Въпреки пълните площади в последните дни има три места (поне три, може би са повече), за които не се говори, но в които пропагандата яко пробива и води битката. А не бива.
Пиша, защото мисля е крайно време някак да вземем колективно мерки.
българоезичната уикипедия
Това го пиша с голяма болка. Уикипедия в България / на български език е пробита. Не от днес. В последните години се засилва. А отпор (ще ме прощават уикипедианците) няма. Доста статии са с деформирано съдържание, анти-европейско в някакъв аспект, проруско доста.
Тролове и откровени „вярващи“ редактори работещи систематично, вероятно поне частично платено и резултатът е налице. Много пъти будни граждани ме питат „ама защо в тази статия пише това“. Ами защото няма достатъчна маса доброволци, които са съвестни и без предубеждения да вървят и чистят замърсеното от години уикипедианско пространство.
тик-ток
Виж, за това повече се знае, че се случва. Ама какво от това, че се знае. Вече и проучванията го хващат. тик-токът ни е превзет, а с това върви доста крайнодясна и проруска линия, която с лекота достига до тийн-младежите и оставя доста трайна следа. Това е мега плашещо.
виж надписите по стените
Много хора вероятно не обръщат грам внимание, но плашещите абревиатури, свастики и знаци из градове и села, по пътни знаци, огради, стени са все повече и повече. Пъпли тази вълна.
Трите в комбинация, разрастващи се без грам да бъдат забелязани или дори с минимален отпор са много, много страшни.
Какво мислите? Можем ли заедно да реагираме? Или ще го оставим да си расте, докато …?
В днешния дигитален свят информацията е навсякъде и Уикипедия се е превърнала в един от най-големите и достъпни източници на знания. Българската ѝ версия е особено важна за съхраняването и разпространението на информация на родния ни език.
Тя е енциклопедия, а не социална мрежа или личен блог. Това означава, че публикациите в нея трябва да отговарят на определени критерии. Основният от тях е енциклопедичната значимост. С други думи, не всяка тема или личност може да има своя статия. Материалите следва да са за личности, събития или понятия, които имат доказана значимост, покрита от благонадеждни източници.
Пиша всичко това, защото много, много често, седмично поне по един път някой познат, приятел, незнаен човек се свързва с мен, тагва ме из социалките, пише ми прочувствено на лични, на мейл или дори ми звъни по телефона с молба да редактирам, допиша, създам статия за него или за друг човек, обект или нещо. А аз НЕ мога да го правя.
Защо не мога да помогна на всички тези молби, а дори и на най-избрани не мога.
Времето и приоритетите ми са ограничени
Като работещ човек, моето време е ценен ресурс. Занимавам се и с други доброволчески дейности, в които съм се ангажирала. Уикипедия е доброволен проект и не мога да си позволя да се ангажирам с него, особено когато вече имам други ангажименти. Не е честно към мен самата, нито към хората, които разчитат на мен в други области.
Да, всеки може да го прави – буквално всеки. И точно тук е проблемът. Когато много хора те молят да направиш нещо, което всеки може да направи, се създава усещането, че само ти си длъжен да го направиш. Но аз не мога да се занимавам само с това. Аз съм наясно, че ако нещо ми е наистина интересно и значимо, ще намеря време да го направя, но това трябва да дойде от мен, не от външни очаквания.
Общността и контролът понякога са проблем
За съжаление, имам усещането, че в българската Уикипедия съществуват проблеми, които са отблъскващи за много потенциални редактори. Към определени теми общността е особено чувствителна и често не позволява корекции, добавяне на информация или каквито и да е промени, дори и когато те са подкрепени от източници.
Освен това, през последните години забелязвам, че родната ни Уикипедия волно или неволно има съдържание, което отговаря на интересите на чужда държава. Наличието на тролове и анонимни редактори, които се опитват да манипулират информацията, прави процеса още по-труден и неприятен. Защо да влагам време и усилия, ако има голям шанс трудът ми да бъде отхвърлен или саботиран?
Не е нужно да ме молите.
Ако съм убедена, че дадена информация трябва да бъде добавена и имам време и източници, ще го направя. Но това ще е мое решение, а не реакция на нечии очаквания. Уикипедия е енциклопедия, която следва да се гради на енциклопедична значимост и неутрална гледна точка. Ако нещо е наистина значимо, а не просто PR, някой ще намери начин да го отрази.
Кой пише Уикипедия?
Едно от най-важните неща, които трябва да разберем за Уикипедия, е, че тя се гради от доброволци. Всеки може да допринася, да редактира и да подобрява статиите. Това е колективен труд и съдържанието се пише именно от нас – говорещите и пишещите на български език. От нас зависи дали ще има подробна и качествена информация за историята на българската опера или за всяко едно населено място в България.
Много хора искат да публикуват статия за себе си, но това е силно непрепоръчително. В правилата на общността е залегнал принципът, че това е като „да си издигнеш сам паметник“. Енциклопедичната значимост на дадена личност следва да бъде призната от други, които ще напишат за нея, използвайки независими източници.
Как да започнем да допринасяме?
Ако искате да се включите в развитието на българската Уикипедия, най-добрият начин е да започнете поетапно. Първо, изберете тема, която ви вълнува и по която имате компетенция. Може да бъде хоби, професия или област, в която сте специалист. Не е нужно да сте експерт по всичко. Дори малък принос към дадена статия може да бъде от голяма полза.
Най-важното правило при писането на статии е нуждата от източници. Всяко твърдение, което правите, трябва да бъде подкрепено от благонадежден източник (като книги, научни статии, авторитетни новинарски сайтове). Това е фундаментът на Уикипедия и гарантира нейната достоверност и надеждност.
Снимките са мои, от юни тази година – това е паметникът на Уикипедия в Полша. Няколко души крепят глобуса на човешкото знание. Това е символ на колективния труд, който представлява Уикипедия и мисля, че е много хубав. Намира се в Слубице, Полша, на границата с Германия, само три минути по моста и сте във Франкфурт на Одер.
В крайна сметка, българската Уикипедия е наше общо дело. Тя може да бъде толкова богата, колкото ние я направим. Така че, ако имате знания, време и желание, не се колебайте да се включите и да допринесете за това общо благо.
Голяма лична акция си спретнах през юли и август – да лишавам от улици, тревни площи и всякакви публични места изоставени празни бутилки и кенове, да ги връщам в автомата на Кауфланд и да дарявам парите за Червения кръст. И тук ще разкажа малко подробности. Тайната ми надежда е да успея да мотивирам още някой да направи това – било то еднократно или да го превърне в навик.
Някак на шега започна – паркирам, а на паркинга до мен няколко чисти, празни бутилки от вода, захвърлени. Ами – лесно се отзоваха в багажника. И после се превърна в рутина – да имам пликче, да взема ако има наоколо, да отнеса, да предам. Не изисква много, не е кой знае какво.
За мен важното е, че тези близо 700 опаковки вече не тежат на планетата и на нашата лакома човешка съвест! Тези 271 кена и 425 пет опаковки, бутилки, които щяха да си тънат по улици, из храсти, сред природата, да мърсят, да отнеме едно 200-500 години, докато изчезнат, сега са рециклирани!
За два месеца, с лекота и без грам зор – близо 700 опаковки по-малко из природата! Не е ли яко!
Ако един алуминиев кен тежи ~15 грама, 271 кена са равни на 271×15=4065 грама, или ~4,07 кг.
Ако една PET бутилка тежи ~30 грама, 425 бутилки са равни на 425×30=12750 грама, или ~12,75 кг.
Алуминиевите кенове имат по-голям отпечатък от добива на суровина, но по-малък отпечатък при рециклирането. Алуминиевите кенове се рециклират по-лесно и процесът е по-енергийно ефективен. Алуминият може да се рециклира неограничен брой пъти, без да губи от качествата си.
PET бутилките са по-леки за транспорт, но добивът на пластмаса от петрол и процесът на разграждане в природата имат сериозно негативно влияние.
Gemini ми направи визуализация как изглеждат тези 271 кена и 425 бутилки, не е малко, нали.
Е, да, ядосвам се много на всеки, който е бил безотговорен и ги е мятал тези 700 опаковки от напитки където му падне – под път и над път. Не ги разбирам тези хора!
Да, сумата, която дарих за тези два месеца не е голяма – малко над 30 лева. Но пък е супер, че съм ги дарила. Това е вторичен ефект.
До преди тази акция основно съм събирала и връщала в цветните контейнери за рециклиране. Вярвам в тази система, но повече вярвам на машините в супермаркетите, защото давайки по 0.05 стотинки на бройка мотивацията, че реално ще ги рециклират е по-голяма.
Какви опаковки намирам най-често ли? Просто от минерална вода, след това – от енергийни напитки, след това – от бира. Мисля, че машините сканират баркодовете и най-вероятно имат доста точна статистика какво се предава най-много. Тези данни биха могли да се използват и да се поканят / задължат най-големите замърсители да инсталират из градовете подобни машини.
Много съм благодарна, че в нашия град, София, вече има подобни машини, макар и малко. Браво на тези вериги, които са положили усилия за това!
Все пак. Какво бих се радвала да има още:
сходни машини на повече места и в повече вериги (това е сериозно, наистина е нужно!)
да имам избор за коя кауза искам да даря, в момента можех да дарявам само на Червения кръст; например за Гората.бг или за Капачки за бъдеще ще е супер да може!
да има някъде месечен отчет колко и какви опаковки са приети (вероятно има, не намирам)
колко са дарените от машина / обект / верига средства месечно / на 6 месеца
дарените да казват месечно / на 6 месеца за какво са изразходвали ранените им средства
Е, аз продължавам. Ако видя на пътя си изоставен кен или бутилка – прибирам ги. И после – предавам за рециклиране, а парите дарявам за кауза. Хайде и ти! Лесно е!
p.s. хм тази публикация чудно се вписва в последната ми за дарителството, може да искаш да я погледнеш и нея тук 🙂
Преди дни бе оповестен доклад за дарителството в България 2025, част от мащабен международен проект. Световният доклад за дарителството 2025 е резултат от глобално сътрудничество между британската фондация CAF, българската фондация BCause и още десетки водещи организации по света, работещи за общественото благо. Данните са събрани сред повече от 55 000 души в 101 държави. В допълнение, чрез фондация BCause България е една от 20-те държави в света, които провеждат дълбочинно проучване на дарителските нагласи и практики.
Споделям част от най-любопитните за мен резултати. И ги споделям с доза надежда, от каквато мисля в обществото ни има огромна нужда.
Според доклада:
57% от българите са дарили през 2024-та, средно за Европа – 59%, почти сме там!
едва 14% от българите са доброволствали през 2024-та, средно за Европа – 18%, средно за света – 26%, тук имаме още работа, ама наистина …
Как даряваме? Данните са интересни:
Защо даряваме?
Защо хората не даряват? Тук ключово е доверието в организациите и мисля има още да се поработи в тази посока.
Ето и какво би мотивирало повече хората
За мен много любопитно е за какво даряват хората. И тук е мястото да споделя, че аз дарявам за всички почти от изброените групи, вероятно само без за религиозни организации.
Кои каузи най-често подкрепяме в България с доброволчество и сравнение с дарителството? Отново при мен да си кажа – доброволчеството е най-вече свързано с природа, деца, възрастни хора, образование, култура и изкуство, права на човека. А при вас как е? Напишете ми в коментар 🙂
Ииии по моята тема и експертиза – как хората научават за организациите, мисля няма изненада, но е хубаво самите организации още малко да помислят и се активират.
Всичката Мара втасала, но ми се иска да захвана темата за имената на училищата. Започвам с публикуване на списъка на всички училища в област София-град. В загадката се пита – кое не е наред с този списък. Нещо много ми „боде очите“, но да видим дали само на мен или и на вас? Подсказка – фокусираме се върху имената на училищата.
Списък на училищата на територията на област София-град към 2022 година
No Район Име на училището Вид на училището
1 Банкя 78 СУ „Христо Смирненски“ средно
2 Банкя ПГТ „Ал. Константинов“ професионална гимназия
3 Витоша 2 СУ „Акад.Емилиян Станев“ средно
4 Витоша 26 СУ „Йордан Йовков“ средно
5 Витоша ПГЕБ“Проф. д-р Асен Златаров“ професионална гимназия
7 Връбница 140 СУ „Иван Богоров“ средно
6 Връбница 74 СУ „Гоце Делчев“ средно
12 Възраждане 134 СУ „Д. Дебелянов“ средно
8 Възраждане 18 СУ „Уилям Гладстон“ средно
9 Възраждане 30 СУ „Братя Миладинови“ средно
10 Възраждане 32 СУИЧЕ „Св.Климент Охридски“ средно
11 Възраждане 91 НЕГ профилирана гимназия
13 Възраждане НПГПТО „М.В.Ломоносов“ професионална гимназия
15 Възраждане ПГ по ПСТТ професионална гимназия
14 Възраждане ПГТКИ професионална гимназия
16 Изгрев 105 СУ „Атанас Далчев“ средно
17 Изгрев 119 СУ „Академик М. Арнаудов“ средно
19 Изгрев СПГ „Княгиня Евдокия“ професионална гимназия
18 Изгрев СПГЕ „Джон Атанасов“ професионална гимназия
21 Илинден 113 СУ „Сава Филаретов“ средно
20 Илинден 3 СУ „МАРИН ДРИНОВ“ средно
22 Илинден 33 ЕГ „Света София“ профилирана гимназия
24 Илинден ПГАВТ „А.С.ПОПОВ“ професионална гимназия
23 Илинден ПГТЕ „Хенри Форд“ професионална гимназия
25 Илинден ПГХВТ професионална гимназия
28 Искър 108 СУ „Н. Беловеждов“ средно
26 Искър 68. СУ „Акад.Никола Обрешков“ средно
27 Искър 69 СУ „Димитър Маринов“ средно
29 Искър ПГ ПО ТРАНСПОРТ професионална гимназия
30 Красна поляна 17 СУ „Дамян Груев“ средно
31 Красна поляна 28 СУ „А. Константинов“ средно
32 Красна поляна 123 СУ „Стефан Стамболов средно
33 Красна поляна 135 СУ „Ян Амос Коменски“ средно
34 Красна поляна СГХСТ професионална гимназия
35 Красно село 19 СУ „Елин Пелин“ средно
36 Красно село 36 СУ „Максим Горки“ средно
37 Красно село 51 СУ средно
38 Красно село 132 СУ „Ваня Войнова“ средно
39 Красно село 203 ПЕГ „Св. Методий“ профилирана гимназия
40 Кремиковци 85 СУ „Отец Паисий“ средно
41 Кремиковци 117 СУ средно
42 Кремиковци 156-о ОбУ „В.Левски“ обединено
43 Кремиковци 162 ОбУ „Отец Паисий“ обединено
44 Лозенец 21 СУ „ХРИСТО БОТЕВ“ средно
45 Лозенец 35 СЕУ „Добри Войников“ средно
46 Лозенец НПМГ профилирана гимназия
47 Лозенец ПГО професионална гимназия
48 Лозенец СГСАГ „ХРИСТО БОТЕВ“ професионална гимназия
49 Лозенец НФСГ професионална гимназия
50 Люлин 27 СУ средно
51 Люлин 37 СУ „Райна Княгиня“ средно
52 Люлин 40 СУ средно
53 Люлин 56 СУ „Проф. К. Иречек“ средно
54 Люлин 79 СУ „Индира Ганди“ средно
55 Люлин 90 СУ средно
56 Люлин 96. СУ средно
57 Люлин 97 СУ „Братя Миладинови“ средно
58 Люлин 137 СУ „Ангел Кънчев“ средно
59 Младост 10 СУ „Теодор Траянов“ средно
60 Младост 39 СУ „П.Динеков“ средно
61 Младост 81 СУ „Виктор Юго“ средно
62 Младост 118 СУ средно
63 Младост 125 СУ „Боян Пенев“ средно
64 Младост 128 СУ „Алберт Айнщайн“ средно
65 Младост 131. СУ „К.А.Тимирязев“ средно
66 Младост 144 СУ „Народни будители“ средно
67 Младост ТУЕС към ТУ-София професионална гимназия
68 Надежда 15 СУ средно
69 Надежда 54 СУ средно
70 Надежда 101 СУ „БАЧО КИРО“ средно
71 Нови Искър 170 СУ „Васил Левски“ средно
72 Нови Искър 172 ОбУ „Христо Ботев“ обединено
73 Нови Искър 176 ОбУ обединено
74 Оборище 1 СУ „Пенчо П. Славейков“ средно
75 Оборище 164 ГПИЕ профилирана гимназия
76 Оборище Първа АЕГ профилирана гимназия
77 Оборище СМГ „Паисий Хилендарски“ профилирана гимназия
78 Оборище ПГМЕ професионална гимназия
79 Оборище СПГТ професионална гимназия
80 Овча Купел 66 СУ „Филип Станиславов“ средно
81 Овча Купел 88 СУ „Д. Попниколов“ средно
82 Овча Купел 149 СУ средно
83 Овча Купел Национално СУ „София“ средно
84 Овча Купел ПГЕА професионална гимназия
85 Овча Купел ПГСС „БУЗЕМА“ професионална гимназия
86 Панчарево 71 СУ „П.Яворов“ средно
87 Панчарево 192 СУ средно
88 Подуяне 24 СУ „П. К. Яворов “ средно
89 Подуяне 44 СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ средно
90 Подуяне 95 СУ средно
91 Подуяне 130 СУ „Стефан Караджа“ средно
92 Сердика 14 СУ „Проф. д-р А. Златаров“ средно
93 Сердика 29 СУ „Кузман Шапкарев“ средно
94 Сердика 59 ОбУ „Васил Левски“ обединено
95 Сердика ПГИИРЕ „Михай Еминеску“ профилирана гимназия
96 Сердика ПГИИ „Проф. Н. Райнов“ профилирана гимназия
97 Слатина 23 СУ „Фредерик Ж.-Кюри“ средно
98 Слатина 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ средно
99 Слатина 93 СУ „Ал. Теодоров – Балан“ средно
100 Слатина 94 СУ „Д.Страшимиров“ средно
101 Слатина 138 СУЗИЕ „Проф.В.Златарски“ средно
102 Слатина 157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“ профилирана гимназия
103 Слатина ПГТ „МАКГАХАН“ професионална гимназия
104 Средец 7 СУ „Свети Седмочисленици“ средно
105 Средец 9 ФЕГ профилирана гимназия
106 Средец 12 СУ „Цар Иван Асен ІІ“ средно
107 Средец 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ средно
108 Средец 133 СУ „А.С.Пушкин“ средно
109 Студентски 8 СУ средно
110 Студентски 55 СУ средно
111 Студентски ПГ по телекомуникации професионална гимназия
112 Триадица 22 СЕУ „Г. С. Раковски“ средно
113 Триадица 47 СУ средно
114 Триадица 73 СУ „Владислав Граматик“ средно
115 Триадица 121 СУ средно
116 Триадица ІІ АЕГ „Томас Джеферсън“ профилирана гимназия
118 Триадица НТБГ професионална гимназия
117 Триадица ПГ по дизайн „Елисавета Вазова“ професионална гимназия
Точно така – от 117 училища в София само, САМО 6 (словом: шест) са с имена на жени!
5% – пет процента …
Ако се огледаме и за булевардите, улиците, други важни места из града ни – картинката няма да е по-различна. Равенството е на много нива. И явно има още много за отвоюване, момичета.
Още докато писах романа си Clair de Lune и по-конкретно сцените в свинарника, бях решила, че искам да се срещна с жените, лишени от свобода, които са в затвора в Сливен. И след поредица писма и получени разрешения – посетих Сливен в началото на септември 2022 г. Дължа благодарност тук на няколко души – благодаря ви за подкрепата!
Срещата бе около час, но бе много емоционална за мен, пълноценна, с дискусия, изслушване, вслушване, споделяне с жените – 20 от около 200 в затвора в момента.
Едно от нещата, които разбрах по време на срещата ни, е че в последните години няма нови книги в библиотеката на затвора. Това провокира мой пост във фейсбук, на който реагираха няколко приятели. Около 10-тина души дариха книги. Оставяха ги при милите хора от Дюкян Меломан в Дом на киното. Минах до там една вечер и прибрах няколко препълнени с книги чанти. Общо малко под 200.
Сортирах книгите. Някои бяха доста стари и неподходящи, други – чисто тематично не ОК. Тях занесох на Читалнята в градинката на Народния театър, а доста оставих и в къщичката за книги, която Еконт са поставили в градинката на парк Възраждане в София.
Всички подходящи описах и изпратих на две пратки към Сливен. Заедно с писмо до момичетата там.
Всичко това е много малко, но това успях за момента.
Е, стигаме до една доста непопулярна тема за България – темата за повече зеленчуци и по-малко месо. Твърдо вярвам, че в бъдеще месото ще е кът, а и хората (надявам се осъзнато) ще избираме да консумираме по-малко месо. По етични причини, по здравословни причини, по климатични причини – всеки по своя избор и начин.
Споделям няколко картинки, за да онагледя – ето какъв отпечатък оставя продукцията на различни храни:
И да, мисля, че в бъдеще всички ще набавяме повечето си протеини от насекоми. Ето една от причините за това
Вероятно никак не сте съгласни с всичко това. Знам, че промените не са лесни за приемане. Но си мисля, че колкото повече знаем за всичко това, по-лесно ще го осмислим и приемем.
Знам, че zero waste – нулев отпадък звучи тежко за хората, които са още далеч от темата. Но за малка стъпка в посока начало на промяната към по-устойчиво бъдеще предлагам да помислим и да махнем от живота си възможно повече неща от пластмаса, еднократна пластмаса или такива, които имат кратък живот и са от пластмаса или още по-лошо – смес от пластмаса и метали (например кабелчета, слушалки, техника) или пластмаса и хартия (например еднократни чаши за кафе уж хартиени). Възможно е.
Много пластмаса ежедневно минава през ръцете ни. Ако е една идея по-осмислено може и да е доста по-малко.
Например:
пликчетата за опаковане в супермаркета (плодове и зеленчуци, тарелки, кутийки от щандовете за готова храна и т.н.), могат да се заменят успешно с торбички многократни – специално това за меренето на зеленчуци и плодове и кутии за многократна употреба за храната;
по-големи опаковки от опаковани в пластмаса неща – от ориза и боба например (вместо 3 пликчета по 1/2 кг може 2 с по кило, излиза и по-изгодно) или вместо няколко броя малка опаковка веро / течен прах за пране – една по-голяма (пак излиза и по-евтино);
за кабели, слушалки, дребни джаджи, техника – знам че в последните близо две години ни се наложи доста да ползваме – просто ги предавайте за рециклиране, те не се изхвърлят в обикновените цветни кофи, а се връщат, но в магазините за техника са длъжни да имат кът за предаването им за рециклиране;
и да – каквото не успеем да спестим и все пак дойде при нас – поне да не влиза в общия боклук, а да отиде за рециклиране.
В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!
За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.
Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.
Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.
Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂
В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.
Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).
Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.
От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.
Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.
Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!
