.5. Намерено (M+H)⁺: 461.1.

ПРИМЕР 35

Към разтвор на 3 (2.38 д, 3.47 ml) в диоксан (5 ml) се прибавя 5.3М солна киселина в диоксан (34 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 45 минути при 23°С. След това към тази реакционна смес се прибавя оцетен анхидрид (51 ml, 539.5 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 4 часа. След това реакционната смес се охлажда до 0°С и се разпределя между наситен воден разтвор на натриев карбонат (300 ml) и етилацетат (300 ml) при тази температура. Органичната фаза се суши над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от метиленхлорид до метиленхлорид:етмлацетат 1:2) до получаване на 5 (1.75 д, 97%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.53 (СН₃СМ:вода 3:2, RP18).

’Н NMR (300 MHz, CDC1₃): δ 6.51 (s, 1Н), 5.98 (bs, 1H), 4.84 (dd, 1H), 4.17 (d, 1H), 4.00 (d, 1H), 3.99 (s, 3H), 3.85 (bs, 1H), 3.81 (m, 1H), 3.74 (s, 3H), 3.70 (d, 1H), 3.23 (m, 1H),

3.11 (dd, 1H), 3.09 (m, 1H), 2.93 (m, 2 h), 2.44 (d, 1H), 3.67 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 1.70 (s, 3H), 1.60-1.50 (m, 2 h), 1.29 (s, 3H);

^I3CNMR(75 MHz, CDCI3): δ 185.9,180.8,169.9,160.2, 156.2,147.0,143.1. 140.4. 136.1.

130.6,129.6,127.9,120.4,117.2, 61.0, 60.7, 58.6,56.1,55.7, 55.1, 54.3.41.8. 41.1.25.7. 23.9, 22.2,15.7, 8.7.

ESI-MS m/z: Изчислено за СзбНзМОо: 650. Намерено (М+Н)⁺: 651.2.

ПРИМЕР 36

Към разтвор на 5 (1.75 д, 3.36 ml) в метиленхлорид (17 ml) при 0°С се прибавят диизопропилетиламин (11.71 ml, 67.23 ml), DMAP (20 mg, 0.17 ml) и бромметилметилов етер (4.11 ml, 50.42 ml). След разбъркване в продължение на 6 часа при 23°С, реакционната смес се разпределя между наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (25 ml) и метиленхлорид (50 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СН₃СМ:вода 1:1) до получаване на 7 (1.32 д, 70%) като жълто твърдо вещество. Rf: 0.34 (СНзСИ:вода 2:3, RP-C18).

ΉNMR (300 MHz, CDC1₃): δ 6.74 (s, IH), 5.14 (s, 2 h), 4.82 (m, IH), 4.22 (d, IH), 4.00 (s, 3H), 4.0 (m, IH), 3.83 (m, 2 h), 3.7 (s, 3H), 3.58 (s, 3H), 3.4 (m, IH), 3.2-2.95 (m, 6H), 2.43 (d, IH), 2.37 (s, 3H), 2.22 (s, 3H), 1.89 (s, 3H), 1.5-1.4 (m, 2 h), 1.31 (s, 3H);

^l3C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 185.9,180.7,169.6,156.2,148.9,148.5,140.3, 136.2,131.3,

130.1,127.7,124.6,123.7, 117.3,99.5,99.2,60.9,59.7,58.8, 57.7, 56.4,55.7,55.0, 54.2, 51.0,41.6,41.0,40.5,25.5,23.9,22.3,19.3,15.6,14.6, 8.6.

ESI-MS m/z: Изчислено за СзоНз^Оу: 564.6. Намерено (М+Н)⁺: 565.3.

ПРИМЕР 37

//£ • · · · • · ·

Към разтвор на 7 (0.37 д, 0.65 ml) в метанол (74 ml) при 0°С се прибавя 1М разтвор на натриев хидроксид (130 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 15 минути, след което се закалява при 0°С с 6М солна киселина до pH 5. Реакционната смес се екстрахира с етилацетат (3 х 50 ml) и смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СНзСЬквода 1:1) до получаване на 8 (232 mg, 65%) като жълто масло. Rf: 0.5 (АСЬквода 3:2, RP-C18).

’HNMR(300 MHz, CDC1₃): δ 6.75 (s, IH), 5.15 (s, 2 h), 4.86 (m, IH), 4.26 (d, IH),), 4.01 (d, IH), 3.88-3.81 (m, 2 h), 3.70 (s, 3H), 3.58 (s, 3H), 3.39 (m, IH), 3.27-3.21 (m, IH), 3.183.08 (m, 2 h), 3.03-2.97 (m, IH) 2.47 (d, IH), 2.37 (s, 3H), 2.22 (s, 3H), 1.90 (s, 3H), 1.571.46 (m, 2 h), 1.33 (s, 3H);

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3): δ 185.3,180.6,175.9, 170.1,151.5,148.9, 148.6,143.3,133.7,

131.5,129.9, 124.7,123.5, 117.1,117.0,99.2,59.8, 58.7,57.8, 56.3, 55.3, 54.9, 54.3,41.5,

40.7,29.6,25.5,24.4,22.2,20.7,15.7, 8.0.

ESI-MS m/z: Изчислено за C29H34N4O7:550.6. Намерено (M+H)⁺ : 551.2.

ПРИМЕР 38

А_о • ·

Към дегазиран разтвор на съединение 8 (240 mg, 3.36 ml) в диметилформамид (30 ml) се прибавя 10% паладий върху въглен (48 mg) и реакционната смес се разбърква под водород (атмосферно налягане) в продължение на 1 час. Реакционната смес се филтрува през слой от селит под аргон в епруветка на Schlenk като безцветен разтвор, съдържащ безводен цезиев карбонат (240 mg, 0.739 ml). След това се прибавя бромхлорметан (0.566 ml, 8.71 ml). Епруветката се заварява и се разбърква при 90°С в продължение на 3 часа. Реакционната смес се охлажда и филтрува през селит и се промива с метиленхлорид. Органичният слой се концентрира и суши над натриев сулфат до получаване на 9 като кафяво масло, което се използва в следващия етап без допълнително пречистване. Rf: 0.36 (силициев двуокис, хексан:етилацетат 1:5).

'HNMR(300 MHz, CDC1₃): δ 6.71 (s, ЗН), 5.89 (d, 1Н), 5.81 (d, 1H), 5.63 (bs. 1H), 5.33 (d, 1H), 5.17 (d, 1H), 4.97 (m, 1H), 4.20 (d, 1H), 4.09 (m, 1H), 3.99 (m, 1H), 3.68 (m, 1H), . 3.65 (s, 6H), 3.59-3.47 (m, 4H), 3.37-3.27 (m, 2 h), 3.14- 2.97 (m, 2 h), 2.62 (d, 1H), 2.32 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.08 (s, 3H), 1.72 (m, 1H), 1.36 (s, 3H);

^,3CNMR(75 MHz, CDC1₃): δ 169.8, 149.1,147.4,145.5, 136.2,130.9, 130.8. 125.0,122.9,

117.7, 112.6,111.8,106.4,100.8,99.8, 59.8,58.9,57.7,56.6, 56.4, 55.5, 55.2,41.6,40.1, 29.6,25.9,25.0,22.6,15.6, 8.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за 564.6. Намерено (M+H)⁺: 565.3.

ПРИМЕР 39

AllylBr/CsjCOj DMF/23 'C

Ao

A_o ·· ·· • · ·

• ·

Към колба, съдържаща 9 (245 mg, 0.435 ml) в диметилформамид (4 ml) при 0°С се прибавят цезиев карбонат (425 mg, 1.30 ml) и алилбромид (376 ml, 4.35 ml) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 1 час. Реакционната смес се филтрува през слой от селит и се разпределя между метиленхлорид (25 ml) и вода (10 ml). Органичната фаза се суши над натриев сулфат и се концентрира при понижено налягане до получаване на остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хлороформ:етилацетат 1:2) до получаване на 10 като жълто масло (113 mg, 43%). Rf: 0.36 (хексан:етилацетат 1:5).

’Н NMR (300 MHz, CDC1₃): δ 6.74 (s, 1Н), 6.3-6.0 (m, 1H), 5.94 (d, 1H), 5.87 (d. 1H), 5.43-5.36 (m, 2 h), 5.22 (s, 2 h), 5.00 (m, 1H), 4.22 (m, 1H), 4.17-4.01 (m. 1H), 3.98 (m, 2 h), 3.71-3.67 (m, 1H), 3.69 (s, 3H), 3.62-3.51 (m, 3H), 3.58 (s, 3H), 3.39-3.37 (m, 1H), 3.313.26 (m, 3H), 3.09 (dd, 1H), 2.56 (d, 1H), 2.36 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.11 (s, 3H). 2.24-2.10 (m, 1H), 1.82-1.73 (m, 1H), 1.24 (bs, 3H) ¹³CNMR(75 MHz, CDCI3): δ 169.4,148.8,148.3, 139.1, 133.7, 130.9, 130.3, 125.2, 120.2,

117.7,113.1, 112.6, 101.3, 99.3, 74.1, 59.7, 59.3, 57.8, 57.0, 56.1,56.1,55.2,41.6,41.0,

40.9,29.7,26.3,22.5, 15.6,9.3

ESI-MS m/z: Изчислено за C33H40N4O7:604.7. Намерено (M+H)⁺: 605.3.

ПРИМЕР 40

46

Към разтвор на 9 (22 mg, 0.039 ml) в метиленхлорид (0.2 ml) при 0°С се прибавят ацетилхлорид (2.79 ml, 0.039 ml) и пиридин (3.2 ml, 0.039 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което

разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на 46 (22 mg, 93%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.4 (хексан:етилацетат 1:5).

*Н NMR (300 MHz, CDCI3). δ 6.74 (s, I Η), 5.97 (d, 7= 0.9 Hz, 1H), 5.91 (d, 7= 0.9 Hz, 1H), 5.12 (d,7= 5.7 Hz, 2 h), 5.04 (d, J= 5.7 Hz, 1H) 4.90 (t, J= 6 Hz. 1H), 4.17 (d,7= 2.7 Hz, 1H), 4.05 (d, 7= 2.7 Hz, 1H), 4.01 (bs, 1H), 3.71 (s, 3H), 3.57 (s, 3H), 3.50-3.44 (m, 2 h), 3.38-3.36 (m, 1H), 3.30-3.26 (m, 1H), 3.00 (dd,7/= 7.8 Hz,7₂= 18.0 Hz. 1H). 2.79 (d,7=

12.9 Hz, 1H), 2.60 (d, 7=18.0 Hz, 1H), 2.35 (s, 3H), 2.32 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.00 (s, 3H), 1.68 (dd, 7/=11.7 Hz, 7t= 15.6 Hz, 1H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C3₂H₃₈N₄O₈:606.67. Намерено (М+Н)⁺: 607.3.

Към разтвор на 46 (8 mg, 0.013 ml) в диоксан (0.1 ml) се прибавя 5.3N солна киселина/диоксан (0.5 ml) и реакционната смес се разбърква при

23°С в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на 47 (5 mg, 70%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.4 (хексан:етилацетат 1:5).

’Н NMR (300 MHz, CDCI3). δ 6.51 (s, 1Н), 5.97 (d, 7= 1.2 Hz, 1H), 5.91 (d. 7= 1.2 Hz, 1H), 4.97 (bs, 1H), 4.11 (bs, 1H), 4.04-4.02 (m, 2 h), 3.75 (s, 3H),), 3.65 (d,7= 2.1 Hz, 2 h), 3.56-3.30 (m, 2 h), 3.04 (dd, 7/= 7.5 Hz, 7₂= 18Hz, 1H),2.8O (d,7= 14.4 Hz. 1H), 2.59 (d, 7= 18.3 Hz, 1H), 2.33 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.00 (s, 3H), 1.76 (dd, 7/= 12.0 Hz, 7y= 15.9 Hz. 1H), 1.33 (s,3H), 1.25 (s, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C30H34N4O7:562.61. Намерено (М+Н)⁺: 563.3.

ПРИМЕР 42

Isovaleryl chloride, ру,

СН₂С1₂. 0°С. 1h

ОМе

Към разтвор на 45 (10 mg, 0.0192 ml) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят изовалерилхлорид (2.34 ml, 0.0192 ml) и пиридин (1.55 ml, 0.0192 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан.етилацетат 1:2) до получаване на 48 (11 mg, 95%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.12 (хексан:етмлацетат 1:2).

’HNMR (300 MHz, CDCI3): δ 6.50 (s, IH), 5.98 (d, 7= 1.5Hz, IH), 5.91(d, J= 1.5 Hz, IH), 5.75 (s, IH), 5.02 (t, J= 5.4 Hz, IH), 4.10 (d, 7= 1.5 Hz, IH), 4.06 (d, J= 2.7 Hz, IH), 4.02 (d, J= 2.7 Hz, IH), 3.77 (s, 3H), 3.76-3.71 (m, IH), 3.86-3.28 (m, 3H), 3.04 (dd, 7/= 8.1 Hz, J₂= 18.3Hz, IH), 2.78 (d, 7=15.9 Hz, IH), 2.55 (d, 7=18 Hz, IH), 2.32 (s, 6H), 2.26 (s, 3H),

1.98 (s, 3H), 1.84-1.68 (m, 2 h), 1.36 (d, 7= 7.2 Hz, 2 h), 0.69 (d, 7= 6.6 Hz, 3H). 0.62 (d. 7=6.6 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C33H40N4O7: 604.69. Намерено (M+H)⁺: 605.3.

ПРИМЕР 43

₄₉‘

Към разтвор на 45 (10 mg, 0.0192 ml) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят изовалерилхлорид (3.98 ml, 0.0192 ml) и пиридин (1.55 ml, 0.0192 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етмлацетат 1:2) до получаване на 49 (12.4 mg, 96%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.7 (етилацетагметанол 10:1).

’НNMR (300 MHz, CDCI₃): δ 6.50 (s, 1Н), 5.98 (d, J= 1.5Hz, 1H), 5.91 (d, J= 1.5 Hz,

1H), 5.73 (s, 1H), 5.08 (t, J= 5.4 Hz, 1H), 4.10 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 4.05 (m., 1H), 4.01 (m,

1H), 3.76 (s, 3H), 3.65-3.61 (m, 1H), 3.40-3.27 (m, 3H), 3.03 (dd, 7/= 8.1 Hz, J₂= 18.6 Hz,

1H), 2.78 (d, 7=13.2 Hz, 1H), 2.57 (d, 7=18.3 Hz, 1H), 2.32 (s, 3H), 2.31 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 1.99 (s, 3H), 1.79 (dd,7/= 12.0 Hz,7/= 16.5 Hz, 1H), 1.73-1.42 (m, 4H), 1.33-1.18 (m, 10H), 1.03 (m, 2 h), 0.87 (t, 7= 6.6 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C38H50N4O7:674.83. Намерено (M+H)⁺: 675.5.

ПРИМЕР 44

О

112.

Към разтвор на 45 (14.5 mg, 0.0278 ml) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят транс-3-трифлуорметилсинамоилхлорид (4.76 ml, 0.0278 ml) и пиридин (2.25 ml, 0.0278 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под

налягане (силициев двуокис, хексан.етилацетат 1:1) до получаване на 50 (18.7 mg, 94%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.64 (етилацетат.метанол 15:1).

*Н NMR (300 MHz, CH₃OD). δ 7.74-7.55 (m, 4Н), 7.23 (d, 7= 16.0 Hz, 1H), 6.34 (s, IH),

6.12 (d,7= 16.0 Hz, IH), 6.07 (d, J= 0.9 Hz, 1H), 5.96 (d,7= 0.9 Hz, 1H), 4.39 (d,7= 2.4 Hz, IH), 4.07-4.05 (m, 1 H), 3.81 (bs, IH), 3.46-3.51 (m, 3H), 3.42 (s, 3H), 3.09 (br d, 7= 12.0 Hz, IH), 2.94-2.85 (m, 2 h); 2.74 (d, 7=18.3 Hz, IH), 2.38 (s, 3H), 2.23 (s, 3H), 2.02 (s, 3H), 1.80 (s, 3H), 1.84-1.75 (m, IH).

^I3CNMR(75 MHz, CDCI3)): δ 168.7, 165.3, 146.5,144.7, 142.6,140.6,138.0, 135.9, 131.0,130.9, 129.1,128.6,125.8,125.7,124.5,124.4,122.7, 121.2,117.8,116.5,113.0, 112.0,101.7, 60.4, 59.1, 56.5, 56.4, 55.6,55.3,41.8,40.3,26.6,25.1,20.3,15.4,9.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за C38H37F3N4O7:718.72. Намерено (M+H)⁺: 719.3.

ПРИМЕР 45

ОМе

NH₂

Ме

Към разтвор на 43 (33 mg, 0.0557 ml) в метиленхлорид (0.4 ml) при 0°С се прибавят изовалерилхлорид (6.79 ml, 0.0557 ml) и пиридин (4.5 ml, 0.0557

113 • · ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства

посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан :етилацетат 1:2) до получаване на 51 (11 mg, 95%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.12 (хексан:етилацетат 1:2).

Ή NMR (300 MHz, CDC1₃): δ 6.46 (s,]H), 6.10 (bs, IH), 5.99 (d, J= 0.9Hz, IH), 5.90 (d, 7= 0.9 Hz, IH), 5.30 (t, 7= 6.0 Hz, IH), 4.10-4.05 (m, 3H),3.81 (bs, IH), 3.74 (s, 3H), 3.54 (bs,lH), 3.38-3.36 (m, IH), 3.29-3.21 (m, IH), 3.00 (dd, Jf= 8.0 Hz, Jf= 18.0 Hz, IH), 2.25 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.00 (s, 3H), 1.95-1.90 (m, 3H), 0.87 (d, 7=6.6 Hz, 6H), 0.76 (d, 7=6.0 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C36H45N5O8:675.77. Намерено (M+H)⁺: 676.3.

ПРИМЕР 46

ОМе

NH₂

Към разтвор на 43 (33 mg, 0.0557 ml) в метиленхлорид (0.4 ml) при 0°С се прибавят транс-3-трифлуорметилсинамоилхлорид (9.52 ml, 0.0557 ml) и пиридин (4.5 ml, 0.0557 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под

налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 1:2) до получаване на 52 (40 mg, 92%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.21 (хексан:етилацетат 112).

'Н NMR (300 MHz, CD₃OD). δ 7.74-7.47 (m, 4Н), 6.49 (s, 1Н), 6.40 (d, 7= 15.6 Hz, 1H), 6.00 (d, 7= 1.5 Hz, 1H), 5.90 (d, 7= 1.5 Hz, Ш), 5.47 (ζ J= 6 Hz, 1H), 4.12-4.09 (m, 3H), 3.93 (bs, 1H), 3.71 (s, 3H), 3.59-3.58 (m, 1H), 3.38 (d, 7=7.8 Hz, 1H), 3.29 (d,7=12.0 Hz, 1H), 3.00 (dd,7/= 8.1 Hz, 7/= 18.3 Hz, 1H), 2.79-2.78 (m, 1H), 2.65 (d,7=18.3 Hz, 1H)

2.29 (s, 6H), 2.28 (s, 3H), 2.22 (s, 3H), 1.84-1.80 (m, 1H), 0.85-0.84 (m, 3H).

¹³CNMR(75 MHz, CDCI3) δ 171.9, 168.8,164.4,146.9,144.6,143.0,140.5,140.5,139.3,

135.7, 131.1,131.0,129.4, 129.1,126.0,124.1, 124.0,122.4, 121.1, 120.7, 120.6, 117.7,

116.9, 112.8,112.0,101.6,60.6, 59.3, 57.1, 56.3, 55.9, 55.2,49.0,41.7,49.9, 26.5,25.1,

20.2,18.4,15.7,9.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за C41H42F3N5O8:789.8. Намерено (M+H)⁺: 790.3.

ПРИМЕР 47

Към разтвор на 43 (10 mg, 0.0169 ml) в метиленхлорид (0.2 ml) при 23°С се прибавя трифлуороцетен анхидрид (2.38 μΙ, 0.0169 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 5 часа, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат ·· ·· · ··· ..

хУ6‘ * · · «· ·· · · ·· • · · · · · · ·· · ··· · · ·' · ···· ·· ··· ··· ·· ····

3:2) до получаване на 53 (10.7 mg, 93%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.57 (етилацетат:метанол 15:1).

’Н NMR (300 MHz, CDClj) δ 6.45 (s, IH), 6.00 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.90 (d, 7= 1.2 Hz, IH), 5.87 (bs, IH), 5.32(bs, lH),4.12(d, 7=2.1 Hz, IH), 4.08 (d,7= 1.8 Hz. IH), 3.78-3.56 (m, 3H), 3.72 (s, 3H), 3.40 (d, J= 8.1 Hz, IH), 3.25 (d,7= 9.3 Hz, IH), 3.00 (dd,7/= 8.4 Hz, J₂= 18.0 Hz, Ш), 2.77 (dd, 7/= 2.1 Hz,7₂= 15.9 Hz, IH), 2.68 (d,7= 18.6 Hz, IH), 2.30 (s.

3H), 2.28 (s, 3H), 2.22 (s, 3H), 2.00 (s, 3H), 1.75 (dd, 7/= 11.4 Hz, 7,= 15.9 Hz, IH), 0.69 (d, 7= 6.3 Hz, 3H).

¹³CNMR (75 MHz, CDC1₃) δ 170.1,168.6,156.0, 147.0, 144.6,143.0,140.6,140.4,131.0,

129.4,120.9, 120.7,117.6,116.8,112.4,112.1,101.6,60.5,59.0, 57.1, 56.3, 55.6,55.2,

48.7,41.6,39.4,26.5,24.9,20.2,17.8,15.4,9.2.

ESI-MS m/z: Изчислено за C33H36F3N5O8:687.63. Намерено (M+H)⁺: 688.66.

ПРИМЕР 48

Към разтвор на 19 (11 mg, 0.0169 ml) в метиленхлорид (0.2 ml) при 23°С се прибавя трифлуороцетен анхидрид (2.38 ml, 0.0169 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 5 часа, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (5 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (3 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан :етилацетат

3:2) до получаване на 54 (10.7 mg, 93%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.6 (етилацетат.метанол 15:1).

'HNMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.33 (d, J= 6.3 Hz, 1H), 6.45 (s, 1H), 6.04 (m, 1H), 5.95 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.84 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.32 (m, 2 h), 5.21 (m, 1H), 4.11 (m, 4H), 3.73 (s, 3H), 3.64 (m, 2 h), 3.51 (m, 1H), 3.37 (d, J= 7.8 Hz, 1H), 3.22 (m, 2 h), 3.03 (dd, 1H, J_;= 8.1 Hz, J₂= 18.3 Hz, 1H), 2.60 (d, J= 18.3 Hz, 1H), 2.29 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.08 (s, 3H), 1.86 (dd, Jj= 12 Hz, 16.2 Hz, 1H), 0.82 (d, J= 7.2 Hz, 3H).

¹³CNMR(75 MHz, CDCI3) δ 170.0,156.0,148.4,147.1,144.3,143.0,138.7,133.8,130.5, 129.4,120.6,120.4, 117.6,117.5,117.0,113.5, 112.5,112.4,101.1,74.1,66.8,60.4,59.3, 56.9,56.6,56.3,55.4,48.7,41.6,40.1,26.2,25.0, 17.6,15.4,9.1.

ESI-MS m/z: Изчислено за CssH^NjO?: 685.69. Намерено (M+H)⁺: 686.3.

ПРИМЕР 49

Към разтвор на 54 (100 mg, 0.415 ml) в метиленхлорид (4 ml) при 23°С се прибавят оцетна киселина (40 ml), (РРГ^гРсОД (8.4 mg, 0.012 ml) и ВщвпН (157 ml, 0.56 ml). След разбъркване при тази температура в продължение на 2 часа, реакционната смес се излива в хроматографска колона под налягане (силициев двуокис, градиент хексан до хексан:етилацетат от 2:1) до получаване на 55 (90 mg, 96%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.6 (хексан :етилацетат 1:2).

’Η NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.55 (d, 7.2 Hz, 1H), 6.45 (s, 1H). 5.90 (d, J= 1.2 Hz, 1H),

5.82 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.37 (t, J= 6.0 Hz, 1H), 4.15 (d, J= 2.1 Hz. 1H), 4.04 (d. J= 1.8 Hz.

1H), 3.70 (s, 3H), 3.66-3.53 (m, 2 h), 3.37-3.31 (m, 2 h), 3.19-3.15 (d, 7= 11.7 Hz, 1H), 3.083.00 (m, 2 h), 2.56 (d, 7=18.3 Hz, 1H), 2.30 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.04 (s, 3H), 1.91 (dd, 7/= 12.0 Hz, 7₂= 15.6 Hz, 1H), 0.84 (d, 7= 6.9 Hz, 3H).

¹³CNMR(75 MHz, CDCI3) δ 170.1,156.3,147.3,144.9, 144.4, 143.3, 136.7, 130.7,129.3,

120.6,117.6, 117.4, 114.4,112.1, 107.7, 101.0, 85.8,60.5, 59.3, 56.5, 56.4,56.2, 55.2,48.9, 41.6,40.9,25.7,25.3,18.0,15.6,8.7.

ESI-MS m/z: Изчислено за C32H35F3N5O7:645.63. Намерено (М+Н)*: 646.2.

ПРИМЕР 50

Към разтвор на 17 (200 mg, 0.288 ml) в метиленхлорид (1.44 ml) се прибавя трифлуороцетна киселина (888 ml, 11.53 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 4 часа при 23°С. Реакционната смес се закалява при 0°С с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (60 ml) и се екстрахира с етилацетат (2 х 70 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат и се концентрират под вакуум до получаване на 56 (147 mg, 93%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. Rf: 0.19 (етилацетат:метанол 15:1).

·· ·· · · ·· ··

426* :: : ·: ·: : :

···· · ·«·· * ··· · · ··· ···· ♦· ··· ··· ·· ···· ’Η NMR (300 MHz, CD3OD). δ 6.48 (s, IH), 5.88, d, J= 0.9 Hz, IH), 5.81 (d, 7= 0.9 Hz,

IH), 4.35 (d, J= 2.4 Hz, 1H),4.15 (d,7= 1.8 Hz, IH), 3.99-3.98 (m, IH), 3.70 (s, 3H), 3.522.96 (m, 7H), 2.68 (d, J= 18.3 Hz, IH), 2.24 (s, 3H), 2.23 (s, 3H), 2.06 (s, 3H), 1.85 (dd,7/=

11.7 Hz,J₂= 15.6 Hz, IH), 0.91 (d, J= 6.6 Hz, 3H).

¹³C NMR (75 MHz, CD3OD): δ 173.2.149.1, 145.6, 144.9,138.0, 132.2. 130.6, 121.4,

119.6,117.4, 114.3,109.2,102.5,82.3,60.4,58.4,58.3,57.8, 56.6, 50.1,42.3,41.6,27.8,

26.2,19.5,15.5, 9.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за CaHasNsOe: 549.62. Намерено (M+H)⁺: 550.3.

ПРИМЕР 51

OMe	OMe
OH	^ночА^Ме		OH Me^xA.	H0.A.Me
Me^zL		C₆H₅NCS, CH₂CI₂	_r Y J	^/Y'N^Me
XJ		1.5h, 23 °C	0 T
0 1 VO	\ CN NH Me 56	Vo	CN NH ₀<X>NHCSNHPh Me 57

Към разтвор на 56 (10 mg, 0.018 ml) в метиленхлорид (0.4 ml) се прибавя фенилизотиоцианат (13 ml, 0.109 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 1.5 часа при 23°С. Сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от хексан до 1:1 хексан.етилацетат) до получаване на 57 (8 mg, 65%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.57 (етилацетагметанол 10:1).

'HNMR(300 MHz, CDCI3): δ 7.88 (bs, 1 Η), 7.41-7.36 (m, 2 h), 7.27-7.22 (m, 1H),7.O27.00 (d,7= 7.8 Hz, 2 h), 6.71 (d,7= 7.2 Hz, IH), 6.31 (s, IH), 6.17 (bs, IH), 5.93 (d, 7=1.2 Hz, IH), 5.83 (d, 7= 1.2 Hz, IH), 5.55 (bs, IH), 5.20-5.17 (m, IH). 4.16 (d, 7= 1.8 Hz, IH), 4.05 (bs, IH), 4.02 (d, 7= 2.4 Hz, IH), 3.79 (s, 3H), 3.75-3.71 (τη, IH), 3.35 (d, 7= 7.8 Hz, IH), 3.28-3.19 (m, 2 h), 3.12-2.97 (m, 2 h), 2.50 (d, 7=18.3 Hz, IH), 2.32 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.15-2.09 (dd, 7/= 11.4 Hz, 7,= 15.9 Hz, IH), 1.95 (s, 3H), 0.88 (d, 7=6.9 Hz, 3H).

^,3CNMR(75 MHz,CDCl₃): δ 178.5,171.7,147.2,145.0,144.3,143.3, 137.0,135.7,130.6,

130.4,129.6, 127.5,124.3,120.6,117.7, 117.2,115.3,112.1,108.3,100.9, 60.9, 59.5, 56.7,

56.5,56.2,55.2, 54.1,41.7,41.1,26.3,25.4,18.5, 15.8,9.0.

ESI-MS m/z: Изчислено за C36H₄₀N₆o₆S: 684.81. Намерено (M+H)⁺: 685.3.

ПРИМЕР 52

	OMe			OMe
	^H0\Az^Me			HO^ J\^Me
OH	τ Ϊ		OAc	TT
Me^ Jx			Me^JL
ГП	N—Me	AcCl, py, CH₅Clj
kJ Ο T	γΑ^	3h, 0 °C	* XJL 0 I	γΜ*
\-0	\ CN		4-0	\ CN
	NH			NH
	_ok\|A^NHCSNHPh		1	cA^NHCSNAcPh
	Me			Me
	57			58

Към разтвор на 57 (45 mg, 0.065 ml) в метиленхлорид (0.5 ml) при 0°С се прибавят ацетилхлорид (4.67 ml, 0.065 ml) и пиридин (5.3 ml, 0.065 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 3 часа, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СНзСЬквода 40:60) до получаване на 58 (14 mg, 28%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.34 (СН₃С1Ч:вода 7:15).

’Н NMR (300 MHz, CDCI3). δ 11.90 (d, J= 6.6 Hz, 1H), 7.45-7.40 (m, 3H). 7.18-7.15 (m, 2 h), 6.58 (s, 1H), 6.00 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.89 (d,J= 1.2 Hz, 1H), 5.70 (s. 1H). 5.37 (t,J=

4.8 Hz, 1H), 4.48 (m, 1H), 4.23 (bs, 1H), 4.07 (bs, 2 h), 3.85-3.75 (m, 1H), 3.70 (s, 3H), 3.46-3.41 (m, 2 h), 3.24-3.20 (m, 1H), 3.00-2.95 (m, 1H), 2.87-2.75 (m, 1H), 2.31 (s, 3H),

2.28 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.00 (s, 3H), 1.85 (dd, J_;= 11.4 Hz, J₂= 15.6 Hz, 1H), 1.66 (s, 3H), 0.82 (d,J= 6.0 Hz, 3H).

^I3C NMR (75 MHz, CDCI3)): δ 182.6,174.3,171.0,146.6, 144.6,142.7,142.3,140.7, • · · · 43С · · · • · · · • · · • ·· · ··

140.2,131.3,129.8, 129.3,128.9, 128.8, 121.5,120.4,117.3, 116.6, 112.8, 112.0, 111.3,

101.5, 60.5, 59.0, 57.6,56.2, 55.9, 55.3,55.1,41.6, 39.4,27.8,26.5,24.8,20.2,17.1,15.5,

9.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за C^H^NeOeS. 768.88. Намерено (M+H)⁺: 769.2.

Към разтвор на 57 (130 mg, 0.189 ml) в диоксан (1 ml) се прибавя 5.3N солна киселина/диоксан (1.87 ml) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 4 часа. След това към реакционната смес се прибавят метиленхлорид (15 ml) и вода (10 ml) и органичният слой се декантира. Водната фаза се базифицира при 0°С с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (60 ml) (pH 8) и след това се екстрахира с етилацетат (2 х 50 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат и се концентрират под вакуум до получаване на 59 (63 mg, 70%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.15 (етилацетагметанол 15:1).

‘Н NMR (300 MHz, CDCh). δ 6.67 (s, IH), 5.99 (d, J= 0.9 Hz, IH), 5.91 (d. J= 1.2 Hz, IH), 5.10 (bs, IH), 4.32 (d, J= 7.2 Hz, IH), 4.25 (dd, J_t= 3.6 Hz, J₂= 9.3 Hz, IH), 3.7 (s, 3H), 3.71-3.64 (m, 2 h), 3.50 (dd, J/= 2.4 Hz, J₂= 15.9 Hz, IH), 3.42-3.37 (m, 2 h), 3.16 (dd, 7,=3.6 Hz, J₂= 12.9 Hz, IH), 2.57 (dd, 7,= 9.3 Hz, 7,= 12.9 Hz, IH), 2.27 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 1.91 (dd,7,= 12.0 Hz, 15.9 Hz, IH).

ESI-MS m/z: Изчислено за C26H30N4O5:478.5. Намерено (M+H)⁺: 479.3.

Към разтвор на 43 (20 mg, 0.0338 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят синамоилхлорид (5.63 mg, 0.0338 mmol) и пиридин (2.73 ml, 0.0338 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетагметанол 20:1) до получаване на 60 (22 mg, 90%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.56 (етилацетат:метанол 5:1).

‘HNMR (300 MHz, CDCI3). 7.51 (s, 1Н), 7.50-7.47 (m, 2H), 7.36-7.35 (m, 2H), 6.43 (s, 1H), 6.36 (brd, J= 15.9 Hz, 2H), 6.01 (d, J= 1.5 Hz, Ш), 5.90 (brd, 1.5 Hz, 2H), 5.42 (t, J= 6.0 Hz 1H), 4.12-4.07 (m, 3H), 3.96-3.95 (m, 1H), 3.73 (bs, 3H), 3.58 (bs, 2H), 3.39 (d, J= 8.7 Hz, 1H), 3.25 (d, J-11.7 Hz, 1H), 3.0 (dd, Jj= 7.5 Hz, J₂= 17.7 Hz, 1H), 2.78 (d, J=

15.9 Hz, 1H), 2.67 (d, J= 16.5 Hz, 1H), 2.29 (s, 6H), 2.23 (s, 3H), 1.99 (s, 3H), 1.82 (dd, J/=

11.4 Hz, J₂= 15.6 Hz, 1H), 0.83 (d, J= 6.0 Hz, 3H).

^,3CNMR(75 MHz, CDCI3)): δ. 172.0,165.0,146.9,144.6,143.1,141.0,140.5, 134.8, 131.0,129.7,129.1,128.8,127.8; 125.5,123.8, 123.0,121.1,120.5,117.7,116.9,112.8, 112.0,101.9, 60.6,59.2, 57.1, 56.4, 55.9, 55.3,48.8,41.7,40.0,26.5,25.1,20.3,18.5,15.7,

9.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за C4OH43N5O8:721.8. Намерено (M+H)⁺: 722.3.

152.

ПРИМЕР55

ОМе	ОМе
				HOxJx.Me
ОАс	XJ		ОАс	XJ
Ме^Д·^/		C₃F₇COCI, ру	- ίκ il	•Дг N—Me
АД		CH₂CI₂.1h,0°C	I 1
ο Т	1 ·*		0 T
\-о	\ CN νη₂ 45		V-0	\ CN NH o^c₃f₇ 61

Към разтвор на 45 (19 mg, 0.0364 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при β

0°С се прибавят хептафлуорбутирилхлорид (5.44 ml, 0.0364 mmol) и пиридин (2.95 ml, 0.0364 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:метанол 20:1) до получаване на 61 (11.7 mg, 45%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.76 (етилацетат:метанол 5:1).

’HNMR(300MHz, CDC1₃)56.46 (s, 1Н), 6.12 (bs, 1Н), 5.98 (d, J= 1.2 Hz. 1H).5.93 (d,

C 7= 1.2 Hz, 1H), 5.72 (bs, 1H), 4.13-4.11 (m. 2H), 4.0 (d,7= 2.4 Hz, 1H), 3.98-3.96 (m. 1H),

3.73 (s, 3H), 3.39 (d,7= 7.5 Hz, 1H), 3.39-3.28 (m, 2H), 3.09 (dd,7/= 8.1 Hz, 7,= 18.0 Hz, 1H), 2.80 (d, J= 16.2 Hz, 1H), 2.46 (d, 7= 18.3 Hz, 1H), 2.32 (s, 6H), 2.21 (s, 3H), 1.99 (s, 3H), 1.80 (dd, 7_;= 12.0 Hz, 7/= 16.2 Hz, 1H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C32H31F7N4O7: 716.6. Намерено (M+H)⁺: 717.2.

ПРИМЕР 56

ОМе

NH₂

Me • · • · • * • · · ·

C4H7OCI, Py _r

CH₂CI₂,1h, 0 °C

Към разтвор на 43 (24 mg, 0.04 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°C се прибавят бутирилхлорид (4.15 ml, 0.04 mmol) и пиридин (3.28 ml, 0.04 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етмлацетатметанол 20:1) до получаване на 62 (24 mg, 90%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.35 (етилацетат:метанол 5:1).

’HNMR (300 MHz, CDCI3) δ 6.47 (s, IH), 6.10 (d,7= 6.5 Hz, IH), 6.0 (d, J= 1.5 Hz, IH),

5.91 (d, J= 1.5 Hz, IH), 5.86 (bs, IH), 5.31 (d, J= 6.9 Hz, IH), 4.11-4.06 (m. 3H), 3.85-3.81 (m, IH), 3.75 (s, 3H), 3.59-3.53 (m, 2H), 3.38 (d, J= 7.5 Hz, IH), 3.27-3.22 (m, IH), 3.0 (dd, 7/= 7.8 Hz, J₂= 17.4 Hz, IH), 2.79 (d, 7= 15.3 Hz, IH), 2.63 (d, 7= 17.7 Hz, IH), 2.31 (s, 3H), 2.0 (s, 3H), 1.80 (dd,7/= 12.0 Hz, 7,= 15.9 Hz, Ш), 1.58 (q,7= 7.2 Hz, 2H), 0.89 (t,7=

7.2 Hz, 3H), 0.76 (d, 7= 6.6 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C35H43N5O8·. 661.64. Намерено (М+Н)⁺: 662.3.

ПРИМЕР 57

JR

Към разтвор на 43 (19 mg, 0.0364 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят синамоилхлорид (6.06 mg, 0.0364 mmol) и пиридин (2.95 ml, 0.0364 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етмлацетатметанол 20:1) до получаване на 63 (20.1 mg, 85%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.65 (етилацетатметанол 5:1).

*Н NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.39-7.29 (m, 5Н), 6.42, (s, IH), 6.01 (d, J= 1.5 Hz, IH),

5.92 (d, J= 1.5 Hz, IH), 5.73 (bs, IH), 5.24 (t, J= 6.8 Hz, IH), 4.12-4.08 (m, 3H), 3.66-3.64 (m, 2H), 3.58 (bs, 3H), 3.36 (d, J= 8.7 Hz, IH), 3.29 (d, J= 12.0 Hz, IH), 2.98 (dd, J,= 8.1 Hz, J₂= 18 Hz, IH), 2.33 (s, 6H), 2.29 (s, 3H), 2.01 (s, ЗН), 1.84 (dd, J/= 12.0 Hz, J₂= 15.9 Hz, IH). ).

ESI-MS m/z: Изчислено за C37H38N4O7:650.72. Намерено (M+H)⁺: 651.2.

Me

3-chloropfopionyl chloride Py,CH₂CI₂,1h,0°C

• ·

433’· · · · • · · • · · • · · • · · · · ·

Към разтвор на 43 (20 mg, 0.0338 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°С се прибавят 3-хлорпропионилхлорид (3.22 ml, 0.0338 mmol) и пиридин (2.73 ml, 0.0338 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетагметанол 20:1) до получаване на 64 (20.5 mg, 89%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.32 (етилацетагхексан 5:1).

‘HNMR (300 MHz, CDC1₃) 6.48 (s, ЗН), 6.28 (m, 1Н), 5.99 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.91 (d,J= C 1.2 Hz, 1H), 5.86 (bs, 1H), 5.31 (m, 1H), 4.08-4.07 (m, 3H), 3.75 (s, 3H), 3.72-3.53 (m, 5H),

3.39 (d, J= 8.1 Hz, 1H), 3.24 (d, J= 12.0 Hz, 1H), 3.00 (dd, J/= 8.1 Hz, J₂= 18.0 Hz, 1H), 2.79 (d, J= 13.5 Hz, 1H), 2.50 (t, J= 6.3 Hz, 2H), 2.32 (s, 3H), 2.28 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 2.0 (s, 3H), 1.79 (dd, J/= 12.3 Hz, J₂= 14.8 Hz, 1H), 0.81 (d, J= 6.3 Hz, 3H).

Към разтвор на 43 (19 mg, 0.0364 mmol) в метиленхлорид (0.3 ml) при 0°C се прибавят бутирилхлорид (3.78 ml, 0.0364 mmol) и пиридин (2.95 ml, 0.0364 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час, след което разтворът се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и се промива с 0.1N солна киселина (5 ml). Органичният слой се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът • · ··· * · ··# ...... ............

се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетатметанол 20:1) до получаване на 64 (19 mg, 87%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.60 (етилацетагметанол 5:1).

’Н NMR (300 MHz, СГ)С1₃) 6.50 (s, 1Н), 5.98 (d, J= 1.5 Hz, 1 Η), 5.91 (d. J= 1.5 Hz, 1H), 5.75 (s,lH), 5.01 (t, J= 6.4 Hz, 1H), 4.10 -4.09 (m, 1H), 4.06 (d, J= 2.1 Hz, 1H). 4.03-4.02 (m, 1H), 3.76 (s, 3H), 3.67-3.60 (m, 1H), 3.42-3.35 (m, 2H), 3.29 (d, J= 12.0 Hz. 1H). 3.02 (dd, J/= 7.8 Hz, J,= 17.7 Hz, 1H), 2.79 (d,J= 14.1 Hz, 1H),2.56 (d,J= 18.3 Hz. 1H).2.32 (s, 3H), 2.31 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 1.78 (dd,/= 12.0 Hz,/,= 15.9 Hz, 1H), 1.63 (s. 3H), 1.53-1.46 (m, 2H), 1.28-1.16 (m, 2H), 0.68 (t, J= 7.2 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C32H38N4O7:590.67. Намерено (M+H/: 591.2.

ПРИМЕР 60

се прибавя сребърен нитрат (225 mg, 1.32 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 17 часа. При 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, еталацетагметанол 5:1) до получаване на 66 (16 mg, 51%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.26 (етилацетагметанол 5:1).

*H NMR (300 MHz, CDCI3) δ 7.66-7.42 (m, 4H), 7.20 (bs. IH), 6.44 (s. IH). 5.97 (b. 7= 1.2 Hz, IH), 5.90 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.76 (bs, IH), 5.28 (bs, IH), 4.54 (bs, IH), 4.43 (bs. IH). 4.00 (bs, IH), 3.68-3.57 (m,4H), 3.47 (d, 7= 3.3 Hz, 1H),3.4O (d,7= 11.7 Hz. lH).3.17(d.

7=6.9 Hz, Ш), 2.92 (dd, 7/= 8.1 Hz, 7,= 17.7 Hz, IH), 2.74 (d,7= 17.1 Hz.lH). 2.48 (d,J=

18.6 Hz, IH), 2.32 (s, 6H), 2.28 (s, 3H), 1.99 (s, 3H), 1.76 (dd, 7/= 12.0 Hz. J_:= 16.2 Hz, IH).

ESI-MS m/z: Изчислено за C37H38F3N3OS: 709- Намерено (Μ *-17): 692.3.

ПРИМЕР 61

⁵³ 67

Към разтвор на 53 (57 mg, 0.0828 mmol) в СНзСИ/вода (1.5 ml/0.5 ml) се прибавя сребърен нитрат (650 mg, 3.81 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 часа. След това при 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетагметанол 5:1) до получаване на 67 (28 mg, 50%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.28 (етилацетат:метанол 10:1).

'H NMR (300 MHz, CDC1₃) d

6.47 (s, 1H), 5.97 (s, 1H), 5.88 (s, 1H), 5.35 (bs, 1H), 4.51 (bs, 1H), 4.41 (bs, 1H), 4.12-4.05 (m, 1H), 4.00 (d, J= 2.7 Hz, 1H), 3.77 (s, 3H), 3.64 (bs, 1H), 3.46 (d,7= 3.3 Hz, 1H), 3.34 (d, 7= 11.4 Hz, 1H), 3.18 (d,7= 7.5 Hz, 1H), 2.95 (dd,7_;= 8.4 Hz, 7.= 18.3 Hz, 1H), 2.70 (d. 7= 15.6 Hz, 1H), 2.48 (d, 7= 17.7 Hz, 1H), 2.28 (s, 3H), 2.27 (s, 3H), 2.26 (s. 3H). 1.98 (s, 3H), 1.68 (dd, 7/= 12 Hz, 7₂= 15.6 Hz, 1H), 0.86 (d, 7= 6.3 Hz, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C32H37F3N4O9:678.66. Намерено (Μ⁺-17): 661.2.

ПРИМЕР 62

ОМе

Към разтвор на 48 (32 mg, 0.0529 mmol) в CHsCN/вода (1.5 ml/0.5 mi) се прибавя сребърен нитрат (270 mg, 1.58 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 часа. След това при 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селите се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетатметанол 5:1) до получаване на 68 (18 mg, 56%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.40 (етилацетатметанол 5:1).

’Η NMR (300 MHz, CDC1₃) d 6.50 (s, 1H), 5.95 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.88 (d, 7= 1.2 Hz, 1H), 5.23 (d, 7= 6.9 Hz, 1H), 4.45 (d, 7= 3.3 Hz, 1H), 4.38 (s, 1H), 4.01 (d, 7= 2.4 Hz, 1H), 3.78 (m, 1H), 3.77 (s, 3H), 3.41-3.37 (m, 1H), 3.17-3.15 (m, 1H), 2.96 (dd,7_;= 7.8 Hz, J₂= 18.0 Hz, 1H), 2.70 (d, J= 15.3 Hz, 1H), 2.40 (d, 7= 18.0 Hz, 1H), 2.30 (s, 6H), 2.27 (s, 3H), 1.761.65 (m, 1H), 1.35-1.25 (m, 2H), 0.89-0.82 (m, 1H), 0.69 (d, 7= 6.6 Hz, 3H), 0.58 (d, 7= 6.6 Hz,3H)

Me

АдИОз, CH3CN/H2O

24h, 23 °C

Към разтвор на 51 (27 mg, 0.04 mmol) в CHsCN/вода (1.5 ml/0.5 ml) се прибавя сребърен нитрат (204 mg, 1.19 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 часа. След това при 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетатгметанол 5:1) до получаване на 69 (10 mg, 38%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.38 (етилацетатметанол 5:1).

'Н NMR (300 MHz, CDCI3) d 6.48 s, 1Н), 6.16 (bs, 1H), 5.98 (d, 7= 1.5 Hz, 1H), 5.89 (d, 7= 1.5 Hz, 1H), 5.33 (t,7= 6.0 Hz, 1H), 4.50 (m, 1H), 4.40 (m, 1H), 4.11-4.09 (m, 1H), 4.00 (d, 7= 2.6Hz, 1H), 3.78 (s, 3H), 3.41-3.32 (m, 3H), 3.18 (d,7= 8.4 Hz, 1H), 2.94 (dd,7/= 8.4 Hz, 7/= 18.3 Hz, 1H), 2.70 (d, 7= 14.4 Hz, 1H), 4.45 (d,7= 18.3 Hz, 1H), 2.31 (s, 3H), 2.28 (s, 3H), 2.27 (s, 3H), 2.04 (s, 3H), 2.00-1.86 (m, 3H), 1.73 (m, 1H), 0.87 (d, 7= 6.3 Hz, 6H).

С

Към разтвор на 63 (15 mg, 0.023 mmol) в СНзСИ/вода (1.5 ml/0.5 ml) се прибавя сребърен нитрат (118 mg, 0.691 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 часа. След това при 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетагметанол 5:1) до получаване на 70 (20.1 mg, 85%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.43 (етилацетагметанол 5:1).

'HNMR(300 MHz, CDC1₃) d 7.38-7.28 (m, 5H), 6.48 (s, IH), 5.98 (d, 7=1.5 Hz, IH), 5.91 (d,7=1.5 Hz, IH), 5.75 (bs, IH), 5.38 (brd, IH), 5.30 (bs, IH), 4.53 (m, IH), 4.42 (m, IH), 4.02 (d, 7=2.7 Hz, IH), 3.78-3.65 (m, 5H), 3.46-3.40 (m, 2H), 3.17 (d, 7=7.8 Hz, 1Ή), 2.94 (dd,7/=7.8 Hz,7^=17.7 Hz, 1H),2.73 (d, 7=16.8 Hz, IH), 2.45 (d,7=18.0 Hz, IH), 2.31 (s, 6H), 2.28 (s, 3H), 1.97 (s, ЗН), 1.77 (dd, 7/=12.0 Hz, 7?=15.3 Hz, IH).

ПРИМЕР 65

Към разтвор на 65 (25 mg, 0.042 mmol) в СНзСИ/вода (1.5 ml/0.5 ml) се прибавя сребърен нитрат (215.56 mg, 1.269 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 часа. След това при 0°С се прибавят разсол (10 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути, филтрува се през слой от селит и се промива с метиленхлорид (20 ml). Разтворът се декантира и органичният слой се суши и концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат.метанол 5:2) до получаване на 71 (16 mg, 65%) като бяло твърдо вещество. Rf: 0.05 (етилацетатметанол 5:2).

’HNMR(300 MHz, CDC1₃) d 6.50 (s, 1H), 5.95 (d, 7=1.5 Hz, 1H), 5.78 (s, 1H), 5.19 (bs, 1H), 4.45 (d, 7=3.3 Hz, 1H), 4.37 (bs, 1H),4.11 (brd, 7=4.8 Hz, 1H),4.O1 (d, 7=2.1 Hz, 1H),

3.76 (s, 1H), 3.71-3.69 (m, 1H), 3.49-3.35 (m, 1H), 3.24 (d, 7=13.5 Hz, 1H), 3.15 (d, 7=9.3 Hz, 1H), 2.95 (dd, 7/=8.1 Hz, 7,=17.7 Hz, 1H), 2.70 (d, 7=15.6 Hz, 1H), 2.40 (d, 7=18.0 Hz, 1H), 2.31 (s, 3H), 2.29 (s, 3H), 2.26 (s, 3H), 1.96 (s. 3H), 1.75-1.66 (m, 1H), 1.52-1.17 (m, 2H), 0.66 (t, 7=7.2 Hz, 3H).

♦ 4

142 • » «4 · · _t * * * * *· «.« 4 » 4 · ; * · - « ···· ·» »»· *·· »« »»··

МЕТОДИ ЗА ФЕРМЕНТАЦИЯ

ПРИМЕРА

Посадъчна среда YMP3, съдържаща 1% глюкоза; 0.25% говежди екстракт; 0.5% бактопептон; 0.25% натриев хлорид и 0.8% калциев карбонат се инокулира с 0.1% замразена вегетативна маса от микроорганизма, щам А2-2 на Pseudomonas fkjorescens и се инкубира в ротационен шейкьр (250 оборота в С минута) при 27°С. След инкубиране в продължение на 30 часа, посадъчната култура се поставя в съд за ферментация при разбъркване с хранителна среда, съставена от 2% декстроза; 4% манитол; 2% суха мая (Vitalevo/® Вю1их, Belgium); 1% амониев сулфат; 0.04% дикалиев хидрофосфат; 0.8% калиев хлорид; 0.001% железен трихлорид; 0.1% L-Tyr; 0.1% калциев карбонат; 0.05% полипропиленгликол-2000; 0.2% силикон антипенител (ASSAF-100, RHODIA UK). Стерилизирането се провежда при 122°С в продължение на 30 минути. Обемът за инокулиране е 2% (об./об.). Температурата е 27°С (от нулевия до шестнадесетия час) и 24°С от шестнадесетия час до края на процеса (41 часа). Сг Кислородното налягане е до 25%. pH се установява 6.0 с разредена сярна киселина 28 часа до завършване на процеса. Свръхналягането е 0.5 бара. От шестнадесетия час до края на процеса (протича в продължение на 2 дни) се прибавя 1% манитол или сорбитол и 2% за тридневен процес на ферментация.

След 41 или 64 часа, ферментационният бульон трябва да се екстрахира за възстановяване на сафрацин В или да се третира с калиев цианид за възстановяване на сафрацин В-циано.

143 • b « ·

ПРИМЕР Б

Получаване на сафрацин В-циано от суровия екстракт

При избистряното или филтрацията на ферментационния бульон при pH 6 се отделят твърдите вещества. Бистрият бульон се установява на pH 6 с разреден натриев хидроксид и се екстрахира два пъти с 2:1 (об./об.) етилацетат, метиленхлорид или бутилацетат. Екстракцията се провежда в съд при разбъркване в продължение на 20 минути, като температурата на сместа се поддържа от 8 до 10°С. Посредством центрофугиране се разделят две фази. Органичната фаза се суши с безводен натриев сулфат или се замразява и след това се филтрува за да се отдели ледът. Тази органична фаза (етилацетатен слой) се изпарява до получаване на суров маслен екстракт.

ПРИМЕР В

Получаване на сафрацин В-циано от избистрения бульон

При избистрянето или филтрацията на ферментационния бульон при pH 6 се отделят твърдите вещества. Бистрият бульон се установява на pH 3.9 с концентрирана оцетна киселина. Към избистрения бульон се прибавят 0.5 грама на литър калиев цианид и се инкубира при 20°С в продължение на 1 час при разбъркване. След това температурата се понижава до 15°С и pH се установява 9.5 с разреден натриев хидроксид и се екстрахира с 2:1.5 (об./об.) етилацетат. Екстракцията се провежда в съд при разбъркване в продължение на 20 минути, като температурата на сместа се поддържа от 8 до 10°С. Посредством центрофугиране се разделят две фази. Органичната фаза се суши

144

с безводен натриев сулфат. Тази органична фаза (етилацетатен слой) се изпарява до получаване на суров маслен екстракт. Този екстракт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, градиент от 20:1 до 10 до 5:1 етилацетат: метанол) до количествено получаване на съединението 2 като светложълто твърдо вещество.

Rf: 0.55 (етилацетат:метанол 15:1); - 19.9 min [HPLC, Delta Pack C4, 5μπι, 300A,

150 x 3 mm, λ - 215 nm, поток - 0.7 ml/min, температура - 50°C, градиент: CH₃CN-воден NaOAc (10 mM) 85% - 70% (20 минути)];

’HNMR (300 Mhz, CDC1₃): δ 6.54 (dd, = 4.4Hz, J₂ = 8.4 Hz, 1H),6.44 (s, 1H), 4.12 (d, J = 2.4 Hz, 1H), 4.04 (d, J= 2.4 Hz, 1H), 4.00 (s, 3H), 3.87 (bs, 1H), 3.65 (ddd, J, = 1.5 Hz, J₂= 8.7 Hz, J₃ = 9.9 Hz, 1H), 3.35 (br. D, J= 8.4 Hz, Ш), 3.15-2.96 (m, 4H), 2.92 (q, J= 7.2 Hz, 1H), 2.47 (d, J= 18.3 Hz, 1H), 2.29 (s, 3H), 2.18 (s, 3H) 1.83 (s, 3H), 1.64 (ddd, J, = 2.7 Hz, Λ = 11.1 Hz, Jj= 14.1 Hz, 1H), 0.79 (d,/=7.2 Hz, 3H);

¹³C NMR (75 Mhz, CDC1₃): δ 186.0 (q), 175.9 (q), 156.2 (q), 146.8 (q), 142.8 (q), 140.7 (q),

136.6 (q), 130.5 (q), 128.8 (q), 127.0 (q), 120.5 (s), 117.4 (q), 116.5 (q), 60.8 (t), 60.4 (s),

58.7 (t), 56.2 (s), 55.7 (s), 54.8 (s), 54.8 (s), 54.4 (s), 50.0 (s), 41,6 (t), 39.8 (d), 25.2 (d), 24.4 (d), 21.2 (t), 15.5 (t), 8.4 (t).

ESI-MS m/z: Изчислено за CaHasNsOe: 549.6. Намерено (M+Na)⁺: 572.3.

ПРИМЕР Г

Среда (50 литра), съдържаща 2% декстроза; 4% манитол; 2% суха мая; 1% амониев сулфат; 0.04% дикалиев хидрофосфат; 0.8% калиев хлорид; 0.001% железен трихлорид 6-хидрат; 0.1% L-тирозин; 0.8% калциев карбонат; 0.05% полипропиленгликол-2000; 0.2% антипенител ASSAF-100 се излива във ферментатор със 75 литра общ капацитет и, след стерилизация, се инокулира с

145 • · *

* * _к...... ...

посадъчна култура (2%) от А2-2 щам (FERM ВР-14) и култивацията се аерира при разбъркване при от 27°С до 24°С в продължение на 64 часа (аерираре на 75 литра за минута и разбъркване от 350 до 500 оборота за минута). pH се контролира посредством автоматично подаване на разредена сярна киселина от 27-ия час до края на процеса. От 16-тия час до края на процеса се прибавят

2% манитол. Така получената културна среда (45 литра), след отделяне на клетки чрез центрофугиране, се установява на pH 9.5 с разреден натриев хидроксид и двукратно се екстрахира с 25 литра етилацетат. Сместа се поставя в съд при разбъркване при 8°С в продължение на 20 минути. Посредством

центрофугиране се разделят две фази. Органичната фаза се замразява при 20°С и се филтрува за отделяне на леда, ледът се изпарява и се изпарява до получаване на 40 g тъмен маслен суров екстракт. След въвеждане на цианидна група и пречистване се получават 3.0 g сафрацин В-циано.

ПРИМЕР Д

Среда (50 литра), съдържаща 2% декстроза; 4% манитол; 2% суха мая; 1% амониев сулфат; 0.02% дикалиев хидрофосфат; 0.2% калиев хлорид; 0.001% железен трихлорид 6-хидрат; 0.1% L-тирозин; 0.8% калциев карбонат; 0.05% полипропиленгликол-2000; 0.2% антипенител ASSAF-100 се излива във ферментатор със 75 литра общ капацитет и, след стерилизация, се инокулира с посадъчна култура (2%) от А2-2 щам (FERM ВР-14) и култивацията се аерира при разбъркване при от 27°С до 24°С в продължение на 41 часа (аерираре на 75 литра за минута и разбъркване от 350 до 500 оборота за минута). pH се контролира посредством автоматично подаване на разредена сярна киселина от 28-ия час до края на процеса. От 16-тия час до края на процеса се прибавят

146

1% манитол. Така получената културна среда (45 литра), след отделяне на клетки чрез центрофугиране, се установява на pH 3.9 с 200 ml концентрирана оцетна киселина. Прибавят се 25 грама калиев цианид 97% и след 1 час разбъркване при 20°С, pH се установява 9.5 с 1500 ml разтвор 10% натриев хидроксид. След това се екстрахира с 35 литра етилацетат. Сместа се поставя в съд при разбъркване при 8°С в продължение на 20 минути. Посредством центрофугиране се разделят две фази. Органичната фаза се суши с безводен натриев сулфат и се изпарява до получаване на 60 g тъмен маслен суров

екстракт.

След хроматографиране се получават 4.9 g сафрацин В-циано.

ПРИМЕР 66

Към разтвор на 25 (7.83 д, 0.0139 mol) и търговско производно на Boc-Cys (Fm) (Bachem) (8.33 g, 35.04 mmol) в дихлорметан (535 ml) под аргон, при разбъркване и при 23°С се прибавят диметиламинопиридин (4.28 д, 35.04 mmol) и 1-[3-(диметиламино)пропил]-3-етилкарбодиимид хидрохлорид (6.66 д, 35.04 mmol). След това сместа се разбърква при 23°С в продължение на 2.5 часа.

147

След това реакцията се спира чрез прибавяне на наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (500 ml), органичната фаза се отделя и водният слой се екстрахира с дихлорметан (250 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смес на етилацетат и хексан с градиент от 1:4 до 2:1 до получаване на 142 (12.21 д, 93%) като светложълто твърдо вещество.

Rf = 0.35 (хексан:етилацетат 1:1).

iH-NMR (300 MHz, CDCI3): δ 7.72 (d, 7=7.3, 2.7 Hz 2H), 7.55 (dd, Ji =

14.6, J₂ =7.6 2H), 7.40-7.34 (m, 2H), 7.30-7.24 (m, 2H), 6.63 (s, IH), 6.08-5.99 (m, IH), 5.91 (d, J= 1.5 Hz, IH), 5.80 (d, 7= 1.5 Hz, IH), 5.39 (dd, Ji = 17.3, J₂ = 1.7 Hz IH), 5.24 (dd, Ji = 10.5, J₂ = 1.7 Hz, IH), 5.09 (AB, J= 4.48 Hz, 2H), 5.07 (t, J = 7.8 Hz, IH), 4.34-4.29 (m, 2H),

4.17 (d, 7= 1.9 Hz, IH), 4.16-4.04 (m, 4H), 4.02-3.96 (m, 2H), 3.93 (t, J = 5.3 Hz, IH), 3.70 (s, 3H), 3.56 (s, 3H), 3.32 (d, J= 8.0, IH), 3.23-3.17 (m, 2H), 3.0-2.89 (m, 3H), 2.65-2.57 (m, 2H), 2.29 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.03 (s, 3H), 1.76 (dd, Ji = 16.3, J₂ = 12.7 Hz, IH), 1.45, 1.44 (s, 9H). ¹³C-NMR (75 MHz, CDCh): δ 170.9, 155.3, 148.9, 148.6, 146.1, 146.0,

144.7, 141.2, 141.1, 139.4, 134.0, 131.0, 130.1, 127.8, 127.2, 125.2, 125.0, 124.3, 121.3, 121.2, 120.1, 118.1, 117.6, 112.9, 101.4, 99.5,

80.3, 74.2, 65.6, 60.4, 60.1, 57.9, 57.4, 57.2, 57.1, 56.9, 55.6, 53.2, 47.0, 41.8, 41.7, 36.7, 35.3, 28.5, 26.6, 25.3, 15.9, 9.4.

ESI-MS m/z: Изчислено за C53H60N4O10S: 945.13. Намерено (M+1)⁺: 946.3.

ПРИМЕР 67

148

Към разтвор на 142 (12.01 g, 0.0127 mol) в дихлорметан (318 ml), при С разбърквана и при 23°С под аргон са прибавят дихлорбис(трифенилфосфин) паладий(Н) (0.71 g, 1.015 mmol) и оцетна киселина (3.6 ml, 0.176 mol). След това на капки се прибавя трибутилкалаен хидрид (10.27 ml, 0.037 mol). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 10 минути. След това реакционната смес се филтрува през - колона със слой от силикагел, компактиран с хексан. Получава се 143 (10.89 д, 95%) като жълто твърдо вещество при следващо елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:4, 1:1 до 7:3. Rf = 0.25 (хексан:етилацетат 2:1).

1Н NMR (300 MHz, CDCI3) δ 7.72 (d, J= 7.6 Hz, 2H), 7.61 (d, J= 6.6

C Hz, IH), 7.52 (d, J= 7.3 Hz, IH), 7.37 (t, J= 7.8 Hz, 2H), 7.28 (m, 2H),

6.63 (s, IH), 5.87 (d, J= 1.5 Hz, IH), 5.76 (d, J“ 1.5 Hz, IH), 5.58 (bs,

IH), 5.31 (d, J= 5.8 Hz, IH), 5.17 (d, J= 5.6 Hz, IH), 4.91 (d, J= 8.3Hz, IH), 4.17-4.06 (m, 4-6H), 3.85 (t, J= 5.7 Hz, IH), 3.70 (s, 3H), 3.68 (s, 3H), 3.34 (brd, J= 6.6 Hz, IH), 3.23 (brd, J= 11.2 Hz, IH), 3.06 (brd, J = 12.9 Hz, IH), 3.04-2.86 (m, 3H), 2.65-2.54 (m, 2H), 2.28 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 1.94 (s, 3H), 1.80 (dd, Ji · 11.5 Hz, J₂ = 15.8 Hz, IH), 1.45 (s, 9H).

«е NMR (75 MHz, CDCh) δ175.3, 170.5, 154.9, 149.1, 147.6, 145.9,

149

145.8, 145.7, 144.5, 140.9, 140.8, 136.1, 130.9, 127.4, 126.9, 124.3,

124.7, 122.9, 119.7, 117.6, 112.3, 111.4, 106.6, 100.7, 99.7, 80.0,

64.2, 60.3, 59.8, 57.6, 57.0, 56.5, 56.4, 55.2, 52.7, 46.7, 46.5, 41.4,

41.3, 36.9, 36.6, 34.9, 28.2, 26.0, 24.9, 20.9, 20.7, 15.7, 14.1, 8.5.

ESI-MS m/z: Изчислено за CsoHseN^oS: 905.5. Намерено (M+1)⁺: 906.3.

ПРИМЕР 68

Към разтвор на 143 (10 g, 0.011 mol) в безводен дихлорметан (185 ml) при -10°С (температура на банята -15°С) се прибавя разтвор на бензенселенинов анхидрид (5.7 g, 0.011 mol) в безводен дихлорметан (185 ml), разтваряйки бялото твърдо вещество, присъстващо в разтвора. Сместа се разбърква при същата температура в продължение на 10 минути. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (200 ml) и при -10°С се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (500 ml). Органичната фаза се отделя и се суши над натриев сулфат, филтрува се и се изпарява до сухо при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:1, 3:2, 7:3 до 4:1 до получаване на 144 (9.34 д, 92%) като жълто твърдо вещество. Пречистеното

150 посредством хроматография твърдо вещество се разтваря в дихлорметан (250 ml), прибавя се въглен (3.3 д) и суспензията се разбърква при 23°С в продължение на .1 час. Сместа се филтрува през селит и селитът се промива с дихлорметан (80 ml). Разтворителят се изпарява при понижено налягане като температурата се поддържа 25-30°С до получаване на 144 (8.96 д, 88%) като жълто твърдо вещество. Rf = 0.30 и 0.25 (смес на изомери) (хексан:етилацетат 1:1).

*Н NMR (300 MHz, CDCI3) (mixture of isomers) δ 7.73-7.61 (m, 4H), 7.37-7.30 (m, 4H), 6.62 (s, 1H), 6.59 (s, 1H), 6.53 (s, 1H), 5.72 (s, Ш), C ’ 5.70 (s, 1H), 5.61 (s, 1H), 5.55 (bs, 1H), 5.34 (m, 2H). 5.08 (AB sist., Jab = 6.7 Hz, 1H), 5.00 (AB sist., Jab = 5.9 Hz, 1H), 4.67 (m, 1H), 4.50 (m, 1H), 4.38 (dd, Ji = 4.9 Hz, J₂ = 12.9 Hz, 1H), 4.21 (dd, Ji = 6.3 Hz, J₂ =

12.9 Hz, 1H), 4.11 (t, J = 5.9 Hz, 1H), 4.02 (m, 3H), 3.87 (m, 1H), 3.83 (s, 3H), 3.72 (m, 1H), 3.61 (s, 3H), 3.49 (s, 3H), 3.27 (m, 1H), 3.15 (dd, Ji = 1.8 Hz, J2 = 6.2 Hz, 2H), 3.07 (d, J = 6.3 Hz, 1H), 2.94 (m, 4H), 2.86 (m, 2H), 2.42 (m, 2H), 2.25 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.15 (s, 3H), 2.08 (dd, Jj = 2.4 Hz, J₂= 13.9 Hz, 1H), 1.77 (s, 3H), 1.76 (s, 3H), 1.43 (s, 9H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) (mixture of isomers) δ 200.6, 171.2, 160.4,

155.6, 148.9, 148.8, 148.3, 145.9, 145.8, 141.3, 141.2, 138.7, 130.9,

127.9, 127.4, 127.3, 127.3, 125.3, 125.1, 124.2, 120.1, 117.1, 111.9,

108.5, 105.0, 104.7, 101.7, 101.3, 99.5, 99.4, 80.5, 72.5, 70.8, 60.5,

60.1, 58.4, 58.0, 57.9, 56.9, 56.8, 56.3, 55.9, 55.5, 55.4, 53.8, 53.7,

47.1, 42.0, 41.8, 41.5, 37.4, 37.3, 35.6, 35.5, 28.5, 25.8, 25.7, 16.1, 16.0, 7.7, 7.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за CsoHse^OnS: 921.3. Намерено (M+1)⁺: 922.3.

ПРИМЕР 69 ; ί

151

1. DMS0, Tf₂

2. DIPEA

3. tBuOH

4. N₃Me₄t-Bu

5. Ac₂O, CH₂CI₂

Към разтвор на диметилсулфоксид (3.44 ml) в безводен дихлорметан (396 ml) под аргон при -78°С се прибавя трифлик анхидрид (3.27 ml, 19.45 mmol) и сместа се разбърква при тази температура в продължение на 20 минути. След това, при -78°С се прибавя разтвор на 144 (8.92 д, 9.6 mmol) в безводен дихлорметан (124 ml) и сместа се разбърква под аргон при -40°С в продължение на 35 минути. Прибавя се диизопропилетиламин (13.5 ml, 73.43 mmol) и сместа се разбърква под аргон при 0°С в продължение на 45 минути. Прибавят се тертбутанол (3.65 ml, 38.6 mmol) и терт-бутилтетраметилгуанидин (11.6 ml, 67.46 mmol) и сместа се разбърква под аргон при 23°С в продължение на 40 минути. След това се прибавя оцетен анхидрид (9.15 ml, 96.78 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на още 1 час. Реакционната смес се разрежда с дихлорметан (250 ml) и се прибавя наситен воден разтвор на амониев хлорид (500 ml). Органичният слой се отделя и се промива последователно с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (500 ml) и наситен воден разтвор на натриев хлорид (500 ml). Органичният слой се отделя, суши се над натриев сулфат, филтрува се и се изпарява до сухо при понижено налягане като температурата се поддържа 25-30°С. След това суровото твърдо

152 вещество се пречиства посредством колонна ·· ···· хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:4 до 2:3 до получаване на 145 (4.99 д, 68%) като жълто твърдо вещество. Rf - 0.44 (хексан:етилацетат 3:2).

*Н NMR (300 MHz, CDC1₃) (mixture of isomers) δ 6.79 (s, 1H), 6.09 (s, 1H), 6.00 (s, 1H), 5.20 (d, J= 5.4 Hz, 1H), 5.14 (d, J= 5.6 Hz, 1H), 5.Ό2 (d, J= 11.7 Hz, 1H), 4.63 (d, J= 9.0 Hz, 1H), 4.50 (m, 1H), 4.33 (d, J =

5.4 Hz, 1H), 4.30 (m, 1H), 4.25 (bs, 1H), 4.18 (d, J= 2.4Hz, 1H), 4.17 (dd, Ji = 1.3 Hz, J₂ = 11.7 Hz, 1H), 3.78 (s, 3H), 3.57 (s, 3H), 3.42 (m, 2H), 2.93 (m, 2H), 2.35 (m, 1H), 2.31 (s, 3H), 2.29 (s, 3H), 2.22 (s, 3H),

C 2.09 (m, 1H), 2.05 (s, 3H), 1.45 (s, 9H).).

^J3C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 207.3, 170.9, 168.8, 155.4, 149.8, 148.6, 146.0, 141.1, 140.7, 131.7, 130.6, 125.1, 120.6, 118.3, 113.7, 102.2,

99.4, 80.0, 61.6, 60.4, 59.8, 59.4, 59.2, 57.7, 55.0, 54.7, 54.0, 41.9,

41.6, 33.1, 31.8, 28.7, 23.9, 20.6, 16.1, 14.3, 9.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за СззНдб^Оцв: 766.86. Намерено (Μ+1)⁺: 767.3.

ПРИМЕР 70

Nal, AICI3 -------►-

Към разтвор на 145 (1.0 д, 1.3 mmol) в ацетонитрил (50 ml) и дихлорметан (25 ml) при 23°С се прибавя натриев йодид (1.52 д, 10.01 mmol). След това

153 ···· · A * *·· ··· . ·····« ····· 2 ··· ··· . · · · ··

............

сместа се охлажда до 0°С и на порции се прибавя алуминиев трихлорид (1.33 д. 10.01 mmol) като температурата се поддържа 0°С. След това сместа се разбърква при 0°С в продължение на 2.5 часа. Реакционната смес се разрежда с дихлорметан (25 ml) и се прибавя наситен воден разтвор на натриево-калиев тартарат (100 ml). Водната фаза се отделя и се екстрахира с дихлорметан (2 х 75 ml). След това към водната фаза се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (50 ml) и се екстрахира с дихлорметан (2 х 50 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се изпаряват до сухо при понижено налягане, като температурата се поддържа под 25°С. След това суровото твърдо вещество се пречиства посредством колонна хроматография под налягане върху дминосиликагел и се елуира със смеси на етилацетат и хексан с градиент. Получава се 35 (487 mg, .60%) като жълто твърдо вещество. Експериментални данни за 35 са вече описани в PCT/GB00/01852. г

36, ЕТ-770 и ЕТ-743 се получават по същите методи, вече описани в PCT/GB00/01852.

Метод 2

ПРИМЕР 71

146

154

...............

Разтвор на 21 (9.84 g, 18.97 mmol) в тетрахидрофуран (569 ml) и вода (285 ml) се охлажда при 0°С на ледена баня. След това при 0°С се прибавят натриев нитрит (1.96 g, 28.45 mmol) и 90% водна оцетна киселина (18.97 ml, 0.33 mol) и сместа се разбърква при 23°С в продължение на 18 часа. След охлаждане на реакционната смес до 0°С се прибавят наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (300 ml, основно pH) и дихлорметан (500 ml). След това водната фаза се екстрахира с дихлорметан (2 х 300 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат и се изпаряват до сухо при понижено налягане. След това суровото твърдо вещество се разтваря в метанол (379 ml) й при 0°С се прибавя 1М натриев хидроксид (38 ml). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 4 часа. След разреждане с етилацетат (600 ml) при 0°С, органичният слой се промива със смес на вода (400 ml) и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (100 ml, основно pH). След това водната фаза се екстрахира с етилацетат (3 х 300 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат, градиент от 3:1 до 2:1) до получаване на 146 (4.55 др 46%) като бяло твърдо вещество. Rf = 0.33 (хексан:етилацетат 1:1).

Ш NMR (300 MHz, CDCI3) δ 6.48 (s, 1Н), 6.15-6.02 (m, 1H), 5.92 (d, J = 1.5 Hz, 1H), 5.86 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.77 (s, 1H), 5.39 (dd, Ji = 1.5 Hz, J₂ = 17.1 Hz, 1H), 5.26 (dd, Ji = 1.5 Hz, /2 = 10.5 Hz, 1H), 4.24-4.15 (m, 3H), 4.04 (d, J= 2.4 Hz, 1H), 3.97 (t, J= 3.3 Hz, 1H), 3.74 (s, 3H), 3.64 (dt, , Ji = 3.3 Hz, , J2 = 11.1 Hz, 1H), 3.43 (dd, Ji = 3.3 Hz, J2 = 10.5 Hz, 1H), 3.38-3.34 (m, 2H), 3.31 (t, J = 2.7 Hz, 1H), 3.22 (dd, Ji =

2.4 Hz, J₂ = 15.6 Hz, 1H), 3.10 (dd, Ji = 8.1 Hz,, J₂ = 18.3 Hz, 1H), 2.49 (d, J= 18.3 Hz, 1H), 2.34 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 1.88 (dd, Ji = 12 Hz, J₂ = 15.9 Hz, 1H).

155 !3C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 148.6, 146.7, 144.4, 143.0, 138.9, 133.9,

130.2, 129.1, 121.1, 120.9, 117.7, 117.4, 116.8, 113.3, 112.3, 101.1,

74.3, 63.7, 60.6, 60.1, 58.1, 56.9, 56.7, 55.4, 41.7, 26.2, 25.7, 15.7,

9.3.

ESI-MS m/z: Изчислено за СаНззМзОв: 519.59. Намерено (М+1)⁺: 520.5.

ПРИМЕР 72

Към разтвор на 146 (47.35 g, 0.091 mol) и търговско производно на ВосCys (Fm) (54.6 g, 0.137 mol) в дихлорметан (2.8 I) под аргон, при разбъркване и при 23°С, на порции в продължение на 1.5 часа се прибавят диметиламинопиридин (5.6 g, 0.046 mol) и 1-[3-(диметиламино)пропил]-3етилкарбодиимид хидрохлорид (43.6 g, 0.227 mmol). След това сместа се разбърква при 23°С в продължение на още 1 час. След това реакцията се спира чрез прибавяне на наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (1 I) и органичната фаза се отделя. Водният слой се екстрахира с дихлорметан (2 х 500 mi). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Суровият продукт

156 ···· ·· .. · ·· ··· · *1 · · · · ····· * · · · ··· Λ · · · · · ···· ·· ·ί. · · · ·· ···· се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:4 до 3:1 до получаване на 147 (74.3 д, 93%) като бяло твърдо вещество. R1- 0.5 (хексан :етилацетат 1:1).

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.73 (d, J= 7.8 Hz, 2H), 7.63-7.55 (m, 2H), 7.39-7.35 (m, 2H), 7.29-7.25 (m, 2H), 6.41 (s, 1H), 6.07-5.97 (m, 1H),

5.92 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.80 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.67 (s, 1H), 5.34 (dd, Ji = 1.8 Hz, J₂ - 17.4 Hz, 1H), 5.23 (dd, Jj = 1.8 Hz, J₂ = 10.5 Hz, 1H), 5.04 (d, J= 9.3 Hz, 1H), 4.32-4.29 (m, 1H), 4.13-3.91 (m, 9H), 3.72 (s, 3H), 3.31 (d, J= 7.2 Hz, 1H), 3.26-3.17 (m, 2H), 2.96-2.87 (m, 3H), 2.68-2.54 (m, 2H), 2.27 (s, 3H), 2.24 (s, 3H), 2.05 (s, 3H), 1.83 (dd, Ji =

12.6 Hz, J₂ = 15.9 Hz, 1H), 1.45 (s, 9H).

13C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.9, 155.4, 149.0, 147.1, 146.2, 146.0,

144.7, 143.0, 141.1, 139.4, 134.1, 131.5, 129.1, 127.8, 127.2, 125.0,

121.3, 120.9, 120.1, 118.2, 117.6, 117.2, 112.9, 112.4, 101.4, 80.3,

76.6, 74.4, 65.3, 61.0, 60.4, 57.4, 56.9, 56.7, 55.6, 53.0, 46.9, 41.8,

36.7, 35.3, 31.8, 28.5, 26.6, 25.2, 22.9, 16.0, 14.4, 9.5.

ESI-MS m/z: Изчислено за C51H56N4O9S: 900.3. Намерено (М+1)*: 901.3.

147

148

157 • ·

Към разтвор на 147 (0.562 g, 0.624 mol) в CH₃CN (3.12 ml) при 0°С се прибавят MEMCI (1.07 ml, 9.36 mmol), DIPEA (2.17 ml, 12.48 mmol) и DMAP (0.0076 g, 0.06 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 5.5 часа при 23°С. Реакционната смес се разрежда с дихлорметан (50 ml) и се екстрахира с 0.1N солна киселина (50 ml). Водната фаза отново се екстрахира с дихлорметан (50 ml). Смесените органични фази се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум до получаване на остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (дихлорметан.етилацетат 10:1, 5:1) до получаване на 148 (539 mg, 87%) като бяло твърдо вещество. Rf = Сг 0.50 (дихлорметан:етилацетат 6:1).

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.73-7.71 (m, 2Н), 7.57 (dd, Ji = 7.2 Hz,

J2 = 15.3 Hz, 2H), 7.40-7.34 (m, 2H), 7.29-7.26 (m, 2H), 6.62 (s, IH), 6.08-5.99 (m, IH), 5.91 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.79 (d, J= 1.2 Hz, IH),

5.35 (dd, Ji = 1.2 Hz, J₂ = 17.1 Hz, IH), 5.23 (d, J= 6.3 Hz, IH), 5.21 (bs, IH), 5.13 (d, J= 6.3 Hz, IH), 5.04 (brd, J= 9 Hz, IH), 4.33-4.29 (m, 2H), 4.16-3.90 (m, 8H), 3.85-3.78 (m, Ш), 3.69 (s, 3H), 3.60-3.55 (m, 2H), 3.38 (s, 3H), 3.31 (brd, J= 8.1 Hz, IH), 3.21-3.17 (m, 2H), 2.982.88 (m, 3H), 2.64-2.56 (m, 2H), 2.29 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.02 (s, 3H), Q 1.75 (dd, Ji = 11.7 Hz, J₂ = 15.6 Hz, IH), 1.47 (s, 9H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.5, 155.0, 148.6, 148.5, 148.2, 145.77,

145.6, 144.4, 140.8, 140.7, 139.0, 133.6, 130.7, 130.5, 127.4, 126.9,

124.8, 124.6, 123.8, 120.8, 119.7, 117.8, 117.2, 122.5, 111.9, 101.0,

98.1, 80.0, 77.4, 77.0, 76.6, 73.8, 71.6, 69.2, 65.0, 60.2, 60.0, 59.8, 59.0, 56.8, 56.7, 56.6, 55-2, 52.7, 46.6, 41.3, 36.2, 34.9, 29.6, 28.2, ··

.., 26.3,24.9,15.6,14.1,9.0.

ESI-MS m/z: Изчислено за C^He^OnS: 988.4. Намерено (M+1)⁺: 989.3.

158

ПРИМЕР 74

Към разтвор на 148 (38.32 g, 0.039 mol) в дихлорметан (1 I), при разбъркване и при 23°С под аргон се прибавят дихлорбис(трифенилфосфин) паладий(П) (2.17 д, 0.0031 mol) и оцетна киселина (11.1 ml, 0.195 mol). След това на капки се прибавя трибутилкалаен хидрид (36.5 ml, 0.136 mol). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 15 минути. След това реакционната смес се филтрува през колона със слой от силикагел, компактиран с хексан. Получава се 149 (35.07 д, 95%) като бяло твърдо вещество при следващо елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 0:100,1:4,1:3, 2:5, 2:3, 1:1.2:1, 3:1 до 100.Ό. Rf - 0.25 (хексан:етилацетат2:1).

1Н NMR (300 MHz, CDCI3) δ 7.74 (d, J= 7.2 Hz, 2H), 7.63-7.53 (m, 2H), 7.39-7.34 (m, 2H), 7.30-7.27 (m, 2H), 6.62 (s, 1H), 5.87 (m, 1H), 5.75 (s, 1H), 5.69 (bs, 1H), 5.37 (d, J= 6 Hz, 1H\ 5.23 (d, J = 5.7 Hz, 1H), 4.96 (d, J= 8.1 Hz, 1H), 4.44 (brd, J= 8.7 Hz, 1H), 4.18-3.70 (m, 11H), 3.69 (s, 3H), 3.38 (s, 3H), 3.34-3.18 (m, 3H), 2.99-2.88 (m, 3H), 2.63-2.58 (m, 2H), 2.28 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.05 (s, 3H), 1.78 (dd, Ji = 12.9 Hz, J₂= 15.6.3 Hz, 1H), 1.41 (s, 9H).

13C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.8, 155.2, 149.0, 148.0, 146.2, 146.0,

144.8, 141.1, 136.4, 131.3, 131.2, 127.8, 127.2, 125.1, 125.0, 123.2, 120.0, 118.1, 112.6, 111.6, 107.2, 101.0, 98.9, 98.8, 80.3, 71.8, 69.8,

64.9, 60.6, 60.2, 59.2, 57.1, 56.9, 55.5, 53.0, 47.0, 46.9, 41.8, 37.0, 35.3,28.5,26.2,25.2,21.9,21.3,16.1,14.4,9.0.

159

ESI-MS m/z: Изчислено за C52H60N4O11S: 948.4.

• · · · • · · • · · * · · ······ · · < ф

Намерено (М+1)⁺: *349.3 • · ··· •» • · · •· • · ♦ · · • · • · • * • · · ·

ПРИМЕР 75

Към разтвор на 149 (15 g, 0.0158 mol) в безводен дихлорметан (265 ml) при -10°С (температура на банята -15°С), на капки в продължение на 30 минути, се прибавя разтвор на бензенселенинов анхидрид (7.4 g, 0.0143 mol) в безводен дихлорметан (265 ml), разтваряйки бялото твърдо вещество, присъстващо в разтвора. Сместа се разбърква при същата температура в продължение на още 10 минути. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (200 ml) и при -10°С се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (500 ml). Органичната фаза се отделя и се суши над натриев сулфат, филтрува се и се изпарява до сухо при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:2 до 100:0 до получаване на 150 (14.20 д, 89%) като жълто твърдо вещество. Пречистеното посредством хроматография твърдо вещество се разтваря в дихлорметан (250 ml), прибавя се въглен (4.95 д) и суспензията се разбърква при 23°С в продължение на 1 час. Сместа се филтрува през селит и селитьт се промива с дихлорметан (80 ml).

160 „ ...... · · .

Разтворителят се изпарява при понижено налягане до получаване на 150X13.72 д, 86%) като бяло твърдо вещество. Rf - 0.37 (хексан:етилацетат 1:2).

^!Н NMR (300 MHz, CDCI3) (mixture of isomers) δ 7.73 (t, J = 6.7 Hz,

4H), 7.63 (m, 2H), 7.54 (d, J= 7.6 Hz, 2H), 7.40-7.34 (m, 4H), 7.31-7.27 (m, 4H), 6.62 (s, 2H), 5.86 (s, IH), 5.81 (s, IH), 5.75 (s, IH), 5.72 (s,

IH), 5.70 (s, IH), 5.35 (d, J= 5.9 Hz, IH), 5.30 (d, J= 8.4 Hz, IH), 5.23 (d, J= 5.9 Hz, IH), 5.22 (d, J = 5.9 Hz, IH), 5.13 (d, J= 5.9 Hz, IH),

4.97 (d, J= 8.8 Hz, IH), 4.43 (m, 2H), 4.20-4.01 (m, 8H), 3.97-3.86 (m, 4H), 3.82 (s, 3H), 3.80-3.74 (m, IH), 3.69 (s, 3H), 3.66-3.64 (m, 4H),

3.54 (m, 2H), 3.38 (s, 3H), 3.35 (s, 3H), 3.34-2.90 (m, 8H), 2.60-2.31 (m,

C 4H), 2.27 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 1.97 (s, 3H), 1.94-1.81 (m,

2H), 1.77 (s, 3H),· 1.43 (s, 9H), 1.41 (s, 9H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) (mixture of isomers) δ 200.2, 198.3, 170.7,

170.5, 160.0, 155.2, 154.9, 148.5, 148.4, 145.5, 142.1, 140.9, 138.3,

130.9, 130.5, 130.0, 129.8, 127.5, 126.9, 125.0, 124.9, 124.7, 123.8,

122.5, 119.8, 117.2, 116.7, 111.5, 108.1, 104.6, 104.3, 101.3, 100.9,

98.0, 80.1, 72.1, 71.5, 70.5, 69.2, 69.0, 66.4, 63.5, 60.7, 60.1, 59.6,

58.9, 58.8, 58.0, 56.7, 56.4, 56.2, 55.9, 55.5, 55.0, 53.5, 46.7, 41.7,

41.3, 41.1, 36.9, 35.2, 35.1, 31.4, 28.1, 25.4, 25.3, 22.5, 15.7, 15.6,

14.0, 7.2.

ESI-MS m/z: Изчислено за C52H60N4O12S: 964.4. Намерено (M+1)⁺: 965.3, (М+23)⁺: 987.3.

ПРИМЕР 76

161

151

Реакционната колба се обгаря двукратно, продухва се с аргон/вакуум няколко пъти и се държи в атмосфера на аргон в продължение на реакцията. Към разтвор на диметилсулфоксид (385 μΙ) в безводен дихлорметан (42 ml) на капки при -78°С се прибавя трифлик анхидрид (366 μΙ, 2.16 mmol). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 20 минути. След това, при -78°С през канюла (време за прибавяне: 5 минути) се прибавя разтвор на 150 (1 д, 1.03 mmol) в безводен дихлорметан (10 ml, 5 ml за основното прибавяне и 5 ml за промиване). През време на прибавянето температурата в двете колби се поддържа -78°С и цветът се променя от жълт в кафяв. Реакционната смес се разбърква при -40°С в продължение на 35 минути. През този период цветът на разтвора става от жълт до тъмнозелен. След това, на капки се прибавя диизопропилетиламин (1.51 ml, 9.55 mmol) и реакционната смес се държи при 0°С в продължение на 45 минути като през това време цветът на разтвора става кафяв. След това, на капки се прибавят терт-бутанол (409.5 ml, 4.33 mmol) и терт-бутилтетраметилгуанидин (1.31 ml, 7.61 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 40 минути. След това, на капки се прибавя оцетен анхидрид (1.03 ml, 10.89 mmol) и реакционната смес се разрежда с дихлорметан (25 ml) и се промива с наситени водни разтвори на амониев хлорид (50 ml), натриев бикарбонат (50 ml) и натриев хлорид (50 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се

162 ·· ·· «.

• · · · *· * ·♦ ·«· · i···· *··· · !* · · * * * * * * * * ··<· ·· _rJ_{e e}J_e ·· · концентрират. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (вътрешен диаметър: 2.0 cm, височина на слоя от силициев двуокис: 9 cm; елуент: етилацетат/хексан с градиент от 20:80, 30:70 до 40:60 до получаване на 151 (832.6 mg, 99%) като бяло твърдо вещество. Rf = 0.48 (хексан:етилацетат 3:2). <

Ш NMR (300 MHz, CDCI3) δ 6.78 (s, 1Н), 6.09 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.99 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.32 (d, J= 5.8 Hz, 1H), 5.19 (d, J= 5.6 Hz, 1H), 5.01 (d, J= 11.7 Hz, 1H), 4.62 (d, J= 9.8 Hz, 1H), 4.50 (bs, 1H), 4.34 (d, J= 5.1 Hz, 1H), 4.28 (dd, Ji = 2.4 Hz, J₂ = 6.8 Hz, 1H), 4.24 (s, 1H),

4.17 (m, 2H), 3.90 (m, 2H), 3.76 (s, 3H), 3.58 (t, J = 4.8 Hz, 2H), 3.42-

3.37 (m, 2H), 3.37 (s, 3H), 2.91 (m, 2H), 2.36-2.08 (m, 2H), 2.30 (s, 3H),

2.28 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.04 (s, 3H), 1.44 (s, 9H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.9, 168.9, 168.0, 155.4, 149.8, 148.6, 146.0, 141.1, 140.6, 131.6, 131.1, 130.6, 129.0, 125.1, 120.6, 118.3,

102.2, 98.4, 79.9, 71.9, 69.4, 61.6, 60.4, 59.8, 59.4, 59.2, 54.9, 54.7, 54.0, 41.6, 30.6, 29.1, 28.7, 23.9, 23.2, 20.6, 16.1, 14.2, 11.2, 9.8.

¹ ESI-MS m/z: Изчислено за СаНбо^Окв: 810.91. Намерено (Μ+1)⁺: 811.3.

ПРИМЕР 77

151

MeSO₃H

CH₂CI₂

163

Към разтвор на 151 (2.9 д, 3.57 mmol) в дихлорметан (120 ml) при 23°С се прибавя MeSO₃H (1.4 ml, 21.46 mmol). След разбъркване на реакционната смес • в продължение на 30 минути при 23°С, при 0°С се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (200 ml). Органичната фаза се отделя, суши се над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 0:1 до 1:0 до получаване на 35 (1.43 д, 64%) като бледожълто твърдо вещество. Експериментални данни за 35 са вече описани в PCT/GB00/01852.

Метод 3

Първият етап на този метод (превръщане на 21 в 146) е описан по-горе, в

Пример 71.

Na₂CO₃, BnCO₂CI acetone, Н₂О

152

Към разтвор на търговски HO.Cys(Fm)-H.HCI (Bachem) (40 g, 0.119 mol) в ацетон (500 ml) и вода (500 ml) при 0°С се прибавят 1М разтвор на натриев карбонат (238 ml) и BnCO₂CI (18.7 ml, 0.131 mol). След разбъркване на

164 реакционната смес при 60°С в продължение на 30 минути, реакцията се спира чрез прибавяне на 1N солна киселина (pH 0 1) и се екстрахира с етер (3 х 400 ml). Органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат, филтрува се и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Суровият продукт се разтваря в смес на етилацетат/дихлорметан 1:1, утаява се с хексан и се държи при 4°С в продължение на една нощ. След това суспензията се филтрува, твърдото вещество се промива с хексан (200 ml) и филтратът се суши под вакуум до получаване на 152 (50.16 д, 97%) като бяло твърдо вещество.

1Н NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 10.66 (bs, 1Н), 7.74 (d, J= 7.5 Hz, 2H), 7.69-7.64 (m, 2H), 7.62-7.29 (m, 9H), 5.67 (d, J = 7.5 Hz, 1H), 5.14 (bs, 2H), 4.70-4.64 (m, 1H), 4.09-4.05 (m, 1H), 3.12-3.09 (m, 2H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 175.2, 155.9, 145.5, 141.0, 135.8, 128.5,

128.2, 128.1, 127.5, 127.0, 124.7, 119.8, 84.8, 67.3, 46.8, 37.0.

ESI-MS m/z: Изчислено за C25H23NO4S: 433.52. Намерено (M+1)⁺: 434.4.

При разбъркване, към разтвор на 146 (10 д, 19.2 mmol) и 152 (12.5 д, 28.8 mmol) в дихлорметан (800 ml) под аргон, при (ТС, на капки в продължение на 1 час, се прибавят диметиламинопиридин (705 mg, 5.77 mmol), 1-[3165 (димвтиламино)пропил]-3-етилкарбодиимид хидрохлорид (9.2 g, 48.1 , mmol) и диизопропилетиламин (7.4 ml, 42.3 mmol). След това сместа се разбърква при 23°С в продължение на още 1.5 часа. След това реакцията се спира чрез прибавяне на наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (600 ml). Органичната фаза се отделя и отново се промива с наситен воден разтвор на амониев хлорид (500 ml) и наситен воден разтвор на натриев хлорид (500 ml). Органичният екстракт се суши над натриев сулфат, филтрува се и се изпарява до сухо при понижено налягане. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (RP-18, СНзСЬквода 4:1) до получаване на 153 (13.89 д, 77%) като бледожълто твърдо вещество.

1Н NMR (300 MHz, CDCla) δ 7.74-7.72 (m, 2Н), 7.61-7.53 (m, 2Н), 7.37-7.24 (m, 9Н), 6.39 (s, IH), 6.09-5.96 (m, IH), 5.90 (s, IH), 5.84 (s, IH), 5.78 (s, IH), 5.34 (dd, Ji = 1.5 Hz, J₂ = 17.4 Hz, IH), 5.32 (bs, IH), 5.24 (dd, Ji = 1.5 Hz, Ja = Ю.2 Hz, IH), 5.17-5.07 (m, 2H), 4.40 (dd, Ji = 3.6 Hz, J₂ = 10.8 Hz, IH), 4.30 (m, IH), 4.18-4.01 (m, 6H), 3.92 (brt, J = 6.3 Hz, IH), 3.71 (s, 3H), 3.30-3.19 (m, 3H), 2.99-2.85 (m, 3H), 2.65 (dd, Ji = 4.5 Hz, J₂ = 14.4 Hz, IH), 2.55 (d, J= 18.3 Hz, IH), 2.26 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.06 (s, 3H), 1.86 (dd, Ji = 11.7 Hz, J₂ = 15.9 Hz, IH).

«е NMR (75 MHz, CDCls) δ 170.2, 155.6, 148.6, 146.8, 145.7, 145.6,

144.3, 142.6, 140.7, 139.0, 133.7, 131.1, 128.8, 128.4, 128.1, 128.0,

127.4, 126.9, 124.7, 124.6, 121.0, 120.5, 119.7, 117.8, 117.3, 116.8,

112.5, 112.0, 101.0, 74.1, 67.0, 64.7, 60.7, 59.9, 57.0, 56.6, 56.3, 55.2,

53.1, 46.5, 41.4, 36.4, 34.8, 26.2, 24.8, 15.6, 9.2.

ESI-MS m/z: Изчислено за C54H54N4O9S: 934.36 Намерено (M+1)⁺: 935.4.

ПРИМЕР 80

166

Към разтвор на 153 (13.89 д, 14.85 mol) в CH₃CN (74.3 ml) при 0°С се С прибавят MEMCI (25.4 ml, 223 mmol), DIPEA (52 ml, 297 mmol) и DMAP (0.181 g,

0.15 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 5 часа при 23°С. Реакционната смес се разрежда с дихлорметан (400 ml) и се екстрахира с 0.1N солна киселина (300 ml) и 3N солна киселина (р Н 3). Водната фаза отново се екстрахира с дихлорметан (2 х 50 ml). Смесените органични фази се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум до получаване на остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, дихлорметан :етилацетат 10:1, 5:1) до получаване на 154 (13.47 д, 88%) като бяло твърдо вещество. Rf = 0.27 (дихлорметан:етилацетат С 6:1).

i_H NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.73-7.70 (m, 2Н), 7.58-7.50 (m, 2Н), 7.387.22 (m, 9Н), 6.59 (s, IH), 6.08-5.98 (m, 1H), 5.89 (s, IH), 5.77 (s, IH),

5.35 (d, J= 17.1 Hz, IH), 5.31-5.28 (m, IH), 5.23 (d, J= 6.9 Hz, 1H),

5.13 (d, J= 6.9 Hz, IH), 5.12-5.05 (m, 2H), 4.37-4.29 (m, 2H), 4.15-3.77 (m, 9H), 3.68 (s, 3H), 3.58-3.55 (m, 2H), 3.37 (s, 3H), 3.30-3.27 (m, IH), 3.21-3.16 (m, 2H), 2.96-2.84 (m, 4H), 2.64-2.58 (m, IH), 2.55 (d, 18

Hz, IH), 2.27 (s, 3H), 2.16 (s, 3H), 2.02 (s, 3H), 1.75 (dd, Ji = 12.3 Hz, J₂ = 16.2 Hz, IH).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 171.9, 170.2, 155.5, 148.7, 148.6, 148.3,

167 • ·

145.8, 145.7, 144.5, 142.1, 140.9, 139.1, 136.1, 133.8, 130.8, 130.5,

128.5, 128.3, 128.1, 127.6, 127.0, 124.9, 124.7, 123.9, 122.2, 120.9,.

119.8, 117.8, 117.3, 112.6, 112.0, 101.1, 98.2, 74.0, 71.7, 69.3, 67.1,

65.1, 60.1, 59.8, 59.0, 56.9, 56.8, 56.7, 55.3, 53.3, 46.7, 41.4, 36.5, 35.0, 31.6, 29.7, 26.4, 25.0, 22.6, 15.7, 14.1, 9.2.

ESt-MS m/z: Изчислено за C^H^OnS: 1023.2. Намерено (M+23/: 1046.3.

ПРИМЕР 81

При разбъркване към разтвор на 154 (20.84 д, 0.02 mol) в дихлорметан (530 ml), под аргон при 23°С > се прибавят дихлорбис(трифенилфосфин) С паладий(Н) (1.14 д, 1.63 mmol) и оцетна киселина (11.64 ml, 0.2 mol). След това на капки се прибавя трибутилкалаен хидрид (27.44 ml, 0.1 mol). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 15 минути. След това реакционната смес се филтрува през колона със слой от силикагел, компакгиран с хексан. Получава се 155 (18.78 д, 94%) като бледожълто твърдо вещество при следващо елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:4,1:1,3:2 до 7:3.

168

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.71 (d, J= 7.2 Hz, 2H), 7.59 (d, J= 7.5 Hz, 1H), 7.53 (d, J= 7.5 Hz, 1H), 7.41-7.23 (m, 9H), 6.60 (s, 1H), 5.87 (bs, 2H), 5.74 (s, 1H), 5.40 (d, J= 6.3 Hz, 1H), 5.33 (d, J= 5.8 Hz, 1H), 5.18 (d, J= 9 Hz, 1H), 5.09 (d, J= 12 Hz, 1H), 4.97 (d, J= 12 Hz, 1H), 4.56 (dd, Ji = 3 Hz, J₂ = 11.1 Hz, 1H) 4.19 (d, J= 2.1 Hz, 1H), 4.16-3.87 (m, 9H), 3.66 (s, 3H), 3.38 (s, 3H), 3.32-3.20 (m, 3H), 2.96-2.87 (m, 3H), 2.62-2.54 (m, 2H), 2.28 (s, 3H), 2.19 (s, 3H), 1.97 (s, 3H), 1.82 (dd, Jj =

13.2 Hz, J₂= 15.6 Hz, 1H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.0,. 155.4, 149.0, 147.5/145.7, 145.6,

144.4, 140.8, 135.9, 130.9, 128.4, 128.1, 128.0, 127.4, 126.9, 124.7, C 124.6, 122.7, 119.7, 117.7, 112.4, 111.4, 100.6, 98.7, 71.5, 69.4, 67.0,

64.9, 63.9, 59.7, 59.6, 58.8, 57.0, 56.5, 56.4, 55.1, 54.9, 53.1, 52.5,

46.5, 41.4, 36.8, 34.9, 25.8, 24.7, 15.7, 8.7.

ПРИМЕР 82

Към разтвор на 155 (18.5 g, 18.82 mmol) в безводен дихлорметан (530 ml) при -10°С (температура на банята -15°С), на_; капки се прибавя разтвор на бензенселенинов анхидрид (9.68 g, 18.82 mmol) в безводен дихлорметан (290 ml), разтваряйки бялото твърдо вещество, присъстващо в разтвора. Сместа се разбърква при същата температура в продължение на 10 минути. След това

169 реакцията се спира с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (600 ml). Органичната фаза се отделя и водната фаза се екстрахира с дихлорметан (2 х 300 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:1,3:2, 7:3 до 4:1 до получаване на 156 (17.62 д, 88%) като бледожълто твърдо вещество.

^ХН NMR (300 MHz, CDCI3) (mixture of isomers) δ 7.73 (d, J = 7.5 Hz, 2H), 7.63 (d, J = 7.5 Hz, 2H), 7.40-7.29 (m, 9H), 6.59 (s, 1H), 6.52 (s, 1H), 5.68 (s, 1H), 5.66 (s, 1H), 5.58 (s, 1H), 5.56 (s, 1H), 5.23 (d, J= 6 Hz, 1H), 5.15-5.05 (m, 4H), 4.76-4.68 (m, 1H), 4.64-4.55 (m, 1H), 4.40-

4.37 (m, 1H), 4.15-3.68 (m, 8H), 3.60 (s, 3H), 3.57 (s, 3H), 3.39 (s, 3H),

3.36 (s, 3H), 3.25-2.78 (m, 7H), 2.38-2.24 (m, 2H), 2.20 (s, 3H), 2.18 (s, 3H), 2.15 (s, 3H), 2.09 (m, 1H), 2.04 (s, 3H), 1.77 (s, 3H), 1.58 (s, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за CssHseNiOttS: 999.13. Намерено (M+1)⁺: 1000.0.

ПРИМЕР 83

156

157

170

Реакционната колба се обгаря двукратно, продухва се с аргон/вакуум няколко пъти и се държи в атмосфера на аргон в продължение на реакцията. Към разтвор на диметилсулфоксид (178 μΙ) в безводен дихлорметан (20 ml) на капки при -78°С се прибавя трифлик анхидрид (169 μΙ, 1 mmol). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 20 минути. След това, при -78°С през канюла (време за прибавяне: 5 минути) се прибавя разтвор на 156 (0.5 д, 0.5 mmol) в безводен дихлорметан (4 ml за основното прибавяне и 1.5 ml за промиване). През време на прибавянето температурата в двете колби се поддържа -78°С и цветът се променя от жълт в кафяв. Реакционната смес се разбърква при -40°С в продължение на 35 минути. През този период цветът на разтвора става от жълт до тъмнозелен. След това, на капки се прибавя диизопропилетиламин (0.7 ml, 4.42 mmol) и реакционната смес се държи при 0°С в продължение на 45 минути като през това време цветът на разтвора става кафяв. След това, на капки се прибавят терт-бутанол (1899.5 μΙ, 2 mmol) и терт-бутилтетраметилгуанидин (0.6 ml, 3.49 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 40 минути. След това, на капки се прибавя оцетен анхидрид (0.47 ml, 4.97 mmol) и реакционната смес се държи при 23°С в продължение на още 1 час. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (15 ml) и се промива с наситени водни разтвори на амониев хлорид (25 ml), натриев бикарбонат (25 ml) и натриев хлорид (25 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (вътрешен диаметър: 2.0 cm, височина на слоя от силициев двуокис: 9 cm; елуент: етилацетат/хексан с градиент от 1:4, 1:3, 1:2 до 1:1) до получаване на 157 (128 mg, 30%) като светложълто твърдо вещество. Rf = 0.37 (хексан:етилацетатЗ:2).

171 ·· ·· • · · ·

Щ NMR (300 MHz, CDCh) δ 7.37 (bs, 5H), 6.66 (s, 1Н), 6.09 (s, 1H),

5.99 (s, 1H), 5.30 (d, J= 5.4 Hz, 1H), 5.17 (d, J= 6 Hz, 1H), 5.06 (d, J =

7.8 Hz, 1H), 5.00 (s, 1H), 4.83 (d, J= 9.3 Hz, 1H), 4.50 (s, 1H), 4.34-

4.17 (m, 7H), 3.90-3.87 (m, 2H), 3.66 (s, 3H), 3.65-3.56 (m, 2H), 3.37 (s, 3H), 2.89-2.90 (m, 2H), 2.28 (s, 3H), 2.18 (s, 3H), 2.15-2.04 (m, 2H), 2.03 (s, 3H), 1.99 (s, 3H).

ESI-MS m/z: Изчислено за C^H^N^^S: 844.93. Намерено (M+1)⁺: 845.8.

Към разтвор на 157 (110 mg, 0.118 mmol) в дихлорметан (2 ml) и CH₃CN (2 ml) при 0°С се прибавят натриев йодид (71 mg, 0.472 mmol) и TMSCI (60 ml, 0.472 mmol). След разбъркване на реакционната смес при 23°С в продължение на 50 минути, сместа се закалява с вода (30 ml) и се екстрахира с дихлорметан (2 х 20 ml). Смесените органични фази се промиват успешно с наситен воден разтвор на натриев хлорид (20 ml) и наситен воден разтвор на натриев дитионит (20 ml), сушат се над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (елуент: етилацетат/хексан с градиент от 1:4, 1:2 до 1:1) до получаване на 158 (62 mg, 70% като бяло твърдо вещество. Rf = 0.21 (хексан .етилацетат 1:1).

172 • ·

>H NMR (300 MHz, CDC13) δ 7.36 (bs, 5H), 6.44 (s, Ш), 6.07 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.97 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.81 (bs, 1H), 5.10-5.00 (m, 3H), 4.82 (d, J= 9.3 Hz, 1H), 4.49 (bs, 1H), 4.35-4.30 (m, 1H), 4.21-4.17 (m, 2H), 4.16-4.14 (m, 2H), 3.65 (s, 3H), 3.41-3.36 (m, 2H), 2.88-2.85 (m, 2H),

2.28 (s, 3H), 2.24-2.03 (m, 2H), 2.17 (s, 3H), 2.02 (s, 3H), 2.00 (s, 3H). ¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 170.5, 168.8, 155.9, 148.3, 146.0, 143.1,

141.2, 140.6, 136.6, 130.6, 130.0, 128.8, 128.7, 128.5, 121.0, 120.3,

118.3, 118.2, 113.7, 113.6, 102.2, 67.2, 61.5, 60.8, 60.3, 59.6, 59.5,

54.8, 54.7, 54.1, 41.9, 41.6, 32.9, 23.9, 20.8, 15.5, 9.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за C43H48N4O12S: 844.93. Намерено (M+1)⁺: 845.8.

ПРИМЕР 85

NHCbz

Pd/C, НСО₂Н

МеОН

Към разтвор на 158 (100 mg, 0.132 mmol) в метанол (6,8 ml) при 23°С се прибавят НСОгН (360 μ!) и 10% паладий върху въглен (140 mg, 0.132 mmol) и сместа се разбърква в продължение на 15 минути. След това към реакционната смес се прибавя толуен (7 ml) и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Азеотропната дестилация с толуен се повтаря 3 пъти. След това остатъкът се разрежда с дихлорметан (15 ml) и се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (15 ml). Водната фаза се отделя и се екстрахира с дихлорметан (2x10 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се изпаряват до сухо при понижено налягане. След това остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане над аминосиликагел и се елуира със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:2, 1:1 до 2:1 до получаване на 35 (57 mg,

70%) като жълто твърдо вещество.

Експериментални данни за 35 са вече описани в PCT/GB00/01852.

Метод 4

Първият етап на този метод (превръщане на 21 в 146) е описан по-горе, в Пример 71.

ПРИМЕР 86

173

Към разтвор на 146 (18 mg, 0.032 mmol), каталитичен DMAP и имидазол (5 mg, 0.08 mmol) в диметилформамид (0.05 ml) при 0°С се прибавя тертбутилдифенилсилилхлорид (12.5 μΙ, 0.048 mmol) и сместа се разбърква в продължение на 4 часа при 23°С. След това при 0°С към реакционната смес се прибавя вода (30 ml) и сместа се екстрахира с хексан: етил ацетат 1:10 (2 х 40

174 ml). Смесените органични фази екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и разтворителят се отделя при понижено налягане. След това остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, хексан:етилацетат 3:1) до получаване на 159 (27 mg, 88%) като бяло твърдо вещество. Rf = 0.29 (хексан:етилацетат 3:1).

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.72-7.41 (m, 2Н), 7.40-7.20 (m, 8Н), 6.46 (s, 1Н), 6.16-6.00 (m, 1H), 5.77 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.71 (s, 1H), 5.63 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.24 (dd, Ji = 1.2 Hz, J₂ = 17.1 Hz, 1H), 5.23 (dd, Jj =

1.2 Hz, J₂ = 10.2 Hz, 1H), 4.18 (d, J = 2.4 Hz, 1H), 4.13-4.00 (m, 4H),

C 3.77 (s, 3H), 3.63 (dd, Ji = 2.4 Hz, J₂ = 7.5 Hz, 1H), 3.39-3.19 (m, 4H),

2.99 (dd, Ji = 8.1 Hz, J₂ = 18.0 Hz, 1H), 2.68 (d, J= 17.7 Hz, 1H), 2.30 (s, 3H), 2.28 (s, 3H), 2.08 (s, 3H), 1.99 (dd, Jj = 12.6 Hz, J₂ = 16.3 Hz, 1H), 0.89 (s, 9H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 148.3, 146.6, 144.0, 142.5, 139.0, 135.7,

135.4, 133.9, 133.6, 132.2, 131.2, 129.5, 129.4, 128.3, 127.5, 127.4,

121.8, 120.9, 118.7, 117.3, 117.2, 112.9, 111.7, 100.8, 74.2, 68.0,

61.6, 60.6, 60.3, 59.0, 57.4, 56.7, 55.4, 41.7, 29.6, 26.6, 26.5, 25.5,

18.9, 15.8, 9.3.

C ESI-MS rn/z: Изчислено за C^HsiNeOeSi: 757.9. Намерено (M+1)⁺: 758.4.

ПРИМЕР 87

159

175 β β Λ ····· ♦··· ·»

Към разтвор на 159 (2.4 g, 3.17 mmol) в CH₃CN (16 ml) при 0°C се прибавят MOMBr (2.6 ml, 31.75 mmol), DIPEA (8.3 ml, 47.6 mmol) и DMAP (16 mg, 0.127 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 6 часа при 23°С. Реакционната смес се разрежда с дихлорметан (50 ml) и се екстрахира с 0.1N солна киселина (50 ml). Водната фаза отново се екстрахира с дихлорметан (50 ml). Смесените органични фази се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум до получаване на остатък, който се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, дихлорметан:етилацетат 15:1, 5:1) до получаване на 26 (1.78 д, 70%) като бяло твърдо вещество. Експериментални данни за 26 са вече описани в PCT/GB00/01852.

Експерименталните методи за получаване на междинно съединение 11, 160,161,162 и 163 вече описани в U.S. Patent No 5,721,362.

ПРИМЕР 88

TMSCI, Nal

CH₂CI₂, CH₃CN

Към разтвор на 163 (15.8 g, 0.02 mol) в безводен дихлорметан (250 ml) и ацетонитрил (300 ml) при 23°С в атмосфера на аргон се прибавят натриев йодид (31.5 д, 0.21 mol) и CITMS (пресно дестилиран над калциев хидрид, 26.7 ml, 0.21 mol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 40 минути. След това реакционната смес се разпределя между дихлорметан (200 ml) и вода (300 ml). Органичният слой се промива с наситен воден разтвор на натриев хлорид (2 х

176 • · ·« · .

• :: : ·: ·: : :·”_: ; ·: · ·

*..... ··· ···

300 ml). Органичната фаза се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Суровият продукт се пречиства посредством колонна хроматография под налягане при използване на етилацетат/хексан 2:3 като елуент до получаване на 164 (10.74 д, 76%) като бледожълто твърдо вещество. Rf» 0.25 (хексан:етилацетатЗ:2).

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 6.57 (s,lH), 6.08 (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.98 ^: (d, J= 1.5 Hz, 1H), 5.96-5.85 (m, 1H), 5.76 (bs, 1H), 5.30 (dd, Jj = 1.5, J₂= 17.3 Hz, 1H), 5.23 (dd, Ji = 1.5, J₂= 10.2 Hz, 1H), 5.00 (d, J= 12.1 Hz, 1H), 4.81 (d, J= 9.8 Hz, 1H), 4.58-4.45 (m, 3H), 4.34-4.28 (m, 1H), 4.23 (m, 2H), 4.17-4.00 (m, 2H), 3.76 (s, 3H), 3.40-3.38 (m, 2H), 2.912.85 (m, 2H), 2.30 (s, 3H), 2.29 (s, 3H), 2.24-2.23 (m, 2H), 2.19 (s, 3H), 2.02 (s, 3H).

we NMR (75 MHz, CDC1₃)8 170.1, 168.4, 155.2, 148.0, 145.5, 142.8,

140.7, 140.1, 132.7, 130.2, 129.6, 120.7, 119.9, 117.8, 113.3, 101.9,..

65.6, 61.0, 60.4, 59.9, 59.2, 59.0, 54.3, 53.6, 41.5, 41.2, 32.6, 29.5,

23.5, 20.4, 15.6, 9.4.

ESI-MS m/z: Изчислено за C35H38N4O10S: 706.76. Намерено (Μ+1)⁺: 707.2.

С ПРИМЕР 89

164

νπ ♦ · · * * a ·· · · ···· · · ·· ···· • · · · · · » · • · · · · · * · ···· ·· ··· ··· ·· ····

При разбъркване към разтвор на 164 (2 д, 2.85 mmol) в дихлорметан (142 ml), под аргон при 23°С се прибавят дихлорбис(трифвнилфосфин)паладий(Н) (0.2 д, 0.28 mmol) и оцетна киселина (0.65 ml, 11.4 mmol). След товарна капки, в продължение на 25 минути, се прибавя трибугилкалаен хидрид (4.51 ml, 17.02 mol). След прибавянето на трибутилкалаения хидрид, сместа се разбърква при 23°С в продължение на още 20 минути. След това реакционната смес се филтрува през колона със слой от силикагел, компактиран с хексан. Получава се 35 (1.38 д, 78%) като бледожълто твърдо вещество при следващо елуиране със смеси на етилацетат и хексан с градиент от 1:2 до 15:1.

Метод 5

Пример 71.

ПРИМЕР 90

146

165

178

Към разтвор на 146 (8.72 д, 16.78 mmol) в диметилформамид (20.1 ml), при

0°С се прибавят имидазол (3.43 g, 50.34 mmol), терт-бутилдиметилхлорсилан (7.58 ml, 50.34 mmol) и DMAP (0.2 g, 1.7 mmol). След разбъркване при 23°С в продължение на 3.5 часа, реакционната смес се закалява с вода (100 ml) и се екстрахира с етилацетат/хексан (2 х 75 ml). Смесените органични фази се

промиват с 0.1М солна киселина (50 ml) и водната фаза отново се екстрахира с етилацетат/хексан 1:3 (40 ml). Смесените органични фази се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (хексан.етилацетат 10:1, 3:1) до получаване на 165 (9.85 д, 93%) като бало твърдо вещество. Rf - 0.39 (хексан:етилацетат 2:1).

Ш NMR (300 MHz, CDC1₃) □ 6.43 (s,lH), 6:15-6.03 (m, IH), 5.92 (d, J =

1.2 Hz, IH), 5.84 (d, J =1.2 Hz, IH), 5.67 (s, IH), 5.41 (dd, Ji = 1.5, J₂= 17.1 Hz, IH), 5.26 (dd, Ji = 1.5, J₂ = 10.5 Hz, IH), 4.44 (d, J= 2.7 Hz, IH), 4.20-4.08 (m, 3H), 3.97 (dd, Ji = 2.7, J₂ = 8.1 Hz, IH), 3.75 (s, 3H), 3.61 (dd, Ji = 2.71, J₂ = 9.9 Hz, IH), 3.18 (brd, J= 8.7 Hz, IH), 3.223.16 (m, 2H), 2.99 (dd, Ji = 8.1, Jz= 17.4 Hz, IH), 2.65 (d, J= 17.4 Hz, 1 H), 2.28 (s, 3H), 2.25 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 1.89 (dd, Ji = 12, Js= 15.6 Hz, IH), 0.8 (s, 9H), -0.05 (s, 3H), -0.09 (s. 3H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) □ 148.2, 146.5, 143.8, 142.4, 138.9, 133.8, 131.0, 128.0, 121.5, 120.4, 118.4, 117.1, 112.8, 111.6, 100.7, 74.0,

68.2, 61.5, 60.2, 58.6, 57.1, 56.5, 55.2, 41.3, 26.2, 25.4, 25.2, 20.6,

17.8, 15.3, 13.8, 9.0, -3.9, -6.0.

179

ESI-MS m/z: Изчислено за ΟΛζ^Οββΐ: 633.85. Намерено (Μ+1)*: 634.2.

ПРИМЕР 91

165 166

Към разтвор на 165 (7.62 g, 12.02 mmol) в тетрахидрофуран (87.64 ml) и вода (0.24 ml), при -6°С се прибавя MEMCI (2.33 mi, 20.43 mmol). След прибавяне на порции, в продължение на 45 минути, на 60% натриев хидрид (0.72 д, 18.03 mmol), реакционната смес се разбърква при тази температура в продължение на 1.5 часа. Реакционната смес се закалява с вода (150 ml) и се екстрахира с дихлорметан (2 х 100 ml). Смесените органични фази се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум до получаване на 166 (8.69 д, 100%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите етапи без допълнително пречистване. Rf = 0.24 (хексан:етилацетат 2:1).

1Н NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 6.64 (s, Ш), 6.16-6.05 (m,lH), 5.92 (d, J =

1.2 Hz, IH), 5.85 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.41 (dd, Jj = 1.51, J₂ = 17.1 Hz, IH), 5.29-5.24 (m, 2H), 5.14 (d, J= 6Hz, IH), 4.42 (d, J= 2.7 Hz, IH), 4.21-4.06 (m, 3H), 4.01-3.95 (m, 2H), 3.88-3.82 (m, IH), 3.72 (s, 3H), 3.64-3.57 (m, 3H), 3.39 (s, 3H), 3.29 (brd J = 7.5 Hz, IH), 3.25-3.15 (m, 2H), 3.00 (dd, Ji = 8.1, J₂ = 17.4 Hz, IH), 2.65 (d, J =18 Hz, IH), 2.30 (s, 3H), 2.21 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 1.82 (dd Ji = 12, J₂= 15.6 Hz, IH),’ 0.79 (s, 9H), -0.06 (s, 3H), -0.11 (s, 3H).

¹³C NMR (75 MHz, CDCI3) δ 148.4, 148.1, 144.1, 139.2, 133.9, 130.9,

130.8, 130.2, 128.8, 125.1, 124.2, 121.5, 118.8, 117.45, 113.0, 111.9, 101.0, 98.2, 74.1, 71.7, 69.3, 68.3, 61.7, 59.6, 59.0, 58.9, 57.3, 57.1,

55.5, 41.6, 29.7, 26.4, 25.8, 25.5, 25.4, 15.7, 9.2, -5.6, -5.6.

180 « ·

ESI-MS m/z: Изчислено за СюНббМзОзвк 721.3. Намерено (М+1/: 722.3.

ПРИМЕР 92

166 ¹⁶⁷ . . , ,

Към разтвор на 166 (10.76 д, 14.9 mmol) в безводен дихлорметан (275 ml), в атмосфера на аргон при 23°С се прибавят дихлорбис(трифенилфосфин) паладий(П) (837 mg, 1.63 mmol), оцетна киселина (4.26 ml, 74.5 mmol) и трибутилкалаен хидрид (11.85 ml, 44.7 mmol). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 15 минути. Данните от тънкослойната хроматография етилацетат/хексан 1:1 не показват наличие на изходни вещества. Прибавя се хексан (100 ml) и сместа се излива в колона за хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан с градиент от 0:100, 1:4, 2:3 до 1:1) до получаване на 167 (9.95 д, 98%) като жълто твърдо вещество. Rf » 0.42 ϊ (хексан:етилацетатЗ:7).

Ш-RMN (300 MHz, CDCls): δ 6.63 (s, 1Н),' 5.89 (d, J= 1.4 Hz, 1H), 5.79 (d, J= 1.4 Hz, 1H), 5.76 (m, 1H), 5.38 (d, J= 5.6 Hz, 1H), 5.23 (d, J =

5.9 Hz, 1H), 4.53 (d, J= 2.7 Hz, 1H), 4.17 (dd, Ji = 1.95 Hz, J2 = 6.05 Hz, 1H), 4.11 (dd, Ji = 7.0 Hz, J₂ = 12.5 Hz, 1H), 4.01-3.92 (m, 2H), 3.70 (s, 3H), 3.67 (m, 3H), 3.40 (s, 3H), 3.29 (m, 1H), 3.24-3.13 (m, 3H),

2.99 (dd, Ji = 8.0 Hz J2 = 17.5 Hz, 1H), 2.67 (d, J= 17.5 Hz, 1H), 2.28

181 ··· · · · · · (s, ЗН), 2.09 (s, ЗН), 2.05 (s, ЗН), 1.80 (dd, j/= Ϊ1.2 Hz, Js = 14.9’hz,

1H), 0.82 (s, 9H), -0.03 (s, 3H), -0.07 (s, 3H).

¹³C-RMN (75 MHz, CDCh): δ 148.4, 147.3, 145.5, 144.1, 136.2, 134.9,

134.8, 130.9, 130.2, 124.8, 123.1, 118.6, 112.8, 112.1, 106.2, 100.4,

98.4, 71.5, 69.2, 68.9, 61.7, 59.6, 58.7, 58.6, 56.9, 56.6, 55.3, 41.5,

29.5, 25.7, 25.3, 17.9, 15.5, 8.7, -5.7, -5.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за C3eH₅iN₃O₈Si: 681.89. Намерено (M+1)⁺: 682.3.

HPLC: Условия: Колона: Симетрия С 18; подвижна фаза: AcN-буфер фосфат 25 mM, pH 5, изократност на AcN (65%) за 5 минути и градиент в AcN от 65 до 92% за 31 минути, 0: 0.6 ml/min, температура: 40°С. Време на задържане: 27.89 С минути. HPLC чистота в областта: 89.62%.

ПРИМЕР 93

(PhSeO)₂O

CH₂CI₂

167 168

Към разтвор на 167 (9.95 д, 14.6 mmol) в безводен дихлорметан (300 ml), в атмосфера на аргон, при -15°С (елиминира се остатъчното бяло твърдо вещество), на капки се прибавя разтвор на бензенселенинов анхидрид (7.51 д,

14.6 mmol, чистота 70%) в безводен дихлорметан (120 ml). След това разтворът се разбърква при -15°С в продължение на 15 минути (Данните от тънкослойната хроматография етилацетат/хексан 2:3 не показват наличие на изходни вещества.) Към реакционната смес при тази температура се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (500 ml). Органичната фаза се отделя и водната фаза се екстрахира с дихлорметан (500 ml). Смесените органични

182 екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Суровият продукт на реакцията се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан с градиент от 2:3 до 3:1) до получаване на 168 (9.86 д, 97%) като жълто твърдо вещество. Rf = 0.33 (хексан:етилацетат 3:7).

1H-RMN (300 MHz, CDC1₃) (Isomers ratio: * 3:2): δ 6.59 (s, 1Η), 6.57 (s, 1H), 5.77 (s, 1H), 5.76 (s, 1H), 5.68 (s, 1H), 5.63 (s, 1H), 5.19 (d, J= 6.0 Hz, 1H), 5.09 (d, J= 6.0 Hz, 1H), 5.07 (d, J- 6.1 Hz, 1H), 5.00 (d, J =

6.1 Hz, 1H), 4.40 (d, J- 2.7 Hz, 1H), 4.27 (d, J= 2.44 Hz, 1H), 4.22 (d, J C = 10-5 Hz, 1H), 3.95 (d, J= 1.7 Hz, 1H), 3.86-3.75 (m, 2H), 3.81 (s, 3H),

3.72-3.68 (m, 2H), 3.65 (m, 2H), 3.54 (s, 3H), 3.50 (m, 3H), 3.31 (s, 3H),

3.29 (s, 3H); 3.24 (m, 1H), 3.09 (dt, J= 3.2 Hz, J= 7.6 Hz, 1H), 3.02 (d, J= 11.2 Hz, 1H), 2.92 (m, 2H), 2.48 (d, J= 9.5 Hz, 1H), 2.43 (d, J= 9.3 Hz, 1H), 2.21 (s, 3H), 2.14 (s, 3H), 2.13 (s, 3H), 2.03 (m, 2H), 1.73 (s, 3H), 1.71 (s, 3H), 0.86 (s, 9H), 0.77 (s, 9H), 0.04 (s, 3H), 0.02 (s, 3H). 13C-RMN (75 MHz, CDCI3): 200.5, 197.2, 159.8, 157.7, 148.4, 148.2,

147.7, 140.0, 137.6, 130.5, 130.2, 129.9, 129.4, 124.9, 124.7, 124.0,

122.7, 117.1, 116.9, 113.4, 110.8, 103.9, 103.8, 101.0, 100.4, 97.8,

72.8, 71.3, 69.7, 68.9, 68.8, 65.4, 64.1, 60.2, 59.9, 59.3, 59.1, 59.0,

58.6, 58.5, 56.8, 56.5, 56.2, 55.5, 54.9, 54.8, 42.5, 41.1, 40.9, 35.8,

25.6, 25.5, 25.4, 25.3, 20.6, 17.9, 17.8, 15.5, 15.3, 13.8, 7.0, 6.7, -5.7,

-6.0, -6.1.

ESI-MS m/z: Изчислено за C36H51N3O9S1: 697.89. Намерено (M+1)⁺: 698.8.

HPLC: Условия: Колона: Симетрия С 18; подвижна фаза: AcN-буфер фосфат 25 mM, pH 5, градиент в AcN от 30 до 100% за 50 минути, 0: 1.2 ml/min, температура: 40°С. Време на задържане: 30.70 минути и 30.95 минути (два изомера). HPLC чистота в областта: 60.77% и 31.99%.

183

ПРИМЕР 94

TBAF/THF

CH₂CI₂

Към разтвор на 168 (16.38 g, 23.47 mmol) в безводен тетрахидрофуран (727 ml, 0.03 М) на капки при 23°С се прибавя разтвор на TBAF в 1М (59 ml, 59 mmol), w Реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 45 минути. След това сместа се разпределя между наситен воден разтвор на натриев хлорид (850 ml) и дихлорметан (950 ml). Двата слоя се разделят и органичният слой се суши над безводен натриев сулфат, филтрува се и се концентрира при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетатгхексан с градиент от 40:60, 50:50, 70:30, 90:10 до 100:0) до получаване на 169 (12.17 д, 89%) като светложълто твърдо вещество. Rf - 0.1 (хексан.етилацетат 3:7).

^XH-RMN (300 MHz, CDCI3) (Isomers ratio: 3:2): δ 6.63 (s, IH), 6.57 (s, C IH), 5.79 (s, IH), 5.77 (s, IH), 5.75 (s, IH), 5.62 (s, IH), 5.23 (s, IH),

5.18 (d, J= 6.1 Hz, IH), 5.08 (d, J= 6.1 Hz, IH), 5.01 (d, J= 6.1 Hz, IH), 4.22 (d, J= 2.7 Hz, IH), 4.09 (d, J= 2.4 Hz, IH), 4.00 (m, 4H), 3.82 (s, 3H), 3.87-3.64 (m, 6H), 3.55 (s, 3H), 3.51-3.44 (m, 2H), 3.30 (s, 3H),

3.29 (s, 3H), 3.26 (m, IH), 3.18 (dt, Jj = 2.9 Hz, J₂ = 7.3 Hz, IH), 2.94 (m, 4H) 2.50 (m, 4H), 2.22 (s, 3H), 2.16 (s, 3H), 2.15 (s, 3H), 2.11 (s, 3H), 2.02 (d, J= 7.3 Hz, 2H), 1.72 (s, 3H), 1.69 (s, 3H).

¹³C-RMN (75 MHz, CDCI3): 200.2, 200.1, 159.6, 158.5, 148.5, 148.4,

148.1, 147.9, 140.5, 137.4, 130.9,. 130.4, 130.1, 130.0, 125.1, 124.9,

123.8, 122.7, 116.9, 116.6, 113.3, 110.7, 104.5, 103.9, 101.4, 100.7,

184

98.1, 97.9, 71.9, 71.5, 71.4, 70.1, 69.0, 69.0, 62.0, 60.1, 59.5, 58.7,

58.5, 58.1, 57.4, 56.9, 56.8, 56.4, 55.9, 55.1, 55.0, 41.3, 41.0, 36.1,

31.3, 25.3, 25.2, 22.4, 15.6, 15.5, 13.8, 7.0, 6.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за C30H37N3O9.· 583.63. Намерено (M+1)⁺: 584.2.

ПРИМЕР 95

Към разтвор на 169 (11.49 д, 19.69 mmol) и Alloc-Cys-(Fm) (11.32 д, 29.53 mmol) (за получаването, виж Kruse, С.Н., Holden, K.G., J. Org. Chem., 1985, 50, pp. 2792-2794) в безводен дихлорметан (688 ml) при 23°C се прибавят DMAP (2.4 g, 19.69 mmol) и EDC.HCI (9.44 g, 49.22 mmol). След това при 0°C се прибавя DIPEA (5.14 ml, 29.53 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 3 часа. Сместа се промива успешно с наситени водни разтвори на натриев бикарбонат (500 ml), натриев хлорид (400 ml) и амониев хлорид (2 х 300 ml). Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат, филтрува се и се концентрира при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан с градиент от 1:1, 6:1 до 7:3) до получаване на 170 (14.76 д, 79%) като бледожьлто твърдо вещество. Rf = 0.31 и 0.40 (хексан:етилацетат 3:7) (смес на изомери).

185

Ш-RMN (300 MHz, CDC1₃): 7.74 (d, J= 7.6 Hz, 4H), 7.63 (dd, J= 7.0 Hz, J= 15.3 Hz, 4H), 7.38 (t, J= 7.3 Hz, 4H), 7.29 (m, 4H), 6.61 (s, IH), 6.54 (s, IH), 5.89 (m, 2H); 5.73 (s, IH), 5.70 (s, IH), 5.69 (s, IH), 5.62 (s, IH), 5.55 (m, IH), 5.32 (d, J = 15.1 Hz, IH), 5.23 (d, J=6.1 Hz, IH), 5.22 (d, J= 10.6 Hz, IH), 5.14 (d, J= 5.9 Hz, IH), 5.13 (d, J =6.0 Hz, IH), 5.07 (d, J= 6.3 Hz, IH), 4.68 (m, IH), 4.56 (m, 4H), 4.51 (m, 2H),

4.38 (dd, Ji = 4.5 Hz, J₂ = 12.6 Hz, IH), 4.22 (dd, Ji = 6.2 Hz, J₂ = 11.1 Hz, IH), 4.14-3.88 (m, 12H), 3.83 (s, 3H), 3.79-3.69 (m, 4H), 3.61 (s, 3H), 3.56 (m, 4H), 3.39 (s, 3H), 3.36 (s, 3H), 3.23 (m, 2H), 3.16 (d, J = 6.0 Hz, 2H), 3.07 (d, J =6.1 Hz, 2H), 3.00- 2.81 (m, 6H), 2.46-2.34 (m, C4H), 2.25 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.16 (s, 3H), 2.07 (m, IH), 1.83 (dd, Ji =

9.5 Hz, J₂ = 15.1 Hz, IH), 1.78 (s, 3H), 1.77 (s, 3H).

13C- RMN (75 MHz, CDCI3): δ 200.3, 198.4, 170.3, 160.0, 158.1, 148.7,

148.7, 148,5, 148.2, 145.6, 145.6, 145.5, 142.2, 141.1, 141.0, 141.0,

138.5, 132.4, 132.3, 131.1, 130.6, 130.1, 129.8, 128.8, 127.6, 127.1,

127.1, 125.1, 125.0, 124.8, 124.7, 124.7, 124.0, 122.7, 119.9, 118.1, ' 118.0, 117.2, 116.8, 111.6, 108.3, 104.8, 104.5, 101.5, 101.0, 98.2,

98.2, 72.3, 71.7, 71.7, 70.6, 69.3, 69.2, 66.4, 66.0, 66.0, 65.5, 63.8,

60.8, 60.2, 59.8, 59.0, 58.9, 58.1, 56.8. 56.6, 56.5, 56.3, 56.1, 55.7,

55.3, 55.2, 53.9, 46.9, 41.9, 41.4, 41.2, 37.2, 36.9, 35.4, 31.5, 29.6,

25.6, 25.4, 22.6, 15.8, 15.7, 14.1, 7.3, 7.0.

C ESI-MS m/z: Изчислено за CeiHoNjOttS: 948.36. Намерено (M+1)⁺: 949.3.

ПРИМЕР 96

170

1) DMSO, Tf₂O

2) DIPEA

3) ’BuOH

5) Ac₂O, CH₂CI₂

OMe

171

186

Реакционната колба се обгаря двукратно, продухва се с аргон/вакуум няколко пъти и се държи в атмосфера на аргон в продължение на реакцията. Към разтвор на диметилсулфоксид (5.4 ml) в безводен дихлорметан (554 ml) на капки при -78°С се прибавя трифлик анхидрид (5.11 ml, 30.4 mmol). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 20 минути. След това, при -78°С през канюла се прибавя разтвор на 170 (14.43 д, 15.2 mmol) в безводен дихлорметан (188 ml). През време на прибавянето температурата в двете колби се поддържа -78°С и цветът на реакционната смес е жълт. Реакционната смес се разбърква при -40°С в продължение на 35 минути. През £ този период цветът на разтвора става от жълт до тъмнозелен. След това, на капки се прибавя диизопропилетиламин (21.2 ml, 121.6 mmol) и реакционната смес се държи при 0°С в продължение на 45 минути като през това време цветът на разтвора става бледокафяв. След това, на капки се прибавят тертбутанол (5.8 ml, 60.8 mmol) и терт-бутилтетраметилгуанидин (18.3 ml, 106.4 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 40 минути. След това, на капки се прибавя оцетен анхидрид (14.34 ml, 152 mmol) и реакционната смес се държи при 23°С в продължение на още 1 час. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (38 ml) и се промива с наситени водни W разтвори на амониев хлорид (500 ml), натриев бикарбонат (500 ml) и натриев хлорид (500 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат/хексан с градиент от 3:7 до 4:6) до получаване на 171 (6.24 д, 52%) като бледожълто твърдо вещество. Rf = 0.38 (хексан.етилацетат 1:1).

187

Ш-RMN (CDCla): 6.78 (s, IH), 6.07 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.98 (d, J= 1.2 Hz, IH), 5.92 (m, IH), 5.32 (d, J= 5.9 Hz, IH), 5.31 (dd, Ji = 1.5 Hz, J₂= 17.1 Hz, IH), 5.23 (dd, Jj = 1.5 Hz, J₂ = 10.4 Hz, IH), 5.19 (d, J= 5.6 Hz, IH), 5.01 (d, J = 11.5 Hz, IH), 4.81 (d, J= 9.8 Hz, IH), 4.53-4.51 (m, 3H), 4.35-4.27 (m, 2H), 4.24 (s, IH), 4.18-4.13 (m, 2H), 3.94-3.84 (m, 2H), 3.73 (s, 3H), 3.58 (t, J= 4.7 Hz, 2H), 3.43-3.37 (m, 2H), 3.36 (s, 3H), 2.91 (m, 2H), 2.27 (s, 3H), 2.26 (s, 3H), 2.20 (s, 3H), 2.36-2.06 (m, 2H), 2.02 (s, 3H).

¹³C-RMN (CDCI3): 170.23, 168.49, 155.26, 149.62, 148.26, 145.63, 140.85, 140.24, 132.74, 131.60, 130.11, 124.89, 124.70, 120.14, C 117.89, 117.84, 113.21, 101.89, 98.03, 92.67, 71.60, 69.04, 65.70,

61.20, 60.35, 59.36, 59.01, 58.89, 54.71, 54.42, 53.79, 41.53, 41.19, 32.68, 29.53, 23.57, 20.26, 15.62, 9.45.

ESI-MS m/z: Изчислено за C^H^N^^S: 794.87. Намерено (Μ+1)⁺: 796, (M+23)⁺: 817.

HPLC: Условия: Колона: Симетрия С 18; подвижна фаза: AcN-буфер фосфат 25 mM, pH 5, градиент в AcN от 45 до 65% за 15 минути и 65-90% за 36 минути, 0: 0.8 ml/min, температура: 40°С. Време на задържане: 19.734 минути. HPLC чистота в областта: 83.17%.

ПРИМЕР 97

ОМе

Nal, CH₂Cl₂, CH3CN

171

TMSCI

164

188

Към разтвор на 171 (2.26 д, 2.85 mmol) в безводен дихлорметан (74 ml) и ацетонитрил (74 ml) при 0°С се прибавят натриев йодид (3.42 д, 22.8 mmol) и TMSCI (пресно дестилиран над калциев хидрид, 2.6 ml, 22.8 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 35 минути. Към реакционната смес при тази температура се прибавя наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (150 ml). Органичната фаза се отделя и водната фаза се екстрахира с дихлорметан (2 х 100 ml). Смесените органични екстракти се сушат над натриев сулфат, филтруват се и разтворителят се отделя при понижено налягане до получаване на 164 (2.4 д, 100%) като бледожълто твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. Експерименталните данни за 164 са описани по-горе, в Пример 88.

Превръщането на 164 в 35 е вече описано по-горе, в Пример 89.

Междинните съединения 35, 36, ЕТ-770 и ЕТ-743 се получават, съгласно методите, описани в PCT/GB00/01852.

Метод 6

ПРИМЕР 98

ОМе

//

144

161

189

Към разтвор на 144 (7 д, 7.6 mmol) в метанол (140 ml) се прибавя 1М натриев хидроксид (15.1 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 10 минути при 23°С. Към реакционната смес се прибавя наситен воден разтвор на амониев хлорид (100 ml). Органичната фаза се отделя и се промива с 5% солна киселина докато цветът стане жълт. Органичният екстракт се суши над натриев сулфат, филтрува се и разтворителят се отделя при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат:хексан с градиент от 0:1, 1:3, 1:2, 1:1, 1:1 до 3:1) до получаване на 161 (3.76 д, 85%). Експерименталните данни за 161 вече са описани в U.S. Patent No 5, 721,362.

ПРИМЕР 99

Към разтвор на 161 (200 mg, 0.37 mmol) и цистеин 152 (240 mg, 0.55 mmol) в безводен дихлорметан (20 ml) при 23°С се прибавят DMAP (110 mg, 0.925 mmol) и EDC.HCI (170 mg, 0.925 mmol) и реакционната смес се разбърква при тази температура в продължение на 1.5 часа. Сместа се промива успешно с наситени водни разтвори на натриев бикарбонат (15 ml), натриев хлорид (15 ml) и амониев хлорид (2x10 ml). Органичният слой се суши над безводен натриев

190 сулфат, филтрува се и се концентрира при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат.хексан с градиент от 1:4 до 1:2) до получаване на 172 (285 mg, 80%) като бяложълто твърдо вещество. R1 = 0.3 (хексан:етилацетат 2:1).

1Н RMN (CDC1₃) 8 7.73 (d, J= 7.5 Hz, 2H), 7.59-7.57 (m, 2H), 7.40-7.28 (m, 9H), 6.60 (s, 1H), 5.69 (s, 1H), 5.65 (s, 1H), 5.54 (d, J= 7.8 Hz, 1H), 5.11-5.08 (m, 4H), 4.52-4.49 (m, 1H), 4.21-3.90 (m, 6H), 3.83 (s, 3H),

3.49 (s, 3H), 3.21 (d, J= 6.6 Hz, 1H), 3.09-2.90 (m, 6H), 2.41 (d, J= 18 Hz, 1H), 2.34-2.31 (m, 1H), 2.25 (s, 3H), 2.19 (s, 3H), 1.88-1.83 (m, 1H),

1.77 (s, 3H).

¹³C-RMN (CDCh) δ 198.7, 170.5, 158.4, 155.9, 148.9, 148.8, 145.8,

142.5, 141.3, 136.2, 131.4, 130.0, 128.8, 128.6, 128.4, 127.9, 127.3,

125.3, 125.0, 124.9, 123.0, 120.1, 117.5, 108.5, 104.8, 101.7, 99.5,

70.8, 67.4, 60.5, 57.8, 57.0, 56.5, 56.0, 55.5, 47.1, 41.6, 37.4, 37.1,

31.8, 25.8, 22.8, 15.9, 14.3, 7.6.

ESI-MS m/z: Изчислено за C53H54N4OHS: 954.35. Намерено (M+23)⁺: 977.8.

ПРИМЕР 100

1. DMSO, Tf₂

2. DIPEA

3. tBuOH

4. N₃Me₄T-Bu

5. Ac₂O, CH₂CI₂

172

173

191

Реакционната колба се обгаря двукратно, продухва се с аргон/вакуум няколко пъти и се държи в атмосфера на аргон в продължение на реакцията. Към разтвор на диметилсулфоксид (977 μΙ) в безводен дихлорметан (118 ml) на капки при -78°С се прибавя трифлик анхидрид (930 ml, 5.5 mmol). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 20 минути. След това, при -78°С през канюла се прибавя разтвор на 172 (2.63 д, 2.75 mmol) в безводен

дихлорметан (26 ml за основното прибавяне и 13 ml за промиване) (време на прибавяне: 5 минути). През време на прибавянето температурата в двете колби се поддържа -78°С и цветът на реакционната смес се променя от жълт в кафяв. Реакционната смес се разбърква при -40°С в продължение на 35 минути. През този период цветът на разтвора се променя от жълт в тъмнозелен. След това, на капки се прибавя диизопропилетиламин (3.48 ml, 22 mmol) и реакционната смес се държи при 0°С в продължение на 45 минути като през това време цветът на разтвора става кафяв. След това, на капки се прибавят терт-бутанол (1.04 ml, 11 mmol) и терт-бутилтетраметилгуанидин (3.31 ml, 19.25 mmol) и реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 40 минути. След това, на капки се прибавя оцетен анхидрид (2.6 ml, 27.5 mmol) и реакционната смес се държи при 23°С в продължение на още 1 час. След това реакционната смес се разрежда с дихлорметан (70 ml) и се промива с наситени водни разтвори на амониев хлорид (180 ml), натриев бикарбонат (180 ml) и натриев хлорид (180 ml). Смесените органични слоеве се сушат над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират при понижено налягане. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане (силициев двуокис, етилацетат/хексан с градиент от 4:1, 3:1 до 2:1) до получаване на 173 (1.145 д, 52%) като бяло твърдо вещество. Rf = 0.31 (хексан:етилацетат 3:2).

192

^XH RMN (CDC1₃) δ 7.37 (bs, 5Η), 6.67 (s, 1Н), 6.08 (d, J= 1.2 Hz, 1H),

5.99 (d, J= 1.2 Hz, 1H), 5.19-5.00 (m, 4H), 4.82 (d, J= 9.3 Hz, 1H),

4.49 (bs, 1H), 4.32-4.15 (m, 5H), 3.67 (s, 3H), 3.55 (s, 3H), 3.44 (d, J =

4.8 Hz, 1H), 3.39 (d, J= 6 Hz, 1H), 2.90-2.87 (m, 2H), 2.28 (s, 3H), 2.19 (s, 3H), 2.15-2.07 (m, 2H), 2.03 (s, 3H), 2.00 (s, 3H).

¹³C-RMN (CDCh) δ 170.6, 168.8, 155.8, 149.9, 148.5, 146.0, 141.2,

140.6, 136.6, 132.0, 130.4, 128.8, 128.7, 128.5, 125.2, 124.9, 120.5,

118.2, 113.7, 113.6, 102.2, 99.4, 67.2, 61.6, 60.7, 59.7, 59.3, 57.6,

55.1, 54.8, 54.2, 41.9, 41.6, 33.0, 29.9, 23.9, 20.6, 15.6, 9.8.

ESI-MS m/z: Изчислено за C41H44N4O11S: 800.87. Намерено (M+23)⁺: 823.7.

ПРИМЕР 101

Ме

CH₂CI₂. CH₃CN

Nal, TMSCI

NHCbz

Към разтвор на 173 (100 mg, 0.125 mmol) в дихлорметан (2 ml) и ацетонитрил (2 ml) при 0°С се прибавят натриев йодид (75 mg, 0.5 mmol) и

TMSCI (83 ml, 0.5 mmol). Реакционната смес се разбърква при 23°С в продължение на 50 минути, сместа се закалява с вода (30 ml) и се екстрахира с дихлорметан (2 х 20 ml). Смесените органични екстракти се промиват с наситени водни разтвори на натриев хлорид (20 ml) и натриев дитионит (20 ml), сушат се над натриев сулфат, филтруват се и се концентрират под вакуум. Остатъкът се пречиства посредством колонна хроматография под налягане

193

(силициев двуокис, етилацетат/хексан с градиент от 1:4, 1:2 до 1:1) до получаване на 158 (66 mg, 70%) като бяло твърдо вещество, което се използва в следващите реакции без допълнително пречистване. R1 = 0.21 (хексан: етилацетат 1:1).

Експерименталните данни за 158 са описани по-горе, в Пример 19. Превръщането на 158в 35 е вече описано по-горе, в Пример 85. Междинните съединения 36, ЕТ-770 и ЕТ-743 се получават, съгласно методите, описани в PCT/GB00/01852.

С ЛИТЕРАТУРА

European Patent 309,477.

US Patent 5,721,362.

Sakai, R., Jares-Erijman, E.A, Manzanares, I., Elipe, M.V.S., and Rinehart,

K.L., J. Am. Chem. Soc. (1996) 118, 9017-9023.

Martinez, E.J., Owa, T., Schreiber, S.L. and Corey, E.J., Proc. Natl. Acad. Sci. USA 1999, 96, 3496-3501.

Japanese Kokai JP-A2 59/225189.

I·*⁴

Japanese Kokai JP-A2 60/084288.

Arai, T., Kubo, A, In The Alkaloids, Chemistry and Pharmacology; Brossi, A Ed.; Academic: New York, 1983, Vol. 21, pp. 56-110.

Remers, W.A: In The Chemistry of Antitumor Antibiotics; Vol. 2; Wiley; New York, 1988, pp. 93-118.

Gulavita N.K., Schreuer, P.J., Desilva, E.D., Abst. Indo-United States Symp. On Bioactive Compounds from Marine Organisms, Goa, India, Feb. 23-27, 1989, p. 28.

194 ·· ·· · · · ·· ···· ·· ·····« • · · · ·* » · ···· * ·♦*» · • · · « »· · *

Arai, Τ., Takahashi, Κ., Kubo, A, J. Antibiot., 1977, 30, 1015-1018.

Arai, T., Takahashi, K., Nakahara, S., Kubo, A, Experientia, 1980, 36, 10251028.

Mikami, Y., Takahashi, K., Yazawa, K., Hour-Young, C„ Arai, T., Saito, N., Kubo, A, J. Antibiot., 1988, 41, 734-740.

Arai, T., Takahashi, K., Ishiguro, K., Yazawa, K., J. Antibiot., 1980, 33, 951-960.

Yazawa, K., Takahashi, K., Mikami, Y., Arai, T., Saito, N., Kubo, A, J. Antibiot., 1986, 39, 1639-1650.

Arai, T„ Yazawa, K., Takahashi, K., Maeda, A, Mikami, Y., Antimicrob. Agent Chemother. 1985, 28, 5-11.

Takahashi, K., Yazawa, K„ Kishi, K., Mikami, Y., Arai, T., Kubo, A, J. Antibiot.,

1982, 35, 196-201.

Yazawa, K., Asaoka, T., Takahashi, K., Mikami, Y., Arai, T., J. Antibiot., 1982, 35, 915-917.

Frincke, J.M., Faulkner, D.J., J. Am. Chem. Soc., 1982,104, 265-269.

He, H.-Y., Faulkner, D.J., J. Org. Chem., 1989, 54, 5822-5824.

Kubo, A, Saito, N.. Kitahara, Y., Takahashi, K., Tazawa, K., Arai, T., Chem. Pharm. Bull., 1987, 35, 440-442.

Trowitzsch-Kienast, W., Irschik, H., Reichenback, H., Wray, V., Hoefle, G. Liebigs Ann. Chem., 1988, 475-481.

Ikeda, Y., Idemoto, H., Hirayama, F., Yamamoto, K., Iwao, K., Asano, T., Munakata, T., J. Antibiot., 1983, 36, 1279-1283.

Asaoka, T., Yazawa, K., Mikami, Y„ Arai, T., Takahashi, K., J. Antibiot., 1982, 35, 1708-1710.

Lown, J.W., Hanstock, C.C., Joshua, AV., Arai, T., Takahashi, K., J. Antibiot.,

1983, 36, 1184-1194.

195

Munakata et al., US Patent 4,400,752, 1984.

Y. Ikeda et al., The Journal of Antibiotics. Vol. XXXVI, №10,1284, 1983. R. Cooper, S. Unger, The Journal of Antibiotics. Vol. XXXVIII, №1, 1985. Corey et al., US Patent 5,721,362, 1998.

Corey et al., J. Am. Chem. Soc, vol. 118, pp. 9202-92034, 1996.

Proc. Natl. Acad. Sci. USA, vol. 96, pp. 3496-3501, 1999.

196 ·· ·· 9 9 999

9 9 9 9 9 9 9 · · ·· • · · · · ··· • · · · · 9 · · 99

9 9 9 9 9 99

9999 99 999 999 999999

Claims

9999 99 999 999 999999

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Метод за получаване на ектеинасцидинов продукт със спироамин-1,4мост, характеризиращ се с това, че включва получаване на 1,4-мост при използване на 1-лабилен, 10-хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензирано пръстенно съединение, в което защитата при С-18 се отстранява преди въвеждане на спироамина.
2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ектеинасцидиновият продукт притежава 21-хидроксилна група, като методът включва превръщане на 21-цианогрупа в 21-хидроксилна група.
3. Метод, съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че спироаминът е спирохинолин.
4. Метод, съгласно коя да е от предишните претенции, характеризиращ се с това, че 18-защитената група на 1-лабилен, 10-хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензираното пръстенно съединение е защитена с МОМ, метоксиметилова група; или МЕМ, метоксиетоксиметилова група.
5. Метод, съгласно коя да е от предишните претенции, характеризиращ се с това, че 1-лабилната група е N-защитена цистеинилоксиметиленова група с формула: -CH₂O-CO-CNHProt¹-CH₂-S-H.
6. Метод, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че Prot¹ е Вос, t-бутилоксикарбонил; Тгос, 2,2,2-трихлоретилоксикарбонил; Cbz, бензилоксикарбонил или Alloc, алилоксикарбонил.
7. Метод, съгласно претенция 5 или 6, характеризиращ се с това, че Prot¹се отделя в един и същи етап със защитаването на С-18.
8. Метод, съгласно претенция 5, 6 или 7, характеризиращ се с това, че 1лабилната група се получава от 1-заместител с формула:

197 *··· · · · · · · ♦ · ··« · · ·· · • · · · · ···· · ··· · · ··· ·*·· ·♦ ·*· «·· ·· ····

-CHa-O-CO-CNHProf-CHa-S-Prot².
9. Метод, съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че Prot² е Fm, 9-флуоренил мети л.
10. Метод, съгласно претенция 8 или 9, характеризиращ се с това, че 1заместителят с формула: -CHz-O-CO-CNHProf-CHg-S-Prot² се получава при естерифициране на заместителя -СН₂-О-Н.
11. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че естерифицирането се провежда преди формирането на структурата 10хидрокси, ди-6,8-вн-5-он.
12. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че естерифицирането се провежда след въвеждане на структурата 10-хидрокси, ди-6,8-ен-5-он.
13. Метод, съгласно коя да е от предишните претенции, характеризиращ се с това, че се излиза от 1-аминометилен, 5-защитен хидрокси, 7,8диоксиметилен, 18-хидрокси, 21-циано кондензирано пръстенно съединение.
14. Метод, съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че 1аминометиленовата група е временно защитена за да се позволи защитата на 18-хидроксилната група и временно да се отстрани защитата.
15. Метод, съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че С-18 хидроксилната група е защитена след образуване на 1-естерна функционалност.
16. Метод, съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че 1аминометиленовата група е превърната в 1-хидроксиметиленова група и 1хидроксиметиленовата група е временно защитена за да се позволи защитата на 18-хидроксилната група и временно да се отстрани защитата.

198
17. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че 1- лабилен, 10-хидрокси, 18-защитен хидрокси, ди-6,8-ен-5-он кондензираното пръстенно съединение се получава при метод с изходно съединение 21-Nuc съединение със структура с формула (XIV):

където поне един от пръстените А или Е е хинолинов и, където Nuc означава остатък на нуклеофилен агент.
18. Метод, съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че съединението с формула (XIV) е цианосафрацин В.
19. Метод, съгласно коя да е от предишните претенции, характеризиращ се с това, че продуктът е с формула (XXIIb):

където:

R¹ и R⁴ заедно формират група с формула (IV), (V), (VI) или (VII);

199 ·· ·· · ·· ·· • · · · · · ·9··· • · · · ·· · · • · · · · « 9 · ·· ··« · ·е·· ···· 99 ··· 999 ···*··

R⁵ е хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група;

и двата R^wa и R са водород или единият е водород, а другият е хидроксилна група, или защитена или получена разновидност на такава група, -ОСН₃ или ОСН₂СНз или и двата R^14a и R^14b заедно формират кетогрупа;

R¹² е -NCH₃-;

R¹⁵ е хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група;и

R¹⁸ е хидроксилна група или защитена или получена разновидност на такава група.
20. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че R⁵ е алканоилокси група с от 1 до 5 въглеродни атома.
21. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че R⁵ е ацетилокси.
22. Метод, съгласно претенция 19, 20 или 21, характеризиращ се с това, че R^14a и R^14b са водород.
23. Метод, съгласно коя да е от претенции от 19 до 22, характеризиращ се с това, че R¹⁵ е водород.
24. Метод, съгласно коя да е от претенции от 19 до 22, характеризиращ се с това, че R²¹ е хидроксилна група или цианогрупа.
25. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че R⁷ и R⁸ заедно формират група -О-СН₂-О-.
26. Метод, съгласно коя да е от претенции от 19 до 25, характеризиращ се с това, че R¹ и R⁴ заедно формират група с формула (IV):

200 ее ее е е е е • е е • е е е • • е е • е * е · • е • е • • е е е • е е • • еее ее еее • ·· е · • ее ·
27. Метод, съгласно коя да е от предишните претенции, характеризиращ се с това, че ектеинасцидиновият продукт е екгеинасцидин 743.
28. Етап на метод при получаването на ектеинасцидиново съединение, характеризиращ се с това, че включва отстраняване на двете защитаващи групи в един етап, съгласно следната схема:

в която Prot^NH е амино защитаваща група, a Prot^OH е хидроксизащитаваща група.
29. Метод, съгласно коя да е от претенции от 1 до 27, характеризиращ се с това, че включва етап на метод, съгласно претенция 28.