Sticky Post

Toute une moitié du monde. Alice Zeniter

Toute une moitié du monde

През лятото, някак съвсем случайно в една малка книжарница в Лион попаднах на тази книга. Зачетох я още в книжарничката, купих си я и я дочетох доста бързо. Такива книги като че са ми били нужни и липсват на български език. Може би на доста езици липсват. Нека ви разкажа.

Toute une moitié du monde“ (Цяла една половина от света) на Алис Зенитер е блестящо съчетание между есеистика, литературна критика и лична изповед. Писана по време на пандемията Covid 19 като отговор на случващото се, в търсене на отговори на много глобални въпроси в една тясна ниша – литературата. В книгата си авторката изследва мястото на жените в литературата – не само като писателки, но и като образи и читателки. Много любопитно за мен четиво!

Зенитер поставя под въпрос „мъжкия поглед“ в класическия канон. Тя анализира как векове наред жените са били изобразявани като пасивни обекти, „музи“ или просто фон за приключенията на мъжа герои. Заглавието препраща към идеята, че жените съставляват половината от човечеството, но техният автентичен опит често е оставал неразказан или изкривен.

Книгата не е сух академичен труд. Зенитер споделя своя собствен опит като читателка – как е израснала с книги, в които не е намирала себе си, и как е трябвало да „превежда“ мъжките преживявания, за да ги почувства близки. Много се свързвах, докато четях – нейните преживявания, макар в друга държава, са доста близки на моите, спомените ми от деството и младежките години и образите в литературата, които откривах (бях доста четящо дете).

Книгата е като интелектуална игра. Авторката прави дисекция на известни произведения (от Омир до съвременността) с хумор и остроумие, без да бъде назидателна.

Авторката изследва как литературата оформя начина, по който виждаме света, и защо е важно да диверсифицираме разказите, които консумираме. Накара ме да се замисля как съвсем не толкова несъзнателно, а съвсем целенасочено, в последните години чета книги от автори от цял свят, вълнувам се от превода и преводачите им, искам и чета повече и повече автори-жени и искрено се възмущавам когато някой (особено жена) ми каже, че избягва български автори, че избягва жени автори, че не чете автори от екзотични държави, защото мисли, че тези автори няма какво да разкажат или не могат да го разкажат добре.

Това е книга за силата на разказването. Тя подтиква читателя да бъде по-критичен към това, което чете, и да потърси липсващите гласове. Зенитер не призовава за „отхвърляне“ на класиката, а за нейното по-дълбоко разбиране и допълване с нови перспективи.

„Toute une moitié du monde“ е вдъхновяващо четиво за всеки, който обича литературата и иска да разбере как историите, които разказваме, изграждат нашата реалност.

Toute une moitié du monde

Нека кажа и две думи за авторката. Алис Зенитер е едно от най-ярките и интересни имена в съвременната френска литература. Тя е писателка, сценаристка и театрален режисьор, родена през 1986 г., чието творчество често изследва темите за идентичността, паметта и историята.

Sticky Post

Неда. Деси Бошнакова

Неда на Деси Бошнакова

Неда е история за две жени, майка и дъщеря, които търсят и намират път една към друга.

Деси Бошнакова цветно, емоционално, динамично и трогателно ни повежда на пътешествието на Неда, която трябва да надскочи себе си, за да открие своята дъщеря. Пътешествието носи смях и сълзи, любов, приключения и много вино. И защото книгата е на Деси – има и доста ПР, разбира се.

Пътешествията са много, едно след друго и откриват доста неочаквани (поне за мен) места – и из България и из околните държави.

Всичко се върти и около магичното 22. Има доста символика. И научаване да се отговаря с „Да“, вместо с традиционното „Не“ – на света, на ситуациите, на любовта.

Бързо, забавно и приятно четиво. История, която дава надежда, че и най-големите работохолици и отдадени на бизнеса хора имат шанс да станат човеци.

Прекрасна корица!

Снимката е от представянето на книгата пред 22 специални хора на 22.11.2025 г.

Браво, Деси!

Sticky Post

България не е кочина. Три места, където пропагандата пробива

Въпреки пълните площади в последните дни има три места (поне три, може би са повече), за които не се говори, но в които пропагандата яко пробива и води битката. А не бива.

Пиша, защото мисля е крайно време някак да вземем колективно мерки.

българоезичната уикипедия

Това го пиша с голяма болка. Уикипедия в България / на български език е пробита. Не от днес. В последните години се засилва. А отпор (ще ме прощават уикипедианците) няма. Доста статии са с деформирано съдържание, анти-европейско в някакъв аспект, проруско доста.

Тролове и откровени „вярващи“ редактори работещи систематично, вероятно поне частично платено и резултатът е налице. Много пъти будни граждани ме питат „ама защо в тази статия пише това“. Ами защото няма достатъчна маса доброволци, които са съвестни и без предубеждения да вървят и чистят замърсеното от години уикипедианско пространство.

тик-ток

Виж, за това повече се знае, че се случва. Ама какво от това, че се знае. Вече и проучванията го хващат. тик-токът ни е превзет, а с това върви доста крайнодясна и проруска линия, която с лекота достига до тийн-младежите и оставя доста трайна следа. Това е мега плашещо.

виж надписите по стените

Много хора вероятно не обръщат грам внимание, но плашещите абревиатури, свастики и знаци из градове и села, по пътни знаци, огради, стени са все повече и повече. Пъпли тази вълна.

Трите в комбинация, разрастващи се без грам да бъдат забелязани или дори с минимален отпор са много, много страшни.

Какво мислите? Можем ли заедно да реагираме? Или ще го оставим да си расте, докато …?

Sticky Post

Романът ми в Германия. Ustine

Романът ми Clair de Lune, който излезе на български език в началото на м. май 2022 година излезе и в превод на немски език на 10 ноември 2025-та година, със заглавието Ustine (на името на главната героиня в историята) и от издателство eta Verlag.

Как така те издадоха в Германия?!

Знам, че много хора се питат. Вероятно си представят как съм писала до хиляди издатели и нейсе е станало. Е, не беше така. Беше дори точно обратното. Милите дами от издателството се свързаха с мен преди около година и нещо и попитаха дали бих приела да преведат и издадат на немски език романа. Разбира се, кой не би се съгласил при подобна покана – приех. Ако трябва да съм честна мечтаех романът да излезе на английски език, на френски език, на арменски език (който е чел романа ще знае защо). Но не бях си и помисляла, че първия официален превод ще е на немски!

Наистина се зарадвах от сърце. Вълнувах се и се вълнувам за този превод почти колкото за българското издание. Германия има толкова хора, мисля си, които биха се свързали с темата за прошката.

Това е корицата на немското издание.

Преводът – благодаря ти, Елвира!

През лятото на 2024-та имаше среща на преводачи от български език, организирана от Къщата за литература и превод в София. На тази среща се запознах и с моята преводачка, наистина много прекрасната Елвира Борман-Насонова, с която вече се бяхме чували за някои неща по превода. И още от виждането ни почувствах Елвира много близка приятелка. Човек с изключително точно усещане за българския език, прецизност, добронамереност, желание да направи възможно най-доброто за текста, без да отнеме и късче от усещането, смисъла, думите и изреченията. Чувахме се, писахме си, говорихме. Не ми е досаждала, не ми е пречела, всяко изясняване на пасаж бе важно за мен, а и за нея. Беше великолепно пътешествие! Пожелавам на света повече хора като Елвира!

Представянето на романа в Берлин

От издателството eta Verlag ме поканиха за участие в традиционно организиран от тях фестивал за кирилицата в Берлин. Фестивалът бе този май месец и на него се срещнах и запознах с екипа, работил по книгата ми.

Беше емоционално на „Cyrillic sounds 2025“ в Берлин! Срещата бе в кино Централ в Берлин, а модератор бе Хенрике Шмид, също голямо име в превода от български на немски език.

Признавам си, че се страхувах. Как ще ме приеме тази публика – и мен, и текста. Този текст за една далечна уж и не толкова позната страна – България, пък смесени истории и за арменците, и за турското малцинство, пък и за соц-а.

В залата имаше около 40 човека. Но след първите минути още всички утихнаха, спотаиха се, заслушаха. Виждах емоциите им, реакциите на нашия разговор. Атмосфера на приемане, емпатия, съпреживяване. Атмосфера на приятелство. И се почувствах у дома, сред тези хора, които не познавах, но които приеха героинята ми, историята й, а и темата за прошката. Говорихме дълго. Разговорът продължи и след официалната част.

Благодарна съм! Изключително благодарна!

Благодарности

Разбира се – най-вече на Петя и Вера! Искрено ви благодаря!

На Елвира за превода и чудесната работа по текста!

На редакторката на романа – Ане Грунвалд!

За дизайна и оформлението – Стефан Мусигброт

Vielen Dank!

На всички, които помогнаха за това издание по един или друг начин, на приятелите и семейството ми, които вярват безрезервно в мен.

За поръчка

Ако сте чели романа на български и ви е харесал – моля, препоръчайте на свои приятели от немскоезичния свят. Особено на хора, които се вълнуват от историята на Европа от преди 100-тина години, от соц-а, от лагерите, от жените, от преименуването на турското малцинство у нас – срамния т.нар. „Възродителен процес“ и т.н. и т.н.

Може да се поръча тук немскоезичното издание. Знам, че го има в по-добрите книжарници в Германия, Австрия и Швейцария.

Писах за Clair de Lune когато излезе на български език тук – това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

И още малко – канете ме

Да, в готовност съм да пътувам и да се срещам и разговарям с читатели. Канете ме, мило четящи хора. Няма по-ценно нещо от общуването на живо. Искам да чуя и вашите истории!

p.s.

p.s. Да спомена, че романът излиза във великолепна компания, още един повод да съм изключително благодарна!

Sticky Post

Градските игри: Забавление, логика и приключения из града

Отдавна ми се ще да ви разкажа за градските игри, на които, след ескейп стаите, съм голям фен и играя и следя какво се случва. Градските игри се играят с приятели и семейство, точно както и ескейп стаите. Не са подходящи за много малки деца. Загадките са си сериозни и искат познания и логично мислене.

Идеалният начин да се забавляваме с приятели за 2-3 часа из града, да се научат нови неща, да се разходи човек из познат или непознат град и да има като цяло смислено почивно време.

Какво представляват градските игри?

Градските игри са вид приключенски състезания, които съчетават елементи на ориентиране, решаване на загадки и откриване на скрити места, всичко това, докато се движите из градска среда. Обикновено се играят чрез мобилно приложение или с помощта на предоставени материали. Те превръщат улиците, парковете и историческите сгради в арена за интелигентно забавление.

Играла съм вече няколко градски игри, в София и в Пловдив, като ще спомена за две по-специално – „Кварталът на писателите“ на Бохемска София и „Вътрешен глас“ и „Историята на радиото оживява, 90 години БНР“ на БНР и „Вътрешен глас“.

Приключение из литературна София

С „Кварталът на писателите“ в София прекарахме около 3 часа един съботен следобед с приятели и трима тийн-младежа. Играта включва 16 загадки, изцяло в центъра на София и всички, свързани с български писатели и популярни техни произведения. Беше си ходене, но беше забавно!

Загадките бяха разнообразни, не чисто литературни, дори напротив. Научихме много нови неща за родните големи имена в литературата. Повечето загадки бяха заключени по локация, така че си трябваше да намираме следващата локация с познаване на предходната загадка, за да разберем накъде да ходим. Загадките имаха и подсказки, ако много го закъсаме. Платихме онлайн, получихме код и указания къде стартираме (На Попа, там е и първата загадка, логично) и активирахме кода щом се събрахме. За тази игра благодаря за екипа Зори, Васко, Лео, Гори, Тони.

По стъпките на Българското национално радио

„Историята на радиото оживява“ е игра, създадена специално за рождения ден на БНР – 90 години. Тази игра играхме с едновременен старт 9 отбора между 2 до 5 души (това като цяло се е повторило общо 4 пъти, т.е. 4 старта) и имаше състезателен характер между отборите. Беше малко по-различна, тъй като темата ѝ беше фокусирана върху историята на медията, което я направи изключително образователна и научих неща, които иначе нямаше как да знам.

Маршрутът започваше от сградата на БНР и ни преведе през ключови локации, свързани с развитието на радиото в България, но и с личности, свързани с радиото. Голяма част от загадките бяха всъщност в Борисова градина, което направи разходката още по-приятна. Загадките бяха интригуващи и използваха елементи като паметни плочи, паметници, исторически факти. Беше страхотно да видим как историята оживява около нас, докато търсехме отговорите. За тази игра благодаря за включването в отбор Duo на Райна и виртуалната подкрепа на Вася. Всички участници на финала получихме и подаръци от БНР и от Вътрешен глас.

Съвети за успешно градско приключение

За да е преживяването ви максимално приятно и безпроблемно, ето няколко важни неща, за които да помислите преди старта:

  • Техниката е ключова: Уверете се, че имате добре заредени батерии на телефоните (или външна батерия), тъй като браузърът и геолокацията изразходват много енергия.
  • Настройки на телефона: Включете геолокацията и дайте разрешение на браузъра или приложението да я ползва. Много от загадките са „заключени по локация“ и няма да ви се отключат, ако не сте на правилното място.
  • Екипировка: Бъдете подготвени за сезона! Носете удобни обувки, вода и подходящо облекло (шапка, яке, дъждобран), тъй като ще сте навън 2-3 часа.
  • Екипен помощник: Добре е да имате още един телефон, на който не се играе, за да можете да правите бързи справки по темите, които ви затрудняват – това пести време и не натоварва основното устройство.
  • Нагласа: Носете със себе си много любопитство, търпение и желание да успеете да минете всички загадки. Не се отказвайте лесно!

Защо да опитате?

Ако търсите алтернатива на стандартната разходка в парка или поредното кафе, градските игри са чудесен вариант. Те:

  1. Предизвикват ума: Загадките наистина изискват логика, обща култура и понякога малко творческо мислене.
  2. Движите се: Гарантирано ще направите няколко километра, което е страхотен начин да съчетаете полезното с приятното.
  3. Разкриват тайни: Дори в най-познатия град ще откривате нови факти, скрити детайли по сградите и малко известни истории.
  4. Сплотяват екипа: Работата в екип за решаване на загадките е супер забавна и сплотяваща.

Горещо препоръчвам да ги пробвате, независимо дали сте в София, Пловдив или някой друг град, който предлага подобно приключение. Времето минава неусетно, а накрая си тръгваш обогатен с нови знания и свежи впечатления!

Sticky Post

Защо публикациите в българската Уикипедия са важни и как можем да допринесем


В днешния дигитален свят информацията е навсякъде и Уикипедия се е превърнала в един от най-големите и достъпни източници на знания. Българската ѝ версия е особено важна за съхраняването и разпространението на информация на родния ни език.

Тя е енциклопедия, а не социална мрежа или личен блог. Това означава, че публикациите в нея трябва да отговарят на определени критерии. Основният от тях е енциклопедичната значимост. С други думи, не всяка тема или личност може да има своя статия. Материалите следва да са за личности, събития или понятия, които имат доказана значимост, покрита от благонадеждни източници.

Пиша всичко това, защото много, много често, седмично поне по един път някой познат, приятел, незнаен човек се свързва с мен, тагва ме из социалките, пише ми прочувствено на лични, на мейл или дори ми звъни по телефона с молба да редактирам, допиша, създам статия за него или за друг човек, обект или нещо. А аз НЕ мога да го правя.

Защо не мога да помогна на всички тези молби, а дори и на най-избрани не мога.

Времето и приоритетите ми са ограничени

Като работещ човек, моето време е ценен ресурс. Занимавам се и с други доброволчески дейности, в които съм се ангажирала. Уикипедия е доброволен проект и не мога да си позволя да се ангажирам с него, особено когато вече имам други ангажименти. Не е честно към мен самата, нито към хората, които разчитат на мен в други области.

Да, всеки може да го прави – буквално всеки. И точно тук е проблемът. Когато много хора те молят да направиш нещо, което всеки може да направи, се създава усещането, че само ти си длъжен да го направиш. Но аз не мога да се занимавам само с това. Аз съм наясно, че ако нещо ми е наистина интересно и значимо, ще намеря време да го направя, но това трябва да дойде от мен, не от външни очаквания.

Общността и контролът понякога са проблем

За съжаление, имам усещането, че в българската Уикипедия съществуват проблеми, които са отблъскващи за много потенциални редактори. Към определени теми общността е особено чувствителна и често не позволява корекции, добавяне на информация или каквито и да е промени, дори и когато те са подкрепени от източници.

Освен това, през последните години забелязвам, че родната ни Уикипедия волно или неволно има съдържание, което отговаря на интересите на чужда държава. Наличието на тролове и анонимни редактори, които се опитват да манипулират информацията, прави процеса още по-труден и неприятен. Защо да влагам време и усилия, ако има голям шанс трудът ми да бъде отхвърлен или саботиран?

Не е нужно да ме молите.

Ако съм убедена, че дадена информация трябва да бъде добавена и имам време и източници, ще го направя. Но това ще е мое решение, а не реакция на нечии очаквания. Уикипедия е енциклопедия, която следва да се гради на енциклопедична значимост и неутрална гледна точка. Ако нещо е наистина значимо, а не просто PR, някой ще намери начин да го отрази.

Кой пише Уикипедия?

Едно от най-важните неща, които трябва да разберем за Уикипедия, е, че тя се гради от доброволци. Всеки може да допринася, да редактира и да подобрява статиите. Това е колективен труд и съдържанието се пише именно от нас – говорещите и пишещите на български език. От нас зависи дали ще има подробна и качествена информация за историята на българската опера или за всяко едно населено място в България.

Много хора искат да публикуват статия за себе си, но това е силно непрепоръчително. В правилата на общността е залегнал принципът, че това е като „да си издигнеш сам паметник“. Енциклопедичната значимост на дадена личност следва да бъде призната от други, които ще напишат за нея, използвайки независими източници.

Как да започнем да допринасяме?

Ако искате да се включите в развитието на българската Уикипедия, най-добрият начин е да започнете поетапно. Първо, изберете тема, която ви вълнува и по която имате компетенция. Може да бъде хоби, професия или област, в която сте специалист. Не е нужно да сте експерт по всичко. Дори малък принос към дадена статия може да бъде от голяма полза.

Най-важното правило при писането на статии е нуждата от източници. Всяко твърдение, което правите, трябва да бъде подкрепено от благонадежден източник (като книги, научни статии, авторитетни новинарски сайтове). Това е фундаментът на Уикипедия и гарантира нейната достоверност и надеждност.

Снимките са мои, от юни тази година – това е паметникът на Уикипедия в Полша. Няколко души крепят глобуса на човешкото знание. Това е символ на колективния труд, който представлява Уикипедия и мисля, че е много хубав. Намира се в Слубице, Полша, на границата с Германия, само три минути по моста и сте във Франкфурт на Одер.

В крайна сметка, българската Уикипедия е наше общо дело. Тя може да бъде толкова богата, колкото ние я направим. Така че, ако имате знания, време и желание, не се колебайте да се включите и да допринесете за това общо благо.

Sticky Post

700 кена и бутилки – спасени и пари за Червения кръст – дарени

Голяма лична акция си спретнах през юли и август – да лишавам от улици, тревни площи и всякакви публични места изоставени празни бутилки и кенове, да ги връщам в автомата на Кауфланд и да дарявам парите за Червения кръст. И тук ще разкажа малко подробности. Тайната ми надежда е да успея да мотивирам още някой да направи това – било то еднократно или да го превърне в навик.

Някак на шега започна – паркирам, а на паркинга до мен няколко чисти, празни бутилки от вода, захвърлени. Ами – лесно се отзоваха в багажника. И после се превърна в рутина – да имам пликче, да взема ако има наоколо, да отнеса, да предам. Не изисква много, не е кой знае какво.

За мен важното е, че тези близо 700 опаковки вече не тежат на планетата и на нашата лакома човешка съвест! Тези 271 кена и 425 пет опаковки, бутилки, които щяха да си тънат по улици, из храсти, сред природата, да мърсят, да отнеме едно 200-500 години, докато изчезнат, сега са рециклирани!

За два месеца, с лекота и без грам зор – близо 700 опаковки по-малко из природата! Не е ли яко!

Ако един алуминиев кен тежи ~15 грама, 271 кена са равни на 271×15=4065 грама, или ~4,07 кг.

Ако една PET бутилка тежи ~30 грама, 425 бутилки са равни на 425×30=12750 грама, или ~12,75 кг.

Алуминиевите кенове имат по-голям отпечатък от добива на суровина, но по-малък отпечатък при рециклирането. Алуминиевите кенове се рециклират по-лесно и процесът е по-енергийно ефективен. Алуминият може да се рециклира неограничен брой пъти, без да губи от качествата си.

PET бутилките са по-леки за транспорт, но добивът на пластмаса от петрол и процесът на разграждане в природата имат сериозно негативно влияние.

Gemini ми направи визуализация как изглеждат тези 271 кена и 425 бутилки, не е малко, нали.

Е, да, ядосвам се много на всеки, който е бил безотговорен и ги е мятал тези 700 опаковки от напитки където му падне – под път и над път. Не ги разбирам тези хора!

Да, сумата, която дарих за тези два месеца не е голяма – малко над 30 лева. Но пък е супер, че съм ги дарила. Това е вторичен ефект.

До преди тази акция основно съм събирала и връщала в цветните контейнери за рециклиране. Вярвам в тази система, но повече вярвам на машините в супермаркетите, защото давайки по 0.05 стотинки на бройка мотивацията, че реално ще ги рециклират е по-голяма.

Какви опаковки намирам най-често ли? Просто от минерална вода, след това – от енергийни напитки, след това – от бира. Мисля, че машините сканират баркодовете и най-вероятно имат доста точна статистика какво се предава най-много. Тези данни биха могли да се използват и да се поканят / задължат най-големите замърсители да инсталират из градовете подобни машини.

Много съм благодарна, че в нашия град, София, вече има подобни машини, макар и малко. Браво на тези вериги, които са положили усилия за това!

Все пак. Какво бих се радвала да има още:

  • сходни машини на повече места и в повече вериги (това е сериозно, наистина е нужно!)
  • да имам избор за коя кауза искам да даря, в момента можех да дарявам само на Червения кръст; например за Гората.бг или за Капачки за бъдеще ще е супер да може!
  • да има някъде месечен отчет колко и какви опаковки са приети (вероятно има, не намирам)
  • колко са дарените от машина / обект / верига средства месечно / на 6 месеца
  • дарените да казват месечно / на 6 месеца за какво са изразходвали ранените им средства

Е, аз продължавам. Ако видя на пътя си изоставен кен или бутилка – прибирам ги. И после – предавам за рециклиране, а парите дарявам за кауза. Хайде и ти! Лесно е!

p.s. хм тази публикация чудно се вписва в последната ми за дарителството, може да искаш да я погледнеш и нея тук 🙂

Sticky Post

Дарителството в България – 2025 – ами, европейци сме си!

Преди дни бе оповестен доклад за дарителството в България 2025, част от мащабен международен проект. Световният доклад за дарителството 2025 е резултат от глобално сътрудничество между британската фондация CAF, българската фондация BCause и още десетки водещи организации по света, работещи за общественото благо. Данните са събрани сред повече от 55 000 души в 101 държави. В допълнение, чрез фондация BCause България е една от 20-те държави в света, които провеждат дълбочинно проучване на дарителските нагласи и практики.

Споделям част от най-любопитните за мен резултати. И ги споделям с доза надежда, от каквато мисля в обществото ни има огромна нужда.

Според доклада:

  • 57% от българите са дарили през 2024-та, средно за Европа – 59%, почти сме там!
  • едва 14% от българите са доброволствали през 2024-та, средно за Европа – 18%, средно за света – 26%, тук имаме още работа, ама наистина …

Как даряваме? Данните са интересни:

Защо даряваме?

Защо хората не даряват? Тук ключово е доверието в организациите и мисля има още да се поработи в тази посока.

Ето и какво би мотивирало повече хората

За мен много любопитно е за какво даряват хората. И тук е мястото да споделя, че аз дарявам за всички почти от изброените групи, вероятно само без за религиозни организации.

Кои каузи най-често подкрепяме в България с доброволчество и сравнение с дарителството? Отново при мен да си кажа – доброволчеството е най-вече свързано с природа, деца, възрастни хора, образование, култура и изкуство, права на човека. А при вас как е? Напишете ми в коментар 🙂

Ииии по моята тема и експертиза – как хората научават за организациите, мисля няма изненада, но е хубаво самите организации още малко да помислят и се активират.

Още? Има тук World Giving Report – WGR

http://www.worldgivingreport.org/

Повече можете да четете и тук: https://www.bcause.bg/projects/world-giving-report.html

А вие доброволствате и дарявате ли? Хайде заедно!

Sticky Post

Моите приятели. Фредрик Бакман

Книгата Моите приятели на Фредрик Бакман очаквано мноооого ми хареса. Както всичко, което съм чела от този автор. Но на тази книга плаках на почти всяка страница.

Майсторски разказана история за съвсем обикновени хора. Трима приятели, както се вижда и от корицата. Браво на Дамян Дамянов за корицата!

Няма да споделям сюжета, да разказвам за героите и тяхната човечност, необичайност и обичайност. Давам няколко цитата за доказателство, но и си ги записвам за спомен:

„Възрастните все си мислят, че могат да предпазят децата, както им попречат да ходят на опасни места, но всеки тийнейджър знае, че това е безсмислено, защото най-опасното място на света е вътре в нас. Крехките сърца могат да се счупят, независимо дали се намират в някоя тъмна уличка, или в дворец.“

„Струваше им се, че лятото на кея преди двайсет и пет години ще продължи завинаги, защото с лятото винаги е така, когато си почти на петнайсет.“

„Въображението е единственото, което ни спира да не мислим постоянно за смъртта. А когато не мислим? О, това са най-хубавите ни мигове.“

„За да сме напълно честни, в днешно време на планетата има страшно много известни хора, толкова много, че почти няма някой, който да не е известен.“

„Светът е доста изобретателен, може да пречупва децата по най-различни начини.“

„Когато се смееха заедно всички те си принадлежаха едни на други.“

Преводът е на Любомир Гиздов.

Книгата Моите приятели си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Препоръчвам ви да я прочетете. Идеална за уикенд време или лятно безвремие.

Ако не сте чели нещо от Бакман и ви е любопитно – намирам, че съм писала за Човек на име Уве, Ние срещу всички, Нещата, които синът ми трябва да знае за света.

Sticky Post

If Cats Disappeared From The World. Genki Kawamura

При едно от последните ми пътувания изчетох бързико каквото си носех за из път и с голяма радост влязох в голяма книжарница в центъра на Флоренция. Бях с тийнейджъри и за тях това също бе любопитно и желано. Отнесохме почти час в триетажната книжарница и си тръгнахме с няколко книги. Сред тях бе и If Cats Disappeared From The World, за която ще споделя накратко тук.

Обичам японските автори, защото винаги поднасят нещо неочаквано за мен, умеят да преплитат магическото в здраво стъпилия на земята реализъм, не са прекалено разточителни и винаги има котки, музика и забавни елементи. Разбира се и любов, една така прибрана и не шумна любов, както и храна, мда. Е, книгата на Генки Кавамура не прави изключение.

Оставям си няколко цитата, като си ги превеждам на български сама:

„Виждал ли си Дявола? … Дяволът изглежда точно като теб.“

„Хората винаги опитват да вземат нещо срещу нищо. Но това е кражба. Ако вземеш нещо, то това означава че някой, някъде губи нещо.“

„Мобилните телефони ги има от около 20-тина години, но наистина за толкова кратко време те успяха да постигнат пълен контрол върху нас.“

Забавна, лека, въпреки преплетените сериозни теми, актуална е тази книга и ако ви попадне – не се колебайте, зачетете и прочетете я.

Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

Следата Шекспир 2025

Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.

Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.

Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.

Първата дискусия бе в голямата зала на новата библиотека на НБУ, СЕМИНАР: Образователното представление „Венецианският търговец“ на Народния театър.

Модератор: проф. Виолета Дечева, д.н.

Дискутанти:

доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“                                                                    доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“

доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“

гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“

Гост: д-р Явор Гърдев

Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.

Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:

народно (Народен театър) – лукс

цветно (Венеция) – черно-знатно

пищно (Венеция) – минимализъм

комедия – некомедия

преобличане – липса на такова

магично – реалистично

Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.

Ето кадър от дискусията

Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.

Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ: „Как да превръщаме теоретични хипотези в практически инструменти на постановъчната интерпретация“ – от тази лекция си тръгнах с най-много записки.

лектор: д-р Явор Гърдев

Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.

Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!

За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!

Догодина не пропускайте!

Sticky Post

Ю Хуа в София Литературни срещи 2025

Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.

Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.

Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.

Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.

Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:

„Писането – събуждане на паметта“

„Писателят пази историята по-добре от археолога“

„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“

„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“

„Паметта сама по себе си е живот“

„Животът винаги ще е по-мощен от писането“

Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.

Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.

За романа Живи съм писала през лятото на 2021 тук.

Sticky Post

DigiHack НБУ: Когато студентите хакват бъдещето на образованието

С Ася, Симона и Вержиния - сърцето на събитието

Миналият уикенд имах щастието да бъда част от едно събитие, което ме изпълни с надежда, вдъхновение и възхищение – DigiHack НБУ, дигиталният хакатон в Нов български университет, организиран от студенти за студенти. Темата тази година беше „Образование“ – и няма как да е по-навременно. Защото образованието, както всички усещаме, има нужда от нов подход, от повече технологии, от повече сърце. И точно това донесе DigiHack.

Идеята за хакатона се роди в час по маркетинг стратегии за уеб през ноември. Двете сестри Ася и Симона Андрееви винаги седяха на първия чин и както говорихме – предложиха да направим това събитие. Ръководството на НБУ даде разрешение, студентите се събраха в екип, намериха се и спонсори и партньори и ето, че на 11-13 април 2025 се проведе хакатона и то с голям успех!

В рамките на 48 часа над 50 участници в екипи проектираха и разработиха решения, които решават реални проблеми в образователната система (а то не е като да няма) – от по-достъпно онлайн обучение, през инструменти за адаптивно учене, до платформи за ангажираност на ученици и студенти, преподаватели и родители. Видяхме идеи, които можеха спокойно да се превърнат в стартъпи, искрено вярвам някои поне ще се реализират наистина.

Специални поздравления заслужават невероятните организатори – Симона и Ася Андрееви, които с ентусиазъм, внимание към детайла и огромна любов към общността създадоха пространство, в което се раждат идеи, създават се приятелства и се гради увереност.

Образованието има бъдеще. И това бъдеще говори на езика на технологиите, сътрудничеството и креативността.

Sticky Post

In memoriam: Владо Kaladan Петков

Пиша този пост с голяма тъга. Вчера, 15 април 2025 г, загубихме Владо – Владимир Kaladan Петков. След близо година битка, все пак ракът победи.

Владо е човек от голям мащаб, важен за развитието на уеб и дигиталната среда в България, мощен двигател, дълги години винаги в авангарда на онлайн пространството, а в допълнение – добър приятел, енциклопедична личност, великолепно чувство за хумор и смях, който не може да бъде забравен.

С Владо се познаваме някъде от края на 90те. От времето на *BPM – вероятно най-ключовия и мащабен проект от онази епоха за хиперкултура, който създаваше поле за свързване, изгради смислена общност, която сякаш е в основата на не малко актуални дигитални проекти и днес. Изключително бе това време, това начинание, тези хора, този проект.

Владо винаги бе пионер. Още от онези години направиха бих го нарекла творчески тандем с Еленко Еленков. Двамата поставяха начала, измисляха си неща от бъдещето (поне за мащаба на България) и превръщаха в мащабни проекти не едно и две свои хрумки.

И Владо и Еленко бяха сред първите блогъри у нас. После бяха сред най-активните в българското туитър пространство. После стартираха Говори Интернет, което с лекота за няколко години превърнаха в на шега, но и наистина в подкаст-империя, с много различни, всички смислени тематични подкасти. Бяха и от първите, както винаги, които говореха, водеха обучения за подкастите.

Владо допринесе много за дигитализацията на Икономедиа, в частност за онлайн версията на Дневник. „В различни роли през годините (между 2006 и 2011) той беше част от екипа, развил „Дневник“ като дигитален продукт и има заслуга за дългия път, който сайтът на бизнес всекидневника извървя до това днес да бъде най-влиятелната онлайн новинарска медия в България. Блогосферата, качването на хартиеното издание в Kindle (2011), разработването на приложения, на социалната мрежа към форума, на някогашната рубрика „Голямата снимка“ и много други функционалности и проекти.“ пишат в Дневник.

Владо имаше око за живота, можеше да го запечата в кадър по своя лек и различен начин. Снимките му, вероятно доста малко от тях, могат да се видят още на сайта му. Една от моите любими ми снимки е именно негово дело.

През 2008-2009-та се създаде българският клон на IAB – Interactive advertising bureau и Владо бе сред основателите, като представител на Икономедиа. Тогава бяхме мисля 6-7-8 души, заедно с представители на Dir.bg – по-често Владо Жеглов, Darik – Радосвет по-често изпращаше Людмил, NetInfo, Жанет Найденова, Момчил от Mail.bg, разбира се и Сашо Варов. Събирахме се веднъж месечно. Доста често на обяд в ресторант Добро, до театър София. Беше време на интензивни разговори, понякога спорове, поставяхме основите на по-организираното и стандартизирано присъствие онлайн. Ролята на Kaladan бе ключова. Славно време.

Нещо, което може би малко хора знаят е, че Владо бе активен доброволец към българската Уикипедия, като качваше щедро снимки. В някои от срещите ни ми разказа, че е подел инициатива да намира лоши снимки от градове из България в уики страници и да ходи да снима от сходен ракурс и да заменя старите с нови по-добри снимки. Уау. Тихо и последователно помагаше и с това.

През 2008-ма на БГУеб връчихме на Владо награда за цялостен принос за българското уеб пространство. Снимката по-горе е от там. Писала съм леко и в блога.

Намерих публикация в сайта на ФМИ, СУ (добре че от 100 години не са сменили сайта си) с програмата от БГСайт 2010 – семинара Крачка напред, където Владо имаше лекция „Мъртъв ли е Web“.

През февруари 2011 съм го снимала и писала редче тук. И именно такъв ще го помня – усмихнат, артистичен, приятел!

На БГУеб 2012 Владо отново е бил лектор, заедно с Бойчев и Варов. Писала съм тук.

Владо беше голям фен на отворената култура, отворения код, линукс. И едно от нещата, с което постоянно ме бъзикаше, беше дебиан на моя лаптоп и крона, който пусках, да си събирам пощата 🙂 Оставям си го тук, макар малко хора ще знаят какво е.

Когато писах книгата за подкастите – „Подкастите – гласът на Интернет“ – направих епизод за Създателите в разговор с Владо и мисля се получи много хубав, онлайн е и може да се чуе.

Към всичко друго Владо и преподаваше – в СУ и в НБУ, като след като времето му не достигаше поех негов курс в НБУ, Уебдизайн, за журналисти. Той държеше да продължа линията му, но някак във всички тези години за уеб мислехме доста еднакво, виждахме се и дискутирахме. Знаехме, знаем, че журналисти и като цяло комуникатори не бива да се боят от код, следва да имат грамотност в тази посока и продължавам да водя курса на Владо в НБУ именно с тази мисия.

Не е маловажно, вероятно не е и изненадващо, че с Владо споделяхме и еднакви политически виждания. Демокрацията, свободата, развитието бяха сред темите, за които говорехме помежду си, но и сред нещата, в които Владо силно вярваше и работеше активно. В последните години и като член на Да България.

Владо бе бохем, от класическите. Едно от нещата, които правихме през годините заедно бе да ме води из малки, уютни местенца за хапване из София. Обичаше хубавата храна и напитки. Както и игрите, филмите, улиците, хората, живота. Такъв ще го помня – усмихнат и забавен, раздаващ, споделящ, търсещ, създаващ.

Вероятно изпускам много неща. Защото Владо бе вселена. Вдъхновител от голяма класа. Приятел, който много ще липсва.

Благодаря ти, Владо! Оставаш с нас, знаеш го. Благодаря!

Sticky Post

My friendly shortlist for exploring Sofia

Sofia is a city that I absolutely love – this is really my place. So if you’re visiting, I want to make sure you get the best out of your time here. Whether you’re into history, art, great food, or just strolling around and soaking up the atmosphere, there’s something for everyone.

Sofia is a fascinating blend of past and present, where rich history and diverse cultures intersect. Nestled at the foot of Vitosha Mountain, Sofia is adorned with remnants of its Byzantine, Ottoman, and Soviet inheritances, visible in its eclectic architecture and cultural tapestry. From the ancient Roman ruins of Serdica to the Ottoman-era mosques and the Soviet-style buildings, Sofia is a living museum of its complex history. Here’s my personal shortlist of must-see places and experiences in Sofia!

So, here we go. The list became quite long, so feel free to jump to what’s interesting for you.

Spots for Art & History

  • Sofia City Gallery
  • National Gallery – located in the former royal palace, it’s packed with stunning artwork and history.
  • National Historical Museum
  • For contemporary art events check Toplocentrala
  • Sofia Opera and Ballet
  • Sofia University‘s main building
  • Central Halls (Central Hali) – A historic market hall in the city center, offering a mix of traditional Bulgarian foods, shops, and architectural beauty.

Best walks in the city

  • Vitosha boulevard and all the small streets around – The heart of the city! Lined with shops, cafés, and street performers, it’s a must for people-watching. Make sure to take a few detours into the side streets – they’re full of hidden gems.
  • Shishman street – One of my favorites! It’s got a cool, artsy vibe with independent shops, cute cafés, and a relaxed atmosphere.
  • Park in front of the National Theatre – This is my go-to spot for a little break. The fountains, benches, and stunning architecture make it perfect for photos (or just some peaceful time). Some performances at the theatre even have English subtitles, so it’s worth checking the schedule!
  • National Palace of Culture park – Another great urban escape with plenty of greenery, a cool fountain, and a lively atmosphere.
  • Eagles Bridge & Lion Bridge – Both are important city landmarks and great spots for a scenic walk, offering beautiful views and a taste of Sofia’s history.

Iconic Landmarks

  • Alexander Nevsky Cathedral – The postcard image of Sofia!
  • St. Sofia Church – One of the oldest buildings in the city
  • St. Nedelya Church – A beautiful and historically significant church in the city center, surrounded by many other remarkable churches worth visiting.
  • Other Churches in Downtown Sofia – There are plenty of other stunning churches scattered around the city center, each with its own unique story and architectural charm
Photo credit - Deensel, Wikipedia

Where I love to eat

  • Little Things – A cozy, charming restaurant with a great menu and lovely ambiance.
  • Crazy Diamond – If you’re looking for a lively place with delicious food, this is a great choice.
  • Villa Rossiche – This one is perfect if you have a sweet tooth – their desserts are amazing!
  • Raketa Rakia Bar – Want to try authentic Bulgarian food with a glass (or two) of rakia?
  • Skara Bar – A great spot for grilled meats and traditional Bulgarian flavors.
  • Georges and Jose – A fantastic option for delicious European-style cuisine with a cozy atmosphere.

Best bars & nightlife

  • Kanaal Bar – A fantastic place if you love craft beer and chill vibes.
  • 65 Svetulki Bar – One of my favorite spots for an evening drink, but heads up—it’s super popular, so a reservation is a good idea.
  • Rock’n’Rolla – A great spot for rock lovers, playing classic and modern rock hits all night.
  • Jazz Bar – If you’re in the mood for some smooth jazz and a cozy atmosphere, this is the place to be.

Sure the list can be very long – Sofia has many nice night clubs, music and / or drinking place.

Getting out of the city

  • Vitosha Mountain – If you have time, definitely head up to Vitosha for some fresh air and incredible views.
  • Dragalevtsi Monastery – a beautiful spot just outside the city
  • Hiking & Monasteries – Sofia is surrounded by beautiful hiking trails and historical monasteries. Even if you only have 2-3 hours, you can easily take a short hike or visit one of the many monasteries nearby. Everything is close and easily accessible for a quick adventure into nature.

Something a bit different

  • Escape Rooms (The 3 Key Rooms & More) – I love a good escape room, and Sofia has some of the best! If you enjoy puzzles and a bit of adventure, definitely check them out.
  • Free Sofia Tour – If you want to learn more about the city’s history and hidden stories, this free walking tour is a fantastic way to explore.
  • Free Graffiti Tour – Sofia has some incredible street art, and this tour is the perfect way to discover the coolest murals and graffiti spots.

Yes, my Sofia has this amazing way of mixing old and new, calm and lively, all in one place. I hope you love exploring it as much as I do! If you visit any of these spots, let me know what you think!

Sticky Post

Разкази от пандемията или как се сприятелих с един комар. Иван Димитров

Разкази от пандемията. Иван Димитров

Разкази от пандемията или как се сприятелих с един комар.“ е сборник с разкази на младия български писател Иван Димитров. Книгата получих като подарък и от много време, като че около година, стои на нощното ми шкафче и чета, когато имам нужда да се усмихна, да се разсея и да се сдобия с оптимизъм. Защото разказите в тази книга са именно такива – забавни, кратки, необичайно-обичайни, хем леки, хем ама доста лъкатушещи на моменти. Както това „з“ на корицата. И както на много места „ззз“-кането на комара.

Комарът като другото „аз“. Комарът като приятел, съквартирант, комшия, желан гост, нежелан гост, досадник, доверено лице, роднина, ням свидетел, събеседник, повод за разговор, повод за мълчание, обект на гонение, свидетелство за живот.

Да, разказите са от пандемията. Но макар да знаем коя именно пандемия, то може да е всяка пандемия. И това ги прави универсални. Днес ми звучат съвсем навременни.

Браво, три пъти „Ура!“ за Иван и за комара!

Великолепно издание на Издателство Кота 0.

Още по-чудни корица, графичен дизайн и илюстрации от Бояна Павлова.

Книгата е едно бижу, което препоръчвам и за четене и за подарък.

Sticky Post

Рана. Захари Карабашлиев

Рана на Захари Карабашлиев е, по скромното ми мнение, най-силната му книга. И е хубаво да се чете. Преди години, когато излезе първия роман на Захари Карабашлиев – 18% сиво го купувах и подарявах на много хора, които не четат, защото бе забавен, лесен за четене, динамичен и всички го харесваха много. Рана е по-скоро обратното – не лек, тъжен, сериозен, но се надявам много хора да го прочетат.

Истински майсторлък се изисква, за да се напише достоверно, от дистанцията на времето, толкова лично разказана история. За толкова необговорена страница от историята на страната ни. Освен роман, книгата може да служи за учебник по история. И дано поне учителите по история я прочетат. За да не стои като рана този важен епизод от миналото на България.

Уж е за историческите събития от преди повече от 100 години, а всъщност Рана е за днес. За разделението между хората, за липсата на милост, за войната като най-нечовешкото действие, за нуждата от близост, от хоризонт, от мечти. За бежанците и границите – тези в главите на хората и на картите, фикция, която струва винаги много човешки съдби.

Сава, студент по право, войник на Добруджанския фронт и малката Ленче търсят своето спасение. И минават през нищетата на военното време, през ниви, поля, села, срещат войници, загубили разсъдъка си хора, добри люде.

Днес е 3 март 2025 г. и нарочно избирам тази дата, за да споделя за романа Рана. Днес е важно да четем – повече от всякога. Да знаем историята си – повече от всякога. Да съхраним човешкото у себе си – повече от всякога.

Великолепна корица на Дамян Дамянов.

Sticky Post

Куклената къща. Туве Янсон

Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.

И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.

Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.

Препоръчвам.

Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!

Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.

Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.

Sticky Post

Нежното изкуство на шведското разчистване. Маргарета Магнусон

За Нежното изкуство на шведското разчистване на Маргарета Магнусон научих от публикация на Мария Донева и ми стана любопитно.

Книжката е малка и се минава много бързо. И е за разчистването в края на живота. Това не го бях разбрала. Но все пак си взимам някои подсказки – как да не се зариваме с вещи, как да се освобождаваме от вече натрупаното и как да живеем по-спокойно. И за самоуважението, за спомените, за тежестта на миналото. И за лекотата на живота.

Пиша тук не защото книгата ми хареса, мисля че можеше още, но защото знам, че самата идея би била полезна за доста хора, та да ги подсетя.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Sticky Post

Ловецът на хвърчила. Халед Хосейни

Ловецът на хвърчила започнах на хартия преди години и сега успях да довърша, но в аудио формат. И със сигурност е една от най-изненадващите и разтърсващи книги за мен, които съм чела напоследък.

Самата история, монументална, с много обрати, не ме изненада. Изненадаха ме много детайли за Афганистан. И за неговите хора. Както самият автор ги определя – добри, леко наивни, леко щури. Но и земи, подложени на големи изпитания, отвън и отвътре. А хората, повечето хора остават такива – наивни добряци, въпреки всичко.

Великолепен прочит за Сторител на Владимир Михайлов, в превода на Любомир Николов. Радвам се, че книгата е добре издадена на български език и на хартия и в аудио формат. Надявам се повече хора да я прочетат.

Sticky Post

The Soul Trembles. Chiharu Shiota

По силата на съдбата в Париж се оказахме малко след откриването на изложбата на Чихару Шиота The Soul Trembles в Grand Palais (11 декември 24 – 19 март 25).

Мисълта ми е още там, оплетена, опъната като цветна лента, напрегната, свързана, изживяваща, жива. Като работите на Чихару.

Първата е наречена Where are we going? и е още в предверието. Бели лодки, които висят от купола и се поклащат нежно от полъха на течението.

Продължава с In the hand.

Макар вече да съм пленена, нямам идея още колко и какво ме чака в следващите зали … и се оказвам в червено море от безкрайни нишки, оплетени около метални лодки в огромно помещение – Uncertain journey.

Няма как да опиша всичко, още по-малко – да се усети само от няколко снимки и реда, но публикувам само за да си напомня да следя изкуството й, както и да ви поканя да се огледате, ако наминавате тези месеци до Париж или в бъдеще, където Шиота показва работите си.

Това е композицията Inside-Outside – прозорци, които са били използвани, които авторката събира при събарянето на стари сгради в Източен Берлин (около 2009-та година).

Accumulation – Searching for the destination е последната, изумителна инсталация на авторката в тази изложба. Куфарите, които носят спомени и формират паметта. Шиота споделя, че е вдъхновена от паметниците и архивите от 80те години на миналия век на Кристиан Болтански.

Въображението ми е силно разтърсено и съм благодарна, че имах шанса да посетя тази изложба.

Sticky Post

Коледни подаръци – препоръки декември 2024

Споделям за коледните подаръци, вече по традиция, които избрах да направя за своите близки и приятели. Обикновено избирам подаръците през септември до ноември. Също през ноември рисувам и надписвам картичките. И още в първите дни на декември опаковам и изпращам 🙂

Този пост стои в чернова от 2-ри декември и се радвам, че на 23-ти успявам да го завърша, пък дано вдъхнови някого и за догодина дори. Споделям, защото си мисля, че може някой да се улесни и да хареса някоя от идеите.

Всички по-долу лично и силно препоръчвам, взимам за подаръци, а подарявам много, не само по Рождество и знам, че са супер-избор, поне за мен и моите приятели:

Сугестопедични езикови курсове от Седемте ключа

Шалове от Естер Гомбаш

от Маруда – мили дребни красиви неща, изработени ръчно с много любов

от Кашон Хармоника – хубави храни

от Подари си смисъл – бутилки и термоси за вода Dopper

от Книжарницата зад ъгъла – книги, няма как без книги, най-любимата ми книжарница!

от Pixi фотокниги – фотокниги и календари, а вече и магнитчета с ваши снимки

от Цветята на Камен – цветя в бъдеще време 🙂

от Ателие – чудни аранжировки със сукуленти

Познавам лично хората зад тези места, имам доверие в тях и виждам, че влагат много труд и сърце в това, което правят. Именно затова избирам да ги подкрепя.

О, да, всяка година купувам и от изработените от студентите в НБУ коледни украси – много якииии! Тази година бяха основно еленчета от стъкло.

За себе си, както всяка година, ще подаря дарение на скромни суми на няколко организации, в чиято дейност силно вярвам – Предай нататък, Розовата къща, Карин дом, НМД и ДоброТворилница в помощ на Фондация П.У.Л.С. – взех цяла банда Йода с коледни шапки за подарък и са наистина много якиии.

За себе си тази година подарих и още един супер подарък – една стихосбирка, която веднага стана моя любима. За нея благодаря на Георги Г., който ни отведе в любимата си книжарница в Париж и я намерих чакаща ме една бройка на 3-тия етаж. Но за нея ще пиша отделно.

Пожелавам на всички по-малко нерви, повече мир със себе си, така ще има и повече мир по света. А това пожелавам на всички ни – мир.

Хубави празнични дни!

Sticky Post

Цяло тяло. Цвета Делчева

Тази книга чака отдавна на нощното ми шкафче.

От Цвета Делчева четох „Реконструкция“, преди години (тогава правих и интервю, в Кафене е публикувано). Знаех, че ще прочета нещо още по-хубаво, и не се излъгах.

Цяло тяло“ е роман, който поглежда към човешката съдба от перспективата на различните връзки. В трагичен пътен инцидент загива жена. Историята й виждаме през очите на жена-очевидец, на шофьор на автомобил в насрещното, на братовчеда, чичо й, актьор, братовчедка, приятелка от детството, по-голямата й сестра, зет, барман, асистент-режисьор на кастинга, съпруга, журналиста, племенничка, племенник, разследващ полицай, прокурор. Животът, разказан от толкова много ъгли, а всъщност един. Цял.

„Хората с въображение страдат повече.“

„Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.“

Романът се чете бързо. Не е лесен, но е хубав и мъдър. Поздравления за авторката!

Sticky Post

Злато. Крис Клийв

Романът Злато на Крис Клийв бе идеалното четиво около Олимпиадата. Но книгата е разтърсваща и далеч не е само за Олимпиада, за спорт, за медали и победа. И като всяка книга на издателство ICU е изпипана от край до край – селекция, превод, корица, цялостно издание, да му е удоволствие на човек.

След Възпламеняване очаквам всяка книга на Крис Клийв с нетърпение. И имам високи очаквания. Не се излъгах и сега.

Романът е всъщност за живота като злато. За болката, при спорта, но и при любовта, при родителството. За отдадеността – и на спорта, но и на семейството. За това, че можеш да си най-обичаща майка и без да си износила и родила детето си. За отговорността да си човек.

„Можеш да бъдеш тъжен само ако си позволиш да свържеш точките; ако допуснеш разпръснатите моменти в своята съвкупност да очертаят някаква низходяща тенденция, от която да проявиш глупостта да извлечеш генерални изводи.“

„Един миг на болка няма как да бъде непоносим, освен ако не му позволиш да се свърже някак с миговете от двете му страни.“

„Единственото ми злато ще е животът й.“ Джак предлага сделка на Вселената, докато тече операция на дъщеря му.

Динамичен, до болка искрен роман, носещ няколко истории с много пластове. Четим, въпреки тежката тема. Краят е добър. Сякаш през цялото време като читател се молех да е такъв, но не очаквах да е такъв. И това ме изненада приятно.

Препоръчвам да прочетете романа. Злато е.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Sticky Post

Цял един живот. Роберт Зееталер

Романът Цял един живот на Роберт Зееталер е сред любимите ми.

Целият живот, семпъл, истински, без драма, с приемане, със спокойствие, с мъка, изживян, преживян, отсъстващ, нещастлив, без обич, без чуждо присъствие, без другите, дори без нужда от други, пестелив, брутален, като лавина, която го помита, като Алпите, суров, безмълвен, като война, която идва и не знаеш от кои си, защото просто си.

Естествен, чист език, без ненужни думи.

“Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

Майсторски разказана история. Чете се с лекота.

Чудна корица.

Препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.