[go: up one dir, main page]

BG64465B1 - Инхибитори на интерлевкин-1 бета конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа, и използването им като лекарствено средство - Google Patents

Инхибитори на интерлевкин-1 бета конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа, и използването им като лекарствено средство Download PDF

Info

Publication number
BG64465B1
BG64465B1 BG102624A BG10262498A BG64465B1 BG 64465 B1 BG64465 B1 BG 64465B1 BG 102624 A BG102624 A BG 102624A BG 10262498 A BG10262498 A BG 10262498A BG 64465 B1 BG64465 B1 BG 64465B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
group
ice
mmol
disease
igif
Prior art date
Application number
BG102624A
Other languages
English (en)
Other versions
BG102624A (bg
Inventor
Mark Batchelor
David Bebbington
Guy Bemis
Wolf Fridman
Roger Gillespie
Julian Golec
Yong Gu
David Lauffer
David Livingston
Saroop MATHARU
Michael Mullican
Mark Murcko
Robert Murdoch
Philip Nyce
Andrea Robidoux
Michael Su
M. Wannamaker
Keith Wilson
Robert Zelle
Original Assignee
Vertex Pharmaceuticals Incorporated
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Family has litigation
First worldwide family litigation filed litigation Critical https://patents.darts-ip.com/?family=27534345&utm_source=google_patent&utm_medium=platform_link&utm_campaign=public_patent_search&patent=BG64465(B1) "Global patent litigation dataset” by Darts-ip is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Priority claimed from US08/575,641 external-priority patent/US6008217A/en
Priority claimed from US08/598,332 external-priority patent/US5874424A/en
Priority claimed from US08/712,878 external-priority patent/US5985863A/en
Application filed by Vertex Pharmaceuticals Incorporated filed Critical Vertex Pharmaceuticals Incorporated
Publication of BG102624A publication Critical patent/BG102624A/bg
Publication of BG64465B1 publication Critical patent/BG64465B1/bg

Links

Classifications

    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D243/00—Heterocyclic compounds containing seven-membered rings having two nitrogen atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D243/06—Heterocyclic compounds containing seven-membered rings having two nitrogen atoms as the only ring hetero atoms having the nitrogen atoms in positions 1 and 4
    • C07D243/10—Heterocyclic compounds containing seven-membered rings having two nitrogen atoms as the only ring hetero atoms having the nitrogen atoms in positions 1 and 4 condensed with carbocyclic rings or ring systems
    • C07D243/12—1,5-Benzodiazepines; Hydrogenated 1,5-benzodiazepines
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K5/00—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K5/02—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof containing at least one abnormal peptide link
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61K—PREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00—Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33—Heterocyclic compounds
    • A61K31/395—Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/55—Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having seven-membered rings, e.g. azelastine, pentylenetetrazole
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P1/00—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P1/00—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system
    • A61P1/04—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system for ulcers, gastritis or reflux esophagitis, e.g. antacids, inhibitors of acid secretion, mucosal protectants
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P1/00—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system
    • A61P1/16—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system for liver or gallbladder disorders, e.g. hepatoprotective agents, cholagogues, litholytics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P1/00—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system
    • A61P1/18—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system for pancreatic disorders, e.g. pancreatic enzymes
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P11/00—Drugs for disorders of the respiratory system
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P11/00—Drugs for disorders of the respiratory system
    • A61P11/06—Antiasthmatics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P13/00—Drugs for disorders of the urinary system
    • A61P13/12—Drugs for disorders of the urinary system of the kidneys
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P17/00—Drugs for dermatological disorders
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P17/00—Drugs for dermatological disorders
    • A61P17/02—Drugs for dermatological disorders for treating wounds, ulcers, burns, scars, keloids, or the like
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P17/00—Drugs for dermatological disorders
    • A61P17/04—Antipruritics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P17/00—Drugs for dermatological disorders
    • A61P17/06—Antipsoriatics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P17/00—Drugs for dermatological disorders
    • A61P17/14—Drugs for dermatological disorders for baldness or alopecia
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P19/00—Drugs for skeletal disorders
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P19/00—Drugs for skeletal disorders
    • A61P19/02—Drugs for skeletal disorders for joint disorders, e.g. arthritis, arthrosis
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P19/00—Drugs for skeletal disorders
    • A61P19/08—Drugs for skeletal disorders for bone diseases, e.g. rachitism, Paget's disease
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P19/00—Drugs for skeletal disorders
    • A61P19/08—Drugs for skeletal disorders for bone diseases, e.g. rachitism, Paget's disease
    • A61P19/10—Drugs for skeletal disorders for bone diseases, e.g. rachitism, Paget's disease for osteoporosis
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P21/00—Drugs for disorders of the muscular or neuromuscular system
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P21/00—Drugs for disorders of the muscular or neuromuscular system
    • A61P21/04—Drugs for disorders of the muscular or neuromuscular system for myasthenia gravis
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P25/00—Drugs for disorders of the nervous system
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P25/00—Drugs for disorders of the nervous system
    • A61P25/14—Drugs for disorders of the nervous system for treating abnormal movements, e.g. chorea, dyskinesia
    • A61P25/16—Anti-Parkinson drugs
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P25/00—Drugs for disorders of the nervous system
    • A61P25/28—Drugs for disorders of the nervous system for treating neurodegenerative disorders of the central nervous system, e.g. nootropic agents, cognition enhancers, drugs for treating Alzheimer's disease or other forms of dementia
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P29/00—Non-central analgesic, antipyretic or antiinflammatory agents, e.g. antirheumatic agents; Non-steroidal antiinflammatory drugs [NSAID]
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P3/00—Drugs for disorders of the metabolism
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P3/00—Drugs for disorders of the metabolism
    • A61P3/08—Drugs for disorders of the metabolism for glucose homeostasis
    • A61P3/10—Drugs for disorders of the metabolism for glucose homeostasis for hyperglycaemia, e.g. antidiabetics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00—Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00—Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/04—Antibacterial agents
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00—Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12—Antivirals
    • A61P31/14—Antivirals for RNA viruses
    • A61P31/18—Antivirals for RNA viruses for HIV
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00—Antineoplastic agents
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00—Antineoplastic agents
    • A61P35/02—Antineoplastic agents specific for leukemia
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00—Antineoplastic agents
    • A61P35/04—Antineoplastic agents specific for metastasis
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P37/00—Drugs for immunological or allergic disorders
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P37/00—Drugs for immunological or allergic disorders
    • A61P37/02—Immunomodulators
    • A61P37/06—Immunosuppressants, e.g. drugs for graft rejection
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P37/00—Drugs for immunological or allergic disorders
    • A61P37/08—Antiallergic agents
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P43/00—Drugs for specific purposes, not provided for in groups A61P1/00-A61P41/00
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P5/00—Drugs for disorders of the endocrine system
    • A61P5/14—Drugs for disorders of the endocrine system of the thyroid hormones, e.g. T3, T4
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P7/00—Drugs for disorders of the blood or the extracellular fluid
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P7/00—Drugs for disorders of the blood or the extracellular fluid
    • A61P7/04—Antihaemorrhagics; Procoagulants; Haemostatic agents; Antifibrinolytic agents
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P7/00—Drugs for disorders of the blood or the extracellular fluid
    • A61P7/06—Antianaemics
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P9/00—Drugs for disorders of the cardiovascular system
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P9/00—Drugs for disorders of the cardiovascular system
    • A61P9/10—Drugs for disorders of the cardiovascular system for treating ischaemic or atherosclerotic diseases, e.g. antianginal drugs, coronary vasodilators, drugs for myocardial infarction, retinopathy, cerebrovascula insufficiency, renal arteriosclerosis
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D401/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom
    • C07D401/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings
    • C07D401/06—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings linked by a carbon chain containing only aliphatic carbon atoms
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D401/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom
    • C07D401/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings
    • C07D401/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D403/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D401/00
    • C07D403/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D401/00 containing two hetero rings
    • C07D403/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D401/00 containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D405/00—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom
    • C07D405/02—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings
    • C07D405/12—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D405/00—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom
    • C07D405/14—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing three or more hetero rings
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D409/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having sulfur atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D409/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having sulfur atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings
    • C07D409/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having sulfur atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D413/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D413/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings
    • C07D413/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D417/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D415/00
    • C07D417/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D415/00 containing two hetero rings
    • C07D417/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms, not provided for by group C07D415/00 containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D471/00—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, at least one ring being a six-membered ring with one nitrogen atom, not provided for by groups C07D451/00 - C07D463/00
    • C07D471/02—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, at least one ring being a six-membered ring with one nitrogen atom, not provided for by groups C07D451/00 - C07D463/00 in which the condensed system contains two hetero rings
    • C07D471/04—Ortho-condensed systems
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D487/00—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, not provided for by groups C07D451/00 - C07D477/00
    • C07D487/02—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, not provided for by groups C07D451/00 - C07D477/00 in which the condensed system contains two hetero rings
    • C07D487/04—Ortho-condensed systems
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D498/00—Heterocyclic compounds containing in the condensed system at least one hetero ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D498/02—Heterocyclic compounds containing in the condensed system at least one hetero ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms in which the condensed system contains two hetero rings
    • C07D498/04—Ortho-condensed systems
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K5/00—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K5/02—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof containing at least one abnormal peptide link
    • C07K5/0202—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof containing at least one abnormal peptide link containing the structure -NH-X-X-C(=0)-, X being an optionally substituted carbon atom or a heteroatom, e.g. beta-amino acids
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K5/00—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K5/04—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof containing only normal peptide links
    • C07K5/06—Dipeptides
    • C07K5/06139—Dipeptides with the first amino acid being heterocyclic
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K5/00—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K5/04—Peptides containing up to four amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof containing only normal peptide links
    • C07K5/08—Tripeptides
    • C07K5/0821—Tripeptides with the first amino acid being heterocyclic, e.g. His, Pro, Trp
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61K—PREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00—Medicinal preparations containing peptides

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Physical Education & Sports Medicine (AREA)
  • Diabetes (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Biophysics (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Neurology (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Orthopedic Medicine & Surgery (AREA)
  • Hematology (AREA)
  • Neurosurgery (AREA)
  • Rheumatology (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Dermatology (AREA)
  • Pulmonology (AREA)
  • Communicable Diseases (AREA)
  • Heart & Thoracic Surgery (AREA)
  • Cardiology (AREA)
  • Endocrinology (AREA)
  • Obesity (AREA)
  • Crystallography & Structural Chemistry (AREA)
  • Urology & Nephrology (AREA)
  • Virology (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до нов клас съединения, които са инхибитори на интерлевкин-1 бета-конвертиращ ензим (ICE), до метод за получаването им и до фармацевтични състави, съдържащи тези съединения. Съединенията и фармацевтичните състави съгласно изобретението са подходящи за инхибиране на ICE активността и могат да се използват като средства срещу заболявания, опосредствани от интерлевкин-1 (IL-1), апоптоза, фактора, индуциращ интерферон гама (IGIF) и интерферон (IFN-гама), включително възпалителни заболявания, болести на имунната система, разрушаване на костите, пролиферативни заболявания, инфекциозни и дегенеративни болести. а

Description

(54) ИНХИБИТОРИ НА ИНТЕРЛЕВКИН-ΙβКОНВЕРТИРАЩ ЕНЗИМ, МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО ИМ, ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, КОЙТО ГИ СЪДЪРЖА, И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ КАТО ЛЕКАРСТВЕНО СРЕДСТВО
Област на техниката
Изобретението се отнася до нов клас съединения, които са инхибитори на интерлевкин-1 β-конвертиращ ензим (ICE). Изобретението се отнася също до метод за получаването им и до фармацевтични състави, съдържащи тези съединения. Съединенията и фармацевтичните състави от изобретението са особено подходящи за инхибиране на ICE активността и следователно могат да бъдат удачно използвани като средства срещу заболявания, опосредствани от интерлевкин-1 (“IL-1”), апоптоза, фактора, индуциращ интерферон гама (“IGIF”) и интерферон (“IFN-γ), в това число възпалителни заболявания, болести на имунната система, разрушаване на костите, пролиферативни заболявания, инфекциозни болести и дегенеративни болести. Изобретението се отнася също до методи за инхибиране на ICE активността и за намаляване произвеждането на IGIF и IFN-γ, и до методи за лечение на заболявания, опосредствани от интерлевкин-1, апоптоза, IGIF и IFN-γ, като се използват съединения и състави от изобретението. Изобретението се отнася и до методи за получаване на N-ациламино съединения.
Предшестващо състояние на техниката
Интерлевкин-1 (“IL-1”) е главен проинфламаторен и имунорегулаторен протеин, който стимулира диференциацията и пролиферацията на фибробластите, произвеждането на простагландини, колагеназа и фосфолипаза от синовиалните клетки и хондроцитите, базофилната и еозинофилна дегранулация и активацията на неутрофилите. Oppenheim, J.H. et 1., Immunology Today, 7, pp. 45-56 (1986). Като такъв този протеин участва в патогенезата на хронични и остри възпалителни и автоимунни заболявания. Например при ревматоидните артрити интерлевкинът е медиатор и на възпалителните симптоми и на разрушаването на хрущялния протеогликан в засегнатите стави. Wood, D. D. et al., Arthritis Rheum. 26,975, (1983); Pettipher, E. J. et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA 71,295 (1986); Arend, W.P. amd Dayer, J. M., Arthritis Rheum. 38,151 (1995). IL-1 е също и мощно средство за костна резорбция. Jandiski, J. J., J. Oral Path 17, 145 (1988); Dewhirst, Е E. et al., J.
Immunol. 8,2562 (1985). Алтернативно той се отнася като “фактор, активиращ остеокластите” в деструктивните костни заболявания като остеоартрит и множествена миелома. Bataille, R. et al., Int. J. Clin. Lab.
Res. 21 (4), 283 (1992). При някои пролиферативни заболявания, например като остра миелогенна левкемия и множествена миелома, IL-1 може да усили растежа и слепването на туморните клетки. Bani, М. R., J. Natl. Cancer Inst. 83,123 (1991); Vidal-Vanacloche, 10 F., Cancer Res. 54,2667 (1994). При тези нарушения, IL-1 стимулира също така произвеждането на други цитокини като IL-6, което може да измени проявите на тумора (Tartour et al., Cancer Res. 54,6243 (1994). IL-1 се произвежда предимно от периферните кръв15 ни моноцити като част от възпалителните отговори и се явява в две отделни форми на антагонист, IL-a и IL-Ιβ. Mosely, В. S.et al., Proc. Nat. Acad. Sci., 84, pp. 4572-4576 (1987); Lonnemann, G. et al., Eur. J. Immunol., 19,pp. 1531-1536(1989).
IL-1 β се синтезира като биологично активен прекурсор, pIL-1 β. При pIL-1 β липсва една обичайна водеща последователност и той не се преработва от сигнална пептидаза. March, С. J., Nature, 315, рр. 641-647(1985). Вместо това pIL-Ιβ се разкъсва от ин25 терлевкин-1 конвертиращия ензим (“ICE”) между Asp-116 и Ala-117, като се получава биологично активен С-краен фрагмент, открит в човешки серум и синовивален флуид. Sleath, Р. R., et al., J. Biol. Chem., 265, pp. 14526-14528 (1992); A. D. Howard et al., J.
Immunol., 147,рр.2964-2969(1991).1СЕецистеинова протеаза, локализирана главно в моноцитите. Тя превръща прекурсора IL-1 β в развита форма. Black, R A. etal.,FEBS Lett, 247, pp. 386-390 (1989); Kostura, M. J. et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA, 86, pp. 522735 5231 (1989). Преработването посредством ICE е необходимо също за транспорта на зрелия IL-1 β през клетъчната мембрана.
ICE или негови хомолози участват вероятно и в регулацията на умирането на клетките или на 40 апоптозага. Yuan, J. etal., Cell. 75, pp. 641-652 (1993); Miura, M. et al., Cell, 75, pp. 653-660 (1993); NettFiordalisi, M. A. et al., J. Cell Biochem., 17B, p. 117 (1993). По-точно се счита, че ICE или хомолозите на ICE са свързани с апоптозата при невродегенера45 тивните болести като болестта на Alzheimer и болестта на Parkinson. Marx, J. and M. Baringa, Science. 259, pp. 760-762 (1993); Gagliardini, V. et al., Science, 263, pp. 826-828 (1994). Терапевтичните приложения за инхибиране на апоптозата могат да включват лече50 нието на болестта на Alzheimer и болестта на Parkinson, удар, инфаркт на миокарда, атрофия на гръбначния стълб и стареене.
ICE се проявява като медиатор на апоптозата (програмираното умиране на клетките) в някои тьканни видове. Stella,Н., Science, 267, р. 1445 (1995); Whyte, М. and Evan, G., Nature, 376, p. 17 (1995); Martin, S. J. and Green, D. R., Cell, 82, p. 349 (1995); Alnemri, E. S., et al., J. Biol. Chem., 270, p. 4312 (1995); Yuan, J. Curr. Opin. Cell Biol., 7, p. 211 (1995). Трансгенна мишка c разкъсване на ICE гена е с намалена апоптоза, опосредствана от Fas (Kuida, К. et al., Science 267,2000 (1995)). Тази активност на ICE се отличава от ролята му като преработващ ензим за рго-IL-l β. Разбираемо е, че в някои тьканни видове, инхибирането на ICE може да не предизвиква секреция на зрял IL-1 β, но може да инхибира апоптозата.
Ензимноактивният ICE е описан преди като хетеродимер, съставен от две субединици, р20 и р 10 (молекулно тегло съответно 20 kDa и 10kDa). Тези субединици са получени от 45 kDa проензим (р45) чрез рЗО форма, през механизъм на активиране, който е автокаталитичен. Thomberry, N. A. et al., Nature, 356, pp. 768-774 (1992). ICE проензимът е разделен на няколко функционални домена: продомен (р14), р22/20 субединица, полипептиден линкер и р 10 субединица. Thomberry et al., пак там; Casano et al., Genomics, 20, pp. 474-481 (1994).
Пълната дължина p45 е охарактеризирана чрез нейните кДНК и аминокиселинните последователности. Патентните заявки РСТ WO91/15577 и WO 94/00154. Известни са също и р20 и р 10 кДНК и аминокиселинните последователности. Thomberry et al, пак там. Определена е последователността и са клонирани ICE на мишки и плъхове. Те имат висока степен на хомология на аминокиселинната последователност и последователността на аминокиселините с тези на човешкия ICE. Miller, D. К. et al., Ann. Ν. Y. Acad. Sci., 696, pp. 133-148 (1993); Molineaux, S. M. et al., Proc. Nat. Acad. Sci. 90, pp. 18091813(1993). Тридименсионалната структура на ICE е определена чрез разделяне на атомите посредством Х-лъчева кристалография. Wilson, К. Р., et al., Nature, 370, pp. 270-275 (1994). Активният ензим се явява като тетрамер на две р20 и две р 10 субединици.
Освен това съществуват хомолози на човешкия ICE със сходство в последователностите в местата на активните участъци на ензимите. Такива хомолози включват ТХ (или ЮЕ^или ICH-2) (Faucheu, et al., EMBO J., 14,p. 1914 (1995); Kamens J.,etal., J. Biol. Chem., 270, p. 15250 (1995); Nicholson et al., J. Biol. Chem., 270 15870 (1995)), TY (или ICE^J (Nicholson et al., J. Biol. Chem., 270, p. 15870 (1995); ICH1 (или Nedd-e) (Wand, L. et al., Cell. 78, p. 739 (1994)),
MCH-2, (Fernandes-Alnemri, T. et al., Cancer Res. 55, p. 2737 (1995), CPP32 (или YAMA, или апопаин) (Femandes-Alnemri, T. et al., J. Biol. Chan., 269, p. 30761 (1994); Nicholson, D. W. et al., Nature., 376, p. 37 (1995)), и CMH-1 (или MCH-3) (Lippke, et al., J. Biol. Chem., (1996); Femandes-Alnemri, T. et al., Canser Res., (1995)). Всеки от тези ICE хомолози, както и самият ICE, са способни да предизвикат апоптоза, когато са свръхекспресирани в трансфектирани клетъчни линии. Инхибирането на един или повече от тези хомолози с пептидилния ICE инхибитор Tyr-Val-Ala-Asp-хлорометилкетон води до инхибиране на апоптозата в първични клетки или клетъчни линии. Lazebnik et al., Nature, 371, p. 346 (1994). Описаните тук съединения също са годни да инхибират един или повече хомолози на ICE (виж Пример 5). Следователно тези съединения могат да бъдат използвани за инхибиране на апоптозата в тьканни видове, които съдържат хомолози на 1СЕ, но които не съдържат активен ICE или произвеждат зрял IL-1 β.
Факторът, индуциращ интерферон-гама (IGIF), е полипептид с приблизително 18-kDa, който стимулира произвеждането на Т-клетки на интерферон-гама (IFN-γ). IGIF се произвежда от активирани клетки на Kupffer и макрофаги in vivo и се изнася навън от такива клетки срещу ендотоксиновото стимулиране. По този начин съединенията, които намаляват произвеждането на IGIF, биха били полезни като инхибитори на такова стимулиране на Т-клетки, което на свой ред би намалило количеството на произведения IFN-γ от тези клетки.
IFN-γ е цитокин с имуномодулаторно действие върху редица клетки от имунната система. Поспециално, IFN-γ се включва в активирането на макрофага и Thl клетъчната селекция (F. Belardeili, APMIS. 103, р. 161 (1995)). Действието си IFN-γ проявява от части чрез модулиране на генната експресия по пътя на STAT и IRF (С. Schindler and J. Е. Darnell, Ann.Rev. Biochem., 64, p. 621 (1995); T. Taniguchi, J. Cancer Res. Clin. Oncol., 121, p. 516 (1995)).
Мишки, на които липсва IFN-γ или негов рецептор, имат множество дефекти във функцията на имунната клетка и са резистентни на ендотоксичен шок (S. Huang et al., Science. 259, p. 1742 (1993); D. Dalton et al., Science 259, p. 1739(1993);B. D. Caretai., J. Exp. Med., 179, p. 1437 (1994)). Hapeg c IL-12, IGIF ce явява като мощен индуктор на произвеждането на IFN-γ от Т-клетки (Н, Okamura et al., Infection and Immunity, 63, p. 3966(1995); H. Okamura etaL, Nature, 378, p. 88 (1995); S.Ushioetal., J. Immunol., 156,p. 4274(1996)).
Показано е, че IFN-γ участва в патологията, свързана с различни възпалителни инфекции и ав тоимунни нарушения и болести. Следователно съединения, които са в състояние да намалят произвеждането на IFN-γ, биха били полезни за подобряване на патологията, свързана с IFN-γ.
Не е изяснено биологичното регулиране на 5 IGIF, а с това и на IFN-γ. Известно е, че IGIF се синтезира като протеинов прекурсор, наречен “pro-IGIF”. Не е ясно обаче, как се къса pro-IGIF и дали той променя своята биологична важност.
Следователно състави и методи, които могат 10 да регулират превръщането на pro-IGIF в IGIF, биха били полезни за намаляване произвеждането на IGIF и IFN-γ in vivo, и с това да намалят вредните действия на тези протеини, съпътстващи нарушенията и заболяванията при хората. 15
Преди това ICE и други членове на фамилията ICE/CED-3 обаче не са били свързвани с превръщането на pro-IGIF в IGIF или с произвеждането на IFN-γ in vivo.
ICE инхибиторите представляват клас съеди- 20 нения, полезни за контрол на възпаления или апоптози. Описани са пептидни и пептидилни ICE инхи6htoph,PCTWO91/15577, W093/05071, WO 93/09135, WO 93/14777 и WO 93/16710 и ЕР 0 547 699. Наблюдавано е, че такива пептидилни инхибитори на ICE бло- 25 кират произвеждането на зрял IL-1 β в модел на възпаление у мишка (виж по-долу) и потискат развитието на левкемични клетки in vitro (Estrov et al., Blood 84,380a (1994)). Благодарение на пептидната им природа обаче, такива инхибитори обикновено се ха- 30 рактеризират с нежелани фармакологични свойства като слаба клетъчна проницаемост и клетъчна активност, слаба орална абсорбция, ниска стабилност и бърз метаболизъм. Planner, J.J. and D. W. Norbeck, in Drug Discovery Technologies, C. R. Clark and W. H. 35 Moos, Eds. (Ellis Horwood, Chichester, England, 1990), pp. 92-126. Това пречи на тяхното разработване като ефективни лекарствени средства.
Съобщава се, че непептидни съединения също инхибират ICE in vitro, РСТ WO 95/26958, US 40 Patents 5 552 400, Dolle et al., J. Med. Chem., 39, pp. 2438-2440 (1996). He е ясно обаче дали тези съединения имат подходящ фармакологичен профил, за да бъдат терапевтично приложими.
Освен това сегашните методи за получаване 45 на такива съединения не са удачни. Тези методи използват трибутилкалеан хидрид, който е токсичен, чувствителен към влагат реактив. По такъв начин методите са неудобни за изпълнение, носят здравен риск и създават проблеми с депонирането на токсин- 50 ните отпадъци. Освен това е трудно съединенията, произведени по тези методи, да бъдат пречистени.
В съответствие с това, съществува необходимост от съединения, които могат ефективно да инхибират действието на ICE in vitro за приложението им като средство за профилактика и лечение на хронични и остри форми на заболявания, опосредствани от интерлевкин-1 (“IL-1”), апоптоза, фактора, индуциращ интерферон гама (“IGIF”) и интерферон (“IFN-γ), в това число възпалителни заболявания, болести на имунната система, разрушаване на костите, пролиферативни заболявания, инфекциозни болести и дегенеративни болести. Съществува също така и необходимост от методи за получаване на тези съединения.
Техническа същност на изобретението
Изобретението се отнася до инхибитори на интерлевкин-1 β-конвергиращ ензим, N-ациламиносъединения с формула
в която R. е:
(w2)
С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо, таено, пироло, фурано, таазоло, изо тиазоло, оксазоло, изоксазоло, пиримидо, имидазоло, циклопентил и циклохексил; пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно c-Q,;
R,e:
(a)
или
m е 1 или 2;
всеки R, е независимо избран от групата, включваща:
-C(O>R10,
-С(О)О-1%,
-ϋ(Ο)-Ν^ι0)^0)
-S(O)2-R,,
-S(O)2-NH-Ri0,-0(0)-01,-0-^,
-C(O)C(O>R10,
-R,.
-H,
-C(O)C(O)-OR10h
Х,еСНили1Ч;
Y2 е Н2 или О;
R6 е избран от групата, включваща -Н и -СН3;
1% е избран от групата, включваща: -C(O>Rl0, -qop-R,, -C(O)-N(H>Rl0, -S(O)2-R,, -S(O)2-NH-R10, -C(O)-CH2-OR10, -С(ОКХО^в,
-С(0)-СН,С(0)-О-1%,
-qoi-a^qoi-R,,
-Ни
-C(O)-C(O)-OR10;
всеки R, е независимо избран от групата, включваща - Аг3 и -С, -6 права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където алкиловата група е евентуално ненаситена;
всеки R10 е независимо избран от групата, включваща -Н, -Аг3, -С3-6 циклоалкилова група и -С|м, права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където -С^ алкиловата група е евентуално ненаситена;
Rl3 е избран от групата, включваща Н, Аг3 и С14. права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Ar3, -CONH2, -0R5, -OH, -OR, или CO2H;
всеки RS1 е независимо избран от групата, включваща R,, -C(O)-R,, -C(O)-N(H)-R, и наситен 4-
8-членен карбоциклен пръстен, или всеки RSI, взет заедно с друг, образува 4-8-членен хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -NH-;
всеки R2I е независимо избран от групата, включваща -Н или -С права или разклонена алкилова група;
всеки Аг3 е циклична група, независимо избрана от групата, включваща арилова група, която съдържа 6,10,12 или 14 въглеродни атома и между 1 и 3 пръстена и ароматна хетероциклена група, съдържаща между 5 и 15 пръстенни атома и между 1 и 3 пръстена, като споменатата хетероциклена група съдържа от една до четири хетероатомни групи, избрани от -О-, -S-, -SO-, S02, =N- и -NH-, споменатата хетероциклена група съдържа евентуално една до шест двойни връзки, споменатата хетероциклена група евентуално съдържа един до три ароматни пръстена и споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно с —Q,;
всеки Q, е независимо избран от групата, включваща -NH2, -СО2Н, -Cl, -F, -Br, -J, -N02, -CN, =О, -ОН, -перфлуоро С13 алкил, R,, -OR,, -NHR,, -OR,, N(R,)(R10),-R^-C(O)-R10h
при условие, че когато -Аг3 е заместен с групата Q,, която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни -Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3, и при условие, че когато
R,e
R2leH;H
Y е О, тогава R, не може да бъде -C(O)R|0, където R10 е СН2СН2Аг3 и Аг3 е незаместен фенил; или -SOjR,, където R, е метил; и когато
Y е Н, тогава R, не може да бъде -C(O)Rl0, където Rl0 е СН2СН2Аг3 и Аг3 е незаместен фенил.
Предпочитани N-ациламиносъединения с формула 1 са тези, избрани от групата, включваща
213е
304а
813е
904а
2001
2100а
2100b
2100c
2100d
2100e
677
6Θ0
213C
213f
213g
213h
213i
213j
2131
213p
213q
213mm
213ο
213r
213s
213v
213t
213u
213w
213x
245
245b
256
550f
550g
550h
550i
5S0j
303а
2100h
2100k
21001
2100m
2100n
Други предпочитани N-ациламиносъединения с формула 1 са тези, в която:
me 1;
С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо или таено, като пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно с халоген, -NHj, -NH-R5. -NH-R,, -ORl0 или -R,, където R,e права или разклонена См алкилова група и R|0 е Н или права или разклонена См алкилова група;
R6eH;
R13 е Н или См права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Ar3, -OH, -OR,, СО2Н, където R, е С |4 алкилова група с разклонена или права верига; където Аг3 е морфолинил или фенил, като фенилът е евентуално заместен с —Q,;
R,, е -Н или -СН3;
RSI е права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където Аг3 е фенил, евентуално заместен с —Q,;
всяка циклична група Аг3 е независимо избрана от групата, включваща фенил, нафтил, таенил, хинолинил, изохинолинил, пиразолил, тиазолил, изоксазолил, бензотриазолил, бензимидазолил, таенотаенил, имидазолил, тиадиазолил, бензо[Ь]таофенил, пиридил, бензофуранил и индолил, като споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно с -Q;
всеки Q, е независимо избран от групата, включваща -NFL,, -Cl, -F, -Br, -OH, -R,, -NH-RS,където R, e -C(O)-R10 или -S(O)2-R,, -OR,, където R, e -C(O)R10,-OR,,-NHR,h
Предпочитани съединения с формула 1 са също така тези, в която R, е (е10) и Х5 е N.
Също така предпочитани съединения с формула I са тези в която Rs е -C(O)-Rl0 или -C(O)-C(O)-Rl0,
Rl0 означава Аг3, също така тези, при които
Rs е -C(O)-Rl0 и Rl0 означава Аг3, където цикличната група Аг3 е фенил, евентуално заместен еднократно или многократно с:
- R,, където R, е См алкилова група с права или разклонена верига;
-F,
-С1,
- N(H)-R5, където R5 е Н или -C(O)-Rl0, където R10 е С,^ алкилова група с права или разклонена верига, евентуално заместена с - Аг3, където Аг3 означава фенил,
- N(R,)(R10), където R, и R10 са независимо един от друг См алкилова група с права или разклонена верига или
- О-R,, където R5 е Н или См алкилова група с права или разклонена верига.
От горните съединения особено предпочитани са тези, включени в групата:
СН3
където всеки R, и R10 независимо един от друг е -С,^ права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където Аг3 е фенил;
при условие, че когато -Аг3 е заместен с групата Q,, която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни -Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3.
За предпочитане към това предпочитано изпълнение са съединения, при които R, е (w2).
R, е избран от групата, включваща:
-C(O)-R10,
-C(O)O-R10h
-ЦОНВДО)и по-специално когато Rs е -C(O)O-R|0 и R10 е Н или -СН3 или когато R, е (е 10) и Х5 е СН.
Също предпочитани съединения от горните са тези, при които Аг3 фенилът е заместен еднократ но или многократно на 3-та или 5-та позиция с -С1 или на 4-та позиция с -N(H)-R5, N(R,)(R|0) или O-R5; или където
Аг3 означава фенил, заместен еднократно 5 или многократно на 3-та или 5-та позиция cR, и R, е См алкилова група с права или разклонена верига; и на 4-та позиция с O-Rs.
От тези съединения са особено предпочитани тези от групата, включваща:
692Ь
213к
213m
550k
550m
214w-l
214w-4
214w-2
214W-3
214w214w214w-
Също предпочитани съединения са тези с формула I, в които
Rs е -C(O)-R10, където R10 е Аг3 и цикличната група Аг3 е избрана от групата, включваща индолил, бензимидазолил, тиенил, хинолил, изохинолил и бензо[Ь]тиофенил, като споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно c-Qj и по-специално когато цикличната група Аг3 е изохинолил, като споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно c-Qr
От тези съединения особено предпочитани са:
696Ь
696с
696d
696e
699a
699a-
213у
412а
412b
412c
412d
Ο
н ό^α-b ο
ο
ο
Също така предпочитани съединения от горните са следните N-ациламинопроизводни:
412f
Други предпочитани съединения от тези с Rl0 е Аг3 и R5 е -C(O)-Rl0 и Rl0 означава Аг3, където цикличната група Аг3 е фенил, заместен с
- R,, където R, е См алкилова група с права или разклонена верига;
-F,
-С1,
- N(H)-RS, където R, е Н или -C(O)-Rl0, където R)0 е С|-6 алкилова група с права или разклонена верига, евентуално заместена с - Аг3, където Аг3 означава фенил,
- N(R,)(R10), където R, и Rl0 са независимо един от друг С, алкилова група с права или разклонена верига или О-R,, където R, е Н или С, ц алкилова група с права или разклонена верига.
От тези производни предпочитани съединения са избрани от групата, включваща:
Изобретението предоставя нов клас съединения и техни фармацевтично приемливи производни, които са полезни като инхибитори на ICE. Тези съединения могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други лечебни или профилактични средства като антибиотици, имуномодулатори или други противовъзпалителни средства за профилактика или лечение на заболявания, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF и IFN-γ. Съгласно едно предпочитано изпълнение съединенията от изобретението могат да се свързват с активните места на ICE и да инхибират активността на този ензим. Освен това те притежават подобрена клетъчна характеристика, по добрена фармакокинетика и/или подобрена орална усвояемост в сравнение с пептидните ICE инхибитори.
Пояснение на приложените фигури
Фигура 1А - ICE разкъсва pro-IGIF in vivo. Клетъчни лизати от Cos клетки, трансфектирани с различните посочени експресионни плазмиди или контроли са анализирани за наличие на IGIF чрез разделяне на протеините посредством SDS-PAGE и имуноблотинг с анти-IGIF антисерум (старт 1, симулирано (Mock) трансфектирани клетки; старт 2, pro-IGIF самостоятелно; старт 3-12, pro-IGIF в комбинация съответно с ICE, ICF-C285S, СРР32, CPP32-C163S, СМН-1, СМН-1 -С186S/ Тх, Tx-C258S). Отдясно са показани подвижностите на pro-IGIF и зрелият 18-kDa IGIF. Означенията на молекулното тегло в kDa са показани отляво (пример 23).
фигура IB - ICE разкъсва pro-IGIF in vivo В автентичните места на преработка in vitro което се вижда при оцветяване с Coomassie blue на реакционните продукти от протеолитичната реакция, разделени с помощта на SDS-PAGE (пример 23). Използваните протеази и инхибитори са: старт 1, буферна контрола; старт 2,0.1 пМ ICE; линия 3,1 пМ ICE; линии 4 и 5, съответно 1 пМ ICE с 10 пМ Cbz-ValА1а-А8р-[(2,6-дихлоробензоил)-окси]метилкетони 100 пМ Ac-Tyr-Val-Ala-Asp-алдехид; старт 6 и 7, съответно 15 пМ СРР32 с и без 400 пМ Ac-Asp-Glu
Val-Asp-алдехид (D. W. Nicholson et al., Nature, 376, p. 37 (1995)); старт 8,100пМСМН-1;старт9,10 единици/ml гранзим B; and М, стойности на молекулното тегло в kDa.
фигура 1С - разкъсването от ICE превръща неактивния pro-IGIF в активен IGIF, който предизвиква произвеждане на IFN-γ в Th 1 хелперни клетки. Неразкъсан (Pro-IGIF), ТСЕ-разкъсан (pro-IGIF/ ICE), СРР32-разкъсан (pro-IGIF/CPP32) и рекомбинантен зрял IGIF (rIGIF) са инкубирани с А.Е7 Thl клетки при 12 ng/ml (празното стълбче) и 120 ng/ml (защрихованото стълбче) в продължение на 18 h и количеството на IFN-γ, освободен в културалната клетъчна среда, е анализиран посредством ELISA (пример 23). А.Е7 клетките, култивирани с буфер, ICE самостоятелно (ICE) или СРР32 самостоятелно (СРР32) са анализирани по същия начин като отрицателни контроли. Цифрите представляват средноаритметичните стойности от три определения.
фигура 2А - зрял IGIF (18-kDa) се получава от Cos клетки, сътрансфектирани с pro-IGIF и 1СЕ-експресиращ плазмид. Клетъчни лизати (отляво) и кондиционирана среда (отдясно) от Cos клетки, трансфектирани с pro-IGIF експресиращ плазмид, в отсъствие (-) или присъствие на експресионен плазмид, кодиращ див тип (ICE) или неактивен мутант (ICE-C285S) ICE. Трансфектирани клетки са метаболитно белязани с 358-метионин, протеини от клетъчни лизати и кондиционирана среда, утаени по имунен път с анти-IGIF антисерум и разделени посредством SDS-PAGE (пример 24). Отдясно са показани подвижностите на pro-IGIF и зрелия 18-kDa IGIF. Означенията на молекулното тегло в kDa са показани отляво.
фигура 2В - IFN-γ индуцираща активност е определена в Cos клетки, сътрансфектирани с proIGIF и ICE-експресиращи плазмиди. Клетъчни лизати (защрихованото стълбче) и кондиционирана среда (празното стълбче) от Cos клетки, трансфектирани с pro-IGIF експресионен плазмид в отсъствие на (Pro-IGIF) или в присъствие на (Pro-IGIF/ICE) на експресионен плазмид, кодиращ див тип (ICE) на експресионен плазмид, кодиращ див тип (ICE) са анализирани с помощта на ELISA по отношение концентрацията на IFN-γ (ng/ml). За отрицателни контроли служат Cos клетки, трансфектирани с буфер (Mock) или само ICE-експресиращ плазмид (ICE) (пример 24).
фигура ЗА - купферови клетки от мишка с липсващ ICE са непълноценни по отношение на транспорта на IGIF. Купферови клетки от див тип мишка (ICE +/+) или мишки с недостиг на ICE, хомо зиготни за мутация на ICE (ICE-/-), са изолирани и праймирани с LPS в продължение на 3 h. Количествата на имунореактивни IGIF полипептиди в кондиционираната среда (ng/ml) от клетки от див тип са определени посредством ELISA (пример 25). N.D. (не се отчита) означава, че концентрацията на IGIF е по-малка от 0.1 ng/ml.
фигура ЗВ - купферови клетки от мишка с липсващ ICE са непълноценни по отношение на транспорта на зрял IGIF. Купферови клетки от див тип мишка (ICE +/+) или мишки с недостиг на ICE, хомозиготни за мутация на ICE (ICE-/-), са изолирани и праймирани с LPS в продължение на 3 h. Праймирани клетки са метаболитно белязани с 358-метионин, протеини от клетъчни лизати и кондиционирана среда, утаени по имунен път с анти-IGIF антисерум и разделена посредством SDS-PAGE (пример 25). Отдясно са показани подвижностите на pro-IGIF и зрелия 18-kDa IGIF. Означенията на молекулното тегло в kDa са показани отляво.
фигура ЗС - серум от мишки с недостиг на ICE имат понижени количества на IGIF. Проби от серум на див тип мишки (ICE +/+) или мишки с недостиг на ICE, хомозиготни за мутация на ICE (ICE-/-), са анализирани посредством ELISA по отношение на концентрацията на IGIF (ng/ml) (пример 25).
фигура 3D - серум от мишки с недостиг на ICE имат понижени количества на IFN-γ. Проби от серум на див тип мишки (ICE +/+) или мишки с недостиг на ICE, хомозиготни за мутация на ICE (ICE-/ -), са анализирани посредством ELISA по отношение на концентрацията на IFN-γ (пример 25).
фигура 4 - количества на IFN-γ в серума са значително понижени при мишки с недостиг на ICE след остро заразяване с LPS (пример 26). Проби от серум на див тип мишки (плътни квадратчета) или мишки с недостиг на ICE (плътни кръгчета) са анализирани посредством ELISA за концентрацията на IFN-γ (ng/ml) като функция от времето (h) след заразяване с LPS. Показани са температурите на животните, в °C, по време на експеримента за див тип мишка (празни квадратчета) или мишки с недостиг на ICE (празни кръгчета).
фигура 5 - ICE инхибитор, Ас YVAD-алдехид (AcYVAD-CHO), инхибира стимулиран с LPS синтез на IL-1 β и IFN-γ от човешки периферни кръвни мононуклеарни клетки (РВМС). Процентът (%) на инхибиране като функция от инхибиторната концентрация (μΜ) е показана за синтеза на IL-1 β (празни квадратчета) и IFN-γ (празни пирамиди).
фигура 6 - съединение 214е инхибира произвеждането на IL-1 β в заразени с LPS мишки. Серум ни проби от CD 1 мишки са анализирани посредством ELISA за концентрацията на IL-1 β (pg/ml) след заразяване с LPS. Съединение 214е е приложено чрез интраперитонеално (IP) инжектиране 1 h след заразяването с LPS. Кръв е взета 7 h след заразяването с LPS (виж пример 7).
фигура 7 - съединение 217е инхибира произвеждането на IL-Ιβ в заразени с LPS мишки. Серумни проби от CD 1 мишки са анализирани посредством ELISA за количества на IL-1 β (pg/ml) след заразяването с LPS. Съединение 217е е приложено чрез интраперитонеално (IP) инжектиране 1 h след заразяването с LPS. Кръв е взета 7 h след заразяването с LPS (виж пример 7).
фигура 8 - съединение 214е, но не и съединение 217е, инхибира произвеждането на IL-1 β в заразени с LPS мишки, когато се прилага чрез орален прием. Този анализ определя оралната адсорбция при условия, подобни на тези, описани за фигури 6 и 7. Резултатите показват, че 214е притежава потенциална орална активност като ICE инхибитор (виж пример 7).
фигура 9 - съединение 214е и аналози на 214е също инхибират произвеждането на IL-1 β след интраперитонеално прилагане. Резултатите са получени от анализите, описани за фигури 6 и 7 и пример 7.
фигура 10 - съединение 214е и аналози на 214е също инхибират произвеждането на IL-1 β след оралното му (РО) прилагане. Тези резултати са получени от анализа, описан за фигури 6 и 7 и пример 7.
фигура 11А/В - съединения 302 и 304а показват измерими количества в кръвта при оралното им прилагане на мишки (50 mg/kg, в 0.5 % карбоксиметилцелулоза). Кръвни проби са взети 1 и 7 h след подаването на дозите. Съединения 302 и 304а са пролекарства на 214е и се метаболизират в 214е in vivo. Съединение 214е не показва количество в кръвта над 0.10 /pg/ml, когато се приема орално (пример 8).
фигура 12 - съединение 412f блокира развитието на предизвикан от колаген артрит тип II в мъжки мишки DBA/1J (Wooley, Р.М., Methods in Enzymology 162, pp. 361-373 (1988) и Geiger, T, Clinical and Experimental Rheumatology. 11, pp. 515-522 (1993)). Съединение 412f е прилагано по орален път два пъти дневно (10,25 и 50 mg/kg) приблизително на 7-часов интервал. Възпалението е определено чрез точкуване на силата на артритното заболяване по 4-степенна възходяща скала. За да се получи крайната стойност, се прибавят отчитанията за предните две лапи (виж пример 21).
Фигура 13 - съединение 412d блокира развитието на предизвиканите от колаген артрити тип II в мъжки мишки DBA/1J. Резултатите са получени, както е описано за фиг. 12 и в пример 21.
фигура 14 - съединение 696а блокира развитието на предизвикан от колаген артрит тип II в мъжки мишки DBA/1J. Резултатите са получени, както е описано за фиг. 12 и в пример 21.
Съкращения и определения
Съкращения
Означение Реагент или фрагмент
Ala аланин
Arg аргинин
Asn аспаргин
Asp аспаргинова киселина
Cys цистеин
Gh глутамин
Glu глутаминова киселина
Gly глицин
His хистидин
lie изолевкин
Leu левкин
Lys лизин
Met метионин
Phe фенилаланин
Pro пролин
Thr серин
Thr треонин
Trp триптофан
Tyr тирозин
Ш валин
Ас2О оцетен анхидрид
n-Bu нормален бутил
DMF диметилформалид
DIEA Ν,Ν-диизопропил етил амин
EDC 1 -(3-диметиламинопропил)-3етилкарбодиимид хидрохлорид
EtjO диетилетер
EtOAc етилацетат
Fmoc 9-флуоренилметоксикарбонил
HBTLJ O-6eH3OTpHa3on-l-Hn-N,N,N’J4’тетраметилурониевхексафлуорофосфат
HOBT 1 -хидроксибензотриазол хидрат
MeOH метанол
TFA трифлуорооцетна киселина
Alloc алилоксикарбонил
Определения
Използвани са следните термини:
Терминът “фактор, индуциращ интерферон гама” или “IGIF” се отнася до фактор, който може да стимулира ендогенното произвеждане на IFN-γ.
Терминът “ICE инхибитор” се отнася до съе динение, което може да инхибира ICE. Инхибирането на ICE може да бъде определено, като се използват методите, описани и включени тук за позоваване. Практикуващият специалист може да съобрази, че един ICE инхибитор in vivo не е задължително ICE инхибитор in vitro. Например пролекарствена форма на съединение обикновено показва слаба или липса на активност при анализ in vitro. Такива пролекарствени форми могат да бъдат видоизменени при метаболитни или други биохимични процеси в пациента и да се получи ICE инхибитор in vivo.
Терминът “цитокин” се отнася до молекула, която посредничи при взаимодействията между клетките.
Терминът “състояние” се отнася до всяка болест, смущение или ефект, които предизвикват вредни последици в обекта.
Терминът “обект” се отнася до животно или една или повече клетки, получени от животно. За предпочитане е животното да е бозайник, най-добре човек. Клетките могат да бъдат във всякаква форма, включвайки, но без да се ограничават до тях, клетки, ангажирани в тъкани, групи от клетки, неумъртвени клетки, трансфектирани или трансформирани клетки и клетки, получени от животно, което е физически или фенотипно изменено.
Терминът “активни места” се отнася до всеки или до всичките следващи места в ICE: места на свързване на субстрата, места, където се свързва инхибиторът, и места, където става скъсване на субстрата.
Терминът “хетероцикъл” или “хетероцикличен” се отнася до стабилно моно- или полициклично съединение, което може евентуално да съдържа една или две двойни връзки или може евентуално да съдържа един или повече ароматни пръстени. Всеки хетероцикъл се състои от въглеродни атоми и от един до четири хетероатома, избрани независимо от групата, включваща азот, кислород и сяра. Както са използвани тук, термините “азотни хетероатоми” и “серни хетероатоми” включват всяка окислена форма на азота и сярата и кватернерните форми на всеки базичен азот. Дефинираните по-горе хетероцикли включват например пиримидинил, тетрахидрохинолил, тетрахидроизохинолинил, пуринил, пиримидил, индолинил, бензимидазолил, имидазолил, имидазолиноил, имидазолидинил, хинолил, изохинолил, индолил, пиридил, пиролил, пиролинил, пиразолил, пиразинил, хиноксолил, пиперидинил, морфолинил, тиаморфолинил, фурил, тиенил, триазолил, тиазолил, β-карболинил, тетразолил, тиазолидинил, бензофураноил, тиаморфолинилсулфон, бензоксазолил, оксопиперидинил, оксопиролидинил, оксоазепинил, азепинил, изоксазолил, тетрахидропиранил, тетрахидрофуранил, тиадиазолил, бензодиоксолил, бензотиенил, тетрахидротиофенил и сулфоланил. Други хетероцикли са описани от A. R. Katritzky и С. W. Rees в Comprehensive Heterocyclic Chemistry: The Structure, Reacrions, Synthesis and Use of Heterocyclic Compounds Vol. 1-8, Pergamon Press, NY (1984).
Терминът “циклоалкил” се отнася до моноили полициклична група, която се състои от 3 до 15 въглерода и може евентуално да съдържа една или две двойни връзки. Примерите включват циклохексил, адамантил и норборнил.
Терминът “арил” се отнася до моно- или полициклична група, която се състои от 6, 10,12 или 14 въглерода и в която поне един от пръстените е ароматен. Примерите включват фенил, нафтил и тетрахидронафтален.
Терминът “хетероароматен” се отнася до моно- или полициклична група, която се състои от 1 до 15 въглеродни атома и от 1 до 4 хетероатома, всеки от които е избран независимо от групата, включваща азот, кислород и сяра, и която освен това съдържа 1 до 3,5 или шестчленни пръстени, поне един от които е ароматен.
Терминът “алфа-аминокиселина” (а-аминокиселина) се отнася както до срещащите в природата аминокиселини, така и до други “непротеинови” α-аминокиселини, използвани обикновено в пептидната химия, когато се получават синтетични аналози на природните пептиди, в това число D и L формите. Срещаните в природата аминокиселини са глицин, аданин, валин, левкин, изолевкин, серин, метионин, треонин, фенилаланин, тирозин, триптофан, цистеин, пролин, хистидин, аспаргинова киселина, аспаргин, глутаминова киселина, глутамин, γкарбоксиглутаминова киселина, аргинин, орнитин и лизин. Примерите за “непротеинови” а-аминокиселини включват хидроксилизин, хомосерин, хомотирозин, хомофенилаланин, цитрулин, кинуренин, 4-аминофенилаланин, 3-(2-нафтил)-аланин, 3-(1нафтил)-аланин, метионинсулфон, трет-бутилаланин, трет-бутилглицин, 4-хидроксифенилглицин, аминоаланин, фенилглицин, винилаланин, пропаргилглицин, 1,2,4-триазол о-3-аланин, 4,4,4-трифлуоротреонин, тиронин, 6-хидрокситриптофан, 5-хидрокситриптофан, 3-хидроксикинуренин, 3-аминотирозин, трифлуорометилаланин, 2-тиенилаланин, (2-(4пиридил)етил)-цистеин, 3,4-диметокси-фенилаланин, 3-(2-тиазолил)-аланин, иботенова киселина, 1амино-1 -циклопентанкарбоксилна киселина, 1 -ами но-1 -циклохексанкарбоксилна киселина, квискваленова киселина, 3-трифлуорометилфенилаланин, 4трифлуоро-метилфенилаланин, циклохексилаланин, циклохексилглицин, тиохистидин, 3-метокситирозин, еластатинал, норлевкин, норвалин, алоизолевкин, хомоаргинин, тиопролин, дехидропролин, хидроксипролин, изонипектоена киселина, хомопролин, циклохексилшицин, α-амино-н-маслена киселина, циклохексилаланин, аминофенилмаслена киселина, фенилаланини, заместени на орто, мета или пара място във фенилната група с един или два от следващите заместители: (С,-С4) алкил, (С,-С4) алкокси, халоген или нитрогрупи или заместена с метилдиокси група; β -2- и 3-тиенилаланин, β-2- и 3-фуранилаланин, -
2-, 3- и 4-пиридилаланин, β-(6βΗ30ΤΗβΗΐυι-2- и 3 ил)аланин, β-(1- и 2-нафтил)аланин, О-алкилирани производни на серин, треонин или тирозин, S-алкилиран цистеин, S-алкилиран хомоцистеин, О-сулфат, О-фосфат и О-карбоксилатни естери на тирозина, 3сулфотирозин, 3-карбокситирозин, 3-фосфотирозин, 4-метансулфонов киселинен естер на тирозина, 3,5дийодотирозин, 3-нитротирозин, ε-алкиллизин и δалкилорнитин.
Всяка от тези α-аминокиселини може да бъде заместена на алфа-позиция с метилова група, с халоген при всеки ароматен остатък на а-аминокиселинната верига или с подходяща защитна група при Ο, N или S атомите на остатъците от страничните вериги. Подходящите защитни групи са описани в “Protective Groups In Organic Synthesis”, T. W. Greene and P.G.M. Wuts, J. Wiley & Sons, NY, NY 1991.
Терминът “заместване” се отнася до замяната на водороден атом в едно съединение със заместваща група. В изобретението тези водородни атоми, които образуват част от група за осъществяване на водородна връзка, която може да образува водородна връзка с карбонилния кислород от Arg-341 на ICE или с карбонилния кислород от Ser-339 на ICE, се изключват от заместването. Изключените водородни атоми са такива, които съдържат -NH-група, която е в алфа положение спрямо -СО-група, означени повече като -NH-, отколкото като X група или с някакво друго означение в следващите схеми: (а) през (t), (ν) през (ζ).
Терминът “права верига” се отнася до непрекъсната неразклонена поредица от ковалентно свързани атоми. Правата верига може да бъде заместена, но заместителите не са част от тази права верига.
Терминът “К ” се отнася до цифрова стойност на ефективността на съединение в инхибирането на мишенен ензим, например като ICE. По-ниските стойности на К отразяват по-висока ефективност. К стойността се получава чрез заместване на експериментално получени данни за скоростта в стандартното ензимно кинетично уравнение (виж I. Н. Segel, Enzyme Kinetics, Wiley-lnterscience, 1975).
Терминът “пациент”, както се използва тук, се отнася до всеки един бозайник, по-специално до хора.
Терминът “фармацевтично ефективно количество” се отнася до количество, ефективно за лечение или облекчаване на пациент при заболявания, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ. Терминът “профилактично ефективно количество” се отнася до количество, ефективно за предотвратяване или практически за намаляване на заболявания при пациент, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ.
Терминът “фармацевтично приемлив носител или добавка” се отнася до нетоксичен носител или добавка, които могат д а бъд ат приложени на пациент, заедно със съединение от изобретението, и които не нарушават неговата фармакологична активност.
Терминът “фармацевтично приемливо производно” означава всяка фармацевтично приемлива сол, естер или сол на такъв естер на съединение от изобретението или всяко друго съединение, което при прилагане към реципиента, може да даде (директно или индиректно) съединение от изобретението или анти-ICE активен метаболит или остатък от тях.
Фармацевтично приемливи соли на съединенията от изобретението включват например тези, получени от фармацевтично приемливи неорганични или органични киселини. Примерите за подходящи киселини включват хидрохлорна, хидробромна, сярна, азотна, перхлорна, фумарова, малеинова фосфорна, гликолова, млечна, салицилова, сукцинова, толуен-р-сулфонова, винена, оцетна, лимонена, метансулфонова, мравчена, бензоена, малонова, нафтален-2-сулфонова и бензенсулфонова киселина. Други киселини, като оксалова, макар и самите да не са фармацевтично приемливи, могат да бъдат използвани за получаването на соли, полезни като междинни съединения при синтезирането на съединенията от изобретението и техни фармацевтично приемливи киселинно присъединителни соли. Соли, получени от подходящи основи, включват соли на алкален метал (например натрий), на алкалоземен метал (например магнезий), амониеви и Х-(СМ алкил)/- соли.
Изобретението предвижда също “кватернизация” на всички базични азотсъдържащи групи на съединенията, разкрити в него. Базичният азот може да бъде кватернизиран с всяко известно на специалиста в тази област средство, в това число например нисши алкилхалиди като метил-, етил-, пропил- и бутилхлорид, бромиди и йодиди; диалкилсулфати, в това число диметил-, диетил-, дибутил- и диамилсулфати; дълговерижни халиди като децил-, лаурил-, миристил-, стеарилхлориди, бромиди и йодиди; и алкилхалиди, в това число бензил- и фенетилбромиди. Чрез такава кватернизация могат да бъдат получени водо- или маслоразтворими или диспергируеми продукти.
ICE инхибиторите от изобретението могат да съдържат един или повече “асиметрични” въглеродни атоми и по този начин да съществуват под формата на рацемати и рацемични смеси, единични енантиомери, диастереомерни смеси и индивидуални диастереомери. В настоящето изобретение са изрично включени всичките изомерни форми на тези съединения. Всеки стереогенен въглерод може да бъде с R или S конфигурация. Въпреки че отделни съединения и скелети, дадени като примери в заявката, могат да бъдат представени в една отделна стереохимична конфигурация, предвиждат се също така и съединения и скелети с противоположната стереохимия при всеки даден хирален център или смеси от тях. 25
ICE инхибиторите от изобретението могат да включват пръстенни структури, които евентуално могат да бъдат заместени с различни заместители при въглеродния, азотния или при други атоми. Такива пръстенни структури могат да бъдат заместени еднократно или многократно. За предпочитане пръстенните структури съдържат между 0 и 3 заместителя. При многократното заместване всеки заместител може да бъде избран независимо от другите заместители, доколкото комбинацията от заместители води да образуване на стабилно съединение.
В изобретението са предвидени само такива комбинации от заместители и варианти, които водят до образуване на стабилни съединения. Терминът “стабилно”, както се използва тук, се отнася до съединения, които притежават достатъчна устойчивост, която да позволи произвеждането и прилагането им към бозайник по известните в практиката методи. Обикновено такива съединения са стабилни при температура 40°С или по-ниска в присъствието на влага или при други реактивни химически условия в продължение на поне една седмица.
Изобретението предоставя нов клас съединения и техни фармацевтично приемливи производ5 ни, които са полезни като инхибитори на ICE. Тези съединения могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други лечебни или профилактични средства като антибиотици, имуномодулатори или други противовъзпалителни средства за профилак10 тика или лечение на заболявания, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF и IFN-γ. Съединенията от изобретението могат да се свързват с активните места на ICE и да инхибират активността на този ензим. Освен това те притежават подобрена клетъчна характерис15 тика, подобрена фармакокинетика и/или подобрена орална усвояемост в сравнение с пептидните ICE инхибитори.
Съединенията от настоящето изобретение са описани в съпътстващите, чакащи решение амери20 кански патентни заявки със серийни номера 08/575 641 и 08/598 332.
Съединенията от изобретението имат молекулни тегла по-малки или равни на около 700 Da и по-предпочитано между около 400 и 600 Da. При орално приемане на предпочитаните съединения те могат лесно да се абсорбират от кръвния поток на пациента. Тази усвояемост при орално приемане прави съединенията отлични средства за прилагане при лечение и профилактика чрез орално приема30 не срещу болести, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIFhIFN-y.
Разбираемо е, че съединенията от изобретението могат да съществуват в редица равновесни форми в зависимост от условията, в това число от 35 избора на разтворител, pH и други фактори, известни на специалиста с нормална практика в тази област. Всички такива форми на съединенията са изрично включени в изобретението. По-специално много от съединенията от изобретението, особено 40 тези, които съдържат алдехидни или бетонни групи в Rj и карбоксилни групи в Т, могат да приемат хемикетални (или хемиацетални) или хидратни форми. Например съединенията от изпълнение (А) могат да приемат посочените по-долу форми:
EQ1
Хидратна форма
Хемикетална или хсмиаштална форма
В зависимост от избора на разтворителя и на другите условия, известни на специалиста в тази област, съединенията от изобретението могат да прие/счД
R1— N-Χι о --- R — N-:
Й (CHj)g— C-Rd η
Ац илоксикеталка или ацилоксиаи^талва форма
Освен това се разбира, че равновесните форми на съединенията от изобретението могат да включват тавтомерни форми. Всички такива форми на тези съединения са специално включени в изобретението.
Понятно е, че съединенията от изобретението могат да бъдат модифицирани чрез подходящи функционални групи, за да бъдат подобрени селективните им биологични свойства. Такива модификации са познати в практиката и включват тези, които повишават биологичното проникване в дадени биологични системи повишават усвояването през устата, увеличават разтворимостта, така че позволяват инжекционно прилагане, променят метаболизма и изменят скоростта на екскреция. Освен това съединенията могат да бъдат видоизменени до пролекарствени форми, като по този начин желаните съединения се образуват в тялото на пациента в резултат на метаболитни или други биохимични процеси върху пролекарственото средство. Такива пролекарствени форми обикновено показват малка или липса на активност при анализите in vitro. Някои примери на пролекарствени форми включват летални, ацетални, оксимни, иминни и хидразонови форми на съединения, които съдържат кетонни или алдехидни групи, особено когато те се явяват в групите R, на съединенията от изобретението. Други примери на пролекарствени форми включват хемикетални, хемиацетални, алкоксикетални, алкоксиацетални, кетални и ацетални форми, които са описани в EQ 1 и EQ2.
ICE и ТХ разкъсват и с това активират ProIGIF.
ICE протеазата е идентифицирана преди това по нейната способност да преработва неактивен ргоIL-1 β в зрял активен IL-1 β, една проинфламаторна молекула, in vitro и in vivo. Тук се показва, че ICE и неговият близък хомолог ТХ (Caspase-4, С. Faucheu etal.,EMBO. 14, р. 1914 (1995)) могат да разкъсат протеолитично неактивен pro-IGIF. Този етап на преработка е необходим за превръщането на pro-IGIF в мат също и ацилоксикетална, ацилоксиацетална, кетална или ацетална форма:
Кешална или ачеталва форма неговата зряла активна форма IGIF. Скъсването на pro-IGIF от ICE, и вероятно от ТХ, също така облекчава транспорта на IGIF извън клетките.
Първо е използвана времена съекспресия на плазмиди, трансфектирани в Cos клетки, за да се определи дали някой от познатите членове на фамилията на ICE/CED-3 протеазата може да преработи pro-IGIF в IGIF в култивирани клетки (пример 23) (фиг. 1А).
На фиг 1А е показано, че ICE разкъсва proIGIF в Cos клетки, сътрансфектирани с плазмиди, които експресираг pro-IGIF в присъствието на активен 1С2Е. Cos клетки са трансфектирани с експресионен плазмид за pro-IGIF самостоятелно (старт 2) или в комбинация с означените експресионни плазмиди, кодиращи див тип или неактивни мутанти на фамилията от протеази1СЕ/СЕО-3 (старт 3-12). Подготвени са клетъчни лизати и чрез имуноблотинг с анти-IGIF антисерум са анализирани за присъствие на протеина IGIF. Старт 1 съдържа лизати от симулирано трансфектирани клетки.
Съекспресията на pro-IGTF с ICE или ТХ води до разкъсването на pro-IGIF до полипептид, подобен по размер на естествено срещания 18-kDa зрял IGIF. Този случай на преработка се блокира от единични мутации, които променят каталитичните цистеинови остатъци и по този начин дезактивират ICE и ТХ (Y. Gu et al., EMBO, 14, p. 1923 (1995)).
Съекспресията c CPP32 (Caspase-3), протеза, намесваща се в програмираното умиране на клетките (Т. Femandes-Alnemri et al., J. Bio). Chem., 269, p. 30761 (1994); D. W. Nicholson et al., Nature, 376, p. 37 (1995)), води до разкъсване на pro-IGIF на помалки пептиди, докато съекспресията с СМН-1 (Caspase-7), един близък хомолог на СРР32 (J. А. Lippke et al., J. Biol. Chem., 271, p. 1825 (1996)), не разкъсва pro-IGIF в някаква значителна степен. По този начин ICE и ТХ явно са способни да разкъсват pro-IGIF до полипептиди, подобни по размер на естествено срещания 18-kDa IGIF.
След това е изследвана способността на тези цистеинови протеази да разкъсват pro-IGIF in vitro чрез използване като субстрат на пречистен рекомбинантен (His^-белязан pro-IGIF (пример 23).
Фиг. 1В показва, че pro-IGIF се разкъсва in vitro от ICE. Пречистен рекомбинантен (His)6-6eaaзан pro-IGIF (2 pg) е инкубиран с посочената цистеинова протеаза в присъствието на ICE или СРР32 инхибитори, както е описано в пример 23. Продуктите от разкъсването са анализирани посредством електрофореза в натриев додецилсулфат-полиакрилатен гел (SDS-PAGE) и оцветяване с багрило Coomassie Blue.
ICE разкъсва 24 kDa pro-IGIF на два полипептида с молекулно тегло приблизително 18-kDa и 6kDa. N-крайното аминокиселинно секвенсиране на продуктите от разкъсването на ICE показва, че полипептидът 18-kDa съдържа същите N-крайни аминокиселинни остатъци (Asn-Phe-Gly-Arg-Leu) както естествено срещания IGIF. Това показва, че ICE разкъсва pro-IGIF в местата на автентична преработка (Asp35-Asn36) (Н. Okamura et al., Infection и Immunity, 63, p. 3966 (1995); H. Okamura et al., Nature, 378, p. 88 (1995)). N-крайното аминокиселинно секвенсиране на продуктите от разкъсването на СРР32 показва, че СРР32 разкъсва pro-IGIF при Asp69-Ile70.
Разкъсването с ICE на pro-IGIF е силно специфично с каталитична ефективност (ки1,/Км) 1.4 х 107 М·1 S’1 (Км = 0.6 ± 0.1 μΜ; кси = 8.6 ±0.3 s*1) и се инхибира от специфични ICE инхибитори (Ас-ТугVal-Ala-Asp-алдехид) и Cbz-Val-Ala-Asp-[(2,6-4Hxnoробензоил)-окси]метилкетон, (N. A. Thomberry et al., Nature, 356, p. 768 (1992); R. E. Dolle et al., J. Med. Chemi., 37, p. 563 (1994)).
Фиг. 1C показва, че разкъсването от ICE in vitro активира pro-IGIF. Неразкъсан pro-IGIF, продукти от разкъсването на pro-IGIF с ICE- или СРР32, или рекомбинантен зрял IFIF (rIGIF) са прибавени към клетъчни култури А.Е7 при крайна концентрация 12 ng/ml или 120 ng/ml (виж пример 23). IFN-γ в културалната среда се отчита 18 h по-късно посредством ферментен имуносорбентен анализ (ELISA). Докато неразкьсаният pro-IGIF няма забележима индуцираща IFN-γ активност, разкъсаният с ICE proIGIF е активен по отношение на индуциране на произвеждането на IFN-γ в Thl клетки.
Както ICE, така и ICE хомологьт ТХ също разкъсва pro-IGIF на подобни по размер полипептиди. Неговата каталитична активност обаче е около два порядъка по-ниска от стойността на показаната за ICE.
В съответствие с горните експерименти с Cos клетка, СРР32 разкъсва pro-IGIF в различни места (Asp69-Ile70) и получените полипептиди имат малка IFN-γ индуцираща активност (фиг. 1С). И СМН-1 и гранзим В не разкъсват pro-IGIF в някаква значителна степен.
Тези резултати показват общо, че и в Cos клетки и in vitro ICE и ТХ могат да преработват неактивния предшественик на pro-IGIF в автентичните зрели места, така че да се получи биологично активна IGIF молекула.
Преработването на pro-IGIF от ICE улеснява неговия експорт.
IGIF се получава чрез активиране на Купферови клетки и макрофаги in vivo и се изнася навън от клетките при стимулиране чрез ендотоксин (Н. Okamura et al., Infection и Immunity, 63, p. 3966 (1995); H. Okamura et al., Nature, 378, p. 86 (1995). Използвани са съекспресирани Cos клетъчни системи (пример 23), за да бъде изследвано дали вътреклетъчното разкъсване на pro-IGIF посредством ICE би улеснило експорта на зрелия IGIF от клетката. Такъв е случаят с pro-IL-1 β, когато той се разкъсва от ICE до активен IL1β (N.A. Thomberry et al., Nature, 356, p. 768 (1992)).
Ha фиг. 2A Cos клетки, трансфектирани c експресионен плазмид за pro-IGIF самостоятелно (старт 2 и 6) или в комбинация с експресионен плазмид, кодиращ ICE на див тип (старт 3 и 7) или на неактивен мутант (старт 4 и 8) са белязани метаболитно с 358-метионин (пример 24). Клетъчни лизати (вляво) и кондиционирана среда (вдясно) са утаени по имунологичен път с анти-IGIF антисерум. Утаените по имунологичен път протеини са анализирани посредством SDS-PAGE и флуорография (фиг. 2А).
В кондиционираната среда на Cos клетки, съекспресиращи pro-IGIF и ICE, се открива полипептид 18-kDa, съответстващ по размер на зрял IGIF, докато Cos клетки, съекспресиращи pro-IGIF и ICE на неактивен мутант (ICE-C2855) или само pro-IGIF (-) експортират само много малки количества от proIGIF и не се открива зрял IGIF. Оценено е, че от сътрансфектирани клетки се експортира около 10% от зрелия IGIF, докато повече от 99% от pro-IGIF остава вътре в клетките.
Определено е също и наличието на IFN-γ индуцираща активност в клетъчни лизати и в кондиционираната среда на горните трансфектирани клетки (пример 24). IFN-γ индуциращата активност е определена и в клетъчни лизати, и в кондиционираната среда на Cos клетки, съекспресиращи pro-IGIF и ICE, но не и в клетки, експресиращи или pro-IGIF, или ICE поотделно (фиг. 2В).
Тези резултати показват, че разкъсването на pro-IGIF от ICE улеснява експорта на зрелия активен
IGIF от клетките.
Pro-IGIF е физиологичен субстрат на ICE in vivo.
За проучване на ролята на ICE в протеолитичното активиране и експорт на IGIF във физиологични условия е изследвано преработването на proIGIF и експорта на зрял IGIF от активирани с липополизахарид (LPS) Купферови клетки, събрани от извлечен от див тип и мишки с недостиг на ICE (ICE-/-) Propiobacterium acnes (пример 25).
Както е показано на фиг. ЗА, Купферови клетки от 1СЕ-/-мишки са увредени по отношение на транспорта на IGIF. Според измерването чрез ELISA Купферови клетъчни лизати от див тип и ICE-/- мишки съдържат еднакви количества IGIF. IGIF обаче може да бъде открит само в кондиционираната среда на дивия тип, но не и в 1СЕ-/-клетки. Така, мишки с недостиг на ICE (ICE-/-), синтезират pro-IGIF, но не могат да го транспортират като извънклетъчен про- или зрял IGIF.
За да се определи дали мишки с недостиг на ICE (ICE-/-) преработват вътреклетъчен pro-IGIF, но не експортират IGIF, Купферови клетки от див тип и ICE-/- мишки са белязани метаболитно с 35S-Meraoнин и върху клетъчни лизати и кондиционирана среда са проведени експерименти за утаяване по имунологичен път на IGIF, както е описано в пример 25. Тези експерименти показват, че непреработеният proIGIF присъства и в дивия тип и в ICE-/- Купферови клетки. Зрелият IGIF 18-kDa обаче присъства само в кондиционираната среда на дивия тип, но не и в ICE-/Купферови клетки (фиг. ЗВ), Това показва, че за експорта на преработения IGIF навън от клетката в клетките е необходим активен ICE.
Освен това, кондиционирана среда от дивия тип, но не и от ICE-/- Купферови клетки, притежава IFN-γ индуцираща активност, която не се отдава на действието на IL-12, тъй като той е нечувствителен към неутрализиращото анти-IL-12 антитяло. Отсъствието на IGIF в кондиционираната среда на ICE-/Купферови клетки е в съответствие с установеното при Cos клетки, че преработването на pro-IGIF от ICE е необходимо за транспорта на активен IGIF.
Фиг. ЗС и 3D показват, че in vivo ICE-/- мишки имат понижени количества съответно на IGIF и IFN-γ в серума. Див тип (ICE+/+) и ICE-/- мишки (п=3), праймирани с неактивиран топлинно Р. acnes, са заразени контролно с LPS (пример 26) и 3 h след заразяването с LPS посредством ELISA са измерени количествата на IGIF (фиг. ЗС) и IFN-γ (фиг. 3D) в серума на заразените мишки (пример 25).
Серумът на ICE-/- мишки, стимулирани с Р.
acnes и LPS, съдържа понижено количество IGIF (фиг. ЗС) и не се установява индуцираща IFN-γ активност в присъствието на анти-IL-12 антитяло. Пониженото количество на IGIF в серума отговаря подходящо на значително намаленото количество на IFN-γ в серума на ICE-/- мишки (фиг. 3D), тъй като при тези условия не е наблюдавана чувствителна разлика в произвеждането на IL-12 в ICE-/мишки. В съответствие с това тълкуване е установено, че неадхеренгни спленоцити от див тип и ICE-/мишки произвеждат еднакво количество IFN-γ, когато са стимулирани с рекомбинантен активен IGIF in vitro. Така, нарушеното произвеждане на IFN-γ не се дължи на някакъв отделен дефект в Т клетките на ICE-/- мишки.
Взети заедно, тези резултати определят критична роля на ICE в произвеждането на прекурсор на IGIF и в експорта на IGIF както in vitro, така и in vivo.
За по-подробно изследване на връзката между количеството на IFN-γ в серума и активността на ICE in vivo изпитването е проведено за известен период от време след заразяването с LPS на див тип мишки и мишки с недостиг на ICE (пример 26) (фиг. 4).
Фиг. 4 показва увеличаване с времето на IFN-γ в серума на див тип мишки при задържане на количеството му на 17 ng/ml, настъпващо от 9 до 18 h след заразяването с LPS. Както се предвижда от експериментите, обсъждани по-горе, количествата на IFN-γ в серума са значително по-ниски при ICE-/мишки с максимум 2 ng/ml, получени за същия период от време, което е около 15% от количеството, наблюдавано в див тип мишки (фиг. 4).
Животните са изследвани също така за клинични признаци на сепсис и на 4-часови интервали е измервана телесната температура на див тип и ICE-/- мишки, заразени с 30 mg/kg или 100 mg/kg LPS (само ICE-/-). Резултатите на фиг. 4 показват, че дивият тип мишки показва значително понижаване на телесната температура (от 36°С на 26°С) в периода от 12 h след заразяването с LPS. Наяве са признаци на клиничен сепсис и всички животни умират за 24-28 h.
Напротив, ICE-/- мишки, заразени с 30 mg/kg LPS, показват само 3-4°С понижение на телесната температура с минимални признаци на влошаване и без наблюдаване на смъртност. 1СЕ-/-мишки, заразени със 100 mg/kg LPS, претърпяват клинични симптоми, понижение на телесната температура и смъртност, подобни на тези на дивия тип мишки при дозата от 30 mg/kg LPS.
ICE инхибиторът Ac-YVAD-CHO е еквивалентен по сила инхибитор на произвеждането на IL-1 и IFN-γ.
Тъй като преработката и секрецията на биологично активен IGIF се извършва с посредничеството на ICE, сравнена е активността на реверсивен ICE инхибитор (Ac-YVAD-CHO) върху произвеждането на IL-1 β и IFN-γ при анализа на периферна кръвна мононуклеарна клетка (РВМС) (пример 27).
Резултатите от фиг. 5 показват подобна по сила активност за способността на AC-YVAD-CHO ICE инхибитора да намалява произвеждането на IL-1 β и IFN-γ в човешки кръвни мононуклеарни клетки (РВМС) при IC50 2.5 μΜ за всеки от тях. Подобни резултати се получават при изследванията със спленоцити от див тип мишка.
Тези открития предоставят допълнително доказателство, че pro-IGIF е физиологичен субстрат за ICE и говорят, че ICE инхибиторите са полезно средство за контролиране на физиологичните количества на IGIF и IFN-γ.
Подобно на това е установено, че ICE регулира количествата на IGIF и IFN-γ in vivo и in vitro и че ICE инхибиторите могат да понижават количеството на IGIF и IFN-γ в човешки клетки. Тези резултати са описани в чакащата решение патентна заявка на САЩ, сериен No. 08/712,876, чието разкритие е включено тук за позоваване.
Състави и методи
Фармацевтичните състави и методи от изобретението са от полза за контролиране количеството на IL-1, IGIF и IFN-γ in vivo. С това методите и съставите от изобретението са полезни за лечение или намаляване на развитието и остротата на ефектите от опосредстваните от IL-1, IGIF- и IFN-γ състояния.
Съединенията от изобретението са ефективни лиганди за ICE. Съответно, тези съединения са в състояние да поддържат и инхибират случаи на опосредствани от IL-1 -апоптоза-, IGIF и IFN-γ заболявания и по този начин да ограничават активността на този протеин при възпалителни заболявания, автоимунни болести, разрушаване на костите, пролиферативни смущения, инфекциозни и дегенеративни болести. Например съединенията от изобретението чрез инхибиране на ICE потискат превръщането на прекурсора IL-1 β в зрял IL-1 β. Тъй като ICE е съществен за произвеждането на зрял IL-1, инхибирането на този ензим блокира ефективно появата на свързани с IL-1 -физиологични ефекти и симптоми, например като възпаление, чрез инхибиране на произвеждането на зрял IL-1. По този начин чрез инхибиране активността на прекурсора IL-Ιβ съедине нията от изобретението действат ефективно като инхибитори на IL-1.
Подобно на това, съединенията от изобретението инхибират превръщането на прекурсора IGIF в зрял IGIF. Така, чрез инхибиране на произвеждането на IGIF, съединенията от изобретението действат като инхибитори на произвеждането на IFN-γ.
Едно изпълнение на изобретението съответно предоставя метод за намаляване произвеждането на IGIF в обект, включващ етап на прилагане към обекта на фармацевтичен състав, включващ терапевтично ефективно количество от ICE инхибитор и фармацевтично приемлив носител.
Друго изпълнение на изобретението предоставя метод за намаляване произвеждането на IFN-γ в обект, включващ етап на прилагане към обекта на фармацевтичен състав, съдържащ терапевтично ефективно количество от ICE инхибитор и фармацевтично приемлив носител.
В друго изпълнение методите от изобретението включват етап на прилагане към обект на фармацевтичен състав, съдържащ инхибитор на свързана с ICE протеаза, която може да разкъса pro-IGIF до активен IGIF, и фармацевтично приемлив носител. Една такава свързана с ICE протеаза е ТХ, както е описано по-горе. Така изобретението предоставя методи и фармацевтични състави за контрол на количеството на IGIF и IFN-γ чрез прилагане на ТХ инхибитор.
Може също да бъде намерена друга свързана с ICE протеаза, която е способна да преработва pro-IGIF до активна форма на IGIF. По този начин може да се очаква, че от специалиста в тази област могат да бъдат идентифицирани, които също попадат в обхвата на изобретението.
Съединенията от изобретението могат да се прилагат по конвенционалния начин за лечение на болести, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ. Такива методи на лечение, техните дозировки и изискванията към тях могат да бъдат избрани с наличните методи и техника от специалист с ординерна практика в тази област. Например съединение от изобретението може да бъде комбинирано с фармацевтично приемлива добавка за прилагане към пациент, страдащ от опосредствана от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ болест по фармацевтично приемлив начин и в количество, ефективно да намали остротата на заболяването.
По друг начин съединенията от изобретението могат да бъдат използвани в състави и методи за лечение или защита на индивиди срещу опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ болести в продължителен период от време. В такива състави съединенията могат да бъдат използвани индивидуално или в комбинация с други съединения от изобретението по начин, който е в съответствие с конвенционалното използване на ICE-инхибитори във фармацевтични състави. Например съединение от изобретението може да бъде комбинирано с фармацевтично приемливи добавки, използвани обичайно във ваксини, и прилагано в профилактично ефективни количества за защита на индивиди срещу опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ болести в продължителен период от време.
Съединенията от изобретението могат да бъдат прилагани също съвместно с други ICE инхибитори за повишаване ефекта от терапията или профилактиката срещу различни опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF или IFN-γ болести.
Освен това съединенията от изобретението могат да бъдат използвани в комбинация или с конвенционални противовъзпалителни средства, или с матрични металопротеазни инхибитори, липоксигеназни инхибитори и антагонисти на цитокини, различни от IL-Ιβ.
Съединенията от изобретението могат също да бъдат прилагани в комбинация с иминомодулатори (например бропиримин, античовешки алфа-интерферон антитяло, IL-2, GM-CSF, метионин енкефалин, интерферон алфа, диетилдитиокарбамаг, фактор на туморната некроза, налтрексон и гЕРО) или с простапгандини за предотвратяване или унищожаване на опосредствани от IL-1 -болестни симптоми, например като възпаление.
Когато съединенията от изобретението се прилагат в комбинирана терапия с други средства, те могат да бъдат подавани последователно или съвместно на пациента. По друг начин фармацевтичните или профилактичните състави съгласно изобретението съдържат комбинация от ICE инхибитор от това изобретение и друго терапевтично или профилактично средство.
Фармацевтичните състави от изобретението включват всяко едно от съединенията от изобретението и негови фармацевтично приемливи соли с някой фармацевтично приемлив носител, добавка или разредител. Фармацевтично приемливи носители, помощни средства или разредители, които могат да бъдат използвани във фармацевтичните състави от изобретението, включват, но без да ограничават до тях, йонообменни смоли, диалуминиев триоксид, алуминиев стеарат, лецитин, доставящи лекарствените средства самоемулгиращи се системи (SEDDS), като da-токоферол полиетиленгликол 1000 сукцинат, или други сходни полимерни матрици за доставяне на лекарството, серумни протеини, като човешки серумен албумин, буфериращи вещества като фосфати, глицин, сорбинова киселина, калиев сорбат, частични пгицеридни смеси на наситени растителни масла, бода, соли или електролити като протаминсулфат, динатриев хидрогенсулфат, калиев хидрогенсулфат, натриев хлорид, цинкови соли, колоиден силициев диоксид, магнезиев трисиликат, поливинилпиролидон, вещества на целулозна основа, полиетиленгликол, натриева карбоксиметилцелулоза, полиакрилати, восъци, полиетилен-полиоксипропилен-блок-полимери, полиетиленгликол и ланолин. За подобряване доставянето на съединението от изобретението могат също да бъдат удачно използвани циклодекстрини, като α-, β- и γ-циклодекстрин, или химически модифицирани производни като хидроксиалкилциклодекстрини, в това число
2- и З-хидроксипропил-β -циклодекстрини, или други разтворими производни.
Фармацевтичните състави от изобретението могат да бъдат прилагани орално, парентерално, чрез инхалационно впръскване, локално, ректално, назално, букално, вагинално или чрез инплантиран източник. Предпочита се оралното прилагане. Фармацевтичните състави от изобретението могат да съдържат всякакви конвенционални нетоксични фармацевтично приемливи носители, добавки или разредители. В някои случаи pH на състава може да бъде настроено с фармацевтично приемливи киселини, основи или буфери, за да се повиши стабилността на формулирания състав или неговата форма на доставяне. Терминът парентерално, както е използван тук, включва подкожни, кожни, венозни, мускулни, ставни, интрасиновиални, интрастернални, интратекални, интралезионални и интракраниални инжекционни или инфузионни методи.
Фармацевтичните състави могат да бъдат под формата на стерилни инжекционни препарати, например като стерилни водна или маслена суспензия. Тези суспензии могат да бъдат приготвени съгласно методите, известни в практиката, като се използват подходящи диспергиращи или омокрящи средства (например Tween 80) и суспендиращи средства. Стерилният инжекционен препарат може също да бъде стерилен инжекционен разтвор или суспензия в нетоксичен фармацевтично приемлив разредител или разтворител, например като разтвор в 1,3-бутандиол. От приемливите разредители и разтворители могат да бъдат използвани манитол, вода, Рингеров разтвор и изотоничен разтвор на натриев хлорид. Освен това като разтваряща или суспендираща среда традиционно се използват определени стерилни масла. За целта може да бъде използвано всяко определено меко масло, в това число синтетични моно- или дизахариди. Мастни киселини като олеинова киселина и нейните глицеридни производни са приложими при получаването на инжекционни състави, така както и естествените фармацевтично приемливи масла като зехтин и касторово масло, по-специално в техните полиетоксилирани варианти. Тези маслени разтвори или суспензии могат също да съдържат дълговерижен алкохолен разредител или диспергатор като Ph. Helv или подобен алкохол.
Фармацевтичните състави от изобретението могат да бъдат приемани орално във всяка една орално приемлива дозирана форма, включвайки, но без да се ограничават до тях, капсули, таблетки и водни суспензии и разтвори. В случая с таблетки за орално приемане обичайно използваните носители включват лактоза и царевично нишесте. Обикновено се прибавят и смазващи средства като магнезиев стеарат. Приложимите разредители за орално приемане в капсулована форма включват лактоза и изсушено царевично нишесте. Когато орално се приемат водни суспензии, активната съставка се комбинира с емулгиращи или суспендиращи средства. Ако е желателно, могат да се прибавят и подслаждащи и/или подобряващи вкуса и/или оцветяващи средства.
Фармацевтичните състави от изобретението могат да бъдат прилагани също и под формата на супозитории за ректално прилагане. Тези състави могат да бъдат получени чрез смесване на съединение съгласно изобретението с подходящ недразнещ пълнител, който при стайна температура е твърд, но при ректалната температура се втечнява и следователно се стопява в ректума и по този начин се освобождават активните компоненти. Такива материали включват, но без да се ограничават до тях, какаово масло, пчелен восък и полиетиленгликоли.
Локалното прилагане на фармацевтичните състави от изобретението е особено полезно, когато желаното лечение включва участъци или органи, лесно достъпни за повърхностно нанасяне. За локално прилагане върху кожата фармацевтичните състави трябва да бъдат приготвени като подходящ мехлем, съдържащ активните компоненти, суспендирани или разтворени в носителя. Носителите за външно прилагане на съединенията от изобретението включват, но без да се ограничават до тях, минерално масло, течен вазелин, бял вазелин, пропиленгликол, полиоксиетилен-полиоксипропиленова смес, емулгиращ се восък и вода. По друг начин фармацевтичният състав може да бъде приготвен с подходящ лосион или крем, съдържащ активния компонент, суспендиран или разтворен в носителя. Подходящите носители включват, но без да се ограничават до тях, минерално масло, сорбитан моноолеат, полисорбат 60, цетилестерни восъци, цетеарилов алкохол, 2-октилдодеканол, бензилалкохол и вода. Фармацевтичните състави от изобретението могат също така да се прилагат локално към долния чревен тракт посредством ректални супозитории или в подходяща енемна форма. В изобретението се включват и локално прилаганите трансдермални пластири.
Фармацевтичните състави от изобретението могат да бъдат прилагани чрез назално впръскване или инхалация. Такива състави се получават по методите, известни в практиката на получаване на фармацевтични форми, и могат да бъдат приготвени като разтвори във физиологичен разтвор, като се използва бензилов алкохол или други подходящи консерванти, усилващи абсорбцията вещества за повишаване на биологичното усвояване, флуоровъглероди, и/или други разтварящи или диспергиращи средства, познати в практиката.
Нива на дозиране между около 0.01 и около 100 mg/kg телесно тегло дневно, за предпочитане между около 1 и 50 mg/kg телесно тегло дневно от активното съединение са подходящи за профилактика и лечение на опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF и IFN-γ болести, в това число възпалителни заболявания, автоимунни болести, деструктивни увреждания на костите, пролиферативни смущения, инфекциозни болести, дегенеративни болести, некротични болести, остеоартрит, акутен панкреатит, хроничен панкреатит, астма, синдром на възрастово нарушение на дишането, гломерулонефрит, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозис, склеродерма, хроничен тироидит, болест на Grave, автоимунен гастрит, инсулинзависим захарен диабет (Type I), автоимунна хемолитична анемия, автоимунна неутропения, тромбоцитопения, хроничен активен хепатит, миастения гравис, възпаление на червата, болест на Crohn, псориазис, реакция на организма срещу трансплантат, остеопороза, множествено заболяване на костите свързано с миелома, остра миелогенозна левкемия, хронична миелогенозна левкемия, метастазна меланома, саркома на Kaposi, множествена миелома, сепсис, септичен шок, шигелозис, болест на Alzheimer, болест на Parkinson, церебрална исхемия, миокардиална исхемия, атрофия на мускулите на гръбначния стълб, множестве на склероза, енцефалит във връзка със СПИН, енцефалит във връзка с HIV, стареене, алопексия и неврологични увреждания вследствие удар. Обикновено фармацевтичните състави от изобретението се приемат от 1 до 5 пъти дневно или като друга възможност чрез непрекъснато вливане. Такова прилагане може да бъде използвано като остра или хронична терапия. Количеството на активната съставка, която трябва да бъде комбинирана с носещите материали, за да се получи единична дозирана форма, варира в зависимост от лекувания гостоприемния и от конкретния начин на прилагане. Един типичен препарат съдържа от около 5 до около 95% активно съединение (тегло/тегло). За предпочитане, такива състави съдържат от около 20 до около 80% активно съединение.
При подобряване състоянието на пациента, ако е необходимо, може да се приложи поддържаща доза от съединение, състав или комбинация от изобретението. Впоследствие дозата или честотата на приемане, или и двете могат да бъдат намалени в зависимост от симптомите до ниво, при което се задържа състоянието на подобрение и когато симптомите са облекчени до желаното ниво, лечението трябва да се прекрати. Някои пациенти обаче изискват периодично лечение в рамките на продължителен период от време срещу връщане на болестта или на симптомите й.
Както може да се прецени от специалиста в тази област, може да са необходими по-ниски или по-високи дози от цитираните по-горе. Специфичното дозиране и режими на лечение за всеки отделен пациент зависят и от редица фактори, в това число активност на определеното използвано съединение, възраст, телесно тегло, общо здравословно състояние, пол, хранене, време на прилагане, честота на екскреция, лекарствена комбинация, острота и протичане на заболяването и предразположение на пациента към заболяване и заключението на лекуващия лекар.
Опосредстваните от IL-1 болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани със съединенията от изобретението включват, но без да се ограничават до тях, възпалителни заболявания, автоимунни болести, деструктивни нарушения в костите, пролиферативни болести, инфекциозни болести и дегенеративни болести. Опосредстваните от апоптоза болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани със съединенията от изобретението включват дегенеративни болести. Възпалителни заболявания, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани със съединенията от изобретението включват, но без да се ограничават до тях, остеоарт рит, акутен панкреатит, хроничен панкреатит, астма, синдром на възрастово нарушение на дишането, като за предпочитане възпалителното заболяване е остеоартрит или акутен панкреатит.
Автоимунните болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани със съединенията от изобретението включват, но без да се ограничават до тях, гпомерулонефршп, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозис, склеродерма, хроничен тироидит, болест на Grave, автоимунен гастрит, инсулинзависим захарен диабет (Type I), автоимунна хемолитична анемия, автоимунна неутропения, тромбоцитопения, хроничен активен хепатит, миастения гравис, мултиплетна склероза, възпаление на червата, болест на Crohn, псориазис и реакция на организма срещу трансплантат. За предпочитане автоимунната болест е ревматоиден артрит, възпаление на червата, болест на Crohn или псориазис.
Деструктивните костни нарушения, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани, включват, но без да се ограничават до тях, остеопороза и множествено заболяване на костите, свързано с миелома.
Пролиферативните болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани, включват, но без да се ограничават до тях, остра миелогенозна левкемия, хронична миелогенозна левкемия, метастазна меланома, саркома на Kaposi и множествена миелома.
Инфекциозните болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани, включват, но без да се ограничават до тях, сепсис, септичен шок и шигелозис.
Опосредстваните от IL-1 дегенеративни или некротични болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани включват, но без да се ограничават до тях, болест на Alzheimer, болест на Parkinson, церебрална исхемия, миокардиална исхемия. За предпочитане дегенеративната болест е болест на Alzheimer.
Опосредстваните от апоптоза дегенеративни или некротични болести, които могат да бъдат лекувани или предотвратявани със съединенията от изобретението включват, но без да се ограничават до тях, болест на Alzheimer, болест на Parkinson, церебрална исхемия, миокардиална исхемия, атрофия на мускулите на гръбначния стълб, множествена склероза, енцефалит във връзка със СПИН, енцефалит във връзка с HIV, стареене, алопексия и неврологични увреждания вследствие удар.
Методите от изобретението могат да бъдат използвани за лечение или забавяне развитието, остротата или ефектите на опосредствани от IGIF или IFN-γ възпалителни, автоимунни, инфекциозни, пролиферативни, деструкгивни костни, некротични и дегенеративни състояния, в това число нарушения или ефекти, при които състоянията се характеризират с повишени нива на произвеждане на IGIF или IFN-γ.
Примерите за такива възпалителни заболявания включват, но без да се ограничават до тях, остеоартрит, акутен панкреатит, хроничен панкреатит, астма, ревматоиден артрит, възпаление на червата, болест на Crohn, язвен колит, церебрална исхемия, миокардиална исхемия и синдром на възрастово нарушение на дишането.
За предпочитане възпалителното състояние е ревматоиден артрит, язвен колит, болест на Crohn, хепатит и синдром на възрастово нарушение на дишането.
Примерите за такива инфекциозни състояния включват, но без да се ограничават до тях, инфекциозен хепатит, сепсис, септичен шок и шигелозис.
Примерите за такива автоимунни състояния включват, но без да се ограничават до тях, гломерулонефрит, системен лупус еритематозис, склеродерма, хроничен тироидит, болест на Grave, автоимунен гастрит, инсулинзависим захарен диабет (Type I), юношески диабет, автоимунна хемолитична анемия, автоимунна неутропения, тромбоцитопения, хроничен активен хепатит, миастения гравис, мултиплетна склероза, псориазис, плосък лихен, реакция на организма срещу трансплантат, акутен дерматомиозиг, екзема, първична цироза, хепатит, увеит, болест на Behcet, атопична (алергична) болест на кожата, истинска еритроцитна аплазия, апластична анемия, амиотрофична латерална склероза и нефротичен синдром.
За предпочитане автоимунното състояние е гломерулонефрит, инсулинзависим захарен диабет (Type I), юношески диабет, псориазис, трансплантат vs. host disease, в това число отхвърляне на трансплантата и хепатит.
Примерите за такива деструкгивни костни заболявания включват, но без да се ограничават до тях, остеопороза и множествено заболяване на костите, свързано с миелома.
Примерите за такива пролиферативни състояния включват, но без да се ограничават до тях, остра миелогенозна левкемия, хронична миелогенозна левкемия, метастазна меланома, саркома на Kaposi и множествена миелома.
Примерите за такива невродегенеративни състояния включват, но без да се ограничават до тях, болест на Alzheimer, болест на Parkinson и болест на Huntington.
Въпреки че в изобретението се фокусира върху използването на разкритите тук съединения за предотвратяване и лечение на болести, опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF- и IFN-γ, съединенията от изобретението могат да бъдат използвани също и като инхибигорни средства за други цистеинови протеази.
Съединенията от изобретението са приложими също като търговски реагенти, които се свързват ефективно към ICE или към други цистеинови протеази. Като търговски продукти съединенията от изобретението и техните производни могат да бъдат използвани за блокиране на протеолизата на сигнални пептиди в биохимичните и клетъчни анализи за ICE и ICE хомолози или могат да бъдат видоизменени, за да се присъединяват към стабилна смола като верижен свързан субстрат за хроматографско приложение.
Тези и други приложения, които характеризират пред лаганите на пазара инхибитори на цистеиновата протеаза, са очевидни за специалиста в тази област.
Метод за получаване на N-ациламиносъединения
ICE инхибиторите от изобретението могат да бъдат получени, като се използват конвенционални методи. Благоприятно е синтезирането на тези съединения от леснодостъпни изходни материали.
Съединенията от изобретението са между най-лесно синтезиращите се познати ICE инхибитори. Описаните по-рано ICE инхибитори често съдържат четири или повече хирали центрове и редица пептидни връзки. Относителната лекота, с която могат да бъдат синтезирани съединенията от изобретението, представлява предимство в производството на тези съединения в големи мащаби.
Например съединенията от изобретението могат да бъдат получени, като се използва описаният тук метод. Както може да бъде оценено от практикуващия специалист, тези методи не са единствените начини, по които могат да бъдат синтезирани съединенията, описани и заявени в настоящата заявка. За специалист в тази област са очевидни и допълнителни методи. Освен това, за да се получат желаните съединения, различните етапи на синтез, описани тук, могат да бъдат проведени в различна последователност или ред.
Метод за синтезиране на N-ациламинно съединение с формула (VIII) R]—N—R2
Η в която R, е избран от групата, включваща следните формули
С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо, тиено, пироло, фурано, тиазоло, изотиазоло, оксазоло, изоксазоло, пиримидо, имидазоло, циклопентил и циклохексил; пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно с -Q ;
М
всеки R$ е независимо избран от групата, включваща:
-ад-^о.
-C(O)O-R,,
-C(O)-N(R10XR10)
-S(O)2-R,,
-S(O)2-NH-R10,
-qoh^-o-r,,
-сдао^о,
-R,.
-н,
-C(O)C(O)-OR10h
-C(O)C(O)-N(R^R10);
Х5еСНилиЬ1;
Y2eH2 или Ο;
R6 е избран от групата, включваща -Н и -СН3;
R, е избран от групата, включваща: WRIO> <χο)θ-ις, -C(O>N(H>R10, -S(O)2-R,, -SiOVNH-R”, -C(O)-CH2-OR10, -C(O)C(O)-R10, -C(O)-CH2N(R10XR|()), -C(0)-CH2C(0)0-R9, -C(O)-CH2C(O)-R,,
-Ни
-C(O)-C(O)-OR10;
всеки R, е независимо избран от групата, включваща -Аг3 и -С|ч. права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където -С|ч. алкиловата група е евентуално ненаситена;
всеки R|0 е независимо избран от групата, включваща -Н, -Аг3, -См циклоалкилова група и С1-6 права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където -С1-6 алкиловата група е евентуално ненаситена;
R]3 е избран от групата, включващаН, Аг3 и-Cw права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, -CONl-Ц, -ORj, -OH, -OR, или -СО2Н;
всеки RS1 е независимо избран от групата, включващаR,, -C(O)-R,, -C(O)-N(H)-R, или всеки R,,, взет заедно с друг, образува наситен 4-8-членен карбоциклен пръстен или хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -NH-;
всеки R2i е независимо избран от групата, включваща -Н или -С|4. права или разклонена алкилова група;
всеки Аг3 е циклична група, независимо избрана от групата, включваща арилова група, която съдържа 6,10,12 или 14 въглеродни атома и между 1 и 3 пръстена и ароматна хетероциклена група, съдържаща между 5 и 15 пръстенни атома и между 1 и 3 пръстена, като споменатата хетероциклена група съдържа най-малко една хетероатомна група, избрана от -О-, -S-, -SO-, SO2, =N- и -NH-, споменатата хетероциклена група съдържа евентуално една или повече двойни връзки, споменатата хетероциклена група евентуално съдържа един или повече ароматни пръстена и споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно c-Q,;
всеки Qt е независимо избран от групата, включваща -NH2, -СО2Н, -Cl, -F, -Br, -J, -NO2, -CN, =О, -ОН, -перфлуоро С13 алкил, R5, -OR5, -NHRS, -OR,, N(R^(R|0),-R,,-C(O)-R|0h
при условие, че когато -Аг3 е заместен с група Q!, която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни -Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3;
характеризиращ се с това, че включва етапи на:
a) смесване на карбоксилна киселина с Nалилоксикарбонилзащитен амин в присъствието на инертен разтворител, трифенилфосфин, нуклеофилен акцептор и тетракистрифенилфосфин паладий (0) при температурата на околната среда и в инертна атмосфера; и
b) прибавяне към сместа от етап а) на смес от 1-хидроксибензотриазол хидрат и 1-(3-диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид хидрохлорид;
и евентуално включва допълнително етап на
c) хидролиза на сместа от етап Ь) в присъствието на разтвор, съдържащ киселина и Н2О, където сместа от етап Ь) е евентуално концентрирана
При този метод N-алилоксикарбонил-защитеният амин е за предпочитане
където всеки R51 е независимо избран от групата, включваща R,, -C(O}-R9, -C(O)-N(H)-R,, или всеки R51, взет заедно с друг, образува наситен 4-8-членен карбоциклен пръстен или хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -NH-.
Примери за изпълнение на изобретението
Изобретението се пояснява със следните примери, които са илюстративни и не трябва да се тълкуват като ограничаващи обхвата на изобретението по какъвто и да е начин.
Пример 1. Инхибиране на ICE
Стойностите на инхибиторната константа (К.) и за ICW са получени при използване на трите метода, описани по-долу.
1. Ензимен анализ с UV-видим субстрат
Този анализ се извършва, като се използва сукцинил-Туг-Уа1-А1а-Азр-р-нитроанилиден субстрат. Синтезът на аналогични субстрати е описан от L. A. Reiter (Int. J. Peptide Protein Res., 43. 87-96 (1994)). Анализираната смес съдържа:
μΐ буфер (10 mM Tris, 1 mM DTT, 0.1 % CHAPS @рН 8.1) μΐ ICE (50 нМ крайна концентрация за получаване скорост -1 mOD/min) μΐ DMSO/инхибиторна смес μΐ 400 μΜ субстрат (крайна концентрация 80 μΜ)
100 μΐ общ обем на реакционната смес
Визуалният ICE анализ се провежда в 96-ямкова микротитьрна плоча. Буферът, ICE и DMSO (ако участва инхибитор) се прибавят към ямките в описания ред. Компонентите се оставят за инкубиране при стайна температура в продължение на 15 min, което се отчита от момента, когато във всички гнезда присъстват всички компоненти. Микротитьрната плоча се поставя за инкубиране при 37°С. След 15-минутна инкубация към ямките директно се прибавя субстратът и реакцията се наблюдава, като се проследява освобождаването на хромофор (pNA) при 405-603 шп при 37°С в продължение на 20 min. Построява се линейна крива от данните и скоростта се изчислява в mOD/min. По време на експериментите, които включват инхибитори, участва само DMSO, а в другите експерименти за настройване на обема до 100 μΐ се използва буфер.
2. Ензимен анализ с флуоресцентен субстрат Този анализ се провежда основно съгласно Thomberry et al. (Nature 356:768-774 (1992)), като се използва субстрат 17, цитиран в тази статия. Субстратът е Acetyl-Tyr-Val-Ala- Азр-амино-4-метилкумарин (АМС). Смесват се следните компоненти;
μΐ буфер (10 mM Tris/lm MDTT, 0.1% CHAPS @рН 8.1) μΐ ICE (крайна концентрация 2-10 пМ) μΐ DMSO/инхибиторен разтвор μΐ 150 μΜ субстрат (30 μΜ крайно)
100 μΐ общ реакционен обем
Анализът се провежда в 96-ямкова микротитьрна плоча. Към всяка ямка се прибавя буфер и ICE. Съединенията се оставят за инкубиране при 37°С в продължение на 15 min в ямкова плоча с регулируема температура. След 15-минутно инкубиране реакцията се стартира чрез прибавяне на субстрат директно към гнездата и реакцията се наблюдава в продължение на 30 min при 37°С чрез проследяване освобождаването на флуорофор АМС, като се използва възбудена дължина на вълната 380 шп и емисионна дължина на вълната 460 шп. Построява се линейна крива от данните за всяка ямка и скоростта се определя в единици флуоресценция на секунда.
За определяне ензимната инхибиторна константа (Ki) или начина на инхибиране (конкурентно, неконкурентно или неконкурентно), данните за скоростта, отчетени в ензимния анализ при различни количества на инхибитора се привеждат с компютърна програма към стандартни уравнения от ензимната кинетика (I. Н. Segel, Enzyme Kinetics, WileyInterscience, 1975).
Определянето на константите от втори порядък за необратимите инхибитори се извършва чрез привеждане на данните за флуоресценцията спрямо времето към прогресивните уравнения на Morrison. Morrison, J. F., Mol. Клетка, Biophys., 2, pp. 347-368 (1985). Thomberry и сътрудници публикуват описанието на тези методи за определяне на скоростните константи на необратими ICE инхибитори, Thomberry, N. A., et al. Biochemistiy, 33, pp. 3923-3940 (1994). За съединения, при които кинетично не се наблюдава предварително образуване на комплекс, константите от втори порядък (kinact) се получават директно по наклона на линейните криви на kobs спрямо [I]. За съединения, при които може да се открие предварително образуване на комплекс към ензима, хиперболичните криви на kobs спрямо [I] се привеждат към уравнението за кинетика на насищане, за да се получат първо Ki и к’. Скоростната константа от втори порядък kinact се дава от k’/Ki.
3. РВМС клетъчен анализ
IL-Ιβ анализ със смесена популация на човешки периферни кръвни мононуклеарни клетки (РВМС) или обогатени адхерентни мононуклеарни клетки
Преработването на pre-IL-1 β от ICE може да бъде определено в клетъчна култура, като се използват различни клетъчни източници. Човешки периферни кръвни мононуклеарни клетки (РВМС), получени от здрави донори, предоставят смесена популация от лимфоцитни подтипове и мононуклеарни клетки, които произвеждат многообразие от ингерлевкини и цитокини в отговор на редица видове физиологични стимулатори. Адхерентни мононуклеарни клетки от РВМС осигуряват обогатен източник на нормални моноцити за селективните изследвания на произвеждането на цитокини от активирани клетки.
Постановка на експеримента.
Подготвят се серии от начално разреждане на тестваното съединение в DMSO или етанол и следващо разреждане съответно с RPMI-10% FBS среда (съдържаща 2 тМ L-тутамин, 10 тМ HEPES, 50 U и 50 pg/ml пеницилин/стрептомицин), за да се получат лекар ства при 4х крайната изпитвана концентрация, съдържащи 0.4% DMSO или 0.4% етанол. Крайната концентрация на DMSO е 0.1% при всичките разреждания на лекарството. Концентрационното титруване, при което привидната К1 за тестваното съединение, определена при анализа на ICE инхибирането, е заградена в скоби, се използва главно за първоначална проверка на полезността на съединенията.
Общо взето се тестват 5-6 разреждания на съединението и клетъчният компонент от анализа се охарактеризира в две проби при двукратно определяне чрез ELISA на всеки супернатант на клетъчна култура.
Изолиране на РВМС и анализ на IL-1.
Левкоцитни клетки, изолирани от 0.5671 човешка кръв (даващи краен обем 40-45 ml плазма плюс клетки) се разреждат със среда до 80 ml и сепараторни тръбички LeukoPREP (Becton Dickinson) се зареждат поотделно с 10 ml от клетъчната суспензия. След 15 min центрофугиране при 1500-1800 xg слоят плазма/среда се аспирира и тогава мононуклеарният клетъчен слой се събира посредством пипета на Pasteur и се прехвърля в конична центрофужна епруветка с вместимост 15 ml (Coming). Прибавя се среда до запълване на обема до 15 ml, клетките се размесват леко чрез обръщане на епруветката надолу и се центрофугират при 300 xg в продължение на 15 min. Пелетизираната утайка от РВМС се ресуспендира в малък обем от средата, преброяват се клетките и се довеждат до 6 χ 106 клетки в 1 ml.
За клетъчния анализ към всяка ямка на 24ямкова плоскодънна културална плоча (Coming) се поставят 1.0 ml от клетъчната суспензия, 0.5 ml от съответното тествано разреждане на съединението и 0.5 ml разтвор LBS (Sigma #L-3012; 20 ng/ml разтвор, получен в пълноценна среда RPMI; крайна концентрация на LPS 5 ng/ml). Прибавянето на 0.5 ml от тестваното съединение и от LPS обикновено е достатъчно за смесване на съдържимото в ямките. За всеки експеримент се правят три контролни смеси само LPS, контролен разтворител, и/или допълнителна среда за довеждане на обема на културата до 2.0 ml. Клетъчните култури се инкубират 16-18 h при 37 °C в присъствието на 5% СО2.
В края на инкубационния период клетките се събират и се прехвърлят в конични центрофужни епруветки с вместимост 15 ml. След центрофугиране в продължение на 10 min при 200 xg супернатантьт се събира и прехвърля в епруветки на Eppendorf с вместимост 15 ml. Трябва да се отбележи, че пелетите от клетки могат да бъдат използва ни за биохимично определяне на съдържанието на pre-IL-β и/или зрелия IL-1 β в цитозолните екстракти посредством блотинг по Western или ELISA с ргеIL-Ιβ специфичен антисерум.
Изолиране на адхерентни мононуклеарни клетки.
РВМС се изолират и приготвят, както е описано по-горе. Към ямките се прибавя първо среда (1.0т1)иследтова0.5 ml суспензия отРВМС. След 1 h инкубация плочите се разклащат леко и от всяка ямка се аспирират неадхерентните клетки. След това леко се промиват ямките трикратно с 1.0 ml среда и накрая се ресуспендират в 1.0 ml среда. Обогатяването с адхерентни клетки общо взето води до 2.5-3.0 х 105 клетки на ямка. Прибавянето на изпитваните съединения, LPS, условията на клетъчната инкубация и обработването на супернатантите се извършва както е описано по-горе.
ELISA
За определяне на зрелия IL-Ιβ се използват китове Quantikine (системи за научни изследвания (R&D Systems)). Анализите се провеждат съгласно предписанията на производителя. Количеството на зрелия IL-Ιβ е около 1-3 ng/ml и в РВМС и в адхерентните мононуклеарни клетъчни контроли. ELISA анализите се извършват върху 1:5,1:10 и 1:20 разреждания на супернатанти от LPS-положителни контроли, за да се избере оптималното разреждане на супернатантите в изпитвания панел.
Инхибиторната способност на съединенията може да бъде представена чрез стойността за IC50, която представлява концентрацията на инхибитора, при която 50% от зрелия IL-1 β се открива в супернатанта при сравнение с положителните контроли.
Специалистът в тази област може да прецени, че стойностите, получени при клетъчните анализи, като тези, описани по-горе, могат да зависят от редица фактори като клетъчния вид, източника на клетки, условията на нарастване и др.
Пример 2. Фармакокинетични изследвания върху мишка
Пептидил-ICE инхибитори се пречистват бързо със скорост на пречистване по-голяма от 100 μ/ min/kg. Съединения с по-ниска скорост на пречистване имат подобрени фармакокинетични свойства в сравнение с пептидил-ICE инхибиторите.
Скоростта на пречистване при мишка (μ/min/ kg) за различни съединения от изобретението се получава, като се използва описаният по-долу метод.
Подготовка на пробите и дозиране
Съединенията се разтварят в стерилен разтвор на TRIS (0.02 М или 0.05 М) при концентрация
2.5 mg/ml. Там, където е необходимо да се осигури пълно разтваряне, пробите първо се разтварят в минимално количество диметилацетамид (максимум 5% от общия обем на разтвора), след което се разреждат с разтвор на TRIS.
Разтворът на лекарството се въвежда в CD-1 мишки (Charles River Laboratories - 26-31 g) през опашната вена в дозиран обем от 10 ml/kg, който осигурява лекарствена доза от 25 mg/kg.
Мишките се дозират на групи от по 5 за всеки режим по време (обикновено от 2 min до 2 h), след което в определеното време животните се анестезират с халотан и чрез прерязване на югуларната вена се събира кръв в индивидуални хепаризирани епруветки. Кръвните проби се охлаждат до 0°С, след което плазмата се отделя и се съхранява при -20°С до анализирането й.
Биоанализ
Лекарствената концентрация в пробите от плазма се определя посредством високоефективна течна хроматография с ултравиолетово (UV) или масспектроскопско (MS) (електронен спин-резонанс (ESP)) отчитане. Прилага се фазова хроматография с обръщане на фазите, протичаща при изократни условия, като се използват разновидности от свързани фази от С1 до С18 с елуенти, съставени от воден буфер/ацетонитрилни смеси.
Отчитането е по стандартните методи с калибрационни криви, построени чрез разреждане на плазмата с лекарствени разтвори до получаване на количества в областта от 0.5 до 50 pg/ml.
Преди анализа пробите плазма се депротеинизират чрез прибавяне на ацетонитрил, метанол, трихлорооцетна киселина или перхлорна киселина и след това се центрофугират при 10 000 g в продължение на 10 min. За анализите се инжектират проби от20р1до50р1.
Съединение 214е
Дозиране и взимане на проби
Лекарството се разтваря в стерилен 0.02 М Tris до получаване на 2.5 mg/ml разтвор, който се прилага върху 11 групи по 5 мъжки CD-1 мишки през опашната им вена в дозировка 25 mg/kg. Във всяко от следващите времена: 2,5,10,15,20,30,45,
60,90 и 120 min една група от животните се анестезира и кръвта се събира в хепаринизирани епруветки. След отделяне плазмата се съхранява при -20°С до анализирането й.
Анализ
Аликвоти от плазма (150 μΐ) се титруват с 5% перхлорна киселина (5 μΐ), след което се смесват чрез вихрово разбъркване и се оставят да отстоят 90 min, преди да се центрофугират.
Отделя се полученият супернатант и 20 μΐ се инжектират за HPLC анализи.
Условия на HPLC
Колона 100x4.6 mm Kromasil KR1005C4
Подвижна 0.1m Tris pH 7.5 86%
фаза Ацетонитрил 14%
Скорост на
изтичане 1 ml/min
Детекция UV при210шп
Време на
задържане 3.4 min
Резултатите от анализа показват понижение 15 на средното количество на лекарството в плазмата от~ 70 pg/ml при 2 min на < 2 pg/ml при 90 и 120 min.
Съединение217е.
Дозиране и взимане на проби
Лекарството се разтваря в стерилен 0.02 М 20 Tris до получаване на 2.5 mg/ml разтвор, който се прилага върху 11 групи по 5 мъжки CD-1 мишки през опашната им вена в дозировка 25 mg/kg. Във всяко от следващите времена: 2,5,10,15,20,30,45,60,90и 120 min една група от животните се анестезира и кръв- 25 та се събира в хепаринизирани епруветки. След отделяне плазмата се съхранява при -20°С до анализирането й.
Анализ
Аликвотиотплазма(100ц1)сетитруватс5% 30 перхлорна киселина (5 μΐ), след което се смесват чрез вихрово разбъркване за 20 s и се центрофугират 10 min. Отделя се полученият супернатант и 20 μΐ се инжектират за HPLC анализи.
Условия на HPLC «
Колона
150x4.6 mm ZorbaxSBC8
Подвижна фаза
Скорост на изтичане Детекция Време на задържане
0.05 М фосфатен буфер 72% рН7.1
Ацетонитрил 28%
1.4 ml/min
ЦУпри210пт и 3.6 min (диастереомери)
Резултатите от анализа показват понижение на средната концентрация на лекарството в плазмата от~55 pg/mlnpH2minHa<2pg/mlnpH60H120min.
Пример 3.
Пептидил-ICE инхибитори се пречистват бързо със скорост на пречистване, по-голяма от 80 μ/ min/kg. Съединения с по-ниска скорост на пречистване имат подобрени фармакокинетични свойства в сравнение с пептидил-ICE инхибиторите.
Скоростта на пречистване при плъх (μ/min/ kg) за различни съединения от изобретението е получена, като е използван описаният по-долу метод.
In vivo анализ на пречистването при плъх
Един ден преди фармакокинетичното изследване се прави канюлиране на югуларната и каротидната вена на плъхове. М. J. Free, R. A. Jaffee; “Cannulation techniques for the collection blood и other bodily fluids” (Методи на канюлиране за събиране на кръв и други телесни течности); Animal Models; р. 480-495; N. J. Alexander, Ed.; Academic Press; (1978). Лекарството (10 mg/ml) се въвежда през югуларната вена в разредител, който най-общо се състои от пропиленгликол/ физиологичен разтвор, съдържащ 100 тМ натриев бикарбонат, в съотношение 1:1. Животните се дозират с 10-20 mg лекарство/kg и на 0,2, 5,7,10,15,20,30,60 и 90 min се взимат кръвни проби през постоянен каротиден катетър. Кръвта се центрофугира до получаване на плазма и се съхранява при -20°С до анализирането й. Фармакокинетичните анализи на данните са извършени чрез нелинейна регресия с използването на стандартни програми, например RStrip (MicroMath Software, UT) и/ или Pcnonlin (SCI Software, NC), за да се получат стойностите на клиърьнса.
Анализ.
Плазмата от плъховете се екстрахира с еднакъв обем ацетонитрил (съдържащ 0.1% TFA). Пробите се центрофугират при около 1,000 х g и супернатантът се анализира с градиентна високоефективна течна хроматография. По-долу е описан един типичен аналитичен метод.
200 μΐ плазма се утаява с 200 μΐ 0.1 % трифлуорооцетна киселина (TFA) в ацетонитрил и 10 μΐ 50% воден разтвор на цинков хлорид, прави се вихрово разбъркване, след което се центрофугира при ~ 1000 х g и супернатантьт се събира и се анализира чрез HPLC.
Провеждане на HPLC:
Колона: Zorbax SB-CN (4.6 х 150 mm) (5μ размер на частичките)
Температура на колоната: 50°С
Скорост на изтичане: 1.0 ml/min
Обем на инжектиране: 75 μΙ
Подвижна фаза: A=0.1%TFA във вода и В=100% ацетонитрил
Приложен градиент: 100% A to 30% А в 15.5 min 0% Апри 16 min 100% А при 19.2 min
Дължина на вълната: 214nm
Строи се стандартната крива при концентрации 20,10,5,2 и 1 pg/ml.
Пример 4.
Анализ на цялостна кръв за произвеждане на IL-Ιβ.
Получават се IC50 стойностите за различни съединения от изобретението, като се използва описаният по-долу метод.
Предназначение на метода.
Пълният кръвен анализ е прост метод за определяне на произвеждането на IL-1 β (или други цитокини) и активността им към потенциални инхибитори. Комплексността на тази система на анализ с пълния й брой лимфоидни и възпалителни типове клетки и спектъра на плазмени протеини и червени кръвни клетки са едно идеално представяне in vitro на човешките физиологични състояния in vivo.
Материали
Непирогенни спринцовки (~ 30 сс)
Непирогенни стерилни вакуумни тръбички, съдържащи лиофилизиран Na2EDTA (4.5 mg/10 ml тръбичка) проби от цялостна човешка кръв (~ 30-50 сс)
1.5 ml епендорфови тръбички
Съхранени разтвори на изследваните съединения (~ 25 тМ в DMSO или друг разтворител)
Свободен от ендотоксин разтвор на натриев хлорид (0.9%) и HBSS липополизахарид (Sigma; Cat# L-3012)-1 mg/ml в HBSS.
Кит за ELISA на IL-β (Системи за научно-изследователска работа; Cat. # DLB50)
Кит за ELISA на TNFa (Системи за научноизследователска работа; Cat. # DTA50)
Водна баня или термостат
Експериментална постановка на анализа на цялостна кръв.
Термостат или водна баня при 30°С. Апиквоти по 0.25 ml от кръв в 1.5 ml епендорфови тръбички. Забележка: трябва да се осигури обръщането на тръбичките с проби от цялостна кръв след всеки две аликвоти. Разликите в еднаквостта на аликвотите могат да доведат до утаяване на клетките и неравномерно суспендиране. Използването на дозираща пипета също намалява разливите в еднаквостта на аликвотите.
Приготвят се разтвори на лекарството с различни концентрации в стерилен, непирогенен физиологичен разтвор. Сериите, за които привидната К, е заградена в скоби за тестваното съединение, определена при анализа за инхибиране на ICE, обикновено се използва за първоначален подбор на съединенията. За екстремно хидрофобни съединения, за да се подобри разтворимостта, са направени разреждания на съединенията в прясна плазма, получена от същия кръвен донор или в PBS, съдържащ 5% DMSO.
Прибавят се 25 μΐ от разреденото тествано съединение или контролен разредител и пробата се размесва леко. След това се добавят 5.0 μΐ разтвор на LPS (250 ng/ml прясно приготвен от съхранения разтвор: крайна концентрация 5.0 ng/ml LPS) и отново се размесва. Тръбичките се инкубират при 30°С във водна баня в продължение на 16-18 h, като от време на време се размесват. Като друга възможност тръбичките могат да бъдат поставени в ротационна установка при 4 o6./min за същия период на инкубиране. Този анализ се провежда двукратно или трикратно, като се използват следните контролни проби: отрицателна контрола - без LPS; положителна контрола - без изпитван инхибитор; контрола от разредител - най-високата концентрация на DMSO или разтворител на съединението, използвани в експеримента.
Към контролните тръбички се добавя допълнителен физиологичен разтвор, за да се приведат обемите на контролните и на експерименталните проби към нормалните.
След периода на инкубиране пробите с цялостна човешка кръв се центрофугират в продължение на 10 min при ~ 2000 o6./min в микроцентрофуга, плазмата се прехвърля в нови микроцентрофужни тръбички и се центрофугира при 1000 х g за уплътняване, ако се изисква, на получените пелетизирани утайки. Пробите от плазма могат да бъдат съхранявани замразени при -70°С преди извършване на анализа за количеството на цитокин посредством ELISA.
ELISA.
За определяне на IL-1 β и TNF-α се използват лабораторни системи китове (614 McKinley Place
N.E. Minneapolis, MN 55413) Quantikine. Анализите се провеждат съгласно указанията на производителя. В поредицата отделни позитивни контроли се наблюдават количества на IL-Ιβ ~ 1-5 ng/ml. При тези експерименти при всички проби разреждане на плазмата 1:200 се оказва достатъчно, за да могат резултатите от ELISA да попаднат върху една линейна област от стандартните криви на ELISA. Ако се наблюдават разлики в анализа на цялостната човешка кръв, необходимо е да се оптимизират стандартните разреждания. Nerad, J.L. et al., J. Leukocyte Biol., 52, pp. 687-692 (1992).
Пример 5. Инхибиране на хомолози на ICE
1. Изолиране на хомолози на ICE
Експресия на ТХ в заразени клетки с използване на експресионна система от бакуловирус. Клонира се Тх cDNA (Faucheu et al., supra 1995) в модифициран pVL1393 пренасящ вектор, полученият плазмид се сътрансфектира (pVL1393/TX) в инсектните клетки с вирусна DNA и се идентифицира рекомбинантният бакуловирус. След получаване на високотитърна рекомбинантна вирусна колония средата се изследва за активността на ТХ, като се използва визуален анализ на ICE. Заразяването на Spodoptera frugiperda (Sf9) инсектни клетки при MOI 5 с рекомбинантен вирусен материал води до максимална експресия след 48 h от 4.7 gg/ml. В анализа като стандарт се използва ICE.
Също така се експресират и аминотерминалните Т7 белязани варианти на ICE или ТХ. Планирани първоначално да спомогнат за идентифицирането и пречистването на рекомбинантните протеини, различните конструкции дават също така възможност за изследване на отделните нива на експресия и на относителните нива на апоптоза, които се получават с различните хомолози. Апоптозата в заразените SI9 клетки (изследвана с използване на ексклузионния анализ Trypan Blue) нараства в стартовете на експресиране на ICE или ТХ спрямо клетките, заразени само с вирусна DNA.
Експресия и пречистване на белязани в N-краищага с (His)6-CPP32 6 Е. coll. cDNA, кодираща СРР32 (Fernandes- Alnemri et al, supra 1994) полипептид, започваща при Ser (29), се амплифицира чрез полимеразна верижна реакция (PCR) с праймери, които прибавят места в рамката на Xhol и към 5' и към 3' краищата на cDNA и полученият Xhol фрагмент се лигира в срязания при Xho 1 рЕТ-15Ь експресионен вектор, за да се получи сливане в рамката с бележещия (his)6 в N-крайните участъци на слетия протеин. Предвиденият рекомбинантен протеин започва с аминокиселинна последователност от MGSSHHHHHHSSGLVPRGSHMLE, в която LVPRGS представлява тробинови места на скъсване, последвана от СРР32, за почваща при Ser (29). E.coil BL21 (DE3), носеща плазмида, се отглеждало log-фаза при ЗО°С и се индуцира с 0.8 mM IPTG. Клетките се събрат 2 h след прибавянето на IPTG. Приготвят се лизати и разтворимите протеини се пречистват посредством Mi-araрозна хроматография. Целият експресиран протеин СРР32 е в обработената форма. Анализът на Nтерминално секвениране показва, че преработването става при автентичните места между Asp (175) и Ser (176). Приблизително 50 pg протеин СРР32 от 200 ml култура. Както се установява при титруване на активните места, пречистените протеини са напълно активни. Много активно е и получаването на протеаза in vitro в разкъсания PARP, както и синтетичния DEVD-AMC субстрат (Nicholson et al, supra 1995).
2. Инхибиране на хомолози на ICE
Селективността на изброените реверсивни инхибитори за ICE хомолози е показана в таблица 1. Ензимният анализ на ICE се произвежда съгласно Wilson et al (supra 1994) c използване на YVAD-AMC субстрат (Thomberry et al, supra 1992). Анализът на активността на ТХ се извършва с използване на ICE субстрат при същите условия като тези за ICE. Анализът на СРР32 се прави, като се използва DEVDAMC субстрат (Nicholson et al., supra 1995). Общо взето, за широк спектър от структури съществува малка селективност между ICE и ТХ. Никое от изпитваните синтетични ICE съединения не е ефективен инхибитор на СРР32. Анализът на обратимите съединения при висока концентрация (ΙμΜ) не показва инхибиране.
Съединение КПСЕ (пМ) К.ТХК, (пМ) СРР32 (пМ)
214е 7.5 7.0+1.1 >1000
135а 90 55+9 >1000
125Ь 60 57+13 >1000
137 40 40 + 7 >1000
Константите от втори порядък за дезактивиране на ICE и ICE хомолози със селективни необратими инхибитори са показани по-долу (таблица 2). Изследваните необратими съединения представляват широк спектър от инхибитори на ICE и неговите хомолози. При сравняване инхибирането на ICE и СРР32 се наблюдава обаче известна селективност при необратимите съединения.
Съединение L·. л!пасС
(ICE)
М-1 s-1
138 120,000
217d 475,000
108а 100,000
kinact (ТХ) V. *4nact
(СРР32)
М-1 S-1 М-1 s-1
150,000 550,000
250,000 150,000
25,000 няма данни
Пример 6.
Инхибиране на апоптоза
Индуцирана с Fas апоптоза в U937 клетки. Съединенията се оценяват по отношение на тяхната способност да блокират индуцирана анти-Fas апоптоза. В един предварителен експеримент, като се използва RT-PCKR, се открива mRNA, кодираща ICE, ТХ, ICH-1, СРР32 и СМН-1 в нестимулирани U937 клетки. Тази клетъчна линия се използва за изследване на апоптозата. U937 клетки се заселват в култура при 1 х КРклетки/пЯисе отглеждат до~5х 106 клетки/ ml. За експериментите с апоптоза 2 х 10 клетки се поставят в 24-ямкови културални плочки в 1 ml RPMI1640-10% FBS и се стимулират със 100 ng/ml анти-Fas антиген антитяло (Medical и Biological Laboratories, Ltd.). След инкубиране в продължение на 24 h при 37°С, чрез FACS анализ с използване на ApoTag реагенти се определя процентът апоптозни клетки.
Всичките съединения се тестват първоначално при 20 μΜ и се правят титрувания с активни съединения за определяне стойностите на IC^. Инхибиране на апоптозата (> 75% at 20 μΜ) се наблюдава при 108а, 136и 138. За 217е е определено 1С;о 0.8 μΜ, в сравнение с липсата на инхибиране от 214е при 20μΜ на предизвикана от анти-Fas апоптоза.
Пример 7.
In vivo остър анализ за ефикасността на проИндуцирано от LPS произвеждане на IL-1 β
Ефикасността на 214е и 217е се оценява при CD1 мишки (п=6 за определен режим), заразени с LPS (20 mg/Kg IP). Изпитваните съединения се подготвят в зехтинЮМБОгетанол (90:5:5) и се въвеждат чрез интраперитонеално инжектиране 1 h след LPS. Кръв се взима седем часа след заразяването с LPS. Количеството на IL-Ιβ в серума се определя чрез ELISA. Резултатите на фиг. 6 показват зависимо от дозата инхибиране на секрецията на IL-1 β от 214е при ED5o приблизително 15 mg/Kg. Аналогични резултати са получени и при втория експеримент. Значително инхибиране на секрецията на IL-1 β се наблюдава и при обработени с 217е мишки (Фиг. 7). Няма обаче явен доза-отговор.
За оценка на абсорбцията съединения 214е и 217е (50 mg/kg) се прилагат и чрез орален прием. Резултатите на фиг. 8 показват, че 214е, но не и 217е, когато се приема орално, инхибира секрецията на IL-1 β, което предполага ефективност на ICE инхибиторите като противовъзпалителни средства при оралното им приемане.
Ефикасността на аналозите на 214е се оценява също в заразени с LPS мишки след интраперитонеално въвеждане (фиг 9) и след орално приемане (фиг. 10).
Таблица 3. % инхибиране на произвеждането на IL-β с аналози на 214е в заразени с LPS мишки след тивовъзпалително средство орално и интраперитонеално въвеждане (50 mg/kg).
Съединение % перорално инхибиране %интраперитонеално инхибиране
214е 75 78
265 27 30
416 52 39
434 80 74
438 13 40
442 10 0
2002 - 78
Таблица 4.
Сравняване на пролекарствата на 214е по отношение на ефикасността им в заразени с LPS мишки: Инхибиране по време на произвеждането на IL-1 β,
Време на въвеждане на съединението (спрямо времето на заразяване с LPS - перорално, 50 mg/Kg).
Съединение -2 часа -1 час 0 часа + 1 час
214е 39* ♦ 80* 55% 75*
43* 44* 48* 11*
♦ -* 47*
304а 30 33 68 37
2100е 49 54 94 66
2100а 8 71 67 58
213е 0 48 41 89
302 0 27 21 26
2100с 0 0 85 40
2100d 42 35 52 26
2100b 0 0 47 26
, 2001 ~63 -62 -57 -54
64* 62* 58* 55*
* Стойности, получени в следващите анализи Пример 8.
Измерване на количеството на пролекарствата на 214е в кръвта.
На мишки е подадена орална доза от съединения 302 и 304а (50 mg/kg), подготвени като 0.5 % в карбоксиметилцелулоза. Кръвни проби са взети 1 и 7 h след подаване на дозата. Екстрахиран е серум чрез утаяване с еднакъв обем ацетонитрил, съдържащ 2% мравчена киселина и следващо центрофугиране. Супернатантьт е анализиран посредством течна хроматография - масспектрометрия (ESI-MS) при област на отчитане от 0.03 до 3 gg/ml. Съединения 302 и 304а показват установими количества в 35 кръвта, докато 214е само по себе си не показва съдържание в кръвта над 0.10 gg/ml, когато се прилага орално. Съединения 302 и 304а са пролекарства на 214е и се метаболизират до 214е in vivo (виж Фиг 11).
Пример 9.
При използване на методите, описани в примери 1-8, са получени следните данни за съединения от изобретението (таблици 5 и 6). Структурните формули на съединенията от пример 9 са показани в примери 10-17.
съединени UV клетка пълноцен клиърънс, клиърънс,
е визуален РВМС на мишка,инт плъх.интр
Ki/nM/ средна човешка равенозно авенозно
47Ь ICgo/nM/ кръв ICgo/nM/ мл/мин/кг мл/мин/кг
27 1800 <600 338
47а 19 2600 5100 79 32
135а 90 2800 5000 >100
135Ь 320 1600 1700
125Ь 60 800 4500
108Ь 400 25000 >100
137 40 1700 14000
21 Зе 130 900 600
400*
230е 325 300 67
232е 1100 4500 22 26
235е 510 4750 36
238е 500 4250
302 4500 > 20000 > 20000
304а 200 1400 2400 14000*
412 1.3 580 700
660* 1000*
415 2.5 990 450 26 18
1000* 3500*
421 200 4300 4600*
427 180 4500
428 280
429 7000
2201 9 2000 3500 60
3700* * Стойности, получени при повторение на анализа.
съединени UV клетка пълноцен клиърънс, клиърънс,
е визуален РВМС на мишка,инт плъх.интр
Ki/пМ/ средна човешка равенозно авенозно
ICgo/nM/ кръв ICgo/nM/ мл/мин/кг мл/мин/кг
2100а 250 800 600
2100а 100 1100 850
2100d >100000 > 20000 > 20000
2100c 7400 > 20000 > 20000
2100b 8000 > 20000 > 20000
Таблица 6
съединени клетка пълноцен клиърънс, клиърънс,
е Флуоресц РВМС на мишка,инт плъх.интр
ентен средна човешка равенозно авенозно
анализ ICso/nM/ кръв мл/мин/кг мл/мин/кг
Кнмкт. ICso/nM/
М·’ s'1
108а 1х105 17500
136 5.4 x10s 870 2800 93
138 1.2x10s 900 2900 116
217d 4.7 х 10s 340 4000
Пример 10.
Съединение 139 е синтезирано по метод, аналогичен на метода, използван за синтез на 47а.
Съединения 136 и 138 са синтезирани по метод, аналогичен на метода, използван за синтез на 57Ь.
Съединения 135а, 135Ь и 137 се синтезират по метод, аналогичен на метода, използван за синтеза на 69а.
Съединения 813e, 814c, 814e, 817c, 817d,817e, 820b, 823b, 823e, 826e, 827e, 830e, 832e, 835e, 838e, 846,857,865,902,904a, 907a, 907b, 1004-1013,10151045,1046-1068,1070-1091 и 1093-1099 са синтезирани по метод, аналогичен на метода, използван за синтеза на съединение 264 и на съответните съединения в примери 10 и 11.
Съединения 47а, 47b, 108а, 108b, 125Ь, 213е, 214с, 217с, 217d, 217е, 220b, 223Ь, 223е, 226е, 227е, 230е, 232е, 235е, 238е, 246,257,264,265,280-287,302, 304а, 307а и 307Ь се синтезират както е описано подолу.
Н. М-(М-ацетил-тирозинил-налинил-пипеколил)-3-амино-4-оксобутанова киселина.
Етап А. №(К-трет-бутоксикарбонилпипеколил)-4-амино-5-бензилокси-2-оксотетрахидрофуран.
Взаимодействието между N-трет-бутоксикарбонил-пипеколилова киселина (460 mg, 2.0 mmol) иМ-алилоксикарбонил-4-амино-5-бензилокси-2-оксотетрахидрофуран (530 mg, 1.82 mmol) се извършва по метод, аналогичен на съобщавания от Chapman (Bioorg. & Med. Chem. Lett. 2, pp. 613-618, (1992)), при което се получават 654 mg от титулното съединение.
Ή NMR (500 MHz, CDC13 (явяващи се ротамери)) δ 7.35 (т, 5Н), 6.88 (br. s, Ш), 4.9-4.45(m, 4Н), 3.95+ (br. m, 2Н), 3.06 (m, 1Н), 2.9 (m, 1H), 2.7 (br. m, 1H), 2.45 (m, 1H), 2.2 (m, 1H), 1.7-1.5 (m, 3H), 1.45 (двеБ, 9H).
Етап В. №пипеколил-4-амино-5-бензилокси2-оксотетрахидрофуран.
Н-(Н-трет-бутоксикарбонилпипеколил)-4амино-5-бензилокси-2-оксо-тетрахидрофуран(654 mg) се разтаря в 15 ml 25% трифлуорооцетна киселина в дихлорометан и се разбърква при стайна температура. Сместа се концентрира, при което се получава каучукоподобен остатък. Остатъкът се разтваря в дихлорометан и се измива с 10% натриев бикарбонат. Органичният слой се изсушава над безводен натриев сулфат, филтрува се и се концентрира, давайки 422 mg от титулното съединение под формата на бежово твърдо вещество.
Ή NMR (500 MHz, CDC13) δ 7.38 (m, 5H), 7.15 (d, lH),5.55(d, 1H),4.95-4.8 (m, lH),4.78(m, 1H),4.65 (d, 1H), 4.45 (m, 1H), 3.2 (m, 0.5H), 3.05 (m, 0.5H), 2.95 (m, 0.5H), 2.85 (m, 0.5H), 2.65 (m, 1H), 2.55-2.38 (m, 1H),
1.95 (m, 1H), 1.8 (m, 1H), 1.6 (m, 2H), 1.38 (m, 2H).
Етап C. Н-^-ацетил-тирозинил-валинил-пипеколил)- 4-амино-5-бензилокси-2-оксо-тетрахидрофуран №ацетил-тирозинил-валин(464п^, 1.44 mmol) иН-пипеколил-4-амино-5-бензилокси-2-оксотетрахидрофуран (412 mg, 1.3 mmol) се разтварят в по 5 ml диметилформамид и дихлорометан и се охлаждат до 0°С. Към охладения разтвор се прибавя 1 -хидроксибензотриазол (1-хидроксибензотриазол хидрат (НОВТ); 210 mg, 1.56 mmol), последван от прибавяне на 1-(3-диметиламинопропил)-3-етил карбодиимид хидрохлорид (1 -(3-диметиламинопропил)-3- етилкарбодиимид хидрохлорид (EDC); 326 mg, 1.7тто1).След разбъркване в продължение на 18 h, сместа се разрежда с етилацетат и се измива с вода, с 10% натриев хидрогенсулфат, с 10% натриев бикарбонат и с вода. Органичният слой се концентрира, при което се получава сурово твърдо вещество, което се пречиства чрез бърза хроматография (SiO2), елуиране с 94:6:1 (дихлорометан: изопропанол:пиридин), при което се получават 370 mg от титулното съединение.
Ή NMR (500 MHz, CD3OD (явява се като диастереомери, а също и като ротамери)) δ 7.35 (m, 5Н), 7.05 (m, 2Н), 6.68 (m, 2Н), 5.65 & 5.25 (m, 1Н),4.9-
3.95 (m, 8Н), 3.4-2.6 (m, 4Н), 2.5-2.1 (m, 1Н), 1.98 (8,1Н), 1.9(s, 1H), 1.85 (s, 1H), 1.8-1.6(m,2H), 1.55-1.3 (m,4H),
0.95-0.85 (m, 6H).
Етап D. №(Ъ1-ацетил-тирозинил-валинил-пипеколил)-3-амино-4-оксобутанова киселина.
Към разтвор на 100 mg N-(N-aue™i-rapo3Hнил-6алинил-пипеколил)-4-амино-5-бензилокси-2оксотетрахидрофуран в 10 ml метанол се прибавят 60 mg Pd(OH)2 върху въглен и сместа се поставя под водородна атмосфера, създадена чрез балон. Сместа се филтрува през целит и се концентрира, давайки бяло твърдо вещество. Това сурово твърдо вещество се разтваря в 2 ml метанол и се разпрашава с диетилетер, давайки 26 mg от титулното съединение.
1Н NMR (500 MHz, CD3OD) (явява се като диастереомери, а също и като ротамери)) δ 7.1 (m, 2Н),
6.7 (m, 2Н), 5.2 (br. m, 1Н), 4.8-3.6 (m, 6H), 3.2-2.5 (m, 4H), 2.5-2.1 (m, 1H), 1.95 (38, ЗН), 1.9-1.3 (m, 6H), 1.1-0.7 (m,6H).
К. №р4-ацетил-тирозинил-валинил-(4-бензилокси)пролинил]З-амино-4-оксобутанова киселина
Етап А. трет-бутилестер семикарбазон на N(М-алилоксикарбонил-4-бензилоксипролинил)-3амино-4-оксобутановакиселина)-3-амино-4-оксобутанова киселина
Титулното съединение се получава чрез взаимодействие на 1Ч-алилоксикарбонил-4-бензилоксипролини трет-бутилестер семикарбазон на 3-амино-
4-оксобутанова киселина (T.L. Graybill et. al., Adstracts of papers, 206thNational Meeting of the American Chemical Society, Abstract MEDI-235. Chicago, IL. (1993)) при аналогични условия на свързване на пептида, както беше описано по-горе (съединение Н; етапС).
'HNMR(500MHz,CDCl3)69.05(br.s, 1Н),7.85 (br. m, 1Н), 7.4-7.2 (m, 5H), 7.15 (br. s, 1H), 6.55 (br. s, 1H), 5.9 (m, 1H), 5.1-4.9 (br. m, 2H), 4.65-4.4 (m, 4H), 4.2 (br. m,), 3.75-3.5 (m, 2H), 2.75-2.55 (m, 2H), 2.5 (br. m, 1H), 2.25 (br. m, 1H) 1.4 (s, 9H).
Етап В. трет-бутилестер семикарбазон на -N(Ь1-ацетил-тирозинил-валинил-(4-бензилокси-пролинил))-3-амино-4оксобутанова киселина
Титулното съединение се получава чрез взаимодействие на N-ацетил-тирозинил-валин с трет-бутилестер семикарбазон на М-(Ь1-алилоксикарбонил4-бензилокси-пролинил)-3-амино-4-оксобутанова киселина при реакционните условия, които се съобщават за съединение Н, етап А.
Ή NMR (500 MHz, CD3OD) δ 5 7.35-7.2 (m, 6H), 7.0 (d, 2H), 6.65 (d, 2H), 4.85 (m, 1H), 4.6-4.45 (m, 4H),4.3 (br. m, 1H),4.15 (m, 1H), 3.7 (m, 1H), 2.95 (m, 5 1H), 2.75-2.6 (m, 3H), 2.35 (m, 1H), 2.1 (m, 1H), 1.9 (s,
ЗН), 1.4 (s, 9H), 0.95 (d, 3H), 0.90 (s, 3H).
Етап C. N-(N-anermi-THpo3HHWi- валинил- (4бензилоксипролинил))-3-амино-4оксобутанова киселина.
Трет-бутилестер семикарбазон на N-(N-aneтил-тирозинил-валинил-(4-бензилоксипролинил))-3амино-4-оксобутанова киселина (270 mg) се разтваря в 10 ml 25% трифлуорооцетна киселина в дихлорометан и се разбърва при стайна температура в продължение на 3 h. Сместа се концентрира, при което се получава твърд остатък. Остатъкът се разтваря в 10 ml смес от метанол:оцетна киселина:37% формалдехид (3:1:1) и се разбърква при стайна температура в продължение на 1 h. Сместа се концен20 трира и полученият остатък се пречиства чрез бърза хроматография (SiO2), елуиране с дихлорометан/ метанол/мравчена киселина (100:5:0.5), при което се получават 37 mg от титулното съединение.
Ή NMR (500 MHz, CD3OD (явява се като смес
1:1 от диастереомери на хемиацетала))б 5 7.4-7.25 (m, 5Н), 7.0 (d, 2Н), 6.65 (d, 2Н),4.65-4.05 (т, 7Н), 3.75-
3.4 (т, 2Н), 3.05-2.3 (т, 5Н), 2.2-1.95 (т, 2Н), 1.90 (s, ЗН), 1.0 (d,3H), 0.95 (d,3H).
(a) Х = О (b) Х = Н2 (44а). Към разтвор на (1 S,9S) трет-бутилов 9амино-6,10-диоксо-октахидро-6Н-пиридазино[ 1,2-а] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (690 mg; 2.32 mol; GB 2128984) в диоксан (16 ml) и вода (4 ml) при 0°С се прибавя твърд натриев бикарбонат (292 mg; 3.48 mmol), последван от прибавяне на капки на 3-фенил пропионилхлорвд (470 mg; 2.78 mmol). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 2 h, след което се добавят още натриев бикарбонат (200 mg; 238 mmol) и 3-фенилпропионилхлорид (100mg; 0.6 mmol). Сместа се разбърква още 2 h при стайна температура, разрежда се с етилацетат (50 ml), измива се с наситен натриев бикарбонат (2 х 25 ml), изсушава се (MgSO„) и се концентрира. Остатъкът се пре чиства чрез бърза хроматография (0-50% етилацетат/хлороформ) и накрая се кристализира чрез разпрашаване с етер, при което се получават 860 mg (86%) бяло твърдо вещество: температура на топене 137-138°С; [a]D-95.1° (с 0.549, СН2С12); Инфрачервена спектроскопия (IR) (КВг) 3327,1736,1677,1664, 1536,1422,1156; ΉΝΜΒ(ΰϋα3)δ7.24(5Η,πι),6.50 (1Н, d, >7.5), 5.24 (1Н, т), 4.90 (1Н, т), 4.60 (1Н, т), 3.44 (1Н, т), 2.93 (2Н, т), 2.84 (1Н, т), 2.64 (1Н, т), 2.54 (2Н, т), 2.26 (2Н, т), 1.70 (4Н, т), 1.70 (9Н, s). Масспектроскопия (MS) (FAB, m/z): 430 (М+ + 1), 374, 242,105,91.
(44b) се получава както 44а от (1S.9S) третбутилов 9-амино-октахидро-10-оксо-6Н-пиридазино[ 1,2-а ] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (Attwood et al., J.Chem. Soc. Perkin, l,pp. 1011-19(1986)), който дава 810 mg (81%) безцветно масло: [a]D M - 33.5° (c 0.545, С^Су^Сфилм) 3334,2935,1737,1728,1659,1642; Ή NMR (CDClj) δ 7.24 (5H, m), 6.75 (1H, d, J=6.7), 5.27 (1H, m), 4.92 (1H, m), 3.39 (1H, m), 3.03 (4H, m), 2.55 (3H, m),2.33(lH,m),2.17(lH,m), 1.80(5H,m), 1.47 (9H, 5), 1.39 (lH,m). MS (FAB, m/z): 416 (M++1),360,211,143,97.
(45a). Към разтвор на (1 S,9S) трет-бутилов 6,10-диоксо-октахидро-9-(3-фенилпропиониламино)-6Н-пиридазино[ 1,2- а] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (44а) (800 mg; 1.863 mmol) в сух дихлорометан (5 ml) при 0°С се прибавя трифлуорооцетна киселина (5 ml). Разтворът се разбърква при стайна температура в продължение на 3 h и след това се концентрира. Към остатъка се прибавя сух етер (10 ml) и след това се отстранява във вакуум. Тази процедура се повтаря три пъти, като се получава кристално твърдо вещество. Твърдото вещество се разпрашава с етер и се филтрува, давайки 590 mg (85%) бяло кристално твърдо вещество: температура на топене 196197.5°С; [а]в и-129.5° (с 0.2, СН3ОН);. (КВг) 3237,1729, 1688, 1660, 1633, 1574, 1432, 1285, 1205; 'HNMR (CDOD) 5 8.28 (1Н, d >7.4), 7.22 (5Н, ш), 5.32 (1Н, dd, >5.9,2.9), 4.75 (1Н, m),4.51 (1Н, т), 3.50 (1Н, т), 3.01 (1Н, т), 2.91 (2Н, т), 2.55 (2Н, т), 2.29 (ЗН, т), 1.95 (2Н, т), 1.71 (2Н, т). Анализ: Изчислено за CI9H23N3O5: С, 61.12; Н, 6.21; Ν, 11.25. Получено: С, 60.80; Н, 6.28; N, 10.97. MS (FAB, m/z) 374 (М+ + 1), 242,105,91.
(45в) се получава от (1 S,9S) трет-бутил октахидро-10-оксо-9-(3-фенилпропиониламино) -бН-пиридазино [1,2-а] [ 1,2] диазепин-1 -карбоксилат (44Ь) по метода, описан за съединение 45а, като дава 657 mg (96%) 45b под формата на кристално твърдо вещество: температура на топене 198-202°С; [a]D 23 86.2° (с 0.5, CH3OH);IR (КВг) 3294,2939,1729,1645, 1620,1574,1453,1214; lHNMR(CDCl3)67.92(lH,m, >7.9), 7.20 (5Н, m), 5.29 (1Н, m), 4.90 (1Н, m), 3.47 (1H,
m), 3.08 (2H, m), 2.90 (2H, m), 2.55 (3H, m), 2.36 (1H, m), 1.81 (5H, m), 1.43 (2H, m). MS (FAB, m/z) 360 (M+ +1), 211,143,91.
(46a). Към разтвор на (1 S,9S) 6,10-диоксо-октахидро-9-(3-рЬепу1-пропиониламино)-6Н-пиридазино [ 1,2-а ] [ 1,2] диазепин-1 -карбоксилна киселина (45а) (662 mg; 1.773 mmol) в сух дихлорометан (9 ml) и сух диметилформамид (3 ml) при стайна температура се прибавя бис(трифенилфосфин)паладиев хлорид (30 mg) и (38,21<,8)-3-алилоксикарбониламино-2-бензилокси-5-оксотетрахидрофуран (Chapman, Bioorg. Med. Chem. Lett., 2, pp. 613-18 (1992)) (568 mg; 1.95 mmol), последван от прибавяне на капки на три-н-бутилкалаен хидрид (1.19 g; 4.09 mmol). Към сместа се прибавя 1-хидрокси-бензотриазол (479 mg; 3.546 mmol) и получената смес се охлажда до 0°С преди прибавянето на 1-(3-диметиламинопропил)-3-етил-карбодиимид хидрохлорид (408 mg; 2.128 mmol). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 3.25 h и след това се разрежда с етилацетат (50 ml), измива се двукратно с разредена хидрохлорна киселина (20 ml), двукратно с наситен натриев бикарбонат (20 ml), еднократно с луга, след което се изсушава (MgSO4) и концентрира. Полученото масло се пречиства чрез бърза хроматография (0-100% етилацетат/хлороформ), давайки 810 mg (81 %) от 46а под формата на смес от аномери: температура на топене 92-94°С; (КВг) 3311, 1791,1659,1651,1536; Ή NMR (CDC13) δ 7.49,6.56 (1Η, 2d, 1=6.7,7.8), 7.29 (10Η, m), 6.37,6.18 (1H, 2d, 1=7.7,7.6), 5.56,5.34 (1H, d, s, 1=5.2), 5.08-4.47 (6H), 3.18-2.80 (5H), 2.62-2.28 (5H), 2.04-1.53 (5H). NS (FAB, m/z), 563 (M+ +1), 328,149,91.
(46b) се получава от 45b по метода, описан за 46a, който дава 790 mg (96%) стьклообразно вещество: температура на топене 58-60°С; IR (КВг) 3316, 2940,1793,1678,1641,1523,1453,1120; 'HNMR/CDCy δ7.28 (10Н, m), 6.52,6.42 (1H, 2(1,1=7.2,7.1), 5.53,5.44 (1H, d, s, >5.2), 5.35 (1H, m), 4.6-4.9,4.34 (4H, m), 3.1-
2.8 (6H, m), 2.6-2.1 (7H), 1.95-1.05 (5H). MS (FAB, m/z), 549 (M+ +1), 400,310,279,91.
(47a) Смес от [3S, 2R,S, (1S,9S)] N-(2-6eH3Hлокси-5-оксотетра-хидрофуран-3-ил)-6,10-диоксооктахидро-9-(3-фенилпропиониламино)-6Н-пиридазино[1,2- ][1,2]диазепам-1-карбоксамид (46а) (205 mg; 0.364 mmol), 10% паладий върху въглен (200 mg) и метанол (20 ml) се разбърква под водород при атмосферно налягане в продължение на 5 h. Сместа се филтрува и след това се концентрира, давайки 154 mg (90%) стьклообразно вещество: температура на топене 116-118°С; [a]D 23 -140° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3323 (br), 1783,1731,1658,1539,1455,1425;:
Ή NMR(CDOD) δ 7.21 (5Η, m), 5.17 (1Η, m), 4.73 (1H, m), 4.50 (2H, m), 4.23 (1H, m), 3.38 (1H, m), 3.06 (1H, m), 2.91 (2H, m), 2.73-2.18 (6H, m) и 2.01 -1.59 (5H, m). Анализ: Изчислено за C23H27N4O7+H2O: C, 56.32; Η, 6.16; Η, 11.42. Получено: С, 56.29; Η, 6.11; Ν, 11.25. MS (FAB, m/z)473 [M++1), 176,149,105,91.
(47b) се получава от 46b по метода, описан за 47a. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (0-10% метанол/хлороформ), давайки 65 mg (52%) стъклообразно вещество; температура на топене 87-90°С; [αζ23 -167.0° (с 0.1, метанол); IR (КВг) 3329, 2936,1786,1727,1637; 1 *HNMR(CDOD)67.23(5H,m), 5.29 (1Н, т), 4.83 (1Н, т),4.59 (1Н, d, 1=3.6), 4.29 (1Н, 5 m),3.3-3.0(3H,m),2.91 (2Н, т), 2.70-2.34 (5Н,т), 2.19 (2Н, т), 1.75 (4Н, т), 1.36 (2Н, т). Анализ: Изчислено за Ο23ΗμΝ4Ο6 + 0.5^0: С, 59.09; Η, 6.68; Ν, 11.98. Получено: С, 58.97; Н 6.68; Ν, 11.73. MS (FAB, m/z) 459 (М++1),310,149,105,91.
Η
Η
-CH2-Fh (56а). Оцетна киселина (55а) (WO 93 21213) в THF (2 ml) се разбърква при стайна температура и се третира с 1-хидрокси-бензотриазол (60 mg, 0.448 mmol) и диметиламинопропил-3-етилкарбодиимид хидрохлорид (47 mg, 0.246 mmol). След 5 min се прибавя вода (2 капки) и разбъркването продължава още 20 min. Прибавя се бис(трифенилфосфин) паладий II хлорид (6 mg), последван от разтвор на трет-бутил 3(алилоксикарбониламино)-4-оксо-5-(2,6-дихлоробензоил-окси)пентаноат (WO 93 16710) (103 mg, 0.224 mmol) в THF (1 ml). На капки за 1 h при стайна температура се прибавя трибутилкалаен хидрид (0.09 ml, 0.336 mmol). Сместа се разбърква в продължение на още 3 h и се излива върху етилацетат, измива се с 1М НС1, воден NaHCO3, луга, изсушава се върху MgSO4 и се концентрира във вакуум. Остатъкът се разпрашава с пентан и надутайковата течност се отлива.
Оставащото твърдо вещество се пречиства чрез бърза хроматография (50% етилацетат/хексан), давайки титулното съединение 92 mg (63%) под формата на безцветно масло: [a]D 26 -29.6° (с 1.1, СН2С12); IR (филм) 3377,3365,3332,3312,1733,1691,1650,1599, 1515,1366,1261,1153,1068,747; 'HNMR(CDC13)6 8.09 (1, d, J=6.8), 7.84 (1Н, s), 7.58 (1H, d, J=8.3), 7.33 (8H, m), 7.02 (1H, dd, J = 6.9,1.7), 6.33 (1H, t, J = 7.2), 5.20 (2H, s), 5.12 (2H, m), 4.89 (lH,dt), 4.65 (2H, m), 2.80 (2H,m), 1.38 (9H,s).
(56b) се получава по метода, описан за (56a), който дава титулното съединение (66%) под формата на безцветно масло: IR (филм) 3364,3313,1738, 1688,1648,1600,1566,1514,1433,1369,1254,1152; Ή NMR(CDClj)δ 8.40 (1Η, d, 1=7.6), 8.30(1H, s), 7.28 (13H, m), 6.20 (1H, d,J = 7.6), 5.12 (2H, q), 4.86 (1H, m), 4.65 (2H, q), 4.06 (2H, s), 3.07-2.61 (6H, m), 1.39 (9H, s).
, Pr“? ieOjHo Cl
I1 R? R3
O (a) PhCH2 σ' H
Ϊ (b) PhCHjCHf^ -CHyPb (57a; Q). Естерът 56а (210 mg, 0.356 mmol) в дихлорометан (0.5 ml) се охлажда до 0°С и се третира с трифлуорооцетна киселина (0.5 ml), разбърква се и се затопля до 20°С за 30 min. Разтворът се изпарява до сухо при понижено налягане, разтваря се повторно в дихлорометан и се концентрира (хЗ). Остатъкът се разпрашава с етилацетат и се разрежда с етер до получаването на титулното съединение 162 mg (85%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене 165-8°С (разлагане); [а]о и -38.8° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3332,3275,1723, 1658,1649,1597,1581,1562,1526,1432,1385,1258,1218, 1206; Ή NMR(d6-DMSO) δ 8.96 (1Н, d, J=7.3), 8.34 (Ш, s), 7.85 (1H, dd, J=7.3), 7.58 (3H, m), 7.35 (5H, m), 6.29 (1H, t, J = 7.3), 5.26 (2H, m), 5.15 (2H,s),4.69 (3H, m), 2.75 (2H, m). Анализ. Изчислено за C^H^N^d,: C, 53.66; H, 3.84; N, 6.95. Получено: C, 53.36; H, 3.90; N, 6.81. M.S. (+FAB); 604 (M++1),285,241,195,173,149,91.
(57b; P) се получава по метода, описан за 57a, 5 който дава титулното съединение (78%) под формата на безцветни кристали: температура на топене 116-120°С (разлагане); [a]D 26 -41.1° (с 0.1, СЦОН); IR (КВг) 3299,1739,1715,1689,1666,1645,1598,1563, 1518,1432,1209,1151; 'HNMR(d6-DMSO)59.24(lH, 10 s), 8.88 (1Н, d, J = 7.6), 8.18 (1Н, d, J = 7.7), 7.60(ЗН, т), 7.26 (10Н, т), 6.06 (1Н, d, J= 7.7), 5.23 (2Η,Χβφ, 4.69 (ЗН, т), 3.93 (2Н, s), 2.78 (6Н, т). Анализ. Изчислено за C35H3IN3O8CV Η,Ο: С, 59.16; Н, 4.68; Ν, 5.91. Получено: С, 59.38; Н, 4.53; Ν, 5.84. M.S. (+ FAB); 694, 15 (Cl=35,37), (М+ +1); 692 (С1=35,35), (М+ +1).
(a) R'=OCH3,R2=H (b) R’=H,R2 = OCH3 (65а). Смес от 2-нитро-6-метоксифенол (2.62 g, 15.5 mmol) (ЕР333176)и 10% паладий върху въглен (130 mg) в етанол (50.0 ml) се разбърква в атмосфера на Н2 в продължение на 75 min. Сместа се филтрува през Celite® и незабавно се третира с р-толуенсулфонова киселина (32.0 mg) и триетилортоформат (6.45 ml, 38.8 mmol), след което се загрява на обратен хладник в атмосфера на N2. След 20 h се прибавят ртолуенсулфонова киселина (30.0 mg) и триетилортоформат (6.45 ml, 38.8 mmol). След загряване общо 44 h реакционната смес се оставя да се охлади и се концентрира под вакуум. Полученият остатък се пречиства чрез бърза хроматография (25:75 етилацетат/хексан), при което се получават 1.97 g (85%) от титулното съединение под формата на жълто твърдо вещество: температура на топене 28-31 °C; IR (филм) 1629,1497,1434,1285,1097; Ή NMR (CDC13) δ 8.09 (1Η, s), 7.40 (1H, d J = 8.0), 7.28 (1H, t, J = 8.0), 6.89 (1H, d, J=8.0),4.02(3H,s); 13CNMR(CDC13)5152.84,145.82, 142.50,139.99,125.75,113.42,108.80,56.97. Анализ. Изчислено за C8H7N,02.0. ΙΗ,Ο: C, 63.65; Η, 4.81; Ν, 9.29. Получено: С, 63.43, Η, 4.88, Ν, 9.05. M.S. (+ FAB); 150(Μ++1).
(65b). Към суспензия от4-хидроксибензоксазол (2.00 g, 14.8 mmol) (Musser et al., J.Med. Chem.. 30, pp 62-67 (1987)) h ацетон (80.0 ml) се прибавя изсушен K2CO3 (2.25 g, 16.3 mmol), последван от йодометан (1.38 ml, 22.2 mmol). Реакционната смес се загрява 4.5 h на обратен хладник под N2, след това се филтрува и концентрира във вакуум, давайки суровия продукт. Полученият остатък се пречиства чрез бърза хроматография (25:75 етилацетат/хексан), при което се получават 2.0 g (91%) от титулното съединение под формата на бяло кристално твърдо вещество: температура на топене 72-74°С; IR (КВг) 3089,1619, 1610,1503,1496,1322,1275,1090,1071,780,741; Ή NMR(CDCL,) δ 8.02 (1Н, s), 7.32 (1H, t, J= 8.0), 7.18 (1H, d, J = 8.0), 6.81 (1H, d, J = 8.0), 4.04 (3H, s). Анализ. Изчислено за C8H7NO2: C, 64.42; H, 4.73; N, 9.39. Получено: C, 64.40; H, 4.84; N, 9.31; тт/z (El) 149 (M+ +1, 100%).
(66a). Към разбъркван разтвор на 65а (548.6 mg, 3.68 mmol) в безводен THF (18.5 ml) при -78°С под N2 на капки се прибавя 1.56М н-бутиллитий в хексани (2.47 ml, 3.86 mmol) до получаване на жълто оцветен разтвор. След разбъркване при -78°С в продължение на 20 min се прибавя сух MgBr2OEt2 (1.045 g, 4.05 mmol) под формата на твърдо вещество. Получената хетерогенна смес се затопля до -45°С и се разбърква в продължение на 15 min. След това реакционната смес се охлажда отново до -78°С и на капки се прибавя разтвор на (S)-Alloc-Asp(ipeT-Bu)H (946.4 mg, 3.68 mmol) в THF (18.5 ml). Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на 30 min, затопля се до 0°С и се разбърква 1 h. Получената хомогенна реакционна смес се затопля до стайна температура и се разбърква в продължение на 16 h. Реакционната смес се гаси с 5% натриев бикарбонат (3.5 ml), след което тетрахидрофуранът се отстранява във вакуум. Полученият воден остатък се екстрахира с метиленхлорид (хб). Смесените екстракти се измиват с луга, изсушават се (MgSO„), филтруват се и се концентрират във вакуум, при което се получават 1.8 g суров продукт. Бързата хроматография (40:60 етилацетат/хексан) дава 1.21 g (81 %) от титулното съединение, масло, под формата на смес от диастереоизо мери при C^IRCCHjClj) 3425,2983,1725,1504,1290, 1157,1101; 1HNMR(CDCl3)67.35-7.19(2H,m),6.896.81 (1Н, m), 6.00-5.57 (2H, m), 5.32-5.05 (ЗН, m), 4.684.35(3H,m),4.01 (3H,s), 2.86-2.59 (2H,m), 1.45 (9H,s), 1.41 (9H,s); “HNMRtCDCl,^ 171.18,171.09,165.80, 165.30,156.71,156.60,145.65,142.76,142.71,140.82, 140.72,133.23,125.81,125.72,118.41,118.21,113.07, 112.87,108.95,82.16,70.28,69.98,66.52,66.39,57.03, 52.57,52.29,37.83,36.86,28.65. Анализ. Изчислено за C20H26N2O7.0.6H2O: C, 57.57; H, 6.57; N, 6.72. Получено: C, 57.49, H, 6.34, N, 6.60. M.S. (+ FAB); 407 (M++ 1); 351,307,154.
(66b) се получава съгласно метода, описан за 66а, който дава 1.29 g (26%, 68% по отношение на възстановения изходен материал) от титулното съединение под формата на масло като смес от диастереоизомери при C-4: IR (CHjClj) 3400,1725,1625, 1505,1369,13И1281,1263,1226,1158,1092,1048; Ή NMR (CDClj) δ 7.34-7.24 (1H, m), 7.16 (1H, (d, J=8.2), 6.79 (1H, d, J=7.9), 6.00-5.50 (2H, m), 5.30-5.05 (3H, m), 4.70-4.35 (4H, m), 4.02 (3H, s), 2.90-2.45 (2H, m), 1.451.41 (9H, 2 x ). Анализ. Изчислено за C20H26N2O7. 0.4H2O: C, 58.07; H, 6.53; N, 6.77. Получено: C, 58.09; H, 6.41; K, 6.63. M.S. (+ FAB); 407 (M+ +1,88%); 351 (100).
(67a). Към разбъркван разтвор на 66а (481.9 mg, 1.19 mmol) и Ас-Туг(трет-Ви)-Val-Ala-OH (586.3 mg, 1.30 mmol) в метиленхлорид (3.5 ml) и DMF (3.5 ml) се прибавя бис(трифенилфосфин)паладий (II) хлорид (18.0 mg), последван от прибавен на капки трибутилкалаен хидрид (0.80 ml, 2.96 mmol). Добавя се хидроксибензотриазол (320.4 mg, 2.37 mmol) и сместа се охлажда до 0°С. Прибавя се 1 -етил-3-[3(диметиламино)пропил]карбодиимид хидрохлорид (278.2 mg, 1.42 mmol) и сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква в продължение на 16.5 h. Реакционната смес се разрежда с етилацетат и се измива двукратно с 1N натриев хидрогенсулфат, двукратно с наситен натриев бикарбонат, с вода и с луга. Органичният слой се изсушава (MgSOJ, филтрува се и се концентрира във вакуум, давайки 2.0 g от суровия продукт. След бърза хроматография се получават (95:5 метиленхлорид/ метанол) 844.0 mg (94%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество: температура на топене 205°С; IR (КВг) 3399,3304,2977,1729, 1643,1506,1367,1290,1161; :lHNMR(d6-DMSO)d 8.24-7.78 (4Н, т), 7.43-7.32 (2Н, т), 7.23 (2Н, d, J=8.5), 7.16-7.07 (1Н, т), 6.93 (2Н, d, J = 8.5), 6.52,6.40 (1Н, 2 х а,Λ 5.5, /= 5.0), 5.03,4.78-4.49,4.45-4.16 (5Н, bit, 2 х т), 4.05,4.04 (ЗН, 2 х s), 3.08-2.35 (14Н, т), 2.11 -1.89 (1Н, т), 1.83 (ЗН, s), 1.49-1.32,1.15,1.0-0.81 (27Н, s, 2 х т,
J=7.0); ”CNMR(d6-DMSO)6175.55,175.18,173.88, 173.75,173.05,169.23,157.28,148.55,146.16,143.21, 136.63,133.55,128.87,127.17,115.78,111.92,84.02,81.50, 71.40,61.15,60.05,57.79,53.39,51.62,43.76,40.52,34.58, 32.52,31.60,26.35,23.11,22.71,21.76. Анализ. Изчислено за C3,H55N5O,0.0.5Н2О: С, 61.40; Н, 7.40; N, 9.18. Получено: С, 61.43; Н, 7.31; N, 9.07. M.S. (+ FAB); 754 (М+ +1); 698,338,267.
(67Ь) се получава съгласно метода, описан за 67а, който дава 1.05 g (94%) от титулното съединение под формата на фин бял прах: температура на топене 210-213°С (разлагане); IR (КВг) 3284,2977,1736, 1691,1632,1536,1505,1452,1392,1367,1258,1236,1161, 1091; Ή NMR (d6-DMSO) δ 8.20-7.75 (4Η, m), 7.40-7.10 (4H, m), 7.00-6.80 (ЗН, m), 6.45,6.34 (1H, 2 xd, J= 5.3,1= 5.0), 5.00-4.10 (5H, m), 4.00,3.99 (3H, 2 x 8), 3.00-2.25 (4H,m), 1.95 (lH,m), 1.78 (3H,s), 1.39-0.80 (27H,m). Анализ. Изчислено за C39H55N5Ol0.0.5H2O: C, 61.40; Η, 7.40; Η, 9.18. Получено: С, 61.58; Η, 7.38; Ν, 8.91. M.S. (+FAB); 754 (Μ++1,30%); 72 (100).
(68а) Реактив на Dess-Martin (1.082 g, 2.55 mmol) (Ireland et al., J.Org. Chem.. 58, p. 2899 (1993); Dess et al., J. Org. Chem.. 48, pp. 4155-4156 (1983)) ce прибавя към разбърквана суспензия на алкохола 67а (641.0 mg, 0.85 mmol) в метиленхлорид (46.0 ml). Получената смес се разбърква в продължение на 1 h преди да бъде разделена между наситен разтвор на натриев таосулфаг: наситен натриев бикарбонат (1:1, 86.0 ml) и етилацетат (86.0 ml). Получената органична фаза се измива последователно с наситен натриев тио сулфат: наситен натриев бикарбонат (1:1), с наситен натриев бикарбонат и с луга. Органичната фаза се изсушава (MgSO4), филтрува и концентрира във вакуум, при което се получават 660.0 mg суров продукт. Бързата хроматография (94:6 метилен хлорид/метанол) дава 636.0 mg (100%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество: температура на топене 209°С; [a]D 24 -21.8° (с 0.16, метанол); IR (КВг) 3395,3294,2977,1722,1641,1535, 1505,1161; Ή NMR (CDC13) δ 8.43-8.16 (1Η, m), 7.977.62 (2H, m), 7.49-7.14 (ЗН, m), 7.08-6.95 (ЗН, m), 6.89-
6.73 (2H, m), 5.81-5.68 (1H, m), 5.16-4.86 (2H, m), 4.53 (1H, brt), 4.03 (3H, s), 3.16-2.84 (4H, m), 2.11-1.84 (4H, m), 1.46-1.14 (21H,m), 0.92-0.78 (6H, m); l3CNMR (CDCy δ 186.28,173.39,171.90,171.19,171.03,169.89, 156.43,154.75,146.32,142.88,140.98,132.31,130.54, 126.98,124.73,114.95,111.42,82.44,78.71,58.92,57.20, 54.91,53.47,48.77,39.43,38.15,32.79,29.44,28.60,23.55, 2027,19.70,19.34.MS.(+FAB);752(M++1); 696,336,265.
(68b) се получава съгласно метода, описан за кетона 68а, който дава 420 mg (55%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество:
температура на топене 211 -213°С (разлагане); [a]D M -23.9° (с 0.82, метанол); IR(KBr) 3277,3075,1723,1690, 1632,1530,1506,1392,1366,1269,1234,1160,1094; Ή NMR (CDC13) δ 8.15 (1H, bra), 7.7 (2H, brs), 7.46 (1H, t, J = 8.3), 7.24 (2H, d, J = 8.3), 7.10 (1H, bra), 7.03 (2H, d, J =8.3), 6.83 (3H, m), 5.74 (1H, q, J=6.9), 5.00 (2H, m), 4.51 (1H, t, J = 7.0), 4.07 (3H, s), 3.20-2.95 (4H, m), 2.00 (4H, m), 1.42 (3H, d, J = 6.8), 1.35 (9H, s), 1.23 (9H, s), 0.86 (6H, d, J=6.7). M.S. (+ FAB); 752 (M+ +1,7%); 72 (100).
(69a; R) Разтвор на естера 68a (600.0 mg, 0.80 mmol) в 1:1 смес от метиленхлорид и трифлуорооцетна киселина (65.0 ml) се разбърква в продължение на lh в суха атмосфера на N2. След това разтворът се концентрира във вакуум, разтваря се в етер и отново се концентрира. Тази процедура се повтаря шест пъти, при което се получава суровият продукт под формата на бяло твърдо вещество. Бързата хроматография (градиент 95:5 до 80:20 метилен хлорид/ метанол) дава 420.8 mg (83%) от титулното съединение под формата на хигроскопично бяло твърдо вещество. Продуктът се явява под формата на смес от три изомера CD3OD, включвайки кето-формата (с 50%) и нейната алкокси кетоформа (два изомера при С-4, с 50%): температура на топене - разлага се над 150°С; [а]в 24-33.2° (с 0.17, метанол); IR (КВг) 3300, 1715,1658,1650,1531,1517,1204; 1HNMR(CD3OD)6 7.46-7.19 (2Н, m), 7.16-6.91 (ЗН, т), 6.70-6.59 (2Н, т), 5.62-5.49 (1Н, т), 5.00-4.72 (1Н, скрита т), 4.69-4.51 (1Н, т), 4.49-4.08 (2Н, т), 4.05-3.89 (ЗН, т), 3.16-2.47 (4Н,т),2.05-1.78(4Н,т), 1.41-1.11,1.05-0.70 (9Н, 2 х т). Анализ. Изчислено за ^,Η^Ν^θ. 3HjO: С, 53.67; H,6.25;N, 10.10. Получено: С, 53.76; Н, 5.56; N, 10.28. M.S. (+FAB); 640 (М++1);435,147.
(69b; S) се получава съгласно метода, описан за киселината 69а, който дава хигроскопичното титулно съединение, 252 mg (96%). Продуктът се явява под формата на смес от три изомера в CD3OD, включващи кетоформата и нейната алкокси кетална форма (два изомера при С-4). В d-6 DMSO продуктът е под формата на единичен изомер: температура на топене 200-203°С разлагане); [а]в 24 -38.0° (с 0.23, метанол); IR (КВг) 3289,2968,1718,1713,1658,1634, 1548,1517,1506,1461,1453,1393,1369,1268,1228,1174, 1092; 'HNMR(d6-DMSO)69.20(lH,bre),8.71 (lH.d, J=6.2), 8.10 (2Н, m), 7.83 (1Н, (d, J = 8.7), 7.61 (1H, J, =
8.2) , 7.46 (1H, d, J = 8.2), 7.08 (3H, m), 6.65 (2H, d, J =
8.3) , 5.50 (1H, q, J = 6.5), 4.50 (1H, m), 4.37 (1H, m), 4.20 (lH,m), 4.05 (3H, 8), 3.09-2.77 (4H,m), 1.94(lH,m), 1.79 (3H, s), 1.23 (3H, d, J=7.0), 0.82 (6H, m). Анализ. Изчислено за C3|H37N5O,0.1.5H,O:C,55.85;H,6.05;N, 10.51. Получено: C, 55.21; H, 5.69; N, 10.13. M.S. (+ FAB); 640 (M++1,22%); 107(100).
я
(99). Разтвор на 5-(2,6-дихлорофенил)оксазол (2.71 g, 12.7 mmol; получен по аналогичен метод на описания в Tet.Lett. 23,р. 2369 (1972)) в тетрахидрофуран (65 ml) се охлажда до -78 °C в азотна атмосфера. Към този разтвор се прибавя н-бутиллитий (1,5М разтвор в хексани, 8.5 ml, 13.3 mmol) и се разбърква при -78 °C в продължение на 30 min. Прибавя се магнезиево бромиден етерат (3.6,13.9 mmol) и разтворът се оставя да се затопли до -45 °C в продължение на 15 min. Реакционната смес се охлажда до -78 °C и на капки се прибавя алдехид 58 (3.26 g, 12.7 mmol; Graybill et al., Int.J. Protein Res., 44, pp. 173-182 (1993)) в тетрахидрофуран (65 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 25 min, след което се оста вя да се затопли до -40°С и се разбърква в продължение на 3 h и след това 1 h при стайна температура. Реакционната смес се гаси с 5% NaHCO3 (12 ml) и се разбърква в продължение на 3 h. Тетрахидрофуранът се отстранява във вакуум и полученият остатък се екстрахира с дихлорометан. Органичният слой се измива с наситен разтвор на натриев хлорид и се изсушава върху магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира, давайки 6.14 g от титулното съединение. След пречистване се получават 4.79 g (80%) от 99: Ή NMR(CDC13) δΐ .45 (s, 9H), 2.7-2.5 (m, 2H),2.8(dd, lH),4.2,4.4(2xd, 1H), 4.7-4.5 (m,3H), 5.35-5.1 (m,2H),5.6,5.7(2xd, 1H), 6.0-5.8 (m, 1H),7.2 (d, 1H), 7.3 (m, 1H), 7.4 (m, 2H).
aR=H b R=COCH2CH2Ph c R=CH2Ph (104a). Безводен хидрогенхлорид се пропуска да барбутира в разтвор на метилов естер на (3(S)трет-бутоксикарбониламино-2-оксо-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 -ил)оцетна киселина (103, 1 g, 2.86 mmol) в 25 ml етилацетат в продължение на 2 min и след това се разбърква в продължение на 1 h при стайна температура. Реакционната смес се изпарява, при което се получава метилов естер на 2оксо-3(8)-амино-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 -ил оцетна киселина, хидрохлорид под формата на бяло твърдо вещество. Хидрохлоридната сол и хидрокалаена киселина (0.47 g, 3.15 mmol) се разтварят в 20 ml диметилформамид и се охлаждат до 0°С. Към разтвора се прибавя диизопропилетиламин (1 ml, 5.72 mmol), последван от прибавяне HaN-хид роксибензотриазол и 1-(3-диметиламинопропил)-3етилкарбодиимид хидрохлорид. След разбъркване в продължение на 18 h при стайна температура, сместа се разрежда с 150 ml етилацетат и се измива с 10% натриев хидрогенсулфат, 10% натриев бикарбонат и луга. Органичният слой се изсушава над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява до получаване на суров твърд продукт, който се пречиства чрез бърза хроматография при елуиране със 7:3 етилацетат/ дихлорометан, давайки 600 mg (55%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CDC13) δ 7.3-6.85 (9Η, m), 6.55-6.0 (1H, d), 4.88-4.82 (1H, m), 4.72-4.65 (1H, d),4.28-4.22 (1H, m), 3.95-3.9 (lH,m), 3.78 (3H, s), 3.65 (lH,br. s), 3.28-3.2 (1H, m), 2.95-2.84 (2H, m), 2.552.4(2H,m).
(105a). Метилов естер на (З(З)-(З-фенилпро пиониламино)-2-оксо-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 -ил)оцетна киселина (104а) се разтваря в 90% метанол. Към реакционната смес се прибавя литиев хидроксид хидрат и реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 4 h. Реакционната смес се изпарява във вакуум, при което се получава бяло твърдо вещество. Последното се разтваря в 20 ml вода и се подкислява до pH 5 и екстрахира с етилацетат, давайки 304 mg (88%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CDC13) δ 7.5-6.9 (1Ш, m), 4.92-4.8 (1H, m), 4.7-4.58 (1H, d), 4.38-4.25 (1H, d), 3.88-3.78 (1H, m), 3.45-3.25 (1H, m), 3.05-2.85 (2H, m),
2.55-2.45 (2H,m).
(106a). Ν-[ 1 -(2-бензилокси-5-оксотетрахидрофуран-3-илкарбамоил-метил)-2-оксо-2,3,4,5-тетрахидро-1 Н-бензо[Ь] [ 1,4]диазепин-3-ил]-3-фенилпропионамид се получава от 105а по начина, използван за получаване на съединение Н (етап А), който дава 390 mg (93%) от продукта под формата на диастереомери. Ή NMR (CD3OD) δ 7.58-7.22 (14Η, m), 5.78-
5.73 (0.5 Η, d), 5.64 (0.5 Η, s), 5.0-4.72 (4Н, m), 4.54-4.42 (2Н, m), 3.82-3.76 (0.5 Н, m), 3.68-3.62 (0.5 H, m), 3.28-
3.21 (0.5H, m), 3.19-3.12 (0.5H, m), 3.07-2.98 (2H, m), 2.78-2.48 (4H, m). Полученият продукт се превръща в 106а по метода, описан за получаване на съединение Н (Етап D), който дава титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество (17%): Ή NMR (CD3OD) δ 7.54-6.98 (9Η, m), 5.58-5.44 (1H, m), 4.8-4.2 (4H, m), 3.96-3.3 (2H, m), 3.30-3.05 (1H, m), 2.98-2.25 (5H,m).
(104b). Безводен хидрогенхлорид се пропуска в разтвор на метилов естер на (З(З)-трет-бутоксикарбониламино-2-оксо-2,3,4,5-тетрахидро-бензо[Ь] [1,4]диазепин-1-ил)оцетна киселина (103,1 g, 2.86 mmol) в 25 ml етилацетат в продължение на 2 min и след това се разбърква в продължение на 1 h при стайна температура. Реакционната смес се изпарява, при което се получава метилестер на 2-okco-3(S)амино-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 -ил оцетна киселина, хидрохлорид под формата на бяло твърдо вещество. Хидрохлоридната сол се суспендира в 20 ml дихлорометан и се охлажда до 0°С. Към суспензията се прибавя триетиламин (1.6 ml, 11.5 mmol), последван от прибавяне на капки на дихидроцинамоил-хлорид (0.9 ml, 6 mmol). Сместа се затопля до стайна температура и се разбърква в продължение на 18 h. Сместа се разрежда с 25 ml дихлорометан и се измива двукратно с 50 ml вода и еднократно с 50 ml луга. Органичният слой се изсушава над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява, при което се получава вискозно жълто масло, което се пречиства чрез бърза хроматография, елуиране с 1:1 етилацетат/дихлорометан, давайки 1.35 g (92%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMR (CDC13) δ 7.45-7.02 (14 Н, m), 6.37-6.32 (1H, d), 4.78-4.72 (1H, m), 4.52-4.3 (3H, m), 3.82-3.77 (1H, m), 3.74 (3H, S), 3.03-2.87 (4H, m), 2.58-2.45 (2H, m), 2.45-2.35 (1H, m), 2.25-2.16(lH, m).
(105b). Метилов естер на [2-оксо-5-(3-фенилпротюнил)-3-(3-фенилпропиониламино)-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 -ил] оцетна киселина (104Ь; 680 mg, 1.32 mmol) се хидролизира по метода, използван за хидролизиране на 105а, давайки 645 mg (98%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMR (CDC13) δ 7.58 (1Н, br. s), 7.5-7.42 (1H, m), 7.35-6.95 (14H, m), 4.95-4.88 (1H, m), 4.644.55 (1H, d), 4.54-4.45 (1H, t), 4.15-4.05 (1H, d), 3.75 (1H, m), 3.05-2.75 (4H, m), 2.58-2.45 (2H, m), 2.45-2.28 (lH,m),2.25-2.14(lH,m).
(106b). [2-Оксо-5-(3-фенилпропионил)-3-(3фенилпропиониламино)-2,3, 4,5-тетрахидробензо[Ь][1,4]диазепин-1-ил]оцетна киселина и трет-бутилестер семикарбазон на З-амино-4-оксомаслена киселина се свързват по начина, описан за получаване на съединение К (етап А), при което се получават 350 mg (85%) бяло твърдо вещество. 'HNMR (CDClj)δ 9.05 (lH,br. s), 7.58-7.55 (1H,d), 7.5-7.35 (1H, m), 7.35-6.95 (14H, m), 6.75-6.72 (1H, d), 6.25 (1H, br. s), 5.25 (1H, br. s), 4.95-4.88 (1H, m), 4.8A72 (1H, m), 4.55-
4.4 (2H, m), 3.92-3.88 (1H, d), 3.73-3.68 (1H, m), 2.95-2.8 (4H, m), 2.8-2.72 (1H, m), 2.62-2.55 (1H, m), 2.55-2.45 (2H, m), 2.4-2.32 (1H, m), 2.2-2.12 (1H, m), 1.45 (9H, s). Трет-бутилестер семикарбазон на 4-оксо-З- {2-[2-оксо-5-(3-фенил-пропионил)-3-(3-фенил-пропиониламино)-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь] [ 1,4]диазепин-1 ил]-ацетил-амино) маслена киселина се освобождава от защита както е описано за получаването на съединение К (етап С), при което се получават 118 mg (47%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMR(CD3OD) δ 7.48-6.95 (14Н, m), 4.65-4.15 (6H, m), 3.5-3.4 (1H, m), 2.85-2.72 (4H, m), 2.65-2.5 (1H, m), 2.5-2.34 (3H, m), 2.34-2.15 (2H, m).
(104c). Метилов естер на [2-оксо-3-(3-фенилпропиониламино)-2,3,4,5-тетрахидробензо-[Ь][1,4] диазепин-1 -ил]оцетна киселина (104а; 500 mg, 1.31 mmol), калциев карбонат (155 mg, 1.58 mmol) и бензилбромид (170 ml, 1.44 mmol) се разтварят в 10ml диметилформамид и се загряват до 80°С в продължение на 8 h. Сместа се разрежда с 150 ml етилацетат и се измива четирикратно с 50 ml вода. Органичният слой се изсушава над безводен натриев сулфат, филгрува се и се изпарява, при което се получава вискозно жълто масло, което се пречиства чрез бърза хро матография, елуиране с дихлорометан/етилацетат (8:2), при което се получават 460 mg (75%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMRCCDCy δ 7.34-7.05 (14Н, m), 6.32-6.28 (1Н, d), 4.84-4.76 (1H, d), 4.76-4.70 (1H, d), 4.43-4.37 (1H,
d), 4.26-4.18 (1H, d), 4.06-4.00 (1H, d), 3.79 (3H, s), 3.453.37 (1H, m), 3.02-2.95 (1H, m), 2.90-2.82 (2H, m), 2.5-2.34 (2H,m).
(105 c) се получава чрез хидролизиране на естера (102c) по метода, даден в пример 105а, като се получават 450 mg (98%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество: 'HNMR (CD3OD) 57.5-7.05 (14 H,m), 6.4 (lH,br. s), 4.85 Л.55 (2H,m),4.5-
4.21 (2H, m),4.12-3.92 (lH,d), 3.45-3.3 (lH,m), 3.1-2.8 (3H,m), 2.55-2.28 (3H,m).
(106c). [5-бензил-2-оксо-3(8)-(3-фенилпротюниламино)-2,3,4,5-тетрахидро-бензо[Ь[ 1,4]диазепин1-ил]оцетна киселина и 3 трет-бутилестер семикарбазон на 3(5)-амино-4-оксомаслена киселина се купелуват по начина, описан за получаване на съединение К (етап А), давайки 260 mg (85%) бяло твърдо вещество: Ή NMR (CD3OD) δ 7.35-7.0 (15 Η, m), 4.945 4.88 (1Η, m), 4.68-4.58 (1Η, d), 4.57-4.52 (1H, m), 4.41 4.34 (1H, d), 4.3-4.23 (1H, d), 4.1-4.04 (1H, d), 3.18-3.11 (1H, m), 3.09-2.98 (1H, m), 2.78-2.72 (2H, t), 2.65-2.57 (1H, m), 2.42-2.33 (3H, m). Трет-бутилестер семикарбазон на 3(S)- {2-[5-бензил-2-оксо-3 (8НЗ-фенилпро10 пиониламино)-2,3,4,5-тетрахидробензо[Ь]-[ 1,4]диазепин- 1-ил]-ацетиламино} -4-оксомаслена киселина се освобождава от защита,1 както е описано за получаването на съединение К (етап С), при което се получават 168 mg (81%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CD3OD) δ 7.37-7.0 (14Η, m), 4.75^.62 (1Η, m), 4.6-4.45 (2H,m), 4.4-4.21 (2H,m), 4.15-3.95 (2H,m), 3.15-3.0 (2H, m), 2.82-2.67 (2H, m), 2.65-2.52 (1H, m), 2.5-2.32 (3H, m)
(107a). Резултантният семикарбазон се получава чрез присъединяване на съединение 105Ь и третбутип-3-(алилокси-карбониламино)-4-оксо-5-(2,6дихлоробензоилокси)пентаноат (WO 93 16710), както е описано при в съединение 56а, като се получават 256 mg (58%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMR(CDC13)5 7.457.04 (17Н, m), 6.45-6.34 (2Н, m), 5.28-5.21 (1Н, m), 5.1-5.0 (1H, m), 4.95-4.90 (1H, m), 4.75-4.70 (1H, m), 4.55-4.44 (1H, m), 4.32-4.22 (1H, dd), 3.99-3.85 (1H, dd), 3.85-3.76 (1H, m), 3.06-2.83 (5H, m), 2.83-2.74 (1H, m), 2.6-2.44 (2H, m), 2.43-2.33 (IH, m), 2.24-2.15 (1H, m), 1.45 (9H, 8).
(108a) се получава от 107a по метода, описан за съединение 57а, който дава 156 mg (68%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CD3OD) δ 7.5-6.9 (17Η, m), 5.16-5.02 (1Η, dd), 4.88-4.71 (2H, m), 4.62-4.44 (2H, m), 4.42-4.28 (2H, m), 4.27-4.18 (1H, m), 3.47-3.41 (1H, m), 2.90-2.60 (5H, m), 2.46-2.4 (2H, m), 2.39-2.18 (2H, m).
(108b) се получава по метода, описан за съединение 69а, който дава титулното съединение (50%) под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CD3OD) δ 7.41-6.88 (17Η, m), 5.6-5.55 (0.5Η, t), 5.48-
5.43 (0.5H, tj, 4.64-4.45 (2H, m),4.45-4.30 (1H, m), 3.93 (1.5H, s), 3.90 (1.5H, s), 3.47-3.34 (1H, m), 3.10-2.85 (2H, m), 2.84-2.63 (5H, m), 2.6-2.4 (2H, m), 2.3-2.1 (2H, m).
(123). Калиев флуорид (273 mg, 4.70тто1)и след това 2-хлорофенилметилтиол (373 mg, 2.35 mmol) се прибавят към разбъркан разтвор на (3S) трет-бутил14-(алилоксикарбонил)-3-амино-5-бромо-4-оксо-пентаноат (122; 749 mg, 2.14 mmol; WO 93 16710) в диметилформамид (20 ml). Сместа се разбърква в продължение на 3.5 h, гаси се с вода (50 ml) и се екстрахира с етилацетат (2 х 50 ml). Смесените органични екстракти се измиват с вода (4 х 50 ml) и след това с луга (50 ml). Изсушават се (MgSO4) и се концентрират, давайки масло, което се пречиства чрез бърза хроматография (10-35% етилацетат/хексан), при което се получават 832 mg (91 %) безцветно твърдо вещество: температура на топене 45-6 °C; [а],,20 19.0°(с l.O.CHjCy; 1Я(филм)3340,2980,2935,1725, 1712,1511,1503,1474,1446,1421,1393,1368,1281,1244, 1157,1052,1040,995,764,739; 'HNMR(CDClj)6 7.36 (2H,m),7.21 (2H,m),5.91 (2H,m),5.27(2H,m),4.76(lH, m), 4.59 (2H, d), 3.78 (2H, s), 3.36 (2H, m), 2.91 (1H, dd),
2.74 (1H, dd), 1.43 (9H, s). Анализ: Изчислено за C^ClNOjS: C, 56.13; H, 6.12; N, 3.27; 8,7.49. Получено: C, 56.08; H, 6.11; H, 3.26; 8,7.54. MS (C.I.) 430/28 (M++1,3%), 374/2 (100).
(124a). 6-Бензил-1,2-дихидро-2-оксо-3- (3-фенилпропиониламино)-пиридилоцетна киселина (52b; 300 mg, 0.76 mmol) в THF (7 ml) се разбърква c 1 хидроксибензотриазол (205 mg, 1.52 mmol) и 1-(3-диметиламинопропи-3-етилкарбодиимид хидрохлорид). След 3 min се прибавя вода (12 капки) и сместа се разбърква 10 min, след което се третира с третбутил (3S) М-(алилоксикарбонил)-3-амино-5-(2-хлорофенилметилтио)-4-оксопентаноат(123) (325 mg, 0.76 mmol), бис(трифенилфосфин)паладий II хлорид (20 mg) и трибутилкалаен хидрид (0.6 ml, 2.28 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 5 h при стайна температура, излива се в етилацетат и се измива с воден разтвор на IM НС1 (х2), с воден разтвор на натриев бикарбонат, с луга, изсушава (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се разпрашава в пентан и 20 супернатантът се излива. Хроматографията (силикагел, 50% етилацетат/хексан) дава безцветна пяна (439 mg, 81%); [a]D 21 -18.3° (с 0.5, СН2С12); IR(KBr) 3356,3311,1722,1689,1646,1599,1567,1513,1367,1154; 'HNMR(CDC13) δ 8.39 (1Н, d), 8.23 (lH,d), 7.24 (14H, 25 m), 6.16 (1H, d), 4.95 (1H, m), 4.63 (2H, m), 4.02 (2H, s),
3.74 (2H, s), 3.27 (2H, s), 2.85 (6H, m), 1.40 (9H, s). Анализ: Изчислено за C3,H42C1N3O6S: C, 65.39; H, 5.91; N, 5.87. Получено: C, 65.51; H, 5.99; N,5.77.
(124b) се получава по подобен начин както 3θ 124a от тиоетера 123 и 3S( 1S,9S)-3-(6,10-ahokco1,2,3,4,7,8,9,10-октахцдро)-9-(3-фенилпропиониламино)-6Н-пиридазино[ 1,2- ] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилна киселина (45а), при което се получават 452 mg (50%) безцветна пяна: температура на топене 55-7°С; 35 [a]D 22-94.0°(c0.12,CH2CL,);IR (КВг) 3288,2934,1741,
1722,1686,1666,1644,1523,1433,1260,1225,1146,757; Ή NMR(CDC13) δ 7.35 (ЗН, m), 7.20 (7Н, m), 6.46 (1Н,
d), 5.21 (1H, m), 4.97 (2H, m), 4.56 (1H, m), 3.75 (2H, s), 3.25 (3H, m), 2.93 (5H, m), 2.71 (1H, dd), 2.55 (2H, m), 40 2.30 (1H, m), 1.92 (3H, m), 1.66 (2H,m), 1.42 (9H, S).
Анализ: Изчислено за C35H43C1H4O7S. 0.25H2O: C, 59.73; Η, 6.23; Cl, 5.04; Ν, 7.96; 5,4.56. Получено: С, 59.73; Η, 6.19; Cl, 5.10; Ν, 7.79; 5,4.58. MS (-FAB) 697 (M-l, 100).
(125a). Трег-бутил-3(2(6-бензил- 1,2-дихидро2-оксо-3-(3-фенил-пропиониламино)-1 -пиридил) ацетил-амино-5-(2-хлорофенилметил-тио)-4-оксопентаноат (124а) (400 mg, 0.56 mmol) в дихлорометан (3 ml) при 0°С се третира с трифлуорооцетна киселина (3 ml) и се разбърква 1 h при 0°С и 0.5 h при стайна температура. Разтворът се концентрира, след това се разтваря повторно в дихлорометан и отново се концентрира. Тази процедура се повтаря трикратно. Остатъкът се разбърква в етер в продължение на 1 h и се филтрува, давайки безцветно твърдо вещество (364 mg, 99%): температура на топене 165-7 °C; [a]D 22 -27.7° (с 0.2, СН2С12); IR (КВг) 3289,1712, 1682,1657,1645,1593,1562,1527,1497,1416,1203,1182; Ή NMRtCDCL,) δ 8.47 (1Н, d), 8.21 (1H, s), 7.70 (1H, d),
7.22 (14H, m), 6.24 (1H, d), 5.03 (1H, m), 4.65 (2H, m), 4.06 (2H, 5), 3.69 (2H, m), 3.23 (2H, m), 2.88 (6H, m).
(125b) се получава по подобен метод както 125a от трет-бутил естера 124b, който дава 362 mg (93%) безцветен прах: температура на топене 7680°С; [a]D 21 -134° (c0.10,MeOH);IR (КВг) 3309,2935, 1725,1658,1528,1445,1417,1277,1219,1175; ‘HNMR (D6-DMSO) δ 8.80 (1Н, d), 8.19 (1H, d), 7.31 (9H, m), 5 5.09 (1H, m), 4.74 (1H, m), 4.63 (1H, m), 4.35 (1H, m),
3.76 (2H, m), 3.28 (3H, m), 2.80 (5H, m), 2.52 (4H, m),
2.16 (2H, m), 1.90 (3H, m). Анализ: Изчислено за С3|Н3}С1^4О78. 0.25Η2Ο: С, 57.49; Η, 5.53; Ν, 8.65; 5,
4.95. Получено: С, 57.35; Η, 5.43; Ν, 8.45; 5,4.88. MS 10 (-FAB)641 (Μ-1,100)
Alloc-N
Η
XOj-f-Bu
V» ο
2-хлорофенилметилйодид. Смес от 2-хлорофенилметилбромид 4 g, 19.47 mmol) и Nal (14 g, 97.33 mmol) в ацетон (40 ml) се разбърква на обратен хладник в продължение на 1 h. Реакционната смес се охлажда, филтрува се и се концентрира във вакуум. Остатъкът се разпрашава с хексан и се филтрува. Разтворът се концентрира във вакуум и полученото масло се пречиства чрез бърза хроматография (силициев диоксид, хексан), давайки титулното съединение (4.67 g, 63%) под формата на масло: Ή NMR (CDC13) δ 7.34 (4Н,т),4.54(2Нд).
(201). (3S) Трет-бутил И-(алилоксикарбонил)-
3-амино-5-хидрокси-4-оксопентаноат (81, Chapman, et al., Bioorg.& Med. Chem. Lett., 2, pp. 613-618 (1992) 0.144 g, 0.5 mmol) и 2-хлорофенилметилйодид (0.569 g, 1.5 mmol) в CH2C12 (4 ml) се разбърква енергично със сребърен диоксид (0.231 g, 1 mmol) и се загрява при 38°С в продължение на 40 h. Реакционната смес се охлажда, филтрува се и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (силициев диоксид, 0-20% етилацетат в хексан), давайки съединението под формата на безцветно масло (0.138 g,67%): [a]D 24+3.9°(c U.CHjClj); ‘HNMR (CDC13) δ 7.37 (4H, m), 5.88 (2H, m), 5.26 (2H, m), 4.69 (2H, 8),4.57 (ЗН, m), 4.50 (1Н, d),4.35 (1H, d), 3.03 (1H, dd), 2.76 (1H, dd), 1.42 (9H, s).
(203). Разтвор на 2,4-дихлоро-6-нитрофенол (202,40 g, съдържащ 20% влага) в EtOAc (500 ml) се изсушава, като се използва MgSO4, филтрува се и утайката на филтъра се измива с малко EtOAc. Прибавя се платина върху въглен (5% сулфидизиран - 2 45 g) и сместа се хидрогенира, докато завърши поглъщането на Н2. Прибавят се триетил ортоформат (160 ml) и р-толуенсулфонова киселина (160 mg) и сместа се загрява при кипене в продължение на 4 h. След охлаждане и отстраняване чрез фултруване на изто- 50 щения катализатор разтворът се измива с наситен разтвор на NaHCO3, с вода и с луга, изсушава се с
MgS04 и се изпарява до сухо. Разпрашаването с хексан дава твърдо вещество, което се изолира чрез филтруване, измива се с хексан и се изсушава, при което се получава титулното съединение (25.5 g, 88%) под формата на кристално твърдо вещество: температура на топене 98-99°C;IR (КВг) 3119,1610,1590, 1510,1452,1393,1296,1067,850; ‘HNMR(CDC1,)6
8.16 (1Н, s), 7.69 (1Н, d, J = 1.9), 7.42 (1Н, d, J= 1.9); Анализ: Изчислено за С,Н3С1^О: С, 44.72; Η, 1.61; N, 7.45; С1,37.70. Получено: С, 44.84; Η, 1.69; Н, 7.31; С1,37.71.
(204). Получава се магнезиев бромид чрез взаимодействие на Mg (7.45 g, 0.30 mol) в THF (516 ml) c I2 (50 mg) и 1,2-дибромоетан (26.3 ml, 57.3 g, 0.30 mol) при загряване до кипене в продължение на 2 h и следващо охлаждане до -40°С. Към него при 70°С през тръбичка бързо се прибавя разтвор на 2-литиев-5,7-дихлоробензоксазол (получен от 5,7-дихлоробензоксазол (203,28.9 g, 0.154 mol) и бутиллитий (100 ml 1.52М н хексан) в THF (150 ml) при -70°С). Сместа се разбърква при -40°С в продължение на 1 h и след това се охлажда до -70°С преди прибавянето на разтвор на (3S) трет-бутил 1Ч-(алилоксикарбонил)-3-амино-4-оксо-бутаноат (Chapman, et al., Bioorg.& Med. Chem. Lett.,2, pp. 613-618 (1992)) (20.3 g, 0.078 mol) в THF (160 ml) при температура по-ниска от -60°С. Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква в продължение на 16 h преди да бъде изгасена с разтвор амониев хлорид и екстрахирана с 1:1 хексан:етилацетат, 600 ml. Органичният разтвор се измива с вода и с луга, изсушава се с MgSO4H се изпарявало сиропообразен остатък 5 (52.9 g). Бързата хроматография (SiO2 250 g -11 аликвоти от 1:1 хексан:СН2С12 х2, СН2С12, 5% EtOAc в СН2Св2,10% EtOAc в СН2С12,20% EtOAc в СН2С12) дава нечист продукт 24.6 g, от който при следващата хроматография (SiO21:1 хексан:етер) се получава 10 титулното съединение под формата на златистокафяво стьклообразно вещество (22.7 g, 64%); IR (филм) 3343,2980,1723,1712,1520,1456,1398,1369, 1254,1158,993; 'HNMR(CDCl3)67.60(lH,m),7.37 (1Н, т), 5.72 (1Н, т), 5.64 (0.5Н, d), 5.10 (2.5Н, т), 4.715 4.3 (4Н, т), 2.9-2.6 (2Н, т), 1.46 и 1.42 (9Н комбинирана, 2 х s). MS ES+ Da/e 445 (Μ +
1)+ Cl 35 62%, 447 (M + 1)+ Cl 37 40%, 389 100%.
'•ВиОгС^^сОзН AllOC-NH AHoo-NH
(а) * = S 205а 206a
(b) * = R 205b 206b
H
AllOC—NH O
208a
208b
(205a). Към смес οτ THF (200 ml) и вода (100 ml), съдържаща NaHCO3 (16.6 g, 0.2 mol) се прибавя трет-бутил естер на глутаровата киселина (10 g, 49.2 mmol) и след това на капки за 20 min се добавя алилхлороформат (6.8 ml, 64 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 2 h, екстрахира се с EtOAc, измива се с наситен разтвор на хидрогенкарбонат, с вода и с наситен разтвор на сол, изсушава се и се изпарява до масло 205а (9.5 g, 67.2%); [a]D“ -6° (с 1.5, МеОН) 1Н NMR (D6-DMSO) δ 6.10 (1Н, d), 5.96-5.88 (1H, m), 5.31-5.12 (2H, m), 4.45 (2H, m), 3.90-3.84 (1H, d), 2.18 (2H,m), 1.85-1.76(2H,m), 1.36(9H,s).
(205b) се получава по аналогичен метод на този за 205а, който дава безцветно масло (6.27 g, 88%): [α]ο Λ+16° (е 0.095, МеОН); IR (КВг) 3678,3332,3088, 50
2980,2937,1724,1530,1453,1393,1370,1331,1255,1155, 1056,995,935,845,778,757,636,583; 'HNMR(CDClj) δ 9.24 (1Н, широка 8), 5.94-5.79 (1Н, m), 5.58 (1H, d),
5.33-5.17 (2H, n), 4.55 (2H, d), 4.38-4.31 (1H, m), 2.411.95 (4H, m), 1.42 (9H, s); Анализ: Изчислено за C13H2INO6: C, 54.35; H, 7.37; N,4.88. Получено: C, 54.4; H, 7.5; N,4.8.
(206a). Към разтвор на 205a (3.6 g, 12.5 mmol) в THF (100 ml) при 0° се прибавя N-метил морфолин (1.5 ml, 13 mmol), последван от изобутилхлороформат,(1.1 ml, 13тто1).След 15 min тази смес се прибавя към суспензия от NaBH4 (0.95 g, 25 mmol) в THF (100 ml) и МеОН (25 т1)при-78°С. След престояване 2 h при -70°С сместа се гаси с оцетна киселина, разрежда се с EtOAc, измива се трикратно с наситен разтвор на хидрогенкарбонат, с вода и с наситен разтвор на сол, изсушава се и се изпарява. Бързата хроматография (2% МеОН в СН2С12) дава 206а под формата на безцветно масло (2.4 g, 70%): [a]D 20 -10° (с
3.88, CHjClj); Ή NMR (CDCy δ 5.84 (1H, m), 5.34-5.17 (3H, m),4.56-4.53 (2H, m), 3.68-3.59 (2H, m), 2.98 (1H, m), 2.40-2.30 (2H, d), 1.84-1.78 (2H, m), 1.43 (9H, g); Анализ: Изчислено за C|3HaNOs: C, 57.13; H, 8.48; N, 5.12. Получено: C, 57.1; H, 8.6; N, 6.0 (206b) се получава по аналогичен метод на този за 206а, който дава титулното съединение под формата на светложълто масло (3.42 g, 57%); [a]D 20 +14 (с 0.166, MeOH); IR (КВг) 3341,3083,2976,2936, 2880,1724,1533,1454,1419,1369,1332,1251,1156,1062, 997,933,846,777,647; Ή NMR(CDC13) δ 5.98-5.81 (1Н, m), 5.35-5.10 (ЗН, m), 4.55 (2H, d), 3.70-3.56 (3H, m), 2.502.47 (1H, широка s), 2.37-2.30 (2H, m), 1.89-1.74 (2H, m),
1.44 (9H, s); Анализ: Изчислено за C13H,3NO;: C, 57.13; H, 8.48; N, 5.12. Получено: C, 56.9; H, 8.6; N, 5.6 (207a). Към разтвор на DMSO (1.51 g, 19.3 mmol) в CHjClj (25 ml) при -70°C се прибавя оксалилxnopna(1.34g, 19.3 mmol). След престояване lOmin при -70°C на капки се прибавя разтвор на (206а) (2.4 g, 8.8 mmol) в СН2С12 (10 ml) и сместа се разбърква в продължение на 15 min при -70 °C. Прибавя се диизопропилетиламин (3.4 g, 26.3 mmol) и сместа се Разбърква при -25°С в продължение на 15 min, след което се разрежда с EtOAc (50 ml), измива се с разтвор на натриев хидрогенсулфат 2М и се концентрира, при което се получава масло, което се използва непосредствено след това без пречистване: 'HNMRiCDCy δ 9.5 (1Н, s), 6.0-5.5 (2H, m), 5.5-5.1 (2H, m), 4.5 (2H, m),
4.2 (1H, m), 2.4-2.10 (2H, m), 2.05 (2H, m), 1.36 (9H, 8).
(207b) се получава по аналогичен метод на този за 207а, давайки масло (2.95 g, 96%), което се използва в следващия етап без допълнително пречистване: [a]D 20 +21° (с 0.942, МеОН); Ή NMR (CDClj) δ9.58 (1Η, s), 6.05-5.80(1H, m), 5.57 (1H,ши5 рока s), 5.35-5.18 (2H, m), 4.56 (2H, d), 4.34-4.24 (1H, m), 2.38-2.16 (3H,m), 1.96-1.73 (lH,m), 1.43 (9H,8).
(208a). Към разтвор на 207a (2.39 g, 8.8 mmol), в MeOH (20 ml) се прибавя натриев ацетат (0.72 g,
8.8 mmol) и семикарбазид (0.98 g, 8.8 mmol), разбьр10 ква се една нощ, концентрира се и се разрежда с СН2С12(100 ml), измива се с вода, изсушава се и се концентрира. Бързата хроматография (2% МеОН в CH2Clj дава 208а (2.10 g, 73%) под формата на масло: [a]D“-21 (с2.55°,СН2С12); ‘HNMR(CDCy δ 9.98 15 (1Н, s), 7.27 (1Н, d), 5.8 (1Н, т), 5.5 (1Н, d), 5.35-5.19 (2Н, т), 4.58 (2Н, т), 4.14 (1Н, т), 2.37 (2Н, t), 2.09 (1Н, т), 2.0-1.75 (2Н, т) ; Анализ: Изчислено за C,4H24N4O5: С, 51.21; Н, 7.37; N, 17.06. Получено: С, 50.2; Н, 7.3; N,16.1 (208Ь) се получава по аналогичен метод на този за 208а, който дава бляскаво масло (2.37 g, 66%): [a]D 20 +30 (с 0.26, СНС13); IR (КВг) 3476,3360,2979, 2923,1700,1586,1527,1427,1394,1369,1338,1253, 1156,1060,997,929,846,775; 'HNMR(CDC13) δ 9.87 25 (1Н, s), 7.09 (1H, d), 6.05-5.75 (3H, m), 5.58 (1H, d), 5.32-
5.16 (2H, m), 4.54 (2H, d), 4.35 (1H, m), 2.32-2.26 (2H, m), 2.15-1.55 (2H, m), 1.41 (9H, s); Анализ: Изчислено за C^H^NO,: C, 51.21; Η, 7.37; Ν, 17.06. Получено: С, 51.0; Н, 7.5; Ν, 16.7.
(Ь) Rl = MeSO2 212 (b) R1 = MeSO2
(е) R1 = МеСО (с) R1 = МеСО
(d) R1 = PhCH2OCO (d) R1 = PhCH2OCO
(е) R1 = PhCO (е) R1 = PhCO
(0 R1 = 9-флуоренил- (0 R1 = 9-флуоренил-
метоксикарбонил метоксикарбонил
(211b). Разтвор на трет.-бутил 9-амино-6,10диоксо-1Д,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Н-пиридазино[1Да][1,2]диазепин-1-карбоксилат(ОВ 2,128,984; 831 mg,
2.79 mmol) и диизопропилетиламин (1.22 ml, 6.99 mmol,
2.5 екв.) В СН2С12 (10 ml) под сух азот се третира с метансулфонилхлорид (237 μΐ, 3.07 mmol 1.1 екв.). Сместа се разбърква в продължение на 1 h, разрежда се с EtOAc (75 ml) и се измива с наситен NaHCO3 (50 ml) и наситен воден разтвор на натриев хлорид (30 ml), изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Бързата хроматография (10-35% EtOAc в СН2С12) дава 21 lb (806 mg, 77%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене 68-70°С; [a]D 23 109 (с 1.09, СН2СЦ; IR(KBr) 3270,2980,2939,1735, 1677,1458,1447,1418,1396,1370,1328,1272,1252,1232, 1222,1156,1131,991; Ή NMR (СГ>С13) δ 6.15 (1Н, d),
5.31 (lH,m),4.65-4.11 (2H,m),3.47(lH,m),2.99(3H,s), 2.89 (1H, m), 2.72-2.51 (2H, m), 2.34 (1H, m), 2.26 (1H, m), 2.05-1.62 (4H, m), 1.47 (9H, s); Анализ: Изчислено за C^HjjN^S: C,47.97; H, 6.71; N, 11.19; S, 8.54. Получено: C, 48.28; H, 6.68; N, 10.86; S, 8.28. MS (+ FAB) 376 (M+ +1,66%), 320 (100).
(21 lc). Оцетен анхидрид (307 mg, 3.01 mmol) се прибавя към разбърквана смес от трет.-бутил 9амино-6,10-диоксо-1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Н-пиридазино[ 1,2-а] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (GB 2,128,984; 813.7 mg, 2.74 mmol), диизопропилетиламин (884 mg, 6.84 mmol) и CHjC^ (20 ml). Сместа се оставя в продължение на 1 h и след това се разрежда с EtOAc, измива се с разтвор на NaHCO3 и след него с луга, изсушава се (MgSO4) и се концентрира като дава безцветно масло. Продуктът се пречиства чрез бърза хроматография (0.5-8% MeOH/CHjCy, давайки 211 с (804 mg, Ί1 %) като безцветен прах: температура на топене 162-3°С; [a]D 25-109 (с 1.03, СН2С12); IR(KBr) 3358,2974,1733,1693,1668,1528,1462,1431, 1406,1371,1278,1271,1250,1233,1217,1154,1124; Ή NMR(CDClj) δ 6.32 (1Η, d), 5.29-5.25 (1H, m), 4.98-4.85 (1H, m), 4.68-4.58 (1H, m), 3.55-3.39 (1H, m), 2.91-2.66 (2H, m), 2.39-2.18 (2H, m), 2.03 (3H, s), 1.88-1.64 (4H, m), 1.47 (9H, s); Анализ: Изчислено за C16H2SN3O5: C, 56.62; H, 7.43; N, 12.38. Получено: C, 56.62; H, 7.43; N, 12.36; MS (+FAB) 340 (M+ +1,40%), 284 (100).
(211 d). Бензил хлороформат (1.07 g) се прибавя на капки към разбърквана леденостудена смес от (1S.9S) трет.-бутил 9-амино-6,10-диоксо1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Н-пиридазино[1,2а][1,2]диазепин-1-карбоксилат(СВ 2,128,984; 1.55 g, 5.21 mmol), NaHCO3 (0.66 g, 7.82 mmol), диоксан (32 ml) и вода (8 ml). Сместа се държи при 5°С в продължение на 15 min и след това 2 h при стайна температура. Сместа се разрежда с EtOAc (50 ml), измива се двукратно с наситен разтвор на NaHCO3, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Маслообразният остатък се пречиства чрез бърза хроматография, давайки 211 d (1.98 g, 88%) като безцветно масло: [a]D M -56.4 (с 1.0, СН2С12); IR (тънък филм) 3325,2979,2946,
1728,1677,1528,1456,1422,1370,1340,1272,1245,1156, 1122,1056,916,734,699; ‘HNMR(CDCy δ7.29(5Н, m), 5.81-5.72 (1Н, m), 5.26-5.20 (1H, m), 5.05 (2H, s), 4.69-4.51 (2H,m), 3.48-3.36 (lH,m), 2.81-2.51 (2H,m),
2.34-2.19 (2H,m), 1.90-1.54 (4H,m), 1.41 (9H,s); Анализ: Изчислено за С22ЕуЧ3О6.Н2О: С, 58.79; Н, 6.92; N, 9.35. Получено: С, 59.10; Н, 6.57; N, 9.25; MS (ES +) 454(M++Na, 87%),432(М++1,100).
(211е). Разтвор на бензоилхлорид(1.61 g, 1147 mmol) в СН2С12 (15 ml) се прибавя на капки към разбърквана леденостудена смес от (1 S,9S) трет.-бутил
9-амино-6,10-диоксо-1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Нпиридазино[ 1,2-а][ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (GB 2,128,984; 3.1 g, 10.43 mmol), сух CHjClj (20 ml) и диизопропилетиламин (4.54 ml, 26.06 mmol). Сместа се поддържа студена в продължение на 1 h и след това се оставя при стайна температура в продължение на 0.5 h. Сместа се разрежда с СН2С12, измива се двукратно с луга, изсушен (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (0-5% метанол в СН2С12), давайки 211е (4.0 g, 96%) като безцветно стъклообразно вещество: температура на топене 74-76°С; [a]D 30 -75.0° (с 0.12, CHjCy. lR(KBr) 3350,2979,2938,1736,1677,1662, 1536,1422,1276,1250,1155; :,HNMR(CDC13)68.72 (2Н, m), 7.53-7.40 (ЗН, m), 7.07 (1Н, d, J=7.2), 5.30 (1H, dd, J=3.0,5.8), 5.12 (1H, m), 4.66 (1H, m), 3.51 (1H, m),
2.90 (2H, m), 2.38 (1H, dd, J = 13.2,6.8), 2.25 (1H, m), 1.9 (2H, m), 1.70 (1H, m). Анализ: Изчислено за C^NjOj.O.S H2O: C, 61.45; Η, 6.88; Ν, 10.24. Получено С, 61.69; Η, 6.71; Ν, 10.18.
(211 ί) се получава по подобен начин на този за 211 е, с тази разлика, че се използва 9-флуоренилметилхлороформаг вместо бензоилхлорид, при което се получава бяло стъклообразно твърдо вещество 21 If (2.14 g, 89%): температура на топене 190-192°С; [a]D“ -Sl.S’icO.l.CHjClj). 1R (КВг) 3335,2977,1731,1678, 1450,1421,1246,1156,742; ‘HNMR(CDClj)6 7.60(2Н, m), 7.57 (2H, m), 7.50-7.26 (4H, m), 5.60 (1H, d, J = 7.8), 5.28 (1H, m), 4.67 (2H, m), 4.38 (2H, m), 4.23 (1H, m),
3.59-3.41 (1H, m), 2.92-2.65 (2H, m), 2.41-2.21 (2H,m), 1.95-1.58 (4H,m), 1.47(9H,s).MS(ES,m/z)520(M++1, 97%), 179(100%).
(212b) се синтезира по същия начин, както съединение 212е (635 mg, 85%) под формата на безцветен прах: температура на топене 209-12°С; [a]D 24 -132(с0.12,МеОН); lR(KBr)3308,2940,1717,1707,
1699,1619,1469,1456,1442,1417,1391,1348,1339,1330, 1310,1271,1247,1222,1175,1152,1133,993,976; Ή NMR(CD3OD) 85.35 (1Н,т),4.58Л.48(lH,m),4.464.36 (1H, m), 3.60-3.42 (1H, m), 3.01-2.87 (1H, m), 2.95 (3H, s), 2.55-2.39 (1H, m), 2.32-2.20 (2H, m), 2.09-1.89 (2H, m), 1.78-1.62 (2H, m); Анализ: Изчислено за C„H,7N3O6S:C,41.37;H,5.37;N, 13.16; S, 10.04.Получено: C, 41.59; Η, 5.32; Ν, 12.75; S, 9.76; MS (ES -). Точна маса, изчислена за CnHlgN3O6S (МН+): 320.0916. Получена: 320.0943.
(212с) се получава от 211е по същия метод, както съединение 212е под формата на бяло стъклообразно твърдо вещество (595 mg, 77%): температура на топене >250°С; [a]D 24 -153 (с 0.10, МеОН); 1R (КВг) 3280,2942,1742,1697,1675,1650,1616,1548,1470, 1443,1281,1249,1202,1187,1171; 'HNMR(CD3OD)8
5.35- 5.31 (1Н,т), 4.81-4.71 (1Н,т), 4.61-4.46 (1Н,т),
3.59-3.44 (2H, m), 3.11-2.94 (1H, m), 2.58-2.39 (1H, m),
2.36- 2.19(2H,m),2.11-1.83(3H,m), 1.99 (3H,s), 1.781.56 (2H, m); Анализ: Изчислено за CI2HI7N3O5: C, 50.88; H, 6.05; N, 14.83. Получено: C, 50.82; H, 6.02; N, 14.58; MS (ES -) 282 (M-l, 100%); Точна маса, изчислена за C12Hl8N3O5 (МН+): 284.1246. Получено: 284.1258.
(212d) се получава от 21 Id по същия начин, както съединение 212е под формата на безцветни кристали (170 mg, 97%): температура на топене 60100°С; [a]D 22 -103 (с 0.10, МеОН); IR (КВг) 3341,2947, 1728,1675,1531,1456,1422,1339,1272,1248,1221,1174, 1122,1056,982,699; 'HNMR(CDCLj)8 7.35(5H,s),5.65 (lH,d), 5.48-5.40(lH,m), 5.10(2H, s),4.764.57 (2H,m),
3.49-3.30 (2H, m), 2.92-2.59 (2H, m), 2.40-2.27 (2H, m), 1.97-1.67 (4H, m); MS (ES -) 374 (M -1,100%). Точна маса, изчислена за ClgH22N3O6 (МН+): 376.1509. Получено: 376.1483. Точна маса, изчислена за 5 С^ДО^МИа): 398.1328. Получена: 398.1315.
(212е). Към леденостуден разбъркван разтвор на трет.-бутил естер 211е (4.15 g, 10.34 mmol) в сух СН2С12 (20 ml) се прибавя TFA (20 ml). Сместа се поддържа студена в продължение на 1.5 h, след кое10 то се оставя 2.5 h при стайна температура и се концентрира. TFA се отстранява чрез повтаряща се концентрация на разтвори на остатъка в CHjCl^erep и в етер. Накрая остатъкът се разпрашава с етер, при което се получава 212е 3.05 g (85%) като бяло 15 стъклообразно твърдо вещество: температура на топене 118-126°С; [a]D 24 -70.5° (с 0.1, СНД). IR(KBr) 3361,2943,1737,1659,1537,1426,1220,1174; 'HNMR (CDC13) δ 7.80 (2Н, m), 7.54-7.33 (4Н, m), 8.83 (brs),
5.44 (1H, m), 5.26-5.13 (1H, m), 4.66 (1H, m), 3.59-3.41 20 (1H, m), 2.97,2.76 (2H, 2m), 2.36 (2H, m), 1.98 (2H, m), L75(2H,m).MS(ES,m/z)344(M-1,100%).
(212f) се получава от 21 If c 96% добив no същия метод, както 212e: температура на топене 120-126°С; [а]^,25 -72.5° (с 0.1, С^Су. IR(KBr) 3406, 25 2950,1725,1670,1526,1449,1421,1272,1248,1223, 1175,761,741; Ή NMR (CDCy δ 7.76 (2H, m), 7.627.26 (4Н, m), 6.07,5.76 (2Н, brs, d, d, J=2.9), 5.46,5.36 (1H, 2m), 4.79-4.54 (2H, m), 4.77 (2H, m), 4.21 (1H, m), 3.41 (lH,m),2.89(lH,m),2.69(lH,m),2.35(2H,m), 1.98, 30 1.73(4H,2m).MS(ES ,m/z)462(M+-1,50%),240(100%).
(213) (c) R1 = MeCO (e) R1 = PhCO (213c) се синтезира от 212c по същия начин, както съединение 21 Зе, като се получава смес от диастереомери (193 mg, 36%) под формата на безцветни кристали: IR (КВг) 3272, 1799,1701,1682,1650,1555, 45 1424,1412,1278,1258,1221,1122,937; *HNMR(CDCy δ 7.41-7.28 (5Н, m), 6.52 (0.5Н, d), 6.38 (0.5Н, d), 6.22 (0.5H, d), 5.57 (0.5H, d), 5.36 (0.5H, s), 5.10-5.05 (lH,m), 5.00-4.45 (5.5H, m), 3.19-2.84 (3H, m), 2.72-2.56 (1H, m), 2.51-2.25 (2H,m), 2.02 (3H,s), 1.98-1.70 (3H,m), 1.66- 50 1.56 (3H, m); Анализ: Изчислено за C23H2gN4O7: C, 58.47; H, 5.97; N, 11.86. Получено: C, 58.37; H, 6.09; N, (214) (c) R1 = MeCO v (e) R1 PhCO
11.47. MS (ES-)471 (M-l, 100%). Точна маса, изчислена за C23H29N4O7 (МН+): 473.2036. Получено: 473.2012. Точна маса, изчислена за C23H2gH4O7Na (Мпа+): 495.1856. Получено: 495.1853.
(21 Зе). Трибутилкалаен хидрид (2.2 ml, 8.18 mmol) се прибавя на капки с разбъркване под сух азот към разтвор на киселина 212е (1.95 g, 5.6 mmol), (3S,2RS) З-алилоксикарбониламино-2-бензилокси-
5-оксо-тетрахидрофуран (Chapman, Bioorg. & Med. Chem. Lett., 2, pp. 615-618 (1992); 1.80 g, 6.16 mmol) и (PhjP^PdClj (50 mg) в сух CHjClj (36 ml). След 5 min се прибавя 1-хидроксибензотриазол (1.51 g, 11.2 mmol
6.72 mmol), последван след охлаждане (лед/Н2О) от етилдиметил-аминопропилкарбодиимид хидрохлорид (1.29 g, 6.72 mmol). След 5 min охлаждащата баня се отстранява и сместа се държи при стайна температура в продължение на 4 h, разрежда се с EtOAc, измива се с 1М НС1, с луга, с наситен воден разтвор на NaHCO3 и луга, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Бързата хроматография (силикагел, 0-90% EtOAc в CHjClj) дава съединението под формата на бяло твърдо вещество (2.34 g, 78%): IR (КВг) 3499, 1792,1658,1536,1421,1279,1257,1123,977,699; Ή NMR (CDClj) δ 7.81 (2Н, m), 7.54-7.34 (8H, m), 7.1,6.97, 6.89,6.48 (2H, m, d, J=7.7, d, J=7.5, d, J=7.6), 5.57,5.28 (1H, d, J=5.2, s), 5.23-5.07 (2H, m), 4.93Л.42,3.22-2.70, 2.51-2.26,2.08-1.69,1.22 (15H, 5m). Анализ: Изчислено за C28H30N4O7.0.5 H2O: C, 61.87; H, 5.75; N, 10.32. Получено C, 62.02; H, 5.65; N, 10.25.
(214c) се синтезира от 213c по метод, подобен на метод за синтеза на 214е от 21 Зе, като се получават безцветни кристали (140 mg, 99%): температура на топене 90-180°С; [a]D 22 -114 (с 0.10, МеОН); IR (КВг) 3334,3070,2946,1787,1658,1543,1422,1277,
1258;'HNMR(d6-DMSO)6 8.66(lH,m),8.18(lH,d), 6.76 (1Н, s), 5.08 (1H, m), 4.68 (1H, m), 4.30 (1H, m), 2.922.70 (2H,m), 2.27-2.06 (3H,m), 1.95-1.72(4H,m), 1.85 (3H,s), 1.58(2H,m);MS(ES-)381 (M-l, 100%); Точна маса, изчислена за (МН+): 383.1567. Получена: 383.1548.
(214е) Смес от213е (2.29 g, 4.28 mmol), 10% паладий върху въгиен (1.8 g) и МеОН (160 ml) се разбъркват под Н2 при атмосферно налягане в продължение на 6.3 h. След филтруване и концентриране хидрогенирането се повтаря със свеж катализатор (1.8 g) в продължение на 5 h. След филтруване и концентриране остатъкът се разпрашава с диетилетер, филтрува се и се измива добре с етер, при което се получава 214е под формата на бяло твърдо вещество (1.67 g, 88%): температура на топене 143147°С; [a]D 23 -125° (с0.2, CHjOH). IR(KBr) 3391,1657, 1651,1538,1421,1280,1258;'HNMR(CD3OD)67.90 (2Н, m), 7.63-7.46 (ЗН, m), 5.25 (1Н, m), 5.08-4.85 (1H, m), 4.68-4.53 (2H, m), 4.33-4.24 (1H, m), 3.62-3.44,3.223.11,2.75-2.21,2.15-1.92,1.73-1.66 (11H, 5m). Анализ: Изчислено за C21H24N4O7.H2O: C, 54.54; H, 5.67; N, 12.11. Получено: C, 54.48; H, 5.63; N, 11.92.
O
(215) (216)
(c) R! = MeCO (d) R1 = PhCH2OCO (e) Rj = PhCO (215с) се синтезира от 214с по същия метод, както съединение 215е, като се получава смес от диастереомери под формата на бяло стъклообразно твърдо вещество (398 mg, 84%): IR (КВг) 3338,2977, 1738,1658,1562,1541,1433,1368,1277,1150; 'HNMR (CDClj) δ 7.36-7.32 (ЗН, m), 6.91 (1Н, d), 6.30 (1H, d), 5.15-5.09 (lH,m) 5.01-4.88 (lH,m), 4.61-4.44 (2H,m),
4.37-4.08 (3H, m), 3.32-3.18 (1H, m), 3.04-2.89 (1H, m), 2.82-2.51 (4H, m), 2.39-2.29 (1H, m), 2.08-1.64 (4H, m), 2.02 (3H, s); Анализ. Изчислено за C2gH34N4Cl2O9: C, 52.26; H, 5.64; N, 8.71. Получено: C, 52.44; H, 5.87; N, 8.16. MS (ES-)645/3/1 (M-1,26%), 189(81), 134(100). Точна маса, изчислена за C28H37N4C12O9 (МН+): 643.1938. Получено: 643.1924. Точна маса, изчислена за C2gH36N4Cl2O,Na (MNa +) 665.1757. Получено: 665.1756.
(215d) се синтезира от 214d по същия метод, както съединение 215е, като се получава смес от диастереомери (657 mg, 70%) под формата на стъклообразно бяло твърдо вещество: IR (КВг) 3420,3361,
2975,2931,1716,1658,1529,1434,1367,1348,1250,1157, 1083,1055; 'HNMR(CDC1,)6 7.32(8H,m),7.14(lH,d), 5.81 (1Н, d), 5.15 (1Н, m), 5.07 (2H, s), 4.74-4.65 (1H, m), 4.58Л.22 (4H, m), 4.15-4.06 (1H, m), 3.72 (1H, m), 3.323.21 (1H, m), 3.04-2.94 (1H, m), 2.69-2.52 (3H, m), 2.332.27(lH,m), 1.95-1.59 (4H,m), 1.28 (9H, s); Анализ: Изчислено за Ο,Η^Ν^Ο,θ.Ο.δ H2O: С, 54.70; Н, 5.54; N, 7.50. Получено: С, 54.98; Н, 5.59; N, 7.24. MS (ES -) 737/5/3 (М-1,22%), 193/1/89 (100). Точна маса, изчислена за C34H4|N4Cl2Ol0 (МН+) 735.2120. Получена: 735.2181.
(215е) Трибутилкалаен хидрид (4.6 ml; 11.4 mmol) се прибавя на капки при стайна температура към разбърквана смес от (3S.4RS) трет.-бутил (N-алилоксикарбонил)-3-амино-5-(2,6-дихлоробензоилокси)-4-хидроксипентаноат (получен по метод, аналогичен на метода, описан в Revesz et al., Tetrahedron. Lett. 35. pp. 9693-9696 (1994)) (2.64 g; 5.7 mmol), (Ph3P)jPdCl2 (50 mg), CH2C12 (100 ml) и DMF (20 ml). Сместа се разбърква още 10 min и след това се прибавя 1-хидроксибензотриазол (1.54 g, 11.4 mmol). Сместа се охлажда до 0°С, след което се прибавя етилдиметиламинопропилкарбодиимид хидрохлорид (1.31 g; 6.84 mmol). Сместа се държи при тази температура в продължение на 15 min и след това 17 h при стайна температура. Сместа се разрежда с EtOAc (300 ml), измива се с IM НС1 (2x100 ml), с наситен воден разтвор на NaHCO3 (3x100 ml) и с луга (2x100 ml), изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (2-5% (MeOH/CHjCy, при което се получават 3.24 g (81%) of 215е под формата на стъклообразно твърдо ве щество: температура на топене 106-110°С; IR(KBr) 3354, 1737, 1659, 1531, 1433, 1276, 1150; 'HNMR (CDC13) δ 7.80 (2Η, dd, J=7.9 и 1.5), 7.75-7.26 (6H, m), 7.14-6.76 (2H, m), 5.30-5.02 (2H, m), 4.63-4.11 (5H, m), 3.44-3.26 (2H, m), 3.10-2.30 (5H, m), 2.10-1.60 (5H, m),
1.44 (9H, s); Анализ: Изчислено за C33H38C12N4O,. 0.75Н2О: С, 55.12; Н, 5.54; N, 7.79; С1,9.86. Получено: С, 55.04; Н, 5.34; N, 7.80; Cl, 10.24. MS (ES +) 709/7/5 (M+l), 378 (59), 324 (64), 322 (100).
(216с) се синтезира от 215с по същия метод, както съединение 21 бе, под формата на стьклообразно бяло твърдо вещество (300 mg, 83%): температура на топене 80-125°С; [<x]D 23 -89.1 (с 1.08, CH2C12);IR (КВг) 3356,2979,2935,1740,1659,1532, 1434,1369,1276,1260,1151; 'HNMR(CDC13)67.39-
7.32 (ЗН, т), 7.13 (1Н, d), 6.34 (1Н, d), 5.22-5.17 (1Н, т), 5.11 (1Н, d), 5.04 (1Н, d), 4.99-4.88 (2Н, т), 4.64-4.52 (1Н, т), 3.29-3.11 (1Н, т), 3.05-2.67 (4Н, т), 2.39-2.29 (1Н, т), 2.02 (ЗН, s), 1.98-1.75 (4Н,т), 1.46 (9H,s); Анализ: Изчислено за CjgH^N^O,: С, 52.42; Н, 5.34; N, 8.73. Получено: С, 52.53; Н, 5.70; N, 7.85. MS (ES ) 643/41/39 (Μ-1,100%). Точна маса, изчислена за CjgHjjN.CljO, (МН+): 641.1781. Получена: 641.1735. Точна маса, изчислена за C28HMN4Cl2O9Na (MNa+): 663.1601. Получено: 663.1542.
(216d) се синтезира от 215d по същия метод, както съединение 21 бе, като се получава 216d под формата на бяло стъклообразно твърдо вещество (688 mg, 68%): температура на топене 90-170°С; [а]в и -83.4 (с 1.01, СН,С12); IR (КВг) 3338,2933,1736, 1670,1525,1433,1417,1368,1258,1151,1056,1031; Ή NMR (CDClj) δ 7.33 (8Η, m), 7.18 (1H, d), 5.65 (1H, d), 5.19 (1H, m), 5.09 (2H, s), 4.98-4.86 (1H, m), 4.82-4.49 (2H, d), 3.30-3.07 (1H, m), 3.05-2.59 (4H, m), 2.42-2.27 (1H, m), 2.18-1.59 (5H, m), 1.42 (9H, s); MS (ES-) 737/5/ 3(M, 13%), 185(100).
(216e). Реактив на Dess-Martin (3.82 g; 9.0 mmol) се прибавя към разбъркван разтвор на алкохола 215е (3.17 g; 4.5 mmol) в CHjClj (100 ml). Сместа се разбърква в продължение на 1 h, разрежда се с EtOAc (300 ml) и тогава се измива с 1:1 смес от наситен разтвор на Na2S2O3 и наситен разтвор на NaHСО3 (100 ml) и след това с луга (100 ml). Сместа се изсушава (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография, давайки 2.2 g (70%) 21 бе под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене 102-107°С; [a]D 32 -
82.5 (с 0.1, ΟΗ,Ο,); IR (КВг) 3374,2937,1739,1661, 1525,1433,1275,1260,1152; 'HNMR(CDC13)67.857.78 (2Н, m), 7.57-7.32 (6Н, m), 7.09 (1Н, d, J = 7.9), 7.01 (lH,d,J=7.3),5.25-5.16(lH,m),5.16-5.05(lH,m),5.15 (1H, d), 5.03 (1H, d), 4.99-4.90 (1H, m), 4.68-4.54 (1H,
m), 3.31-3.17 (1H, m), 3.17-2.72 (4H, m), 2.45-2.35 (1H, m), 2.30-1.66 (5H, m), 1.44 (9H, s); Анализ: Изчислено за ¢^1^0^0,.0.5^0: C, 55.62; H, 5.23; N, 7.86; Cl, 9.95. Получено: C, 55.79; H, 5.15; N, 7.80; Cl, 9.81. MS (ES +) 729/7/5 (M+Na), 707/5/3 (M +1), 163 (100%).
(217c) се синтезира от 216c по същия метод, както съединение 217е, под формата на стъклообразно бяло твърдо вещество (166 mg, 66%): температура на топене 85-175°С; [a]D 25 -156 (с 0.13, МеОН);
IR (КВг) 3373,2929,1742,1659,1562,1533,1433,1412, 10 1274,1266,1223,1197,1145,1138; ’HNMR(CD3OD) δ 7.38 (ЗН, s), 5.14-5.03 (1Н, т), 4.49-4.32 (2Н, т), 3.503.27 (1Н, т), 3.11-2.92 (1Н, т), 2.84-2.62 (2Н, т), 2.462.11 (2Н,т), 2.05-1.46 (5Н,т), 1.92 (3H,s); Анализ. Изчислено за Ο^Η^Ν,Ο,Ο,.Η,Ο: С, 47.77; Н, 4.68; Ν, 9.29. Получено: С, 47.75; Н, 4.59; Ν, 9.07. MS (ES +) 627/5/3 (М+К, 21%), 611/9/7 (M+Na, 87), 589/7/5 (М+ +1,71), 266 (100); Точна маса, изчислена за C-J-L^N, 0,0,(МН+): 585.1155. Получена: 585.1134.
(217d) се синтезира от 216d по същия метод, както съединение 217е, като се получава 217d под формата на бяло стъклообразно твърдо вещество (310 mg, 96%): температура на топене 85-110°С; [a]D 24 -85.9(с0.13,МеОН); lR(KBr)3351,2945,1738,1669,
1524,1433,1258,1147,1057; 'HNMR(CD3OD)67.56 (4Н, m), 7.45 (5Н, m), 5.32 (2Н, m), 5.20 (2Н, s), 4.76-4.48 (ЗН, m), 3.65-3.38 (ЗН, m), 3.27-3.09 (2Н, m), 3.03-2.89 (2Н, m), 2.65-2.24 (ЗН, m), 2.19-1.62 (5Н, m); MS (ES -) 5 679/7/5 (M-l, 100%); Точна маса, изчислена за
Ο^Η,,Ν,Ο,Ο,,/ΜΗ): 677.1417. Получена: 677.1430.
(217е) TFA (25 ml) се прибавя на капки към леденостуден разбъркван разтвор на естера 21 бе (2.11 g, 3.0 mmol). Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 20 min и след това 1 h при стайна температура. Сместа се изпарява до сухо и се съизпарява трикратно с етер. Прибавянето на сух етер (50 ml) и филтруването дават 1.9 g (98%) 217е под формата на безцветно твърдо вещество: температу15 ранатопене 126-130°С; [a]D M-122.0(c0.1,MeOH);IR (КВг) 3322,1740,1658,1651,1532,1433,1277,1150; Ή NMR(D6-DMSO)5 8.87 (lH,d, J=7.4), 8.61 (lH,d,J= 7.8), 7.92-7.86 (2H, m), 7.65-7.43 (6H, m), 5.25-5.12 (3H, m), 4.94-4.60 (2H, m), 4.44-4.22 (1H, m), 3.43-3.10 (1H, 20 m), 3.00-2.52 (3H,m), 2.45-2.10 (3H,m), 2.10-1.75 (2H, m), 1.75-1.50 (2H, m); Анализ. Изчислено за С^ОДО,. ΙΗ,Ο: C, 52.34; H, 4.54; N, 8.42; Cl, 10.66. Получено: C, 52.02; H,4.36; N, 8.12; Cl, 10.36. MS (ES -) 649/7/5 (M -1), 411 (100%).
(218b) се получава от киселината 212b и от 99 по аналогичен начин, както съединение 215е, които дават смес от диастереомери (865 mg, 80%) под формата на безцветно твърдо вещество: IR (КВг) 3298, 2974,1723,1659,1544,1518,1430,1394,1370,1328,1273, 1256,1156,1134; ‘HNMR(CDC13) δ 7.45-7.28 (4Н, m), 7.26-7.15 (2Н, m), 5.26-5.10 (2Н, m), 4.80-4.67 (1Н, m),
4.59-4.42 (2H, m), 3.32-3.17 (1H, m), 2.96 (3H, 2xs), 2.93-
2.79 (1H, m), 2.71-2.53 (4H, m), 2.38-2.28 (1H, m), 2.071.81 (4H, m); Анализ. Изчислено за Ο^Η^Ν,Ο,Ο,Ξ.Ο.δ
Н2О: С,48.21; Η, 5.20; Ν, 10.03. Получено: С,48.35; Η, 5.26; Ν, 9.48. MS (ES +) 714/2/0 (M+Na, 25%), 692/90/ 88 (M++ 1,51), 636/4/2 (38), 246(100). Точна маса, изчислена за CjjH^NjCIjOjS (МН+): 688.1611. Получена: 688.1615.
(219Ь) се получава от 218Ь по аналогичен начин, както съединение 21 бе под формата на белез5Q никав прах (675 mg, 81%): температура на топене 100-200°С; [а],,24 -84.9 (с 1.01, СН,Су; IR(KBr) 3336, 2978,2936,1719,1674,1510,1433,1421,1369,1329,1274,
1257,1155,991,789; Ή NMR (CDC13) δ 7.47-7.38 (4H, m), 7.24 (1Н, d), 5.61-5.53 (1H, m), 5.48 (1H, d), 5.38-5.30 (1H, m), 4.67-4.45 (2H, m), 3.48-3.18 (2H, m), 3.04-2.90 (2H, m), 2.97 (3H, s), 2.69-2.54 (1H, m), 2.42-2.32 (1H, m), 2.22-2.15 (1H, m), 2.07-1.93 (3H, m), 1.71-1.65 (2H, m), 1.38 (9H, s); Анализ. Изчислено за C28H33N3C12O,S: C, 48.98; H, 4.84; N, 10.20; S, 4.67. Получено: C, 48.73; H, 4.95; N, 9.65; S,4.54. MS (ES +) 692/90/88 (M+ +1,100%), 636/4/2 (71). Точна маса, изчислена за C2gH34N5Cl2O9S (МН+): 686.1454. Получена: 686.1474.
(220b) се получава от 219Ь по аналогичен начин, както съединение 217е, под формата на бледокремав прах (396 mg, 87%): температура на топене 100-200°С; [a]D 27129 (с 0.12, МеОН); IR (КВг) 3310, 3153,1713,1667,1557,1510,1432,1421,1329,1273, 1258,1221,1193,1153,1134,992,789; ΉNMR(d65 DMSO) δ 7.88 (1Η, s), 7.81-7.60 (4H, m), 5.49-5.28 (1H,
m), 5.24-5.14 (1H, m), 4.46-4.22 (2H, m), 3.30-3.03 (2H, m), 2.97-2.76 (3H, m), 2.96 (3H, s), 2.46-2.24 (1H, m),
2.16-2.05 (1H, m), 2.03-1.78 (3H, m), 1.68-1.46 (2H, m); MS (ES-) 632/30/28 (M -1,68%), 149/7/5 (100). Точна маса, изчислена за C24H26N5C12O,S (МН+): 630.0828.
Получена: 630.0852.
Зе Rx - PhCO (221b) се получава от киселината 212Ь и (3S.4RS) трет.-бутил-Н-(алилоксикарбонил)-3-амино-
4-хидрокси-4-(5,7-дихлоробензоксазол-2-ил)бутаноат (204) по аналогичен метод на този, използван за съединение 215е, който дава смес от диастереомери (460 mg, 70%) под формата на стьклообразно вещество: 40 IR (филм) 3325,1725,1664,1453,1399,1373,1327,1274, 1256,1155; ‘HNMRiCDCyd 7.57 (1Н,т), 7.36 (2H,m), 6.06 (1Н, t), 5.29 (2H, m), 4.79 (1H, m), 4.47 (1H, m), 3.23 (1H, m), 2.97 и 2.94 (ЗН комбинирани, 2 x s), 2.9-2.4 (4H,m),2.30(lH,m), 1.96(4H,m), 1.41 и 1.37(9Нком- 45 бинирани, 2 x s). MS ES Da/e 660 (M -1)- Cl35100%, 662 (M-1)-Cl37.
(22 le) се получава от киселината (212e) и (3S,4RS) трет.-бутил^-(алилоксикарбонил)-3-амино4-хидроксиЛ-(5,7-дихлоробензоксазол-2-ил)бутаноат (204) по аналогичен метод на този, използван за съединение 215е, който дава смес от диастереомери (613 mg, 87%) под формата на стьклообразно вещество: Ш.(филм)3328,1729,1660,1534,1454,1422,1399,1276, 1254,1155; Ή NMR (CDC13) δ 7.80 (2Н, d), 7.60-7.35 (5H, m), 7.05 (2H, m), 5.13 (ЗН, m), 4.74 (1H, m), 4.51 (1H, m), 3.25 (1H, m), 3.1-2.6 (5H, m), 2.33 (1H, m), 2.11.5 (5H, m), 1.43 и 1.41 (9H комбинирана, 2 x s). MS ES+ Da/e 688 (M + 1)+ Cl35 55%, 690 (M +1)+ Cl37 35%, 328100%.
(222b) се получава от 22 lb по аналогичен метод на този, използван за съединение 21 бе, който дава безцветно стьклообразно вещество (371 mg, 86%): [a]D“ -81.0 (с 0.1, СН2С12); IR (КВг) 3324,2979, 2936,1726,1664,1394,1370,1328,1155,991; ’HNMR (CDClj) δ 7.78 (1Н, d), 7.57 (2H, m), 5.87 (1H, d), 5.69 (1H, m), 5.47 (1H, m), 4.55 (2H, m), 3.24 (2H, m), 3.0 (5H, 50 m + s), 2.59 (1H, m), 2.39 (1H, m), 2.2-1.7 (4H, m), 1.65 (lH,m), 1.40 (9H,s).
(222e) се получава от 22 le по аналогичен ме68 тод на този, използван за съединение 21 бе, който дава безцветно стьклообразно вещество (480 mg, 84%): [a]D 25 -86.4° (с 0.1 СН2С12); IR (КВг) 3337,2978,2938, 1728,1657,1534,1456,1422,1395,1370,1277,1250,1154; Ή NMR (CDC13) δ 7.80 (ЗН, m), 7.50 (4H, m), 7.20 (1H, d), 7.02 (1H, d), 5.60 (1H, m), 5.28 (1H, m), 5.15 (1H, m), 4.11 (1H, m), 3.34 (2H, m), 2.96 (3H, m), 2.40 (1H, m), 2.20 (lH,m), 1.92 (2H,m), 1.67 (2H,m), 1.38 (9H,s). MSES’ Da/e 684 (M -1)- CP5 47%, 686 (M -1)- CP7 32%.
(223b) се получава от 222b по аналогичен метод на този, използван за съединение 217е, който дава белезникаво твърдо вещество (257 mg, 78%): [а^25 -lOS/Z'qcO.l.CHjCljXIRiKBr^l, 1723,1663,1407, 1325,1151,992;'HNMR(D6-DMSO)δ8.96( 1Н, d),
8.18 (1H, d), 7.96(1H, d), 5.50(lH, m), 5.15 (lH,m),4.30 (2H, m), 3.06 (2H, m), 2.87 (5H, m+s), 2.29 (1H, m), 1.99 (4H,m), 1.56 (2H,m).
(223e) се получава от 222e по аналогичен ме5 тод на този, използван за съединение 217е, който дава бледокремавотвърдо вещество (311 mg, 78%): температура на топене 167-180°С; [a]D 23 -88.6° (с 0.1 CH2C12);IR (КВг) 3331,1724,1658,1534,1458,1421, 1279,1256,991; Ή NMR (CDC13) δ 7.77 (4Η, m), 7.4 10 (5H, m), 5.57 (1H, bs), 5.33 (1H, bs), 5.47 (1H, q), 4.56 (1H, bd), 3.60 (2H, m), 3.20 (3H, m), 2.76 (1H, m), 2.36 (1H, dd), 2.0 (3H, m), 1.66 (1H, m). MS ES Da/e 628 (M 1)- Cl35 7%, 630 (M -1)- Cl37 2.3%, 584 100%.
224e R1 = PhCO,X = S
227e Rj = PhCO, X = O
225e R! = PhCO, X = O (224e). l-хидроксибензотриазол (0.23 g, 1.71 mmol) и етил диметиламинопропилкарбодиимид хидрохлорид се прибавят към разбъркван разтвор на киселината 212е (0.295 g, 0.853 mmol) в THF (5 ml), След 5 min се прибавя вода (0.5 ml), последвана след още 7 min от прибавянето на разтвор на (3S) трет,бутил-3-алилоксикарбониламино-5-(2-хлоро-фенил)метилтио-4-оксопентаноат (123, 0.478 g, 1.02 mmol) и (PPh^PdClj (20 mg) в THF (2ml). Ha капки за 20 min се добавя трибутилкалаен хидрид (0.65 ml, 2.33 mmol). Сместа се съхранява 4.5 h, след което се разрежда с EtOAc, измива се с IM НС1, с луга, с наситен воден разтвор на NaHCO3 и след това отново с луга. Сместа се изсушава (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се разпрашава няколко пъти с хексан, който се декантира и изхвърля, след което остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (10-100% EtOAc в СН2С12), като се получават 0.2 g (35%) бяло стъклообразно вещество: температура на топене 70-72°С; [а]„“ -82.5° (с 0.02, CHjCy. IR(KBr) 3404,1726,1660, 1534,1524,1422,1277,1254,1154; 'HNMR(CDC13)6 7.83-7.78 (2Н, m), 7.7,7.75-7.32,7.26-7.20 (7Н, 3m), 7.12 (1Н, d, J = 8.2), 7.01 (1H, d, J = 7.3), 5.23-5.08 (2H, m), 5.03-4.94 (1H, m), 4.62 (1H, dt, J = 14.5), 3.78 (2H, m), 50
3.38-3.29 (1H, m), 3.26 (2H, s), 3.06-2.82 (4H, m), 2.71 (1H, dd, J = 17.2,4.5), 2.39 (1H, dd, J = 13.2,6.5), 2.15
1.83,1.73-1.63 (5H, m), 1.45 (9H, s). Анализ. Изчислено за C33H3,C1N4O7S: C, 59.05; H, 5.86; N, 8.35. Получено: C, 59.00; H, 5.80; N, 7.92.
(225e) се получава от киселината 212e и (3S) трет.-бутил-14-(алилоксикарбонил)-3-амино-5-(2хлорофенилметилокси)-4-оксопентаноат (201), като се използва метод, аналогичен на този, използван за съединение 224е, който дава 40 mg (23%) стьклообразно твърдо вещество: Ή NMR (CDC13) δ 7.83-7.73 (2Η, m), 7.67-7.10 (9H, m), 5.23-5.09 (2H, m), 4.59 (1H, m), 4.45-4.22 (2H, m), 3.7-3.19,3.08-2.72,2.71-2.47,2.051.85,1.72-1.61,1.45-1.26 (20H,6m).
(226e) се получава от 224e по аналогичен метод на този, използван за съединение 217е, който дава 0.22 g (81%) белезникаво твърдо вещество: температура на топене 95-100°С; [a]D 23 -95.6° (с 0.2, CH2C12).IR (КВг) 3393,1720,1658,1529,1422,1279; Ή NMR (D6-DMSO) δ 8.80 (1Η, d, J = 7.5), 7.89 (2H, m), 7.7 (1H, d, J = 7.7), 7.56-7.28 (7H, m), 5.10 (1H, m), 4.87-
4.73 (2H, m),4.39 (1H, m), 3.77 (2H, m), 3.44,3.35 (2H, +H20,2m), 2.97-2.56,2.2,1.92,1.61 (11H, 4m). Анализ. Изчислено за C^ClN.O.S.O.SHjO: C, 55.02; H, 5.10; N, 8.85. Получено: C, 55.00; H, 5.09; N, 8.71.
(227e) се получава от 225e по аналогичен метод на този, използван за съединение 217е. Продуктът се пречиства допълнително чрез бърза хрома тография (0-5% МеОН/СЩО,), давайки 19 mg (81%) стьклообразно твърдо вещество: Ή NMR (CDC13) δ
7.79 (2Η, m), 7.66-7.18 (9Η, m), 5.30-5.10 (2Н, m), 4.85 (1H, m), 4.65 (2H, m), 4.53 (1H, m), 4.28 (2H, m), 3.28,
3.01,2.72,2.33,1.94,1.60(llH,6m).MS(ES-,m/z)597 (M+-1,100%).
228α X =
229« X =
(228e). Към разбъркван разтвор на киселината 212е (0.29 g, 0.84 mmol) в СН2С12 (3 ml) при стайна температура се прибавя 1-хидроксибензотриазол (0.23 g, 1.68 mmol), последван от етилдиметиламинопропилкарбодиимид хидрохлорид (0.21 g, 1.09 mmol). Сместа престоява 10 min, след което се прибавя разтвор на (3RS.4RS) трет.-бутил-3-амино-5-флуоро-4хидроксипентаноат (Revesz, L. et al. Tetrahedron Lett., 52,pp. 9693-9696 (1994); 0.29 g, 1.40 mmol) в 01,0,(3 35 ml), последван от4-диметиламинопиридин (10 mg). Разтворът се разбърква 17 h, разрежда се с EtOAc, измива се с IM НС1, с луга, с наситен воден разтвор на NaHCO3 и отново с луга, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (50-100% EtOAc/CH2Cl, и 5% МеОН/ EtOAc), давайки 0.25 g (56%) бяло стьклообразно твърдо вещество: IR (КВг) 3343,1726,1658,1536,1426, 1279,1257,1157; Ή NMR(CDCLj) δ 7.84-7.79 (2H,m), 7.57-7.40 (ЗН, m), 7.05-6.92,6.73 (2H, 2m), 5.17-5.04 (2H,
m),4.56,4.35-4.21,4.04 (5H, 3m), 3.36,3.09-2.34,2.00 (11H, 3m), 1.46 (9H, s). Анализ. Изчислено за Ο,,Η,,ΕΝ,,Ο,.Ο.δΗ,Ο: C, 57.45; H, 6.65; N, 10.31. Получено: C, 57.64; H, 6.56; N, 10.15.
(229e) се получава от 228c по аналогичен метод на този, използван за съединение 216е. След пречистване чрез бърза хроматография (30-50% EtOAc/ СН,С12) се получава продуктът под формата на бяло стьклообразно твърдо вещество (0.194 g, 89%): IR (КВг) 3376,1728,1659,1529,1424,1279,1256,1156.
(230е) се получава от 229е по аналогичен метод на този, използван за съединение 217е, който дава 230е под формата на бяло стьклообразно твърдо вещество (100%): температура на топене 105125oC;[a]Da-91.4o(cO.72,OljOH).IR0CBr)3336,1789, 1737, 1659, 1535, 1426, 1279, 1258, 1186; ‘HNMR (CD3OD) δ 7.71-7.68 (2Н, m), 7.37-7.23 (ЗН, m), 5.02, 4.88-4.63,4.37-4.0 (6Н, 3m), 3.30,2.97,2.68-2.60,2.371.54(llH,4m).MS(ES‘,m/z)475(M+-1,100%).
(231e) (232e) (23 le). Метилов естер HaN-флуоренилметилоксикарбонил-З-амино-З-цианопропионова киселина (ЕР0547699А1,385 mg, 1.1 mmol) се третира със 17 ml диетиламин. След разбъркване 1.5 h при стайна температура разтворът се концентрира. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (3% метанол в СН2С12) и дава свободният амин под формата на бледожьлто масло. Към разтвор на това масло и хидроксибензотриазол (297 mg, 2.19 mmol) в DMF (5 ml) при 0°С се прибавя етилдиметиламинопропилкарбодиимид (232 mg, 1.21 mmol, 1.1 екв.), последван от (IS, 9S) 9-(бензоиламино)-[6,10-диоксо1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Н-пиридазино[ 1,2-а][ 12] диазепин-1 -карбоксилна киселина (212е). След разбъркване в продължение на 5 min при 0°С и след това една нощ при стайна температура сместа се разрежда с СН2С12 (50 ml) и полученият разтвор се измива последователно с IM НС1 (2x30 ml), Н2О (30 ml), 10% NaHCO3 (2x30 ml) и наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се (MgSO„) и се концентрира. Пречистването чрез бърза хроматография върху силикагел (3% метанол в СН2С12) дава съединение 231 е (404 mg, 83%) под формата на твърдо вещество: [а^20 -12^(00.14,0^0,): 'HNMR(CDCy δ 7.40-7.83 (5Н,
m), 7.38 (1Н, d), 6.96 (1H, d), 5.27-5.07 (2H, m), 4.664.50 (1H, m), 3.79 (3H, s), 3.23-2.73 (6H, m), 2.47-2.33 (1H, m), 2.15-1.82 (4H, m); Анализ. Изчислено за Ο,,Η^Ν,Ο^ C, 58.0; H, 5.53; N, 15.38. Получено: C,57.6; H,5.6;N, 15.0.
(232e). Разтвор на метилов естер 23 le (400 mg,
0.88 mmol) в метанол (30 ml) и вода (30 ml) се охлажда при 0°С и се третира с диизопропилетиламин. Разтворът се разбърква при 0°С в продължение на 10 min и след това една нощ при стайна температура.
Хетерогенната смес се концентрира и полученото твърдо вещество се хроматографира върху силикагел (5% метанол/1% мравчена киселина в СН2С12), при което се получава свободната киселина 232е (170 mg, 44%) под формата на бяло твърдо вещество: тем15 пература на топене 155°С (разлагане); [α]ο 20 -117° (с 0.1, MeOH);IR (КВг) 3343,3061,2955,1733,1656,1577, 1533,1490,1421,1342,1279,1256,1222,1185,708; Ή NMR (D„-MeOH) δ 7.88-7.28 (5Η, m), 5.20-5.03 (1H, m), 4.98-4.84 (2H, m), 4.754.53 (1H, m), 4.5 14.34 (1H, m), 20 3.45-3.22 (1H, m), 3.14-2.94 (1H, m), 3.14-2.94 (1H, m), 2.88-2.61 (2H, m), 2.53-1.50 (8H, m); Анализ. Изчислено за 1.5H2O: C, 53.84; H, 5.59; N, 14.95; O,
25.61. Получено: C, 54.3; H, 5.4; N, 14.3.
236· R «
COj-ABu
COH-Bu
И
234« R ·
COj-ABu
237«R«
COaH
23S*R« r QOjH
238aR»
(233е). Разтвор на (1S.9S) 6,10-диоксо1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-9-(бензоиламино)-6Н-пиридазино[ 1,2-а][ 1,2]диазепин-1 -карбоксилна киселина (212е) (345 mg, 1.0 mmol), (208а) (361 mg, 1.1 mmol, 1.1 екв.) и (PhjP^PdClj (20 mg) в CHjCL, (5 ml) се третира с прибавен на капки n-BUjSnH (0.621 ml, 2.3 mmol, 2.1 екв.). Полученият оранжево-кафяв разтвор се разбърква при 25°С в продължение на 10 min и след това се прибавя 1-хидроксибензотриазол (297 mg, 2.2 mmol, 2 екв.). Сместа се охлажда до 0°С и към нея се добавя етилдиметиламино-пропилкарбодиимид(253пщ, 1.3 mmol, 1.2 екв.). След разбъркване при 0°С в продължение на 10 min и след това при стайна температура една нощ сместа се разрежда с EtOAc (50 ml) и полученият разтвор се измива последователно с IM НС1 (3 х 25 ml), с 10% NaHCO3 (3 х 25 ml) и с наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Бързата хроматография върху силикагел (2-10% метанол в CHjCIJ дава съединение 233е (280 mg, 49%) под формата на жълто-кафяво твърдо вещество: [a]D 20 -95 (с 0.09, МеОН); IR (КВг) 3477,3333,2968, 2932,1633,1580,1535,1423,1378,1335,1259,1156,1085, 709; ‘HNMR(CDClj) δ 9.32 (1Н, s), 7.83-7.39 (6H, m), 7.11-7.09 (lH,m), 6.30-5.30 (2H,brs), 5.17-5.05 (2H,m), 4.62-4.38 (2H, m), 3.30-3.15 (1H, m), 3.13-2.65 (2H, m), 2.46-2.19 (3H, m), 2.15-1.54 (8H, m), 1.42 (9H, s).
(23 бе) се получава по аналогичен метод на приложения за съединение 233е, като се използва (4R) трет.-бутил-№алилоксикарбонил-4-амино-5-оксо-пентаноат семикарбазон (208Ь, 435 mg, 1.33 mmol). Продуктът се получава под формата на пяна (542 mg, 71%): [а],,20 -99° (с 0.19, СНС10; Ш. (КВг) 3473,3331, 3065,2932,2872,1660,1580,1533,1488,1423,1370,1337, 1278,1254,1223,1155,1080,1024,983,925,877,846, 801,770,705; lHNMR(CDCl3)69.42(lH,s), 7.81 (2Н, d), 7.51-7.40 (4Н, т), 7.06 (1Н, d), 6.50-5.50 (2Н, широка s), 5.25-5.00 (2Н, т), 4.60-4.45 (2Н, т), 3.15-2.85 (2Н, т), 2.75-2.35 (1Н, т), 2.30-1.23 (11Н, т), 1.42 (9Н, s).
(234е). Разтвор на семикарбазон 233е (390 mg, 0.68 mmol) в метанол (10 ml) се охлажда при 0°С и след това се обработва с 38% воден разтвор на формалдехид (2 ml) и IM НС1 (2 ml). Реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура. Разтворът се концентрира за отстраняване на метанола. Водният разтвор се екстрахира с EtOAc (30 ml). Орга ничният разтвор се измива последователно с 10% NaHCO3 (30 ml) и с наситен воден разтвор на NaCl (30 ml), изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Пречистването чрез бърза хроматография върху силикагел (2-5% метанол в СН2С12) дава 234е (179 mg, 51 %) под формата на бяла пяна: [а],,20 -101 ° (с 0.064, МеОН); IR (КВг) 3346,2976,2934,1730,1657,1535, 1456,1425,1278,1255,1156,708; 'HNMR(CDClj)6 9.56 (1Н, s), 7.88-7.38 (5Н, m), 7.01 и 6.92 (2Н, 2d), 5.275.08 (2Н, ш), 4.69-4.46 (1Н, т), 3.50-3.27 (2Н, т), 3.15-
2.73 (2Н, т), 2.46-1.83 (10Н,т), 1.45 (9Н, s).
(237е) се получава от 236е по аналогичен метод на този за 234е, който дава бяла пяна (390 mg, 85%): [a],,20-113° (с 0.242, СНС1,); IR(KBr) 3352,3065, 2974,1729,1657,1536,1489,1454,1423,1369,1338, 1278,1255,1223,1156,1078,1026,981,846,709.
(235е). Разтвор на трет.-бутил-естер 234е (179 mg, 0.35 mmol) в сух CHjClj (3 ml) се охлажд а до 0°С и се третира с трифлуорооцетна киселина (2 ml). Полученият разтвор се разбърква при 0°С в продължение на 30 min и след това 2 h при стайна температура. Разтворът се концентрира, остатъкът се разтваря в сух СН2С1 (5 ml) и сместа се концентрира отново. Тази процедура се повтаря отново с по-голямо количество CHjClj (5 ml). Полученият остатък се прекристализира в диетилетер. Утайката се събира и пречиства в колона със силикагел (5% метанол в CHjClj), при което се получава съединение 235е под формата на бяло твърдо вещество (111 mg, 70%): температура на топене 142°С (разлагане); [a]D 20 -
85.5 (с 0.062, МеОН); IR (КВг) 3409,3075,2952,1651, 1541,1424,1280,1198,1136,717; 'HNMR(D6-DMSO) δ 9.40 (1Н, s), 8.62 (2H, m), 7.96-7.38 (5H, m), 5.19-5.02 (1H, m), 4.98-4.79 (1H, m), 4.48-4.19 (1H, m), 3.51-3.11 (2H, m), 3.04-2.90 (2H, m), 2.38-1.46 (1OH, m).
(238e) се получава от 237e по аналогичен начин, както 235e, който дава бежова пяна (190 mg, 60%); [a],,20 -78 (с 0.145, МеОН); IR (КВг) 3400,3070, 2955,2925,2855,1653,1576,1541,1490,1445,1427, 1342,1280,1258,1205,1189,1137,1075,1023,983,930, 878,843,801,777,722; 'HNMRD6-DMSO)6 9.40(1Н, s), 8.72-8.60 (2Н, т), 7.89 (2Н, d), 7.56-7.44 (ЗН, т), 5.17 (1Н, т), 4.90-4.83 (1Н, т), 4.46-4.36 (1Н, т), 4.20-4.15 (1Н, т), 3.40-3.30 (1Н, т), 2.98-2.90 (2Н, т), 2.50-1.60 (10Н,т).
(245) (243) се получава от (1 S,9S) трет.-бутил-9-амино-окгахидро-10-оксо-6Н-пиридазино[ 1,2-а] [ 1,2]диазепин-1-карбоксилат (Attwood, et al. J. Chem. Soc., Perkin 1, pp. 1011-19 (1986)) по метода, описан за 211 е, който дава 2.03 g (86%) безцветна пяна: [а]в“ -15.9 0 (с 0.5, CHjCLj); IR(KBr) 3400,2976,2937,1740,1644, 1537,1448,1425,1367,1154; ‘HNMR(CDC13)07.887.82 (2Н, m), 7.60-7.38 (4H, m), 5.48 (1H, m), 4.98 (1H, m),
3.45 (1H, m), 3.22-2.96 (2H, m), 2.64 (1H, m), 2.43-2.27 (2H,m), 1.95 (2H,m), 1.82-1.36 (4H,m), 1.50 (9H,s); Анализ. Изчислено за C21Hj9N3O4.0.25H2O: C, 64.35; H, 7.59; N, 10.72. Получено: C, 64.57; H, 7.43; N, 10.62. MS (ES +, m/z) 388 (100%, M+ +1).
(244) се получава от (1 S,9S) трет.-бутил-9-бензоиламино-октахидро-10-оксо-6Н-пиридазино-[ 1,2a] [ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (243) по метода, описан за 212е, който дава 1.52 g (89%) бял прах: температура на топене 166- 169°С (разлагане); [а]в“ -56.4° (с 0.5, CH3OH);IR (КВг) 3361,2963,2851,1737,1663, 1620,1534,1195,1179; Ή NMR (D6-DMSO) δ 12.93 (1Η, brs), 8.44 (1H, d, J=8.4), 7.93 (2H, m), 7.54 (3H, m),
5.46 (1H, m), 4.87 (1H, m), 3.12 (2H, m), 2.64 (1H, m), 2.64 (1H, m), 2.27 (1H, m), 1.98-1.68 (7H, m), 1.40 (1H, m); Анализ. Изчислено за CpHj.N^.O^SHjO: C, 60.79; H, 6.45; N, 12.51. Получено: C, 61.07; H, 6.35; N, 12.55.
MS (ES+, m/z) 332 (58%, M+ +1), 211 (100).
(245) се получава от (1 S,9S) 9-бензоиламинооктахидро-10-оксо-6Н-пиридазино[ 1,2-а] [ 1,2]-диазепин-1-карбоксилна киселина (244) по метода, описан за 21 Зе, който дава 601 mg (76%) безцветна пяна: IR(KBr)3401,2945,1794,1685,1638,1521,1451,1120; 'HNMR(CDClj) δ 7.87-7.77 (2Н, m), 7.57-7.14 (10H, m), 5.59-5.47 (2H, m), 4.97-4.32 (4H, m), 3.27-1.35 (14H, m); Анализ. Изчислено за C^HjjN^.O.SHjO: C, 63.50; H, 6.28; N, 10.58. Получено: C, 63.48; H, 6.14; N, 10.52. MS (ES +, m/z) 521 (100%, M+ +1).
(246) се получава от [3S, 2RS (1S,9S)] N-(2бензилокси-5-оксотетрахидрофуран-3-ил)-9-бензоиламино-октахидро-10-оксо-6Н-пиридазино[ 1,2-а] [1,2]диазепин-1-карбоксамид (245) по метода, описан за 214е, който дава 396 mg (84%) бял прах: температура на топене 110-115°С; [а]в 26 -126.3° (с 0.2, СН3ОН); IR(KBr) 3345,2943,1787,1730,1635,1578, 1528,1488,1450,1429; 'HNMR(CD3OD)6 7.88(2Н, m), 7.48 (3H,m), 5.55 (lH,m),4.91 (1H, m),4.56 (1H, m), 4.29 (1H, m), 3,41-3.05 (3H, m), 2.76-2.41 (3H, m), 2.282.01 (3H,m), 1.86-1.65 (4H,m), 1.36 (lH,m); Анализ. Изчислено за C2IH26N4O6.1,25H2O: C, 55.68; Η, 6.34; Ν, 12.37. Получено: C, 55.68; Η, 6.14; Ν, 12.16.MS(ES-, m/z) 429(100%, Μ+-1).
(248)
(249)
(250) (247). n-бутиллитий (1,6М в хексан) (22.3 ml, 35.7 mmol) се прибавя на капки за 20 min към разтвор на(2К)-(-)-2,5-дихидро-3,6-диметокси-2-(1-метилетил)пиразин (5.8 ml, 6.0 g, 32.4 mmol) в THF (250 ml), охладен до -75°С, с такава скорост, че температурата да се под държа под -72°С. Реакционната смес се разбърква 1 h при -75°С и се прибавя разтвор на 2,6-дитрет.-бутил-4-метоксифенил-2-буганоат (Suzuck et al. Liebids Ann. Cham., 51-61 (1992)) (9.9 g, 32.5 mmol) в THF (60 ml) като по време на прибавянето температурата се поддържа под -72 °C. Реакционната смес се държи 1.5 h при -75°С, прибавя се при -75°С разтвор на ледена оцетна киселина (6 ml) в THF (25 ml) и разтворът се затопля до стайна температура. Разтворът се излива върху 10% NH4C1 (300 ml) и се екстрахира с диетилетер (3 х 250 ml). Смесените органични фази се измиват с луга (2 х 200 ml), изсушават се върху NajSO,, и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Оставащото масло се пречиства чрез бърза хроматография върху силикагел (20% хептан в СН2С12), при което се получава титулното съединение под формата на бледожълто масло (13.5g,85%): [a]D 20 -64° (с 0.22, MeOH); IR (КВг) 2962,2873,2840, 1757,1697,1593,1460,1433,1366,1306,1269,1236,1187, 1157,1126,1063,1038,1011,970,924,892,867,846,831, 797,773,754; Ή NMR (CDC13) δ 6.85 (2Η, s), 4.21 (1H, t, J = 3.5), 3.98 (1H, t, J = 3.5), 3.79 (3H, s), 3.71 (3H, s),
3.69 (3H, s), 3.15 (1H, dd, J = 17.8,7.9), 2.86-2.81 (1H, m), 2.58(lH,dd,J= 17.8,5.9),2.28-2.19(lH,m),1.33(18H,
s), 1.02 (3H, d, J = 6.8), 0.70 (6H, dd, J = 13,6.8).
(248) . Разтвор на (247) (22.4 g, 45.8 mmol) в ацетонитрил (300 ml) и 0.25N HC1 (366 ml, 2 екв.) се разбърква при стайна температура в азотна атмосфера в продължение на 4 дни. Ацетонитрилът се изпарява при понижено налягане и към водната фаза се прибавя диетилетер (250 ml). Водната фаза се довежда до pH 8-9 с концентриран амонячен разтвор (32%) и фазите се разделят. Водната фаза се екстрахира с диетилетер (2 х 250 ml). Получените органични фази се изсушават над Na2SO4 и се изпаряват до сухо при понижено налягане. Оставащото масло се пречиства чрез бърза хроматография върху силикагел (2% метанол в СН2С12), която дава търсения продукт под формата на бледожълто масло (8.2 g, 45%); [a]D 20 +20° (с 0.26, MeOH); IR (КВг) 3394, 40 3332,3000,2962,2915,2877,2838,1738,1697,1593, 1453,1430,1419,1398,1367,1304,1273,1251,1221, 1203,1183,1126,1063,1025,996,932,891,866,847, 800,772,745; Ή NMR (CDC1/ δ 6.85 (2Η, s), 3.79 (ЗН, s), 3.74 (ЗН, s), 3.72-3.69 (1H, m), 3.05-2.85 (1H, m), 45 2.67-2.50 (2H,m), 1.32(18H,s), 0.93 (3H,d, J = 7); Анализ. Изчислено за C22H3JNO5: C, 67.15; H, 8.96; N, 3.56. Получено: C, 67.20; H, 9.20; N, 3.70.
(249) . Разтвор на (28,38)-5-[2,6-ди-трег.-бутил4-метоксифенил]-3-метилп1утамат (248) (8.0 g, 20.3 mmol) в 5N HC1 (200 ml) се загрява 2 h на обратен хладник. Реакционната смес се изпарява до сухо при понижено налягане. Остатъкът се разтваря в цикло74 хексан (х4) и се изпарявало сухо (х4), като дава бяло твърдо вещество (7.9 g, 93%): температура на топене 230°С; [a]D 20 +22° (с 0.27, МеОН); IR (КВг) 3423, 2964,1755,1593,1514,1456,1421,1371,1303,1259,1201, 1179,1138,1106,1060,966,926,861,790,710; ‘HNMR 5 (MeOD) δ 6.76 (2Н, s), 4.02 (1Н, d, J = 3.7), 3.67 (ЗН, s), 3.05-2.85 (lH,m), 2.80-2.55 (2H,m), 1.22(18H,s), 1.09 (3H,d, J = 6.3); l3CNMR(MeOD) 174.5,171.4,158.6, 145.2,143.1,113.2,58.3,56.3,39.8,36.9,32.5,16.6; Анализ. Изчислено за C21HMC1NO5: C, 60.64; H, 8.24; N, 3.37. Получено: C, 60.80; H, 8.40; N, 3.40.
(250). Диизопропилетиламин (4.1 ml, 3.04 g, 23.5 mmol, 1.25 екв.) и фтапов анхидрид (3.5 g, 23.6 mmol, 1.25 екв.) се прибавят към разтвор на (2S.3S)-
5-[2,6-ди-трет.-бутил-4-метоксифенил]3-метилп1утамат (249) (7.8 g, 18.6 mmol) в толуен (300ml) и получената смес се загрява при кипене в продължение на 3 h. След охлаждане до стайна температура реакционната смес се изпарява до сухо и полученото масло се пречиства чрез бърза хроматография върху силикагел (2% метанол в CHjClJ, която дава търсения продукт под формата на бяла пяна (8.35 g, 87%): [αίθ20 -20° (с 1.04, МеОН); IR (КВг) 3480,2968,2880,1753, 10 1721,1594,1462,1422,1388,1303,1263,1216,1183,1148, 1062,1003,933,899,755,723; 'HNMR(CDClj) δ 7.92-
7.87 (2Н, m), 7.78-7.73 (2Н, m), 6.84 (2Н, s), 4.95 (1Н, d), 3.78 (ЗН, s), 3.30-3.05 (2H, m), 2.85-2.65 (1H, m), 1.30 (18H, s), 1.13 (3H,d).
(252)
(251). Разтвор на аминокиселината (250) (1.2 g, 2.35 mmol) в сух диетилетер (10 ml) се третира с фосфорен пентахлорид (0.52 g, 2.5 mmol) при стайна температура в продължение на 2 h. Сместа се концентрира и се третира няколко пъти с толуен и отново се изпарява до сухо. Полученият киселинен хлорид се разтваря в сух THF (5 ml) и CHjCl2 (5 ml) и се охлажда до 0°С. Към разтвора се прибавят -трет.бутил- 1-(бензилоксикарбонил)-хексахидро-3- пиридазинкарбоксилат (0.753 g, 2.35 mmol, 1 екв.) и Nетилморфолин (3 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 30 min при 0°С и след това една нощ при стайна температура. Сместа се изпарява и полученият остатък се разтваря в СН2С12 (30 ml). Разтворът се измива с 1М НС1, вода, 10% NaHCO3, изсушава се (MgSO4) и се изпарява. Получената бяла пяна се пречиства върху силикагел (0-2% метанол в СН2С12), при което се получава търсеното съединение 251 под формата на бледожълто стьклообразно твърдо вещество (740 mg, 39%): [a]D 20 -22 (с 0.42, МеОН); IR(KBr) 3441,2966,1725,1693,1386,1255, 1221,1186,1154,1123,1063,724;'HNMR.(COC13) 8 7.94-7.89 (4Н, m), 7.56-7.28 (5Н, m), 6.84 (2Н, 2s), 5.295.20 (2Н, AB), 4.91-4.81 (1Н, m), 4.05-3.88 (1Н, m), 3.78 (3H,s),3.75-3.80(lH,m), 3.28-2.95 (2H,m),2.23-1.51 (6H, m), 1.45 (9H, s), 1.31 (9H, s), 1.28 (9H, s), 1.27 (3H, d).
(254). Разтвор на защитената киселина (251) (715 mg, 0.893 mmol) в ацетонитрил се третира с церий (IV) амониев нитрат (1.8 g, 3.3 mmol, 3.7 екв.) във вода (3 ml) в продължение на 4 h при стайна температура. Прибавя се манитол (600 mg, 3.3 mmol, 3.7 екв.) и сместа се разбърква в продължение на 1 h. Към сместа се добавят диетилетер (50 ml) и вода (30 ml). След отдекантиране водната фаза се екстрахира с диетилетер (4 х 50 ml). Смесената органична фаза се измива с вода, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Хроматографията върху силикагел (10% метанол в СН2С12) дава 5-(1-бензилоксикарбонил-3трет-бутоксикарбонил-хексахидропиридазин-2-ил) карбонил-З-метил-4-фталимидопентанова киселина (252) (360 mg, 64%); [ay -49.2 с 0.118, МеОН). Получената киселина се използва без допълнително пречистване (360 mg, 0.609 mmol), и се хидрогенира в метанол (30 ml) при използване на 10% Pd/въглен (36 mg) в продължение на 3 h. Реакционната смес се филтрува и полученият разтвор се концентрира, при което се получава аминът (253) под формата на пяна (270 mg, 96%) [a]20 -56.1 (с 0.18 МеОН). Аминът (253) се разтваря в сух THF (10 ml) и се прибавя фосфорен пентахлорид (305 mg, 1.47 mmol, 2.5 екв.). Тогава сместа се охлажда до -5°С и под азот се прибавя N-етилморфолин. Реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура. Сместа се концентрира и остатъкът се разтваря в СН2С12 (20 ml), студена Н2О (20 ml) и 1М НС 1 (20 ml). След декантиране водната фаза се реекстрахира с СН2С12 (2 х 20 ml). Смесената органична фаза се измива с 10% NaHСО3 и вода, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Полученото масло се пречиства върху силикагел (1% метанол в СН2С12), при което се получава бицикличното съединение (254) под формата на твърдо вещество (65 mg, 25%): [ay -77 (с 0.208, МеОН); 1К(КВг) 3471,3434,2975,2928,1767,1723,1443,1389, 1284,1243,1151,1112,720; ’HNMR(CDC13) δ 5 7.94-
7.69 (4Н, m), 5.34-5.27 (1Н, m), 4.89-4.66 (2H, m), 3.943.64 (2H, m), 3.02-2.84 (1H, m), 2.34-2.19 (2H, m), 1.941.61 (3H, m), 1.47 (9H, s), 1.14 (3H, d); Анализ. Изчислено за СцН^О,: C, 62.57; H, 6.17; N, 9.52. Получено: C, 62.60; H, 6.40; N, 9.10.
(255). Разтвор на бицикличното съединение (254) (70 mg, 0.16 mmol) в етанол се третира с хидразин хидрат (0.02 ml, 4 mmol, 2.5 екв.). След 5 h разбъркване при стайна температура, сместа се концентрира и полученият остатък се разтваря в толуен и отново се изпарява. Остатъкът се третира с 2М оцетна киселина (2 ml) в продължение на 16 h. Получената утайка се филтрува и измива с 2М оцетна киселина (10 ml). Филтратът се алкализира с твърд NaHCO3 и след това се екстрахира с EtOAc. Органичният разтвор се измива с вода, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Пречистването чрез бърза хроматография върху силикагел (2% метанол в CHjC 12) дава свободния амин под формата на пяна (50 mg, 100%). Аминът (50 mg, 0.16 mmol) се разтваря в диоксан (1 ml) и вода (0.25 ml) и се третира с NaHCO3 (0.034 g, 0.04 mmol), последван от бензоилхлорид (0.047 т, 0.40 mmol, 2.8 екв.). Сместа се разбърква една нощ при стайна температура, след което се разрежда с EtOAc (15 ml). Органичният разтвор се измива с 10% NaHCO3 и наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Пречистването чрез бърза хроматография върху силикагел (2% метанол в CHjCIj) дава бензамидът 255 под формата на пяна (67 mg, 100%): 1Н HMR(CBC13) δ 7.89-7.39 (5Н, m), 6.79 (1Н, d), 5.32-5.20 (1H, m), 4.98-4.82 (1H, m), 4.75-4.64 (1H, m), 3.84-3.65 (1H, m), 3.09-2.89 (1H, m), 2.45-2.18 (2H, m),2.00-1.61 (4H,m), 1.48(9H,s), 1.28 (3H,d).
(257). Разтвор натрет-бутилестер 255 (67 mg, 0.16 mmol) в CH2C12 (1 ml) се третира при 0°C c трифлуорооцетна киселина (1 ml). Полученият разтвор се разбърква при 0°С в продължение на 15 min и след това 1 h при стайна температура. Разтворът се концентрира, остатъкът се разтваря в сух СРЦС12 (2x2 ml) и сместа отново се концентрира (х2). Остатъкът се прекристализира в диетилетер. Филтруването на утайката дава свободната киселина на 255 под формата на сиво твърдо Вещество (40 mg, 70%). Разтвор на киселината (40 mg, 0.11 mmol), N-алилоксикарбонил-4-амино-5-бензилокси-2-оксотетрахидрофуран (Chapman, Bioogr.& Med.Chem.Lett., 2, рр. 615-18 (1992); 39 mg, 0.13 mmol, 1.2 екв.) и (РЬ3Р)^С12 (3 mg) в смес от сух CHjC 12 (1 ml) и сух DMF (0.2 ml) се третира с прибавен на капки n-BUjSnH (0.089 ml, 0.33 mmol, 3 екв.). Полученият разтвор се разбърква при 25°С в продължение на 10 min и след това се прибавя 1-хидроксибензотриазол (36 mg, 0.266 mmol, 2.4 екв.). Сместа се охлажда до 0°С и се прибавя етилдиметиламинопропилкарбодиимвд (31 mg, 0.16 mmol,
1.5 екв.). След разбъркване при 0°С в продължение на 10 min и след това една нощ при стайна температура сместа се разрежда с EtOAc (20 ml) и полученият разтвор се измива последователно с IM НС1 (2x5 ml), 10% NaHCO3 (2x5 ml) и наситен воден разтвор на NaCI (5 ml), изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Бързата хроматография върху силикагел (2% метанол в СН2С12) дава смес от диастереоизо5 мери (256) под формата на сиво твърдо вещество (50 mg, 82%). Продуктът (256) се използва без допълнително пречистване (50 mg, 0.091 mmol) и се хидрогенира в метанол (5 ml) с използване на 10% Pd/въглен (30 mg) в продължение на 24 h. Реакционната смес 10 се филтрува и полученият разтвор се концентрира.
Бързата хроматография върху силикагел (2-20% метанол в CHjC 12) дава съединение 257 (9 mg, 21%) под формата на бяло твърдо вещество: Ή NMR (D4ΜβΟΗ)δ5 7.88-7.29 (5Η, m), 5.18-4.99 (1Η, m), 4.59A35 15 (ЗН, m), 4.26-4.11 (lH,m), 3.65-3.41 (2H,m), 3.18-2.91 (1H, m), 2.62-1.47 (8H, m), 1.29-1.00 (3H, 2 d) (смес or ацетал и хемиацетал). MS (ES -) 457.
PhCONHNHj (258)
PhCO-tT^n
H (259)
(263)
(264) (259) . Към разбърквана суспензия на бензоилхидразин (285) (1.0, g 7.34 mmol) в изопропанол (28 ml) се прибавя бензилакрилат (1.13 ml, 7.34 mmol). Сместа се загрява 20 h при кипене, охлажда се до стайна температура и след това се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (20% EtOAc в СН2С12), като се получава 259 (1.098 g, 50%) под формата на масло, което при престояване изкристализира : температура на топене 65°С; IR (КЬг) 3283,1723,1644,1316,1201,1156; 'HNMR(COC13)6 8.32-8.18 (1Н, т), 7.91-7.70 (2Н, т), 7.57-7.23 (8Н, т), 5.36-4.92 (1Н, brm), 5.11 (2Н, s), 3.26 (2Н, t, J=6.5), 2.59 (2Н, t, J = 6.5); 13С NMR (CDC13) δ 5 172.12,167.27, 135.65,132.54,131.66,128.45,128.10,128.06,126.84, 66.31,47.33,33.31; Анализ: Изчислено за C17HlgHjO3: С, 68.44; Н, 6.08; N, 8.39. Получено: С, 68.42; Н, 6.10; N, 9.38. MS (FS+)321 (M+Na, 38%), 299 (М+ +1,100).
(260) . Разтвор на (38)-1-бензил-3-трет-бутилхексахидропиридазин-1,3-дикарбоксилат (Hassall et al., J.Chem. Soc. Perkin 1,1451-1454(1979))(925.3 mg, 2.89 mmol) и диизопропилетиламин (0.70 ml, 4.0 mmol) в 1.93M толуенов разтвор на фосген (17.96 ml, 34.7 mmol) се разбъркват 45 min при стайна температура, след което се концентрират до оставането на твърдо жълто вещество. Към последното се прибавя толуен (18 ml), хвдразин (259) (861.6 mg, 2.89 mmol) и диизопропилетиламин (0.70 ml, 4.0 mmol). Сместа се разбърква 2.75 h при стайна температура и след това се концентрира. Полученият остатък се разтваря в EtOAc, измива се двукратно с IM НС1 и с луга, изсушава се (MgSO4), филтрува се и се концентрира до получаването на 2.15 g суров продукт. Бързата хроматография (40% EtOAc в хексан) дава 1.65 g (89%) от титулното съединение под формата на бяла пяна: температура на топене 40°С [a]D 24 -55.78° (с 0.40, CH2Cl2);IR(KBr) 3436,2930,1733,1689,1455,1412, 1367,1258,1156,697; ΉNMR(CDC13) δ 5 8.54-8.23 (0.5H, m), 7.97-7.09 (15.5H), 5.16-4.80 (4H, m), 4.66-4.32 (1H, m), 4.24-3.55 (3.3H, m), 3.50-3.26 (0.4H, m), 3.192.49 (2.3H, m), 2.11-1.43 (6H, m), 1.32-1.05 (7H, m); Анализ. Изчислено за Ο^-Η^Ν,,Οδ. 0.5Η2Ο: С, 64.31; Η, 6.32; Ν, 8.57. Получено: С, 64.18; Η, 6.27; Ν, 8.56. MS (ES +) 662 (M+Na, 84%), 645 (M+ +1,100), 384 (77).
(261) . Разтвор на260 (1.59g, 2.47 mmol) В MeOH (142 ml) се третира c 10% паладий върху въглен (230.0 mg) и се разбърква в атмосфера на Н2 в продължение на 1.5 h. Сместа се филтрува и разтворителят се изпарява до получаването на 1.04 g (100%) бяла пяна. Последната се използва в следващия етап без допълнително пречистване: температура на топене <40°С; [a]D 26 +1.6° (с 0.26, СН2С12); IR (КВг) 3422,2977,
2986,1728,1677,1486,1445,1396,1369,1309,1228, 1155,916,716; 'HNMR(CDC13) δ 10.0-9.7 (lH,brm), 7.86 (2Н, d, J=7.5), 7.62-7.38 (ЗН, m), 7.3-5.6 (2H, brm), 4.57 (1H, bid, J - 4.0), 4.05-3.77 (2H, m), 3.00-2.82 (1H, m), 2.80-2.43 (3H, m), 2.20-2.03 (1H, m), 2.00-1.47 (1H, m), 1.62-1.14 (11H, m); ,3C NMR (CDC13) δ 175.00, 171.17,167.62,160.68,132.39,131.77,128.67,127.38, 82.27,54.38,48.04,46.35,33.62,28.02,25.68,21.61. MS (ES +) 443 (M+Na, 68%), 421 (M+ +1), 100), 365 (50), 131(61).
(262) . Към разтвор на аминокиселината 261 (1.012 g, 2.41 mmol) в сух THF (26 ml) при 0°C се прибавя N-етилморфолин (597 μΐ, 4.69 mmol), последван от РС15 (651.3 mg, 3.12 mmol). Реакционната смес се разбърква при 0°С в продължение на 2 h, след което се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква още 15.5 h. Сместа се концентрира и полученият остатък се разтваря в EtOAc, измива се двукратно с 1М НС 1, с наситен разтвор на NaHCO3, с луга и след това се изсушава (MgSO4), филтрува се и се концентрира. Бързата хроматография (20% EtOAc в CHjC 12) дава 727.3 mg (75%) от титулното съединение под формата на бяла пяна: [a]D“+51.0° (с 0.20, CHjClj); IR(KBr) 3436,2979,1733, 1670, 1483, 1437, 1420, 1299, 1243, 1156; Ή NMR (CDClj) δ 8.70 (1H, s), 7.78 (2H, d, J = 7.0), 7.57-7.32 (3H, m), 5.08 (1H, dd= 2.5,5.5), 4.59-4.43 (1H, m), 4.08-
3.69 (3H, m), 3.07-2.84 (1H, m), 2.57-2.35 (1H, m), 2.342.14(lH,m),2.07-1.43 (3H,m), 1.48(9H,s); 13CNMR (CDClj) δ 172.41,169.04,166.35,158.35,132.24,132.03, 128.61,127.31,82.77,55.41,54.07,41.57,32.21,28.04, 24.97, 20.37; Анализ. Изчислено за C20H26N4OJ: С 59.69; Η, 6.51; Ν, 13.92. Получено: С, 59.53; Η, 6.53; Η 13.84. MS (ES +)425 (M+Na, 71%), 403 (M++1,100), 145(41).
(263) . Разтвор на естера 262 (720.0 mg, 1.80 mmol) в 1:1 смес orCH2Cl2HTFA(150ml) се разбърква в продължение на 1.3 h в суха атмосфера. След това разтворът се концентрира във вакуум, разтваря се в Et2O и се концентрира отново. Тази процедура се повтаря шест пъти, като се получава суровият продукт под формата на белезникаво твърдо вещество. Продуктът се пречиства чрез бърза хроматография (5% МеОН в СН2С12), при което се получават 520.0 mg (83%) от титулното съединение под формата на бяла пяна: [a]D“ +59.5° (с 1.82, СН,С12); IR (КЬг) 3435, 3266,2956,1732,1664,1524,1486,1440,1302; ‘HHMR (CDCl3) δ 5 9.13 (1Н, s), 7.77 (2H, d, J = 7.5), 7.57-7.32 (ЗН, m), 5.27-5.16 (1H, m), 4.62^.43 (1H, m), 4.09-2.70 (3H, m), 3.14-2.89 (1H, m), 2.59-2.43 (1H, m), 2.38-2.20 (lH,m),2.14-1.89(lH,m), 1.82-1.59 (2H,m); l3CNMR (CDClj) δ 173.65,172.28,166.44,158.42,132.44,131.31,
128.61,127.39,54.83,54.01,42.11,31.79,24.42,20.29; MS (ES -) 345 (M - H+100%), 161 (45).
(264). Към разтвор на киселината 263 (300.0 mg, 0.87 mmol) и (21<8,38)-3-алилоксикарбониламино-2-бензилокси-5-оксотетра-хидрофуран (Chapman, Bioorg. & Med. Chem. Lett.2, pp. 615-18 (1992)) (277.6 mg, 0.95 mmol) в сух СЩС^ (2.5 ml) и cyxDMF (2.5 ml) при стайна температура се прибавя бис(трифенилфосфин)паладиев хлорид (13.0 mg), последван оттри-н-бутилкалаен хидрид (466.0 μΐ, 1.73 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 5 min, след това се прибавя 1-хидроксибензотриазол (234.1 mg, 1.73 mmol) и сместа се охлажда до 0°С преди прибавянето на 1-(3-диметиламинопропил)-3етилкарбодиимид хидрохлорид (204.5 mg, 1.04 mmol). Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква в продължение на 16.5 h. Сместа се разрежда с EtOAc, измива се с IM NaHSO4, двукратно с наситен разтвор на NaHCO3, след това с Н2О и с луга. Органичният слой се изсушава (MgSO4), филтрува и концентрира. Остатъкът се пречиства чрез бърза хроматография (5% МеОН в СН2С12), давайки 358.3 mg (77%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество: IR (КВг) 3435,1791,
1665,1526,1421,1285; Ή NMR (000088.76 и 8.49 (1Н, 2 х s), 7.92-7.73 (2Н, т), 7.62-7.24 (8.5Н, т), 6.86 (0.5Н, d J= 8.0), 5.53 и 5.33 (1Н, d, J = 5.5, s), 4.95-4.34 (5H, m), 4.04-3.54 (3H, m), 3.03-2.64 (2H, m), 2.49-2.14 5 (2H, m), 2.1 l-l .46 (4H, m); MS (ES +) 558 (M + Na,
100%), 536 (M+ +1,78), 404 (58).
(265). Смес от 264 (350.0 mg, 0.65 mmol), 10% паладий върху въглен (350 mg) и метанол (36 ml) се разбърква в атмосфера на Н2 в продължение на 6.5 h. 10 Сместа се филтрува и разтворителят се изпарява.
Прибавя се Et2O и разтворителят се отстранява отново. Процедурата се повтаря четири пъти до получаването на 283 mg (97%) от титулното съединение под формата на бяло кристално твърдо вещество: 15 температура на топене на декарбоксилатите над 140°С; [a]D 26+33.5°(c0.18,MeOH),IR(KBr)3428,1663, 1528,1487,1437,1288; ‘HNMR(D6-DMSO)8 10.56 (1Н, s), 8.71-8.57 (1H, m), 7.88-7.81 (2H, m), 7.65-7.46 (3H, m), 4.97-4.85 (1H, m), 4.38-4.0 (3H, m), 3.88-3.52 20 (3H,m), 2.91-2.71 (2H,m), 2.50-2.38 (lH,m), 2.35-2.21 (lH,m), 2.10-1.94 (lH,m), 1.93-1.49 (3H,m); ,3CNMR (D6-DMSO)8 173.66,172.49,169.97,169.89,164.96, 157.62,132.35,131.85,128.39,127.32,53.81,52.69,40.90, 33.17,31.60,24.40,24.13,19.24; MS (ES -).
BOC
JMHZ —hr'OQjH DOHA
1) TFA
(268) (267) (266). Разтвор на дициклохексиламинна сол на (2S) З-бензилоксикарбониламино-2-трет-бутоксикарбониламинопропионова киселина (3 g, 5.8 mmol) в дихлорометан (200 ml) се измива четирикратно с 1М НС1, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Полученото масло се разтваря в сух дихлорометан (35 ml), охлажда се до 0°С и се третира с трифлуорооцетна киселина (35 ml). Полученият разтвор се разбърква при 0°С в продължение на 1.5 h и след това се изпарява до сухо. Към остатъка се прибавя дихлорометан (50 ml) и след това се отстранява във вакуум. Процедурата се повтаря шест пъти, при ко ето се получава бяло твърдо вещество. Това бяло твърдо вещество се суспендира в толуен (50 ml), третира се с разпратен фталов анхидрид (940 mg, 6.35 mmol) и се загрява при кипене в продължение на 18 h. Полученият разтвор се концентрира, като се получава масло, което се пречиства чрез бърза хроматография (2-10% метанол/ дихлорометан), давайки 266,2.01g (94%) под формата на бял прах: IR (КВг) 3600-2500 (широка), 1776,1714,1530,1469,1455,1392, 1263,1131,722;: 'HNMR(CDClj) δ 7.83 (2Н, m), 7.72 (2Н, m), 729 (5Н, m), 5.41 (1Н, m), 5.03 (2H, s), 3.90 (2H, m);MS(ES-),367(M-1).
(267). Суспензия от киселината 266 (1.32,3.58 mmol) в сух етер (37 ml) се третира с фосфорен пентахлорид (1.04 g, 5 mmol) и се разбърква при стайна температура в продължение на 2 h. Разтворът се филтрува за отстраняване на нереагиралия фосфорен пентахлорид, след което се изпарява до сухо. Остатъкът се третира с сух толуен (25 ml) и се изпарява до сухо. Процедурата се повтаря няколко пъти. Полученото масло се разтваря в сух дихлорометан (25 ml), охлажда се до 0°С и се третира с разтвор на (3S)Tper.бутил-1 -бензилоксикарбонилпиридазин-3-карбоксилат (1.15 g, 3.58 mmol) сухдихлорометан (2 ml), последван от 5% воден разтвор на натриев бикарбонат (25 ml). Сместа се разбърква бързо при стайна температура в продължение на 20 h, след което се разрежда с етилацетат (100 ml) и се подкислява до рН2 с IM НС1. Органичната фаза се измива двукратно с разреден разтвор на НС1 и след него с луга, изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Полученото масло се пречиства чрез бърза хроматография (2-20% етилацетат/ дихлорометан и след това с 10-20% метанол/ дихлорометан), давайки (267), 1.25 (52%) под формата на бял прах: IR. (КВг) 3367,2955, 1722,1517,1455, 1387,1369,1251,1153,721;'HNMR(CDC13)57.81(2H, m), 7.74 (2Н, m), 7.63 (1Н, brs), 7.31 (10H, m), 5.46-4.76 (5H, m), 4.07-3.54 (4H, m), 2.4 (1H, m), 2.0-1.6 (3H, m), 1.40 (9H, s); MS (ES+), 671 (M + 1), 693 (M + Na).
(268). Разтвор на естера 267 (50 mg, 0.074 mmol) в метанол (15 ml) се третира c 10% паладий върху 5 въглен (50 mg) и се хидрогенира при стайна температура и атмосферно налягане в продължение на 24 h. Сместа се евакуира старателно за отстраняване на водорода, след това се третира с 37% воден разтвор на формалдехид (18 mg, 0.22 mmol) и се раз10 бърква под азот в продължение на 2 h. Сместа се филтрува, изпарява се до сухо и продуктът се пречиства чрез бърза хроматография (4-100% етилацетат/дихлорометан), давайки 268 14.5 mg (48%) под формата на масло: Ή NMR(CDC13) δ 7.85 (2Н, m), 15 7.71 (2Н, m), 5.78 (1Н, (dd, J= 10,5), 4.99 (1H, dd, J = 6.1,1.5), 4.07 (1H, d, J = 10.6), 3.49 (1H, dd, J= 14,5), 3.39 (1H, d, J = 10.3), 3.24 (1H, dd, J= 14,10.2), 3.17 (2H, m), 2.39 (1H, m), 1.84-1.46 (ЗН), 1.51 (9H, s); MS (ES+), 415 (M+l),437 (M + Na).
Съединения 280-283 са получени от 212b по метод, аналогичен на метода, използван за получаване на 226е. Съединения 284-287 са получени по метод, аналогичен на метода, използван за получаване на 217е.
(306а) се получава по подобен начин както 208а, с тази разлика, че е използван 2,6-дихлорофенилметоксиамин (получен по подобен начин както 306Ь) вместо семикарбазид, като се получават 870 mg (количествен добив) под формата на бистро масло.
(306Ь) се получава по подобен начин както 208а, с тази разлика, че се използва 2-(фенил)етоксиамин (US 5 346 911) вместо семикарбазид, давайки 395 mg (количествен добив) под формата на бистро масло.
(307а) се получава по подобен начин на 233е, с тази разлика, че се използва 306а вместо 207а, давайки 23 mg (23%) от 307а под формата на бяло твърдо вещество.
(307Ь) се получава по подобен начин на 233е, с тази разлика, че се използва 306, вместо 207а, да10 вайки 43 mg (48%) от 307Ь под формата на бяло твърдо вещество.
(308а) се получава от 307а по начин, подобен на получаването на 235е от 234е, давайки 15.2 mg 5 (74%) под формата на бяло твърдо вещество: Ή
NMR(CD3OD) 8 0.9 (m), 1.3 (s), 1.7 (m), 1.8 (m), 2.0 (m), 2.1-2.2 (m), 2.3 (dd), 2.4-2.5 (m), 2.6 (m), 2.7-2.8 (m), 3.1 (m), 3.3 (m), 3.4-3.5 (m), 4.5 (m), 4.9 (m), 5.1 (m), 5.3 (d),
5.4 (s), 6.8 (d), 7.2-7.5 (m), 7.8 (dd), 8.4 (dd).
(308b) се получава от 307b по начин, подобен на получаването на 235е от 234е, давайки 25.2 mg (68%) под формата на бяло твърдо вещество: Ή NMR(CD3OD) δ 1.2 (m), 1.6-1.7 (m), 2.0-2.1 (m), 2.2 (m),
2.3 (m), 2.5 (m), 2.6-2.7 (dd), 2.9 (t), 3.0 (t), 3.1 (m), 3.3-3.5 (m),4.2 (t), 4.25 (m),4.5 (m), 5.2 (t), 5.3 (t), 6.7 (d), 7.1-7.2 (m), 7.35 (dd), 7.4 (m), 7.5 (m), 7.8 (dd), 8.3 (dd).
Етап A: 301 се получава по подобен начин на 605a (Етап A) c тази разлика, че се използва 212 е вместо 603а, давайки 540 mg (34%) бяло твърдо вещество.
ЕтапВ:302. Разтвор на301 (50.7mg,0.091 mmol) в 2.8 ml МеОН/НОАс/37% воден разтвор на формалдехид (5:1:1) се разбърква при стайна температура в продължение на 5.5 h и реакционната смес се концентрирало 0.7 ml във вакуум. Остатъкът се разтваря в 3 ml CH3CN и се концентрирало 0.7 ml (Зх), разт50 варя се в толуен и се концентрира до 0.7 ml във вакуум (2х) и накрая се концентрира до сухо. Хроматографията (бърза, SiO2,5% изопропанол/СН2С12) дава 302 (45.5 mg, 78%) под формата на бяло твърдо вещество: :lHNMR(DMSO-d6) δ 1.0-1.15 (m,2H), 1.4 (s, 9H), 1.65 (m,2H), 1.9-2.1 (m,2H), 2.15-2.4 (m,3H), 2.55 (m, 1H), 2.7-3.0 (m, 2H), 4.3Л.6 (m, 2H), 4.9 (m, 1H), 5.2 (m, 1H), 7.4-7.6 (m, 2H), 7.8-8.0 (m, 2H), 8.6 (m, 1H), 8.8 (m,lH), 9.4(s, 1H).
(304a). Етап А: Разтвор на 302 (90 mg; 0.18 mmol) в 10 ml MeOH се третира c триметилортоформат (1 ml) и р-толуенсулфонова киселина хидрат (5 mg; 0.026 mmol) и реакционната смес се разбърква в продължение на 20 h. Реакционната смес се третира с 3 ml наситен воден разтвор на NaHCO3 и се концентрира във вакуум. Остатъкът се разтваря в EtOAc и се измива с разреден воден разтвор на NaHCO3, изсушава се над MgSO4 и се концентрира във вакуум, давайки 80 mg от 303а.
Етап В: 303а се разтваря в 2 ml TFA и се разбърква при стайна температура в прод ължение на 15 min. Реакционната смес се разтваря в СН2С12 и се концентрира във вакуум (Зх). Хроматографията (бърза, SiO2, % до 3% MeOH/CHjC 12 дава 43 mg (64%) от304а под формата на бяло твърдо вещество: Ή NMR (CDClj) δ
1.55-1.8(m,2H), 1.9-2.15 (m,4H), 225-2.5 (m,2H), 2.7-3.3 (m, 4H),3.45,3.6(s,s,3H),4.4,4.75 (2m, lH),4.6(m, 1H), 5 4.95,5.4(t,d,lH),5.1-5.2(m, 1H), 6.45,7.05 (2d, 1H),6.95 (m, 1H), 7.45 (m, 2H), 7.5 (m, 1H), 7.85 (m, 2H). Пример 11.
Съединения 214e, 404-413,415-445,446-468,
470-491 и 493-499 се синтезират, както е описано в 10 пример 11 и таблица 7.
Пример 12.
Съединения 605a-j, 605m-q, 605s, 605t и 605v се синтезират, както е описано по-долу.
Съединение No. r2 r5
600а/103 η СН3
600b Η CH2Ph
600c сн3 CH2Ph
(б00а/103).
Етап А. (28)-2-трет-бутоксикарбониламино-3(2-нитрофенил-амино)-пропионова киселина. (2S)2-трет.-бутоксикарбониламино-3-аминопропионова киселина (10 g, 49 mmol), 2-флуоронитробензен (5.7 ml, 54 mmol) и NaHCO3 (8.25 g, 98 mmol) се разтварят в 130 ml DMF и се загряват при 80°С в продължение на 18 h. Реакционната смес се изпарява във вакуум, при което се получава вискозен оранжев остатък, който се разтваря в 300 ml Н2О и се екстрахира с Et2O (3 х 150 ml). Водният разтвор се подкислява до pH 5 с 10% NaHSO„ и се екстрахира с EtOAc (3 х 250 ml). Смесените екстракти се изсушават върху безводен Na2SO4 филтруват се и се изпаряват, като се получават 12.64 g (83%) от титулното съединение под формата на оранжево аморфно твърдо вещество: 1Н NMR (CD3OD) δ 8.15-8.10 (1Н, d), 7.54-7.48 (1H, t), 7.13-7.08 (1H, d), 6.73-6.65 (1H, t), 4.45-4.35 (1H, m), 3.9-3.8 (1H, dd), 3.65-3.55 (lH,dd), 1.45 (9H,s).
Етап B. (2S) -2-трет-бутоксикарбониламино3-(2-аминофенил-амино)-пропионова киселина. Смес от (28)-2-трет-бутокси-карбониламино-3-(2нитрофениламино)пропинова киселина (12.65 g,
40.5 mmol) и 0.5 g 10% Pd/C в 100 ml МеОН се разбърква под водород при 1 atm в продължение на 4 h. Разтворът се филтрува през Celite 545 и филтратът се изпарява във вакуум до получаването с количествен добив на 11.95 g от титулното съединение под формата на тъмнокафяво твърдо вещество, което се използва без допълнително пречистване: *Н NMR (CD3OD) δ 6.75-6.70 (ЗН, m), 6.65-6.58 (1Н, m), 4.35 АЗ (1H, m), 3.6-3.38 (2H, m), 1.45 (9H,,).
Етап C. (38)-2-оксо-3-трет.-бутоксикарбониламино-1,3,4,5-тегра-хидро-1Н-1,5-бензодиазепин. 1(З-диметиламинопропил)-З-етил-карбодиимид хид рохлорид (8.54 g, 44.5 mmol) се прибавя към охладен (0°С) разтвор на (28)-2-трет.-бутоксикарбониламино-3-(2-амино-фениламино)пропионова киселина (11.95 g,40.5 mmol) в lOOmlDMF и се разбърква в продължение на 18 h. Реакционната смес се излива в 700 ml EtOAc и се измива четирикратно със 100 ml Н2О. Органичният слой се изсушава над безводен Na2SO4, филтрува се и се изпарява, като се получава кафяво твърдо вещество, което се пречиства чрез бърза хроматография при елуиране с 3:7 EtOAc/хексан, при което се получават 8 g (71%) от титулното съединение:. ‘HNMR(CDC13) δ7.78 (1Н, s), 7.02-6.95 (1H, m), 6.88-6.82 (1H, m), 6.82-6.78 (1H, m), 6.75-6.70 (1H, m), 5.8-5.7 (1H, d), 4.55-4.45 (1H, m), 3.95 (1H, s), 3.9-3.82 (1H, m), 3.48-3.40 (1H, m), 1.45 (9H, s).
Етап D. (600a/103). 1.0 M разтвор на литиев бис (триметил-силил)амид (3.4 ml, 3.4 mmol) в THF се прибавя на капки към охладен до -78 °C разтвор на (38)-2-оксо-3-трет.-бутоксикарбониламино-2,3,4,5тетрахидро-1Н-1,5-бензодиазепин (0.94 g, 3.38 mmol) в 20 ml безводен THF и се разбърква в продължение на 30 минути. Към реакционната смес на капки се прибавя метилбромоацетат (0.44 ml, 4 mmol) и тогава сместа се затопля до стайна температура. Реакционната смес се разрежда с 100 ml EtOAc и се измива с O.3N KHSO4 (50 ml), с Н2О (2 х 50 ml) и с луга. Смесените органични фази се изсушават върху безводен Na2SO4, филтруват се и се изпаряват, давайки смола, която се пречиства чрез бърза хроматография при елуиране с 3:7 EtOAc/хексан, като се получават 0.98 g (83%) от титулното съединение под формата на бяло твърдо вещество. 'HNMRTCDCL,) δ7.15-7.07 (2H,m), 6.98-6.94 (1Н, m), 6.88-6.84 (1H, d, 5.62-5.55 (1H, d),4.714.65 (1H, d), 4.65-4.6 (1H, m), 4.33A27 (lH,d), 3.96-3.90 (1H, m), 3.78 (3H, S), 3.44-3.37 (1H, m), 1.4 (9H, S).
(600b). Получава се по подобен метод на описания за получаването на 600а/103 (етап D), с тази раз лика, че се използва бензилбромоацетат вместо метилбромоацетаз; което дава 600Ь с количествен добив.
(600c).
Етап А. (28)-2-трет.-бутоксикарбониламино3-(2-нитро-3,5-ди-метилфениламино)пропионова киселина. Получава се по подобен метод на описания за 600а/103 (етап А) с тази разлика, че се използва 2-флуоро-4,6-диметилнитробензен вместо 2-флуоронитро-бензен, което дава желаното съединение с 93% добив.
Етап В. (2S) -2-трет.-бутоксикарбониламино3-(2-амино-3,5-диметилфенил-амино)-пропионова киселина. (2Я)-2-трет-бутоксикарбониламино-3-(2нитро-3,5-диметилфениламино)пропионова киселина се превръща с количествен добив в титулното съединение, както е описано при получаването на 600а/103(етапВ).
Етап С. 2-okco-(3S) -3-трет-бутоксикарбониламино-2,3,4,5-тетрахидро-7,9-диметил-1 Η-1,5-бензодиазепин. Охладен до 0°С разтвор на (2S)-2-Tper-6yтоксикарбонил амино-3 -(2-амино-3,5-диметилфениламино)пропионова киселина (763 mg, 2.36 mmol) и N-метилморфолин (483 mg, 4.78 mmol) в 60 ml безводен THF се третира на капки с изобутилхлороформат (352 mg, 2.5 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 h при 0°С и 1 h при стайна температура и се излива върху EtOAc. Сместа се измива с 5% воден разтвор на NaHSO4, с наситен воден разтвор на NaHSO3 и с наситен воден разтвор на NaCI, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Хроматографията (бърза, SO2,10% към 25% към 50 % EtOAc/CH2Cl2) дава 490 mg (68%) от желания продукт.
Етап D. (600c) (28)-2-трег.-бутоксикарбониламино-3-(2-амино-3,5-диметилфенил-амино)пропионова киселина се превръща в 600c, 75%, по подобен метод на този за получаването на 600Ь.
603 (602а).
Етап А. Безводен НС1 се пропуска през разтвор на мегилестер на (38)-2-оксо-3-трет.-бутоксикарбониламино-2,3,4,5-тетрахидро- 1Н-1,5-бензодиазепин-1 -оцетна киселина (600а/103,4.0 g, 11.4 mmol) в 20 ml CHjClj в продължение на 20 min и след това се разбърква в продължение на 1 h при стайна температура. Реакционната смес се изпарява, като се получава мегилестер хидрохлорид на (ЗБ)-2-оксо-3-амино-2,3,4,5-тетрахидро-1Н-1,5-бензодиазепин-1-оцетна киселина под формата на бяло твърдо вещество.
Етап В. Бялото твърдо вещество се разтваря в 70 ml DMF и се прибавя бензоена киселина (1.5 g,
12.3 mmol). Реакционната смес се охлажда в баня от лед/Η,Ο и се третира с 1 -(3-диметиламино-пропил)3-етилкарбодиимид хидрохлорид (2.4 g, 12.5 mmol), 1хидроксибензотриазол(1^, 12.6тто1)идиизопропилетиламин (3.0 g, 23.2 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 18 h при стайна температура в азотна атмосфера и се излива върху Н2О. Водната смес се екстрахира с EtOAc (2х). Смесените органични слоеве се измиват с 0.5 N воден разтвор на NaHCOj, с Н2О, с наситен воден разтвор на NaHCOj, с Н2О и с наситен воден разтвор на NaCl, изсушават се над MgSO4 и се концентрират във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2,10% към 30% ЕЮАс/ СН,С12) дава 3.4 g (85%) мегилестер на (3S)-2-okco-3(бензоиламино)-2,3,4,5-тетрахидро-1Н-1,5-бензодиазепин-1 -оцетна киселина под формата на бяло твърдо вещество.
Етап С. Метод А. (602 g). Разтвор на метилестер на (ЗБ>2-оксо-3-(бензоиламино)-2,3,4,5-тетрахидро- 1Н-1,5-бензодиазепин-1-оцетна киселина (200 mg, 0.57 mmol) в СН2С12 (10 ml) се третира с триетиламин (119 mg, 1.13 mmol) и 3-фенилпропионилхлорид (114 mg, 0.68 mmol). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 30 min и се разрежда с СН2С12. Разтворът се измива с 10% воден разтвор на НС1, с наситен воден разтвор на NaHCOj и с наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се над NajSO4 и се концентрира във вакуум, като се получават 240 mg (87%) от 602а под формата на бяла пяна.
Етап С. Метод В. (602 g). Охладен до 0°С разтвор на бензилестер на (ЗБ)-2-оксо-3-(бензоиламино)-2,3,4,5-тетрахидро-1Н-1,5-бензодиазепин-1 -оцетна киселина (600Ь) (465 mg, 1.10 mmol) в CH2CL, (5 ml) се третира с ацетооцетна киселина в 1 ml CHjClj, последвано от бавно прибавяне в азотна атмосфера на 1 -(3-диметил-аминопропил)-3-етилкарбодиимид хидрохлорид (431 mg, 2.2 mmol) в 2 ml ΟΗ£12. След 15 min реакционната смес се излива върху EtOAc, измива се с 5 % воден разтвор на NaHSO4, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2, 0% към 10% към 25% МеОН/ СН2С12) дава 580 mg бензилестер на (3S)-2-okco-3(бензоиламино)-5-ацетоацетил-2,3,4,5-тетрахидро1Н-1,5-бензодиазепин-1-оцетна киселина под формата на бяло твърдо вещество.
Етап С. Метод С. (602j). Енергично разбъркван охладен до 0°С разтвор на бензилестер на (3S)2-оксо-3-(бензоиламино)-2,3,4,5-тетрахидро- 1Н-1,5бензодиазепин-!-оцетна киселина (600Ь) (461 mg, 1.07 mmol) в THF (5 ml) и наситен воден разтвор на NaHCOj (2.5 ml) се обработва с разтвор на метилхлороформат (151 mg, 1.6 mmol) в THF (0.35 ml) и реакционната смес се разбърква в продължение на 45 min при стайна температура. Реакционната смес се излива върху CHjClj и се измива с ЩО, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2,0% до 10% MeOH/CHjClj) дава 525 mg 602J под формата на бяло твърдо вещество.
Етап С. Метод D. (602р). Разтвор на 600а/103 (400 mg, 1.1 mmol) и бензилизоцианат (166 mg, 1.2 mmol) в 10 ml CHjClj и 10 ml DMF се загрява при 80°С В продължение на 3 дни. Реакционната смес се охлажда до стайна температура, излива се върху Н2О и се екстрахира с EtOAc (2х). Смесените органични екстракти се измиват с Н2О (4х) и с наситен воден разтвор на NaC 1, изсушават се над MgSO4 и се концентрират във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2,50% до 80% EtO Ас/хексан) дава 440 mg (80%) 602р под формата на бяло твърдо вещество.
Етап С. Метод Е. (602v). Разтвор на метилестер хидрохлорид на (3S) 2-оксо-3-амино-5-(3-фенилпропионил)-2,3,4,5-тетрахидро-1 Η-1,5-бензодиазепин-1 -оцетна киселина (560 mg, 1.34 mmol), бензалдехид (146 mg, 1.34 mmol) и натриев ацетат (220 mg, 2.68 mmol) в метанол (20 ml) се третира с молекулни сита40А(2 g) HNaCNBHj (168 mg, 2.68 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 2.5 h, подкислява се с 10% воден разтвор на НС 1 до pH 2 и се измива с Et2O (2 х 75 ml). Органичните слоеве се концентрират във вакуум, като се получава масло. Хроматографията (бърза, SiO2, 0 до 35% EtOAc/ СН2С12) дава250mg (40%) 602v под формата на бистро масло.
Етап D. Метод А. (бОЗа). Мегилестер на (3S)2-оксо-3-бензоиламино-5-(3-фенилпропионил)2,3,4,5-тетрахидро- 1Н-1,5-бензодиазепин-1 -оцетна киселина (602а; 1.25 g, 2.57 mmol) се разтваря 611 ml THF, МеОН и Н2О (5:5:1) и се третира с LiOH.H2O (42 mg, 0.62 mmol), разбъркван при стайна температура в продължение на 64 h. Реакционната смес се концентрира във вакуум, разрежда се с HjO и се подкислява с воден разтвор на НС 1, като се получават 230 mg от 603а под формата на бяло твърдо вещество.
Етап D. Метод В. (603d). Смес от бензилестер на (3S)-2-okco-3- (бензоиламино)-5-ацетил-2,3,4,5тетрахидро-1Н-1,5-бензодиазепин-1-оцетна киселина (6024; 510 mg, 1.08 mmol) и 5% Pd/C (250 mg) В
МеОН (10 ml) се разбърква под Н2 (1 atm) в продължение на 0.5 h. Реакционната смес се филтрува и се концентрира във вакуум, при което се получават 410 mg от 603d под формата на бяло твърдо вещество.
Съединенията от таблица 8 се получават, както е описано в таблица 9 с използване на методите от пример 12.
Таблица 8
Съединение No. R1 R3 R4 Rs
602b H PhCH2C(O) PhC(O) CH2Ph
602c H PhC(O) PhC(O) CH2Ph
602d H CH3C(O) PhC(O) CH2Ph
602e H CH3OCH2C(O) PhC(O) CH2Ph
602f H (CH3)2CHCH2C(O) PhC(O) CH2Ph
602g H CH3C(O)CH2C(O) PhC(O) CH2Ph
602h H CH3OC(O)C(O) PhC(O) CH2Ph
602i H CH3C(O)C(O) PhC(O) CH2Ph
602j H CH3OC(O) PhC(O) CH2Ph
602k H CH3C(O) Boc CH2Ph
602t CH. CH3C(O) Boc CH2Ph
602m H CH3S(O2) PhC(O) CH3
602p H PhCH2NHC(O) PhC(O) CH3
602q H O'“” PhC (O) CH2Ph
602r H PhCH2CH2C(O) PhCH2CH2C(O) CH2Ph
602s H 4-пиридилСН2С(О) PhC(O) CH2Ph
6446S
Таблица 9
No. Изходно съединение R3X Етап С метод / (% добив) Етап D метод / (% добив)
603b 600b PhCH2C(O)Cl А (98) В (89)
603c 600b PhC(O)Cl А (колич.) В (колич.)
603d 600b CH3C(O)C1 А(колич.) В (колич.)
603e 600b CH3OCH2C(O)C1 А (59) В (колич.)
603f 600b (CH3)2CHCH2C(O)C1 А (88) В (95)
603g 600b CH3C(O)CH2CO2H В(колич.) В (колич.)
603h 600b CH3OC(O)C(O)C1 А (96) В (колич.)
603i 600b CH3C(O)CO2H В (87) В (94)
603j 600b CH3OC(O)C1 С (колич.) В (колич.)
603k 600b CH3C(O)C1 А, само Етап С (колич.) не се извършва
6031 600c CH3C(O)C1 А, само Етап С (колич.) не се извършва
603m 600a/103 CH3SO3C1, NEt3 Вместо пиридин и THF вместо CH2C12 А (76) А (92)
603p 600a/103 PhCH2C=N=O D (80) А (86)
603q 600b С (83) В (71)
603r 600a/103 PhCH2CH2C(O)Cl А
603s 600b 4-пиридилСН2СО2Н В (90) В (98)
Съединенията от таблица 10 се получават, както е описано в таблица 11, с използване на методите от пример 12.
Таблица 10
Съединение No. r2 R3 R4 Rs
602п Η CH3C(O) Нафшилен-2-С(О) CH2Ph
602о сн3 СН3С(О) PhC(O) CH2Ph
602t Η 3-CH3PhCH2C(O) PhC(O) CH2Ph
602и Η СН3С(О) Fmoc CH2Ph
602v Η PhCH2CH2CO PhCH2 CH3
Таблица 11
C-ue No. Изходно съединение 1) Eman C R3X метод (% добив) 3) Етап С R4X метод (% добив) Етап D метод (% добив)
603n 602k CH3C(O)C1 А (колич.) нафтилен-2С(О)С1 А (70) В (колич.)
С-ие No. Изходен материал 1) Етап С R3X метод (% добив) 3) Етап С R4X метод (% добив) Етап D R4X метод (% добив)
603о 6021 СН3С(О)С1 А (колич.) PhC(O)Cl А (73) В (колич.)
603t 602к 3- CH3PhCH2C(O)Cl А (колич.) PhC(O)Cl А (93) В (95)
бОЗи 602к СН3С(О)С1 А (колич.) Fmoc-Cl С(82) С (98)
603v 600а/103 PhCH2CH2C(O)Cl А PhCHO Е(40) А (95)
Съединенията от таблица 12 се получават по описаните по-долу методи.
Таблица 12
Съединение No. r2 R3 R4
605а Н PhCH2CH2C(O) PhC(O)
605Ь Н PhCH2C(O) PhC(O)
612 (612) се получава по метод, подобен на този за 607а (само етапи А и С), като се използва 603т (150 mg, 0.36 mmol) вместо 603г и трет.-бутилестер на (38)-3-(алилоксикарбониламино)-4-оксо-5-(2,6-дих- 40 лоро-бензоилокси)пентанова киселина (110; 160 mg, 0.36 mmol, WO 93/16710) вместо 606а, при което се получава 612 (56%) под формата на бяло твърдо вещество: 'HNMR(CDCl3)7.85-7.10 (12Н, m), 5.4-4.65 (4Н, m), 4.6-4.15 (4Н, m), 3.10-2.72 (5Н, s и m).
Пример 13.
Съединения 619-635 се синтезират, както е описано в пример 13 и таблица 14.
Пример 14. Съединения 1605a-j, 1605m, 1605η, 1605р, 1605t, и 1605ν се синтезират, както е описано по-долу.
1600 (35)Н-(2-оксо-3-трет-бутоксикарбониламино2,3,4,5-тетрахидро-1Н-пиридо [3,4-b] [1,4-диазепин (1600).
Етап A. (2S) 2-трет.-бутоксикарбониламино3-(3-нитропиридин-2-иламино)пропионо6а киселина се получава по подобен метод, (2S)2-Tper.-6yroKсикарбониламино-3-(2-нитрофениламино)-пропионова киселина в етап А, от синтеза на 600а/103, с тази разлика, че се използва З-хлоро-З-нитропиридин вместо 2-флуоронитробензен, което дава 4.05 (64%) жълто твърдо вещество.
Етап В. (2S) 2-трет.-бутоксикарбониламино3-(3-аминопиридин-2-иламино)пропионова киселина се получава по подобен метод, както (2S) 2-трет.бутоксикарбониламино-3-(2-аминофениламино)пропионова киселина в етап В, от синтеза на 600а/ 103, като се получават 3.68 g (количествен добив) под формата на тъмно твърдо вещество.
Етап С. (2S) метилов естер на 2-трет.-бутоксикарбониламино-3-(3-аминопиридин-2-иламино)пропионова киселина. Разтвор на (2S) 2-трет.-бутоксикарбониламино-3-(3-аминопиридин-2-иламино)пропионова киселина (360 mg, 1.21 mmol) и МеОН (59 mg, 1.82 mmol) в безводен CH^CL, (20 ml) се третира с 4-диметиламинопиридин (DMAP, 163 mg, 1.33 mmol) и 1-(3-диметиламинопропил)-3-етил-карбодиимид хидрохлорид (280 mg, 1.45 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на 18 h, разрежда се с EtOAc (150ml), измива се с вода (2х), с наситен воден разтвор на NaHCO3 и с наситен воден разтвор на NaC 1, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2,0 до 5% МеОН/СН2С12) дава 250 mg (67%) от титулното съединение под формата на бледокафяво твърдо вещество.
Етап D. (1600). Разтвор на метилов естер на (2S) 2-трет.-бутоксикарбониламино-3-(3-аминопиридин-2-иламино)пропионова киселина (70 mg, 0.225 mol) и 25% натриев метоксид/МеОН (130 μΐ, 0.56 mmol) в безводен МеОН (4 ml) се загрява при 60°С в продължение на 16 h. Реакционната смес се концентрира във вакуум, остатъкът се разтваря в 2 ml Н2О и се екстрахира с EtOAc (Зх). Смесените екстракти се изсушават над NajSO4 и се концентрират във вакуум. Хроматографията (бърза, SiO2,0 to 3% МеОН/СН2С12) дава 7.5 mg (3%) 1600 под формата на жълто-кафяво твърдо вещество: Ή NMR (CD3OD3) δ 7.96-7.92 (1Η, d), 7.75-7.65 (1H, br. s), 7.147.08 (1H, d), 6.73-6.65 (1H, m), 5.83-5.75 (1H, br. s), 5.45.25 (1H, lH,br. s), 4.6=4.5 (1H, m), 3.95-3.84 (1H, m),
3.55-3.48 (lH,m), 1.4 (9H,s)
ЕтапЕ. 1601 се получава or 1600, като се следва методът от етап D за получаването на 600а/103.
Синтез на 1603.1603 се получава от 1601, като се следват методите за синтез на 603 от 600.
Синтез на 1605.1605 се получава от 1603 по методите, описани за синтеза на 605 от 603.
Таблица 15
1605 R3 1¾
а PhCH2CH2CO PhCO
b PhCH2CO PhCO
с PhCO PhCO
d CH3CO PhCO
е CH3OCH2CO PhCO
f (CH3)2CHCH2CO PhCO
g CH3COCH2CO PhCO
h CHjOCOCO PhCO
i CHjCOCO PhCO
j CH3OCO PhCO
m CH3SO3 PhCO
n CH3CO Нафтил-2-СО
P PhCH2NHCO PhCO
t 3-CH3PhCH2CO PhCO
V PhCH2CH2CO PhCH2
Пример 15. Съединения 1610-1621 се получават от 1600 по методи, подобни на методите, използвани за получаване на съединения 619-635 от 600а/103 и 600Ь.
където за съединения 1610-1621 a R,=01,0(0)- b 11,=01,001.,0(0)-:
1610
1611 ех/
1612
1613 ос/
1614 joc/
16IS АС/
1616 <х/
1617 Ч*/
1611 oV
1619 </
1620
1621
Пример 16. Съединения, включващи скелетните структури (е 11), (у 1), (у2), (ζ) и (е 12), могат да бъдат синтезирани, както е описано по-долу.
Синтез на скелета R, като R, е (el 1) Y2 е =0.
Синтез на скелета R, като R, е (у 1) и Y2 е =0.
267
О
Ах
X = CI или 1-имидазол
Синтез на скелета R,, като R, е (у2), Y2 е Н2 и Х7 е О.
Синтез на скелета R,, като R, е (у2), Y2 е =0 и Х7 е ΝΗ.
Синтез на скелета Rp като R, е (у2), Y2 е =Н2 и X, е ΝΗ.
Синтез на скелета R,, като R, е (ζ), Υ2 е =0
X = NHCbz X «= OCH2Ph
1) РС15
2) ИаНСОз
РЬСНгОгС
1) nh2nh2
275 X, « ο
Синтез на скелета R,, като R, е (е 12) и Y2 е -О.
t-BuONbfe ___________________
276
1) Н2, Pd/C
2) РС15
277
Пример 17.Получаването на съединения 2001, 2002, 2100а-е и 2201 е описано по-долу.
100 (2000). Към разтвор на трет.-бутилов 9-амино-6,10-диоксо-1,2,3,4,7,8,9,10-октахидро-6Н-пиридазино[ 1,2-а][ 1,2]диазепин-1 -карбоксилат (GB 2,128,984; 340 mg, 1.15 mmol) в СН2С12 се прибавя бензоилмравчена киселина (260 mg, 1.7 mmol), НОВТ (230 mg, 1.7 mmol) и EDC (340 mg, 1.7 mmol). Получената смес се разбърква 16 h при стайна температура, излива се в НС1 и се екстрахира с СН2С12. Органичните екстракти се измиват допълнително с наситен разтвор на NaHCO3, изсушават се над MgSO4 и се концентрират, давайки 1999 под формата на бледожълто твърдо вещество. Твърдото вещество се разтваря в СН2С12 (25 ml) и TFA (25 ml), разбърква се една нощ и се концентрира във вакуум, като се получават 560 mg от 2000 под формата на масло.
(2001) се синтезира от 2000 по методи, подобни на тези за 21 Зе, като се получават 410 mg (63%) от 2001 под формата на бяло твърдо вещество: 1HNMR (CDC13; смес от диастереомери) δ 8.25 (1Н, d), 8.23 (1Н, d), 7.78 (1Н, dd), 7.65 (1Н, bm), 7.50 (2Н, т), 7.40
7.25 (4Н, т), 6.55 (1Н, d), 5.57 (1Н, d), 5.10 (1Н, t), 5.05-
4.95 (2Н, т),4.90, (1Н, d), 4.80 (1Н, d), 4.72 (1Н,Ьт), 4.65 (1Н, т), 4.55 (1Н, т), 4.45 (1Н, t), 3.25 (1H, m), 3.15 (1H, m), 3.00 (2H, bm), 2,90 (1H, dd), 2.70 (1H, m), 2.47 (1H, dd), 2.45 (1H, m), 2.35 (1H, m), 2.00-1.75 (4H, m), 1.60(lH,bm).
(2002). Съединение 2001 (58.6 mg, 0.10 mmol) се третира c 15 ml TFA/MeCN/вода (1:2:3) и разбърква при стайна температура в продължение на 6.5 h. Реакционната смес се екстрахира с етер. Водният слой се концентрира с ацеотропно отстраняване на водата с използване на MeCN. Продуктът се суспендира в CHjClj, концентрира се във вакуум и се утаява с етер, като дава46.8 mg (99%) от 2002 под формата на бяло твърдо вещество: Ή NMR (CD3OD) δ 9.05 (0.25Η, d), 8.15 (1Η, d), 7.68 (lH,t), 7.64 (0.25H, d), 7.55 (3H,t), 7.35 (0.5H,m), 5.22 (lH,t), 4.90 (lH,m), 4.58 (1H, dd), 4.50 (1H, m), 4.28 (1H, bm), 3.45 (1H, m), 3.10 (1H, bt), 2.68 (1H, ddd), 2.60-2.45 (2H, m), 2.30 (1H, dd), 2.152.05 (2H,m), 1.90(2H,bm), 1.68(lH,bm).
(2100a). Разтвор на 214e (101 mg, 0.23 mmol) н изопропанол (10 ml) се разбърква при стайна температура с каталитично количество р-толуенсулфонова киселина (10 mg). След 75 min реакционната смес се излива в наситен разтвор на NaHCO3 и се екстрахира с СН2С12. Смесените екстракти се изсушават над Na2SO4 и се концентрират. Бързата хроматография (SiO2, СН2С12 към EtOAc) дава 56 mg (51%) от 2100а под формата на бяло твърдо вещество: Ή NMR (CDC13; смес от диастереомери) δ 7.9-7.8 (2Н, ш), 7.6-
7.5 (1Н, m), 7.5-7.4 (2Н, т), 7.1 (0.5Н, d), 6.9 (0.5Н, d),
6.4 (0.5Н, d), 5.6 (0.5Н, d), 5.3 (0,5H, s), 5.2-5.1 (Ш, m),
4.95 (0.5H, m), 4.75-4.5 (1.5H, m), 4.35 (0.5H, t), 4.1 (0.5H, m), 3.98 (0.5H, m), 3.3-2.75 (4H, m), 2.5-2.4 (2H, m), 2.25 (lH,m),2.1-1.9(3H,m) 1.75-1.55 (2H,m).
(2100b). Разтвор на 214e (16 mg, 0.036 mmol) в етанол (2 ml) се разбърква при стайна температура с
лхххрг мом
OiPr каталитично количество р-толуенсулфонова киселина (2 mg). След 5 дни реакционната смес се излива в наситен разтвор на NaHCO3 и се екстрахира с СН2С12. Смесените екстракти се изсушават над 4θ Na2SO4 и се концентрират. Бързата хроматография (SiO2, CH,CL,:EtOAc 95:5 обем/обем) дава 16 mg (81%) от 2 ЮОЬ под формата на бяло твърдо вещество: Ή
NMR (CDC1,) δ 7.85-7.74(2Η, m), 7.55-7.38 (ЗН, m), 7.04-
6.95 (1Н, d), 6.61-6.48 (lH,d), 5.15-5.08 (1H, m), 4.6345 4.53(lH,m),4.52-4.45(lH,m),4.42-4.35(lH,m),4.15-
4.05 (2H, m), 3.74-3.60 (2H, m), 3.57-3.42 (2H, m), 3.393.28 (1H, m), 3.03-2.93 (1H, m), 2.92-2.82 (1H, m), 2.652.52 (2H, m), 2.42-2.25 (1H, m), 2.20-1.88 (4H,m), 1.76-
1.50 (2H,m), 1.35-1.10(9H,m).
(2100c). Разтвор на214е (165 mg, 0.37 mmol) в метанол (5 ml) се разбърква при стайна температура с каталитично количество р-толуенсулфонова ки
101 селина (17.5 mg). След 4 дни реакционната смес се разрежда с EtOAc и се измива с 10% NaHCO3 (Зх) и с луга. Смесените екстракти се изсушават над Na2SO4 и се концентрират. Бързата хроматография (SiO2, EtOAc) дава 127 mg (68%) от 2100c под формата на бяло твърдо вещество: ]HNMR (CDC13) δ 7.82 (2Н, d),
7.55-7.50 (1Н, m), 7.47-7.43 (2Н, m), 7.02 (1Н, d), 6.53 (lH,d), 5.20-5.10 (lH,m), 4.56-4.50 (lH,m), 4.45-4.50 (1H за всеки, дват), 3.69 (ЗН, s), 3.41 (ЗН, s), 3.43 (ЗН, s), 3.35-3.25 (1Н, m), 3.06-2.98 (1H, m), 2.94-2.83 (lH,m), 2.65-2.53 (2H, m), 2.35-2.32 (1H, m), 2.15-2.07 (1H, m), 2.00-1.89 (ЗН, m), 1.75-1.56 (2H, m).
(2100 d). Разтвор на 214e (53 mg, 0.12 mmol) в изопропанол (5 ml) се разбърква при 50°С с каталитично количество р-толуенсулфонова киселина (5 mg). След 3 дни реакционната смес се излива в наситен разтвор HaNaHCO3 и се екстрахирасСН,С12. Смесените екстракти се изсушават над Na,SO4 и се концентрират. Бързата хроматография (SiO2, СН2С12: EtOAc (4:1 до 1:1 обем/обем)) дава 49 mg (68%) от 2100d под формата на бяло твърдо вещество: 'HNMR(CDC13) δ7.85 (2Н, d), 7.50-7.43 (1Н, m), 7.41-7.35 (2H, m), 7.02 (1H, d), 6.47 (lH,d), 5.13-5.07 (1Н,т)5.00-4.9(1Н,т),4.61Л.55(2Н,т),4.37Л.30(1Н, m), 3.80-3.70 (1H, m), 3.90-3.80 (1H, m), 3.42-3.35 (1H, 5 m), 3.03-2.93 (1H, m), 2.91-2.81 (1H, m), 2.62-2.50 (2H,
m), 2.38-2.33 (lH,m), 2.12-2.06 (lH,m), 1.97-1.81 (3H, m), 1.70-1.60 (2H,m), 1.28-1.05 (18H,m).
(21 OOe) се синтезира от 302 чрез методите, използвани за синтеза на 304а, за да се получи 21 ООе, 10 с тази разлика, че се използват етанол и триетилортоформат вместо метанол и триметилортоформат. Хроматографията (SiO2,5% етанол/СН2С12) дава 92 mg (68%) бяло твърдо вещество: Ή NMR (CDC13); смес от диастереомери) δ 7.90-7.80 (2Н, т), 7.60-7.50 15 (1Н, т), 7.50-7.40 (2Н, т), 7.30 (0.5Н, d), 7.00 (0.5Н, d),
6.50 (0.5Н, d), 5.50 (0.5Н, d), 5.20-5.10 (1.5H, m), 4.95 (0.5H, m), 4.75-4.65 (0.5H, m), 4.65-4.50 (1H, m), 4.38 (0.05H, t), 4.00-3.90 (0.5H, m), 3.85-3.75 (0.5H, m), 3.753.65 (0.5H, m), 3.65-3.55 (0.5H, m), 3.30-2.70 (4H, m), 20 2.50-2.35 (2H, m), 2.30 (1H, d), 2.15-1.90 (ЗН, m), 1.801.60 (2H, m), 1.25-1.20 (ЗН, два t)
600Ь
2201 (2201) се синтезира от 600b по методите, използвани за синтез на 605b, така че да се получи 2201: Ή NMR (CDC13) δ 8.30-8.22 (1Η, m), 8.05-7.98 (1H, d), 7.96-7.83 (1H, m), 7.77-7.68 (1H, m), 7.67-7.40 (7H, m), 5.12-5.02 (1H, m), 4.98-4.41 (5H, m), 4.38-4.24 (1H, m), 4.07-4.00 (1H, d), 3.92-3.80 (2H, m), 3.32 (3H, s) 2.75-2.60 (1H,m),2.58-2.35 (lH,m).
Пример 18. Получени са следните данни за избрани съединения от настоящото изобретение, като са използвани тук описаните методи (таблица 16, виж пример 7; таблици 17 и 18, виж примери 1-4).
Структурите и получаването на съединения от изобретението са описани в примери 28-31.
Таблица 16. Сравняване на пролекарства по ефикасността им при заразени с LPS мишки: Инхибиране на произвеждането на 1L-1 β.
Процентното инхибиране на произвеждането на IL-1 β след лечение със съединение от изобретението е показано като функция от времето след заразяването с LPS (“-” означава, че не е получена стойност за това относително време).
Време на прилагане на съединението (по отношение на времето на заразяване с LPS, перорално, 50 mg/kg)
Съединение -2 часа -1 час 0 часа + 1час
213f (-4) 8 -
213h 9 53 -
213i ?-11) 62 -
102
съед. -2 часа -1 час Очаса +1 час
213k 0 68
2131 /•18/ 80
213m 26 42
213ο 4 8
21 Зр 21 29
213q 17 91
213r 59 37
213x 0 78
213y 29 50
264I 0 23
412 0 0
11 37
528 25 67
550f 0 50
550h 55 73
550i /-10/ 23
550k 36 34
550I 9 38
550m 45 52
550n 19 65
550o 19 64
550p 30 60
655 0 68
668 - - 53
695a 49 78
2001a 10 16
2100h 34 32
2100i 19 74
2100j 48 41 0 33
2100k 30 50 32 72
21001 52 28
103
съед. -2 часа -1 час Очаса +1 час
2100m 40 - 42 -
2100п 21 9 64 73
2100ο 31 44 68 64
избрани съединения, съгласно при използване на методите,
Таблица 17, Данни за изобретението, получени описани в Примери 1-4
съединени UV клетка пълноцен клиърънс, клиърънс,
е визуален PBMC на мишка,инт плъх.интр
Ki/пМ/ средна човешка равенозно авенозно
ICjo/nM/ кръв ICso/nM/ мл/мин/кг мл/мин/кг
2131 3000
213д 2200
213h 1500
213i 1100
213k 2000
2131 2000
213m 2500
213ο 5000 3300
21 Зр <300
212q <300
213r <300
213v 0.5 1,100 1100 41 23
213x 4500 2500
213y 930
214j 4.2 2500 6000
246b 30000 > 30000 87
264I 3000
104
Съединение UVвизуален Ki(nM) Клетка PBMC средна IC50 (nM) Пълноценна човешка кръв ICjotnM) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
265а 2600 25000
265с 1100 4500 32
265d 500 1500 35
265f 1200 24
280b 13000
280c 10000 86
280d 25000
283b 1750 41
283c 4000 50
283d >8000 10000
308c 3000
308d 3000
500 25 1800 1800
501 2.5 1800 1600
505c 1500
505d >20000
505f 550
510a 65 200 267
510d 2300 >20000
511c 730 >20000 78 40
528 2200
550f 1100
550h 1800
550i 1400
550k 3000
105
Съединение UVвизуален Ki(nM) Клетка РВМС средна ICjo (пМ) Пълноценна човешка кръв 1С50(пМ) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
5501 750
550m 2000
550η <300
550ο 450 3000
550ρ 2900
550q 700
640 155 2250 3900
642 35 8000 2900
645 150
650 550 4000
653 30 2300 6000
655
656 0.6 2100 1600 2.9
662 0.5 1800 800 2.75
668 9 5200 3700 29
669 14 10000
670 4500
671 5 2000 2500 33.2
677 610
678 5 2700 2200
680
681 9 3000 5000
682 1300
683 400 >20000 >20000
684 15 5000 2800
106
Съединение UVвизуален Ki(nM) Клетка РВМС средна 1С50 (пМ) Пълноценна човешка кръв ICsoCnM) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
686 4 4000 9000
688а 3000
688b 1300
689а 0.8 910 2500
68 9b 2.2 600 2000
690а 1600
690b
691а 2.1 2900 1200 9.9
691b 11.5 1,900 1400
692а
692b 1800
693
694 3 2600 2100
695а
695b
695c 2500
696 4.5 2000 2900 13
700 275
701 90
702 45 >5000 20000
703 5 1400 20000
704 30 2600 9800
705 5 2300 3200
706 5 2400 5800
707 180
107
Съединение UVвизуален Ki(nM) Клетка РВМС средна 1С50(пМ) Пълноценна човешка кръв 1С50(пМ) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
708 140
709 10 2100 14000
710 110
711 175
910 10 3400 3800
911 9 3500 1900
912 10 4200 3800
913 4.5 2400 7000
914 5.2 2600 2800
915 11.5 >8000 1900
918 7 1150
919 4 2000 4300
920 16 2100 3000
921 8.5 1800 3000
1018 170 4000 5500 9.1
1052 100 2500 16
1053 27 2000 >20000 34
1056 170 17
1075 120 5000 5500 14.5
1095 360 6000 28
1105 250 3500 3000
1106 75 4000 1700
1107 65
1108 22 1400 2600
1109 80
108
Съединение UVВизуален Ki(nM) Клетка PBMC средна ICso (nM) Пълноценна човешка кръв IC5o(nM) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
1110 45
1111 18 6050 4400
1112 3.5 1800 2300
1113 290
1114 125
1115 250
1116 215
1117 35 1700 1300
1118 380
1119 515
1120 95
1121 170
1122 400
1123 30 2,400 4500
1124 270
1125 55 2300 9000
2001а 3000
2100f
2100g
2100h 2000
2100i
2100j 30000 12000
2100k 520 4000 600
21001 750 2200
2100m
109
Съединение UVвизуален Ki(nM) Клетка РВМС средна IC50 (пМ) Пълноценна човешка кръв 1С50(пМ) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
2100п 670 770 4000
2100ο 670 1150 1500
Получени са следните данни за избрани съединения от изобретението (таблица 18) при използване на описаните тук методи (виж примери 1-4).
Структурите и получаването на съединения от изобретението са описани в примери 28-31.
Таблица 18.
Съединение Флуоресцентен анализ т s Клетка РВМС средна 1С50 (пМ) Пълноценна човешка кръв 1С50(пМ) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
286 370000 300 1600 119
505 b 190000 1500 2100 161 196
505 е 420000 9000 1000
Пример 19. Остър анализ in vivo за ефикасността на противовъзпалителното средство
Резултатите в таблица 19показват, 4e412f,412d и 696а инхибират произвеждането на IL-1 β в заразени с LPS мишки след орално прилагане при използ ване на етанол/РЕС/вода, β-циклодекстрин, лаброзол/вода или кремофор/вода като разредители. Съединението се подава по време на заразяването с LPS. Процедурата е описана в пример 7.
Таблица 19. Инхибиране (%) на произвеждането на IL-1 β в заразени с LPS мишки.
Съединение доза 10 mg/kg доза 25 mg/kg доза 50 mg/kg
412f 17% 25% 32%
412е 5% 17% 61%
696а 0 45% 52%
Пример 20. Перитонеално възпаление в мишки, предизвикано от карагинан
В мишки се предизвиква възпаление чрез интраперитонеално (IP) инжектиране на 10 mg карагинан в 0.5 ml физиологичен разтвор (Griswold et al., Inflammation. 13, pp. 727-739 (1989)). Лекарствата се прилагат чрез оралното им даване в разредител етанол/РЕС/вода, β-циклодекстрин, лаброзол/вода или кремофор/вода. Мишките се умъртвяват 4 h след дава нето на карагинана, след което се инжектират интраперитонеапно с 2 ml физиологичен разтвор, съдържащ 5 U/ml хепарин. След леко масажиране на перитонеума се прави малък разрез, събира се съдържимото и се записва обемът му. Пробите се оставят в лед до центрофугирането HM(130xg,8 min 50 при 4°С) за отстраняване на клетъчния материал и полученият супернатант се държи при -20 °C. Количествата на IL-1 β в перитонеалната течност се оп
110 ределят посредством ELISA.
Резултатите в таблица 20 показват, че пролекарство 412f инхибира произвеждането на IL-Ιβ в заразени с карагинан мишки след орално приемане на лекарството. Съединение 214е не инхибира произвеждането на IL-1 β, когато се дава орално в дозировка 50 mg/kg.
Таблица 20. Инхибиране (%) на произвеждането на IL-1 β от 412f и 412d в заразени с карагинан мишки.
Доза (mg/kg) Съединение 412f Съединение 412d
1 30% 0
10 54% 32%
25 49% 31%
50 73% 36%
100 75% 53%
Пример 21. Предизвикан от колаген тип II артрит
Предизвикан от колаген тип II артрит се установява в мъжки мишки DBA/1J, както е описано от Wooley и Geiger (Wooley, Р.Н., Methods in Enzymology. 162, pp. 361-373 (1988) и Geiger, T., T., Clinical and Experimental Rheumatology. 1 l,pp. 515-522 (1993)). Пилешки стернален колаген тип Π (4 mg/kg в 10 mM оцетна киселина) се емулгира с равен обем цялостен аджувант на Freund (FCA) чрез повтарящо се прехвърляне (400) в две 10 ml стъклени двойнобутални спринцовки с игла размер 16. 21 дни след това мишките се имунизират чрез подкожно инжектиране (50 μΐ; 100 μΐ; СП за мишка) на колагенова емулсия на обратната страна на основата на опашката. Лекарството се прилага два пъти дневно (10,25 и 50 mg/kg) чрез орално даване на приблизително 7-ча сов интервал. Използваните разредители включват етанол/РЕО/вода, β-циклодекстрин, лаброзол/вода или кремофор/вода. Третирането с лекарствата започва 2 h след имунизацията с СП. Възпалението се 5 отчита в точки по скала от 1 до 4 според увеличаващата се сила върху двете предни лапи и точките се сумират, за да се получи крайната стойност.
Резултатите на фиг. 12, 13 и 14 показват, че 412f, 412d и 696а при оралното им прилагане инхи10 бират възпалението в мишки с предизвикан от колаген артрит. Съединение 214е при орално прилагане не инхибира възпалението, когато е дозирано (50 mg/ kg) един път дневно.
Пример 22. Определяне in vivo на биологич15 ната усвояемост
Лекарствата (10-100 mg/kg) се дават орално на плъхове (10 ml/kg) в етанол/РЕС/вода, β-циклодекстрин, лаброзол/вода или кремофор/вода. На 0.25,0.50,1,1.5,2,3,4,6, и 8 h след даването им от 20 каротидната артерия се взимат кръвни проби, центрофугират се до получаване на кръвната плазма и се съхраняват при -70°С до анализирането им. Определят се алдехидните концентрации, като се използва ензимен анализ, фармакокинетичните анализи на 25 данните се извършват посредством нелинейна регресивна зависимост при използване на програма RStrip (MicroMath Sofware, UT). Стойностите на лекарствената бионаличност се определят, както следва: (AUC на лекарството след орален прием на доза 30 от пролекарството/AUC на лекарството след интравенозно прилагане на доза от лекарството) х (интравенозна доза/перорална доза) х 100%.
Резултатите в таблица 21 показват, че пролекарства 412f, 412d и 696а дават значителни кръвни 35 нива на лекарството и имат добра усвояемост, когато се приемат орално. Не се установяват кръвни нива на 214е при орално приемане.
Таблица 21. Орална биологична усвояемост на 412f, 412d, 696а и 214е в плъх.
Съединение Доза (mg/kg) Cmax (pg/ml) Бионаличност (%)
412f 25 2.4 32
412d 25 2.6 35
696a 50 1.2 10
214e 45 0.2 0.9%
Пример 23. ICE разкъсва и активира pro-IGIF ICE и ICE хомоложни експресионни плазмида
А 0.6 kb cDNA, кодираща пълна дължина плъши pro-IGIF (Н. Okamura et al., Nature, 378, p. 88 (1995)) се лигира в бозайниковия експресионен вектор pCDLSRa(Y.Takd»etaL,MoLCelLBioL, 8, р.466(1988)).
Общо взето плазмида (3 pg), кодиращи активен ICE (горния) или трите свързани с ICE ензими ТХ, СРР32, и СМН-1 в експресионния вектор pCDLSRa (C.Faucheuetal.,EMBO, 14,р. 1914(1995); Y.Guetal.,
Ill
EMBO, 14, p. 1923 (1995); J. A. Lippke et al., J. Biol. Chem.,271,p. 1825 (1996)), сетрансфектират в субконфлуентни монослоеве на Cos клетки в 35-mm блюда, като се използва методът DEAE-декстран (Y. Gu et al., EMBO J., 14, p. 1923 (1995)). Двадесет и четири часа по-късно клетките се лизират и лизатите се подлагат на SDS-PAGE и имуноблотинг с използване на антисерум, специфичен за IGIF (Н. Oktamura et al., Nature, 378, р. 88 (1995).
Прилага се полимеразна верижна реакция за въвеждане HaNdelMecraTa на краищата 5’ иЗ’ наштьшия pro-IGIF cDNa при използване на следните праймери:
GGAATTCCATATGGCIGCCATGTCAGAAGAC (права) и GGTTAACCATATGCTAACTTTGATGTAAGTTAGTGAG (обратна). Полученият фрагмент Ndel се лигира в Е. coli експресионеи вектор рЕТ15B(Novagen) на Ndel място, за да се създаде плазмид, който насочва синтеза на полипептид от 213 аминокиселини, включващ пептид от 21 остатъка (MGSSHHHHHHSSGLVPRGSHM. кадета LVPRGS представлява мястото на скъсване на тромбина), слят в рамката към N-края на pro-IGIF при А1а2, както се потвърждава от секвенирането на плазмида и от N-терминалното секвениране на експресираните протеини. Е. coli щамът BL21 (DE3), носещ плазмида, се индуцира с 0.8 тМ изопропил-1-тио-[3-О-галактопиранозид в продължение на 1.5 h при 37°С, събира се културата и се лизира чрез микрофлуидизиране (Microfluidie. Watertown., МА) в буфер А (20 тМ натриев фосфат, pH 7.0,300 mM NaCl, 2 тМ дитиогрейтол, 10%глицерол, 1 тМ фенилметилеулфонилфлуорид, и 2.5 gg/ml лейпептин). Лизатите се избистрят чрез центрофугиране при 100,000 х g в продължение на 30 min. След това белязаният с (His)6 proIGIF протеин се пречиства от супернатанта чрез NiNTA-агарозна (Qiagen) хроматография при условията, препоръчани от производителя.
Реакции на разкъсване на pro-IGIF in vitro
Реакциите на разкъсване in vitro (30 gl включват 2 gg пречистен pro-IFIF и различни концентрации на пречистените протеази в буфер, съдържащ 20 mM Hepes, pH 7.2,0.1% Triton Х-100,2 mM DTT, 1 mM PMSF и 2.5 gg/ml лейпептин, които се инкубират в продължение на 1 h при 37°С. Условията на разкъсване посредством гранзим В са според описаното преди това (Y. Gu et al., J. Biol. Chep., 271. p. 10816 (1996)). Продуктите от разкъсването се анализират чрез SDS-PAGE върху 16% гелове и оцветяване с Coomassie Blue и се подлагат на N-терминално аминокиселинно секвениране с използване на автоматичен пептиден секвенсер ABI в препоръчаните от производителя условия.
Кинетични параметри на разкъсването на IGIF or ICE
Кинетичните параметри (ксш /Км, Км, и км) на разкъсването на IGIF or ICE се определят, както следва. Белязан с 358-метионин pro-IGIF (3000 cpm, получен чрез транскрипция и транслиране in vitro с използване на TNT Т7-куплирана ретикулоцитна лизатна система (Promega) и pro-IGIF cDNA в pSP73 вектор като матрица) се инкубират в реакционни смеси по 60 gl, съдържащи 0.1 до 1 пМ рекомбинантен ICE и 190 пМ до 12 gM небелязан pro-IGIF в продължение на 8-10 min при 37°С. Концентрациите на продуктите от разкъсването се определят посредством SDS-PAGE и отчитащ фосфора анализ. Кинетичните параметри се изчисляват чрез построяване на нелинейна регресивна крива от данните за скоростта спрямо концентрацията в уравнението на Michaelismenten с използване на програмата Enzfitter (Biosoft).
Индукционен анализ на IFN-γ
А.Е7 Th 1 клетки (Н. Quill and R. Н. Schwartz, J.Immunol., 138,p. 3704(1987))(1.3 x 105 клетки в 0.15 ml пилешка среда, допълнена с 10% FBS, 50 gM 2меркаптоетанол и 50 U/ml IL-2) в 96-ямкови плочки се третират с IGIF в прод ължение на 18-20 h и културалните супернатанти се анализират за IFN-γ посредством ELISA (Endogen, Cambridge, МА).
Пример 24. Преработка на pro-IGIF от ICE в Cos клетки
Cos клетки се трансфекгират с различни комбинации от експресионни плазмиди, както е описано в пример 23. Трансфектираните Cos клетки (3.5 х 105 клетки в 35-mm блюда) се бележат в продължение на 7 h с 1 ml свободен от метионин DMEM, съдържащ 2.5% нормален DMEM, 1 % диализиран говежди серум и 300 g Ci/ml 358-метионин (35SExpress Protein Labeling-Mix, New England Nuclear). Клетъчни лизати (получени в 20 mM Hepes, pH 7.2, 150 mM NaCl, 0.1 % Triton X-100,5 mM N-етилмалеимид, 1 mM PMSF, 2.5 gg/ml лейпептин) или кондиционирана среда се утаяват по имунен път с анти IGIF антитяло, което разпознава и прекурсора и зрелите форми на IGIF (Н. Okamura et al., Nature, 378, p. 88 (1995)). Имуноутаените протеини се анализират чрез SDS-PAGE (електрофореза в полиакриламиден гел) и флуорография (фиг. 2А).
Определя се също и IFN-γ индуциращата активност в клетъчните лизати и кондиционираната среда на трансфектирани клетки (фиг. 2В). Трансфекгирани Cos клетки (3.5 х 105 клетки в 35-mm блюдо) се култивират в 1 ml среда в продължение на 18 h. Средата се събира и използва при крайно разреждане 1:10 в индукционния анализ на IFN-γ (пример 23). Пелетите от Cos клетки от същата трансфекция се лизират в 100 gl 20 mM Hepes, pH 7.0, трикратно замразяване-размразяване. Лизатите се избистрят чрез центрофугиране, както е описано
112 по-горе, и се използват в анализа при разреждане 1:10.
Пример 25. IGIF е физиологичен субстрат на ICE
Див тип (ICE+/+) и ICE-/- мишки се праймираг с топлинно дезактивирани Р. acne, и от тези мишки 7 дни след праймирането се изолират Купферови клетки и след това се заразяват с 1 pg/ml LPS в продължение на 3 h. Количеството на IGIF в кондиционираната среда се определя посредством ELISA.
Див тип или мишки с недостиг на ICE се инжектират интраперитонеално с топлинно умъртвен
Р. acnes, както е описано в Н. Okamura et al., Infection и Immunity. 63, ρ. 3966 (1995). Седем дни по-късно се получават Купферови клетки съгласно Tsutsui et al. (Н. Tsutsui et al., Hepato-Gastroenterol., 39, p. 553 (1992)) c тази разлика, че се използва градиент на никоденз, вместо на метризамид. За всеки експеримент Купферови клетки от 2-3 животни се поставят и култивират в RPMI1640, допълнена с 10% кравешки серум и 1 pg/ml LPS. 3 h по-късно се получават клетъчни лизати и кондиционирана среда.
Купферови клетки от див тип и ICE-/- мишки се бележат метаболитно с “Б-метионин както при Cos клетките (описано по-горе в пример 24), с тази разлика, че се използва свободна от метионин RPMI 1640, вместо DMEM. Експериментите за имуноутаяване на IGIF се извършва върху клетъчните лизати и кондиционираната среда и имунопреципитатите се анализират посредством SDS-PAGE и флуорография, както е описано в пример 23, виж фиг. 3.
Пример 26. Индуциране произвеждането на IFN-γ in vivo
LPS смесен с 0.5% карбоксиметилцелулоза в PBS, pH 7.4, се прилага върху мишки чрез интраперитонеално инжектиране (30 mg/kg LPS) в дозиран обем от 10 ml/kg. Всеки 3 h в продължение на 24 h се 5 взима кръв от групи от по три мишки с недостиг на ICE или див тип мишки. Серумните нива на IFN-γ се определят посредством ELISA (Ендогенен).
Пример 27. Анализи на инхибирането на IGIF и IFN-γ
Инхибирането на IGIF, обработен посредством ICE инхибитори, се определя от анализите на инхибиране на ICE, както е описано тук (виж пример 1 и таблица 22).
Анализ на човешки РВМС
Човешки кръвни клетки от светлия слой се получават от кръвни донори и периферните кръвни мононуклеарни клетки (РВМС) се изолират чрез центрофугиране в епруветки LeukoPrep (Becton-Dickinson, Lincoln Park, NJ). РВМС се прибавят (3 х 106/ ямка) Към 24-ямкови тъканно-културални плочки Coming и след 1 h инкубиране при 37°С незалепналите клетки се отстраняват чрез леко измиване. Залепналите мононуклеарни клетки се стимулират с LPS (1 pg/ml) с или без ICE инхибитор в 2 ml RPMI1640-10% FBS. След 16-18 h инкубиране при 37°С 25 посредством ELISA се определят IGIF и IFN-γ в културалния супернатант.
Например, за съединение 412 от настоящото изобретение чрез използване на описаните тук методи са получени следните данни. Структурата на 30 съединение 412 е показана по-долу.
Таблица 22.
Съединение UV-визуален k (пМ) Клетка РВМС средна 1С50 (пМ)
412 1.3 580
Пример 28.
Съединенията от това изобретение могат да бъдат получени по различни методи. Следващата схема погазва предпочитания метод.
113
Към разтвор на А (1.1 екв.) в CHjClj (или DMF, или CH2C12:DMF (1:1)) при стайна температура в инертна атмосфера (азот или аргон) се прибавя трифенилфосфин (0-0.5 екв.), нуклеофилен акцептор (250 екв.) и тетракис-трифенилфосфин паладий(0) (0.050.1 екв.). След 10 min горната смес евентуално тогава се прибавя разтвор на киселина А-1 или А-П в CHjClj (или DMF, или CHjCyDMF (1:1)), последван от прибавянето на НОВТ (1.1 екв.) и EDC (1.1 екв.). Получената реакционна смес се оставя на разбъркване при стайна температура от 1 до 48 h до получаване на присъединителните продукти С-1 или С-П.
В горния метод могат да бъдат използвани редица нуклеофилни акцептори. Merzouk and Guibe, Tetrahedron Letters, 33, pp. 477-480 (1992); Guibe и Balavoine, Journal of Organic Chemistry, 52, pp. 4984
4993 (1987). Предпочитаните нуклеофилни акцептори, които могат да бъдат използвани, включват: димедон, морфолин, триметилсилилдиметиламин и диметилбарбитурова киселина. По-предпочитани нуклеофилни акцептори са триметилсилилдиметиламин (2-5 екв.) и диметилбарбитурова киселина (5-50 екв.). Когато нуклеофилният акцептор е триметилсилилдиметиламин, горната реакционна смес трябва да се концентрира преди прибавянето на А-1 или А-П.
Други съединения от изобретението могат да бъдат получени чрез хидролизиране на съединения, представени чрез С-1 и С-П, до съединенията, представени с Н-I и Н-П, както е описано в следващата схема:
Хидролизата може да се проведе при различни условия, при условие, че тези условия включват киселина и Н2О. Киселините, които могат да бъдат използвани, включват р-толуенсулфонова киселина, метансулфонова киселина, сярна, перхлорна, трифлуорооцетна и хидрохлорна. Например може да бъде използвана трифлуорооцетна киселина (1-90% тег ловни) или хидрохлорна киселина (0.1-30% тегловни) в CHjCN/H2O (1 -90% тегловни Н2О) при между 0-50°С.
Пример 29. Съединения 213f, 213g, 213h, 213i, 213j,213k,2131,213m,214f,214g,214h,214i,214j,214k, 2141,214m, 550f, 550g 550h 550i 550j 550к5501и 550m се получават, както следва.
213f-m, R1 = Bn
550f-m, R1 = Et
214f-m
114
O
Cl 0
I o nfsA*
H &
(213f) се синтезира от 212f по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 504 mg от 213f под формата на жълто твърдо вещество, ’HNMR(CD3OD)61.10(br.m,0.25H), 1.30 (br.m, 2Н), 1.50 (br.m, 1Н), 1.65 (br.m, 1.5H), 1.80(br.m,0.25H),
l. 90 (br. m, 0.25H), 1.95 (br. m, 0.5H), 2.05 (br. m, 0.25H),
2.15 (m, 1H), 2.3 (m, 1H), 2.5 (br. m, 1H), 2.6 (dd, 1H), 2.8 (m, 1H), 3.1 (br. s, 3H), 3.15 (br. m, 1H), 3.32 (br. s, 3H), 3.5(m, 1H),4.5 (br.m, 1H), 4.62 (d,0.25H), 4.72 (m,3H), 4.95(m, 1H),5.1 (br.t,0.25H),5.15(br.t,0.75H),5.7(d, 1H), 6.75 (d, 2H), 7.35 (br. s, 5H), 7.75 (d, 2H).
(213g) се синтезира от 212g по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 400mgor213g1HNMR(CD3OD)61.5 (br.m, 1Н), 1.65 (br. m, 2H), 1.70 (br. m, 0.25H), 1.90 (br. m, 1H), 1.95 (br.
m, 1H), 2.05 (br. m, 0.25H), 2.10 (m, 1H), 2.3 (m, 1H), 2.5 (m, 2H), 2.59 (d, 1H), 2.6 (d, 1H), 2.78 (d, 1H), 2.8 (d, 1H),
2.93 (br. s, 4H), 3.05 (br. m, 1H), 3.15 (br. m, 0.25H), 3.3 (br. s, 3H), 3.5 (m, 2H), 4.5 (br. m, 2H), 4.65 (d, 1H), 4.7 (br. m, 2H), 4.95 (br. m, 1H), 5.15 (br. t, 0.25H), 5.2 (br. t, 0.75H), 5.2 (d, 1H), 6.95 (d, 1H), 7.15 (d, 1H), 7.25 (br. s, 1H), 7.3 (br. t, 2H), 7.45 (br. s, 6H).
(213h) се синтезира от 212h по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 296mgoT213h, 'HNMR(CDC13)δ 1.55-1.68 (m, 1H),
1.7- 2.05 (m, 3H), 2.3-2.5 (m, 2H), 2.65-2.8 (m, 1H), 2.85-
2.93 (m, 1H), 2.95-3.25 (m, 3Η),4.4Φ4.65 (m, 2H), 4.684.82 (m, 1H), 4.9Л.95 (d, 1H), 5.05-5.18 (m, 2H), 5.28 (s, 0.5H), 5.55-5.58 (d, 0.5H), 6.52-6.58 (d, 0.5H), 6.7-6.76 (m, 2H), 6.82-6.85 (d, 0.5H), 7.3-7.4 (m, 5H), 7.52-7.58 (m, 1H), 7.75 (s, 0.5H), 7.8 (s, 0.5H).
(213i) се синтезира от 212i по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават
1.1 goT213f'HNMR(CDCl3)d 1.55-2.05 (m,6H), 2.26-
2.5 (m, 2Н), 2.68-2.82 (m, 1Н), 2.85-2.92 (m, 1H), 2.95-
3.25 (m, 2H), 3.82 (s, 1.5H), 3.85 (s, 1.5H), 4.4-4.65 (m, 2H), 4.7-4.78 (m, 1H), 4.88^.95 (m, 1H), 5.05-5.23 (m, 1H), 5.28 (s, 0.5H), 5.55-5.58 (d, 0.5H), 6.6-6.65 (m, 1H),
6.8- 6.84 (m, 1H), 6.9-6.95 (m, 3H), 7.3-7.45 (m, 4H), 7.78-
7.85 (m,2H).
(213j) се синтезира от 212j по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 367mgoT213j,'HNMR (CDC13) δ 1.55-2.05 (m, 12Н),
2.25 (d, 1Н), 2.35 (m, 1H), 2.48 (m, 2H), 2.75 (m, 2H), 2.9 (т, 1H), 2.95-3.25 (m, 5H), 4.45 (t, 1H), 4.5-4.6 (m, 4H), 4.7 (m, lH),4.75(d, 1Н),4.88(т, lH),5.05(m,2H),5.15 (q, 1H), 5.3 (s, 1H), 5.58 (d, 1H), 6.5 (d, 1H), 6.9 (d, 1H), 7.05 (d, 1H), 7.25-7.35 (m, 5H), 7.6 (s, 2H), Ί.Ί (s, 2H).
(213k) се синтезира от 212k по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 593 mgoT213k, 'HNMR(CD3OD)61.5 (m, 1Н), 1.6-1.7 (m,2H), 1.75-1.95(m,4H),2.15(m,2H),2.3(m, 1H),2.6 (m, lH),2.7(m, 1H), 3.05 (m, 2H), 3.15 (m, lH),3.5(m,2H), 4.45 (m,2H), 4.65 (d, lH),4.7(m, lH),4.95(m, lH),5.15(m, 1H), 5.4 (s, 1H), 5.7 (d, 1H), 7.3 (m, 5H), 7.85 (s, 2H).
(2131) се синтезира от 2121 по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 133mgOT2131,'HNMR(CDCl3)61.55-1.7(m,lH),1.752.05 (т, ЗН), 2.25 (s, 1.5Н), 2.27 (s, 1.5Н), 2.3-2.48 (т, 2Н), 2.7-2.83 (т, 1Н), 2.85-2.94 (dd, 1Н), 2.95-3.25 (т, 2Н), 4.42Л.65 (т, 2Н), 4.68-4.85 (т, 1Н), 4.88-4.95 (т, 1Н), 5.05-5.18 (т, 2Н), 5.32 (s, 0.5Н), 5.55-5.6 (d, 0.5Н), 6.48-6.55 (d, 1Н), 6.88-6.92 (d, 1H), 7.0-7.04 (d, 0.5H), 7.15-7.2 (d, 0.5H), 7.3-7.4 (m, 4H), 7.64-7.76 (т, 2H), 7.88-
7.94 (m, 1H), 8.45-8.56 (m, 1H).
(213m) се синтезира от 212m по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 991 mgor213m, 'HNMR(CDCL,) δ 1.5-2.15 (m, 5H),2.22.55 (m, ЗН), 2.6-3.3 (m, 4H), 3.95(2s, ЗН), 4.45 -4.7 (m, 2Н), 4.7-4.85 (m, 1Н),4.85А95 (m, 1Н), 5.05-5.25 (m, 1H), 5.3 (s, 0.5H), 5.6 (d, 0.5H), 6.55 (d, 0.5H), 6.85 (d, 0.5H), 7.0 (d, 0.5H), 7.25-7.6 (m, 5.5H), 7.75 (s, 1H), 7.85 (s, 1H).
(550f) се синтезира от 212f по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 420 mg от 550f под формата на белезникаво твърдо вещество, Ή NMR (CDC13) δ 1.2-1.25 (br. t, ЗН), 1.35 (m, 1H), 1.55 (br. m, 1H), 1.88-2.02 (br. m, 4H), 2.3 (d, 1H), 2.35 (m, 1H), 2.45 (m, 1H), 2.55-2.75 (m, 3H), 3.0 (s, 6H),
3.25 (m, 1H), 3.55 (m, 1H), 3.65 (m, 1H), 3.75 (m, 1H), 3.9 (m, lH),4.3(t, 1H), 4.55 (m,2H), 4.68 (br.m, lH),3.9(m,
115
1Н), 4,3 (t, 1Н), 4.55 (m, 2H), 4.68 (br. m, 1H), 4.95 (br. m, 1H), 5.1 (br. m, 2H), 5.45 (d, 1H), 6.5 (m, 2H), 7.7 (m, 2H). (550h) се синтезира от 212h по методите, използвани за получаване на 213е от 212е, които дават 195 mg от 550h под формата на бяло твърдо вещество, ‘HNMRXDMSO-d^d 1.1-1.18(2t,3H), 1.6-1.7 (m, 2Н), 1.88-2.05 (m,2H), 2.1-2.35 (m,3H), 2.48-2.56 (m, 1H), 2.75-2.8 (m, 0.75H), 2.88-3.08 (m, 125H), 3.25-3.4 (m, 1H),
3.55-3.8 (m,2H), 4.35-4.45 (m, 1H),4.554.62 (m, 1H),4.8-
4.88 (m, 1H), 4.98-5.03 (m, 0.25H), 5.1-5.13 (m, 0.75H),
5.33 (s, 0.25H), 5.58-5.6 (d, 0.75H), 5.9-6.0 (br. s, 2H), 6.8-
6.85 (d, 1H), 7.58-7.62 (d, 1H), 7.82 (s, 1H), 8.22-8.28 (d, 1H), 8.48-8.52 (d, 0.75H), 8.72-8.76 (d, 0.25H).
(550i) се синтезира от 212i по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 135 mgor550i, 'HNMR(CDC13)51.18-1.28(2t,3H), 1.6-1.75 (m, 1.5H), 1.9-2.1 (m,3.5H), 2.22-2.3 (d,0.5H), 2.38-2.47 (m, 1.5H), 2.7-2.8 (m,0.5H), 2.8-2.93 (m, 1H), 2.94-3.15 (m, 1,5H), 3.15-3.28 (m, 1H), 3.55-3.62 (q, 0.5H), 3.62-3.73 (q, 0.5H), 3.78-3.88 (q, 0.5H), 3.88 (s, 3H), 3.9-3.95 (q, 0.5H),
4.334.4 (m, 0.5H), 4.54.55 (m, 1H), 4.684.76 (m, 0.5H),
4.9- 4.95 (m, 0.5H), 5.1-5.2 (m, 1.5H), 5.18 (s, 0.5H), 5.485.52 (d, 0.5H), 6.48-6.55 (d, 0.5H), 6.85-6.9 (m, 1H), 6.9-
6.95 (m, 2H), 7.34-7.38 (d, 0.5H), 7.78-7.85 (m, 2H).
(550k) се синтезира от 212k по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 25 174 mg от 550к под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMRiDMSO-dJ δ 1.15 (2t,3H), 1.6-1.75 (m,2H),
1.9- 2.05 (m, 2H), 2.1-2.4 (m, 5H), 2.5-2.55 (m, 1H), 2.7-2.8 (m,0.5H), 2.85-3.0 (m, 1H),3.0-3.1 (m,0.5H), 3.55-3.7 (m, 1H), 3.7-3.8 (m, 1H), 4.2 (t, 0.5H), 4.35-4.45 (m, 0.5H), 30 4.554.65 (m, 0.5H), 4.84.9 (m, 0.5H), 5.05 (t, 0.5H), 5.15 (t, 0.5H), 5.35 (s, 0.5H), 5.6 (d, 0.5H), 7.95 (s, 2H), 8.5 (d, 0.5H), 8.65 (d, 1H), 8.75 (d, 0.5H), 10.9 (br. s, 1H).
(5501) се синтезира от 2121 по методите, използ(550m) се синтезира от 212m по методите, използвани за получаване на 21 Зе от 212е, които дават 301 mg от 550т под формата на бяло твърдо вещество, 'HNMRiCDCye 1.2-1.35 (2ζ3Η), 1.5-1.8 (m,2H), 5 1.9-2.15 (5Н), 2.25 (d, 0.5Н), 2.4-2.5 (m, 2H), 2.65-2.8 (m,
0.5H), 2.8-3.0 (m, 0.5H), 3.0-32 (m, 1H), 3.2-3.35 (m, 0.5H), 3.55-3.65 (m, 0.5H), 3.65-3.75 (m, 0.5H), 3.8-3.9 (m, 0.5H), 3.94.0 (m,0.5H),4.44.45 (m,0.5H),4.554.65 (m,0.5H), 4.74.8 (m, 0.5H), 4.854.95 (m, 0.5H), 5.05-5.2 (m, 0.5H), 10 5.2 (s, 0.5H), 5.5 (d, 0.5H), 6.5 (d, 0.5H), 6.9 (d, 0.5H), 6.95 (d, 0.5H), 7.35 (d, 0.5H), 7.75 (s, 1H), 7.85 (s, 1H).
(214j) се синтезира от 213j по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 62 mg от 214j под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 0.9 (t, 1Η), 1.3 (br. s, 1H), 1.7 (br. m, 1H), 1.9 (br. m, 1H), 2.1 (br. s, 1H), 2.25 (q, 1H), 2.35 (m, 1H), 2.48 (m, 2H), 2.65 (t, 1H), 3.15 (br. t, 1H), 3.5 (br. m, 1H),4.3 (br. s, 1H), 4.55 (m, 2H), 4.95 (t, 1H), 5.25 (br. s, 1H), 7.6 (br. s, 1H), 7.85 (br. s, 1H).
(214k), се синтезира от 213k по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 80 mg от 214k под формата на бяло твърдо вещество, 'HNMR(CD3OD)61.6-1.7 (m, 1Н), 1.8-2.0 (m,2H), 2.0-2.1 (m,2H), 2.15-2.25 (m, 1H), 2.3-2.4 (m, 1H),2.42.55 (m, 2H), 2.6-2.75 (m, 1H), 3.05-3.2 (m, 1H), 3.4-3.6 (m,2H),4.24.3 (m, 1H),4.454.6(m, 1H), 4.8-5.0 (m, 1H), 5.1-5.2 (m,lH), 7.85 (s,2H).
(2141) се синтезира от 2131 по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 91 mg от 2141 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (DMSO-d^ δ 1.65 (br. m, 6H), 1.9 (br. m, 6H), 2.15 (s, 3H), 2.3 (m, 3H), 2.6-2.85 (m, 3H), 2.9 (m, 2H), 3.0 (m, 1H),4.15(br.q, lH),4.4(m,3H),5.0(m, lH),5.15(m, 1H), 5.45 (s, 1H), 7.8 (d, 2H), 7.95 (d, 1H), 8.05 (s, 1H), 8.65 (m,2H), 9.65 (s, 1H).
вани за получаване на 21 Зе от 212e, които дават 151 mgor5501, 'HNMRiCDCyd 1.2-1.28 (2t,3H), 1.6-1.72 (m, 1.5H), 1.88-2.15 (m,3.5H), 2.22-2.28 (m,0.5H),2.28(s, 3H), 2.38-2.48 (m, 1.5H), 2.66-2.92 (m, 1.5H), 2.95-3.14 (m, 1.5H), 3.2-3.34 (m, 1H), 3.56-3.63 (q, 0.5H), 3.63-3.72 (q, 0.5H), 3.8-3.85 (q, 0.5H), 3.9-3.95 (q, 0.5H), 4.324.38 (m, 0.5H),4.54.62 (m, 1H), 4.684.75 (m, 0.5H),4.884.92 (m, 0.5H), 5.08-5.2 (m, 1.5H), 5.18 (s, 0.5H), 5.46-5.5 (d, 0.5H), 6.5-6.55 (d, 0.5H), 6.98-7.05 (m, 1H), 7.42-7.48 (d, 0.5H), 7.63-7.78 (m, 2.5H), 7.9-7.94 (d, 0.5H), 8.44-8.52 (m, 1H).
(214m) се синтезира от 213m по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава
105 mg от 214т под формата на бяло твърдо вещество, 'HNMR(CD3OD)61.6-1.75 (m, 1Н), 1.85-1.95 (m,
1Н),2.0-2.1 (m,2H), 2.15-2.25 (m, 1H), 2.3-2.4 (m, 1H), 40 2.45-2.55 (m, 2H), 2.65-2.75 (m, 1H), 3.4-3.55 (m, 2H),
3.95 (s, 3H), 4.24.3 (m, 1H),4.454.6 (m, 1H), 4.9-5.0 (m, 1H), 5.15-5.2 (m, lH),7.9(s,2H).
Съединения 308c и 308d се получават, както следва.
212β
116
6446S (308с) се синтезира от 212е по методите, използвани за получаване на 308d от 212е, които дават 266mgor308c, 'HNMR(CDC13)51.6-1.7 (m, 1Н), 1.881.98 (m, ЗН), 2.02-2.15 (m, 1H), 2.3-2.4 (m, 1H), 2.65-2.95 (m,3H), 3.04-3.09 (m, lH),3.12-3.25(m, lH),3.84(s,3H), 5
3.86 (s,3H), 4.5-4.58 (m, 1H), 4.88-4.95 (m, 1H), 5.1-5.25 (m, 2H), 6.86-6.9 (d, 2H), 7.15-7.25 (m, 2H), 7.36-7.4 (m, 1H), 7.75-7.8 (d,2H).
(308d) се синтезира от 212e по методите, из ползвани за получаване на 308d от 212е, които дават 270mgoT308d, ’HNMR(CDC13) δ 1.55-1.65 (m, 1H), 1.8-2.1 (m,4H), 2.3-2.4 (m, 1H), 2.65-2.88 (m,3H), 2.9-3.3 (m, 3H),4.54.58 (m, 1H), 4.88-4.95 (m, 1H), 5.05 (s, 2H), 5.1-5.2 (m, 1H), 6.82-6.95 (m,2H), 7.02-7.15 (m,2H),728 (m, 5H),7.45 (m, 1H), 7.72 (d, 2H).
Съединения 21 OOf, 21 OOg 21 OOh, 21 OOi и 21 OOj се получават, както е описано по-долу.
AllocN н °г
2101 b
(2101 а) се синтезира от алилоксикарбониламино-в-трет.-бутиласпартат по методите, използвани от Chapman (Bioorg. & Med. Chem. Lett. 2, pp. 615618 (1992)) за получаване на (3S,2RS) 3- алилокси- 35 карбониламино-2-бензилокси-5-оксотетрахидрофуран с използване на 4-хлоробензилалкохол, вместо бензилалкохол, което дава 1.84goT2101a под формата на кристално твърдо вещество.
(2100f) се синтезира от 212е по методите, из- 40 ползвани за получаване на 21 Зе от 212е с използване на 2101а, което дава 380 mg от 2100f, Ή NMR (CDC10 δ 1.8-2.0 (m, 10Η), 2.30 (d, 1H), 2.31-2.5 (m, 3H), 2.7-2.9 (m, 3H), 3.05 (m, 2H), 3.1-3.2 (m, 4H), 4.45 (q, 1H), 4.5-4.6 (m,3H), 4.7 (d,2H), 4.85 (d, lH),4.9(t, lH),5.2(t, 45 1H), 5.15 (m,2H), 5.25 (s, 1H), 5.55 (d, 1H), 6.5 (d, 1H),
6.9 (d, 1H), 6.95 (d, 1H), 7.25 (m, 3H), 7.35 (t, 2H), 7.45 (m, 2H), 7.55 (1H), 7.8 (m, 3H).
(2101b) се синтезира ot(3S,2RS) 3-алилоксикарбониламино-2-бензил-окси-5-оксотетрахидрофуран по метода, използван за получаване на 2100d от 214е с използване на H2SO4 вместо pTSA, което дава 210 lb. (2100g) се синтезира от 212е по методите, използвани за получаване на 213е от 212е с използване на2101Ь, което дава 31 mgor2100g, 'HNMR (CDC13) δ 1.19 (d), 1,94 (br, s), 2.00-2.12 (m), 2.24 (d), 2,42 (dd), 2.71-2.83 (m), 3.02 (dd), 3.12-3.27 (препокриг m), 3.93 (m), 4.32-4.37 (m), 4.524.63 (m), 4.90-4.95 (m),
5.12-5.20 (m), 5.28 (s), 6.93 (d), 7.10 (d), 7.41-7.50 (m),
(21 OOh). Разтвор на 214e (287 mg, 0.65 mmol) в пиридин (5 ml) се третира c Ac2O (0.4 ml, 3.62 mmol). След 6 h реакционната смес се излива в 5% NaHSO4 и екстрахира 3-кратно с EtOAc. Смесените органични фази се измиват с луга, изсушават се над NajSO4 и се концентрират във вакуум. Хроматографията
117 (SiO2, EtOAc) дава 119 mg от 21 OOh, Ή NMR (CDC13), смес от четири диастереоизомера) δ 1.80-2.05 (m), 2.12 (s), 2.13 (s), 2.19 (s), 2.22 (d), 2.67-2.75 (m), 2.80-2.95 (m), 3.00-3.20 (m), 3.21-3.33 (m), 3.50-3.95 (четири дискретни мултиплета), 4.19 (m), 4.55 (m), 4.57-4.65 (m), 4.69 (m), 4.85-4.95 (m), 5.04 (m), 5.10 (s), 5.10-5.22 (m), 6.46 (d), 6.03 (s), 6.50 (d), 6.58 (d), 6.75 (d), 6.95-7.05 (m),
(21 OOi). Към разтвор на 2100b (1.5 g, 2.7 mmol) в CH3CN (10 ml) при стайна температура се прибавя IN НС1. След 6 h се прибавя твърд NaHCO3 и полученият продукт се екстрахира с EtOAc, изсушава се над MgSO„ и се концентрира във вакуум. Хроматографията (SiO2,30-100% CEL,C 12 в EtOAc) дава 123 mg οτ2100ί, 'HNMR(CDC13)61.25 (t, ЗН), 1.6-1.8(m, Ш),
1.9-2.2 (m, 5H), 2.4-2.5 (m, 1H), 2.75-2.9 (m, 2H), 3.0-3.1 (m, 2H), 3.2-3.25 (m, 1H), 4.05-4.2 (m, 1H), 4.5-4.7 (m, 1H), 5.1-5.25 (m, 1H), 7.0-7.2 (m, 2H), 7.4-7.45 (m, 2H),
7.5 (t, 1H), 7.8 (t, 2H), 9.5 (s, 1H).
(21 OOj) се синтезира от 2 lOOi по метода, използван за получаване на 2100h от 214е, който дава 347mgor2100j, 'HNMR(CDC13)6 1.3 (t,3H), 1.6-1.8 (m, 2H), 1.9-2.25 (m, 4H), 2.25 (s, ЗН), 2.3-2.45 (m, 1H), 15 2.8-3.0(m, lH),3.0-3.25(m,2H),3.4-3.45(m,2H),4.M2 (m, 2H), 4.55-4.7 (m, 1H), 5.1-5.25 (m, 1H), 6.8 (s, 1H), 7.0-7.1 (m, 2H), 7.5 (t, 1H), 7.8 (t, 2H), 9.5 (s, 1H).
Съединения 500 и 501 са описани в таблица
23. Тези съединения се получават по методи, по20 добни на методите, използвани за получаване на съединения 404-449 (виж, пример 11).
Таблица 23
съед. Структурна формула Емпирична формула Молекулно тегло HPLC скорост, мин (метод) Чистота MS (М+Н)+
500 C22H24C1N5O8 521.92 11.448 (А) 0.991 523.1
501 0 н/ C24H28N4010 532.51 10.13 0.97 533
Съединенията, описани по-долу (213m, 21 Зп, 213o,213p,213q,213r,213s,213t,213u,213v,213w,213x, и 214w), се получават по методи, подобни на методите, използвани за получаване на съединения 213b-f.
Съединения 419,415,450,456,475,404,486,
487,417,408и418 могат също да бъдат получени, както е описано по-долу.
118
214w, 404, 408, 415,
417, 418, 419, 450,
456, 475, 486,487
Съединение R1
213m, 419 MeOC(O)-
213η, 415 CO1
119
213ο, 450 HN M· Ϊ
213ρ, 456
213q, 475
213г, 404 M« O ел
213s, 486 ало* Η
213t, 487 ЛЛнХГ^ Η
213u, 417 ж ОМ е
213w, 214w o
213x, 418 H
120 (21 Зп) се изолира като смес от диастереомери (съотношение син: анти изомер 6:4) (1.43 g, 82%) под формата на бяло твърдо вещество: температура на топене 206-10°С; lR(KBr)3288,1787,1680,1657, 1651,1619,1548,1440,1256,1135; >HNMR(D6-DMSO) δ 8.75 (0.4Н, d), 8.55 (0.6H, d), 8.45 и 8.43 (1H, 2 xd), 7.50 (1H, d), 7.42 (1H, s), 7.40-7.27 (5H, m), 7.01 (1H, d), 6.11 (2H, s), 5.67 (0.6H, d), 5.43 (0.4H, s), 5.10-5.00 (1H, m), 4.90-4.59 (3.5H, m), 4.45-4.25 (1.5H, m), 3.47-3.20 (1H, m), 3.20-2.70 (2H, m), 2.65-2.35 (1H, m), 2.35-2.00 (3H, m),2.00-1.75 (2H,m), 1.65-1.40 (2H,m). Анализ: Изчислено за C, 60.20; H, 5.23; N, 9.68. Получено: C, 60.08; H, 5.32; N, 9.50. MS (ES+) 580 (M+ + 2, 35%),579(M++1,100),404(5),367(5),236(7), 107(5).
(213o) антиизомер под формата на бяло пенесто твърдо вещество (0.73 g, 69%): температура на топене 135-40°С; [a]D 21 -37.3° (с 0.1, СН2С12); 1R (КВг) 3452,3310,1790,1664,1659,1650,1549,1425, 1258,1121; ΉNMR(D6DMSO)δ 10.11 (lH,s), 8.77 (1H, d), 8.57 (1H, d), 8.01 (1H, s), 7.76 (1H, d), 7.55 (1H, d), 7.45-7.25 (6H, m), 5.43 (1H, s), 5.08-5.00 (1H, m),4.954.73 (1H, m), 4.76 и4.68 (2H, dd), 3.40-3.20 (1H, m), 3.09 (1H, dd), 3.02-2.75 (1H, m), 2.45-2.06 (4H, m), 2.06 (3H, s), 2.00-1.75 (2H, m), 1.70-1.40 (2H, m). Анализ: Изчислено за CjoHjjNjO^OJSHjO: C, 59.54; H, 5.75; N, 11.57. Получено: C, 59.40; H, 5.62; N, 11.50. MS (ES+) 593 (M+ + 2,33%), 592 (M+ +1,100), 574 (7), 487 (7), 475 (6), 385 (9), 373 (26), 318 (14), 296 (11), 266 (10), 221 (22).
(21 Зр) се изолира под формата на пяна (1.2 g, 77%): [a]D M-l 15° (с0.20,CHjCL,); lR(KBr)3368,2946, 1794,1654,1609,1540,1505,1421,1277,1175,1119,980; Ή NMR (D6-DMSO) δ 10.1 (1H, s), 8.80 (0.5H, d, J = 6.6), 8.60 (0.5H, d, J=7.2), 8.40-8.36 (1H, 2d), 7.82 (2H, d, J = 8.0), 7.41 (5H, bs), 6.86 (2H, d, J = 8.6), 5.72 (0.5H, d, J=5.0), 5.49 (0.5H, bs), 5.13-5.07 (1H, m), 4.95Λ65 (2.5H, m), 4.49-4.38 (2.5H, m), 3.49-3.30 (2H, m), 3.21,2.79 (2H, m), 2.40-1.41 (7H, m). MS (ES+) 551.
(213 q) се изолира под формата на бяло стъклообразно твърдо вещество (80%): температура на топене 145-149.°С; [a]D 23 -56.0° (с 0.05, СН2С12); 1R (КВг) 3399-3319,1791,1657,1543,1420,1253,1119; Ή NMR (CDClj) δ 9.54 (1Η, s), 7.65 (1H, d, J = 7.9), 7.51 (1H, d, J=6.9), 7.44-7.25 (7H, m), 7.18-7.06 (3H, m), 5.30-
5.20 (1H, m), 5.27 (1H, s), 4.84 (1H, m), 4.79 (1H, d, J = 11.4), 4.56 (1H, d, J = 11.3), 4.47 (2H, m), 3.28 (1H, m),
3.10-2.97 (2H, m), 2.71 (1H, m), 2.47-2.37 (1H, m), 2.26 (lH,d,J= 17.9), 2.09 (lH,m), 1.83,1.70,1.51 (4H,3m).
(213r) се изолира като смес от диастереомери (съотношение син: анти изомер 55:45) под формата на бяло пенесто твърдо вещество (1.46 g, 89%): температура на топене 106-10°С; 1R. (КВг) 3306,2947, 1791,1659,1650,1535,1421,1256,1122; 'HNMR(D6
DMSO) δ 8.76 (0.45Н, d), 8.56 (О.55Н, d), 8.49 и 8.47 (1H, 2 x d), 7.41-7.19 (9H, m), 5.67 (0.55H, d), 5.43 (0.45H, s), 5.11-5.02 (1H, m), 4.86-4.55 (3.5H, m), 4.45-4.25 (1.5H, m), 3.40-3.20 (1H, m), 3.20-2.70 (2H, m), 2.65-2.40 (1H, m), 2.34 (3H, 8), 2.30-1.70 (5H, m), 1.65-1.40 (2H, m). Анализ: Изчислено за C2,H32N4O7: C, 62.66; H, 5.95; N, 10.08. Получено: C, 62.91; H, 6.00; N, 9.70. MS (ES+) 550 (M++ 2,43%), 549 (M+ +1,100), 374 (3), 280 (4), 279 (20),118(5).
(213s) се изолира като анти-изомера под формата на бяло пенесто твърдо вещество (0.64 g, 77%): температура на топене 137-41°С; [a]D 21 -48.2° (с 0.05, СН3ОН); IR. (КВг) 3477,3314,1791,1659,1599,1529, 1499,1406,1256,1122; ‘HNMR(D6-DMSO)6 10.45 (1Н, s), 8.76 (1Н, d), 8.50 (1Н, d), 7.86 (2Н, d), 7.69 (2Н, d), 7.41-7.20 (10Н, ш), 5.43 (1Н, s), 5.08-4.98 (1Н, ш), 4.90-4.73 (1Н, ш), 4.76 и4.68 (2Н, dd), 3.67 (2Н, s), 3.40-
3.20 (1Н, m), 3.09 (1H, dd), 3.02-2.75 (1H, m), 2.39 (1H, dd), 2.30-2.00 (3H, m), 2.00-1.75 (2H, m), 1.70-1.40 (2H, m). Анализ: Изчислено за C ^Η^Ο^Ο.δ^Ο: C, 63.90; H,5.66;N, 10.35. Получено: C, 63.68; H, 5.67; N, 10.24. MS(ES+)669(M++2,40%),668(M++1,100),640(12), 435 (18),425 (23),403 (33), 328 (17), 302, (32), 274 (22), 197(16),138(17).
(213t) се изолира под формата на бяло пенесто твърдо вещество (0.63 g, 80%): температура на топене 159-64°С; [a]D 21 -37.0° (с 0.05, CH3OH);IR (КВг) 3463,3321,1790,1680,1658,1650,1644,1595,1525,1501, 1408,1251,1113,933; 'HNMR(D6-DMSO)610.13 (1Н, s), 8.76 (1Н, d), 8.48 (1Н, d), 7.85 (2Н, d), 7.68 (2Н, d), 7.40-7.25 (5Н, ш), 5.43 (1Н, s), 5.08-4.95 (1Н, ш),4.924.73 (1Н, ш), 4.76 и4.68 (2Н, dd), 3.40-3.20 (1Н, т), 3.09 (1Н, dd), 3.02-2.75 (1Н, т), 2.39 (1Н, dd), 2.35-2.00 (6Н, т), 2.00-1.75 (2Н, т), 1.70-1.40 (2Н, т), 0.93 (6Н, d). Анализ: Изчислено за ί/Η,,Ν^^Ο.δΙ^Ο: С, 61.67; Η,6.27;Ν, 10.90. Получено: С, 61.49; Н, 6.24; Ν, 10.86. MS(ES+)635(M+ + 2,39%),634(M++1,100),484(10), 427 (9), 274 (18),268 (37), 204 (19), 117 (13).
(213u) се изолира под формата на бяло твърдо вещество (81%): температура на топене 120-132°С; IR (КВг) 3361-3334,1792,1659,1585,1536,1499,1457, 1416,1340,1236,1126,989; Ή NMR (000,)67.39-7.29 (6Н, ш), 7.12 (1Н, s), 7.03 (1Н, s), 6.92,6.83,6.48 (приблизително ЗН, 3d, J = 8.1,7.5,8.1), 5.57 (d, J = 5.3), 5.27 (1Н, s), 5.23-5.06,4.91-4.71,4.64-4.43, (6Н, Зш), 3.92, 3.91,3.89,3.88(9Н,4s),3.32-2.70,2.52-2.08,1.91,1.63 (1Н,4т).
(213 ν) се изолира под формата на бяло твърдо вещество (78%): температура на топене 121 -7°С; IR (КВг) 3534-3331,1791,1659,1528,1420,1256,1122; Ή NMR (CDC13) δ 8.34-8.29 (1Η, m), 7.98-7.87 (2H, m), 7.68-7.45 (4H, m), 7.34-7.24 (5H, m), 7.04 (d, J= 6.8), 6.78
121 (d, J = 7.8), 6.66 (d, J=7.7), 6.48 (2H, d, J = 7.5), 5.56 (d, J = 5.4), 5.15 (1H, s), 5.30-5.14,5.0,4.89 (d, J = 11.2), 4.714.41 (6H), 3.18-2.80,2.50-2.27,2.08-1.60 (11H, 3m).
(213 w) се изолира като смес от диастереоизомери (65/35) под формата на бяло твърдо вещество (0.9 g, 65%): температура на топене 110-115°С (разлагане); IR (КВг) 3409,2945, 1792,1658,1606,1534,1486, 1420,1330,1276,1209,1122,980,960; 'HNMRiCDCl,) δ 7.66 (0.35Н, d, J=6.9), 7.46-7.20 (7H, m), 6.93 (0.35H, d, J = 7.7), 6.85 (0.65H, d, J = 7.6), 6.73 (0.65H, d, J = 7.6), 5.96 (0.35H, bs), 5.85 (0.65H, bs), 5.56 (0.65H, d, J = 5.2), 5.28 (0.35H, bs), 5.20-4.98 (2H, m),4.964.40(4H, m), 3.282.55 (3H, m), 2.53-2.32 (1H, m), 2.23 (6H, 2s), 2.03-1.40 (7H, m). MS (ES) 577, (ES+) 579.
(213x) се изолира под формата на безцветен прах (691 mg, 86%): температура на топене 150-70°С; [aVMO.rtcO.lO.MejCCtylR (КВг) 3313,1791,1679, 1654,1597,1528,1501,1457,1407,1371,1315,1255,1184, 1122,933; ‘HNMR (d6-DMSO) δ 8.75 (1Н, d), 8.47 (1H, d), 7.84 (2H, d), 7.66 (2H, d), 7.35 (5H, m), 5.43 (1H, s), 5.06-5.00 (1H, m), 4.904.64 (3H, m), 4.46-4.26 (2H, m), 3.16-2.86 (2H, m), 2.45-2.05 (5H, m), 2.07 (3H, s), 2.001.84 (2H, m), 1.68-1.56 (2H, m); Анализ: Изчислено за C^Np^HjO: C, 59.11; H, 5.79; N, 11.49. Получено: C, 59.38; H, 5.66; N, 11.31; MS (ES+) 614 (100%), 592 (M+ + 1.66).
(415) се получава по подобен метод както съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (297 mg, 84%): температура на топене 158-62°С; [a]D 24 109.5° (с 0.1, CHjOH); IR(KBr) 3700-2500 (br), 1783,1659, 1650,1538,1486,1439,1257,1037; 'HNMR(CD3OD)6 7.48 (1H, dd), 7.35 (1H, d), 6.88 (1H, d), 6.03 (2H, s), 5.25-
5.15 (1H, m), 5.02-4.90 (1H, m), 4.634.45 (2H, m), 4.30-
4.20 (Ш, m), 3.57-3.30 (1H, m), 3.20-3.05 (1H, m), 2.75-
2.10 (5H, m), 2.10-1.60 (4H, m). MS (ES+) 488 (M+, 25%), 487 (M+-1,100),443(8),387(3),315(5), 150(6), 127(5), 113 (8). Точна маса, изчислена за C22H25N4O9 (МН+): 489.1621. Получена: 489.1648.
(450) се получава по подобен метод както съединение 214е, който дава бяло пенесто твърдо вещество (378 mg, 94%): температура на топене 1759°С; [a]D 22 -91.7° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3700-2500 (br), 3319,1659,1590,1553,1427,1260; ‘HNMR(CD3OD) δ 8.01 (1Н, d), 7.74 (1H, dd), 7.58 (1H, d), 7.45-7.35 (1H, m), 5.25-5.15 (1H, m), 5.054.90(1H, m), 4.60-4.45 (2H, m), 4.30-4.20 (1H, m), 3.55-3.30 (1H, m), 3.20-3.00 (1H, m), 2.75-2.20 (5H, m), 2.14 (3H, s), 2.20-1.60 (4H). Анализ: Изчислено за C^H^O,· 1.511,0: C, 52.27; H, 5.72; K, 13.25. Получено: C, 52.31; H, 5.86; N, 12.85. MS (ES+) 501 (M+,26%),500(M+-l, 100),328(2), 149(3), 113(3).
(456) се получава по подобен метод както съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (0.73 g, 72%): температура на топене >260°С; [ajp20 -66° (с 0.34, МеОН); IR. (КВг) 3401,2946,1651,1609,1584, 1506,1426,1277,1257,1177; 'HNMR(d6-DMSO)6 10.2 (1Н, много широк bs), 9.17 (1Н, bs), 8.65 (lH,s), 8.37 (1Н, d, J=5.4), 7.81 (2H, d, J=8.2), 6.87 (2H, d, J = 8.4), 5.24 (1H, m), 4.92-4.86 (1H, m), 4.41-4.32 (2H, m), 3.68-3.21 (3H, m), 3.12-2.79 (1H, m), 2.50-1.42 (7H, m). MS(ES+)459.
(475), се получава по подобен метод на описания за съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (79%): температура на топене 150°С (размекване) 190-210°С; [a]D 23 -97.5° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг)3319, 1658,1650,1549,1421, 1256; 'HNMR (CD3OD)6 7.61 (1Н,d,J=8.0),7.43(1Н,d,J=8.1),7.21 (2H, m), 7.05 (1H, m), 5.21 (1H, m), 5.07-4.77 (1H, m), 4.54 (2H, m), 4.23 (lH,m), 3.46 (1H, m), 3.14 (1H, m), 2.66-1.71 (9H,m).MS(ES+,m/z),482(M+-1,100%).
(404), се получава по подобен метод както съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (0.79 g, 86%): температура на топене 156-9°С; [а]в и -119.7° (с 0.1, СН3ОН); IR(KBr) 3700-2500 (br), 3387, 3309,2956,1785,1659,1650,1535,1422,1278; 'HNMR (CD3OD) δ 7.46-7.15 (4H, m), 5.25-5.15 (1H, m), 5.02-
4.90 (1H, m), 4.58-4.45 (2H, m), 4.30-4.20 (1H, m), 3.553.30 (1H, m), 3.20-3.05 (1H, m), 2.80-2.20 (4H, m), 2.41 (3H, 8), 2.20-1.60 (5H, m). MS (ES+) 458 (M+, 27%), 457 (M+-1,100),413(13),339(8),285(5), 134(6), 127(11). Точна маса, изчислена за C22H27N4O7 (МН+) : 459.1880. Получена: 459.1854.
(486) се получава по подобен метод, както съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (325 mg, 89%): температура на топене 165-9°С; [а]в и -69.1 ° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3700-2500 (br), 3318, 1658,1599,1530,1505,1407,1258; ‘HNMR(CD3OD) δ 7.85 (2Η, d), 7.69 (2H, d), 7.38-7.20 (5H, m), 5.25-5.15 (1H, m), 5.054.90 (1H, m), 4.574.45 (2H, m), 4.304.20 (1H, m), 3.70 (2H, s), 3.55-3.30 (1H, m), 3.20-3.00 (1H, m), 2.75-1.60 (9H, m). Анализ: Изчислено за CnH31N5O8· 1.5H2O: C, 57.61; H, 5.67; N, 11.58. Получено: C, 57.81; H, 5.74; N, 11.47. MS (ES+) 577 (M+, 33%), 576 (M+ -1,100), 502 (2).
(487) се получава по подобен метод, както съединение 214е, който дава бяло пенесто твърдо вещество (335 mg, 93%): температура на топене 17680°С; [a],,22 -88.0° (с 0.1, CHjOH); IR (КВг) 3700-2500 (br),3321,2960,1781,1660,1597,1529,1407,1258,1187; Ή NMR (CD3OD) δ 57.86 (2H, d), 7.69 (2H, d), 5.25-
5.15 (1H, m), 5.054.90 (1H, m),4.604.45 (2H, m), 4.30-
4.20 (1H, m), 3.57-3.30 (1H, m), 3.20-3.00 (1H, m), 2.751.60 (12H, m), 1.00 (6H, d). Анализ: Изчислено за C26H33N5O8«H7O: C, 55.61; H, 6.28; M, 12.45. Получено: C, 56.00; H, 6.37; N, 12.15. MS (ES+) 543 (M+, 31%),
122
542 (М+-1,100),498(2),468(3).
(417) се получава по подобен метод на този, описан за съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (0.63 g, 92%): температура на топене 145155°С (приблизителна, неостра); [α]0 27 -114.6° (с 0.11, CH3OH);IR (КВг) 3327,1658,1586,1548,1501,1416, 1341,1238,1126; 1HNMR(CD3OD)67.22(2H,m),5.21 (1Н, m), 5.00 (1H, m), 4.56,4.49 (2H, 2m), 4.25 (1H, m),
3.88 (6H, s), 3.80 (3H, s), 3.55-3.43 (1H, m), 3.12 (1H, m), 2.71 -1.70 (9H, m). Анализ: Изчислено за C24H30N4Ol0 10 •2Н2О: C, 50.52; H, 6.01; N, 9.82. Получено: C, 50.49;
H, 6.05; N, 9.68. MS (ES+, t/2) 533 (M+ -1,100%).
(408) се получава по подобен метод на този, описан за съединение 214е, който дава бяло твърдо вещество (73%); температура на топене 157-165°С 15 (неостра); [a]D 27 -140.5° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3325, 1658,1531,1420,1278,1257; ‘HNMR(CD3OD)88.338.28 (1Н, m), 8.01-7.78 (2Н, m), 7.71 (1Н, d, J=6.0), 7.597.52 (ЗН, m), 5.27 (1Н, m), 5.12-5.03 (1H, m), 4.55 (2H, m), 4.25 (1H, m), 3.64-3.43 (1H, m), 3.24-3.12 (1H, m), 2.80- 20
I. 67 (9H, m). Анализ: Изчислено за C25H26N4O7»2H2O: C, 56.60; H, 5.70; N, 10.56. Получено: C, 56.70; H, 5.80;
N, 10.33. MS (ES+, m/z), 493 (M+-1,100%).
(214w), се получава по подобен метод, както съединение 214е, който дава 210 mg (62%) бяло твърдо вещество: температура на топене >260°С; [a]D 20 5 93° (с 0.20, МеОН); IR (КВг) 3401,2948,1651,1604,
1559,1486,1421,1325,1276,1210; 'HNMR(d6-DMSO) δ 9.39 (1Н, bs), 8.29 (1H, d, J=5.9), 7.55 (2H, s), 6.64 (1H, d, J=6.1), 5.79 (1H, s), 5.25-5.21 (1H, m), 1.90-1.82 (1H, m), 4.41-3.69 (2H, m), 3.47-3.20 (3H, m), 2.97-2.91 (1H, m), 2.23 (6H, s), 2.25-1.60 (7H, m).
550q R=Et
213y R=Bn (550q) се синтезира по методи, използвани за получаване на 21 Зе, които дават 550q.
(21 Зу) се синтезира по методи, използвани за получаване на 21 Зе, които дават 21 Зу.
(412а) се синтезира по методи, приложени за получаване на 550q, като се използва 513а-1, което дава 412а.
(412Ь) се синтезира по методи, приложени за получаване на 550q, като се използва 513а-2, което дава412Ь.
(412с) се синтезира по методи, приложени за получаване на 550q, като се използва 513b-1, което дава412с.
(412d) се синтезира по методи, приложени за получаване на 550q, като се използва 51ЗЬ-2, което дава4Ш: ΉNMR(CDC13)δ9.5(lH,d),8.9(lH,d),
8,y5 (lH,d), 7.9-7.8 (2Ндп), 7.8-7.65 (2H,m), 6.55 (lH,d), 5.55 (lH,d), 5.25-5.1 (2H,m), 4.75^1.65 (lH,m), 4.65-4.6 (lH/η), 4.4-4.3 (1Цт),325-3.15 (1Цт), 3.15-3.05 (1Ндп), 2.95-2.8 (2Щп), 2.55-2.4 (2Ндп), 2.15-1.5 (14Ндп).
(412е) се синтезира по методи, приложени за получаване на 550q, като се използва 513f-1, което дава412е.
(412f) се синтезира по методи, използвани за получаване на 550q с използване на 513f-2, като се получава 412f.
Съединения 410 и 412 се получават по методи, използвани за получаване на 605 от 604.
123
502y, 502z 410, 412
Съединение R1
502y, 410 0
502z, 412 5?
(410) се пречиства чрез бърза хроматография (5-25% метанол в дихлорометан), като се получават 296 mg (94%) безцветно твърдо вещество: температура на топене 90-200°С; IR (КВг) 3338,3096,2950, 1787,1726,1657,1546,1420,1279,1258,1125,1092,984, 933; 1HNMR(CD3OD)6 8.41 (ΙΗ,ά),8.13(ΙΗ,ά),7.547.41 (ЗН, m),7.20(lH,d), 5.19-5.11 (1Н,т), 4.54-4.30 (1H, m), 3.27 (1H, m), 3.18-3.03 (1H, m), 2.81-2.64 (2H, m),
2.56-1.59 (7H, m). Анализ: Изчислено за C^HjjN^S . 2.5H2O: C, 46.05; H, 5.49; N, 11.31. Получено: C, 46.36; H, 5.25; N, 11.10. MS (ES+) 449 (M -1,80%), 113 (100). Точна маса, изчислена за C19H23N4O7S (МН+): 451.1287. Получена: 451.1295.
(412) се получава по подобен метод на този, описан за съединение 605, който дава бяло стъклообразно твърдо вещество (69%); температура на топене 138-141°С; [a]D 23 -105.5° (с 0.5, СН2С12); IR(KBr) 3375,1787,1659,1515,1421,1278,1256; 'HNMR(CDClj) δ 9.32 (1Н,т), 8.79 (lH,m), 8.47 (lH,m), 7.86-7.64 (4H, m), 5.31,5.18,4.59,4.37 (4 или 5H, m), 3.55-2.76,2.492.39, 2.05, 1.65 (11H, 4 m). Анализ: Изчислено за C^H^NO,. 1 ,5H2O: C, 55.17; H, 5.40; M, 13.40. Получено:^ 54.87; H, 5.22; N, 13.15.MS(ES+,m/z)494(M+-1, 100%).
(502y) се синтезира по методи, използвани за получаване на 604 от 603, които дават бледокремав прах: температура на топене 120-180°С; [а]о“-109° (οΟ.Ιδ,εΗ,Ο,);®^ (КВг) 3478,3327,1670,1582,1543, 1421,1279,1257,1155; «NMR(CDC13,CD3OD)08.04 25 (1Н, т), 7.49 (1Н, т), 7.38 (1Н, т), 7.17 (1Н, т), 5.175.01 (2Н, т), 4.86 (1Н, т), 4.61-4.50 (1Н, т), 3.45-3.29 (2Н, т), 3.21-3.03 (1Н, т), 2.79-2.54 (ЗН, т), 2.43-2.33 (1Н, т), 2.11-1.66 (5Н, т), 1.44 (9Н, s). Анализ: Изчислено за ϋ^Η^Ν,Ο,ε,Η,Ο: С, 49.56; Н, 6.07; Ν, 16.86; 3, 30 5.51. Получено: С, 49.51; Н, 5.93; Ν, 16.31; S, 5.17. MS (ES+) 586 (100%), 564 (М+ + 1,1.59). Точна маса, изчислена за C^H^N^S (МН+): 564.2240. Получена: 564.2267.
(502z) се получава по подобен метод на този, 35 описан за съединение 604, който дава бледожълто твърдо вещество (90%); температура на топене 142145°С; [a]D 24 -136.5° (с 0.06, СНД); 'HNMR(CDC13) δ 9.51-9.4 6 (1Н, m), 9.11 (1H, s), 8.83 (1H, d, J = 7.8), 8.53 (1H, d, J=5.5), 7.89-7.83 (2H, m), 7.77-7.65 (2H, m), Ο 7.55 (1H, d, J=7.2), 7.18 (1H, d, J=2.7), 5.26-5.12 (2H, m),
4.87 (1H, m), 4.59 (1H, m), 3.25-3.12 (2H,m), 2.95-2.76 (2H,m),2.59-2.38,2.18-1.94,1.70(5H,3m), 1.44(9H,s).
124
Съединение R4 R1
415а a/ /ΊΟ
415b <Ж ,σχ
415c /ΊΟ
214w-l /ΊΟ
214w-2 /ΊΟ
214w-3 /ΊΟ
214w-4
214w-5 /г-Q
214w-6 X)
214w-7 /Ю
412g ΧΟ
412h /ΊΟ
125 (415а),(415b),(415c),214w-l),214w-2),214w-3),
214w-4), (214w-5), (214w-6), (214w-7), (412g) и (412h) се синтезират по методи, използвани за получаване на 550q.
(415) се синтезира по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 415.
(214w) се синтезира по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 214w.
Съединение R
2100k 'Чо
21001 Чз
2100m
2100η
2100ο -ΊΟ
(2100k) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава смес от диастереоизомери (75/25) под формата на бяло твърдо вещество (258 mg, 83%): температура на топене 101°С; [a]D“ 96°(сО.2,СН2С12); 1R (КВг) 3328,2935,2978,1732,1669, 1603,1483,1450,1414,1237,1155,1082,989,755; ‘HNMR (CDC13) δ 7.84-7.80 (2Н, m), 7.54-7.17 (8Н, m), 7.06-6.99 (1Н, m), 6.25 (1H, d, J = 7.9H), 5.41 (0.75H, d, J = 5.4H), 5.31 (0.25H, bs), 5.23-5.09 (1H, m), 4.93-4.87 (1H, m), 4.68-
4.51 (2H, m), 4.40-4.33 (0.25H, m), 4.24-4.14 (0.75H, m), 3.95-3.70 (1H, m), 3.30-3.13 (1H, m), 3.14-2.78 (5H, m),
2.47-2.21 (2H, m), 2.05-1.50 (5H,m). Анализ: Изчислено за C2,H32N4O7 ,0.5HjO: C, 62.47; H, 5.97; N, 10.05. Получено: C, 62.17; H, 5.83; N, 9.97. MS (ES+) 549.
(21001) се получава по подобен метод, както 21 Зе (74%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене 172-80°С; [a]D 23 -91.5° (с 0.1,01,0/:^(831)3290,1792,1677,1657,1642,1544,
126
1425,1280,1259,1124,977; lHNMR(CDCl3)67.80(2H, m), 7.46 (3.5H, m), 7.00 (1H, d, J = 6.7), 6.48 (0.5H, d, J = 7.9), 5.55 (0.5H, d, J = 5.3), 5.19 (2H, s + m), 4.93 (0.5H, m), 4.62 (1.5H, m), 4.34 (1H, m), 4.18 (0.5H, m), 3.28-2.70 (4H, m), 2.49-2.29 (2H, m), 205-1.48 (15H, m).
(2100m) се получава по подобен метод, както 21 Зе (76%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене ~140°С, повторно стапяне 187-9°С; [а]в и -96.9° (с0.11,СВД,); lR(KBr) 3507, 3308,3251,1772,1660,1641,1566,1545,1457,1424,1346, 1326,1302,1275,1258,1136,1085,1018,981; :1HNMR (CDClj) δ 7.78 (2Η, m), 7.53 (ЗН, m), 7.19 (4H, m), 6.91 (1H, d, J= 7.4), 6.27 (1H, d, J = 7.6), 5.66 (1H, d, J = 5.3),
5.10 (1H, m), 4.96 (1H, m), 4.75 (2H, m), 4.52 (1H, m), 3.08 (3H,m), 3.03-2.71 (5H,m), 2.48-2.31 (2H,m), 1.90-1.40 (4H,m), 1.22 (lH,m).
(2 ЮОп) се получава по подобен метод на този, описан за съединение 21 Зе, който дава бяло стьклообразно твърдо вещество (76%): температура на топене 112-5°С; [а]о и -62.0° (с0.1,СН2С12); lR(KBr) 3305,1789,1677,1665,1535,1422,1279,1256,1119,942, 700; 'HNMRiCDCy δ 7.84 (2Н, m), 7.58-7.27 (9H, m), 6.99 (1H, d, J=7.8), 5.23 (1H, s), 523-5.11 (1H, m),4.89 (1H, m), 4.76(lH,d, J= 11.3),4.55 (lH,d, J= 11.4),4.58-4.43 (2H,m), 3.30-2.96,2.81-2.69,2.46-237,2.16-1.66(10H, 4m),227(1H, d, J = 17.8). Анализ: Изчислено заС^Н^^О, .0.511,0: C, 61.87; Η, 5.75; Ν, 10.32. Получено: С, 61.88; Η, 5.70; Ν, 10.33. MS (ES+, m/z) 535 (M++l, 100%).
(2 ЮОо) (съдържащо около 7% (2S)) се получава по подобен метод на този, описан за съединение 21 Зе, който дава бяло стьклообразно твърдо вещество (81%): температура на топене 115-7°С; [cc]D 23 -121.8o(c0.11,CH,Cl2);IR(KBr)3326,1792,1659,1535, 1421,1278,1257,1124,978; IHNMR(CDC13)67.82(2H, m), 7.58-7.24 (8H, m), 6.90 (1H, d, J = 7.3), 6.49 (1H, d, J = 7.7), 5.57 (1H, d, J = 5.5), 5.11 (2H, m), 4.91 (1H, d, J = 11.4), 4.57 (1H, d, J = 11.1), 4.81-4.68 (1H, m), 4.65-4.54 (1H, m), 3.18-2.71 2.52-2.30,2.05-1.62 (11H, 3m). Анализ: Изчислено за C^HJ^O,. 0.5H,O: C, 61.87; Η, 5.75; Ν, 10.32. Получено: C, 61.70; Η, 5.71; Ν, 10.15. MS (ES+, m/z) 535 (M++1,94.3%), 557 (100%).
(550n) се получава по подобен метод, както съединение 213е, който дава смес от диастереоизомери (65/35) под формата на жьлтокафяв прах (390 mg, 28%): температура на топене 139-145°С; [a]D n 104° (с 0.2, MeOH); IR (КВг) 3318,2405,2369,1792, 1660,1591,549,1484 1422,1257,1117; 'HNMR(D6DMSO)610.1 (lH,s),8.80(0.65H,d, J= 6.6), 8.58 (0.35Н, d, J = 6.6), 8.59 (1H, d, J = 7.0), 8.06 (1H, bs), 7.83-7.79 (1H, m), 7.61-7.57 (1H, m), 7.47-7.39 (1H, m), 5.61 (0.35H, d, J = 5.0), 5.37 (0.65H, bs), 5.17-5.14 (0.35H, m), 5.085.06 (0.65H, m), 4.92-4.86 (1H, m), 4.67 Л .61 (O.35H, m),
4.47-4.41 (0.65H,m), 4.28-4.11 (1H, 2m), 3.80-3.59 (2H, m),323-2.75 (3H,m),2.61-1.48(7H,m),2.10(3H,s), 1.25 и 1.17 (ЗН, 2t, 1 = 5.8). MS (ES+) 528.
550o (550o) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 Зе, като се получава безцветно твърдо вещество (1.071 g, 80%): температура на топене 15570°С; [a]D a -75.8° (с 0.26, СН,С1,); IR (КВг) 3314 2941, 1791,1658,1545,1420,1341,1312,1252,1181,1118,939, 749; lHNMR(CDCl3)e9.45 (0.5Н, s), 9.34 (0.5H,s), 7.687.62(1Н,т),7.49-7.39(2Н,т),7.33-7.26(1Нщ1),7.18-7.03 (ЗНдп),5.49(0.5Н,б),5.30(0.5 H,s),526-5.13(lH/n),4.904.83 (0.5Н, т), 4.76-4.49 (1Ндп),4.42-4.35 (0.5Н, т), 3.973.74 (1Н,т), 3.72-3.53 (1Ндп), 3.35-2.64 (4Ндп), 2.50-2.37 (1Н,т),220-1.82(5Н/п), 1.69-150(2Н,т), 130-1.19(ЗНдп).
550р (550р) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава смес от диастереоизомери под формата на бяла пяна (820 mg 47%): [a]D 24 -75°(с0.16,01,0,); IR (КВг) 3401,2937,1791,1657, 1609,1539,1505,1423,1277,1177,1118; 'HNMRtOXy δ 8.07-8.05 (1Н, m), 7.67 (2H, d, J= 7.9), 7.38-7.29 (2Hjn) 6.80 (2H, d, J=8.5), 5.49 (0.5H, d, J=4.6), 5.23 (0.5H, bs), 5.24-5.20 (1H, m), 5.12-5.08 (1H, m), 4.68-4.29 (2H, m), 3.92-3.45 (3H, m), 3.32-2.30 (2H, m), 2.80-1.56 (11H, m), 1.21 (3H,t, J = 7.0H).
127
Ο
2И,КМЯН»
Съединение R
503а 504а 286 00
503Ь 504Ь 505Ь Ме
503с 504с 505с ОРЬ Ίό
503d 504d 505d
503е 504е 505е 7
(503а) се получава от 212Ь и (3S.4R) трет-бутил (М-алилоксикарбонил)-3-амино-4-хидрокси-5-( 1 нафтоилокси)пентаноатпо метода, описан за (213е), който дава 533 mg (81%) белезникава пяна: [ot]D 22 81.4° (с 0.5, CH2Cy;IR(KBr) 3342,2976,1719,1664, 1328,1278,1246,1153,1137. 'HNMRCCDCyd 8.86(1Н, d, J = 8.4), 8.21 (1Н, dd, J = 1.3, 7.3), 8.03 (1H, d, J =
8.1),7.88 (1H, d, J= 8.6), 7.66-7.45 (3H, m), 7.23 (1H, d, J= 8.6), 5.96 (1H, d, J=9.2), 5.30 (1H, m), 4.59-4.33 (5H, m),
4.24 (1H, m), 3.96 (1H, m), 329(1H, τ), 2.95 (1H, m), 2.93 (3H, s), 2.69-2.50 (3H, m), 2.36 (1H, m), 1.96 (4H, m), 1.62 (1H, m), 1.41 (9H, s). Анализ: Изчислено за С3|НДО|05. 0.25HjO: C, 55.97; Η, 6.14; Ν, 8.42. Получено: С, 55.90; Η, 6.11; Ν, 8.23. M.S. (ES+) 683 (M+Na, 100%), 661 (M+1,39), 605 (78).
(504a) се синтезира от 503а по метода, използван за получаване на 21 бе от 215е, който дава 446 mg (91%) безцветна пяна: [a]D 21 -lll.e’icO.S.CHjCyjIR
128 (КВг) 3319,2978,2936,1723,1670,1413,1370,1329, 1278,1246,1153. lHNMR.(CDCl3)68.87(lH,d,J=8.9),
8.29 (1Н, d, J=7.2), 8.06 (1H, d, J = 8.3), 7.90 (1H, d, J =
8.2) , 7.66-7.48 (3H, m), 7.37 (1H, d, J' 8.1), 5.61 (1H, d, J - 9.0), 5.31 (1H, m), 5.22 (1H, AB, J = 16.9), 5.09 (1H, AB, J = 16.92), 4.99 (1H, m), 4.65-4.43 (2H, m), 3.28 (1H, m), 2.96 (3H, s), 2.86 (2H, m), 2.59 (1H, m) 2.38 (1H, dd, J =
6.8.13.2) ,2.21-1.70(6H,m), 1.45 (9H,s). Анализ: Изчислено 3aC3lHMN4Ol0S.0.25H2O. C, 56.14; H, 5.85; N, 8.45. Получено: C, 56.11; H, 5.83; N, 8.29. M.S. (ES+) 657 (ΜΙ, 100%).
(286) се получава от 504а по метода, описан за 217, който дава 356 mg (93%) бял прах: температура на топене 120-123°С; [а]о и-121°(сО.194,СН2С12); IR (КВг) 3314,2937,1722,1663,1412,1328,1278,1245, 1195,1132.1HNMR(d6-DMSO)612.63 (1Н, brs), 8.94 (1Н, d, J = 7.4), 8.78 (1Н, d, J = 8.6), 8.26 (2Н, т), 8.11 (1Н, d, J=8.0), 7.77-7.62 (4Н, т), 5.28 (2Н, s), 5.21 (1Н, т), 4.82 (1Н, т), 4.444.29 (2Н, т), 3.31 (1Н, т), 2.98 (ЗН, s), 2.98-2.86 (2Н, т), 2.72 (1Н, d, J=7.3,16.9), 2.40 (1Н, т), 2.24-1.84 (4Н, т), 1.69 (2Н, т). Анализ: Изчислено за C^H^Np^S ,Н2О: С, 52.25; Н, 5.20; N, 9.03. Получено: С, 52.11; Н, 4.97; М, 8.89. M.S. (ES+) 601 (М-1, 100%).
(503b) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 Зе, като се получава белезникав прах (671 mg, 88%): температура на топене 90-120°С; IR (КВг) 3345,2977,1727,1664,1532,1450,1423,1369, 1323,1310,1276,1257,1154,1101,990,766; 'HNMR (CDC13) δ 7.61-7.55 (2Н, m), 7.51-7.42 (ЗН, m), 6.86 (1Н, d), 5.69 (1H, d), 5.21 (1H, m),4.644.38 (2H, m), 4.154.05 (3H, m), 3.84 (1H, s), 3.31-3.14 (2H, m), 2.97-2.87 (1H, m), 2.94 (3H, s), 2.76 (3H, s), 2.64-2.48 (3H, m), 2.39-2.29 (1H, m), 2.04-1.61 (5H, m). Анализ: Изчислено за Ό,,Η,,Ν,Ο,,S.H2O: C, 52.46; Η, 6.11; Ν, 9.87; 8,4.52. Получено: С, 52.34; Η, 5.92; Ν, 9.56; S, 4.44. MS (ES+) 714 (47%), 692 (M+ +1,84), 636 (100).
(504b) се синтезира по подобен метод, както съединение 216b, като се получава безцветен прах (601 mg, 93%): температура на топене 75-115°С; [а]с и -104° (с 0.26, СЦСЦ; IR(KBr) 3324,2977,2935,1730, 1670,1525,1452,1422,1369,1317,1276,1256,1222,1155, 1107,990,766; Ή NMR (CDC13) δ 7.68-7.61 (2H, m),
7.47-7.38 (ЗН, m), 7.32-7.24 (1Н, m), 5.56 (1Н, d), 5.36-
5.24 (lH,m), 5.04 (1H, d),4.88 (1H, d),4.864.77 (1H, m), 4.64-4.39 (2H, m), 3.32-3.17 (1H, m), 2.97-2.85 (1H, m), 2.93 (3H, s), 2.76 (3H, s), 2.80-2.71 (1H, m), 2.65-2.49 (lH,m),2.41-2.30(lH,m), 2.12-1.61 (6H,m), 1.42(9H,s). Анализ: Изчислено за C3iH39N5OhS. HjO: C, 52.61; H, 5.84; N, 9.90; S, 4.53. Получено: C, 52.94; H, 5.69; N, 9.72; 3,4.51. MS (ES+) 712 (31%), 707 (100), 690 (M+ +1, 41),634(55).
(505b) се синтезира по подобен метод, както съединение 217, като се получава безцветен прах (499 mg, 96%): температура на топене 95-145°С; [а]в и -137° (с 0.12, MeOH);IR(KBr) 3323,2936,1732,1665, 1529,1452,1421,1312,1275,1256,1221,1183,1153,1135, 1101,990; ‘HNMR(CD3OD) δ 7.67-7.56 (2Н, m), 7.49-
7.38 (4Н, m), 5.23-5.12 (1Н, m), 5.02 (1H, d), 4.79-4.73 (1H, m), 4.52-4.34 (3H, m), 3.48-3.25 (2H, m), 3.03-2.85 (2H, m), 2.94 (3H, s), 2.74 (3H, s), 2.79-2.66 (1H, m), 2.52-
2.38 (1H, m), 2.29-2.14 (1H, m), 2.04-1.70 (4H, m). Анализ: Изчислено за C27H31N5OnS.H2O: C,49.77;H,5.18; N, 10.75;8,4.92.Получено:С,49.83;Н,5.01;К 10.27; S, 4.84. MS (ES+) 746 (42%), 632 (M -1,100), 386 (60). Точна маса, изчислена за C27H32N5OnS (МН+) : 634.1819. Получена: 634.1807.
(503с) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 Зе, като се получава безцветно твърдо вещество (446 mg, 84%): IR(KBr) 3345,2976,2935, 1727,1664,1603,1535,1483,1451,1416,1395,1369,1328, 1297,1277,1237,1155,1135,1076,990,755; 'HNMR (CDClj) δ 7.98-7.89 (1Η, m), 7.55-7.45 (1H, m), 7.39-7.18 (3H, m), 7.14-7.07 (1H, m), 7.00-6.90 (3H, m), 6.75 (1H, d),
5.57-5.50 (1H, m), 5.21-5.09 (H, m), 4.64-4.42 (2H, m),
4.36-4.12 (3H,m), 3.95-3.87 (lH,m), 3.39-3.18 (lH,m), 3.00-2.82 (1H, m), 2.95 (3H, s), 2.69-2.48 (3H, m), 2.422.28 (1H, m), 2.07-1.62 (6H, m), 1.42 (9H, s). Анализ: Изчислено за C33H42N4O, ,S.H2O: C, 54.99; H, 6.15; N, 7.77; 8,4.45. Получено: C, 54.95; H, 5.95; N, 7.34; S, 4.20. MS (ES+) 725 (26%), 720 (47), 703 (M+ +1,34), 433 (100),403(89).
(504c) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 бе като се получава безцветен прах: температура на топене 85-100°С; [а]0 22-91.3° (с 0.52, CH2Cl2);IR(KBr) 3328,2978,2935,1732,1669,1603, 1524,1483,1450,1396,1369,1296,1276,1237,1155,1132, 1082,989,755; Ή NMR (CDC3) δ 8.03-7.98 (1H, m), 7.52-7.44 (1H, m), Ί3Ί-Ί.0Ί (5H, m), 7.01-6.92 (3H, m),
5.52 (1H, d), 5.28-5.20 (1H, m), 5.06-4.84 (3H, m), 4.64-
4.39 (2H, m), 3.32-3.14 (1H, m), 2.99-2.88 (1H, m), 2.94 (3H, s), 2.65-2.45 (2H, m), 2.39-2.29 (1H, m), 2.12-1.58 (6H, m), 1.40 (9H, s). Анализ: Изчислено за CjjH^Oj.S: C, 56.56; H, 5.75; N 8.00; S,4.58. Получено: C, 56.37; H, 5.84; N, 7.69; 3,4.37. MS (ES+) 723 (30%), 718 (100), 701 (M++1,23),645(59).
(505c) се синтезира по подобен метод, както съединение 217, като се получава безцветна пяна (252 mg, 72%): температура на топене 90-125°С; [a]D n -133°(c0.11,MeOH);IR(KBr)3314,2938,1792,1734, 1663,1604,1535,1483,1448,1415,1250,1132,756; Ή NMR (D6-DMSO) δ 8.81-8.76 (1H, m), 7.92 (1H, d)/ 7.68-7.54 (2H, m), 7.41-7.25 (3H, m), 7.16-6.91 (4H,m), 5.13-4.98 (2H, m), 4.72-4.63 (1H, m), 4.37-4.21 (2H, m),
129
2.92 (ЗН, S), 2.90-2.60 (ЗН, m), 2.35-2.26 (1Н, m), 2.172.05 (2H,m), 1.99-1.80 (2H,m), 1.61-1.50(lH,m). Анализ: Изчислено за: 0^11^14,0^0.5^0:(2,53.29; Η, 5.09; Ν, 8.57; S, 4.90. Получено: С, 53.57; Η, 5.18; Ν, 8.32; 3,4.75. MS (ES+) 643 (Μ-1,100%).
(503b) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 Зе, като се получава безцветно твърдо вещество (563 mg, 90%): IR(KBr) 3349,2978,2935,1724, 1664,1583,1536,1489,1443,1370,1327,1271,1226,1189, 1155,1073,990,755; Ή NMR(CDC3)6 7.77 (lH,d), 7.67 (1H, m), 7.45-7.10 (6H, m), 7.00 (2H, d), 5.93-5.80 (1H, m),
5.36- 5.30 (1H, m), 4.63-4.24 (5H, m), 4.15-4.09 (1H, m),
3.37- 3.22 (1H, m), 2.98-2.74 (1H, m), 2.94 (3H, s), 2.702.47 (3H, m), 2.40-2.30 (1H, m), 2.15-1.60 (5H, m), 1.42 (9H, s). Анализ: Изчислено за C33H42N4OhS.H2O: C, 54.99; H, 6.15; N, 7.77; 3,4.45. Получено: C, 54.60; H, 5.88; N, 7.49; 3,4.50. MS (ES+) 725 (19%), 720 (91), 703 (M+ +1,74), 647 (76), 629 (100), 433 (78).
(504d) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 бе, като се получава безцветен прах (466 mg, 85%): температура на топене 75-100°С; [ct]D 22 -99.3° (с 0.60, СН2С12); IR(KBr) 3335,2978,2937,1728, 1669,1584,1525,1487,1444,1416,1369,1328,1272,1227, 1188,1155,989,754; 'HNMR(CDC13) δ 7.82-7.77 (1Н, m), 7.66-7.65 (1H, m), 7.46-7.32 (4H, m), 7.26-7.10 (2H, m), 7.04-6.98 (2H, m), 5.68 (1H, d), 5.37-5.31 (1H, m), 5.11 (1H, d), 5.02-4.88 (2H, m), 4.66=1.42 (2H, m), 3.35-3.17 (1H, m), 2.98-2.89 (1H, m), 2.96 (3H, s), 2.84-2.78 (1H, m), 2.72-2.47 (1H, m), 2.42-2.32 (1H, m), 2.14-1.58 (6H,m), 1.43 (9H. s). Анализ: Изчислено за C33H40N4OnS: C, 56.56; H, 5.75; N, 8.00. Получено: C, 56.36; H, 5.82; N, 7.71. MS (ES+) 723 (56%), 718 (90),701 (M++1,36), 645 (100).
(505d) се синтезира по подобен метод, както съединение 217, като се получава безцветна пяна (353 mg, 73%): температура на топене 80-115°С; [a]D 23 138° (с 0.11, МеОН); IR (КВг) 3327,2937,1728,1666, 1584,1529,1487,1443,1413,1328,1273,1227,1189,1155, 1134,989,754; Ή NMR(D6-DMSO) δ 8.82 (1Н, d), 7.767.72 (1H, m), 7.61-7.53 (2H, m), 7.48-7.32 (4H, m), 7.24-
7.17 (1H, m), 7.11-7.06 (2H, m), 5.14-S.06 (3H, m), 4.734.64 (1H, m), 4.38-4.24 (2H, m), 2.92 (3H, 8), 2.89-2.61 (3H, m), 2.38-2.27 (1H, m), 2.19-2.06 (2H, m), 2.02-1.79 (3H, m), 1.63-1.52 (1H, m). Анализ: Изчислено за С^ДО.^.О^О: C, 53.29; H, 5.09; N, 8.57; S,4.90. Получено: C, 53.24; H, 5.14; N, 8.34; 8,4.86. MS (ES+) 643 (M-1,100%), 385 (62).
(503e) се получава по подобен метод на описания за съединение 21 Зе, който дава белезникаво твърдо вещество (70%): температура на топене 100103°С; [a]D 25 -84.0° (с 0.05, СН2С12); 1R (КВг) 34593359,1722,1664,1514,1368,1328,1278,1247,1155; Ή NMR (CDC13) δ 7.52 (1Η, m), 7.06-6.99 (2H, m), 5.69 (1H, d, J=9.0), 5.23 (1H, m), 4.6M. 16 (6H, m), 3.36-3.19 (1H, m), 2.96 (3H, s), 2.67-2.49,2.42-2.32,2.06-1.89,1.69 (10H,4m), 1.43 (9H,s).
(504e) се получава по подобен метод на описания за съединение 21 бе, който дава бяло твърдо вещество (98%): температура на топене 91-98°С; [а]о и -112.5°С (с 0.06, СН2С12); IR(KBr) 3453-3364, 1727, 1668, 1513,1420, 1368,1245, 1155; 'HNMR (CDC13) δ 7.54 (1Н, d, J=5.3), 7.18 (1H, d, J=7.18), 7.05 (1H, d, J = 5.4), 5.42 (1H, d, J = 8.9), 5.25 (1H, m), 5.02 (2H, m), 4.96=4.87 (1H, m), 4.65=4.42 (2H, m), 3.34-3.17 (1H, m), 2.97-2.93 (1H, m), 2.97 (3H, s), 2.87-2.78,2.732.50,2.38-2.32,2.13-1.88,1.69-1.60(9H,5m), 1.44(9H,s).
(505e). Разтвор на 217 (0.33 g, 0.51 mmol) в сух дихлорометан (3 ml) се охлажда (лед/вода), като се защитава от влагата. При разбъркване се прибавя трифлуорооцетна киселина (2 ml). След отстраняване на охлаждащата баня, разтворът се държи при стайна температура в продължение на 2 h, след което се концентрира във вакуум. Остатъкът се изпарява трикратно от дихлорометана, разпрашава се с диетилетер и се филтрува. Сухият остатък се пречиства чрез бърза хроматография (силикагел, 0-6% метанол в дихлорометан) като дава продукта под формата на бяло стьклообразно вещество (0.296 g, 98%): mp 110-122°С; [а]о и -163.5° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3514-3337,1726,1664,1513,1420,1245,1152,1134, 990; :‘HNMR(CD3OD)d 7.79 (1Н, d, J = 5.2), 7.12 (1Н, d, J=5.2), 5.20 (1Н, т), 5.02-4.72 (2Н, т, маскирана от Η,Ο), 4.59-4.32 (ЗН, т), 3.48-3.29,3.08-2.75,2.50-2.41, 2.31-2.22,2.08-1.89, 1.72-1.63 (11Н, 6 т), 2.95 (ЗН, s).
130
Съединение R1
506а 507а PhC(O)-
506Ь 507Ь MeS(O)2-
506с 507с MeOC(O)-
506g 507g CH3C(O)-
(506а). Разтвор на 212е (321 mg, 0.929 mmol) и (3S) трет-бутилов 3-амино-5-диазо-4-оксопентаноат (198 mg, 0.929 mmol) н дихлорометан (3 ml) се охлажда до 0° и се прибавят Ν,Ν-диизопропилетиламин (0.16 ml, 1.86 mmol) и [2-(1Н-бензотриазол-1-ил)1,1,3,3-тетраметил-урониев тетрафлуороборат (328 mg, 1.02 mmol). Разтворът се разбърква една нощ при стайна температура, разрежда се с етилацетат и се измива с 1М NaHSO„ (х2), с воден разтвор на NaHСО3 (х2) и с луга, изсушава се над магнезиев сулфат и се изпарява. Хроматографията върху силикагел, елуиран с етилацетат, дава 506а (425 mg, 85%) под формата на безцветна пяна: [a]D 23 -124.9° (с 0.2, CH2Cl2);IR(KBr)3332,2111,1728,1658,1532,1421, 1392,1367,1279,1256,1155; 'HNMR(CDC13)87.82 (2Н, m), 7.49 (ЗН, m), 7.28 (1Н, d, J=9.3), 7.05 (1Н, d, 1= 7.3), 5.06 (lH,s), 5.18 (2H,m),4.78 (lH,m),4.62 (lH,m),
3.29 (1H, m), 3.08-2.79 (3H, m), 2.58 (1H, dd, 1= 16.8, 5.6),2.20-1.85 (4H,m), 1.70(lH,m), 1.45(9H,s).MS (ES+) 539.58 (M -1,97.9%) 529.59 (100).
(506b) се получава по подобен метод, както съединение 506а. 74% под формата на жълто-оранжево твърдо вещество: температура на топене 75°С (разлагане); [a]D 20 -92.0° (с 0.036, СН2С12); IR (КВг) 3438,2904,2113,1728,1669,1523,1368,1328,1155; Ή NMR(CDC13) δ 7.48 (1Н, d, J=8.1), 5.83-5.68 (1H, m,), 5.55-5.50 (1H, m), 5.43-5.14 (1H, m), 4.83^.45 (3H, m), 3.40-3.19 (1H, m), 2.98 (3H, s), 2.92-2.30 (4H, m), 2.241.70 (6H,m), 1.43 (9H,s).
(506c) се получава по подобен метод, както съединение 506а, който дава бледожьлта пяна (405 mg, 82%): [«]„“ -144° (с 0.2, СН2С12); IR(KBr) 3339, 2978,2958,2112,1728,1674,1530,1459,1415,1367,1274, 1252,1154,1063; Ή NMR (CDC13) δ 7.23 (1H, d, J =
8.2), 5.51-5.31 (2H, m), 5.21-5.16 (1H, m), 4.77-4.55 (3H, m), 3.68 (3H, s), 3.35-3.18 (1H, m), 3.04-2.51 (4H, m), 2.40-
2.30 (1H, m), 2.09-1.66 (5H, m), 1.45 (9Щ). MS (ES+)493.
(506g) се получана по подобен метод, както съединение 506а. 81%: [a]D a -146.7° (с 0.4, СН2С12);
IR (КВг) 3438,2904,2113,1728,1669,1523,1368,1328, 1155; ’HNMR(CDC13) δ 7.32 (1Н, d), 6.43 (1H, d), 5.50 (1H, s), 5.22 (1H, m), 4.94 (1H, m), 4.77 (1H, m),4.60(lH, m), 3.24 (1H, m), 3.03-2.52 (4H, m), 2.36 (1H, m), 2.101.64 (5H, m), 2.02 (3H, s), 1.45 (9H, s). Анализ: Изчислено за C^HjoNjO,: C, 52.69; H, 6.32; N, 17.05. Получено: C, 52.51;H, 6.27; N, 17.36. MS (ES+) 477 (M+-1,100%).
(507a). 506a (3.0 g, 5.55 mmol) всух дихлорометан (40 ml) се охлажда до 0° и на капки за 4 min се прибавя 30% хидробромна киселина в оцетна киселина (1.1 ml, 5.55 mmol). Сместа се разбърква при 0° в продължение на 9 min и се гаси с воден разтвор на натриев бикарбонат. Продуктът се екстрахира с етилацетат, измива се с воден разтвор на натриев бикарбонат и с луга, изсушава се (MgSO4) и се изпарява, като дава 2.97 g (92%) безцветна пяна: [а]в и -82.3° (с 0.23, CH2C12);IR (КВг) 3333,1726,1659,1530,1458, 1447,1422,1395,1368,1279,1256,1222,1155,728; Ή NMR (CDC13) δ 7.81 (2Н, m), 7.50 (ЗН, m), 7.11 (1Н, d, J = 8.0), 7.01 (1H, d, J = 7.4), 5.20 (2H, m), 5.00 (1H, m), 4.06 (2H, s), 3.28 (1H, m), 3.20-2.70 (4H, m), 2.42 (lH,m),
2.10-1.85 (4H,m), 1.72(lH,m), 1.44 (9H, s). Анализ: Изчислено за C^HjjN.O^r.OJHjO: C, 51.53; Η, 5.72 Ν, 9.24. Получено: С, 51.55; Н, 5.52; Ν, 9.09. MS (ES+) 595,593(М++1).
(507b) се получава по подобен метод, както съединение 507а (68%) под формата на оранжева пяна: [0^-135° (с 0.053, СЩСЦ; 1R (КВг) 3429,2944, 2935,1723,1670,1458,1408,1327,1225,1154,991; Ή NMR(CDClj)δ 7.38 (1Н, d, J=8.2),5.69 (1H, d,J=9.3), 5,43-5.34 (1H, m), 5.07=4.97 (1H, m), 4.70-4.42 (2H, m), 4.12 (2H, s), 3.35-3.17 (1H, m), 3.10-2.69 (4H, m), 2.98 (3H, s), 2.43-2.33 (1H, m), 2.15-1.65 (5H, m), 1.43 (9H, 8). Анализ: Изчислено за C^H^BrN/DgS: С, 42.33; Н, 5.51; N, 9.87. Получено: С, 42.69; Н, 5.52; N, 9.97.
(507с) се получава по подобен метод, както съединение 507а, който дава бледожьлта пяна (320 mg, 78%); [α]^ -107° (с 0.2, C^Cl,); IR (КВг) 3401, 2956,1726,1670,1528,1452,1415,1395,1368,1276,1251,
131
1155,1064; ‘HNMR(CDC13) δ 7.07 (1H, d, 7.6), 5.47 (1H, d, J = 8.1), 5.21-5.16 (1H, m), 5.03-4.94 (1H, m), 4.75 -4.56 (2H, m), 4.06 (2H, s), 3.69 (3H, s), 3.31-3.13 (1H, m), 3.032.92 (2H, m), 2.81-2.58 (2H, m), 2.41-2.31 (1H, m), 2.101.66(5H,m),1.44(9H,s).
(507 g) се получава по подобен метод, както съединение 507а, който дала бледожьлта пяна (84%): [0^-109^(00.1,01,0/:01^)3324,1727,1659,
1535,1458,1444,1423,1369,1279,1256,1223,1155; Ή
NMR (CDC13) δ Ί. 12 (1Η, d, J=7.8), 6.33 (1Η, d, J=7.5), 5.19 (1H, m/4.97 (2H, m), 4.58 (1H, m), 4.06 (2H, s), 3.20 (1H, m), 3.05-2.69 (4H, m), 2.35 (1H, m), 2.14-1.68 (5H,
m), 2.03 (3H, s), 1.44 (9H, s). Анализ: Изчислено за
C2|H3|BrN4O7.O.3H2O: С, 46.99; Η, 5.93; Μ, 10.44.
Получено: С, 46.97; Η, 5.90; Ν, 10.35.
508a, b 284, 285
Съединение R
508а 284 Cl
508b 285 .ώ
(508а). Към разтвор на 506с (547 mg, 1 mmol) в DMF (4 ml) се прибавя калиев флуорид (145 mg, 2.5 mmol, 2.5 екв.). След 10 min разбъркване при стайна температура се прибавя 2,6-дихлоробензоена киселина (229 mg, 1.2 mmol, 1.2 екв.). След 3 h взаимодействие при стайна температура се прибавя етилацетат (30 ml). Разтворът се измива с наситен разтвор на натриев бикарбонат (30 ml) и с луга, изсушава се над MgSO4 и се концентрира във вакуум, давайки 590 mg (90%) бледожьлта пяна: [a]D 22 -85° (с 0.20, СН,С1 /; IR (КВг) 3400,2956,1737,1675,1528,1434,1414,1368,1344, 1272,1197,1152,1061; Ή NMR(CDC1/δ 7.36-7.33 (ЗН, m), 7.04(1,d,J=8.0),5.46(lH,d,J = 7.8),5.19-5.16(1Н, m), 5.08 (2H, AB), 4.97-4.55 (1H, m), 4.69-4.55 (2H, m),
3.68 (3H, s), 3.30-3.10 (1H, m), 3.01-2.50 (4H, m), 2.40-
2.33 (1H, m), 2.15-1.60 (5H, m), 1.44 (9H, s). Анализ: Изчислено за С 51.15; Η, 5.21; Ν, 8.52.
Получено: С, 51.35; Н, 5.32; Ν, 8.56.
(284) се синтезира от 508а по метода, използван за получване на 505 от 504, който дава 330 mg (65%) бяло твърдо вещество: температура на топене 115°С (разлагане); [a]D 20 -107° (с 0.2, СН2С1/; IR (КВг) 3340,2954,1738,1664,1530,1434,1272,1198,1148, 1060; 'HNMR(D6-DMSO)68.91 (lH,d,J = 7.2H),7.677.63 (ЗН, m), 7.54 (1Н, d, J=8.0), 5.24 (2H, 8), 5.20-5.15 (1H, m), 4.79Л.70 (1H, m), 4.46-4.37 (2H, m), 3.58 (3H, s),
3.33-3.20 (1H, m), 2.94-2.55 (4H, m), 2.30-1.60 (6H, m). Анализ: Изчислено за С, 46.54;
Η, 4.56; Ν, 9.05. Получено: С, 46.36; Η, 4.14; Ν, 8.88.
(508b) се синтезира по подобен метод, както съединение 508а като, се получава бледожьлта пяна (460 mg, 82%): [a]D 22 -115° (с 0.20, СН2С12); IR (КВг) 3413,2960,1729,1675,1528,1514,1461,1421, 1368,1265,1116,1096; ‘HNMR(CDC1/ 7.27-7.03 (4Н, т), 5.48 (1Н, d, J=8.2), 5.20-5.14 (1Н, т), 5.04 (2Н, АВ), 4.93-4.86 (1Н, т), 4.80^1.56 (2Н, т), 3.77 (ЗН, s), 3.32-
3.15 (1Н, т), 3.00-2.56 (4Н, т), 2.37 (6Н, s), 2.19-1.77 (5Н, т), 1.45 (9Н, s), 2.41-2.25 (1Н, т). MS (ES+) 617.
(285) се синтезира по подобен метод, както съединение 284, като се получава бяло твърдо вещество (303 mg, 78%): температура на топене 110°С (разлагане);
[a]D M -128° (с 0.10, СН,С 1/; IR(KBr) 3339,2958, 1731,1666,1529,1420,1266,1248,1115,1070; ‘HNMR (D6-DMSO) δ 8.90 (1Н, d, J = 7.4), 7.54 (1H, d, J=7.9), 7.36-7.28 (1H, m), 7.17-7.14 (2H, m), 5.19-5.15 (3H, m), 4.84-4.74 (1H, m), 4.45-4.37 (2H, m), 3.59 (3H, s), 3.45-
3.25 (lH,m), 2.95-2.64 (4H,m), 2.35 (6H,s), 2.30-1.60 (6H, m). Анализ: Изчислено за C26H32N4Ol0.H2O: C, 53.98; H, 5.92; N, 9.68. Получено: C, 53.50; H, 5.52; N, 9.49. MS (ES+) 559.
132
Съединение R
509a 510a /-0
509b Q
280 у1*·'··: /-V
509c 283
509d 510d
(51 Оа). Разтвор на 506а (2.27 g, 4.2 mmol) в сух дихлорометан (50 ml) се третира с 30% хидробромна киселина в оцетна киселина (1.84 ml, 9.2 mmol, 2.2 екв.) при 0°С под азот. След 10 min разбъркване при 0°С реакцията е завършила и от реакционната среда изкристализира бяло твърдо вещество. Твърдата фаза се филтрува и се измива с етилацетат и диетилетер, като се получават 2.20 g (100%) [3S( 1 S,9S)] 5бромо-3-(9-бензоиламино-6,10-диоксо-1,2,3,4,7,8,
9,10-октахцдро-6Н-пиридазино[1,2-а][1,2]диазепин-1карбоксамидо)-4-оксопентанова киселина, която се използва без допълнително пречистване: Ή NMR (D6-DMSO) δ 8.87 (1Н, d, J = 7.3), 8.63 (1H, d, J = 7.6), 7.91-7.87 (2H, m), 7.60-7.44 (3H, m), 6.92 (lH,bs), 5.145.09 (1H, m), 4.92-4.65 (2H, m), 4.43 (2H, AB), 4.41-4,35 (1H, m), 3.33-3.22 (1H, m), 2.98-2.90 (1H, m), 2.89-2.57 (2H, m), 2.35-2.15 (3H, m), 1.99-1.91 (2H, m), 1.75-1.60 (2H, m). Разтвор на бромокетона (535 mg, 1 mmol) в сух DMF (10 ml) се третира c калиев флуорид (150 mg, 2.5 mmol, 2.5 екв.) под азот. След 5 min разбъркване при стайна температура се прибавя 2-меркаптоTHa3on(140mg, 1.2 mmol, 1.2 екв.). След една нощ взаимодействие се прибавя етилацетат (150 ml) и органичният разтвор се измива с луга, изсушава се над магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум. Остатъкът изкристализира в диетилетер, филтрува се и се пречиства върху силикагел, като се прилага градиент на МеОН (0% до 5%) в дихлорометан. Изпарението дава 344 mg (60%) бяло твърдо вещество: температура на топене 90-95°С (разлагане); [a]D 20 -82° (с 0.2, СН2С12); IR (КВг) 3328,2941,1745, 1659,1535,1422,1276,1255,1223,1072; >HNMR(D6DMSO)6 8.92 (1Н, d J=7.6), 8.68 (1Н, d, J=7.6), 7.98-
7.90 (2H, m), 7.75-7.67 (1H, m), 7.64-7.50 (4H, m), 5.22-
5.18 (1H, m), 4.95-4.74 (2H, m), 4.58-4.38 (3H, m), 3.52-
3.19 (1H, m), 3.05-2.65 (4H,m), 2.40-1.50 (6H, m). Анализ: Изчислено за С^Н^ОД-ЩО: С, 50.75; Н, 4.94 N, 11.84. Получено: С, 51.34; Η, 4.70;N, 11.58. MS (ES+) 572.
(509b). 507a(100 mg,0.17тто1)всух диметилформамид (1.5 ml) се третира c 1 -фенил- 1Н-тетразол-5-тиол (33 mg, 0.187 mmol) и калиев флуорид (15 mg, 0.34 mmol). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 2 h, разрежда се с етилацетат, измива се с воден разтвор на натриев бикарбонат (х2) и с луга, изсушава се (MgSO4) и се изпарява. Продуктът се пречиства чрез бърза хроматография върху силикагел, елуиран с етилацетат, като се получават 103 mg (88%) под формата на безцветна пяна: [a]D 23 -92.2° (с 0.1, СН2С12); IR (КВг) 3334, 1726,1660,1528,1501,1417,1394,1368,1279,1253,1155; Ή NMR(CDC13) δ 7.82 (2Н, m), 7.60-7.40 (8Н, m), 7.39 (1Н, d, J = 8.1), 7.05 (1H, d, J = 7.3), 5.26 (1H, m), 5.15
133 (lH,m),4.99 (1H, m),4.60(2H, ),4.30 (1H, d, J= 17.2H), 3.32 (1H, m), 3.10-2.75 (4H, m), 2.40 (1H, m), 2.24 (1H, m), 1.90 (3H,m), 1.75(lH,m), 1.44(9H,s).MS(ES+)691.47(M++1).
(280) се синтезира по метода, използван за получаване на 505 от 504. 509 b (98 mg, 0.142 mmol) в дихлорометан (1 ml) се охлажда до 0° и се прибавя трифлуорооцетна киселина (1 ml). Сместа се разбърква 15 min при 0 и 30 min при стайна температура преди да бъде изпарена при понижено налягане. Остатъкът се разпрашава в сух толуен и се изпарява. Хроматографията върху силикагел, елуиран с 10% метанол в дихлорометан, дава безцветно стъклообразно вещество, което изкристализира в дихлорометан/диетилетер, давайки 62 mg (69%) безцветно твърдо вещество: температура на топене 145°С (разлагане); [a] D 22 -80.9° (с 0.1, СН2С12); IR (КВг) 3400,1727, 1658,1530,1501,1460,1445,1416,1280,1254; 'HNMR (CDC13) δ 8.00 (1Н, m), 7.79 (2H, (d, J = 6.7), 7.58-7.30 (9H,m), 5.25 (2H,m),4.94(lH,m),4.53 (2H,m),4.35 (1H, m), 3.35 (1H, m), 3.01 (3H, m), 2.73 (1H, m), 2.38 (1H, m), 1.98 (4H, m), 1.64 (1H, m). Анализ: Изчислено за C^N^S. 0.2TFA: C, 53.71; H, 4.63 M, 17.04. Получено: C, 53.97; H, 4.92; N, 16.77. MS (ES+)633.55(M+-1).
(509c) се получава по подобен метод както съединение 509b, който дава безцветно стьклообразно вещество (34%): [a]D 22 -77.Г (с 0.25, СН2С12); 1R (филм) 3311,1724,1658,1603,1578,1536,1488,1458, 1426,1368,1340,1279,1256,1231,1155,707;'HNMR (CDClj) δ 8.29 (2Н, m), 7.84 (2Н, m), 7.48 (4Н, m), 7.22 (ЗН, m), 5.20 (2Н, m), 4.90 (2Н, m), 4.58 (1Н, m), 3.29 (1H, 30 m), 3.20-2.70 (4H,m), 2.38 (2H,m), 1.96(4H,m), 1.68(1H,
m), 1.42 (9H, s). MS (ES+) 608.54 (M + l).
(283) се получава по подобен метод, както съединение 280, който дава безцветна пяна (100%): температура на топене ~125°С; [a]D l9-84.1 ° (с 0.1,20% 5 MeOH/Cip,); IR(KBr) 3401,1736,1663,1538,1489, 1459,1425,1281,1258,1200,1134; ‘HNMR(CD3OD/ CDC13) δ 8.38 (2H, m), 7.84-7.40 (8H,m), 5.16 (4H,m), 4.80 (1H, m), 4.56 (1H, m), 3.50 (1H, m), 3.12 (2H, m), 2.82 (2H, m), 2.37 (1H, m), 2.10-1.65 (5H, m). Анализ:
Изчислено за C27H29N5Og .0.4H2O: C, 51.77; Η, 4.61; Ν, 10.41. Получено: С, 52.19; Η, 4.93; N,9.99.
(509 d) се синтезира по подобен метод, както съединение 509Ь, като се получава безцветно твърдо вещество (49.6 mg, 82%): ’HNMR(CDOD3) δ 8.02 15 (1Н, s), 7.95-7.86 (1Н, m), 7.84-7.76 (2H, m), 7.62-7.35 (4H, m), 7.22-7.07 (1H, m), 6.43 (1H, d), 5.26-5.08 (2H, m), 5.03-4.72 (3H, m), 4.66-4.50 (1H, m), 3.43-3.19 (1H, m), 3.15-2.97 (1H, m), 2.86-2.72 (3H, m), 2.48-2.31 (1H, m),2.18-1.60(6H,m), 1.43 (9H,s).
(510 d) се синтезира по подобен метод, както съединение 280, като се получава безцветно твърдо вещество (25.7 mg, 57%): температура на топене 14080°C;IR (КВг) 3391,2945,1733,1664,1530,1422,1363, 1277,1259,1204; 'HNMR(CDCl3)88.23(lH,s),7.94 25 (1Н, d), 7.87 (2Н, d), 7.54-7.42 (ЗН, т), 6.48 (1Н, d),
5.22- 5.15 (1Н,т), 4.57-4.46 (1Н,т), 3.62-3.41 (1Н,т),
3.22- 3.13 (1Н,т), 3.02-2.81 (2Н,т), 2.70-1.80 (6Н,т). Анализ: Изчислено 3aC26H28N6Og1.5Н2О: С, 54.30; Н,5.35;К, 14.61.Получено: C,54.14;H,5.35;N, 13.04. MS (ES+) 551 (Μ -1,100%). Точна маса, изчислена за С^Н^^О, (МН+): 553.2047. Получена: 553.2080.
Съединение R
504f 505f oio
504g
280b Co*
504h 283b A3
134 (505f) се получава по подобен метод, като съединение 508а, като се използва 507Ь и З-хлоро-2хидрокси-4Н-пиридо[1,2-а]пиримидин-4-он и следваща непосредствено след това хидролиза на 504f с трифлуорооцетна киселина, при която се получава жълтокафяв прах (65 mg, 30%): [A]D 20 -128° (с 0.10, МеОН); IR (КВг) 3414,2928,1667,1527,2459,1407, 1328,1274,1153,1134; ‘HNMR(MeOD3)6 9.35 (lH,d, J = 6.6Н), 8.34 (1Н, t, J = 7.2H), 7.99-7.95 (1H, m), 7.76-
7.69 (1H, m), 5.85-5.45 (3H, m), 5.30-5.21 (1H, m), 4.934.66 (2H, m), 3.81-3.65 (1H, m), 3.66 (3H, m), 3.45-2.52 (4H, m), 2.52-1.71 (6H, m). D.J. Hlasta et al., J.Mrd. Chem. 1995,38,4687-4692.
(504 g;) се получава по подобен метод, както съединение 509b, (83%) под формата на безцветна пяна: [а^-Ш^^О.г.С^СЬХПККВОЗЗП, 1726, 1668,1501,1413,1395,1369,1328,1276,1254,1155; Ή NMR (CDC10 δ 7.59 (5Η, m), 7.48 (1H, d, J = 8.0), 5.68 (1H, d, J=9.0), 5.37 (1H, m),495 (1H, m), 4.62-4.31 (4H, m), 3.36 (1H, m), 2.98 (3H, s), 2.88 (4H, m), 2.66 (1H, m), 2.42 (2H,m), 1.98(lH,m), 1.75(lH,m), 1.43(9H,s).
(280b) се получава по подобен метод, както съединение 280, (100%) под формата на безцветна пяна: температура на топене 120-5°С; [a]D 25 -112.4° (cO.l,CH2C10;IR (КВг) 3328,1730,1664,1529,1501, 1410,1328,1277,1219,1153,1134,991;‘HNMR(CDC10 δ 8.07 (1Н, d, J =7.8), 7.58 (5H, я), 6.41 (1H, d, J = 9.5), 5 5.32 (1H, m), 5.04 (1H, m),4.70 (1H, d, J=17.5), 4.60 (3H,
m), 3.50-2.9 (3H, m), 2.98 (3H, s), 2.45 (2H, m), 2.06 (4H, m), 1.68 (lH,m).
(504h ) се получава по подобен метод,както съединение 509b (24%) под формата на безцветна 10 пяна: [а]о и-101.0° (с 0.2, CFL,C10; IR (КВг) 3330,1727, 1669,1425,1396,1369,1328,1276,1256,1231,1155,1137, 991; 'HNMR(CDC1068.28 (2H,brd,J=9.4), 7.71 (1Н, d,J=7.9), 722 (2H,s),6.03(lH,d,J=9.4),5.36(lH,m), 4.95 (2H, m), 4.52 (2H, m), 3.29 (1H, m), 3.07 (3H, s), 3.23-2.75 15 (3H, m), 2.66-2.35 (2H, m), 2.30-1.60 (5H, m), 1.42 (9H, s).
(283b) се получава по подобен метод, както съединение 280, (100%) под формата на безцветна пяна: температура на топене 120-5°С; [а],,25 -85.2° (с 0.1,10%CH3OH/CH2Cl2);IR(KBr)3337,1738,1667, 20 1560,1457,1424,1326,1317,1278,1258,1200,1189,1150, 1133,991; 'HNMR(CDC13/CD3OD)88.35 (2H,m),7.54 (2Н, m), 5.32 (2H, m), 4.83 (2H, m), 4.45 (2H, m), 3.43-2.77 (4H, m), 2.97 (3H, s), 2.42 (2H, m), 2.05-1.72 (5H, m).
Ο Ο
Ο £ ο ΓώΊ ι
MrtArf Τ Γ Coh
η a η a
508c-e 511c, 280c, 283c
Съединение R
508c JO
511c
508d CL
280c
508e 283c
(508c) се получава по подобен метод както съединение 509b, който дава 544 mg (97%) бледожълта пяна: [a] q20 -86° (с 0.19, СН,С10; 1R (КВг) 3426, 2947,1725,1669,1551,1418,1383,1253,1155,1064; Ή 50 NMR(CDC10 δ 8.49 (2Н, d, J=4.8), 7.13 (1H, d, J = 7.9), 7.03-6.98 (1H, m), 5.47 (1H, d, J=7.9), 5.23-5.19 (1H, m),
5.09-5.01 (lH,m),4.84-4.51 (2H, m), 4.04 (2H, AB), 3.69 (3H, s), 3.38-3.19 (1H, m), 3.06-2.64 (4H, m), 2.40-1.76 (6H, m), 1.43 (9H, s). Анализ: Изчислено за CjjHy^OjS: C, 51.89; H, 5.92; N, 14.52. Получено: C, 51.49; H, 6.04; N, 13.87. MS (ES+) 579.
(511c) се получава по подобен метод, както
135 съединение 280, който дава 370 mg (79%) бял прах: температура на топене 105°С (разлагане); [a]D 22 -94° (с 0.20, CHjClj); IR (КВг) 3316,3057,2957,1724,1664, 1252,1416,1384,1254,1189,1063; ‘HNMR(D6-DMSO) δ 8.85 (1Н, d, J=7.8), 8.62 (2H, d, J=4.7), 7.53 (lH,d, J = 8.0),7.28-7.23(lH,m),5.21-5.17(lH,m),4.87-4.79(lH, m), 4.47-4.35 (2H, m), 4.23 (2H, AB), 3.58 (3H, s), 3.303.21 (1H, m), 2.95-2.50 (4H, m), 2.35-1.60 (6H, m). Анализ: Изчислено за C^H^b^OgSHjO: C, 46.66; H, 5.22; N, 15.55. Получено: C,46.66;H,5.13;N, 15.07.MS(ES+) 523,(ES+)521.
(508d) се синтезира по подобен метод, както съединение 509b, като се получава безцветно твърдо вещество(269 mg, 87%); температура на топене 80-110°С; [a]D 23 -108° (с 0.60 СН2С12); IR(KBr) 3315, 2977,1727,1688,1527,1501,1458,1418,1368,1279,1250, 1155,1064; 'HNMR(CDC13) δ 7.70 (1Н, d, 7.63-7.53 (5H, m), 5.84 (1H, d), 5.34-5.27 (1H, m), 5.05Л.92 (1H, m), 4.78-4.54 (3H, m),4.38 (1H, d), 3.66 (3H, s), 3.37-3.19 (1H, m), 3.07-2.94 (1H, m), 2.91-2.82 (2H, m), 2.71-2.56 (1H, m), 2.40-2.30 (lH,m), 2.19-2.13 (lH,m),2.08-1.68(4H,m), 1.42 (9H,s).MS(ES+)667(31%),645(M++1,100),589(62).
(280c) се синтезира по подобен метод, както съединение 280, като се получава бледокремаво твърдо вещество (203 mg, 88%): температура на топене 105- 130°С; [ay -235° (с 0.11 МеОН); IR (КВг) 3342,
2951,1727,1667,1529,1501,1459,1416,1276,1252, 1225,1192,1062; 'HNMR(D6-DMSO)68.89(lH,d),
7.69 (5Н, s), 7.50 (1Н, d), 5.18-5.11 (1Н, ш), 4.79-4.69 (1Н, т), 4.57 (2Н, s), 4.42-4.32 (1Н, т), 3.54 (ЗН, s), 5 2.92-2.63 (ЗН,т),2.21-1.82(5Н,т), 1.65-1.57(1Н,т).
MS (ES+) 587 (М -1,100%).
(508е) се синтезира по подобен метод както съединение 509Ь, като се получава бледооранжево твърдо вещество (199 mg, 25%): температура на то10 пене 80-120°С; [a]D 23 -89° (с 0.51 СН2С12); IR (КВг) 3333,2978,1726,1669,1578,1536,1478,1426,1368, 1277,1253,1232,1155,1064; ΉΝΜΚ(0Ο013)δ8.418.18(2H,m),7.81 (ШД), 7.26-7.20 (2H,s), 5.91 (lH,d,) 5.24-5.16 (1Н, т), 5.07-4.86 (ЗН, т), 4.81-4.51 (2Н, т), 15 3.67 (3H,s),3.34-3.16(1Н,т), 3.10-2.81 (ЗН,т),2.722.54 (1Н,т), 2.41-2.31 (1Н,т),2.07-1.62(5Н,т), 1.47 (9Н я). MS (ES+) 562 (М+ +1,100%), 506 (38).
(283с) се синтезира по подобен метод, както съединение 280, като се получава белезникав прах 20 (167п^,98%):температуранатопене90- 105°С;[а] D 22-106° (с 0.11 МеОН); IR(KBr) 3325,3070,2956,1669, 1544,1423,1256,1199,1133,1062; 'HNMR. (D6-DMSO) δ 8.95 (1Н, d), 8.45 - 8.20 (2H, m), 7.53-7.45 (3H, m), 5.195.08 (3H, m), 4.70-4.62 (1H, m), 4.41-4.30 (2H, m), 3.53 25 (3H, s), 2.92-2.68 (3H, m), 2.22-2.06 (2H, m), 1.95-1.82 (2H,m), 1.63-1.53(lH,m).MS(ES+)506(M++1,100%).
Съединение R
512а Q
280d 'iHJ A?
512b 283d
(512а) се получава по подобен метод, както съединение 509b, който дава съединението (83%) под формата на безцветна пяна: [a]D 23 -129.6° (с 0.1, CHjCl^IR (КВг) 3323,1726,1664,1531,1501,1444, 1415,1394,1369,1279,1254,1156; ΉΝΜΚ(ΟΧΠ3)δ 7.59 (5Н, s), 7.37 (1Н, d, J =7.9), 6.38 (1Н, d, J = 7.4), 5.27 (1Н, т), 4.98 (2Н, т), 4.58 (2Н, d + т), 4.28 (1Н, d, J = 17.2), 3.28 (1Н, т), 3.10-2.65 (4Н, т), 2.31 (2Н, т), 2.03 (ЗН, s), 2.10-1.72 (4Н, т), 1.48 (9Н, s).
(280d) се получава по подобен метод, както съединение 280, който дава съединението (77%) под формата на безцветна пяна: [a]D 22 -93.3° (с 0.1,
136
CH2Cy;IR(KBr)3316,1728,1659,1531,1501,1415, 1341,1278,1253,1222,1185; ‘HNMR(CDCl3)58.05 (1H, d, J=7.9), 7.57 (5H, br s), 5.30 (1H, m), 5.01 (2H, m), 4.70-4.10 (4H, m), 3.40-2.85 (4H, m), 2.62 (1H, m), 2.33 (1H, m), 2.27-1.65 (5H, m), 2.01 (3H, s).
(512Ь) се получава по подобен метод, както съединение 509Ь, който дава съединението (9%) под формата на безцветна пяна: IR (КВг) 3333,1727,1661, 1542, 1427, 1369, 1279, 1257, 1232, 1156; ’HNMR (CDC13) δ 8.30 (2Н, m), 7.20 (ЗН, m), 6.45 (1Н, d, J=7.4),
5.17 (1H, m), 4.91 (3H, m), 4.55 (1H, m), 3.27 (1H, m),
3.14-2.70 (4H, m), 2.41 (1H, m), 2.04 (3H, s), 2.10-1.65 (6H,m), 1.44. (9H,s) (283d) се получава по подобен метод, както съединение 280. (100%) под формата на безцветна пяна [a]D a-106.0° (c 0.2,10% ΟΗ,ΟΗ/ΌΗ,Ο,); IR(KBr) 3312,1735,1664,1549,1426,1279,1258,1200,1135; Ή NMR (CDC13) δ 8.27 (2H, m), 7.46 (2H, m), 5.09 (1H, m), 4.79 (3H, m), 4.47 (1H, m), 3.40 (1H, m), 3.30-2.70 (3H, m), 10 2.54(lH,m),2.30(lH,m), 1.98 (3H,s), 2.05-1.65 (4H,m).
(245b) се получава от (1 S,9R) 9-бензоиламино-12,3,4,7,8,9,10-октахидро-10-охо-6Н-пиридазино [ 1,2-а] [ 1,2] диазетш- 1-карбоксилна киселина по метода, описан за 245, който дава 416 mg (85%) безцвет- 25 на пяна (-1:1 смес от диастереоизомери): IR (КВг) 3392,3302,2942,1792,1642,1529,1520,1454,1119; Ή NMR (CDC13) δ 7.79 (2Η, m), 7.51-7.09 (10H, m), 5.52 (0.5H, d, J= 5.3), 5.51 (0.5H, s), 5.36 (1H, m), 4.84 (1H, m), 4.74-4.59(1.5H,m), 4.51 (lH,m), 4.38 (0.5H,m), 3.222.83 (5H, m), 2.51 (1H, m), 2.25 (2H, m), 2.01-1.46 (6H, m). Анализ: Изчислено за C2gHj2N4O6.0.75H2O: C, 62.97; H,6.32;N, 10.49. Получено: C, 63.10; H,6.16;N, 10.21. MS(ES+)521(M+1,100%).
(246b) се получава от 245b по метода, описан за 246, който дава 104 mg (33%) бял прах: температура на топене 115-119°С; [а]/-19.8 (с 0.2 МеОН); IR (КВг) 3293,2944,1786,1639,1578,1537,1489,1450, 1329,1162,1124; 'HNMR(CD3OD)67.85 (2НД 1=7.0), 7.49 (ЗН, т), 5.49 (1Н, т), 4.55 (1Н, т), 4.30 (2Н, т), 3.40 (1Н, т), 3.19-2.89 (ЗН, т), 2.63 (2Н, т), 2.16-1.81 (5Н, т), 1.60 (ЗН, т). Анализ: Изчислено за Ο^Η^Ν,Ο,Ή,Ο: С, 56.24; Н, 6.29; Ν, 12.49. Получено: С, 56.54; Н, 6.05; Ν, 12.29. MS (ES+) 429 (Μ-1,100%).
Съединения 513-j се получават, както е описано по-долу.
513a-f
Съединение R
513а
513а-1 -“Чо
513а-2 'ЧО
513Ь Чз
137
513b-l '4
513b-2
513c 'KO
513d
513e го
513f /Чх
513f-l
513f-2
138 (513а) се получава по подобен метод, както съединение 513d/e, който дава смес от диастереоизомери (670 mg, 50%) под формата на масло: IR (КВг) 3331,2946,1790,1723,1713,1531,1329,1257,1164,1120, 1060,977,937,701; ‘HNMR(CDCL,) δ 7,36-7,18 (5H,m), 5.99-5.83 (1Н,т), 5.41-5.34 (2H, m), 5.28-5.18 (2H, m), 4.59-4.56 (2H, m), 4.32-3.96 (2H, m), 3.85-3.73 (1H, m), 3.02-2.76 (3H, m), 2.49-2.34 (1H, m).
(513b) се получава както 513d/e, при което се получават 8 g (51%) смес от диастереоизомери под формата на бистро масло: [a]D 20 -13° (с 0.25, СН^Су; IR (КВг)3325,2959,2875,1790,1723,1535,1420,1328,1257, 1120,1049,973,937; Ή NMR(CDCl·,) δ 6.02-5.80 (1Н,ш), 5.53-5.46 (2Н, m), 5.37-5.21 (2Н, m), 4.58 (2Н, d, J=5.5), 4.50-4.46 (0.5Н, m),4.344.25 (1H, m), 4.194.12 (0.5Цш), 3.06-2.77(lH,m),2.53-235 (lH,m),1.85-1.5O(8H,m). Анализ: Изчислено за C13H„NO5: C, 57.98; H, 7.11;N, 5.20. Получено: C, 56.62; H, 7.22; N, 4.95. MS (ES+) 270.
(513 c) се синтезира по подобен метод, както съединение 513d/e, като се получава единичен изомер (20%) под формата на бледожълто масло: [a]D 24 -63.1^0.2,01,0,): 1R (филм) 3338,2948,1791,1723, 1529,1421,1330,1253,1122,984,929,746; 'HNMR (CDClj) δ 7.20 (4Н, m), 5.87 (1Н, m), 5.61 (1Н, d, J=54), 5.33-5.10 (2Н, m), 4.70 (1Н, m), 4.56 (ЗН, m), 3.33-3.19 (2H, m), 3.10-2.94 (2H, m), 2.81 (1H, dd, J = 8.3,17.3), 2.43 (lH,dd, J = 10.5,17.3).
(513d) и (513d/e) се получават по метода, описан от Chapman Biorg. & Med. Chem. Lett., 2, pp. 615618(1992). След обработката чрез екстракция с етилацетат и измиване с NaHCO3, продуктът се изсушава (MgSO4), филтрува се и се изпарява до получаването на масло, което съдържа продукта и бензилалкохол. Прибавя се хексан (200 ml) (200 ml хексан на всеки 56 g, използван AllocAsp (CO2t:Bu)CH2OH) и сместа се разбърква и охлажда в продължение на една нощ. Това води до получаването на маслообразна фаза. Течността се отдекантира и запазва за хроматографиране. Масленият остатък се разтваря в етилацетат и се изпарява, като се получава масло, което изкристализира в 10% етилацетат в хексан (-500 ml). Твърдата фаза се филтрува, давайки 513d(12.2g, 19%): температура на топене 108-110°С; [a]D 24 +75.72° (cO.25,CH2C12);IR (КВг) 3361,1778,1720,1517,1262, 1236,1222,1135,1121,944,930,760; 'HNMR(CDC13) δ 7.38 (5Н, m), 5.90 (1Н, m), 5.50 (1Н, s), 5.37 (0.5Н, m), 5.26 (2.5H, m),4.87 (1H, ABq), 4.63 (3H, m), 4.31 (1H, m), 3.07 (1H, dd), 2.46 (1H, dd). Анализ: Изчислено за C13HI7NOs: C, 61.85; H, 5.88; N, 4.81. Получено: C, 61.85;H,5.89; N,4.80.
Течностите се смесват и се изпаряват, при което се получава масло (~200 g), съдържащо бен зилалкохол. Прибавя се хексан/етил-ацетат (9:1,100 ml) и продуктът се пречиства чрез хроматография при елуиране с 10% етилацетат в хексан, за да се отстрани излишният бензилалкохол, и след това с дихлорометан/хексан (1:1, съдържащ 10% етилацетат). Това дава 51 Зе, което съдържа известно количество 513d (20.5 g, 32%): температура на топене 4548°C;[a]D 24-71.26°(c0.25,CH2Cl2); lR(KBr)3332,1804, 1691,1536,1279,1252,1125,976. 'HNMR(CDC13)6 7.38 (5Н, m), 5.91 (1Н, m), 5.54 (1Н, d, J=5.2), 5.38 (3H, m); 4.90 (1H, ABq); 4.60 (4H, m), 2.86 (1H, dd); 2.52 (1H, dd). Анализ: Изчислено за C15Hl7NO5.0. ΙΗ,Ο; C, 61.47;
H, 5.91; N, 4.78. Получено: C, 61.42; H, 5.88; N, 4.81.
(513f:) се синтезира по подобен метод, както 513d/e, като се получава безцветно масло (152 mg, 79%):IR (филм) 3334,2983,2941,1783,1727,1713,1547, 1529,1422,1378,1331,1313,1164,1122,1060,938; Ή NMR(CDC13) δ 6.09-5.82 (2Η, m), 5.50-5.18 (3H,m), 4.64-4.54 (2H, m), 4.27-4.16 (1H, m), 3.95-3.78 (1H, m), 3.73-3.56 (1H, m), 3.05-2.77 (1H, m), 2.56-2.37 (1H, m),
I. 35-1.17 (4H, m). Анализ: Изчислено за Cl0H15NO5: C, 52.40; H, 6.60; N, 6.11. Получено: C, 52.16; H, 6.62; N, 5.99. MS (ES+) 229 (M+ +1,100%).
(513 g). 4-диметиламинопиридин (76.0 mg, 622 mmol) се прибавя към разтвор на 2-феноксибензоилхлорид (579 mg, 2.49 mmol) и 517 (600 mg, 2.07 mmol) в пиридин (10 ml). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 18 h, преди прибавянето луга (25 ml) и екстрахиране с етилацетат (30 ml, 20 ml). Смесените органични екстракти се измиват с 1М хидрохлорна киселина (3 х 25 ml), с наситен воден разтвор на натриев кисел карбонат (2 х 25 ml) и с луга (25 ml), изсушават се (MgSO4) и се концентрират. Бледооранжевото масло се пречиства чрез бърза колонна хроматография (1-10% ацетон в дихлорометан), давайки 447 mg (44%) безцветно масло: IR (филм) 3375,2980,1721,1712,1602,1579,1514,1484, 1451,1368,1294,1250,1234,1161,1137,1081,754; Ή NMRiCDCye 7.98-7.93(1Н,т),7.50-7.41 (1Н,т),7.357.25 (2H, m), 7.22-7.03 (ЗН, m), 6.95 (ЗН, d), 5.95-5.76 (1H, m), 5.57 (1H, d), 5.30-5.13 (2H, m), 4.51 (2H, d), 4.25 (2H, d), 4.18-4.04 (1H, m), 3.88 (1H, m), 3.50(lH,m), 2.51 (2H, m), 1.41 (9H, s). MS (ES+) 508 (57%), 503 (76), 486 (M+ + 1,45), 468 (27), 412 (100). Точна маса, изчислена за C^HjjNO, (МН+): 486.2128. Получена: 486.2158.
(513h) се получава от (3S.4R) трет-бутил (Nалилоксикарбонил)-3-амино-4,5-дихидроксипентаноат по метода, описан за 513 g, който дава 562 mg (85%) безцветно масло: IR (филм) 3418,2980,1722, 1711,1512,1368,1278,1245,1198,1157,1139; 'HNMR (CDC13) δ 8,90 (1Н, d, J = 8.6), 8.21 (1H, dd, J = 1.2,7.3), 8.04 (1H, d, J = 8.2), 7.89 (1H, dd, J = 1.5,7.9), 7.67-7.46
139 (ЗН, m), 5.88 (1Н, m), 5.49 (1H, d, J=9.0), 5.35-5.18 (2H, m), 4.57-4.46 (4H, m), 4.19 (2H, m), 2.67 (2H, m), 1.40 (9H, s). Анализ: Изчислено за C24HWNO7: C, 65.00; H, 6.59; N,3.16. Получено: C, 64.74; H, 6.56; N, 3.09. MS (ES+) 466 (M+Na, 100%),444 (M+l,39),388(44).
(513i) се синтезира по подобен метод, както съединение 513g, като се получава безцветно масло (569 mg, 85%):IR (филм) 3400,1723,1712,1584,1528, 1489,1443,1367,1276,1232,1190,1161,1098,1074,995, 755; 'HNMR(CDClj) δ 8,65-8.59 (1Н, d), 7.84-7.66 (2Н, m), 7.45-711 (5Н, m), 7.05-6.97 (2H, m), 6.00-5.78 (1H, m), 5.54-5.14(2H,m),4.62-4.52 (2H,m),4.42-4.32 (2H,m),4.084.22 (2H, m), 2.78-2.47 (2H, m), 1.44 (9H, s). MS (ES+) 508 o
(514) се получава по метода, описан в H. Matsunaga, et al. Tetrahedron Letters 24, pp. 3009-3012 (1983) като чист диастереомер (60%) под формата на масло: [a]D 23 -36.9° (с 0.5, дихлорометан); IR (филм) 2982,2934,1726,1455,1369,1257,1214,1157,1068; Ή NMR (CDClj) δ 7.31 (5Η, m), 4.10 (1H, q, J=6.0), 4.053.75 (4H, m), 3.10 (1H, q, J = 6.0), 2.40 (2H, m), 1.42 (9H, s), 1.40 (3H,s), 1.34 (3H,s).
(516). 514 (3.02 g, 9.00 mmol) и 10% паладий върху въглен (300 mg) в етанол (30 ml) се разбъркват под водород в продължение на 2 h. Суспензията се филтрува през целит и 0.45 mm мембрана и филтратът се концентрира, като дава безцветно масло 515 (2.106 g, 95%), което се използва без пречистване. Маслото (1.93 g, 7.88 mmol) се разтваря във вода (10 ml) и 1,4-диоксан и се прибавя натриев кисел карбонат (695 mg, 8.27 mmol). Сместа се охлажда до 0°С и на капки се добавя алилхлороформат (1.04g,919ml,8.66 mmol). След 3 h сместа се екстрахира с етер (2 х 50 ml). Смесените етерни екстракти се измиват с вода (2 х 25 ml) и с луга (25 ml), изсушават се (MgSO4) и се концентрират, при което се получава безцветно масло. Бързата колонна хроматография (10-35% етилацетат в хексан) дава безцветно твърдо вещество (2.69 g, 95%): температура на топене 64-5°С; [a]D a -21 ° (с 1.00, CH,Cl,);IR(KBr)3329,1735,1702; 'HNMR(CDC13)6 6.00-5.82 (1Н, т), 5.36-5.14 (2Н, т), 5,42 (1Н, s), 4.56 (100%), 486 (М + +1, 33). Точна маса, изчислена за 0^Η32ΝΟ8(ΜΗ+): 486.2128. Получена: 486.2121.
(513j) се синтезира по подобен метод, както съединение 513g, като се получава бледооранжево масло(905 mg, 91%): Ж(филм) 3418,3383,2980,1722, 1711,1601,1517,1450,1424,1368,1308,1252,1154, 1100,994,767,698; ‘HNMR(CDC13)δ7.62-7.55 (2Н, m), 7.51-7.42 (ЗН, m), 5.98-5.76 (1Н, m), 5.33-5.18 (2H, m),4.53 (2H, d),4.18 (2H, d), 3.91 (1H, m), 3.80 (1H, m), 2.76 (3H, s), 2.50 (2H, m), 1.43 (9H, s). Анализ: Изчислено за CyH^NjOg.O.SHjO: C, 59.62; H, 6.46; N, 5.79. Получено: C, 59.46; H, 6.24; N, 5.72. MS (ES+) 497 (100%),475 (M++1,15),419(48).
o №16
o
(1H, d), 4.40-4.08 (2H, m), 4.03 (1H, m) 3.70 (1H, m), 2.52 (2H, m), 1.44 (12H, 2 x s), 1.33 (3H, s); Анализ: Изчислено за C16H27NO6: C, 58.34; H, 8.26; N, 4.25. Получено: C, 58.12; H, 8.16; N, 4.19; MS (+FAB) 320 (M+ +1, 41%), 274 (70), 216 (100).
(517). Разтвор на 516 (2.44 g, 7.41 mmol) в 80% воден разтвор на оцетна киселина (25 ml) се разбърква при стайна температура в продължение на 24 h, след което се концентрира и се превръща в ацеотропна смес с толуен (2 х 25 ml). Остатъкът се третира с луга (25 ml) и се екстрахира с етилацетат (2 х 25 ml). Органичните фракции се изсушават (MgSO4) и се концентрират, при което се получава безцветно масло. Бързата хроматография (20-80% етилацетат в дихлорометан) дава безцветно твърдо вещество (1.99 g, 90%): температура на топене 74-5°С; [a]D“ 1.3°(с 1.0,CH,Cl,);IR(KBr) 1723,1691; 'HNMRiCDCl,) δ 6.02-5.78 (2Н, m), 5.35-5.16 (2Н, m), 4.55 (2Н, d), 4.164.04 (2H, m), 2.76 (2H, s), 3.56 (2H, m), 2.56 (2H, m), 1.43 (9H, s); Анализ: Изчислено за C13H23NO6: C, 53.97; H, 8.01; N, 4.84. Получено: C, 53.79; H, 7.88; N, 4.81; MS(+FAB) 290 (M++1,44%), 234(100).
Пример 30.
Съединения 1105-1125 се получават, както следва. Физичните показатели на тези съединения са дадени в таблица 24.
140
MS (M+Na)+ s $ ν-)
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 11.272 (1) 97% 13.699 (1) 97%
g 8 Η
co O Ή 1
8.Г S5
i T4 u i I
I °=Q° m1 m1 rvZ-Z Jp
s 3
Λ0
и/ ^/χ
Съединение ξ »-Ч 8 гЧ
141
MS (M+Na)+ 541.2 Os СЧ sr> 526.7
X a!f 1 /*s ~ $
Λ. Q m C § 1 12.34 92 12.99 96 10.95 99
3
Молекулно тегло 517.46 503.47 503.47
§ g 5010 δ ΜΊ 509
rt Λ z cn X z
W 8 8 C22H
ктурна формула °£j=° J
O^>X o^-^oP X
f
Cm Q
L/°
I o § o w ^4 *4
«? <3
142
MS (M+Na)+ S on un en V)
HPLC poem мин. метод) ucmoma 1.377(1) 98% 5.317 (1) 98%
^4 vH
O cn cn m O\ δ
I
o vH r* O
o !Ώ •9
¢5 §
Емпи фор a g
8 S
5 °^J=° Λ—\ ZX
£ i g o^-<0o
f X ^т:ас
/
5 tT' - 4
V X X CN vH ^4
s rH v-4 ^4
143
MS (M+Na)+ 542.4 563.4
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 12.902 (1) 99% 12.529 (2) 97%
i И 1 § o
s $
s
Os O N507
it £ a 8
w Q K 8
cd i 0=^0
урнафо °=Q*° >1
1 ° 1 ° // ТЛ
I
о-У° 1 0 ΰ
s
u V)
σ> a rH v-H
144
145
MS (M+Na)+ ©4 Оч S
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 13.974 (1) 96% 11.079 (2) 95%
Молекулно тегло 465.51 479.54
Емпирична формула C21H31N5O9 C22H33N5O7
Структурна формула ГХ1
Съединение 00 г-Н тН 1-Н 04 гЧ
146
MS (M+Na)+ cn OS W-)
z-s
ω* s?S
HPL скорост (мете Чиста 16.796 99% 11.131 99%
1 ο
fl Os a 8
s ич V)
CQ 1 < 00 s δ vs
g, ь P C21H23N C22H25N
1 Osa^J^sO
л
«4 s & xr Vs
f X» .-O'· ° /
a ¢4
r—(
ί t4 ^4
147
MS (M+Na)+ а U) 1Л
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 10.892 (2) 98% 15.85 >0.98
Молекулно тегло 1 501.54 552.50 1
Емпирична формула C24H31N5O7 C26H24N5O10
Структурна формула сн* °=^° оАУ ж /4□
Съединение сч сч г“Ч а г-Ч
148
MS (M+Na)+ γοο $
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 1 13.336 (1) 99% 8.99 0.95
Молекулно тегло еп сп in «П
Емпирична формула C24H29N5O11 ι C21H23C12N5O8
Структурна формула А: Ζτ °=/* \=о ОаЛ-\иОО ¥
Съединение Xfr СЧ а
149
ο
nos
150
Етап А. Синтез на 401. Смола TentaGel S® NHj (0.25 mmol/g, 5.25 g) се поставя в съда от синтеровано стъкло на клатачно устройство и се измива с диметилацетамид (3X15 ml). Съединение 400 (1.36 g,
2.3 mmol) се разтваря в DMA (10 ml) и се прибавят О- 5 бензотриазол-Ν,Ν,Ν,Ν ’ -тетраметилурониев хексафлуорофосфат (HBTU; 0.88 g, 2.3 mmol) и DIEA (0.8 ml, 4.6 mmol). Разтворът се прехвърля към смолата и се добавят още 5 ml DMA. Реакционната смес се разбърква в продължение на 1.5 h при стайна тем- 10 пература, като се използва клатачно устройство с подвижно рамо. Смолата се филтрува и се измива с диметилацетамид (4x15 ml).
Етап В. Синтез на 1102. Смола 401 се освобождава от защита чрез третиране с 20% (обем/обем) 15 пиперидин/диметилацетамид (15 ml) в продължение на 10 min (разклащане) и още 10 min със свеж пиперидинов реактив (15 ml). След това смолата се измива с диметилацетамид (6x15 ml), последван от N-метилпиролидон (2 х 25 ml). 20
Съединение 1101 (0.979 g, 2.11 mmol) се разтваря в диметилацетамид (8 ml). Прибавят се HBTU (0.81 g, 2.1 mmol) и DIEA (0.75 ml, 4.3 mmol) и разтворът се добавя към смолата, последван от диметилацетамид (4 ml). Реакционната смес се разбърква в 25 продължение на 2 h при стайна температура като се използва клатачно устройство с подвижно рамо. Обработката на смолата се извършва, както е описано за 401, при което се получава 1102.
Етап С. Синтез на 1103. Съединението се по- 30 лучава от смола 1102 (0.040 mmol), като се използва многократен пептиден синтезатор Advanced Chem Tech 396. Автоматичните цикли включват измиване на смолата с диметилформамид (2x1 ml), освобождаване от защита с 25% (обем/обем) пиперидин в 35 диметилформамид (1 ml) в продължение на 3 min и след това със свеж реактив (1 ml) за 10 min до получаване на смола 1103. Смолата се измива с диметилформамид (3x1 ml) и с N-метилпиролидон (3x1 ml).
tBuO^N-*1^ **
Η
Смола 1103 се ацилира с разтвор на 0.4М карбоксилна киселина и 0.4М НОВТ в N-метилпиролидон (0.5 ml), разтвор на 0.4М HBTU в метилпиролидон (0.5 ml) и разтвор на 1.6М DIEA в N-метилпиролидон (0.25 ml) и реакционната смес се разклаща в продължение на 2 h при стайна температура. Етапът на ацилиране се повтаря. Накрая смолата се измива с N-метил-пиролидон (lxl ml), с диметилформамид (4 х 1 ml), с дихлорометан (5 х 1 ml) и се изсушава във вакуум. Алдехидът се отделя от смолата и се освобождава цялостно от защита чрез третиране с 95% TFA/ 5% Н2О (обем/обем, 1.5 ml) в продължение на 30 min при стайна температура. След измиване на смолата с отделящия реактив (1 ml), смесените филтрати се прибавят към студена смес 1:1 от етер: хексан (10 ml) и получената утайка се изолира чрез центрофугиране и отдекантиране. Получената пелетизирана утайка се разтваря в 10% ацетонитрил/ 90% Н2О/0.1% TFA (5 ml) и се лиофилизира, като се получава суровото съединение 1105-1125 под формата на бял прах. Съединението се пречиства чрез полупрепаративна RP-HPLC с колона Rainin Microsorb™ С18 (5 μ, 21.4 х 250 mm) и елуиране при линеен градиент на ацетонитрила (8% -48%), съдържащ 0.1% TFA (обем/обем) в продължение на 30 min при 12 ml/min. Фракциите, съд ържащи желания продукт, се отливат и лиофилизират, давайки 11051125 (10.8 mg, 63%).
Аналитични методи на високоефективна течна хроматография (HPLC):
(1) Waters DeltaPakC18,3ΟθΑ(5 μ, 3.9 X150 mm). Линеен градиент на ацетонитрила (0% - 25%), съдържащ 0.1% TFА (обем/обем) в продължение на 14 min при 1 ml/min.
(2) Waters DeltaPak С18, ЗООА (5 μ, 3.9 X 150 mm). Линеен градиент на ацетонитрила (5% - 45%), съдържащ 0.1% TFA (обем/обем) в продължение на 14 min при 1 ml/min.
151
(259b) се синтезира по метода, използван за получаване на 259 от 258, който дава восъкоподобно твърдо вещество (87 g, 51 %): температура на топене 54-55°C;IR (филм) 3324,2978,1732,1713,1455,1367, 1277,1254,1171; Ή NMR (CDC13) δ 7.35 (5Η, m), 6.15 (1H, bs), 5.13 (2H, s), 3.15 (2H, t, J = 6.5), 2.54 (2H, t, J = 6.5), 1.45 (9H, s). Анализ: Изчислено за CI5H,2N2O3: C, 61.21; H, 7.53; N, 9.52. Получено: C, 61.29; H, 7.51; N, 9.51.MS(ES+)295(M+ +1).
(260b) се синтезира по метода, използван за получаване на 260 от 259, който дава каучукоподобно вещество (81 g), което се използва в следващия етап без пречистване. Аналитични данни за чистата проба: IR (филм) 3318,2976,1733,1451,1412,1393, 1366,1256,1161; 'HNMR(CDCl3)67.34(10H,m),6.68 (0.5Н, bs), 5.11 (4Н, m), 4.63 (0.5Н, bs), 4.14 (1Н, m), 3.53 (2H, m), 3.08 (1H, m), 2.63 (2H, m), 2.10-1.60 (4H, m), 1.60-1.35(19H,m + 2xs).
(261b) се синтезира по метода, използван за получаване на 261 от 260, който дава каучукоподобно вещество, което се пречиства чрез бърза хроматография (1:1 етилацетат/дихлорометан), давайки титулното съединение 26Ь (36.0 g, 79.4% добив от двата етапа):Ш.(филм) 3267,2979,2937,1728,1668,1394,1369, 1245, 1159; Ή NMR (СОС13) δ 7.6 (1Н, bs), 6.8 (1Н, vbs), 4.47 (1H, bs), 3.73 (2H, bs), 2.98 (1H, bs), 2.66 (ЗН, m),2.04(lH,bs), 1.84(lH,m), 1.6-1.2 (21H,m+s).
(262b) се синтезира по метода, използван за получаване на 262 от 261, който дава титулното съединение 262Ь (18.6 g, 54%) под формата на масло: [oc]u 20 +47.7° (с 0.236, СН2С12); IR (филм) 3291,2978, 1738, 1727, 1690, 1678, 1439, 1243, 1164; 'HNMR (CDC13) δ 6.59 (1Н, s), 5.06 (1H, m), 4.47 (1H, m), 3.85 (3H, m), 2.82 (1H, m), 2.37 (1H, m), 2.22 (1H, m), 1.92 (1H, m), 1.63 (2H, m), 1.48 и 1.46 (18H, 2 x s). MS (ES+) 399(M++1).
(518). Съединение 262b (2.43 g, 6.1 mmol) ce разтваря в 1M хидрогенхлорид в етилацетат (30 ml) и се разбърква при стайна температура в продължение на 20 h. Прибавят се твърд натриев бикарбонат (4 g, 46.5 mmol) и вода 20 ml и сместа се разбърква в продължение на 5 min преди водната част да се отдели и екстрахира с етилацетат. Смесените органични разтвори се измиват с вода и с наситен разтвор на сол, изсушават се (MgSO4) и се концентрират. Пречистването чрез бърза хроматография (50% етилацетат в дихлорометан - 100% етилацетат) дава чистия продукт 518 (1.08 g, 59%) под формата на нестабилно масло: [a]u 20+82° (с 0.55, СН2С12); IR (филм) 3331,2977,1731,1680,1664,1439,1420,1315,1158; Ή NMR (CDC13) δ 5.08 (1Н, m), 4.48 (1Η, m), 3.80 (2H, Abq), 3.70 (2H, bs, замянаc D2O), 3.53 (1H, m), 2.75 (lH,m),2.30(2H,m), 1.88 (lH,m), 1.71 (2H,m), 1.47 (9H,s)
sn
f
152
(520) . 519 (9.4 g, 35.6 mmol) се суспендира в метанол (230 ml) и се охлажда в ледена баня до 0°С. На капки в продължение на 30 min се прибавя тионилхлорид (3 ml, 4.89 g, 41.1 mmol) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 48 h. Разтворителят се отстранява във вакуум при 30°С и маслообразният остатък се разтваря в етилацетат (500 ml). Органичният разтвор се измива с наситен разтвор на натриев бикарбонат, с вода и с луга, изсушава се (MgSO4) и се концентрира, като дава 520 (7.84 g, 79%) под формата на масло: [a]D 22 -25.9° (с 0.615, CHjCl^jIR (филм) 2953,1739,1703,1694,1440, 1403,1357,1261,1241,1174; 1HNMR(CDC13)67.36 (5Н, s), 5.18 (2Н, s), 4.00 (1Н, bd), 3.73 (ЗН, s), 3.55 (1Н, dd), 3.12 (1Н, t), 2.06 (1Н, т), 1.73 (ЗН, т). Анализ: Изчислено за C14Hl7N2O4.0.25H2O: С, 59.46; Н, 6.59; N, 9.91. Получено: С, 59.44; Н, 6.46; N, 10.09.
(521) . Като се използва метод, подобен на описания по-горе за 260, се получава 521,96% под формата на сурово масло: [a]D 22 -22.16° (с 0.25, СН2С12); Ш.(филм)3316,2976,2953,1738,1726,1714,1690,1367, 1260,1167; 1HNMR(CDCl3)67.25(10H,m),6.82(lH, bs), 5.10 (4Н, т), 4.80 (1Н, bs), 4.3-3.4 (6Н, т), 3.10 (1Н, т), 2.59 (2Н, т), 1.95 (2Н, т), 1.44 (10Н, т+s).
(522) . Като се използва метод, подобен на описания по-горе за 261, се получава 522,92% под формата на бяло твърдо вещество: температура на топене 146-148°С (разлагане); [a]D 22 +27.8° (с 0.25, CH2C12);IR (КВг) 3346,1740,1710,1626,1497,1290, 1250,1206,1179,1159; 1HNMR(CDCl3)67.60(lH,bs),
7.5-5.5 (1Н, vbs), 4.64 (1Н, bs), 3.76 (5Н, m + s), 3.00 (lH,m),2.70(3H,m),2.16(lH,m), 1.92(lH,m), 1.56(1Н, m), 1.46 (11Н, m + s). Анализ: Изчислено за C^H^N.O,: C, 48.12; H, 7.00; N, 14.96. Получено: C, 48.21; H, 6.96; N, 14.86. MS (ES+) 373 (M‘ -1).
(523). 522 (7.15 g, 19.1 mmol) се разтваря в дихлорометан (100 ml), съдържащ диметилформамид (0.5 ml), и се охлажда до 0°С. Прибавят се тионилхлорид (1.6 ml, 2.61 g, 22 mmol) и N-етилморфолин (4.86 ml, 440 mg, 38.2 mmol) и сместа се разбърква в продължение на 2 h Органичната смес се измива с 2М натриев бисулфат (50 ml), с наситен разтвор на натриев бикарбонат (50 ml) и с луга (50 ml), изсушава се (MgSO4) и се концентрира. Остатъкът се разпрашава с етер, като дава 523 под формата на бяло твърдо 25 вещество (5.73 g, 84%): температура на топене 186188°С (разлагане); [a]D 22 +65.3° (с 0.25, СН2С12); IR (КВг) 3298,2978,1750,1720,1682,1658,1455,1423, 1369,1316,1241,1212,1160; Ή NMR (CDC13) δ 6.56 (1Η, s), 5.17 (1H, dd), 4.48 (1H, bd), 3.81 (3H, m), 3.75 30 (3H,s),2.83(lH,dt),2.40(lH,m),2.28(lH,m), 1.95(1H, m), 1.67 (1H, m), 1.47 (9H, s). Анализ: Изчислено за C15H24N4O6.1/6H2O: C, 50.13; H, 6.82; N, 15.59. Получено: C, 50.12; H, 6.71; N, 15.58. MS (ES+) 357 (M+-1, 46%), 301 (100%).
(524) се синтезира от 523 по метода, използван за получаване на 518.
Съединения 262а-к се синтезират по методите, използвани за получаване на 21 lb-f.
262а-к
263а-к
Съединение R
262а 263а ОХ
153
262Ь 263Ь
262с 263с
262d 263d cc
262е 263е ΟΛ
262f 263f oa H
262g 263g °?r
262h 263h w
262i 263i аЛ
262j 263j PhSO2-
262k 263k
(262а). Получават се 443 mg (91 %) от титулното съединение: температура на топене 56-7°С; [a]D“ +76°(c0.15,CH2Cl2);IR(KBr)3429,2979> 1734,1675, 1418,1369,1339,1323,1244,1164,665; 'HNMR(CDClj) δ 8.45 (1Η, s), 8.00-7.59 (7H, m), 4.69-4.65 (1H, m), 4.25-
4.12 (1H, m), 4.10-3.99 (1H, m), 3.73-3.55 (2H, m), 2.402.30(lH,m), 1.99-1.91 (lH,m), 1.82-1.62 (2H,m), 1.48-
1.46 (2H, m), 1.37 (9H, s). Анализ: Изчислено за C^N^S-HjO: C, 54.53; H, 5.97; N, 11.06. Получено: C, 54.60; H, 5.73; N, 10.95. MS (ES+) 489.
(262c). Получават се 120 mg (80%) безцветна пяна: [a]D a +22.6° (c 0.1, СН2Су; IR (КВг) 3316,1732, 1671,1609,1551,1495,1455,1432,1316,1288,1245,1218,
1158,1122,1023; Ή NMR (CDClj) δ 7,16 (4Η, m), 6,79 (1Н, m), 6,60 (1H, m), 5,11 (1H, m), 4,59 (1H, m), 3,89 (2H, m), 3,77 (3H, s), 3,72 (2H, m), 2,85 (1H, m).
(262d) (81%) се получава под формата на безцветна пяна: [a]D“+3.7° (с 0.1,01,0,); IR (КВг) 3468, 3446,3269,1734,1698,1667,1609,1555,1490,1461, 1433,1423,1296,1246,1215,1173,1157,1028,756; Ή NMR (CDClj) δ 8.23 (1Η, m), 7.95 (1H, s), 6.95 (4H, m),
5.15 (1H, m), 4.60 (1H, m), 3.98-3.65 (4H, m), 3.89 (3H, s),
2.90 (1H, m), 2.48 (1H, m), 2.25 (1H, m), 2.05-1.65 (2H, m), 1.48 (9H,s).
(262e) се получава под формата на бяло пенесто твърдо вещество (155 mg, 53%); температура
154 на топене 53-7°С; [a]D a +57.4° (с 0.1, СЦО,); IR (КВг) 3271,2978,1733,1680,1437,1314,1245,1156;'HNMR (CDClj) δ 7.46 (1Н, s), 7.42-7.20 (5H, m), 5.03 (1H, dd), 4.52-4.40 (1H, m), 3.96-3.70 (2H, m), 3.70-3.49 (lH,m), 3.63 (2H, s), 2.92-2.75 (1H, m), 2.43-2.33 (1H, m), 2.33-
2.15 (1H, m), 2.00-1.50 (3H, m), 1.45 (9H, s). Анализ: Изчислено за Ο,,Η^Ν,Ο,.Ο^Η,Ο: С, 59.91; Η, 6.82; Ν, 13.31. Получено: С, 60.19; Η, 6.80; Ν, 13.30. MS (ES+) 418 (Μ++2,25%),417 (М+ +1,100), 362 (9), 361 (45).
(262f) се получава под формата на бяло твърдо вещество (273 mg, 93%): температура на топене 102-6°С; [a]D 22 +7.5° (с 0.07, СН2С12); IR(KBr) 3320, 2979,1731,1676,1669,1601,1549,1444,1314,1240,1156; Ή NMR (CDC13) δ 7.37-7.20 (6H, m), 7.08-6.98 (1Н, m),
5.12 (1Η, dd), 4.64-4.55 (1Н, m), 4.02-3.78 (2Н, m), 3.753.65(lH,m),2.94-2.75(lH,m),2.57-2.35(lH,m), 2.35-2.20 (1H, m), 2.00-1.50 (ЗН, m), 1.48 (9H, s). Анализ: Изчислено за С^ЬЦЧД.ОАНД С, 56.56; Н, 6.60; N, 16.49. Получено: С, 56.89; Н, 6.58; N, 16.07. MS (ES+) 419 (М++2, 24%),418(М++1,100),363(15),362(81),242(10).
(262g), (13 g) се получава под формата на бяло твърдо вещество (298 mg, 70%): температура на топене 138-43°С; [a]D 23+69.8°(c0.1,CH2Cl2);IR(KBr) 3282,2978,1733,1664,1536,1421,1310,1156,748; Ή NMR (CDC13) δ 9.67 (1H, s), 9.53 (1H, s), 7.50 (1H, d), 7.30-7.15 (2H, m), 7.10-7.00 (1H, m), 6.93 (1H, s), 5.16-
5.12 (1H, m), 4.60-4.50 (1H, m), 4.05-3.85 (2H, m), 3.853.70 (1H, m), 3.05-2.90 (1H, m), 2.55-2.35 (1H, m), 2.352.2O(1H,m),2.00-1.85 (lH,m), 1.85-1.50 (2H,m), 1.47 (9H, s). Анализ: Изчислено за Ο^Η^Ν^.ΟΛδΗρ: С, 58.77; Η, 6.26; Ν, 15.58. Получено: С, 59.14; Η, 6.24; Ν, 15.18.MS(ES+)433(M++2,26%),442(M++1,100),387 (17),386(79),285(20),229(85),211 (26), 185(15), 183 (57),139(9).
(262h) се получава под формата на бяло твърдо вещество (325 mg, 73%): температура на топене 209-12°С; [a]D M +62.4° (с 0.2, CH^l,); IR (КВг) 3513, 3269,2980,1731,1680,1653,1599,1531,1314,1158; Ή NMR (CDC13) δ 9.40 (1Η, s), 8.75 (1H, s), 7.72 (2H, d),
7.47 (2H, d), 5.15-5.05 (1H, m), 4.55-4.45 (1H, m), 4.053.70 (3H, m), 3.00-2.80 (1H, m), 2.45-2.35 (1H, m), 2.30-
2.15 (1H, m), 2.10 (3H, s), 2.00-1.80 (1H, m), 1.80-1.50 (2H, m), 1.48 (9H, s). Анализ: Изчислено за CjjH^NjO^ C, 57.51; H, 6.36; N, 15.24. Получено: C, 57.41; H, 6.38; N, 15.12. MS (ES+)461 (M+ + 2,26%),460(M+ +1,100), 405 (12), 404 (55), 354 (7), 285 (23), 229 (52), 183 (22).
(262i) се получава под формата на бяло стъклообразно вещество (76%): температура на топене 85-9°С; [a]D 25 +66.4° (с 0.11, СН2С12); IR (КВг) 1732, 1668,1607,1502,1440,1312,1295,1258,1176,1157,1025; Ή NMR (CDC13) δ 8.25 (1Η, s), 7.77 (2H, m), 6.90 (2H, m), 5.11-5.07 (1H, m), 4.55-4.48 (1H, m), 4.01-3.91 (2H,
m), 3.86-3.78 (1H, m), 3.85 (3H, s), 2.98 (1H, m), 2.46-2.40 (1H, m), 2.26-2.20 (1H, m), 2.05-1.80 (1H, m), 1.70-1.64 (2H,m), 1.48 (9H,s).
(262j) се получава под формата на бяло кристално твърдо вещество (79%): температура на топене 182-3°С (разлагане); [a]D r +92.1 ° (с 0.4, CHjClj); IR (КВг) 3283,1732,1684,1448,1430,1404,1369,1338, 1306,1285,1242,1169,1091,692; ΉΝΜΚ(Ό003)δ
7.89 (2Н, d, J = 7.4), 7.76 (1Н, s), 7.64-7.49 (ЗН, m), 4.83 (1H, m), 4.35 (1H, bid, J = 13.0), 4.00 (1H, m), 3.74-3.63 (2H,m), 2.39-2.26 (2H,m), 2.06 (lH,m), 1.50-1.41 (10H, m). Анализ: Изчислено за CI9H26SN4O6: C, 52.04; H, 5.98 N, 12.78. Получено: C,52.11;H,5.95;N, 12.71.MS (ES+)437(M+-1,100%).
(262k) (83%): [a]D 22 +42.3° (c 0.11, 01,0,); IR (KBr) 3287,2997,2935,1735,1681,1606,1501,1296, 1248,1173,1155. Ή NMR (CDC13) δ 9.23 (lH,s),7.73 (2H, d), 7.38 (5H, m), 6.85 (2H, d), 5.08 (1H, m), 5.02 (2H, s), 4.48 (1H, bd), 4.15-3.65 (3H, m), 2.96 (1H, m), 2.452.10(2H,m), 1.88(lH,m), 1.63 (2H,m), 1.48(9H,s).MS (ES+)509(M+ + l).
Съединения 263a-k се синтезират по методите за получаване на 212b-f.
(263а). Получават се 348 mg (94%) под формата на бяло пенесто твърдо вещество: температура на топене [a]D 21 +171 ° (с 0.056, СН,С1,); IR (КВг) 3426,3233,2953,1734,1663,1481,1415,1340,1214,1167, 1132,1075,668; Ή NMR (CDC13) δ 8.44 (1Η, s), 8.00-
7.60 (7H, m), 4.85-4.83 (1H, m), 4.25-4.00 (1H, m), 4.07-
3.90 (1H, m), 3.70-3.46 (2H, m), 2.38-2.30 (1H, m), 2.122.01 (lH,m), 1.91-1.83 (lH,m), 1.46-1.26(lH,m), 1.131.06 (1H, m), 0.90-0.77 (1H, m). MS (ES+) 431.
(263b). Получават се 200 mg (100%) под формата на бяло твърдо вещество: температура на топене 155°С; [а],,20 +13° (с 0.07,СН,С1,); IR(KBr) 3431, 2935,1734,1663,1531,1435,1292,1177; 'HNMR(CDClj) δ 9.73 (1Н, bs), Ί.Τ3-Ί.2Ί (5H, m), 5.35-5.25 (1H, m), 4.56-
4.48 (1H, m), 4.05-3.65 (3H, m), 3.12-3.00 (1H, m), 2.502.45 (1H, m), 2.30-2.20 (1H, m), 2.10-2.00 (1H, m), 1.75-
1.61 (2H,m).MS(ES+)401.
(263b). Получават се 216 mg (106+ %) под формата на безцветна пяна: [ajp23 32.5° (с 0.1, СН,С1,); IR (КВг) 3326,1730,1661,1610,1555,1495,1431,1314, 1288,1217,1175,1161; Ή NMR (0)0,)67.87(1^8), 7.58 (1H, s), 7.19 (2H,m), 6.82 (1H, m), 6.62 (1H, m), 5.21 (1H, m), 4.55 (1H, m), 3.76 (3H, s), 4.0-3.65 (4H, m), 2.85 (lH,m),2.35(2H,m), 1.75(lH,m), 1.71 (2H,m).
(263d) се получава (100%) под формата на безцветна пяна: [a]D 24 +11.7° (с 0.1, СН,С1,); IR (КВг) 3394,3325,1666,1603,1543,1490,1463,1438,1329,1311, 1292,1249,1214,1176,1119,1024,752; 'HNMR(CDClj) δ 8.15 (1Н, m), 7.97 (2H, m), 7.15-6.84 (3H, m), 5.29 (1H,
155
m), 4.62 (1H, m), 4.04-3.65 (4H, m), 3.89 (3H, s), 2.92 (1H, m), 2.50 (1H, m), 2.30 (1H, m), 2.10-1.75 (2H, m).
(263е) се получава под формата на бяло пенесто твърдо вещество (117 mg, 98%): температура на топене 109-14°С; [a]D 24 +82.6° (с 0.06, CH2Cl2); IR (КВг) 3700-2250 (br), 3437,3274,2959,1733,1664,1481, 1437,1310,1177; 1HNMR(CDCl3)67.99(lH,s),7.40-
7.15 (5Н, m), 5.15-5.10 (1Н, m), 5.25-4.70 (1Н, bs), 4.50-
4.35 (1H, m), 3.95-3.50 (3H, m), 3.61 (2H, s), 2.93-2.78 (1H, m), 2.40-2.20 (2H, m), 2.10-1.80 (1H, m), 1.80-1.60 (2H, m). Анализ: Изчислено за Cl7H20N4O5.lH2O: C, 53.96; H, 5.86; N, 14.81. Получено: C, 54.12; H, 5.50; N, 14.68. MS (ES+) 360 (M+, 21%), 359 (M+-1,100), 196 (14),182(14),111(7).
(263f) се получава под формата на бяло пенесто твърдо вещество (199 mg, 92%): температура на топене 149-52°С; [a]D 24+92.0° (с 0.01, CH3OH);IR (КВг) 3700-2300 (широка), 3319,2956,1726,1664,1600, 1548,1500,1444,1313,1238,755; 'HNMR(D6-DMSO) δ 8.90 (1Н, s), 8.24 (1H, s), 7.42 (2H, d), 7.30-7.20 (2H, m), 7.00-6.90 (1H, m), 4.98-4.92 (1H, m), 4.32-4.22 (1H, m), 3.80-3.55 (3H, m), 2.85-2.70 (1H, m), 2.30-2.20 (1H, m), 2.20-2.00 (lH,m), 1.90-1.35 (3H,m). Анализ: Изчислено за Cl6Hl9N5O5.0.75H2O: C, 51.26; H, 5.51; N, 18.68. Получено: C, 51.11; H, 5.23; N, 18.42. MS (ES+) 361 (M+, 20%), 360 (M+ -1,100), 241 (11), 240 (89), 196 (15), 175 (29),111(12).
(263g) се получава под формата на бяло твърдо вещество (259 mg, 92%): температура на топене 248-51°C; [a]D 24 +94.0° (с 0.01, СН3ОН); IR (КВг) 37002300 (Ьг)3341,2956,1738,1668,1651,1529,1425,1311, 1259,751; Ή NMR (D6-DMSO) δ 13.29 (1Н, bs), 11.72 (1H, s), 1O.64(1H, s), 7.65 (1H, d), 7.45 (lH,d), 7.26-7.15 (1H, m), 7.17 (1H, s), 7.10-7.00 (lH,m), 5.05-4.95 (lH,m),
4.40-4.25 (1H, m), 3.90-3.50 (3H, m), 2.88-2.75 (1H, m), 2.38-2.20 (1H, m), 2.20-2.00(lH,m), 1.90-1.35 (ЗН). Анализ: Изчислено за ϋ,^ϊ,,Νρ,.Ο-δ^Ο: С, 53.59; Η, 5.25; Ν, 17.35. Получено: С, 53.66; Η, 4.88; Ν, 17.11. MS (ES+)
385 (М+, 23%), 384 (М+-1,100), 298 (6), 253 (8), 227 (10), 199(23), 196(10), 173(9), 126(21).
(263h) се получава под формата на бяло твърдо вещество (282 mg, 99%): температура на топене 210-5°С; [a]/ +74.5° (cO.Ol, СН3ОН); IR(KBr) 37002300 (br) 3444,3316,2960,1664,1599,1531,1439,1301, 1184; 'HNMR(d6-DMSO)613.30(lH,bs), 10.50(1Н, s), 10.25 (1H, s), 7.80 (2H, d), 7.68 (2H, d), 5.00-4.90 (Ш, m), 4.35-4.25 (1H, m), 3.90-3.40 (3, m), 2.88-2.70 (1H, m), 2.35-2.25 (1H, m), 2.25-1.95 (1H, m), 2.08 (3H, s), 1.951.35(3H,m).MS(ES+)403(M+, 10%),402(M+-1,100), 358 (10), 247 (10), 227 (16), 219 (51), 198 (12), 184 (17).
(263i) се получава под формата на бяло стьклообразно вещество около 100%), което се използва без пречистване: Ή NMR (CDC13) δ 9.23 (1Η, s), 7.72 (2H, d, J = 8.8), 6.81 (2H, d, J = 8.9), 5.22 (1H, m), 4.51 (lH,m),3.97-3.72 (2H,m),3.81 (3H,s),3.03 (lH,m), 2.51-2.46 (1H, m), 2.31-2.25 (1H, m), 2.03 (1H, m), 1.72 (2H,m).
(263j) се получава под формата на бяло твърдо вещество (100%): температура на топене 73-83°С (разлагане); [a]D 22 +104.7° (с 0.3, СН2С12); IR (КВг) 3600-2500 (br), 3208,1734,1666,1481,1448,1416,1338, 1311,1214,1171,1091,729,689; 1HNMR(CDC13)67,87 (ЗН, m), 7.70-7.50 (ЗН, m), 7.16 (1Н, brs), 4.99 (1H, m), 4.37 (1H, bid, J = 12.8), 3.92 (1H, m), 3.67 (2H, m), 2.36 (2H,m),2.13(lH,brd,J= 12.2), 1.56 (3H,m). Анализ: Изчислено за C15H18SN4O6.0.25CF3CO2H: C, 45.31; H,
4.48 N, 13.64. Получено: C, 45.48; H, 4.71; N, 13.43. MS(ES+)383 (MH+, 100%). Точна маса, изчислена за CI5H„SN4O6 (МН+): 383.1025. Получена: 383.1007.
(263k), (100%): температура на топене 130142°C;IR(KBr) 3272,2945,1738,1650,1611,1501,1445, 1309,1255,1171; Ή NMR (030,)59.35(1^8), 7.74 (2Н, d), 7.38 (5Н, m), 6.85 (2Н, d), 5.40 (1Н, bs), 5.19 (1H, s), 5.02 (2H, s), 4.49 (1H, d), 3.92 (2H, m), 3.68 (1H, m), 2.99 (1H, bs), 2.43 (1H, bs), 2.22 (1H, bs), 1.99 (1H, bs), 1.68(2H,bs).
Ο
5251
O
2631 (5251) се синтезира по метода, използван за получаване на 211, който дава бяло кристално твърдо вещество (3.35 g, 83%): температура на топене 214-5°С; [a]D M +75.2° (с 0.1, СЩСЦ; IR (КВг) 3272,2955, 1747,1664,1610,1485,1443,1265,1040; ‘HNMRiCDCy δ 8.66 (1H, s), 7.32 (1H, dd), 7.23 (1H, d), 6.76 (1H, d), 6.02 (2H, s), 5.20 (1H, dd), 4.55-4.45 (1H, m), 4.03-3.70 (3H, m), 3.78 (3H, s), 3.05-2.88 (1H, m), 2.47-2.35 (1H, m), 2.35-2.20 (1H, m), 2.10-1.90 (lH,m), 1.85-1.50(2H, m). Анализ: Изчислено ΒβΌ,,Η^Ν^,.Ο^Η,Ο: C, 52.87;
156
Η, 5.06; Ν, 13.70. Получено: С, 52.84; Η, 5.00; Ν, 13.66. MS(ES+)406(M++2,20%),405(M++1,100),391 (10), 162(6), 148(3),105(2).
(2631). Суспензия от 5251 (3,32 g, 8.2 mmol) в тетрахидрофуран (60 ml) се третира с разтвор на LiOH.HjO (0.69 g, 16.4 mmol, 2.0 екв.) във вода (20 ml). Получената смес се разбърква в продължение на 1 h, концентрира се и остатъкът се разтваря във вода (50 ml). Разтворът се подкислява с 2М NaHSO4 и полученият продукт се екстрахира с EtOAc (порции по 100 ml и 50 ml). Смесените екстракти се измиват еднократно с луга (2 х 50 ml), изсушават се (MgSO4) и се концентрират, като дават 2631 под формата на бяло кристално твърдо вещество (2.87 g, 90%): температура на топене 154-8°С; [a]D 20 +85.6° (с 0.01, CH3OH);IR (КВг) 3700-2300 (br), 3248,2942,1733,1681, 1658,1648,1536,1486,1440,1297,1255,1037; 'HNMR 5 (D6-DMSO) δ 13.23 (1Η, bs), 10.45 (1H, s), 7.45 (1H, d),
7.35 (1H, s), 7.03 (1H, d), 6.12 (2H, s), 5.00-4.93 (1H, m), 4.35-4.25 (1H, m), 3.90-3.40 (3H, m), 2.95-2.70 (1H, m),
2.40-2.25 (1H, m), 2.15-2.00 (1H, m), 1.91 -1.40 (3H, m). Анализ: Изчислено за CI7H|8N4O7.0.8^0: C, 50.45; H, 10 4.88; N, 13.84. Получено: C, 50.80; H, 4.95; N, 13.36.
MS (ES+) 390 (M+, 19%), 389 (M+ -1,100), 345 (9), 204 (31),182(27),111(12).
264a, c-1 265a, c, d,f
1015,1018,1027,
1052,1056,1075,1095
Съединение R1
264a 265a ox
264c 265c
264d 265d OCT
264e 1095 CkA
264f 265f OkA H
264g 1075
157
264-h 1018 J# H
2641 1052
264j 1027 cC
264k 1056 χΛ
2641 1015 <χΛ
(264а) се синтезира по подобен метод, както съединение 213е, като се получава бяло твърдо вещество (240 mg, 82%): IR(KBr) 3380,3066,2947,1789, 1750,1691,1454,1417,1368,1298,1262,1235,1193,1118, 756, 696; 'HNMR(D6-DMSO) δ 8.59 (1Н, d, J = 6.8),
8.48 (1H, s), 8.25-8.09 (3H, m), 7.85-7.75 (3H, m), 7.36 (5H, m), 5.39 (1H, m), 4.21 (2H, AB, J = 14.2), 4.53-4.49 (1H, m), 4.25-4.10 (2H, m), 3.65-3.44 (3H, m), 3.13-2.99 (1H, m), 2.43-2.16 (1H, m), 1.72-0.72 (7H, m). Анализ: Изчислено за C30H3|N5O8S: C, 57.96; H, 5.03; N, 11.27. Получено: C, 57.28; H, 5.14; N, 10.48. MS (ES+) 622.
(264c) се получава по подобен метод, както 213e, (55%) под формата на безцветна пяна: температура на топене 13540°С; [a]D 22 +51.6° (е 0.1, СН,С12); IR(KBr)3314,1790,1664,1608,1543,1496,1455,1428, 1325,1287,1250,1218,1160,1118; 'HNMR(CDC13)6 8.00 (1Н, d, J = 7.1), 7.66 (1H, s), 7.55 (1H, s), 7.28 (5H,m),
7.14 (2H, m), 6.87 (1H, d, J = 7.4), 6.59 (1H, m), 5.42 (1H, s), 4.66 (5H, m), 3.90-3.65 (4H, m), 3.73 (3H, s), 2.98 (2H, m), 2.38 (2H,m), 2.01-1.65 (3H,m).
(264d) се получава по подобен метод, както 213e, (72%) под формата на безцветна пяна: [а]ц 22 +21.4° (cO.l,CH2CL,);IR (КВг) 3302,1791,1689,1678, 1664,1602,1536,1489,1461,1437,1420,1249,1119,1023, 942,751; Ή NMR (CDC13) δ 8.07 (1H, d, J = 7.7), 7.82 (1H, s), 7.68 (1H, d, J = 6.7), 7.49 (1H, s), 7.34 ,(5H, m), 6.96 (3H, m), 5.47 (1H, s), 4.82 (2H, d + m, J = 11.5), 4.63 (1H, d, J = 11.5), 4.49 (2H/m), 3.85 (4H, s + m), 3.68 (2H, m), 3.01 (2H, m), 2.46 (2H, m), 1.95 (3H, m), 1.57 (1H, m).
(264e) се синтезира по подобен метод като използваният за получаване на 213 е, който дава смес от диастереомери (съотношение син:анти изомер 30 9:1) под формата на бяло стьклообразно вещество (128 mg, 78%): температура на топене 103-8°С; 1R (КВг) 3419,3302,1793,1664,1535,1421,1327,1256, 1123,973; ’HNMR(D6-DMSO) δ 10.20 (0.9Н, s), 9.35 (0.1Н, s), 8.74 (0.1H, d), 8.49 (0.9H, d), 7.36-7.15 (10H, 35 m), 5.67 (0.9H, d), 5.44 (0.1H, s), 4.85-4.75 (1H, m), 4.744.60 (1H, m), 4.77 и 4.63 (2H, dd), 4.30-4.10 (1H, m), 3.80-3.40 (3H, m), 3.43 (2H, s), 3.10-2.40 (3H, m), 2.25-
2.15 (1H, m), 2.00-1.35 (4H, m). Анализ: Изчислено за C28H3lN5O7.0.5H2O: C, 60.21; Η, 5.77; Ν, 12.53. Полу40 чено: С, 60.38; Н, 5.83; Ν, 12.13. MS (ES+) 551 (М+ + 2, 33%), 550 (М+ + 1,100), 480 (7), 343 (8), 279 (4).
(264f) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава чистият син-изомер под формата на бяло пенесто твърдо вещество (225 mg, 45 82%): температура на топене 130-5°С; [а]ц 24+ 10.8° (с0.1,СН2С12); IR (КВг) 3316,1791,1688,1676,1664, 1601,1536,1445,1314,1242,973; 'HNMR(D6-DMSO) δ 8.84 (1Н, s), 8.49 (1H, d), 8.19 (1H, s), 7.45-7.18 (9H, m), 7.00-6.90 (1H, m), 5.68 (1H, d), 4.90-4.81 (1H, m), 50 4.75-4.60 (1H, m), 4.78 и 4.63 (2H, dd), 4.30-4.20 (1H, m), 3.75-3.55 (3H, m), 2.85-2.55 (3H, m), 2.25-2.15 (1H, m), 2.00-1.35 (4H, m). Анализ: Изчислено за
158 чено: С, 58.12; Н, 5.64; N, 14.81. MS (ES+) 552 (М++2, 30%), 551 (М+ +1,100), 362 (19), 299 (10),279 (4).
(264g) се получава по подобен метод, както съединение 213 е, който дава чистият син-изомер под формата на бяло твърдо вещество (284 mg, 80%): температура на топене 148-53°С; [a]D 24 +72.0° (с0.1, CH2C12);IR (КВг) 3404,3295,1789,1660,1536,1421, 1310,1260,1122,749; 'HNMR (D6-DMSO)611.72 (1Н, s), 10.58 (1H, s), 8.73 (1H, d), 7.65 (1H, d), 7.58-7.27 (6H, m), 7.27-7.10 (lH/m), 7.17 (1H, s), 7.10-7.00 (1H, m), 5.46 (1H, s), 4.90-4.85 (1H, m), 4.77 и 4.68 (2H, dd), 4.35=1.25 (2H, m), 3.95-3.55 (3H, m), 3.09 (1H, dd), 2.95-2.80 (1H, m), 2.47-2.25 (2H, m), 2.10-1.35 (4H, m). MS (ES+) 574 (M+, 35%), 573 (M+ -1,100), 384 (16), 383 (69), 341 (23), 327(12),267(13),200(22).
(264h) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава смес от диастереомери (съотношение син:анти изомер 9:1) под формата на бяло твърдо вещество (276 mg, 70%): температура на топене 147-52°С; IR (КВг) 3444,3304,1793,1665, 1602,1531,1505,1423,1294,1264,1181,1123,966; Ή NMR (D6-DMSO) δ 10.41 (lH,s), 10.22 (1Η, s), 8.71 (0.1H, d), 8.48 (0.9H, d), 7.78 (2H, d), 7.67 (2H, d), 7.357.30 (5H,), 5.68 (0.9H, d), 5.45 (0.1H, s), 4.88-4.80 (1H, m), 4.754.60(1H, m), 4.77 и 4.63 (2H, dd), 4.30-4.20 (1H, m), 3.90-3.50 (3H, m), 3.10-2.50 (3H, m), 2.35-2.20 (1H, m), 2.07 (3H, s), 2.05-1.35 (4H, m). Анализ: Изчислено за СУУЧД. 1Н2О С, 57.04; Н, 5.61; N, 13.76. Получено: С, 56.79; Н, 5.50; N, 13.53. MS (ES+) 594 (М++2,34%), 593 (М++1,100),387(8),386(38),358(8), 162(19).
(264i) се получава по подобен метод на описания за съединение 21 Зе, който дава бяло твърдо вещество (70%): температура на топене 116-118°С; IR(KBr)3315,2951,1793,1664,1607,1502,1258,1177; Ή NMR (CDC13) δ 8.07 (1H, s), 7.77 (2H, d, J=8.6), 7.35 (5H,), 6.94 (2H, d, J = 8.5), 6.74 (1H), 4.89 (1H, d, J =
11.1) , 4.74 (1H, m), 4.60 (1H, d, J = 11.0), 4.48,4.41 (1H, 2m), 3.86 (3H, s), 3.79,3.71-3.53 (3H, 2m), 2.87 (2H,m), 2.44(lH,m),2.18,1.91,1.68(5H,3m).
(264j) се синтезира по подобен метод, както съединение 21 Зе, като се получава пяна (88%): [a]D 24 +74.2° (с 0.36, СН2С12); IR(KBr) 3332,3235,1793,1664, 1537,1448,1416,1337,1169,118,1092,940,690; Ή NMR(CDC13) δ 7.99 (1Η, s), 7.88 (2H, d, J = 6.8), 7.64-
7.48 (ЗН, m), 7.34 (5H, s), 7.13 (1H, d, J=6.9), 5.39 (1H, s),4.81 (2H,m),4.62(lH,d,J= 11.5),4.48 (lH,m), 4.33 (1H, m), 3.85 (1H, m), 3.59 (2H, m), 3.03 (1H, dd, J = 7.6,
18.2) , 2.49-2.28 (3H, m), 1.94-1.40 (4H, m). Анализ: Изчислено saC^H^SNjOg: C, 54.63; H, 5.11N, 12.25. Получено: C, 54.42; H.5.28; N, 11.62. MS (ES+) 572 (MH+, 100%). Точна маса, изчислена за C26H30SN5O8 (МН+): 572.1815. Получена: 572.1802.
(264k) се получава по метода, използван за 213е (96%): IR (КВг) 3294,2946,1793,1658,1606,1535,
1501.1248.1174.1119. 'HNMR(CDC13)68.91 (lH,s), 7.85 (ЗН, m), 7.4 (10Н, m), 7.02 (2H, d), 5.35 (1H, s), 5.10 (2H, s), 4.8-4.3 (5H, m), 4.00 (1H, bs), 3.78 (2H, m), 2.90 (2H,m), 2.5-1.5 (6H,m).
(2641) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава смес от диастереомери (съотношение син:анти изомер 1:1) под формата на бяло твърдо вещество (1.72 g, 71%): температура на топене 148-60°C;IR (КВг) 3314,1780,1677,1658,1651, 1550,1485,1439,1258,1132,1038,943; 'HNMR(D6DMSO) δ 10.39 (1Н, s), 8.71 (0.5H, d), 8.49 (0.5H, d), 7.44 (1H, d), 7.42-7.30 (6H, m), 7.03 (1H, d), 6.12 (2H, s),
5.68 (0.5H,d), 5.45 (0.5H, s),4.90-4.82 (1H, m), 4.82-4.58 (2.5H, m), 4.40-4.10 (1.5H, m), 3.90-3.65 (2H, m), 3.653.43 (1H, m), 3.09 (0.5H, dd), 2.90-2.55 (1.5H, m), 2.45-
2.10 (2H, m), 2.10-1.35 (4H, m). Анализ: Изчислено за σ^Η,,Νρ,. 0.2H2O: C, 57.67; H, 5.08; N, 12.01. Получено: C, 58.01; H, 5.33; N, 11.51. MS (ES+) 581 (M++2, 33%), 580 (M+, 100), 374 (9), 373 (48), 345 (12), 261 (4), 239(7),149(9).
(265a) се получава по подобен метод, както съединение 265, който дава бяло твърдо вещество (37 mg, 17%): температура на топене 126-30°С (разлагане); [а]^ +30° (е 0.05, МеОН); IR (КВг) 3371,2935, 1785, 1663, 1538, 1418, 1339, 1164, 669; Ή NMR (CD3OD) δ 8.44 (1Η, s), 8.06-7.50 (7H, m), 7.22 (1H, d, J =8.4),4.58-4.57 (1H, m), 4.464.42(1H, m), 4.164.09 (2H, m), 3.85-3.50 (3H, m), 2.84-2.78 (1H, m), 2.64-2.51 (1H, m),2.44-2.15 (2H,m), 1.81-0.89(4H,m). Анализ: Изчислено за C23H25N5O8S.H2O: C, 50.27; H, 4.95; N, 12.74. Получено: C, 50.33; H, 5.04; N, 12.60. MS (ES+) 530.
(265c) се получава по подобен метод, както 265, (90%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене ~ 150°С (разлагане); [а],,23 494.8° (с 0.1,20% MeOH/C^Cl,);. IR (КВг) 3330,1780, 1660,1610,1550,1495,1428,1326,1287,1251,1223,1160; HNMR (CD3OD) δ 7.16 (2Η, m), 6.89 (1H, d, J = 7.8), 4.58 (1H, m), 4.37 (2H, m), 3.76 (6H, s+m), 2.95 (1H, m), 2.67(1H, m),2.33(lH,m),2.20-1.85 (3H,m),1.66(lH,m).
(265d) се получава по подобен метод, както 265, (85%) под формата на безцветно твърдо вещество: температура на топене ~ 176-85°С; [а]с и +11.0 (с 0.1, МеОН); IR (КВг) 3392,3328,1784w, 1665,1603,
1537.1490.1462.1437.1337.1290.1290.1217.1177.1119, 1023; ‘HNMR(CD3OD)6 8.02 (2Н, m), 6.95 (4H,m), 5.05 (1Н, m), 4.60 (2H, m), 3.92 (4H, s+m), 3.00 (2H, m),
2.68 (1H, m), 2.39 (1H, m), 2.00 (4H, m), 1.69 (1H, m).
(1095) се получава по подобен метод, както съединение 265, който дава бяло твърдо вещество (84 mg, 90%): температура на топене 180-6°С; [a]D 22
159 +22.3° (с 0.065, CHjOH); IR (КВг) 3700-2300 (br), 3287, 1664,1536,1425,1261,1181; 'HNMR(CD3OD)67.357.20 (5H, m), 5.00-4.90 (1H, m), 4.60-4.50 (1H, m), 4.50-
4.10 (2H, m), 3.90-3.50 (3H, m), 3.54 (2H, s), 3.00-2.80 (1H, m), 2.80-2.40 (2H, m), 2.35-2.20 (1H, m), 2.20-1.50 (4H,m). MS(ES+)459(M+24%),458(M+-1,100),358 (27), 175(9), 149(7), 137 (12). Точна маса, изчислена за С21 Η^Ν,Ο, (МН+): 460.1832. Получена: 460.1840.
(265f) се получава по подобен метод, както съединение 265, който дава бяло пенесто твърдо вещество (130 mg, 88%): температура на топене 15762°С; [a]D 24 +41.7° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3700-2300 (br), 3325,1782,1663,1547,1443,1315,1242,1181; Ή NMR (CD3OD) δ 7.40 (2Η, dd), 7.35-7.20 (2H, m), 7.066.95 (1H, m), 5.05-4.95 (1H, m), 4.64-4.54 (1H, m), 4.50-
4.35 (1H, m), 4.35-4.15 (1H, m), 3.90-3.69 (3H, m), 3.002.85 (1H, tn), 2.80-2.45 (3H, m), 3.40-1.50 (4H, m). MS (ES+)460(M+,24%),459(M+-1,100),341 (9),340(54), 296(6),239(9).
(1075) се получава по подобен метод, както съединение 265, който дава бяло твърдо вещество (184 mg, 83%): температура на топене 210-5°С; [a]D 24 +43.9° (с 0.1, СН3ОН); IR(KBr) 3700-2300 (br), 3309, 1660,1537,1423,1311,1262,1184; 'HNMR(CD3OD) δ
7.61 (lH,d),7.45(lH,d),7.28-7.15(lH,m),7.15-7.00(lH, 25 m), 7.13 (1H, s), 5.12-4.96 (1H, m),4.62A55 (lH,m),4.504.25 (2H, m), 4.00-3.69 (3H, m), 3.05-2.90 (1H, m), 2.802.30 (3H, m), 2.25-1.50 (4H, m). MS (ES+) 484 (M+, 26%), 483 (M+-1,100),383(25),245(12),208(11),200(21), 174 (31),137(18). 30 (1018) се получава по подобен метод, както съединение 265, който дава бяло твърдо вещество (177 mg, 82%): температура на топене 235-40°С; [ajp23 +27.3° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3700-2300 (br), 3311, 2957, 1662, 1599, 1531, 1318, 1266, 1182; Ή NMR 35 (CD3OD) δ 7.83 (2H, d), 7.69 (2H, d), 5.10-4.95 (1H, m), 4.64-4.55 (1H, m), 4.50-4.35 (1H, m), 4.32Ц.22 (1H, m), 4.00-3.65 (3H, m), 3.05-2.90 (1H, m), 2.80-2.30 (3H, m),
2.15 (3H, s), 2.15-1.50 (4H, m). Анализ: Изчислено за C^N.O,. 1.5^0:^49.90^,5.52:4 15.87.Получено: С, 50.21; Н, 5.41; N, 15.49. MS (ES+) 502 (М+, 28%),501 (М+-1,100),401 (8),218(4), 119(2), 118(5), 5 113(16).
(1052) се синтезира по метода, използван за получаване на 265, който дава бяло твърдо вещество (0.194 g, 1 00%): температура на топене 138-142°С; [0^+36.3° (c0.19,CH,OH); IR(KBr) 3434-2962,1782, 10 1660,1607,1537,1504,1441,1424,1313,1293,1258, 1177; ‘HNMR(CD3OD)67.11 (2H,d, J=8.8), 6.90 (2H, d, J=8.9), 4.48 (1H, m), 4.34,4.28 (1H, 2m), 4.15 (1H, m), 3.75 (3H, s), 3.75,3.70 (3H, m), 2.88,2.49,2.28,2.23, 2.00,1.86,1.79,1.58 (8H,m).
(1027) се синтезира по подобен метод, както съединение 265, като се получава бяла пяна (88%): [a]D 24+22.6°(c0.17,MeOH);IR(KBr)3349,1789,1663, 1537,1448,1337,1169,1092,690; 'HNMR(CD3OD) δ 7.82 (2Н, d, J=7.8), 7.57 (ЗН, m), 4.74 (1H, m), 4.47 (1H,
m), 4.24-4.10 (2H, m), 3.72-3.47 (4H, m), 2.62-2.48 (3H, m),2.20(lH,m), 1.94-1.35 (3H,m).MS(ES+)480(M+-1, 100%). Точна маса, изчислена 3aCl9H24SN5Og(MH+): 482.1346. Получена: 482.1325.
(1056) се получава по метода, използван за 265 (95%): температура на топене >300°С; IR (КВг) 3392,1660,1610,1507,1442,1280,1171,1149,1133. Ή NMR (CD3OD) δ 7.74 (2Η, d, J = 8.7), 6.84 (2H, d, J = 8.7)4.58(lH,m),4.41 (lH,bd, J= 12.6),4.28(lH,m),3.85 (3H, m), 2.98 (1H, m), 2.8-2.3 (3H, m), 2.3-1.6 (4H, m).
(1015) се получава по подобен метод на използвания за 265, който дава бяло твърдо вещество (142 mg, 58%): температура на топене 170-5°С; [а]^ +32.7° (с 0.1, СН3ОН); IR (КВг) 3700-2500 (br), 3325, 2969,1784,1662,1485,1440,1292,1258,1037; 'HNMR (CD3OD) δ 7.45 (1H, dd), 7.32 (1H, d), 6.90 (1H, d), 6.05 (2H, s), 5.10-4.90 (1H, m), 4.62-4.54 (1H, m), 4.45-4.35 (1H, m), 4.33-4.22 (1H, m), 3.95-3.65 (3H, m), 3.05-2.90 (1H, m), 2.80-2.30 (3H, m), 2.20-1.50 (4H, m).
(526) се получава по подобен метод на използвания за 502, който дава стъклообразно твърдо вещество: [a]D 20+34°(c0.13, CHjCyjIR (КВг) 3437,2929, 1670,1530,1428,1288,1156; Ή NMR (CDC1,) δ 10.0 (1Н, bs), 9.74 (1H, bs), 7.93 (1H, s), 7.80-7.60 (2H, m),
7.40-7.18 (3H, tn), 6.15-5.30 (2H,bs), 5.00-4.85 (2H, m), 4.50-4.25 (1H, m), 3.95-3.75 (3H, m), 3.12-2.78 (2H, m), 2.73-1.60 (7H, m), 1.36 (9H, s). Анализ: Изчислено за C27HMNgO7S: C, 52.76; H, 5.58; N, 18.23. Получено: C, 52.25; H, 5.74; N, 16.30. MS (ES+) 615.
160
52.25; Η, 5.74; Ν, 16.30. MS (ES+) 615.
(1053) се получава по подобен метод на използвания за 214, който дава бяло твърдо вещество (106 mg, 73%): [a]D 20 +22° (с 0.10, МеОН); IR (КВг) 3428,2944,1733,1652,1532,1433,1337,1288,1186; Ή 5 NMR (CD3OD) δ 7.95 (1Η, s), 7.90-7.85 (2H, m), 7.437.35 (2H, m), 4.98 (1H, m), 4.65-4.52 (1H, m), 4.40-4.20 (2H, m), 3.85-3.70 (3H, m), 3.30-3.25 (3H, m), 3.03-2.85 (1H, m), 2.70-2.31 (3H, m), 2.10-1.55 (4H, m). MS (ES+) 500 (под формата на метилацетал на алдехида).
(528) се получава по подобен метод, както съединение 21 Зе, който дава смес от диастереомери (съотношение син:анти изомер 1:1) под формата на кремавобяло пенесто твърдо вещество (1.05 g, 58%): температура на топене 124-32°С; IR (КВг) 3312,2979, 1790,1664,1610,1532,1485,1285,1120,1037,932;: Ή NMR(D6-DMSO) δ 10.39 (1Н, s), 8.71 (0.5Н, d), 8.43 (0.5H, d), 7.45 (1H, d), 7.36 (1H, s), 7.04 (1H, d), 6.12 (2H, s), 5.58 (0.5H, d), 5.34 (0.5H, s), 4.95-4.85 (1H, m), 4.70-
4.52 (0.5H, m), 4.35-4.10 (1.5H, m), 3.95-3.50 (5H, m), 10 3.03 (0.5H, dd), 2.90-2.55 (1.5H, m), 2.46-2.20 (2H, m),
2.10-2.40 (4H, m), 1.16-1.13 (3H, 2 x t). Анализ: Изчислено за C23H27N5O9.0.6H2O: C, 52.29; H, 5.38; N, 13.26. Получено: C, 52.53; H, 5.35; N, 12.78. MS (ES+) 519 (M+ + 2,27%), 518 (M+ +1,100), 472 (7), 374 (12), 373 (53), 15 345(14),149(12).
Пример 31.
Съединение 640,642,645,650,653,655,656,656, 662,668,669,670,671,677,678,681,682,683,684,686, 688a, 688b, 6891,689b, 690a, 690b, 691 a, 691 b, 695a, 695b, ° σ' ом· «38
695c, 692a, 692b, 693 и 694 се получават, както следва.
(638) се синтезира от 600а по подобни методи на тези, използвани за получаването на 602т от 600а, които дават 2.4 g от 638 под формата на бяло твърдо вещество.
(639) . Към разтвор на 638 (630 mg, 1.76 mmol) и 2-нафтилметил-бромид (428 mg, 1.94 mmol) в CH3CN се прибавя К,СО3 (608 mg, 4.4 mmol). Получената смес се разбърква при стайна температура. След 18 h реакционната смес се разрежда е СН2С12, измива се с вода и след това с луга, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Бързата хроматография (SiO2,0 до 20% EtOAc/CH2Cl2) дава 450 mg от 639.
(640) се синтезира по методите, използвани за получаване на 605v от 602v, като се получават 205 mg от 640 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CDC1062.4-2.55(m, 1Н),2.65-2.8(m, lH),3.2(s,
3H), 3.72-3.78 (m, 1H), 3.85-4.0 (m, 2H), 4.22-4.28 (d,
1H), 4.26-4.5 (m, 4H), 4.58-4.75 (m, 1H), 4.78-4.85 (m,
Ш), 5.0-5.08 (t, 1H), 7.35-7.65 (m, 7H), 7.85-8.02 (m,4H).
(642) се синтезира от 638 по подобни методи на използваните за получаване на 605т, като се получават 213 mg от 642, 'HNMR(CD3OD)82.5(m, 1Н),
2.68 (ddd, 1Н), 3.25 (s, 2Н), 3.3 (s, ЗН), 3.78 (m, 2Н), 4.0 (d, 1Н), 4.3 (т, 1Н), 4.6 (т, 2Н), 4.85 (br.s, 2Н), 7.08-7.22 (т, 2Н), 7.35 (т, 1Н), 7.4-7.65 (т, 4Н), 7.7 (dd, 1Н), 8.1 (dd, 1Н).
161
(643) . Към суспензия στ N-ацетилглицин (200 mg, 1.7 mmol) в CHjCl, (2.5 ml), съдържащ DMF (0.005 ml), се прибавя оксалилхлорид (0.450 ml, 5.1 mmol). След разбъркване 30 min при стайна температура, сместа се концентрира, давайки 643 под формата на суров продукт.
(644) се синтезира от 600Ь по методите, приложени за получаване на 602d от 600Ь с използване на 643, които дават 112 mg от 644.
(645) се синтезира от 644 по методите, използвани за получаване на 605d от 602d, които дават 43 mg от 645 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CD3OD)61.95(s,3H),2.4(m, lH),2.65(m, 1H), 20 3.4 (s, 1H),3.55 (m, lH),3.85(m, lH),4.05(d, 1H),4.3 (m, 1H), 4.4-4.6 (m, 2H), 5.0 (m, 1H), 7.4-7.7 (m, 6H), 7.85-8.0 (m,2H).
(646) се получава OTN-Fmoc-сакрозин по метода, използван за получаване на 643, който дава 646 под формата на суров продукт.
(647) се синтезира от 600Ь по методите, приложени за синтез на 602d от 600Ь с използване на 646, при което се получават 481 mg от 647.
(648) се синтезира от 647 по методите, използвани за получаване на 604d от 602d, които дават 409 mg от 648.
(649) . Разтвор на 648 (409 mg, 0.465 mmol) в
MeCN:Et2NH (4:1, обем/обем) се разбърква при стайна температура. След 45 min реакционната смес се концентрира във вакуум. Бързата хроматография (8Ю2,5%до20%МеОНвСН2С12)дава241 mgor649.
(650) се синтезира от 649 по методите, използвани за получаване на 605d от 604, които дават 179 mg от 650 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CD3OD) δ 2.4-2.6 (m, 2H), 2.7 (s, ЗН), 3.5 (q, 1H), 50 3.8 (m, 2H), 4.2-4.4 (m, 2H), 4.3-4.45 (m, 1H), 5.0-5.1 (m, 2H), 7.4-7.7 (m, 6H), 7.85-7.9 (m, 2H), 8.2 (m, 1H).
162 вани за получаване на 605d от 602d, които дават 84 mg от 653 под формата на бяло твърдо вещество, Ή
NMR (CDjOD) δ 2.3 (m, Ш), 2.55 (dd, 1Н), 3.75 (br.s,
1H), 4.25-4.6 (m, 5H), 5.15 (m, 1H), 7.2-7.45 (m, 6H), 7.87.9 (dd, 3H), 8. l(s, 1H), 8.2 (m, 2H).
(652) се синтезира от 600Ь по методи, подобни на приложените за получаване на 602п от 600Ь, с използване като R3X на реактив, получен от взаимодействието на DMF с 3 екв. оксалилхлорид в разтвор на СН2С12, при което се получават 404 mg от 652.
(653) се синтезира от 652 по методите, използ-
(654) се синтезира от 600b, като се използват методи, подобни на приложените за получаване на 603d от 600Ь, които дават 775 mg от 654.
(655) се синтезира от 654 с използване на метода, приложен за получаване на 213е, който дава 304 mg от 655, Ή NMR (CD3OD) δ 2.4 (s, 1Η), 2.6-2.75 (m, 2H), 3.0 (m, 1H), 3.45 (m, 1H), 3.8 (d, 1H), 4.0 (t, 2H), 4 .4 (m, 2H), 4.5-4.55 (m, 2H), 72-7.45 (m, 4H), 7.85 (s, 2H).
(656) се синтезира от 655 c използване на метод, подобен на приложения за получаване на 2002 от 2001, който дава 136 mg от 656 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 1.85 (s, ЗН), 2.5 (m, 1Н), 2.65 (m, 1H), 3.7 (m, 1H), 4.3 (m, 1H), 4.55 (m, 2H), 7.4-7.6 (m, 4H), 7.85 (s, 2H).
Ρπ,000-Λ>Β~ FmKOX
M7 Ш Μ»
163
(657) . Към разтвор на бензилгликолат (6.0 g,
36.1 mmol) в CH^CL,, охладен посредством ледено-водна баня, се прибавя флуоренил-метоксихлороформат (14 g, 1.5 екв.) и след това диизопропил-етиламин (9 ml, 1.5 екв.). След 1 h реакционната смес се излива в наситен воден разтвор на амониев хлорид и се екстрахира с СН2С12, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Продуктът се разпрашава в МеОН до получаване на 2.2 g от 657 като първа порция от бяло твърдо вещество.
(658) . Към разтвор на 657 (2.2 g, 5.93 mmol) в тетрахидрофуран се прибавя 5% Pd/C (220 mg). Получената суспензия се разбърква енергично във во- 25 дородна атмосфера. След 90 min реакционната смес се филтрува през целит. Филтратът се излива в наситен воден разтвор на NaHCO3 и се измива двукратно с EtOAc. След това водният слой се подкислява и полученият продукт се екстрахира двукратно с СН2С12, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум, давайки 1.46 g (88%) от 658 под формата на бяло твърдо вещество.
(659) се получава от 658 по метода, използван за получаване на 643, който дава 659 под формата на суров продукт.
(660) се синтезира от 600Ь с използване на 659 по методите, приложени за получаване на 604d от 600Ь, които дават453 mg от 660.
(661) . Разтвор на 660 (423 mg) в MeOH:Et2NH (1:1, обем/обем) се разбърква при стайна температура. След 10 min реакционната смес се концентрира във вакуум до получаване на малък обем. Утаяването чрез прибавяне на етер дава 230 mg от 661.
(662) се синтезира от 661 по методите, използвани за получаване на 605d от 604, които дават 37 mg от 662 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CD3OD) δ 2,45 (m, 1H), 2.7 (m, 1H), 3.75 (m, 1H), 3.9(d, lH),4.15(d, lH),4.35(m, lH),4.5(t,2H),4.7(dd, 1H), 7.4-7.6 (m, 4H), 7.85 (s, 2H).
164 (663) . Към разтвор на бензилппоколат (46.91 g, 0.282 mol) и диизопропилетиламин (74 ml, 0.423 mol) в СН2С12, охладен на водна баня, се прибавя разтвор на TIPSOTf (95 g, 0.31 mol) в CHjClj. Получената смес се оставя да се затопли до стайна температура, след което се излива във вода, измива се двукратно с 10% воден разтвор на NaHSO4, изсушава се над Na2SO4 и се концентрира във вакуум. Бързата хроматография (SiO2, 0 до 5% EtOAc в хексани) дава 71.6goT663.
(664) . Към разтвор на 663 (0.4 g, 1.2 mmol) в EtOAc се прибавя 10% Pd/C (33 mg). Получената суспензия се разбърква във водородна атмосфера. След 15 h реакционната смес се филтрува през целит и филтратът се концентрира във вакуум, давайки 0.29 g масло. Към разтвор на маслото в 1,4-диоксан се прибавя NaHCO3 (0.5М, 2.4 ml). Полученият разтвор се концентрира във вакуум за отстраняване на толуена, при което се получава 664 под формата на восъкоподобно твърдо вещество.
(665) се синтезира от 664 по метод, подобен на приложения за получаване на 643, който дава 665 под формата на суров продукт.
(666) се синтезира от 600Ь с използване на 665 по методите, приложени за получаване на 604d от 600Ь, които дават 131 mg от 666.
(667) . Към разтвор на 666 (131 mg, 0.17 mmol) в тетрахидрофуран, охладен на ледено-водна баня, се прибавя тетрабутиламониев флуорид (1М, 0.190 ml). След 2 h реакционната смес се излива във вода, екстрахира се двукратно с EtOAc, изсушава се над 5 MgSO4 и се концентрира във вакуум, давайки 63 mg от 667 под формата на бяло твърдо вещество.
(668) се синтезира от 667 по методите, използвани за получаване на 605d от 604d, които дават 48 mg от 668 под формата на бяло твърдо вещество, Ή 10 NMR(CD3OD) δ 2.45 (m, 1H), 2.67 (dddd, 1H), 3.78 (d, 1H), 3.85 (br. m, 1H), 4.05 (d, 1H), 4.28 (m, 1H), 4.5 (m, 2H), 4.65 (m, 1H), 4.95 (br. s, 2H), 7.4-7.5 (m, 4H), 7.527.65 (m, 3H), 7.88 (d, 2H).
(669) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 605d от 600b, които дават 63 mg от 669 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CDjOD) δ 1.9 (s, ЗН), 2.4-2.7 (m, 2Н), 3.6-3.7 25 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.2-4.4 (m, 2Н), 4.44.6 (m, ЗН), 7.47.8(m,4H),7.9(s,2H).
7.9 (s, 2H).
UOb
(670) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 655 от 600Ь, които дават 218 mg от 670 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 1.7,1.75 (2s, ЗН), 2.15,2.2 (2s, 6H),
2.4-2.5 (m, 1H), 2.6-2.75 (m, 1H), 3.65-3.75 (m, 2H),4.2-
4.3 (m, 2H), 4.45-4.6 (m, 3H), 7.35-7.6 (m,4H), 7.5 (s, 2H).
(671) се синтезира от 670 по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 253 mg от 671 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CD3OD)61.9 (s,3H), 2.25 (s,6H), 2.4-2.5 (m, 1H),
2.6-2.75 (m, 1H), 3.65-3.75 (m, 2H), 4.2-4.3 (m, 2H), 4.45-
4.6 (m, 3H), 7.35-7.6 (m, 4H), 7.5 (s, 2H).
165
(672) се синтезира от 600Ь по метод 1, приложен за получаване на 602п от 600Ь с използване на 665, който дава 1.08 g от 672.
(673) . Към разтвор на 672 (1.08 g, 1.69 mmol) в СН2С12 се прибавя 2.6-лутадин (0.8 ml) и след това TMSOTf (1 ml, 5.1 mmol). След 1 h реакционната смес 35 се излива в NaHCO3 и се екстрахира с СН2С12, изсушава се над MgSO4 и се концентрира във вакуум до получаване на малък обем, който се използва направо в следващата реакция.
(674) се синтезира от 673 по метода, изпол- 40 зван за получаване на 602Ь, който дава 0.91 g от 674.
(675) . Разтвор на 674 (0.365 g, 0.5 mmol) в МеОН серазбърквас lNNaOH(1.2ml, 1.2mmol).След 16h реакционната смес се концентрира във вакуум, разтваря се във вода и се измива двукратно с етер. Вод- 45 ният слой се подкислява с IN НС1 и полученият продукт се екстрахира с EtOAc, изсушава се над MgSO4 и се концентрира във вакуум, давайки 337 mg от 675 под формата на твърдо вещество.
(676) се синтезира от 675 по метода, изпол- 50 зван за получаване на 21 Зе, който дава 166 mg от 676 под формата на бяло твърдо вещество.
(677) . Разтвор на TBAF (6 ml, 3 mmol) в НОАс (0.46 ml, 8 mmol) се прибавя към 676 (0.213 g, 0.256 mmol). След 16 h реакционната смес се излива в EtOAc и се измива двукратно с NaHCO3 и еднократно с луга и след това се изсушава над MgSO4 и се концентрира във вакуум, давайки 139 mg от 677 под формата на твърдо вещество, Ή NMR (CDC13) δ 2.4 (d, lH),2.5(dd, lH),2.8(dd, lH),2.92(dd, lH),3.15(m, 2H), 3.55-3.65 (m,2H), 3.72 (s,6H), 3.92 (m, lH),4.05(m, lH),4.3(m, lH),4.42(d, lH),4.6(dd, 1H),4.65-4.8(m, 2H), 4.88 (d, 1H), 5.55 (d, 1H), 6.55 (m, 2H), 6.75 (d, 1H), 7.25-7.55 (m, 8H), 7.75 (m, 2H).
(678) се синтезира по метода, използван за получаване на 667 от 666, който дава 54 mg от 678 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.45 (m, 1Η), 2.7 (m, 1H), 3.5 (m, 2H), 3.75 (br.s,6H),4.05(d, lH),4.3(m, lH),4.5M.6(m,2H),4.8(br. m, 2H), 6.7 (d, 2H), 7.4-7.5 (br. m, 3H), 7.6-7.65 (br. m, 2H).
166
(680) се синтезира от 600Ь по методите, използвани за получаване на 677 от 600Ь, които дават 140 mg от 680 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CDC13) δ 2.31 (d, 1Η), 2.4 (dd, 2H), 2.75 (dd, 20 2H), 2.85 (dd, 1H), 3.36 (br. s, 1H), 3.45 (br. s, 1H), 3.6 (br. t, 2H), 3.82 (br. m, 2H), 3.95 (br. d, 2H), 4.35 (m, 2H), 4.42 (d, 1H), 4.55 (m, 1H), 4.70 (d, 1H), 4.82 (br. s, 2H), 5.5 (d, 1H), 6.91 (d, 1H), 7.25 (br. m, 5H), 7.35-7.46 (br. m, 3H),
7.5-7.6 (m, 2H), 8.15 (br. d, 2H).
(681) се синтезира от 680 по метода, използван за получаване на 678 от 677, който дава 45 mg от 681 под формата на сиво твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.5 (m, 1), 2.7 (dt, 1H), 3.65-3.85 (br. m, 3H), 4.05 (m, 1H), 4.3 (m, 1H), 4.5^.7 (br. m, 3H), 4.85 (br. s, 2H), 7.3 (br. m, 2H), 7.4-7.7 (m, 5H), 8.15 (d, 2H).
(682) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 655 от 600Ь, които дават 495 mg от 682 под формата на бяло твърдо вещество, HNMRiCDCyb 2.00 (s,3H), 2.05 (s,3H), 2.47 (d, 1H), 2.58 (dd, 1H), 2.85 (dd, 1H), 2.89 (dd, 1H), 3.9 (m, 2H), 4.05-4.15 (m, 2H), 4.19 (dd, 1H), 4.45 (m, 2H), 4.55-5.05 (m, 8H), 5.55 (d, 1H), 6.85 (d, 1H), 7.15 (d, 1H), 7.25-7.55 (m, 10H),7.75(d,2H).
(683) се синтезира от 682 по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 82 mg от 683 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR(CD3OD)6 2.1 (s, ЗН), 2.5 (m, 1Н), 2.68 (m, 1H),
3.8 (m, lH),4.29(dd, 1H),4.31 (m, lH),4.45(d, 1H),4.55 (d, 1H), 4.6 (d, 1H), 4.72 (d, 1H), 4.95 (br. s, 2H), 7.45 (br.
m, 2H), 7.52-7.65 (br. m, 5H), 7.88 (d, 2H).
(684) се синтезира от 600b по метода, използван за получаване на 605d от 600b, който дава 72 mg от 684 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 1.9 (s, ЗН), 2.25 (s, 6Н), 2.45 (m, 1Н),
2.6 (m, 1H), 3.3 (s, 1H), 3.7 (s, 3H), 4.25 (m, 1H), 4.45A6 (m, 3H), 7.4 (br. s, 2H), 7.55 (br. d, 4H).
167
(685) се синтезира от 600Ь по методите, използвани за получаване на 676 от 600Ь, които дават 165 mg от 685.
(686) . Към разтвор на 685 (165 mg, 0.21 mmol) в THF се прибавя разтвор на TBAF (1М, 0.21 ml). Продуктът се изолира чрез филтруване след утаяване от реакционната смес. Хроматографията с обръщане на фазите (10% до 80% MeCN във вода/0.1 % TFA) дава 25 mg от 686 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CDjOD) δ 2.37-2.42 (m), 2.59-2.70 (m), 3.60-3.89 (m), 4.01 (d), 4.2CM.31 (m), 4.42-4.70 (m), 4.80-5.05 (m), 6.79 (d), 7.32-7.65 (m), 7.81 (s).
(687a) се синтезира от 600b, като се използват методи, подобни на тези, приложени за получаването на 654 от 600Ь, които дават 1.6 g от 687а.
(687Ь) се синтезира от 600Ь, като се използват методи, подобни на тези, приложени за получаването на 654 от 600Ь, които дават 1.1 g от 687Ь.
(688а). Към разтвор на (3S,2R,S)-3-antuioKCHкарбониламино-2-бензилокси-5-оксотетрахидрофуран, (Chapman, Biorg. Med. Chem. Lett., 2, pp. 613-618 (1992)) (1.13 g, 1.2 еквив.) в CH2CL, се прибавя трифенилфосфин (423 mg, 0.5 еквив.), диметилбарбитурова киселина (1.26 g, 2.5 еквив.) и тетракистрифенилфосфинпаладий (0) (373 mg, 0.1 еквив.). След 5 min реакционната смес се охлажда на ледено-водна ба40 ня, след което се прибавя разтвор на 687а в DMF (1.6 g, 1 еквив.),НОВТ (480 mg, 1.1 еквив.) и EDC (681 mg, 1.1 еквив.). Получената смес се оставя на разбъркване при стайна температура. След 16 h реакционната смес се излива в NaHSO4 и се екстрахира двукратно с EtOAc. Органичният слой се измива с 45 NaHCO3, с луга, изсушава се над NajSO4 и се концентрира във вакуум. Хроматографията (SiO2,20% до 100% EtOAc в СН2С12) дава 880 mg от 688а под формата белезникаво твърдо вещество, Ή NMR (CDjOD) δ 2.55 (dd, 1Η), 2.7 (dd, 1H), 3.0 (m, 1H), 3.6 50 (m, 1H), 3.75 (d, 1H), 3.9-4.0 (m,2H), 4.3-4.45 (m,3H),
4.5-4.6 (m, 3H), 4.7 (m, 2H), 5.35 (s, 1H), 5.55 (d, 1H), 7.17.5 (m,4H), 7.85 (s,2H).
168 (688b) се синтезира от 687b по метода, използван за получаване на 688а от 687а, който дава 960 mg от 688Ь под формата на белезникаво твърдо вещество, 'HNMR(CD3OD)δ 2.6(dd, lH),2.7(dd, 1H), 3.0 (dd, 1H), 3.2 (s, 3H), 3.7 (m, 3H), 3.9 (m, 2H), 4.4-4.5 5 (m, 2H), 4.6 (m, 3H), 5.35 (s, 1H), 5.55 (d, 1H), 7.25 (m, 2H), 7.4-7.5 (m,4H).
(689a) се синтезира от 688a по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 184 mg от 689а под формата на бяло твърдо вещество, 'HNMR(CD3OD)62.45(m, 1Н),2.6(т, lH),3.3(s,3H),
3.7-3.85 (m, 2H), 4.0 (d, 1H), 4.3 (m, 1H), 4.5-4.6 (m, 3H), 7.3-7.6 (m,4H), 7.85 (s,2H).
(689b) се синтезира от 688b по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 412 mg от 689Ь под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.5 (m, 1Η), 2.7 (m, 1H), 3.3 (s, 3H),
3.7-3.85 (m, 2H), 4.05 (dd, 1H), 4.3 (m, 1H), 4.6 (m, 2H), 7.45-7.4 (m, 2H), 7.5 (s, 2H), 7.55 (m, 2H).
«Mb
• - .Xf •-X0 (690a) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 676 от 600Ь, 688а от 687а и след това на 677 от 676, които дават 863 mg от 690а под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.2 (s, 6Η), 2.45 (d, 0.5Н), 2.6-2.9 (m, 1H), 30 3.05 (dd, 0.5H), 3.65-3.85 (m, 2H), 3.95-4.1 (m, 1H), 4.355.0 (m, 7H), 5.35 (s, 0.5H), 5.65 (d, 0.5H), 7.2-7.4 (m, 4H), 7.4-7.7 (m, 7H).
(690b) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 677 от 600Ь, които дават 35 200 mg от 690Ь, Ή NMR (CD3OD) δ 2.49 (d, 1Η), 2.65 (d, 1H), 2.66 (d, 1H), 2.85 (d, 1H), 2.87 (d, 1H), 3.05 (dd, lH),3.35(br.s, 1H),3.72 (br.s,2H),4.01 (m,2H),4.45(br. m, 1H), 4.6 (m, 1H), 4.7 (m, 1H), 4.8 (m, 1H), 4.95 (br. s, 2H), 5.65 (d, 1H), 6.8 (d, 2H), 7.2-7.35 (br. m, 3H), 7.45 (m,
2H), 7.75 (d, .2H).
(69 la) се синтезира от 690a по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 560 mg от 691а под формата на бяло твърдо вещество, 'HNMR (CD3OD) δ 2.15 (s, 6H), 2.45 (m, 1H), 2.65 (m, 1H), 3.55 (m, 1H), 3.7 (d, 1H),4.O (d, 1H),4.25 (m, 1H),
4.5-4.6 (m, 3H), 7.3-7.5 (m, 6H).
(691b) се синтезира от 690b по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 410 mg от 69lb под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.5 (m, 1Η), 2.65 (m, 1H), 3.75 (m, lH),3.8(d, lH),4.05(d, lH),4.25(m, lH),4.5(m, 1H),4.6 (m, 1H), 4.95 (br. s, 2H), 6.8 (d, 2H), 7.45 (m, 2H), 7.6 (m, 2H), 7.75 (d, 2H).
C9Sa-c
O
169
2Н), 7.75 (d, 2Н).
(695a) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 677 от 600Ь, които дават 75 mg от 695а, Ή NMR (CD3OD) δ 2.2 (s, 6Η), 2.45 (m, 1Н), 2.6 (m, 1H), 3.65 (m, 1H), 3.75 (d, 1H), 4.0 (d, 1H), 4.28 (m, 1H), 4.5 (m, 3H), 7.4-7.6 (m, 6H).
(695b) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 677 от 600Ь, които дават 880mgoT695b,1Н NMR (CD3C13) 82.1 (s, ЗН),2.25-2.5 (m, 2Н), 2.8-2.92 (m, 0.5Н), 3.15-3.2 (m, 0.5H), 3.45-3.6 (m, 2H), 3.75-3.95 (m, 2H), 4.15Л.25 (m, 1H), 4.35-4.6 (m, 2H),
4.6-4.88 (m, 3H), 5.22 (s, 0.25H), 5.33 (s, 0.25H), 5.52-
5.58 (d, 0.5H), 7.15-7.45 (m, 9.5H), 7.5-7.75 (m, 5H), 8.38.35 (m, 0.5H), 9.08-9.18 (m, 1H).
(695c) се синтезира от 600b по методите, из5 ползвани за получаване на 677 от 600Ь, които дават
840 mg от 695с, Ή NMR (CD3C13) δ 2.23 (s, ЗН), 2.26 (s,
ЗН), 2.45-2.62 (m, 1Н), 2.8-2.9 (dd, 0.5H), 2.9-3.05 (dd,
0.5H), 3.45-3.63 (m, 1H), 3.64 (s, 1.5H), 3.68 (s, 1.5H),
3.78-4.05 (m, 2H), 4.2-4.33 (m, 1H), 4.4-4.63 (m, 2H), 4.6510 4.94 (m, 2H), 4.95-5.1 (m, 1H), 5.45 (s, 0.5H), 5.5-5.6 (d,
0.5H), 6.9-6.95 (d, 1H), 7.25-7.7 (m, 12H).
(692a) се синтезира от 600b по методите, из- 25 ползвани за получаване на 661 от 600Ь, с тази разлика, че се използват етапите, приложени за получаване на 604d от 603d, вместо методът за получаване на 688а от 687а, което дава 854 mg от 692а, Ή NMR (CD3OD) 82.45 (d, 1H), 2.6 (m, 1H), 2.7 (m, 1H), 3.0 (m, 30 1H), 3.5-3.7 (m, 4H),4.0 (q, 2H),4.45 (m, 3H), 4.55 (m, 4H), 5.35 (s, 1H), 5.6 (d, 1H), 7.2-7.5 (m, 9H), 7.85 (s, 2H).
(692b) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 661 от 600Ь, с тази разлика, че се използват етапите, приложени за получава- 35 не на 604d от 603d, вместо метода за получаване на 688а от 687а, което дава 207 mg от 692Ь, Ή NMR (CD3OD) 8 1.05 (t, ЗН), 1.15 (t, ЗН), 2.45 (d, 1H), 2.55 (m, 1H), 2.7 (m, 1H), 3.55 (m, 2H), 3.6-3.75 (m, 5H), 4.0 (dd, 2H),4.3(d, 1H), 4.4-4.7 (m,5H), 5.25 (s, lH),5.5(d, 1H), 40 7.25-7.6 (m,4H), 7.85 (s,2H).
ползвани за получаване на 688а от 600Ь, които дават 30 mg от 693, Ή NMR (CD3OD) δ 1.7 (s, ЗН), 1.8 (s, 3H),2.51 (d, lH),2.6(m, 1H),2.85(m, lH),3.0(m, 1H), 3.75 (br. d, 2H), 4.0-4.1 (dd, 2H), 4.5-5.0 (m, 6H), 5.45 (s, 1H), 5.55 (s, 1H), 7.15-7.85 (m, 14H).
(694) се синтезира от 691 c по метода, използван за получаване на 2002 от 2001, който дава 380 mg от 694 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) 82.25 (s, 6H), 2.45 (m, 1H), 2.65 (m, 1H), 3.65 (m,5H), 4.0 (d, lH),4.28(m, 1H), 4.55 (d,2H), 4.95 (m,lH), 7.4-7.6 (m,6H).
Съединения 700-711 се получават по методи, подобни на методите за получаване на съединения 619-635 (виж, пример 13). Физичните параметри на съединения 700-711 са дадени в таблица 25.
Съединения 910-915 и 918-921 се получават, както е описано по-долу. Физичните параметри на тези съединения са дадени в таблица 26.
170
171
172
173
Δ*.
MS (M+Na)+ 575.9 574.6 574
HPLC скорост мин. (метод) Чистота τ-4 <Ν 1(2) % ίί
15.95 98 10.73 93 2 & CC τΗ
1 ο СС Г*
Ή π U) © <η ο
ο 2 S ис ис
д ? 3 409 409 □0 Ο xfr
11' 3 ex ί ζ Ζ §
S
ω 0 Q 0
δ τ 5χ
мула “Ό*
& 3
I о=/
δ / °=ζ
ο ν3 )==<
0 ,0 ο^ο ί#
X/ /
I Г-* £ 1 1
ί
174
MS (M+Na)+ сч CS 00 V) Ох Ή
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 12.406 (2) 98% 13.072 (2) 99%
§ li 3
1 § $
Емпирична формула C25H24C1N5O8 C23H22N4O9
Структурна формула 4> Μ ОгЦ X D °Ό=ο °Μ' 0»
Съединение Ο ч-Ч r- ^4 У—И Γ*·
175
MS (M+Na)+ 564.4 577.5
HPLC ipocmMUH. [метод) lucmoma 1 3.172(2) 99% ).949 (2) 99%
% И
Ii O\ ’M’ 53.53
1e ΜΊ
C0 o ч-H 0 5 δ
Емпир форм C25H241 C26H27
Структурна формула 0=^=0 “Λ· χ-Λ Λ
Ο § Ii <=> гЧ гН
f O\
176
177
MS (M+Na)+ 612..2 s
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 7.815 (2) 99% 7.490 (2) 98%
Молекулно тегло 587.98 622.42
Емпирична формула C26H26C1N5O9 C26H25C12N5O9
Структурна формула 4^ Os/*1 ΎΛ1 S 0 yy° % vY 8 O'3 Y?1 So J
Съединение o* in Os
178
MS (M+Na)+ Г-* сп s in
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 6.331 (2) 98% 8.114 (2) 99%
Молекулно тегло 512.48 540.53
Емпирична формула C24H24N4O9 C26H28N4O9
Структурна формула <? _zr ! и ς/ £ 1 νΓ f8
Съединение i 1 4169/916 917/691a
179
MS (M+Na)+ 619.3 559.7
HPLC скорост мин. (метод) Чистота 11.817 (2) 99% 9.709 (2) 91%
Молекулно тегло 595.40 535.52
Емпирична формула C25H24C12N4O9 C26H25N5O8
Структурна формула уЧг е $ О=^^==О
Съединение 00 V—4 919
180
MS (M+Na)+ 560.6 579.1
HPLC poem мин. метод) ucmoma .494 (2) 98% .827 (2) 96%
O '-'tr1 Λ o
лекулно пеало 36.51 W) Tt·
o s v-> W)
Емпирична формула C25H24N6O8 C26H26N4O10
X
турна формула X O °-Q=°
Струк oJ °\-'x 1 ‘ D уЧг C> 1 ,O Г
Τ'
V
О § ω ό ч-Ч
CD on ON
<5
181
182
183
Етап А. Синтез на 401. Смола TentaGel S® NH2 (0.25 mmol/g, 6.8 g) се поставя в стъкления съд на клатачно устройство и се измива с диметилацетамид (3 х 20 ml). Към разтвор на 400 (1.70 g, 2.9 mmol, получен от (3S) трет.-бутилестер на 3-(флуоренилметилокси-карбонил)-4-оксомаслена киселина съгласно А.М. Murphy et al. J. Am. Chem. Soc., 114,31563157 (1992)) в диметилацетамид (15 ml) се прибавя Oбензотриазол-ЬЬННЬГ-тетраметилурониевхексафлуорофосфат (HBTU; 1.09 g, 2.9 mmol) и DIEA (1.0 ml,
5.7 mmol). Разтворът се прибавя към смолата, последван от диметилацетамид (5 ml). Реакционната смес се разбърква 3 h при стайна температура, като се използва клатачно устройство с подвижно рамо. Смолата се изолира чрез вакуумно филтруване и се измива с диметилацетамид (6 х 20 ml). Проба от смолата (7.4 mg) се измива щателно с 50% метанол в дихлорометан и се изсушава под вакуум. Освобождаването на групата Fmoc от защита чрез използване на 20% пиперидин в диметилацетамид (10.0 ml) и UV анализа на разтвора показват заместване 0.19 mmol g-'.
Етап В. Синтез на 903. Смола 401 се освобождава от защита чрез третиране с 20% (v/v) пиперидин/диметилацетамид (20 ml) в продължение на 10 min (разклащане) и след това 10 min със свеж пиридинов реактив (20 ml). Смолата след това се измива с диметилацетамид (6 х 20 ml). Разтвор на 902 (1.52 g, 2.81 mmol) се третира с HBTU (1.07 g, 2.83 mmol) и DIEA (1.0 ml, 5.7 mmol) и се прехвърля към смолата, последван от диметилацетамид (5 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 2.5 h при стайна температура, като се използва клатачно устройство с подвижно рамо. Смолата се изолира чрез вакуумно филтруване и се измива с диметилацетамид (4 х 20 ml) и дихлорометан (4x20 ml) и се изсушава под азот. Заместването на смолата се извършва, както е описано за 401 и е определено като 0.169 mmol g·1.
Етап С. Синтез на 905. Смола 903 (7.54 g, 1.27 mmol) и димедон (2.19 g, 15.6 mmol) се поставят в облодънна колба с вместимост 100 ml и се прибавя прясно дестилиран безводен тетрахидрофуран (60 ml). Прибавя се тетракис(трифенилфосфин) паладий (0) (0.32 g, 0.28 mmol) и херметизираната реакционна смес се разбърква 15 h под азотна възглавница на клатачно устройство с подвижно рамо. Смолата се отделя чрез филтруване, измива се с диметилацетамид (4 х 20 ml), с дихлорометан (4x20 ml) и с диметилацетамид (1 х20 ml). Към смолата се прибавя достатъчно количество диметилацетамид, така че да се получи гъста суспензия, последван от пиридин (1.5 ml, 18.5 mmol) и разтвор на 904 (5.5 mmol) в дихлороме тан (10 ml). Реакционната смес се разклаща под азот в продължение на 8 h, след което се филтрува. Смолата се измива с диметилацетамид (5 х 20 ml) и дихлорометан (5 х 20 ml).
Етап D. Синтез на 906. Съединението се получава от смола 905 (0.24 g, 0.038 mmol), като се използва многократен пептиден синтезатор Advanced ChemTech 396. Автоматичните цикли включват измиване на смолата с диметилформамид (3x1 ml), освобождаване от защита с 25% (обем/обем) пиперидин в диметилформамид (1 ml) в продължение на 10 min и след това със свеж реактив (1 ml) за 20 min до получаване на смола 906. Смолата се измива с диметилформамид (3x1 ml) иИ-метил-пиролидон (3 х 1 ml).
Етап Е. (910-922) Смола 906 се ацилира с разтвор на 0.4М карбоксилна киселина и 0.4М НОВТ в N-метилпиролидон (0.5 ml), разтвор на 0.4М HBTU в N-метилпиролидон (0.5 ml) и разтвор на 1,6М DIEA в N-метилпиролидон (0.25 ml) и реакционната смес се разклаща в продължение на 2 h при стайна температура. Смолата се измива с N-метилпиролидон (lxl ml), с диметилформамид (4 х 1 ml), с 50% метанол в дихлорометан (5х 1 ml) и се изсушава на въздуха. Алдехидът се отделя от смолата и се освобождава цялостно от защита чрез третиране с 95% TFA/ 5% Н2О (обем/обем, 1.5 ml) в продължение на 30 min при стайна температура. След измиване на смолата с отделящия реактив (1 ml), смесените филтрати се прибавят към студена смес 1:1 от етер:хексан (35 ml) и получената утайка се изолира чрез центрофугиране и отдекантиране. Получената пелетизирана утайка се разтваря в (0.5 ml) и Н2О (0.5 ml) и се филтрува през микроцентрофужни филтри 0.45 μ. Съединението се пречиства чрез полупрепаративна RP-HPLC с колона Rainin Microsorb™ С18 (5 μ,
21.4 х 250 mm) и елуиране при линеен градиент на ацетонитрила (10%-50%), съдържащ 0.1% TFA (обем/обем) в продължение на 30 min при 12 mV min. Фракциите, съдържащи желания продукт, се отливат и лиофилизират, давайки 910-922.
Аналитични методи на високоефективна течна хроматография (HPLC):
(1) Waters DeltaPakC18, ЗООА (5 μ, 3.9 X150 mm). Линеен градиент на ацетонитрила (0%-25%), съдържащ 0.1% TFA (обем/обем) в продължение на 14 min при 1 ml/mm.
(2) Waters DeltaPak С18, ЗООА (5 μ, 3.9 X 150 mm). Линеен градиент на ацетонитрила (5%-45%), съдържащ 0.1% TFA (обем/обем) в продължение на 14 min при 1 mVmin.
184
(696) се синтезира от 600Ь по метода, използван за получаване на 691а от 600Ь, който дава 696. 'HNMR(CDjOD) 5 2.45 (m, 1Н), 2.7 (m, 1H), 3.75 (d, 1Q lH),3.95(q, lH),4.05(d, lH),4.3(m, 1H),4.45-4.65 (m, 2H), 5.05 (m, 1H), 7.5-7.6 (m, 3H), 7.7 (t, 1H), 7.8 (t, 1H), 7.98 (t, 1H), 8.55 (d, 1H), 9.1 (d, 1H).
«КЬ К1- ·*ΌΒ еш R1-
696c R1-
(696a) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 690а от 600Ь, които дават 696а. Ή NMR (CDC10 δ 0.95 (t, 2H), 1.25 (t, 1H), 1.4 (m, 2H), 1.55 (m, 1H), 2.55 (m, 1H), 2.85 (m, 1H), 2.95 (dd, 1H), 3.15 (m, 1H), 3.55 (m, 1H), 3.9 (m, 2H),4.35 (t, 1H),
4.4-4.55 (m, 2H), 4.75 (m, 1H), 4.8-5.05 (in, 2H), 5.45 (s, 1H), 5.55 (d, 1H), 6.85 (d, 1H), 7.15 (d, 1H), 72-7.5 (m, 5H),
7.6-7.8 (m, 3H), 8.45 (d, 1H), 9.05 (d, 1H), 9.35 (d, 1H).
(696b) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 690а от 600Ь, които дават 696Ь. Ή NMR (CDC10 δ 0.9 (m, ЗН), 1.15 (q, ЗН), 1.15 (m, 1Н), 1.65 (m, 1H),2.5 (m, 1H),2.8 (m, 1H), 2.95-3.0 (m, 2H), 3.6 (m, 2H), 3.7-3.85 (m, 4H), 4.0 (m, 2H), 4.3 (m, 1H), 4.55 (m, 1H), 4.65 (m, Ш), 4.85-4.95 (m, 1H), 5.05 (m, 1H),
5.35 (s, 1H), 5.45 (d, 1H), 6.85 (d, 1H), 7.25 (d, 1H), 7.357.85 (6H), 8.85 (dd, 2H), 9.05 (m, 1H), 9.35 (dd, 2H).
(696c) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 690а от 600Ь, които дават 696c. 'HNMR(CD3OD)51.25 (t, 1Н), 1.65 (q, 1H), 1.9 (m, 1H), 2.9 (m, 1H), 3.05 (m, 1H), 3.9 (d, 1H), 4.2 (m, 1H),
4.3 (d, 1H), 4.7-5.0 (m, 3H), 5.25 (m, 1H), 5.7 (s, 1H), 5.9 (d, 1H), 7.5 (d, 2H), 7.7-7.9 (m, 3H), 8.0 (t, 1H), 8.2 (m, 2H), 8.75 (d, 1H), 9.35 (d, 1H).
(696d) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 690а от 600Ь, които дават 696d. 'HNMR(CDCI06O.9(t, 1Н), 1.2 (t, 1Н), 1.3-1.45 (m, 2H), 1.6-1.8 (m, 4H), 2.45 (m, Ш), 2.8 (m, 1H), 3.0 (m, 1H), 3.4 (q, 1H), 3.5 (d, 1H), 4.0 (m, 2H), 4.2-4.3 (m, 2H), 4.55 (d, lH),4.65(m, lH),4.9(m, lH),5.05(m, lH),5.4(s, 1H), 5.5 (d, 1H), 6.8 (d, 1H), 7.3-7.9 (m, 6H), 8.5 (d, 1H), 9.05 (d,lH), 9.4(d,lH).
(696e) се синтезира от 600b по методите, използвани за получаване на 690а от 600Ь, които дават 696е. 'HNMR(CDC10 δ 1.2 (t, 1Н), 2.4 (m, 1H), 2.8 (m, 2H), 3.6 (d, 1H), 3.7 (q, 1H), 4.0 (m, 2H), 4.3 (d, 2H), 4.65 (m, 1H),4.85 (t, 1H), 5.0 (m, 1H), 5.35 (d, 1H), 6.5 (d, 1H), 7.15-7.85 (m,8H), 8.45 (d, 1H),9.O5 (d, lH),9.4(d, 1H).
Пример 32.
Table.27
Съединение UVВизуален Ki(nM) Клетка РВМС средна IC50 (пМ) Пълноценна човешка кръВ 1С50 (пМ) Клиърънс, мишка, интраВенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интраВенозно ml/min/kg
688c 200
689b-l 3.5 2700
696-1 0.5
696-2 0.5
697 1.8 5000
698 18 13500
699 1.1
699a-2
185
Съединение UVвизуален Ki (пМ) Клетка РВМС средна 1С50 (пМ) Пълноценна човешка кръв 1С50 (пМ) Клиърънс, мишка, интравенозно ml/min/kg Клиърънс, плъх, интравенозно ml/min/kg
720 2.7
721 1.3 5000
722 5 5000
723 2.3 2000
724 2 1800
725 3.7 3000
726 300
727 50 2300
728 300
729 28 2800
730 90 8000
731 150
732 5 1800
733 5 1500
734 9 6000
735 6 10000
Пример 33. 699а, 699а-1,699а-2,800 и 801 се получават, както е
Съединения 684а, 688b-l, 688с, 689Ь-1,690а-1, описано по-долу.
696-1,696-2,696а-2,696а-1,697,697а, 698,698а, 699,
186
Таблица 28
CIP# R4 R3 R5 R1
684а CHj 0 н 0 I^OtSu ОАс
688b-l о F 4.
688c СНз 2 МеоД н 0
689b-l 0 СНз II ж СНз о №0^ F 0 z^-OH nr
690a-l СНз 0 hoJ< н ο -AoEt AyOEt OEt
696-1 о F 0 0
696-2 0 С1 Лон V
696a-2 0 а
187
CIP# R4 R3 R5 R1
696a-1 0 F A
697 a 0 H Дон V
697a a 0 H 0 OBn
698 0 h·^ H Дон Ύ
698a 0 H o Ofin
699 0 MeO^ H Дон V
699a 0 0 Meo^ H 0 хф OBn
699a-l O MeO_j^ F O OBn
699a-2 0 Meo^ F Дон V
800 0 *<A H o 3!ξ OBn
801 «= 0 0 H Д>н V
188 (690а-1) се синтезира по методите, използвани за получаване на 690а и 2100Ь, които дават 690а-1, Ή NMR (CDC1,) δ 1.15 (t, 6Η), 1.3 (ζ ЗН), 2.25 (s, 6H), 2.60 (d, 2H), 3.50 (m, 2H), 3.70 (m, 4H), 4.05 (m, 2H), 4.15 (m, 2H), 4.30 (d, Ш), 4.45 (m, 1H), 4.50 (d, 1H), 4.55 (d, 1H), 4.70 (t, 1H), 5.05 (m, 1H), 5.30 (s, 1H), 6.70 (d, 1H),
7.10 (d, 2H), 7.30-7.50 (m, 7H).
(697a) се синтезира по методите, използвани за получаване на 677, които дават 840 mg от 697а, Ή NMR (CDCy δ 1.78 (br. s, 2H), 2.48-2.58 (d, 0.5H), 2.6-
2.7 (m, 0.5H), 2.8-2.9 (m, 0.5H), 2.92-3.03 (m, 0.5H), 3.55-
3.8 (m,2H), 3.92-4.02 (d, 1H), 4.25-4.3 (d,0.5H),4.374.42 (d, 0.5H), 4.43-4.48 (m, 0.5H), 4.55-4.65 (m, 1.5H)
4.7-5.12 (m, 5H), 5.44 (s, 0.5H), 5.58-5.63 (d, 0.5H), 6.958.1(m, 13H).
(697) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 140 mg от 697, 'HNMR(CD3OD)62.38-2.5(m, 1Н),2.55-2.75 (m, 1H), 3.68-3.9 (m, 3H), 3.95-4.03 (m, 1H), 4.2-4.3 (m, 1H), 4.4-4.7 (m, 4H), 7.35-7.8 (m, 6H).
(684a) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2100j, които дават 684а, Ή NMR (500 MHz, CDC13 смес от диастереомери) δ 1.3 (s, 9Н), 1.8 (s, ЗН), 2.1 (s, ЗН), 2.15 (s, ЗН), 2.3 (s, 6Н), 3.33.5 (m, ЗН), 3.65 (s, ЗН), 3.9 (m, 1Н), 4.1 (d, 1H), 4.3 (d, 1H), 4.6-4.8 (m, 3H), 5.0 (m, 1H), 6.7 (s, 1H), 7.0 (d, 1H),
7.1 (d,lH), 7.2-7.5 (m,6H).
(698a) се синтезира по методите, използвани за получаване на 652, които дават 795 mg от 698а Ή NMR (500 MHz, CDC13 смес от диастереомери) δ 2.8 (m, 2Н), 4.0 (m, 1Н), 4.5-4.8 (m,4H), 5.2 (m, 1H), 5.5 (s, 1H), 5.75 (d, 1H), 7.3-7.85 (m, 11H), 7.9 (t, 1H), 8.2 (d, 1H), 8.6 (m, 1H), 9.3 (m, 1H).
(698) се синтезира по методите, използвани за получаване на 653, които дават 225 mg от 698 Ή NMR(500MHz,CD3OD)62.4(m, lH),2.6(m, 1H),3.9 (m, 1H),4.2(m, lH),4.3-4.7(m,4H),5.1 (m, 1H),7.3-7.5 (m, 4H), 7.6-7.8 (m, 2H), 7.8 (m, 2H), 8.2 (d, 1H), 8.5 (d, 1H), 9.0 (d, 1H).
(699a) се синтезира по методите, използвани за получаване на 655, които дават 820 mg от 699а под формата на жълто-кафяво твърдо вещество, Ή NMR (500 MHz, CDC13) δ 2.60 (ddd, 1Η), 2.90 (ddd, 1H), 3.20 (s, 3H), 3.25 (s, 3H), 3.70 (t, 1H), 3.90 (m, 2H), 4.20 (dd, 1H), 4.60 (m, 2H), 4.70-5.00 (m, 5H), 5.55 (d, 1H), 7.00 (d, 1H), 7.20-7.50 (m, 7H), 8.45 (dd, Ш), 9.0 (dd, 1H) и 9.35 ppm (dd, 1H).
(688b-l) се синтезира по методите, използвани за получаване на 655, които дават 600 mg от 688Ь1, Ή NMR (CDC13; смес от диастереомери) δ 2.21 (s, ЗН), 2.28 (s, ЗН), 2.42-2.50 (ш, 0.5 Н), 2.58-2.65 (m, 0.5Н), 2.83-2.91 (т,0.5Н), 2.98-3.1 (m,0.5H),3.18(s, 1.5Н),
3.22 (s, 1.5Н), 3.72-3.78 (d, 1Н), 3.78-3.9 (т,2Н), 4.084.15(d, 1H), 4.5-4.69 (m,3H), 4.7-4.85 (m, 1H),4.88-5.1 (m, 2H), 5.45 (s, 0.5H), 5.55-5.65 (d, 0.5H), 6.85-6.92 (m, 1H), 7.02-7.13 (m, 2H), 7.24-7.55 (m, 9H).
(689b-1) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 689b-1, Ή NMR (CD3OD) δ 2.18 (s, 6Η), 2.36-2.47 (m, 1Н), 2.62.72 (m, 1Н), 3.34(s, ЗН), 3.66-3.88 (m, 2H), 3.95-4.05 (m, 1H), 4.2-4.78 (m, 5H),4.9 (m, 1H), 7.3-7.41 (m,2H), 7.48 (s,2H), 7.5-7.63 (m,lH).
(699) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 699 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (500 MHz, CD3OD) δ 2.50 (m, 1H), 2.70 (m, 1H), 3.25 (s, 3H), 3.80 (bd, 1H), 3.90 (bd, 1H), 4.00 (bd, 1H), 4.30 (m, 1H), 4.504.70 (m, 3H), 4.80-4.85 (bt, 1H), 5.00 (bm, 1H), 7.40-7.55 (m, 5H), 7.70 (bm, 1H), 7.85 (bm, 1H), 8.00 (bm, 1H), 8.55 (bd, 1H) и 9.05 ppm (bd, 1H).
(696a-1) се синтезира по методите, използвани за получаване на 656, които дават 800 под формата на жълто твърдо вещество, Ή NMR (500 MHz, CDC13) δ 2.55 (ddd, 1H), 2.85 (ddd, 1H), 3.70-3.80 (m, 2H), 3.95 (bm, 1H), 4.05 (d, 1H), 4.30 (d, 1H), 4.40-4.60 (m,4H),4.70-5.05 (m,4H),5.55 (d, lH),7.10(d, 1H),7.2O-
7.35 (m, 3H), 7.40-7.50 (m, 1H), 7.60- 7.85 (m, 3H), 8.40 (dd, lH),9.10(m, 1Н)и9.30ррт(т, 1H).
(696a-2) се синтезира по методите, използвани за получаване на 677, които дават 204 mg от 696а2 под формата на бяло твърдо вещество, с тази разлика, че редукцията на нитрогрупата се извършва както следва. Към разтвор на нитросъединението (7.2 g, 20 mmol) в МеОН се прибавя NH4C1 (2.1 g, 39 mmol) HZn(17g,260 mmol). Получената смес се загрява 1 h при кипене, след което се охлажда и филтрува през целит. Филтратът се концентрира във вакуум и се обработва със студен IN НС1, при което се получават 3.6 g бледочервено твърдо вещество. Ή NMR (CDC13) δ 1.85 (s, 1Η), 2.45 (d, 0.5H), 2.50-2.65 (m, 0.5H), 2.80-2.90 (m, 0.5H), 2.90-3.00 (m, 0.5H), 3.45 (s, 0.5H), 3.55-3.75 (m, 1H), 3.85-4.15 (m,2H),4.25(d, 1H), 4.40-4.65 (m, 2H), 4.70-4.80 (m, 0.5H), 4.85-5.15 (m, 3H), 5.40 (s, 0.5H), 5.60 (d, 0.5H), 7.00 (d, 0.5H), 7.15-7.90 (m, 12.5H), 835-8.45 (m, lH),9.00-9.10(m, 1H),925-9.40(m, 1H) (696-1) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 140 mg от 696-1 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (500 MHz, CD3OD) δ 2.50 (m, 1H), 2.70 (m, 1H), 3.85 (d, lH),3.95(m, lH),4.10(d, lH),4.35(m, 1H), 4.50-4.60 (m, 2H), 4.80 (bm, 1H), 5.00 (m, 1H), 7.40-7.48 (m, 3H), 7.65 (m, 1H), 7.75 (t, 1H), 7.85 (t, 1H), 8.00 (d, 1H), 8.55 (d, 1H) и 9.05 ppm (d, 1H).
\ (696-2) се синтезира по методите, използваш!
189 за получаване на 2002 от 2001, които дават 250 mg от 696-2 под формата на бяло твърдо вещество, Ή NMR (CD3OD) δ 2.40-2.55 (m, 1Η), 2.60-2.75 (m, 1H), 3.80-4.00 (m, 2H), 4.05 (d, 1H), 4.20-4.35 (m, 1H), 4.45-4.65 (m, 3H), 4.80-5.10 (m,2H).
(699a-1) се синтезира по методите, използвани за получаване на 655, които дават 699а-1 Ή NMR (500 MHz, CDClj) δ 2.55 (ddd, 1H), 2.90 (ddd, 1H), 3.25 (s, 3H), 3.28 (s, 3H), 3.80 (bt, 2H), 3.95 (bm, 2H), 4.25 (dd, 1H), 4.45-4.90 (m, 3H), 5.60 (d, 1H), 7.05-7.40 (m, 8H), 7.50 (bm, 1H), 7.65-7.85 (m, 2H), 8.45 (d, 1H), 9.1 (m, 1H) и 9.35 ppm (m, 1H).
(699a-2) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 699а-2 'HNMR(500MHz,CD3OD)62.51 (m, 1Η),2.70(άζ 1Н), 3.31 (bs, ЗН), 3.90 (bdt, 1H), 3.95 (bm, 1H), 4.05 (d, 1H),
4.35 (m, lH),4.50(d, lH),4.60(dd, lH),4.65(dt, 1H),4.8O (m, 1H), 5.05 (m, 1H), 7.35-7.48 (m, 3H), 7.65 (bm, 1H), 7.75 (ζ 1H), 7.82 (ζ 1H), 8.05 (d, 1H), 8.55 (d, 1H) и 9.05 ppm(d, 1H).
(688c) се синтезира по методите, използвани за получаване на 308d, които дават 800, Ή NMR (CD3OD) δ 2.2 (s, 6Η), 2.58-2.83 (m, 2Н), 3.28 (s, ЗН),
3.29- 3.34 (m, 1Н), 3.68-3.80 (m,2H), 3.95-4.05 (dd, 1H), 4.38-4.48 (dd, 1H), 4.82-5.00 (m, 2H), 5.26-5.36 (m, 2H), 7.22-7.65 (m, 10H).
(800) се синтезира по методите, използвани за получаване на 696а-1, които дават 204 mg от 800 под формата на жълто твърдо вещество, Ή NMR (CDClj) (смес от диастереомери) δ 1.70 (s, 1Н), 2.402.80 (m, 7H), 2.80-2.90 (m, 0.5H), 2.95-3.05 (m, 0.5H),
3.30- 3.35 (m, 0.5H), 3.45-3.55 (m, 0.5H), 3.55-3.65 (m, 1H), 3.80-4.05 (m, 2H), 4.30-4.50 (m, 2H), 4.55-4.65 (m, 1H), 4.75-1.95 (m, 3H), 5.45 (s, 0.5H), 5.55 (d, 0.5H), 6.70 (d, 0.5H), 6.90 (d, 0.5H), 7.15-7.80 (m, 10H).
(801) се синтезира по методите, използвани за получаване на 2002 от 2001, които дават 801.
Пример 34.
Съединения 720-73 се получават по методи, подобни на методите, използвани за получаване на съединения 619-635 (виж пример 13). Физичните параметри на съединения 720-73 са дадени в таблица 29.
190
191
192
193
194
195
196
197
198
Пример 35.
Съединения 736-767 се получават по методи, подобни на методите, използвани за получаване на
619-635 (виж пример 13). Физичните параметри на съединения 736-767 са дадени в таблица 30.
Таблица 3Q
Съединение Rr---- RJ
736 0 «А
737 ο «λΑ
738 0 «kA
739 о 0 ΗΟ_^
740 & 0 *>«А
741 оУ 0 «λΑ
199
742 ©Or1 0 нож
743 0 нож
744 0 нож
745 0 нож
746 0 нож
747 αχ- 0 нож
748 ei 0 нож
749 0 нож
750 ж 0 нож
751 ж 0 нож
200
752 ОСИ, 0 «ЧА
753 н»с 0 но^А
754 0 ΗΟχΑ
755 0 *<А
756 оно 0 «λΑ
757 0 «ЧА
758 0 но^А
759 0 НО-чА
760 0 *о>А
761 0 НОчА
201
762 0 «\А
763 ъ3- 0
764 0
765 0 *<А
766 н 0 к\А
767 0 «<А
Данните от горните примери показват, че съединенията съгласно изобретението показват инхибиторна активност срещу IL-1 β конвертиращия ензим.
Тъй като съединенията от изобретението могат да инхибират ICE in vitro и освен това могат да бъдат прилагани по орален път към бозайници, те са от явна клинична полза за лечение на опосредствани от IL-1, апоптоза, IGIF и IFN-γ болести. От тези тестове може да се предвиди способността на съединенията да инхибират CIE in vivo.
Доколкото в заявката се описват голям брой изпълнения на изобретението, очевидно е, че основните конструкции могат да бъдат видоизменени така, че да се предоставят други изпълнения, които използват продуктите и процесите на изобретението. Следователно може да се прецени, че обхватът на настоящото изобретение се определя по-точно от приложените претенции, отколкото от отделните изпълнения, представени в примерите.

Claims (27)

  1. Патентни претенции
    1. Инхибитори на интерлевкин-1 β-конвертиращ ензим с формула
    30 (VI) Ri-N-R2 Н в която R, е
    (еЮ) или
    С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо, тиено, пироло, фурано, тиазоло, изотиазоло, оксазоло, изоксазоло, пиримидо, имида
    202 золо, циклопентил и циклохексил; пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно с -Q,;
    ν m е 1 или 2;
    всеки Rs е независимо избран от групата, включваща:
    -C(O>Rl0,
    -0(0)0-1^,
    -C(O>N(Rl0)(R,0)
    -S(O)2-R,,
    -S(O)2-NH-R10,
    -CiOyC^-O-R,,
    -C(O)C(O)-Rl0,
    -H,
    -C(O)C(O)-OR10h
    -QOKXOyNiR^R,,);
    X5eCHmniN;
    Y2 е H2 или O;
    R6 е избран от групата, включваща -Н и -СН3;
    Rg е избран от групата, включваща: -C(O>Rl0, -C(O)O-R„ -C(O)-N(H)-R10, -S(O)2-R,, -s(O)2-nh-r10, -QOyCH.-OR,.,, -C(O)C(O)-Rl0>
    -ОД-СН^)^,),
    -ccoi-cH.qoyo-R,,
    -ссоуащонч,
    -Ни
    -C(O)-C(O)-ORl0;
    всеки R, е независимо избран от групата, включваща -Аг3 и -С w права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където -С1Ч. алкиловата група е евентуално ненаситена;
    всеки Rl0 е независимо избран от групата, включваща -Н, -Аг3, -С3-6 циклоалкилова група и С,^ права или разклонена алкилова група, евентуал но заместена с -Аг3, където -С w алкиловата група е евентуално ненаситена;
    R|3 е избран от групата, включваща Н, Аг3 и права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Ar3, -CONH2, -OR5, -OH, -OR, или COjH;
    всеки RSI е независимо избран от групата, включваща R,, -C(O)-R,, -C(O)-N(H)-R, и наситен 4-
    8-членен карбоциклен пръстен, или всеки R51, взет· заедно с друг, образува 4-8-членен хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -NH-;
    всеки R21 е независимо избран от групата, включваща -Н или -С м права или разклонена алкилова група;
    всеки Аг3 е циклична група, независимо избрана от групата, включваща арилова група, която съдържа 6,10,12 или 14 въглеродни атома и между 1 и 3 пръстена и ароматна хетероциклена група, съдържаща между 5 и 15 пръстенни атома и между 1 и 3 пръстена, като хетероциклената група съдържа от една до четири хетероатомни групи, избрани от -0-, S-, -SO-, S02, =N- и -NH-, хетероциклената група съдържа евентуално една до шест двойни връзки, хетероциклената група евентуално съдържа един до три ароматни пръстена и цикличната група е евентуално заместена еднократно или многократно с -Qp всеки Q, е независимо избран от групата, включваща -NHj, -СО2Н, -Cl, -F, -Br, -J, -N02, -CN, =0, -ОН, -перфлуоро С|3 алкил, R5, -ORj, -NHRS, -OR,, N(R,)(R10),-R^-C(O)-Rl0 и при условие, че когато -Аг3 е заместен с групата Q,, която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни - Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3;
    и при условие, че когато
    R,e
    Rj, е Н; и
    Υ е О, тогава Rs не може да бъде -C(O)Rl0, където Rl0 е СН2СН2Аг3 и Аг3 е незаместен фенил;
    203 или -SOjR,, където R, е метил; и когато
    Y е Н, тогава Rs не може да бъде -C(O)R10, където Rl0 е СН2СН2Аг3 и Аг3 е незаместен фенил.
  2. 2. Инхибитор съгласно претенция 1, където съединението е избрано от групата, включваща:
    213е
    304а
    813е
    204
    2001
    2100а
    2100b
    2100c
    205
    2100d
    2100e
    677
    680
    213c
    206
    Ο
    207
    208
    213v
    213r
    213s
    213t
    213U
    209
    213w
    213x
    245
    245Ь
    256
    210
    303а
    550f
    550g
    550h
    550i
    550j
    211
    5501
    550θ
    550ρ
    2100f
    2100g
    550η
    Ο
    212
    2100h
    CH3
    2100k
    21001
    2100m
    2100η
    213
  3. 3. Инхибитор съгласно претенция 1, където me 1;
    С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо или таено, като пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно с халоген, -NHj, -NH-R5, -NH-R,, -OR]0 или -R,, където R, е права или разклонена См алкилова група и Rl0 е Н или права или разклонена См алкилова група;
    R6eH;
    R13 е Н или См права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Ar3, -OH, -OR,, СО2Н, където R, е См алкилова група с разклонена или права верига; където Аг3 е морфолинил или фенил, като фенилът е евентуално заместен с -Qj
    Rj, е -Н или -СН3;
    R51 е См права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където Аг3 е фенил, евентуално заместен с -Qp всяка циклична група Аг3 е независимо избрана от групата, включваща фенил, нафтил, таенил, хинолинил, изохинолинил, пиразолил, тиазолил, изоксазолил, бензотриазолил, бензимидазолил, тиенотиенил, имидазолил, тиадиазолил, бензо[Ь]тиофенил, пиридил, бензофуранил и индолил, като цикличната група е евентуално заместена еднократно или многократно с-Q,;
    всеки Q, е независимо избран от групата, включваща -NH2, -Cl, -F, -Br, -OH, -R,, -NH-RS където R5, e -C(O)-Rl0 или -S(O)2-R,, -ORs, където R5 e -C(O)Rl0,-OR,,-NHR, и където всеки R, и R10 независимо един от друг е -С| 6 права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където Аг3 е фенил;
    при условие, че когато -Аг3 е заместен с групата Qp която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни -Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3.
  4. 4. Инхибитор съгласно претенция 3, където R, е (w2).
  5. 5. Инхибитор съгласно претенция 4, където R, е избран от групата, включваща:
    -C(O)-R,0.
    -C(O)O-R„
    -C(O)-CH2-OR|0h
    -C(O>CH2C(O>R,.
  6. 6. Инхибитор съгласно претенция 5, където Rj е -C(O)-CH2-ORl0 и R1o е -Н или -СН3.
  7. 7. Инхибитор съгласно претенция 6, където R, е(е10)иХ5еСН.
  8. 8. Инхибитор съгласно претенция 3, където R, е(е10)иХ5еН
  9. 9. Инхибитор съгласно всяка от претенции 1, ЗА или 5-8, където R5 е -C(O)-Rl0 или -C(O)-C(O)-R10.
  10. 10. Инхибитор съгласно претенция 9, където R,o е Аг3.
  11. 11. Инхибитор съгласно претенция 10, където R5 е -C(O)-Rl0 и Rl0 е Аг3, където цикличната група Аг3 е фенил, евентуално заместен еднократно или многократно с:
    -R,, където R, е С м права или разклонена алкилова група;
    -F,
    -а
    -N(H)-R5, където -Rs е -Н или -C(O)-R10, където Rl0 е -С ,-б права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където Аг3е фенил,
    -N(R,)(RIO), където R, и Rl0 независимо един от друг са -С м права или разклонена алкилова група или
    -O-Rs, където R5 е Н или -С14 права или разклонена алкилова група.
  12. 12. Инхибитор съгласно претенция 11, където съединението е избрано от групата, включваща:
    214
    695а
    695b
  13. 13. Инхибитор съгласно претенция 11, където Аг3 фенилът е заместен еднократно или многократно на 3- или 5-позиция с -С1 или на 4-позиция с -NHR5, -N(R,)(R10) или -O-R5; или където
    Аг3 е фенил, заместен еднократно или многократно на 3- или 5-позиция с R,, където R, е См права или разклонена алкидна група; и на 4-позиция с -O-R5.
  14. 14. Инхибитор съгласно претенция 13, където съединението е избрано от групата, включваща:
    215
    688а
    692а
    692Ь
    213к
    213т
    216
    550k
    550m
    670
    688b
    690a
    217 ;и
    218
  15. 15. Инхибитор съгласно претенция 10, където R5 е -C(O)-R|0, където R10 е Аг3 и цикличната група Аг3 е избрана от групата, включваща индолил, бензимидазолил, тиенил, хинолил, изохинолил и бензо[Ь]тиофенил, като цикличната група е евентуално заместена еднократно или многократно с -Q,.
  16. 16. Инхибитор съгласно претенция 15, където цикличната група Аг3 е изохинолил, като цикличната група е евентуално заместена еднократно или многократно c-Qr
    5
  17. 17. Инхибитор съгласно претенция 16, където съединението е избрано от групата, включваща:
    219
    699а
    220
    213у
    412а
    412Ь
    412c
    412d
    221 н О^сНз
    О
    О
  18. 18. Инхибитор съгласно претенция 16, където съединението е:
    222
  19. 19. Инхибитор съгласно претенция 11, където Rs е -C(O)-R|0, където R|0 е -Аг3 и цикличната група Аг3 е фенил, заместен с
    О
  20. 20. Инхибитор съгласно претенция 19, където съединението е избрано от групата, включваща:
    о о
    415Ь
    О
  21. 21. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва съединение съгласно всяка претенция от 1 до 20 и фармацевтично приемлив носител.
  22. 22. Използване на съединение съгласно всяка претенция от 1 до 20 за производство на медикамент за използване при лечение или превенция на болест, избрана от остеоартрит, остър панкреатит, хроничен панкреатит, астма, възрастов респираторен дистрес синдром, инфекциозен хепатит, гломерулонефрит, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозис, склеродерма, хроничен тироидит, бо лест на Grave, автоимунен гастрит, инсулин-зависим захарен диабет (тип I), автоимунна хемолитична анемия, автоимунна неутропения, тромбоцитопения, хроничен активен хепатит, миастения гравис, възпалителна болест на червата, болест на Crohn, язвен колит, множествена склероза, псориазис, плосък лихен, хомологична болест (реакция на присадка срещу гостоприемник), остър дерматомиозит, екзема, първична цироза, увеит, болест на Behcet, остра аплазия, апластична анемия, амиотрофична латерална склероза, нефротичен синдром, остеопороза, костно нарушение, свързано с множествен миелом,
    223 остра миелогенозна левкемия, хронична миелогенозна левкемия, метастатичен меланом, сарком на Kaposi, множествен миелом, сепсис, септичен шок, шигелозис, болест на Alzheimer, болест на Parkinson, церебрална исхемия или миокардиална исхемия.
  23. 23. Използване съгласно претенция 22, където болестта е избрана от остеоартрит, остър панкреатит, ревматоиден артрит, възпалителна болест на червата, язвен колит, болест на Crohn, хепатит, възрастов респираторен дистрес синдром, пюмерулонефрит, инсулинзависим захарен диабет (тип I), юношески диабет, псориазис, хомологична болест, хепатит или болест на Alzheimer.
  24. 24. Използване на съединение съгласно всяка претенция от 1 до 20 за производство на медикамент за използване при лечение или превенция на болест, избрана от болест на Alzheimer, болест на Parkinson, церебрална исхемия, миокардиална исхемия, атрофия на гръбначните мускули, множествена склероза, свързан със СПИН енцефалит, свързан със HIV енцефалит, стареене, алопеция или неврологично увреждане вследствие удар.
  25. 25. Използване съгласно претенция 24, където болестта е болест на Alzheimer.
  26. 26. Метод за получаване на N-ациламинно съединение, представено с формула (VIII) R—N—R
    I н в която:
    R, е избран от групата, включваща следните формули:
    С е пръстен, избран от групата, включваща бензо, пиридо, таено, пироло, фурано, тиазоло, изотиазоло, оксазоло, изоксазоло, пиримидо, имидазоло, циклопентил и циклохексил; пръстенът е евентуално заместен еднократно или многократно с —Q,;
    R^e:
    всеки R5 е независимо избран от групата, включваща:
    -C(O>R10,
    -C(O)O-R,,
    -C(O)-N(R10)(Rl0),
    -S(O)2-R„
    -S(O)2-NH-Ri0,
    C(O>CH2-O-R„
    -C(O)C(O)-R10,
    -R,.
    -H,
    -C(O)C(O)-OR10h
    -C(O)C(O)-N(iy(R|());
    Х5еСНили1Ч;
    Y2 е H2 или O;
    R6 е избран от групата, включваща -Н и -СН3;
    R, е избран от групата, включваща: -C(O>R)0, -C(O)O-R,, -C(O)-N(H)-R10,
    -S(O)2-R,,
    -S(O)2-NH-R10,
    -QOy-C^-OR,,,,
    -C(O)C(O)-R10,
    -0(0)-01^^,
    -QOJ-CH^OFO-R,,
    -C(O)-CH2C(O)-R,,
    -Ни
    -C(O)-C(O)-OR10;
    всеки R, е независимо избран от групата, включваща -Аг3 и -С,^ права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където С^ алкиловата група е евентуално ненаситена;
    всеки R10 е независимо избран от групата, включваща -Н, -Аг3, -С3 6 циклоалкилова група и С| 6 права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Аг3, където -См алкиловата гру
    224 па е евентуално ненаситена;
    Rl3 е избран от групата, включваща Н, Аг3 и С|Ч. права или разклонена алкилова група, евентуално заместена с -Ar3, -CONH2, -OR5, -OH, -OR, или CO2H;
    всеки R5I е независимо избран от групата, включваща R,, -C(O)-R,, -C(O)-N(H)-R, или всеки R5I, взет заедно с друг, образува наситен 4-8-членен карбоциклен пръстен или хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -NH-;
    всеки R,, е независимо избран от групата, включваща -Н или -С w права или разклонена алкилова група;
    всеки Аг3 е циклична група, независимо избрана от групата, включваща арилова група, която съдържа 6,10,12 или 14 въглеродни атома и между 1 и 3 пръстена и ароматна хетероциклена група, съдържаща между 5 и 15 пръстенни атома и между 1 и 3 пръстена, като споменатата хетероциклена група съдържа най-малко една хетероатомна група, избрана от -0-, -S-, -SO-, SO2, =N- и -NH-, споменатата хетероциклена група съдържа евентуално една или повече двойни връзки, хетероциклената група евентуално съдържа един или повече ароматни пръстена и споменатата циклична група е евентуално заместена еднократно или многократно с —Q,;
    всеки Q, е независимо избран от групата, включваща -NH2, -СО2Н, -Cl, -F, -Br, -J, -N02, -CN, =0, -ОН, -перфлуоро С|3 алкил, R5, -OR,, -NHR5, -OR,, N(R,)(RIO),-R,,-C(O)-R10 и при условие, че когато -Аг3 е заместен с група Qp която съдържа една или повече допълнителни -Аг3 групи, тези допълнителни -Аг3 групи не са заместени с друг -Аг3;
    характеризиращ се с това, че включва етапи на:
    a) смесване на карбоксилна киселина с Nалилоксикарбонил-защитен амин в присъствието на инертен разтворител, трифенилфосфин, нуклеофилен акцептор и тетракистрифенилфосфин паладий (0) при температурата на околната среда и в инертна атмосфера; и
    b) прибавяне към сместа от етап а) на смес от 1-хидроксибензотриазол хидрат и 1-(3-диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид хидрохлорид;
    и евентуално включва допълнително етап на
    c) хидролиза на сместа от етап Ь) в присъствието на разтвор, съдържащ киселина и Н2О, където сместа от етап Ь) е евентуално концентрирана.
  27. 27. Метод съгласно претенция 26, където Nалилоксикарбонил-защитеният амин е където всеки RS1 е независимо избран от групата, включваща R^ -C(O)-R,, -C(O)-N(H)-R,, или всеки RSI, взет заедно с друг, образува наситен 4-8-членен карбоциклен пръстен или хетероциклен пръстен, съдържащ -0-, -S- или -ΝΗ-.
BG102624A 1995-12-20 1998-07-13 Инхибитори на интерлевкин-1 бета конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа, и използването им като лекарствено средство BG64465B1 (bg)

Applications Claiming Priority (5)

Application Number Priority Date Filing Date Title
US08/575,641 US6008217A (en) 1995-12-20 1995-12-20 Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US08/598,332 US5874424A (en) 1995-12-20 1996-02-08 Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US08/712,878 US5985863A (en) 1996-09-12 1996-09-12 Compositions and methods for decreasing IGIF and IFN-γ production by administering an ICE inhibitor
US3149596P 1996-11-26 1996-11-26
US08/761,483 US6204261B1 (en) 1995-12-20 1996-12-06 Inhibitors of interleukin-1β Converting enzyme inhibitors

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG102624A BG102624A (bg) 1999-09-30
BG64465B1 true BG64465B1 (bg) 2005-03-31

Family

ID=27534345

Family Applications (2)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102624A BG64465B1 (bg) 1995-12-20 1998-07-13 Инхибитори на интерлевкин-1 бета конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа, и използването им като лекарствено средство
BG108927A BG108927A (bg) 1995-12-20 1998-07-13 Инхибитори на интерлевкин - 1бета - конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа и използването им като лекарствено средство

Family Applications After (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG108927A BG108927A (bg) 1995-12-20 1998-07-13 Инхибитори на интерлевкин - 1бета - конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа и използването им като лекарствено средство

Country Status (23)

Country Link
US (7) US6204261B1 (bg)
EP (3) EP2083014A3 (bg)
JP (3) JP4205762B2 (bg)
KR (1) KR100561504B1 (bg)
CN (1) CN1229412A (bg)
AP (4) AP0202538A0 (bg)
AU (1) AU735075B2 (bg)
BG (2) BG64465B1 (bg)
BR (2) BRPI9612258B8 (bg)
CA (1) CA2239904C (bg)
CZ (2) CZ300171B6 (bg)
GE (1) GEP20022638B (bg)
IL (2) IL124850A0 (bg)
IN (1) IN182290B (bg)
IS (1) IS4771A (bg)
MX (1) MX9805016A (bg)
NO (1) NO326882B1 (bg)
NZ (2) NZ326610A (bg)
PL (1) PL190736B1 (bg)
SK (1) SK287195B6 (bg)
TR (3) TR200201218T2 (bg)
UA (1) UA66337C2 (bg)
WO (1) WO1997022619A2 (bg)

Families Citing this family (81)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6204261B1 (en) * 1995-12-20 2001-03-20 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β Converting enzyme inhibitors
US6420522B1 (en) * 1995-06-05 2002-07-16 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US6531467B2 (en) 1996-09-12 2003-03-11 Idun Pharmaceuticals, Inc. Inhibition of inflammation using interleukin-1β-converting enzyme (ICE)/CED-3 family inhibitors
US6200969B1 (en) 1996-09-12 2001-03-13 Idun Pharmaceuticals, Inc. Inhibition of apoptosis using interleukin-1β-converting enzyme (ICE)/CED-3 family inhibitors
US6610683B2 (en) * 1996-09-12 2003-08-26 Idun Pharmaceuticals, Inc. Treatment of infectious disease using interleukin-1β-converting enzyme (ICE)/CED-3 family inhibitors
NZ334906A (en) 1996-10-11 2000-09-29 Basf Ag A sulphonamido pentanoic acid derivative useful as an interleukin-1-beta converting enzyme inhibitor
US5919790A (en) * 1996-10-11 1999-07-06 Warner-Lambert Company Hydroxamate inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
CA2268103A1 (en) * 1996-10-11 1998-04-23 Warner-Lambert Company Sulfonamide substituted aspartic acid interleukin-1.beta. converting enzyme inhibitors
EP1466921A1 (en) * 1996-12-06 2004-10-13 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1 beta converting enzyme
AU7624798A (en) 1996-12-06 1998-06-29 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1 beta converting enzyme
FR2766188B1 (fr) * 1997-07-15 2000-02-11 Hoechst Marion Roussel Inc Nouveau procede de preparation de derives amines d'alkyloxy furanone, composes issus de ce procede et utilisation de ces composes
DE69925581T2 (de) 1998-03-09 2006-04-27 Vertex Pharmaceuticals Inc., Cambridge 1,2-diazepanderivate als inhibitoren des interleukin-1beta umwandelnden enzyms
IL138469A0 (en) * 1998-03-19 2001-10-31 Vertex Pharma Caspase inhibitors and pharmaceutical compositions containing the same
FR2777279B1 (fr) * 1998-04-08 2004-08-13 Hoechst Marion Roussel Inc Nouvelles formes cristallines du 1s-[1alpha(2s*,3r*), 9 alpha] 6,10-dioxo-n-(2-ethoxy-5-oxo-tetrahydro-3-furanyl) -9[[(1-isoquinolyl)carbonyl]amino]octohydro-6h-pyridazino [1,2-a][1,2]diazepine-1-carboxamide
FR2777888B1 (fr) * 1998-04-27 2004-07-16 Hoechst Marion Roussel Inc Nouveaux derives de l'acide (3,4,7,8,9,10-hexahydro-6,10- dioxo-6h-pyridazino[1,2-a][1,2]diazepine-1-carboxylique, leur procede de preparation et leur application a la preparation de medicaments
FR2777889B1 (fr) 1998-04-27 2004-07-09 Hoechst Marion Roussel Inc Nouveaux derives de l'acide octahydro-6,10-dioxo-6h- pyridazino[1,2-a][1,2]diazepine-1-carboxylique, leur procede de preparation et leur application a la preparation de composes therapeutiquement actifs
US7053056B2 (en) * 1998-07-02 2006-05-30 Idun Pharmaceuticals, Inc. C-terminal modified oxamyl dipeptides as inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases
US6197750B1 (en) * 1998-07-02 2001-03-06 Idun Pharmaceuticals, Inc. C-terminal modified oxamyl dipeptides as inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases
US6544951B2 (en) 1998-07-02 2003-04-08 Idun Pharmaceuticals, Inc. C-terminal modified oxamyl dipeptides as inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases
US6177565B1 (en) 1998-08-19 2001-01-23 Vertex Pharmaceuticals Inc. Process for synthesizing piperazic acid
US6703500B2 (en) * 1998-08-19 2004-03-09 Vertex Pharmaceuticals, Incorporated Method of preparing bicyclic intermediates from piperazic acid or an ester thereof useful in the manufacture of caspase inhibitors
US6559304B1 (en) * 1998-08-19 2003-05-06 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Method for synthesizing caspase inhibitors
US6201118B1 (en) 1998-08-19 2001-03-13 Vertex Pharmaceuticals Inc. Process for forming an N-acylated, N,N-containing bicyclic ring from piperazic acid or an ester thereof especially useful as an intermediate in the manufacture of a caspase inhibitor
WO2000051998A1 (en) 1999-03-02 2000-09-08 Boehringer Ingelheim Pharmaceuticals, Inc. Compounds useful as reversible inhibitors of cathepsin s
TW200404789A (en) * 1999-03-15 2004-04-01 Axys Pharm Inc Novel compounds and compositions as protease inhibitors
US6420364B1 (en) 1999-09-13 2002-07-16 Boehringer Ingelheim Pharmaceuticals, Inc. Compound useful as reversible inhibitors of cysteine proteases
AR026748A1 (es) 1999-12-08 2003-02-26 Vertex Pharma Un compuesto inhibidor de caspasas, una composicion farmaceutica que lo comprende, un metodo para la sintesis del mismo y un compuesto intermediario paradicha sintesis
FR2802927B1 (fr) * 1999-12-28 2002-03-01 Hoechst Marion Roussel Inc Nouveaux derives de diazepine carboxamide, leur procede de preparation, leur application a titre de medicaments, compositions pharmaceutiques et leur nouvelle utilisation
US6515173B1 (en) 2000-01-13 2003-02-04 Idun Pharmaceuticals, Inc. Inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases
US6790989B2 (en) 2000-01-13 2004-09-14 Idun Pharmaceuticals, Inc. Inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases
AU2001259758A1 (en) * 2000-05-12 2001-11-26 Immunex Corporation Interleukin-1 inhibitors in the treatment of diseases
PE20011350A1 (es) 2000-05-19 2002-01-15 Vertex Pharma PROFARMACO DE UN INHIBIDOR DE ENZIMA CONVERTIDORA DE INTERLEUCINA-1ß (ICE)
PL208592B1 (pl) * 2000-06-15 2011-05-31 Smithkline Beecham Corp Sposób wytwarzania aktywnego ludzkiego polipeptydu IL-18 z ludzkiego polipeptydu prekursora IL-18
DE10037310A1 (de) * 2000-07-28 2002-02-07 Asta Medica Ag Neue Indolderivate und deren Verwendung als Arzneimittel
CN100396680C (zh) * 2000-12-28 2008-06-25 第一制药株式会社 极迟抗原-4抑制剂
CA2430978C (en) * 2000-12-28 2012-05-15 Daiichi Pharmaceutical Co., Ltd. Vla-4 inhibitors
SI1355668T1 (sl) * 2001-01-29 2008-06-30 Serono Lab Uporaba inhibitorjev za il-18 za zdravljenje in/ali prepreäśevanje sräśne bolezni
WO2002085899A1 (en) 2001-04-19 2002-10-31 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Heterocyclyldicarbamides as caspase inhibitors
US6821993B1 (en) 2001-10-04 2004-11-23 Ortho-Mcneil Pharmaceutical, Inc. Triazepine derivatives as neurotrophic agents
EP1446127B1 (en) * 2001-10-04 2006-12-13 Ortho McNeil Pharmaceutical, Inc. Triazepine derivatives as neurotrophic agents
AU2003238948A1 (en) * 2002-06-05 2003-12-22 Sunesis Pharmaceuticals, Inc. Caspase-1 inhibitors and methods for their use
PE20040728A1 (es) 2002-06-28 2004-10-23 Vertex Pharma Inhibidores de caspasa
WO2004047864A1 (en) * 2002-11-26 2004-06-10 Advanced Biotherapy, Inc. Treatment of skin diseases
CA2511235A1 (en) 2002-12-20 2004-07-15 Vertex Pharmaceuticals Incorporated 4-oxo-3-(1-oxo-1h-isoquinolin-2-ylacetylamino)-pentanoic acid ester and amide derivatives and their use as caspase inhibitors
PE20050159A1 (es) 2003-05-27 2005-04-19 Vertex Pharma Derivados de acido 3-[2-(3-amino-2-oxo-2h-piridin-1-il)-acetilamino]-4-oxo-pentanoico como inhibidores de caspasa
CA2528586A1 (en) 2003-07-24 2005-02-03 Daiichi Pharmaceutical Co., Ltd. Cyclohexanecarboxylic acid compound
US20050124684A1 (en) * 2003-08-29 2005-06-09 Ying Du 5-(hydroxymethyl) furfural and derivatives as inhibitors of TNFalpha and IL-1beta production
KR20060088543A (ko) * 2003-09-25 2006-08-04 디엠아이 바이오사이언스 인코포레이티드 앤-아실-엘-아스파틱산을 이용하는 방법 및 제품
AU2005249503B2 (en) 2003-11-10 2011-08-25 Vertex Pharmaceuticals Incorporated ICE inhibitors for the treatment of autoinflammatory diseases
JP2007513092A (ja) * 2003-12-01 2007-05-24 バーテックス　ファーマシューティカルズ　インコーポレイテッド Ｉｃｅ阻害剤を使用する感染性疾患の処置
CN100441186C (zh) * 2003-12-03 2008-12-10 和记黄埔医药企业有限公司 伪石蒜碱的医药用途
JP4989456B2 (ja) * 2004-02-26 2012-08-01 ベイラー リサーチ インスティテュート 関節炎の全身処置のための組成物および方法
CA2557645C (en) * 2004-02-27 2013-09-24 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Caspase inhibitors and uses thereof
JP4898658B2 (ja) * 2004-03-12 2012-03-21 バーテックス ファーマシューティカルズ インコーポレイテッド アスパラギン酸アセタールカスパーゼ阻害剤の製造のための方法および中間体
AU2005238484A1 (en) * 2004-04-22 2005-11-10 The Procter & Gamble Company Tri-substituted ureas as cytokine inhibitors
CN102362867A (zh) 2004-05-15 2012-02-29 沃泰克斯药物股份有限公司 使用ice抑制剂治疗癫痫发作
GB0411056D0 (en) 2004-05-18 2004-06-23 Novartis Ag Organic compounds
GB0515323D0 (en) * 2005-07-26 2005-08-31 Electrophoretics Ltd Mass labels
DE102005048293A1 (de) * 2005-10-08 2007-04-12 Sanofi-Aventis Deutschland Gmbh Retardformulierung für Pralnacasan
EP1826199A1 (en) * 2006-02-27 2007-08-29 Technische Universität Wien Modified amino acids
WO2008034095A2 (en) * 2006-09-15 2008-03-20 University Of Utah Research Foundation Protected enantiopure trifluorothreonines and methods of making and using same
JP2010535167A (ja) 2007-08-03 2010-11-18 サノフィ−アベンティス カスパーゼイメージングプローブ
US20090258069A1 (en) * 2008-04-15 2009-10-15 John Burnier Delivery of LFA-1 antagonists to the gastrointestinal system
WO2011094426A1 (en) 2010-01-29 2011-08-04 The United State Of America, As Represented By The Secretary, Department Of Health & Human Services Caspase inhibitors
EP2635906A4 (en) 2010-11-05 2014-04-02 Univ Brandeis Ice inhibiting compounds and uses thereof
US9956260B1 (en) 2011-07-22 2018-05-01 The J. David Gladstone Institutes Treatment of HIV-1 infection and AIDS
EP2848696A1 (en) 2013-09-13 2015-03-18 Sanofi-Aventis Deutschland GmbH Caspase-1 imaging probes
ES2693718T3 (es) * 2013-11-06 2018-12-13 Bristol-Myers Squibb Company Derivados de piridina sustituidos útiles como inhibidores de GSK-3
AR103297A1 (es) 2014-12-30 2017-05-03 Forma Therapeutics Inc Pirrolo y pirazolopirimidinas como inhibidores de la proteasa 7 específica de ubiquitina
MA41291A (fr) 2014-12-30 2017-11-07 Forma Therapeutics Inc Dérivés de la pyrrolotriazinone et de l'imidazotriazinone en tant qu'inhibiteurs de la protéase spécifique de l'ubiquitine n° 7 (usp7) pour le traitement d'un cancer
JP2018504431A (ja) 2015-02-05 2018-02-15 フォーマ セラピューティクス，インコーポレイテッド ユビキチン特異的プロテアーゼ７阻害物質としてのチエノピリミジノン
HK1248221A1 (zh) 2015-02-05 2018-10-12 Forma Therapeutics, Inc. 异噻唑啉酮类，吡唑并嘧啶酮类和吡咯并嘧啶酮作为泛蛋白特异性蛋白酶7抑制剂
WO2016126926A1 (en) 2015-02-05 2016-08-11 Forma Therapeutics, Inc. Quinazolinones and azaquinazolinones as ubiquitin-specific protease 7 inhibitors
US10640495B2 (en) 2015-07-07 2020-05-05 Shionogi & Co., Ltd. Heterocycle derivatives having TrkA inhibitory activity
JP6974331B2 (ja) 2016-02-05 2021-12-01 デナリ セラピューティクス インコーポレイテッドDenali Therapeutics Inc. 化合物、組成物及び方法
RS63203B1 (sr) 2016-12-09 2022-06-30 Denali Therapeutics Inc Jedinjenja korisna kao inhibitori ripk1
US11952365B2 (en) 2020-06-10 2024-04-09 Aligos Therapeutics, Inc. Anti-viral compounds
IL302764A (en) 2020-11-13 2023-07-01 Inipharm Inc Dichlorophenol HSD17B13 inhibitors and their uses
IL309732A (en) 2021-07-09 2024-02-01 Aligos Therapeutics Inc Antiviral compounds
WO2023043816A1 (en) 2021-09-17 2023-03-23 Aligos Therapeutics, Inc. Anti-viral compounds for treating coronavirus, picornavirus, and norovirus infections
IL314082A (en) 2022-01-12 2024-09-01 Denali Therapeutics Inc Crystal forms of (S)-5-benzyl-N-(5-methyl-4-oxo-2,3,4,5-tetrahydropyrido[3,2-b][1,4]oxazapin-3-yl)- H4- 1,2,4-triazole-3-carboxamide

Family Cites Families (70)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6008217A (en) * 1995-12-20 1999-12-28 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US5985863A (en) * 1996-09-12 1999-11-16 Vertex Pharmaceuticals, Inc. Compositions and methods for decreasing IGIF and IFN-γ production by administering an ICE inhibitor
US5874424A (en) * 1995-12-20 1999-02-23 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US6204261B1 (en) * 1995-12-20 2001-03-20 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β Converting enzyme inhibitors
US4276298A (en) 1978-03-24 1981-06-30 Merck & Co., Inc. 2-Aryl-1,2-benzisothiazolinone-1,1-dioxides and their use as selective protease inhibitors
US4337346A (en) 1978-11-02 1982-06-29 Sumitomo Chemical Company, Limited α-Hydroxyaldehyde and a process for preparing the same
US4369183A (en) 1979-09-06 1983-01-18 Merck & Co., Inc. 2-Pyridyl-1,2-benzisothiazolinone-1,1-dioxides and their use as selective protease inhibitors
US4499295A (en) 1983-05-09 1985-02-12 G. D. Searle & Co. Protease inhibitors
US4584397A (en) 1983-05-09 1986-04-22 G. D. Searle & Co. Protease inhibitors
IL72523A (en) * 1983-08-12 1988-06-30 Takeda Chemical Industries Ltd 3-amino-4-oxo-2,3,4,5-tetrahydro-1,5-benzoxazepine derivatives,their production and pharmaceutical compositions containing them
US4551279A (en) 1984-01-09 1985-11-05 G. D. Searle & Co. Protease inhibitors
US5055451A (en) 1986-12-22 1991-10-08 Syntex Inc. Aryloxy and arylacyloxy methyl ketones as thiol protease inhibitors
US5158936A (en) 1986-12-22 1992-10-27 Syntex (U.S.A.) Inc. Aryloxy and arylacyloxy methyl ketones as thiol protease inhibitors
NZ223148A (en) 1987-01-16 1989-10-27 Merrell Dow Pharma Peptide derivatives having peptidase inhibition activity
US4968607A (en) 1987-11-25 1990-11-06 Immunex Corporation Interleukin-1 receptors
WO1989004838A1 (en) 1987-11-25 1989-06-01 Immunex Corporation Interleukin-1 receptors
US5081228A (en) 1988-02-25 1992-01-14 Immunex Corporation Interleukin-1 receptors
US5008245A (en) 1988-10-27 1991-04-16 University Of Kentucky Research Foundation Novel peptidyl carbamate inhibitors of the enzyme elastase
WO1990013549A1 (en) 1989-05-04 1990-11-15 Sterling Winthrop Inc. Saccharin derivatives useful as proteolytic enzyme inhibitors and preparation thereof
ZA905737B (en) 1989-07-26 1991-05-29 Merrell Dow Pharma Novel peptidase inhibitors
NZ235155A (en) 1989-09-11 1993-04-28 Merrell Dow Pharma Peptidase substrates in which the carboxy terminal group has been replaced by a tricarbonyl radical
AU6712790A (en) 1989-10-05 1991-05-16 Board Of Trustees Of The Leland Stanford Junior University Catheter device with insertion stop means
WO1991015577A1 (en) 1990-04-04 1991-10-17 Black, Roy, A. INTERLEUKIN 1'beta' PROTEASE
US5416013A (en) 1990-04-04 1995-05-16 Sterling Winthrop Inc. Interleukin 1β protease and interleukin 1β protease inhibitors
AU7891891A (en) 1990-05-25 1991-12-31 Fujisawa Pharmaceutical Co., Ltd. Pyrrolopyridazine compounds
US5199980A (en) 1990-09-21 1993-04-06 Multicolor Specialties, Inc. Polyurethane-based water-in-water multicolor paint and method for making
IL99527A (en) 1990-09-28 1997-08-14 Lilly Co Eli Tripeptide antithrombotic agents
EP0504938A3 (en) 1991-03-22 1993-04-14 Suntory Limited Prophylactic and therapeutic agent for bone diseases comprising di- or tripeptide derivative as active ingredient
EP0519748B1 (en) 1991-06-21 1998-09-02 Merck & Co. Inc. Peptidyl derivatives as inhibitors of interleukin-1B converting enzyme
JP3190431B2 (ja) 1991-07-01 2001-07-23 三菱化学株式会社 ケトン誘導体
DE69229252T2 (de) 1991-08-16 1999-12-16 Merck & Co., Inc. DNS, welche das Interleukin-1B-Vorläufer-Converting-Enzym kodiert
US5278061A (en) 1991-08-16 1994-01-11 Merck & Co., Inc. Affinity chromatography matrix useful in purifying interleukin-1β converting enzyme
EP0533226A3 (en) 1991-08-16 1993-08-18 Merck & Co. Inc. Novel chromophore containing compounds
US6348570B1 (en) 1991-08-16 2002-02-19 Merck & Co., Inc. Chromophore containing compounds and their use in determining interleukin-1β convertase activity
AU657701B2 (en) 1991-08-30 1995-03-23 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Interleukin 1beta protease and interleukin 1beta protease inhibitors
GB9123326D0 (en) 1991-11-04 1991-12-18 Sandoz Ltd Improvements in or relating to organic compounds
EP0547699A1 (en) 1991-12-19 1993-06-23 Merck & Co. Inc. Peptidyl derivatives as inhibitors of interleukin-1B converting enzyme
WO1993014777A1 (en) 1992-01-31 1993-08-05 Merck & Co., Inc. PEPTIDYL DERIVATIVES AS INHIBITORS OF INTERLEUKIN-1β CONVERTING ENZYME
DE69320176T2 (de) 1992-02-21 1999-04-08 Merck & Co., Inc., Rahway, N.J. Peptidylderivate und inhibitoren des interleukin-1-g(b)-konvertierenden enzyms
JPH08500482A (ja) 1992-06-12 1996-01-23 マサチューセッツ インスティテュート オブ テクノロジー Ｃｅｄ−３及び関連蛋白質のインヒビター
WO1993025685A1 (en) 1992-06-12 1993-12-23 Massachusetts Institute Of Technology Cloning and characterization of the cell death genes ced-3 and ced-4
WO1993025683A1 (en) 1992-06-12 1993-12-23 Massachusetts Institute Of Technology A gene which prevents programmed cell death
EP0648128A4 (en) 1992-06-24 1995-07-26 Merck & Co Inc DNA WHICH CODES FOR THE PRECURSOR OF THE INTERLEUKIN 1-g (b) CONVERTING ENZYME.
ES2117133T3 (es) 1992-07-31 1998-08-01 Pfizer Derivados peptidilicos del acido 4-amino-2,2-difluoro-3-oxo-1,6-hexanodioico como agentes antiinflamatorios.
US5374623A (en) 1992-08-20 1994-12-20 Prototek, Inc. Cysteine protease inhibitors effective for in vivo use
CA2109646C (en) 1992-11-24 2000-03-07 Gaston O. Daumy Para-nitroanilide peptides
EP0618223A3 (en) 1993-03-08 1996-06-12 Sandoz Ltd Peptides, the release of Interleukin 1-Bêta, useful as anti-inflammatory agents.
TW494094B (en) 1993-04-29 2002-07-11 Vertex Pharma Peptide analogs as irreversible interleukin-1β protease inhibitors and pharmaceutical compositions comprising the same
US5462939A (en) 1993-05-07 1995-10-31 Sterling Winthrop Inc. Peptidic ketones as interleukin-1β-converting enzyme inhibitors
US5411985A (en) 1993-05-17 1995-05-02 Merck & Co., Inc. Gamma-pyrone-3-acetic acid as an inhibitor or interleukin-1 β inventory enzyme
JPH0789951A (ja) 1993-06-03 1995-04-04 Sterling Winthrop Inc インターロイキン−１β転換酵素阻害剤
EP0644197B1 (en) 1993-06-04 1998-09-09 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Peptidic phosphinyloxymethyl ketones as interleukin-1beta-converting enzyme inhibitors
EP0628550B1 (en) 1993-06-08 1998-02-25 Sanofi Pyridazines as interleukin-1beta converting enzyme inhibitors
EP0711174A4 (en) 1993-06-24 1997-11-12 Gen Hospital Corp GENES FOR PROGRAMMED CELL DEATH AND PROTEINS
US5866545A (en) 1993-08-13 1999-02-02 Merck & Co., Inc. Substituted ketone derivatives as inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US5486623A (en) 1993-12-08 1996-01-23 Prototek, Inc. Cysteine protease inhibitors containing heterocyclic leaving groups
US5508262A (en) 1993-12-15 1996-04-16 University Of South Florida Interleukin-1 receptor antagonist decreases severity of acute pancreatitis
WO1995026958A1 (en) 1994-03-31 1995-10-12 Sanofi Winthrop, Inc. Pyrimidinyl derivatives as interleukin inhibitors
CN1147201A (zh) 1994-04-29 1997-04-09 圣诺菲温特洛普公司 用作IL-Iβ蛋白酶抑制剂的卤甲基酰胺
CH688319A5 (fr) 1994-06-03 1997-07-31 Marcham Trading & Investment L Procédé pour la préparation du céfixime trihydraté.
US5552400A (en) 1994-06-08 1996-09-03 Sterling Winthrop Inc. Fused-bicyclic lactams as interleukin-1β converting enzyme inhibitors
US5716929A (en) 1994-06-17 1998-02-10 Vertex Pharmaceuticals, Inc. Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US6420522B1 (en) 1995-06-05 2002-07-16 Vertex Pharmaceuticals Incorporated Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US5756466A (en) 1994-06-17 1998-05-26 Vertex Pharmaceuticals, Inc. Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US5847135A (en) 1994-06-17 1998-12-08 Vertex Pharmaceuticals, Incorporated Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US5565430A (en) 1994-08-02 1996-10-15 Sterling Winthrop Inc. Azaaspartic acid analogs as interleukin-1β converting enzyme inhibitors
JP2882756B2 (ja) 1994-10-12 1999-04-12 昭和高分子株式会社 脂肪族ポリエステル組成物からなる延伸中空成形体
US5498616A (en) 1994-11-04 1996-03-12 Cephalon, Inc. Cysteine protease and serine protease inhibitors
TW394764B (en) 1995-02-14 2000-06-21 Mitsubishi Chemcal Corp Oxygen-containing heterocyclic derivatives
US6184244B1 (en) * 1996-12-16 2001-02-06 Idun Pharmaceuticals, Inc. C-terminal modified (N-substituted)-2-indolyl dipeptides as inhibitors of the ICE/ced-3 family of cysteine proteases

Also Published As

Publication number Publication date
US8119631B2 (en) 2012-02-21
PL190736B1 (pl) 2005-12-30
TR200201218T2 (tr) 2002-08-21
AU1522297A (en) 1997-07-14
BRPI9612258B8 (pt) 2018-04-17
EP2083014A3 (en) 2010-01-06
CZ300171B6 (cs) 2009-03-04
EP2295442A3 (en) 2011-04-06
BG108927A (bg) 2006-06-30
NO326882B1 (no) 2009-03-09
EP0869967A2 (en) 1998-10-14
PL328527A1 (en) 1999-02-01
US6258948B1 (en) 2001-07-10
MX9805016A (es) 1998-09-30
JP2002507961A (ja) 2002-03-12
AP0202540A0 (en) 1998-06-20
JP2008285493A (ja) 2008-11-27
NZ326610A (en) 2000-08-25
HK1089435A1 (zh) 2006-12-01
AU735075B2 (en) 2001-06-28
BR9612258A (pt) 1999-07-13
WO1997022619A3 (en) 1997-10-16
NO982597L (no) 1998-08-12
WO1997022619A2 (en) 1997-06-26
TR200201217T2 (tr) 2002-12-23
US7790713B2 (en) 2010-09-07
US20110178069A1 (en) 2011-07-21
US6204261B1 (en) 2001-03-20
US20050143436A1 (en) 2005-06-30
IL124850A (en) 2006-08-20
NZ518094A (en) 2004-01-30
BRPI9612258B1 (bg) 2011-05-31
AP0202538A0 (en) 1998-06-20
TR200201216T2 (tr) 2002-09-23
SK84298A3 (en) 1999-03-12
US20080039449A1 (en) 2008-02-14
CZ298171B6 (cs) 2007-07-11
SK287195B6 (sk) 2010-03-08
CA2239904A1 (en) 1997-06-26
GEP20022638B (en) 2002-02-25
AP0202539A0 (en) 1998-06-20
IN182290B (bg) 1999-03-06
NO982597D0 (no) 1998-06-05
JP2003137896A (ja) 2003-05-14
US6423840B1 (en) 2002-07-23
BR9612258B1 (pt) 2011-05-31
US20030225269A1 (en) 2003-12-04
CZ190698A3 (cs) 1998-10-14
UA66337C2 (uk) 2004-04-15
KR20040096550A (ko) 2004-11-16
IS4771A (is) 1998-06-12
JP4205762B2 (ja) 2009-01-07
CA2239904C (en) 2010-01-19
AP2002002540A0 (en) 2002-06-30
KR100561504B1 (ko) 2006-03-20
BG102624A (bg) 1999-09-30
CN1229412A (zh) 1999-09-22
EP2295442A2 (en) 2011-03-16
EP2083014A2 (en) 2009-07-29
IL124850A0 (en) 1999-01-26

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG64465B1 (bg) Инхибитори на интерлевкин-1 бета конвертиращ ензим, метод за получаването им, фармацевтичен състав, който ги съдържа, и използването им като лекарствено средство
US5874424A (en) Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US6350741B1 (en) Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
BG63634B1 (bg) Инхибитори на интерлевкин 1 бета-конвертиращ ензим
CZ20003409A3 (cs) Inhibitory kaspázy a farmaceutická kompozice, která je obsahuje
EP1062210B1 (en) 1,2-diazepane derivatives as interleukin-1beta converting enzyme inhibitors
US6008217A (en) Inhibitors of interleukin-1β converting enzyme
US20120165319A1 (en) Inhibitors of interleukin-1 beta converting enzyme
RU2249598C2 (ru) ИНГИБИТОРЫ ФЕРМЕНТА, КОНВЕРТИРУЮЩЕГО ИНТЕРЛЕЙКИН-1-β
KR100856767B1 (ko) 인터류킨-1 베타 전환효소의 억제제
AU756253B2 (en) Inhibitors of interleukin-1beta converting enzyme
AP1280A (en) Inhibitors of interleukin-1 converting enzyme.
TW541309B (en) Inhibitors of interleukin-1beta converting enzyme
HK1033828B (en) 1,2-diazepane derivatives as interleukin-1beta converting enzyme inhibitors
EP1466921A1 (en) Inhibitors of interleukin-1 beta converting enzyme
HK1022703A (en) INHIBITORS OF INTERLEUKIN-1β CONVERTING ENZYME