Размишльотини

Папа Франциск

Преди няколко дни, случайността и програмата на РАИ ми предложиха игрален филм за Йоан Павел Втори – попаднах на сцената за пътуването му в Мексико, То е било неговото първо пътуване както папа и съответно доста деликатно, защото по това време в Мексико са в сила антиклерикалните закони и няма дори дипломатически връзки с Ватикана. Вероятно по тази причина, или пък заради славата и чара на новоизбрания папа, а най-вероятно заради новото изпллзване на телевизията за връзка на папата с обикновените хора по света (говорим за 1979 година – а телевизията навлиза в политиката точно в тези години), това уж строго неофициално пътуване се отразява долу-горе революционно. Папата целува земята при приземяването си и това му спечелва сърцата на мексиканците, стичащи се навсякъде да го приветстват. Пътуването отваря нова перспектива на близко общшуване на папата с обикновените миряни, както и нов начин за влиянието му, както и другите политици, които започват сериозно да я експлоатират.  Изключих филма малко след това, при второто пътуване на папата, което е било в Полша. Малко ми дойдоха вповече заложените в сценария приповдигнати слова на Войтила за личните свободи, когато вече знаем какво конкретно е имал предвид, както и отпечатъка, който в края на краищата остави в Латинска Америка.

Има още →

Преди няколко години ме глобиха за преминаване на червено. Не беше справедливо – беше все още жълто когато аз влязох в кръстовището и по законите на щата това беше позволено. Така че аз реших да оспорвам глобата, което, оказа се, си беше доста стандартна стъпка. Отивам в уречения ден и час в съда, заедно с петдесетина други оспорващи и получаваме покана да гледаме видео, в което се обяснява реда и процедурата, правата ни и така нататък.

Да го кажа направо – нищо не разбрах от видеото. Тоест разбрах някакви откъслечни инструкции, но други важни неща не запомних и в края на краищата не схванах обшите принципи на оспорването, примерно какво се случва ако оспорването не бъде прието – да го кажем направо, по-скъпо ли излиза ако човек просто си плати глобата или черната точка от досега неопетнената шофьорска биография се маха по-трудно и така нататък.

Има още →

Светла Баева и Рая Раева. „В като вагина.“ 2020

[Обновена – вж. бележка]

Радвам се, че книгата „В като вагина“ се появи. Въпреки, че в България са издадени много такива публикации: едно бързо търсене в гугъл с ключови думи „сексуално образование книга“ ще ви покаже най-различни изобилни резултати. Но е важно да има такова четиво, адаптирано към българските условия и реалност. Най-малкото, много полезни са отпратки към български институции, закони, контакти и очаквания.

За съжаление, смятам че книгата, макар и добра, е една пропусната възможност за създаване на нещо наистина ефективно и от помощ. От друга страна, нападението към нея от страна на ВМРО и всякакви консерватори и войнствени популисти направи невъзможно тя да бъде критикувана, заото всяка критика – дори доброжелателна – бива възприета като предателство и дори отричане на правото й на съшествуване.  Е, приемете тази рецензия като квалифицирано одобрение и надежда, че следвашият такъв проект би бил по-добър.

Какво е несполучливо, до степен да я прави неефективна или да разочарова? Има още →

Раскуаче (rascuache) е синоним на нискокачествен материал, бедно, кич, шлака и лоша изработка. Но раскуаче значи и умение да използваш това, което е на разположение тук и сега, да оцелееш с наличното, да си изобретателен с малкото и бедното. Понякога е изборът между използването на това, което имаш в момента, макар и лошо – и да не сътвориш нищо, защото няма с какво (качествено).

Не познавам друга култура, в която хората правят изкуство с некачествен, нетраен и лош материал – което няма функционално приложение, а не e декорация като тревненската дърворезба. И хората, а не обучени на това майстори. Всеки един човек взет произволно от улицата, или от затвора, потенциално да може го прави.
Има още →

Още от предишните президентски избори в САЩ – на които се яви вече един бизнесмен, Ромни – обсъждахме как нежелателните му качества като арогантност и други се дължат на детайли от биографията му, включително и бизнес опита. Днес онзи персонаж, в днешния контекст, вече ми изглежда искрен, балансиран, разумен и толерантен. Дали след 4 години Тръмп няма да ми изглежда разумен? На фона на какво ли е ще е? Има още →