През лятото, някак съвсем случайно в една малка книжарница в Лион попаднах на тази книга. Зачетох я още в книжарничката, купих си я и я дочетох доста бързо. Такива книги като че са ми били нужни и липсват на български език. Може би на доста езици липсват. Нека ви разкажа.
„Toute une moitié du monde“ (Цяла една половина от света) на Алис Зенитер е блестящо съчетание между есеистика, литературна критика и лична изповед. Писана по време на пандемията Covid 19 като отговор на случващото се, в търсене на отговори на много глобални въпроси в една тясна ниша – литературата. В книгата си авторката изследва мястото на жените в литературата – не само като писателки, но и като образи и читателки. Много любопитно за мен четиво!
Зенитер поставя под въпрос „мъжкия поглед“ в класическия канон. Тя анализира как векове наред жените са били изобразявани като пасивни обекти, „музи“ или просто фон за приключенията на мъжа герои. Заглавието препраща към идеята, че жените съставляват половината от човечеството, но техният автентичен опит често е оставал неразказан или изкривен.
Книгата не е сух академичен труд. Зенитер споделя своя собствен опит като читателка – как е израснала с книги, в които не е намирала себе си, и как е трябвало да „превежда“ мъжките преживявания, за да ги почувства близки. Много се свързвах, докато четях – нейните преживявания, макар в друга държава, са доста близки на моите, спомените ми от деството и младежките години и образите в литературата, които откривах (бях доста четящо дете).
Книгата е като интелектуална игра. Авторката прави дисекция на известни произведения (от Омир до съвременността) с хумор и остроумие, без да бъде назидателна.
Авторката изследва как литературата оформя начина, по който виждаме света, и защо е важно да диверсифицираме разказите, които консумираме. Накара ме да се замисля как съвсем не толкова несъзнателно, а съвсем целенасочено, в последните години чета книги от автори от цял свят, вълнувам се от превода и преводачите им, искам и чета повече и повече автори-жени и искрено се възмущавам когато някой (особено жена) ми каже, че избягва български автори, че избягва жени автори, че не чете автори от екзотични държави, защото мисли, че тези автори няма какво да разкажат или не могат да го разкажат добре.
Това е книга за силата на разказването. Тя подтиква читателя да бъде по-критичен към това, което чете, и да потърси липсващите гласове. Зенитер не призовава за „отхвърляне“ на класиката, а за нейното по-дълбоко разбиране и допълване с нови перспективи.
„Toute une moitié du monde“ е вдъхновяващо четиво за всеки, който обича литературата и иска да разбере как историите, които разказваме, изграждат нашата реалност.
Нека кажа и две думи за авторката. Алис Зенитер е едно от най-ярките и интересни имена в съвременната френска литература. Тя е писателка, сценаристка и театрален режисьор, родена през 1986 г., чието творчество често изследва темите за идентичността, паметта и историята.