Преди няколко дни, случайността и програмата на РАИ ми предложиха игрален филм за Йоан Павел Втори – попаднах на сцената за пътуването му в Мексико, То е било неговото първо пътуване както папа и съответно доста деликатно, защото по това време в Мексико са в сила антиклерикалните закони и няма дори дипломатически връзки с Ватикана. Вероятно по тази причина, или пък заради славата и чара на новоизбрания папа, а най-вероятно заради новото изпллзване на телевизията за връзка на папата с обикновените хора по света (говорим за 1979 година – а телевизията навлиза в политиката точно в тези години), това уж строго неофициално пътуване се отразява долу-горе революционно. Папата целува земята при приземяването си и това му спечелва сърцата на мексиканците, стичащи се навсякъде да го приветстват. Пътуването отваря нова перспектива на близко общшуване на папата с обикновените миряни, както и нов начин за влиянието му, както и другите политици, които започват сериозно да я експлоатират. Изключих филма малко след това, при второто пътуване на папата, което е било в Полша. Малко ми дойдоха вповече заложените в сценария приповдигнати слова на Войтила за личните свободи, когато вече знаем какво конкретно е имал предвид, както и отпечатъка, който в края на краищата остави в Латинска Америка.
Името на Розоландия

Това не е точно така, макар че донякъде е вярно. Има още
Filed under България, Средновековие, идеология, кино, класика, литература
Ливан като утопия

Лебанон, Тексас
В САЩ има няколко десетки градчета на име Лебанон (Ливан), но за разлика от традиционните такива имена от съществуващи европейски топоними, наречени от носталгия към изгубената родина от самите заселници, тези нямат нищо общо с ливански имигранти. Първото градче Лебанон датира още от 1695, основано от пуританите в Кънектикът заради кедровите гори наоколо. Но въпреки порива на колонистите да назовават места, флора и местни жители според приликата с други, познати им от Стария континент, разбира се самите кедри не са били достатъчна причина за това име. Кедрите са били символ на Ливан като Обетованата земя, която идея на американска почва се е транслирала в божието благоволение и даже повеля за заселване на новата земя. Има още
От ръката в окото
.

Снимка за привличане на интереса, по фейсбускски казано. Бруно Ди Бело, 1970, „Преначертаване на съдбата ми“.
Преди няколко дни отскочихме до местния музей (доста добър, между другото), с цел да хванем сегашната временна изложба преди да захлопне врати за август. Да, оплаквам се пак за музеите които затварят и те точно през август, но по-добре да не почвам.
Изложбата беше доста добра, всъщност макар и временна, тя е извлечена от постоянната колекция на музея, която има специален фокус върху арте повера. Обикаляйки, аз пък щраках тези творби, които мислех че ме интересуват особено. Господин Х по-скоро мълчеше, той не харесва особено арте повера, но хареса друга изложба в съседство, модна фотография от архива на Мисони, които са феодал от нашия вилает. Има още
Filed under изкуство, интелектуалстване, критика
Дискриминация, отказ на обслужване и американското право на българска почва

Американските сладкари, отказали да правят торти за гей сватби винаги са ми странен аргумент за казуси от българското право просто защото това са две абсолютно различни правни системи. Така както е смешно да чуеш за „втората поправка“ във фейсбук дебати. Нямат нищо общо. Има още
Filed under България, САЩ, интелектуалстване
Някои други причини да следваме инфлуенсърите в инстаграм

Бихте ли познали в коя страна се намира този магазин?
Следвам в инстаграм една латиноамериканска инфлуенсърка, не толкова от носталгия по времето, когато живях там, колкото от любопитство. За да следя живия живот там и как се променя той неусетно, по начин по който нито приятели ще ти кажат, нито в медиите ще го пише. Има още
Filed under Латинска Америка, история
Вниманието като изчерпаем ресурс

Да го кажа направо – нищо не разбрах от видеото. Тоест разбрах някакви откъслечни инструкции, но други важни неща не запомних и в края на краищата не схванах обшите принципи на оспорването, примерно какво се случва ако оспорването не бъде прието – да го кажем направо, по-скъпо ли излиза ако човек просто си плати глобата или черната точка от досега неопетнената шофьорска биография се маха по-трудно и така нататък.
Милано бил град на Бекария, виж ти

Инсталация на Алекс Чиник, Фуорисалоне 2019
Във всеки курс по история на италианската литература от типа survey (тоест хронологично ревю отначалото докрая), 18 век получава минимално внимание. И с 17 век е така, с някои изключения като маниеризма, но той поне има място заради внушителното влияние на италианския барок в европейското изкуствот. А за 18, почти нищо. Аз например знам някои имена, познавам комедията, но извън нея само имена и „за живота и делото“ на някои мислители.
А е голяма грешка. Ето например днес, по един или друг повод, се зачетох за Има още
Краят на диктаторите
Звучи като заглавие на книга, но за съжаление няма такава. Има, разбира се, много книги за края на диктатурите, но това е нещо друго. Самият физически край на диктаторите е съвсем различно, зашото може да не съвпада с края на съответните им диктатури. И всъщност техният ендгейм е ключов както за разбирането на диктатурите им, така и за предвиждането на развитието на същите. Защото, сигурна съм, всеки диктатор си мисли как ще свърши и съответно управлява диктатурата си с оглед на евентуалния си край.Filed under България, Латинска Америка, идеология, интелектуалстване, история, свят, социално
Кой го има в Средновековието?
Със сигурност напоследък сте попадали на исторически филми, романи, театрални и всякакви художествени интерпретации на минали исторически периоди, в които нестандартни за очакванията ни персонажи са предизвиквали възмущения и дори скандали с присъствието си. Примерно участие на черни актьори в шекспирова драма която не е Отело, или пък нови сюжети, примерно за Средновековието, в която хомосексуални персонажи съществуват необезпокоявано.
Filed under Средновековие, идеология, изкуство, история
В като пропуснат шанс
[Обновена – вж. бележка]
Радвам се, че книгата „В като вагина“ се появи. Въпреки, че в България са издадени много такива публикации: едно бързо търсене в гугъл с ключови думи „сексуално образование книга“ ще ви покаже най-различни изобилни резултати. Но е важно да има такова четиво, адаптирано към българските условия и реалност. Най-малкото, много полезни са отпратки към български институции, закони, контакти и очаквания.
За съжаление, смятам че книгата, макар и добра, е една пропусната възможност за създаване на нещо наистина ефективно и от помощ. От друга страна, нападението към нея от страна на ВМРО и всякакви консерватори и войнствени популисти направи невъзможно тя да бъде критикувана, заото всяка критика – дори доброжелателна – бива възприета като предателство и дори отричане на правото й на съшествуване. Е, приемете тази рецензия като квалифицирано одобрение и надежда, че следвашият такъв проект би бил по-добър.
Какво е несполучливо, до степен да я прави неефективна или да разочарова? Има още
Filed under България, български, език, интелектуалстване, образование, религия, свят, социално, феминизъм
Платформена собственост
Платформата се разбира като основа, от която никнат съдържания, като сцена, на която се изявяват те. Леснотата, с която всеки може да има платформа, а оттам влияние и авторитет по някоя тема, неизбежно води до въпроса: а има ли и произтичаща от това отговорност? Тук не говоря за фейк нюз, блоговете които приличат на информационни сайтове или верността на това, което те представят. А дори за самото стопанисване на платформата: доста хора придобиват влияние с блог, страница, инстаграм, подкаст, а после -щрак- изоставят платформата си.
И смятат това за най-естественото нещо. Все пак сие тяхна. Но така ли е наистина? По въпроса за онлайн платформата, въпросът е по-сложен. Не е въпрос на старите медии, които съшо може да спрат във всеки момент, зашото мисля че принципът на онлайн платформите е друг. Смисълът на тези нови медии е генерирането на внимание. Има още
Мексикански кич

Не познавам друга култура, в която хората правят изкуство с некачествен, нетраен и лош материал – което няма функционално приложение, а не e декорация като тревненската дърворезба. И хората, а не обучени на това майстори. Всеки един човек взет произволно от улицата, или от затвора, потенциално да може го прави.
Има още
Президентът-бизнесмен

Filed under САЩ, идеология, интелектуалстване, социално
Вълната Фрида Кало
Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?
Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм


