Романът ми Clair de Lune, който излезе на български език в началото на м. май 2022 година излезе и в превод на немски език на 10 ноември 2025-та година, със заглавието Ustine (на името на главната героиня в историята) и от издателство eta Verlag.
Как така те издадоха в Германия?!
Знам, че много хора се питат. Вероятно си представят как съм писала до хиляди издатели и нейсе е станало. Е, не беше така. Беше дори точно обратното. Милите дами от издателството се свързаха с мен преди около година и нещо и попитаха дали бих приела да преведат и издадат на немски език романа. Разбира се, кой не би се съгласил при подобна покана – приех. Ако трябва да съм честна мечтаех романът да излезе на английски език, на френски език, на арменски език (който е чел романа ще знае защо). Но не бях си и помисляла, че първия официален превод ще е на немски!
Наистина се зарадвах от сърце. Вълнувах се и се вълнувам за този превод почти колкото за българското издание. Германия има толкова хора, мисля си, които биха се свързали с темата за прошката.
Това е корицата на немското издание.
Преводът – благодаря ти, Елвира!
През лятото на 2024-та имаше среща на преводачи от български език, организирана от Къщата за литература и превод в София. На тази среща се запознах и с моята преводачка, наистина много прекрасната Елвира Борман-Насонова, с която вече се бяхме чували за някои неща по превода. И още от виждането ни почувствах Елвира много близка приятелка. Човек с изключително точно усещане за българския език, прецизност, добронамереност, желание да направи възможно най-доброто за текста, без да отнеме и късче от усещането, смисъла, думите и изреченията. Чувахме се, писахме си, говорихме. Не ми е досаждала, не ми е пречела, всяко изясняване на пасаж бе важно за мен, а и за нея. Беше великолепно пътешествие! Пожелавам на света повече хора като Елвира!
Представянето на романа в Берлин
От издателството eta Verlag ме поканиха за участие в традиционно организиран от тях фестивал за кирилицата в Берлин. Фестивалът бе този май месец и на него се срещнах и запознах с екипа, работил по книгата ми.
Беше емоционално на „Cyrillic sounds 2025“ в Берлин! Срещата бе в кино Централ в Берлин, а модератор бе Хенрике Шмид, също голямо име в превода от български на немски език.
Признавам си, че се страхувах. Как ще ме приеме тази публика – и мен, и текста. Този текст за една далечна уж и не толкова позната страна – България, пък смесени истории и за арменците, и за турското малцинство, пък и за соц-а.
В залата имаше около 40 човека. Но след първите минути още всички утихнаха, спотаиха се, заслушаха. Виждах емоциите им, реакциите на нашия разговор. Атмосфера на приемане, емпатия, съпреживяване. Атмосфера на приятелство. И се почувствах у дома, сред тези хора, които не познавах, но които приеха героинята ми, историята й, а и темата за прошката. Говорихме дълго. Разговорът продължи и след официалната част.
Благодарна съм! Изключително благодарна!
Благодарности
Разбира се – най-вече на Петя и Вера! Искрено ви благодаря!
На Елвира за превода и чудесната работа по текста!
На редакторката на романа – Ане Грунвалд!
За дизайна и оформлението – Стефан Мусигброт
Vielen Dank!
На всички, които помогнаха за това издание по един или друг начин, на приятелите и семейството ми, които вярват безрезервно в мен.
За поръчка
Ако сте чели романа на български и ви е харесал – моля, препоръчайте на свои приятели от немскоезичния свят. Особено на хора, които се вълнуват от историята на Европа от преди 100-тина години, от соц-а, от лагерите, от жените, от преименуването на турското малцинство у нас – срамния т.нар. „Възродителен процес“ и т.н. и т.н.
Може да се поръча тук немскоезичното издание. Знам, че го има в по-добрите книжарници в Германия, Австрия и Швейцария.
Писах за Clair de Lune когато излезе на български език тук – това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.
И още малко – канете ме
Да, в готовност съм да пътувам и да се срещам и разговарям с читатели. Канете ме, мило четящи хора. Няма по-ценно нещо от общуването на живо. Искам да чуя и вашите истории!
p.s.
p.s. Да спомена, че романът излиза във великолепна компания, още един повод да съм изключително благодарна!
