Neva's Reviews > Правек и други времена

Харесва ми. Павичов привкус. Богата чувствителност и прецизен, любящ език към нея. Токарчук взема един широк отрязък от полската история - няколко от най-травматичните десетилетия на бездруго безумния ХХ в. - и го разказва през премеждията на също широка група хора, която съжителства в почти митичния малък Правек. Това е правено, разбира се, и доста, такова хорално повествование, в което големите събития са пречупени прочувствено през малките хора и пр., и пр. И именно защото е правено, Олга Токарчук има двойна заслуга: не е нито скучна, нито съвсем предвидима, нито да прочетеш книгата й представлява някакво повторение или ненужно усилие. Напротив. Харесва ми много.

И тук имам едно важно уточнение по качеството на това, което си купих от уважаваните от мен Алтера за 15 лева: то е един чудесен ръкопис под интересна корица, но не и готова книга. Разликата между ръкописа и готовата книга е времето (като говорим за Правек и неговите времена), което МИНИМУМ двама компетентни читатели са вложили, за да изчистят всички граматични, правописни, смислови и други шупли. Тези минимум двама професионалисти са редакторът и коректорът. В "Правек" фигурират съответни имена, но работата не е свършена: ако си затворя едното око, мога да кажа, че грешките на страница са средно по две. Това прави 500 в целия текст. Текст с 500 грешки е несправедливост спрямо читателите и автора, да не говорим, че излага издателството. Текст с 500 грешки е като да слушаш симфонична музика през постоянно пращене. Тази книга е в неготов вид, но се продава като готова. Тя е нежна и умна и е преведена с чувство и разбиране, но е пусната по книжарниците и обществените/личните библиотеки недовършена. Това аз намирам за нередно. И го виждам. И не съм съгласна.

Често попадам на неизпипани книги и не ги дочитам, не си правя труда да ги коментирам, не ми се занимава. Но тази тук си има ВСИЧКО, което е нужно, за да бъде отлично четиво, а издателството вместо да й помогне, й е попречило.

Казах, че на страница има по средно по две грешки - те са всякакви (по-редки в началото и доста повече във втората половина). Неправилна употреба на пълен и кратък член, точка след заглавие, шпация преди запетая, лоши преноси на нов ред (на самата корица пише, че книгата е за вечнос-тта), липсващи или разместени букви (чекмежде, извендъж, плантенетна, казава, забляза, чоквека, обрасал, смесТТа...), запетая след подлог или между прилагателно и съществително, мн. число "божий" - абе цялата палитра коректорски опущения. Докато преводачът може да си позволи да предаде ръкописа с всички гореописани проблеми, защото неговата работа е много, ама много по-комплексна от това да следи пълния член (макар че в идеалния вариант и него не бива пропуска), за коректора е недопустимо да го предаде нататък в такъв вид - основното му задължение е да отстранява именно тези неща.

Редакторската работа трябваше да е туширала (а не е) двете грешни тенденции на преводача (чийто труд иначе, повтарям, е радост за четене):
1. Да оставя в оригинал имена на светци/библейски персонажи - това е базисно правило в превода, абсурд е да не се спазва и да чета за ХИОБ, комуто Господ отнел всичко (всъщност ЙОВ) или за архангелите Рафаел и Габриел (РАФАИЛ и ГАВРАИЛ на български). Или за деня на св. Ян, който в текста уж е в късната есен, но малко по-нататък се оказва, че е през юни, сиреч е Еньовден. Св. Михаил се явява и като Михал, etc.
2. Често да употребява минало несвършено време на места, където трябва да е минало свършено ("Тя го чакаше цял следобед" не е същото като "Тя го чака цял следобед"). "Легнаха на пода и се опираха в себе си като треви" за мен на български е безсмислено. Догаждам се, че е "Легнаха на пода и се опряха/долепиха един до друг като треви/тревни стръкове." А това е като писано от чужденец: "...каза весело и занасяше в къщата нещата на лейтенанта". Занесе или започна да носи!

Ако книгата беше редактирана, нямаше на единия ред да е Кармилия, а пет реда по-долу - Кармила; нямаше "негов" и "свой" да са сбъркани на повече от едно място ("оставяше го на своето място в чекмеджето" значи, че не ножът, а Миша е имала обичайно място в чекмеджето!); нямаше да се дивя как така на Клоска й се явява МЛАДЕНЕЦ ("бебе" на български) и тя прави любов с него (може би "младеж" все пак?), а Рута пъхва ръка "под рамото" на Уклея (пробвах, не става); нямаше да се чудя дали елегантната снимка на мама "с кърпа на челото" не значи "с воал" например и какво са "формени свински костички", "салфетки от конци", "тлъсти реки" или "дървени бали"; нямаше масурите на равина да са наречени "пирги", ружата в пасторалната картинка да е с латинското си название "алцеа", столът да има не подлакътници, а "перила", и таванското помещение (мансардата) да е "стряха" (спи ли човек в стряхата?). Думата "литания" (ед.ч, множественото е "литании") не само е дадена погрешно сякаш е мн.ч., но е и обяснена под черта като "Литание - молитва, в която..."

Ако по ръкописа беше работено на ниво издателство, полското "trefl" нямаше да е дадено с "осмица трефа", а с "осмица спатия". "Можеше (Рута) да се отнася към него (Уклея) като голямо болно животно" значи, че голямото животно е Рута (от контекста става ясно, че е впиянченият Уклея). Първите три пъти "грудка пръст" ми се стори някаква особена метафоричност, но на четвъртия взех да подозирам, че става дума за "буци пръст" (вж. "грудка" в речника). За мен е изумително как при жива авторка, 62-и набор, с електронна поща, фейсбук профил и не знам какво още, вместо да я попиташ "капитан" или "полковник" е имала предвид, слагаш бележка под линия: "Евентуална грешка в оригинала. Еди-кой си първоначално е даден като полковник, а после като капитан." Паметник под черта на нежеланието нещата да се доведат до край.

Имам и следното чудене: на сръбски заглавието е "Памтивек и други времена", на английски е "Primeval and other times", на испански - "En un lugar llamado antaño" ("Място, наречено Някога"). Защо полското Prawiek, което на български звучи по-скоро като дошло от "прав" (ашладисано върху Болек и Лолек), отколкото от "пра- + век", не е преведено и на български? Някой у нас разбира ли, че това "други времена" е защото самото "пра-век" е време? Мисля, че нещо интересно и важно е попиляно тук.

Ето и най-непоносимият пример от цялата книга, букет от несвършени работи:

На "Sopki Mand?urii12" Павел взимаше цигулката си и се присъединяваше към дуета.

1. 12 трябва да излезе от кавичките и да се вдигне с умален шрифт в горния им десен ъгъл - това е цифричката, която насочва към бележката под линия.
2. Въпросителната в Mand?urii е очевидно изпаднала буква с диакритичен знак - често стават такива неща при странирането, очаква се да ги отстраняват коректорите.
3. Бележката под линия гласи: "Sopki Manzurii" (Сопки Манджурии)- популярна по това време песен (валс)." Освен че има коректорски пропуск (липсващата шпация пред тирето), това изречение е невярно и немарливо.
4. Песента се казва "На сопках Маньчжурии" в оригиналния си вид на руски и "На хълмовете на Манджурия" на български ("сопки" на нашия език може да е "малки сопи", но не е това случаят). Толкова е любима в Русия, че един от героите на великия "Урга" я има татуирана на гърба си. Извън Русия тя също е много известна, даже има статия за нея в българската Уикипедия и (преди поне, напоследък не знам) музиката, с която открива прожекциите си София филм фест, е тъкмо тази.

Искам да добавя едно последно нещо. ВСИЧКИ допускаме грешки. Неизбежно е, побъркващо е, естествено е, човешко е. Но между "не сме безгрешни" и "не сме компетентни"/"не ни пука" има гигантска разлика. Същата, която се простира като океан между това да се стараеш да си вършиш работата (и тук-таме да се подхлъзваш неволно) и това съзнателно да я претупаш. Първото е в повечето случаи разбираемо и простимо. Второто е срамота. Повярвайте ми, всичко изброено по-горе е съвсем ОК за ръкопис. Не и за книга по книжарниците. "Правек и други времена" на Олга Токарчук е един достоен роман, който си заслужава да прочетете; преводът му е внимателен и жив; оформлението е добро, трайно (обичам книгата да не ми се разпада в ръцете). Факт е обаче, че в това издание на Алтера получавате недообработен ръкопис. "Изплашените крави се втурнаха в тръст през лехите..."