BG64661B1

BG64661B1 - Метод за синхронизиране на несинхронизирана базова станция с помощта на сигнали, предавани от подвижна станция, която е в съобщителна връзка със синхронизирана базова станция

Info

Publication number: BG64661B1
Application number: BG104592A
Authority: BG
Inventors: Iii Charles Wheatley; Jr. Edward Tiedemann
Original assignee: Qualcomm Incorporated
Priority date: 1998-01-16
Filing date: 2000-07-11
Publication date: 2005-10-31
Also published as: TR200002055T2; JP4448193B2; NZ505285A; FI120813B; AU746708B2; CN100456645C; RO121246B1; US20010022779A1; CN1684395B; EP1821430A2; SK10662000A3; EP1821430A3; NO20003631D0; KR20010034164A; CN1684395A; KR100975863B1; AU2230799A; NO317101B1; KR20080097495A; CA2316260A1

Abstract

Изобретението се отнася до метод за синхронизиране по време в CDMA комуникационна система, по-специално до метод за синхронизиране на зависима базова станция (64) с еталонна базова станция (62) чрез съобщения, предадени и приети от подвижна станция (60). Последната се намира в район на гъвкаво автоматично прехвърляне между станциите (62) и (64) или в обхват, който позволява на станция (60) да комуникира със станция (64). По метода закъснението на двупосочния сигнал между станциите (60) и (64) се измерва от станция (64). Последната след това извършва оценка на закъснението между предаването на сигнала от станция (60) към станция (64). Въз основа на тази оценка в станция (64) се изчислява време стойност, след което станция (64) настройва времевата грешка на нула по отношение на станция (62).

Description

(54) МЕТОД ЗА СИНХРОНИЗИРАНЕ НА НЕСИНХРОНИЗИ РАПА БАЗОВА СТАНЦИЯ С ПОМОЩТА НА СИГНАЛИ, ПРЕДАВАНИ ОТ ПОДВИЖНА СТАНЦИЯ, КОЯТО Е В СЪОБЩИТЕЛНА ВРЪЗКА СЪС СИНХРОНИЗИРАНА БАЗОВА СТАНЦИЯ

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод за синхронизиране на несинхронизирана базова станция с помощта на сигнали, предавани от подвижна станция, която е в съобщителна връзка със синхронизирана базова станция и намира приложение в областта на съобщителните системи. По-специално изобретението се отнася до метод за синхронизиране по време на базова станция, която е неспособна да приеме централизиран синхронизиращ сигнал, по-нататък наричана “зависима базова станция”. Синхронизирането й става с помощта на сигнали, предавани от и получавани от подвижна станция, намираща се в район на гъвкаво автоматично прехвърляне между зависимата базова станция и синхронизирана базова станция, т.е. базова станция, която придобива синхронизация посредством централна синхронизираща система, такава като Глобалната позиционираща спътникова система (GPS), по-нататък наричана “еталонна базова станция”.

Предшестващо състояние на техниката

Използването на многодостъпна модулационна техника с кодово разделяне - CDMA е една от няколкото техники за улесняване на съобщителните връзки с голям брой абонати на системата. Известни са и други техники, такива като разделен по време множествен достъп (TDMA), разделен по честота множествен достъп (FDMA) и АМ модулационни схеми, такива като амплитудно компандирана единична странична лента (ACSSB), но CDMA има значителни предимства пред тези други модулационни техники. Използването на CDMA техниката в многодостъпна съобщителна система е разкрито в US 4 901 307 и US 5 103 459, прехвърлени на правоприемника на настоящото изобретение и включени в неговата основа чрез препратката.

Методът за осъществяване на CDMA подвижни съобщения е стандартизиран в САЩ от Телекомуникационната индустриална асоциация със стандарт TIA/ELA/IS-95-A, наречен “Стандарт за съвместимост между подвижна станция и базова станция за широколентова спектрално разширена клетъчна система, работеща в два режима”, обозначен като IS-95.

В посочените патенти е разкрита многодостьпна техника, при която голям брой абонати на под5 вижна станция, всеки от които има приемо-предавател, комуникират през спътникови ретранслатори или наземни базови станции (известни също като клетъчни базови станции или клетъчни центрове), използвайки спектрално разширени съобщител10 ни сигнали с кодово разделен множествен достъп (CDMA). С използване на CDMA съобщения, честотният спектър може да бъде използван многократно, което позволява да се увеличи потребителския капацитет на системата. Използването на CDMA 15 техники води до много по-голяма спектрална плътност, отколкото може да се постигне с използването на други многодостъпна техники.

Метод за едновременна демодулация на данни, които преминават по протежението на различ20 ни траектории на разпространение от една базова станция и за едновременна демодулация на данни, които в изобилие се предават от повече от една базова станция, е разкрит в US 5 109 390, прехвърлен на правоприемника на настоящото изобретение и 25 включен в основата му чрез препратката. В този патент отделно демодулираните сигнали се сумират, за да се направи оценка на предадените данни, която има по-голяма достоверност от данните, демодулирани от всяка траектория, или от всяка базова станция. 30 Автоматичното прехвърляне може да бъде разделено главно на две категории - твърдо автоматично прехвърляне и гъвкаво автоматично прехвърляне.

При твърдото автоматично прехвърляне, когато подвижната станция напуска една изходна ба35 зова станция и навлиза в предначертана базова станция, подвижната станция прекъсва съобщителната си връзка с изходната базова станция и след това осъществява нова комуникационна връзка с предначертаната базова станция.

При гъвкавото автоматично прехвърляне подвижната станция изпълнява комуникационна връзка с предначертаната базова станция преди да прекъсне комуникационната си връзка с изходната базова станция. По такъв начин, при гъвкавото ав45 тематично прехвърляне за известно време подвижната станция излишно е в комуникация и с изходната базова станция, и с предначертаната базова станция.

При гъвкавото автоматично прехвърляне е много по-малко вероятно повикването да бъде пре50 къснато, отколкото при твърдото автоматично прехвърляне. Освен това, когато една подвижна станция се движи близо до граничната зона на базовата стан ция, тя може да получи повторни искания за автоматично прехвърляне, в отговор на малки промени в околната среда. Този проблем, оприличаван на пинг-понг, също така в голяма степен е намален с гъвкавото автоматично прехвърляне. Методът за из- 5 вършване на гъвкаво автоматично прехвърляне е описан детайлно в US 5 101 501, прехвърлен на правоприемника на настоящото изобретение и включен в основата му чрез препратката.

Подобрена техника за гъвкаво автоматично 10 прехвърляне е известна от US 5 267 261, прехвърлен на правоприемника на настоящото изобретение и включен в основата му чрез препратката. В системата по US 5 267 261 процесът на гъвкаво автоматично прехвърляне е подобрен чрез измерване на 15 силата на “пилот” сигнали, предавани от всяка базова станция към подвижната станция. Измерванията на силата на пилота подпомагат процеса на гъвкаво автоматично прехвърляне, като улесняват разпознаването на жизнеспособните базови станции, кан- 20 дидати за автоматично прехвърляне.

Базовите станции, кандидати за автоматично прехвърляне, могат да бъдат разделени на четири групи. Първата група, определена като активна група, включва базовите станции, които в момента са в 25 комуникация с подвижната станция. Втората група, определена като група на кандидатите, включва базовите станции, чиито сигнали са били определени като достатъчно силни, за да бъдат използвани от подвижната станция, но в момента не се използват. 30 Базовите станции се класират в групата на кандидатите, когато измерената мощност на техния пилот надвишава предварително определен праг Τ^θ. Третата група е групата на базовите станции, които са в близост на подвижната станция (и които не са вклю- 35 чени в активната група или в групата на кандидатите). И четвъртата група е групата на останалите, която включва всички останали базови станции.

ВIS-95, една базова станция кандидат се характеризира чрез фазовото изместване на псевдо- 40 шумовата (ΡΝ) поредица на нейния пилотен канал. Когато подвижната станция търси да определи си лата на пилот сигнала от базова станция кандидат, тя извършва корелационна операция, при която филтрираният приет сигнал се корелира с група предполагаеми псевдошумови (ΡΝ) измествания. Методът и устройството за осъществяване на корелационната операция са описани детайлно в заявка за US патент 08/687 694, подадена на 26 юли 1996 г., озаглавена “Метод и устройство за извършване на търсене за прихващане в CDMA съобщителна система”, прехвърлена на правоприемника на настоящото изобретение и включена в основата му чрез препратката.

Закъснението на разпространението между базовата станция и подвижната станция не е известно. Това неизвестно закъснение поражда неизвестно изместване в псевдошумовите (PN) кодове. С процеса на търсене се прави опит да се определи неизвестното изместване в PN кодовете. За да се направи това, подвижната станция измества по време изхода на нейните генератори за търсене на PN код. Обхватът на изместване на търсенето се нарича “прозорец на търсенето”. Прозорецът на търсене е центриран около предполагаемо PN изместване. Базовата станция предава към подвижната станция съобщение, показващо PN изместванията на пилотите на базовата станция при нейната физическа близост. Подвижната станция установява своя прозорец на търсене около предполагаемото PN изместване.

Най-подходящият размер на търсещия прозорец зависи от няколко фактора, включващи на първо място пилота, скоростта на търсещите процесори и очакваното закъснение, разсеяно от многопътните пристягания. CDMA стандартите (IS-95) определят три параметъра за търсещия прозорец. Търсенето на пилоти и в “активната”, и в “кандидатската” групи се управлява от търсещ прозорец “А”. Пилотите от групата на “съседните” се търсят от търсещия прозорец “N” и пилотите от групата на “останалите” се търсят от търсещия прозорец “R”. Размерите на търсещите прозорци са дадени по-долу в таблица 1, където интервал е:

1.2288 MHz

Търс. Проз. А	Размер на	Търс. Проз. А	Размер на
Търс. Проз. N	проз	Търс. Проз. N	проз
Търс. Проз. R	орец	Търс. Проз. R	орец
	а		а
	(PN интервала)		(PN интервала)
0	4	8	60
1	6	9	80
2	8	10	100
3	10	11	130
4	14	12	160
5	20	13	226
6	28	14	320
7	40	15	452

Таблица 1.

Оразмеряването на прозореца представлява компромис между скоростта на търсене и вероятността от загубване на силен път, лежащ извън прозореца на търсене.

Базовата станция предава на подвижната станция съобщение, което предписва PN предположенията, които подвижната станция ще търси относително нейното собствено PN изместване. Например, изходящата базова станция може да инструктира подвижната станция да търси пилот на 128 PN интервала по-напред от нейното собствено PN изместване. В отговор, подвижната станция установява своя търсещ демодулатор на 128 интервала понапред в изходния си интервален цикъл и търси пилота, използвайки прозорец на търсене, центриран около предписаното изместване. След като подвижната станция е инструктирана да търси PN предположението, за да установи наличните източници за извършване на автоматично прехвърляне, критично е, когато PN изместването на пилота на предначертаната базова станция е много близко по време на посоченото изместване. Скоростта на търсенето е от критично значение близо до границите на базовата станция, защото закъсненията при завършване на необходимите търсения могат да предизвикат прекъсване на повикванията.

При CDMA системите в САЩ, синхронизация на базова станция се извършва чрез осигурява не на всяка базова станция с Глобален позициониращ спътников (GPS) приемник. Има случаи обаче, когато базовата станция не може да приеме GPS сигнала. Например, в подлези или тунели GPS сигналът затихва до такава степен, че се възпрепятства използването му за синхронизация по време на базови станции или микробазови станции.

Задача на изобретението е да отстрани този недостатък и да създаде метод за осъществяване на синхронизация по време именно при такива условия, когато част от мрежата е способна да приеме централизиран синхронизиращ сигнал и да постигне синхронизиране на същата, а част от базовите станции не са способни да получат централизирания синхронизиращ сигнал.

Техническа същност на изобретението

Задачата е решена чрез метод за синхронизиране на несинхронизира /зависима/ базова станция с помощта на сигнали, предавани от подвижна станция, която е в съобщителна връзка със синхронизирана /еталонна/ базова станция, при който в еталонната базова станция се измерва двупосочното времезакьснение (RTD1) на сигнала, подаван от еталонната базова станция към подвижната станция и обратно, от подвижната станция към еталонната базова станция. Методът се характеризира с това, че от еталонната базова станция се предава информация към зависимата базова станция за подпомагане на зависимата базова станция при приемането на повиквания от подвижната станция. В зависимата базова станция се приемат съобщения, предавани от подвижната станция, като се отбелязва и момента на приемането им. След това в зависимата базова станция се прави оценка на закъснението, което възниква между предаването от подвижната станция и приемането от зависимата базова станция на съобщението, изчислява се времекорекционна стойност въз основа на оценката на закъснението, момента на приемане на сигнала от зависимата базова станция, предаван от подвижната станция към зависимата базова станция и измереният двупосочен интервал на закъснение, след което в зависимата базова станция се измерва двупосочното времезакъснение (RTD2) на предаванията от подвижната станция към зависимата базова станция и обратно, от зависимата базова станция към подвижната станция. И накрая зависимата базова станция настройва времевата грешка на нула по отношение на еталонната базова станция.

Съгласно метода измерването на двупосочното времезакъснение (RTD1) става чрез изравняване на рамковите граници на рамките, получени от подвижната станция, с рамковите граници на рамките, предадени от подвижната станция и се определя като разлика във времето между старта на рамките, предадени от еталонната базова станция и старта на рамките, получени в еталонната базова станция от подвижната станция.

Освен това информацията за подпомагане на зависимата базова станция включва PN кодовото изместване, което подвижната станция използва, за да разшири сигнала на обратната си връзка.

Зависимата базова станция изчислява една начална синхронизираща настройка чрез определяне на разликата между PN изместването, при което тя е прихванала сигнала на обратната връзка от подвижната станция и PN изместването, което еталонната базова станция е използвала за приемане сигнала на обратната връзка от подвижната станция и настройва синхронизацията на своя пилотен сигнал така, че той да бъде в рамките на прозореца на търсене на подвижната станция, когато тя търси своя пилотен сигнал.

Началната настройка на синхронизацията се извършва при предположението, че няма закъснение в разпространението между зависимата базова станция и подвижната станция.

Трябва да се отбележи, че в предпочитаното изпълнение всички споменати измервания са извършени по време на нормалното функциониране на една IS-95 CDMA съобщителна система.

Пояснения на приложените фигури

Характеристиките, целите и предимствата на настоящото изобретение ще станат по-ясни от детайлното описание, което следва и придружаващите го фигури, от които:

фигура 1 показва блокова схема, илюстрираща мрежова конфигурация на безжична съобщителна система, съдържаща еталонна базова станция, зависима базова станция, контролер на двете станции и подвижна станция;

фигура 2 - схема, илюстрираща различни предавания между подвижната станция, синхронизираната базова станция, т.е. еталонната базова станция и несинхронизирана базова станция, т.е. зависимата базова станция и съответните времеви интервали;

фигура 3 - схема за последователността на операциите, илюстрираща метода за синхронизиране на базова станция, която е в невъзможност да приема централизиран синхронизиращ сигнал, т.е. на зависима базова станция;

фигура 4 - блокова схема на подвижната станция от настоящото изобретение;

фигура 5 - блокова схема на търсача в подвижната станция от настоящото изобретение;

фигура 6 - блокова схема на трафичния канален модулатор на подвижната станция от настоящото изобретение;

фигура 7 - блокова схема на зависимата базова станция от настоящото изобретение;

фигура 8 - блокова схема на системата за предаване на зависимата базова станция от настоящото изобретение; и фигура 9 - блокова схема на системата за приемане на зависимата базова станция от настоящото изобретение.

Примери за изпълнение на изобретението

Както се вижда от фиг. 1, подвижната станция 60 е в съобщителна връзка с еталонната базова станция 62, когато е приблизително в обхвата на зоната, очертана с границите 61 на еталонната базова станция 62. Еталонната базова станция 62 е синхронизирана с останалите в мрежата посредством централна синхронизираща система, такава като Глобалната позиционираща система (GPS). Противно на това, зависимата базова станция 64 не е синхрони зирана с централната синхронизираща система чрез независими средства, такива като GPS, налични в еталонната базова станция 62. Повикванията от обществената превключваща телефонна мрежа (PSTN) (не показана) към еталонната базова станция 62 или към зависимата базова станция 64 се насочват от контролер на базова станция 66 (фиг. 1) посредством линия Т1 (фиг. 2) или други средства. Чрез линиите Т1, освен това, се извършва честотната синхронизация на зависимата базова станция 64.

Чрез линиите Т1, с помощта на добре известни от нивото на техниката методи, може да се извърши честотна синхронизация, с приемлива степен на точност, за кратък период от време. Обаче при схемите, които разчитат на линия Т1 за осигуряване на честотна информация, проблемите са общи. Тези проблеми се отразяват като грешки в синхронизацията, които могат да се коригират с използване на настоящото изобретение. Поради взаимната връзка между фаза и честота, своевременната корекция на фазата в настоящото изобретение позволява използването на по-неточни честотни източници, когато е необходимо.

На фиг. 2 е илюстрирано предаването и съответните времеви интервали, използвани, за да се синхронизира синхронизацията на зависимата базова станция 64 със синхронизираната синхронизация на еталонната базова станция 62. Пътят на сигнала 500 илюстрира предаването на сигнал за връзка в права посока (директен сигнал) от еталонната базова станция 62 към подвижната станция 60. Времевият интервал, през който това предаване се осъществява, е означен с τ,. При подвижната станция 60 началото на рамкираните предавания по обратната връзка е изравнено по време с началото на рамкираните пристягания по директната връзка. Това изравняване на времето е стандартизирано с IS-95 и е включено в хардуера, проектиран в съответствие с него. Следователно, трябва да се разбира, че методите и устройствата за извършване на това изравняване са добре известни от нивото на техниката.

Пътят на сигнала 502 изобразява предаването на рамка на обратната връзка от подвижната станция 60 към еталонната базова станция 62. Времето за преминаване на сигнал 500 от еталонната базова станция 62 до подвижната станция 60 (τ,) е равно на времето за преминаване на сигнал 502 от подвижната станция 60 до еталонната базова станция 62 (съ що τ,). Поради това, че еталонната базова станция 62 знае момента, в който тя предава сигнал 500 и знае момента, в който тя получава сигнал 502, еталонната базова станция 62 може да изчисли двупосочното времезакьснение (RTD,), което е първата необходима стойност при изчисляване на времевата грешка (т‘_о - τ₀).

Пътят на сигнала 504 е обратния сигнал за връзка на предаването от подвижната станция 60, пътуващ по различен път на разпространение, към зависимата базова станция 64. Времето, необходимо на сигнала 504, за да премине от подвижната станция 60 до зависимата базова станция 64, е обозначено като τ₂. Моментът, в който обратният сигнал за връзка 504 достига зависимата базова станция 64, е обозначен като Т2. Времето, необходимо на директния сигнал за връзка 506 да премине от зависимата базова станция 64 до подвижната станция 60 е също равно на τ₂. Освен това, зависимата базова станция 64 може да измери времевата разлика между момента на получаване на обратния сигнал за връзка от подвижната станция 60 и момента на предаване на нейния директен сигнал за връзка към подвижната станция 60. Тази времева разлика е обозначена като RTD2. Знаейки тези времена, може да се изчисли времевата грешка τ'_ο - τ₀. Методът за изчисляване на времевата грешка τ'_ο е описан по-долу.

От фиг. 2 следва, че:
1.Т₂= τ,+ τ₂	(1)
τ,+ ΔΤ = Τ_ο' + Τ₂	(2)
От обработката на величините в равенства 1
и 2 следва, че:
Т₂ + ΔΤ = Т_о' + 2 . τ₂	(3)
2. τ₂ = Τ₂-Τ₀'+ ΔΤ	(4)
За опростяване на израза се въвежда нова
променлива RTD2, определена	като:
RTD₂ = T₂-T_o'	(5)
От фиг. 2 се вижда, че:
RTD₂ ΔΤ
^τ* ² 2	(6)
^Т2^=Т0 ^{+ τ}!^{+ τ}2	(7)
Следователно
Τ₂Τ₀ ^{= τ}ι^{+ Τ}2	(8)

hRTD₂ = 2. τ₂- Τ

При заместване се вижда, че времевата грешка (Т₀‘ - Т_о) е равна на:

Τ₀'-Τ₀=τ,-τ₂+Τ (9) (Ю)

To' - To = τ, - Тг+ΔΤ

RTDs ΔΤ

To' - To = τι - (--------+----- ]

2

RTD, RTD₂

To¹ - To = ------- - ------- +

2

RTD, + AT - RTD₂

To' - T_o = -------------------2

След като зависимата базова станция 64 н^чи големината на времевата си грешка (Т’_о - Τθ), тя настройва своята синхронизация така, че да я синхронизира със синхронизацията на еталонната базовата станция 62. Тези измервания са обект на грешка, ето защо в едно предпочитано изпълнение много от измерванията се правят единствено, за да се осигури точност на времевата корекция.

Методът и устройството за измерване на всяка от необходимите стойности на времето от равенство 12 ще бъдат описани сега.

Фигура 3 е диаграма за последователността на операциите, илюстрираща метода от настоящото изобретение, за синхронизиране на зависимата базова станция 64 със синхронизацията на еталонната базова станция 62.

На стъпка 300 методът за синхронизация стартира с подвижна станция 60 в комуникация с еталонната базова станция 62 и в зона, в която може да провежда комуникации със зависима базова станция 64.

На стъпка 302 се измерва двупосочното времезакъснение (RTD,) за сигнал, преминаващ от еталонната базова станция 62 до подвижната станция 60 и обратно, от подвижната станция 60 до еталонната базова станция 62. Това е постигнато чрез изравняване на рамковите граници на рамките, получени от подвижната станция 60 с рамковите граници на рамките, предадени от подвижната станция 60. Методът и устройствата за извършване на това изравняване са добре известни от нивото на техниката. По такъв начин двупосочното закъснение (RTDJ се измерва като разлика във времето между старта на рамките, предадени от еталонната базова станция 62 и старта на рамките, получени в еталонната

0) (И) (12) базовата станция 62 от подвижната станция 60.

Съгласно фиг. 4 рамки от данни на директната връзка от еталонната базова станция 62 се приемат от антена 2 на подвижната станция 60 и се подават през дуплексор (D) 3 към приемник (RCVR) 4. Приемникът 4, който честотно преобразува в долната странична лента, филтрира и усилва получения сигнал и го подава на търсач 50 (фиг. 4 и 5) и на трафичните демодулатори 54. Търсачът 50 (фиг. 5) търси пилот канали в списък на съседните такива, изготвен от еталонната базова станция 62. Съседският списък се изпраща като данни за сигнализация по трафичния канал от еталонната базова станция 62. Сигнал, индициращ старта на приетите рамки от еталонната базова станция 62, се подава на управляващ процесор 55 (фиг. 4). Управляващият процесор 55 генерира и подава изравнен по време сигнал на трафичния модулатор 58, който изравнява старта на рамките, предадени от подвижната станция 60, със старта на рамките, приети от подвижната станция 60.

Рамките от данни от абоната на подвижната станция 60 се подават на трафичния модулатор 58 (фиг. 4), който в отговор на синхронизиращия сигнал от управляващия процесор 55 изравнява по време рамките, предадени през предавателя (TMTR) 56 с рамките, приети в подвижната станция 60 от еталонната базова станция 62. Рамките на обратна връзка се преобразуват, филтрират и усилват от TMTR предавателя 56, след което се предават на дуплексера 3 за излъчване през антената 2.

Фиг. 6 илюстрира трафичния канален модулатор 58 на подвижната станция 60. Данните за рамките се подават на рамков форматиратор 200. В примерното изпълнение рамковият форматиратор 200 генерира и добавя група циклични излишни (CRC) контролни битове и генерира група крайни битове. В примерното изпълнение рамковият форматиратор 200 следва рамковия форматен протокол, стандартизиран с IS-95 и описан в детайли в US 5 600 754, озаглавен “Метод и система за подреждане на данните на вокодер за маскиране на предавателен канал, пораждащ грешки”, който е прехвърлен на правоприемника на настоящото изобретение, и е включен в него чрез препратката.

Форматираната рамка от данни се подава към кодер 202, който кодира данните за корекция и детекция на грешката. В примерното изпълнение кодерът 202 е витков кодер. Кодираните символи на данните се подават на припокривател 204, който пренарежда символите в съответствие с предварително определен формат за припокриване. Пренаредените символи се подават на Walsh преобразувател 206. В примерното изпълнение Walsh преобразувателят 206 приема осем кодирани символа и изобразява тази група от символи в Walsh поредица на 64 64 чипа. Walsh символите се подават на средство за разширяване 208, което разширява Walsh символите в съответствие с един дълъг разширяващ код. Генератор на дълъг псевдошумов (PN) код 210 генерира псевдошумова (PN) поредица, която разширява данните и диференцира данните от предадените от другите подвижни станции в околността данни по обратната връзка.

В примерното изпълнение данните се предават в съответствие с четирикратно фазово изместващ ключов (QPSK) модулационен формат, в който “I” и “Q” каналите се разширяват в съответствие с една къса PN поредица. Разширените данни се подават на средства за разширяване 214 и 216, които извършват втора разширяваща операция на данните в съответствие с една къса PN поредица, подадена, съответно от PN генераторите 212 и 218.

На стъпката 304 (фиг. 3) се извършва прихващане на подвижната станция 60 от зависимата базова станция 64.

Зависимата базова станция 64 прихваща сигнала на обратната връзка, предаден от подвижната базова станция 60. Контролерът на базова станция 66 (фиг. 1) изпраща сигнал към зависимата базова станция 64, който показва PN кодовото изместване, което подвижната станция 60 използва, за да разшири сигнала на обратната си връзка. В отговор на този сигнал от контролера на базова станция 66, зависимата базова станция 64 извършва търсене за подвижна станция 60, центрирана около PN изместването, индикирано със сигнала от контролера на базовата станция 66.

В примерното изпълнение банката на зависимата базова станция 64 зарежда своя генератор за търсене на дълъг PN код 106 и генераторите си за търсене на къс PN код 108 и 110 (илюстрирани на фиг. 9) в съответствие със сигнал от контролера на базова станция 66 (фиг. 1). Процесът на търсене на зависимата базова станция 64 е описан в детайли по-нататък.

Фиг. 7 илюстрира устройството на зависимата базова станция 64. В зависимата базова станция 64 се получава сигнал от контролера на базова станция 66, който показва PN на подвижната станция 60. Това съобщение се подава на управляващия процесор 100. В отговор на това управляващият процесор 100 изчислява обхвата на търсещия прозорец, центриран в установеното PN изместване. Управляващият процесор 100 подава търсените параметри на търсач 101 на зависимата базова станция 64 и в съответствие с тези параметри зависимата базова станция 64 извършва търсене на сигнала, предаден от подвижната станция 60. Приетият от антената 102 на зависимата базова станция 64 сигнал се подава на RCVR приемника 104, който преобразува честотно в долната честотна лента, филтрира и усилва приетия сигнал и го подава на търсача 101. Освен това приетият сигнал се подава на трафичните демодулатори 105, които демодулират трафичните данни на обратната връзка и подават тези данни на контролера на базова станция 66. Контролерът на базова станция 66 от своя страна ги предава на PSTN (непоказана).

Фиг. 9 илюстрира търсача 101 от фиг. 7, в поголеми детайли. Демодулацията на обратния сигнал за връзка е описана детайлно в заявка за US 08/ 372 632, подадена на 13 януари 1995 г, озаглавена “Демодулаторна архитектура на клетъчна станция за спектрално разширена многодостьпна съобщителна система” и в заявка за US 08/316177, подадена на 30 септември 1994 г, озаглавена “Многопътен търсещ процесор за спектрално разширена многодостьпна съобщителна система”, двата прехвърлени на правоприемника на настоящото изобретение и включени в него чрез препратката. Оценката на PN изместването на подвижната станция 60 се подава на управляващия процесор 100 от контролера на базова станция 66 (фиг. 1). В отговор на оценяването на PN изместването, извършено от контролера на базова станция 66, управляващият процесор 100 генерира начална дълга PN предполагаема поредица и начална къса PN предполагаема поредица, за да бъде извършено търсенето от зависимата базова станция 64. В примерното изпълнение банката на управляващия процесор 100 зарежда изместващите регистри на PN генераторите 106,108 и 110 (фиг. 9).

Приетият от антената 102 сигнал (фиг. 9) честотно се преобразува в долната честотна лента, филтрира се и се усилва, и преминава към корелатор 116. Корелаторът 116 корелира приетия сигнал на комбинираната дълга и къса PN предполагаема поредица. В примерното изпълнение PN предполагаемата поредица се генерира чрез умножаване на късите PN предполагаеми поредици, генерирани от PN генераторите 108 и 110 с дългата PN поредица, генерирана от PN генератора 106. Една от комбинираните PN предполагаеми поредици се използва за свиване на “I” канала, а другата се използва за свиване на “Q” канала на приетия QPSK сигнал.

Двата PN свити сигнали (фиг. 9) се подават на бързи Hadamard трансформиращи (FHT) процесори 118 и 120. Конструкцията и действието на бързите Hadamard трансформиращи (FHT) процесори е описана в детайли в заявка за US патент 08/173 460, подадена на 22 декември 1993 г, озаглавена “Метод и устройство за извършване на бърза Hadamard трансформация”, която е прехвърлена на правоприемника на настоящото изобретение и е включена в него чрез препратката. FHT процесорите 118 и 120 корелират свитите сигнали с всички възможни Walsh символи, за да подадат матрица от резултантни амплитуди към блока за изчисляване на енергията (F+Q²) 122. Блокът за изчисляване на енергията 122 изчислява енергията на елементите от амплитудната матрица и подава стойностите на енергията на детектор за максимална стойност 124, който избира корелацията с максимална енергия. Максималните корелационни енергии се подават на акумулатор 126, който акумулира енергиите на множество Walsh символи и на базата на тези акумулирани енергии се взема решение дали подвижната станция 60 може да бъде прихваната в това PN изместване.

На стъпка 306 (фиг. 3) се извършва начална настройка на синхронизацията от зависимата базова станция.

След като подвижната станция 60 е прихваната, зависимата базова станция 64 настройва своята синхронизация така, че подвижната станция 60 да може успешно да прихване предаванията на нейната директна връзка. Зависимата базова станция 64 изчислява една начална синхронизираща настройка чрез определяне на разликата между PN изместването, при което тя е прихванала сигнала на обратната връзка от подвижната станция 60 и PN изместването, което еталонната базова станция 62 е използ вала за приемане сигнала на обратната връзка от подвижната станция 60. Използвайки тази разлика на PN изместването, зависимата базова станция 64 настройва синхронизацията на своя пилотен сигнал по такъв начин, че когато подвижната станция 60 търси своя пилотен сигнал, той да бъде в рамките на прозореца на търсене на подвижната станция 60.

На стъпка 308 (фиг. 3) се извършва прихващане на зависимата базова станция от подвижната станция.

За зависимата базова станция 64 е необходимо да притежава някаква индикация за време при търсене на сигнала на подвижната станция 60. В предпочитаното изпълнение, времевата грешка на зависимата базова станция 64 се поддържа на или под 1 ms посредством алтернативна синхронизираща схема. Съществуват схеми, които позволяват на зависимата базова станция 64, която е неспособна да приеме GPS сигнал, да спазва такта на ниво с помалка точност. Един възможен метод за постигане на степен на начална синхронизация е времето на зависимата базова станция 64 да се установява ръчно през определени интервали. Втори метод е да се установява времето, като се използва WWV приемник, изпълнението на който е добре известно от нивото на техниката. За разлика от GPS сигнала, WWV централизираният синхронизиращ сигнал се предава на много ниска честота и може да прониква в тунели и подлези. Обаче, WWV приемниците не са способни да постигнат степен на синхронизация по време, необходима за осигуряване на CDMA комуникации.

В примерното изпълнение зависимата базова станция 64 настройва своята синхронизация в съответствие с презумпцията, че подвижната станция 60 е разположена в непосредствена близост на зависимата базова станция 64. По такъв начин началната настройка на синхронизацията се извършва при предположението, че няма да има закъснение в разпространението между зависимата базова станция 64 и подвижната станция 60. След това зависимата базова станция 64 настройва своите генератори на PN поредица 72 и 74 (фиг. 8) напред с време, което води до все по-големи и по-големи времена на закъснения на разпространението между зависимата базова станция 64 и подвижната станция 60. След като подвижната станция 60 прихване пилотния канал на зависимата базова станция 64, използвайки нормални процедури, окончателната настройка на синхронизацията на зависимата базова станция 64 може да се извърши в съответствие с изчисленията, описани по- горе.

Както е известно от нивото на техниката и стандартизирано с IS-95, пилот каналите на различните базови станции се различават едни от други по фазата на техните PN генератори. Еталонната базова станция 62 инструктира подвижната станция 60 да търси зависимата базова станция 64 посредством съседския списък. Еталонната базова станция 62 посочва посредством сигнализиращи данни, че пилотът на зависимата базова станция 64 може да бъде прихванат с PN фазовото изместване, което се описа във връзка с приетото PN изместване на еталонната базова станция 62. Това съобщение се демодулира и декодира чрез трафичните демодулатори 54 и се подава на търсача 50. В отговор на това, търсачът 50 извършва търсене, което е съсредоточено върху PN фазово изместване около PN фазата, посочена в сигнала от еталонната базова станция 62.

Пилотният сигнал обикновено се генерира от линеен преместващ регистър с обратна връзка, изпълнението на който е описано детайлно в гореспоменатите патенти. За да се прихване пилотният сигнал от зависимата базова станция 64, подвижната станция 60 трябва да синхронизира към приетите от зависимата базова станция 64 сигнали и с фазата φ и с честотата ω. Целта на операцията на търсача е да намери фазата на приетия сигнал φ. Както е описано по-рано, относително точна честотна синхронизация може да се достави на зависимата базова станция 64 посредством връзка Т1 от контролера на базова станция 66, както е известно от нивото на техниката. Методът, с който подвижната станция 60 намира фазата на приетия сигнал, е чрез тестуване на група фазови предположения, споменати като прозорец за търсене и установяване дали някое от предполагаемите измествания е точно.

Фиг. 5 илюстрира търсача 50 на подвижната станция в по-големи детайли. Разширеният спектрален сигнал се приема от антената 2. Целта на устройството е да подобри синхронизацията между псевдошумовите (ΡΝ) поредици, генерирани от генератор 20 на ΡΝ поредица и приетия сигнал с разширен спектър, който е разширен с идентични ΡΝ поредици от неизвестна фаза, предадени от зависимата базова станция 64. В примерното изпълнение генераторът на къс ΡΝ код 76 (от фиг. 8) и ΡΝ генераторът 20 (фиг. 5) са преместващи регистри с максимална дължина, които генерират ΡΝ кодови поредици за разширяване и свиване на съответните пилотни сигнали. По такъв начин операцията за получаване на синхронизация между кодовете, използвани за свиване на приетия пилотен сигнал и ΡΝ разширяващият код на приетия пилотен сигнал, се свежда до установяване на времеизместването на измест ващия регистър.

Сигналът с разширен спектър се подава от антената 2 на приемник 4 (фиг. 5). Приемникът 4 честотно преобразува в долната честотна лента, филтрира и усилва сигнала, и го подава на елемент за свиване 6. Елементът за свиване 6 умножава приетия сигнал с ΡΝ кода, генериран от ΡΝ генератора 20. Поради случайния шум, по естество наподобяващ на ΡΝ кодовете, резултатът от ΡΝ кода и приетия сигнал по същество ще бъде нула, освен в момента на синхронизация.

Контролерът на търсача 18 подава едно предполагаемо изместване на ΡΝ генератор 20. Предполагаемото изместване се определя в съответствие със сигнал, предаден към подвижната станция 60 от еталонната базова станция 62. В примерното изпълнение приетият сигнал се модулира чрез четирикратно фазово ключово изместване (QPSK), така че ΡΝ генераторът 20 подава ΡΝ поредица за “I” модулационната компонента и отделна поредица за “Q” модулационната компонента на елемента за свиване 6. Елементът за свиване 6 умножава ΡΝ поредицата със своята съответстваща модулационна компонента и подава двата изходни резултата на компонентата на кохерентните суматори 8 и 10.

Кохерентните суматори 8 и 10 сумират резултата над дължината на резултатната поредица. Кохерентните суматори 8 и 10 служат за отговор на сигналите от контролера на търсача 18 за сумарния период на разстройка, блокиране и настройка. Сумите от резултатите се подават от суматорите 8 и 10 на квадратиращ блок 12. Квадратиращият блок 12 повдига на квадрат всяка от сумите и сумира квадратите.

Сумата от квадратите се подава от квадратиращия блок 12 на некохерентен суматор 14. Некохерентният суматор 14 определя стойността на енергията от изхода на квадратиращия блок 12. Некохерентният суматор 14 служи да неутрализира ефектите от честотното несъответствие между предадените от еталонната базовата станция 62 тактови сигнали и приетите от подвижната станция 60 тактов сигнал и помага в статистическата детекция при заглушаваща околна среда. Некохерентният суматор 14 подава енергийния сигнал на сравняващ праг 16. Сравняващият праг 16 сравнява стойността на енергията с предварително определен праг, подаден от контролера на търсача 18. Резултатите от всяко сравнение се явяват след това обратна връзка за контролера на търсача 18. Резултатната обратна връзка към контролера на търсача 18 включва и енергията на корелацията и ΡΝ изместването, получени при измерването.

При настоящото изобретение, контролерът на търсача 18 извежда PN фазата, с която той е синхронизиран към зависимата базовата станция 64. Това изместване се използва, за да се пресметне времевата грешка, както е описано по-нататък.

В примерното изпълнение, когато подвижната станция 60 прихваща зависимата базова станция 64, тя изчислява разликата между момента, в който е приела сигнала от зависимата базова станция 64 и момента, в който е приела сигнала от еталонната базова станция 62. Тази стойност се подава на генератор на съобщение 52 (фиг. 4), който генерира съобщение, показателно за стойността на разликата. Съобщението се предава като сигнални данни по обратната връзка към еталонната базова станция 62 и към зависимата базова станция 64, които изпращат съобщението обратно на контролера на базова станция 66.

На стъпка 310 подвижната станция 60 измерва и докладва ΔΤ*.

На стъпка 311 се извършва измерване на закъснението между предаването на директния сигнал за връзка от зависимата базова станция и приемането на обратния сигнал за връзка в зависимата базова станция.

На стъпка 311 зависимата базова станция 64 измерва разликата Т₂ - Т, между момента, в който зависимата базова станция приема обратния сигнал за връзка от подвижната станция 60 (Т₂) и момента, в който зависимата базова станция предава своя директен сигнал за връзка към подвижната станция 60 (Т^. Зависимата базова станция 64 запомня PN изместването в момента, в който тя предава своя директен сигнал за връзка и след детектиране на обратния сигнал за връзка от подвижната станция 60 изчислява времевата разлика RTD₂. В примерното изпълнение, тази изчислена времева разлика се подава от зависимата базова станция 64 на контролера на базова станция 66 и изчисляването на настройката на синхронизацията се извършва в еталонната базова станция 62. За средния специалист в областта е лесно да разбере, че настоящото изобретение може лесно да се разшири до случай, при който изчисленията се извършват в базовите станции или в подвижните станции.

На стъпка 312 се извършва настройка на синхронизацията на зависимата базова станция.

Зависимата базова станция 64 настройва времевата грешка на нула по отношение на еталонната базова станция. Контролерът на базова станция 66 от своя страна извършва изчислението, описано с уравнение (12), и изпраща индикация за необходимата настройка на синхронизацията към зависимата базова станция 64. Връщайки се отново към фиг. 7 се вижда, че сигналът за настройка на синхронизацията се приема от зависимата базова станция 64 в управляващия процесор 100. Управляващият процесор 100 генерира и подава управляващ сигнал към процесор за настройка на синхронизацията 99. Процесорът за настройка на синхронизацията 99 генерира сигнал, който променя времето на синхронизиращ източник 98 със стойността, посочена в сигнала от контролера на базова станция 66.

Време трансфер при състояние различно от гъвкавото автоматично прехвърляне:

Гореспоменатата процедура за настройка е в сила за случай, при който подвижната станция 60 е в гъвкаво автоматично прехвърляне (т.е. когато подвижната станция е установила връзки и с еталонната базова станция 62 и със зависимата базова станция 64). Установяването на връзки и с еталонната базова станция и с зависимата базова станция позволява еталонната базова станция 62 да определи RTD1, а зависимата базова станция 64 да определи RTD2. От стойностите на RTD1 и RTD2 може да се направи оценка на времевата грешка Т’_о. Обаче, в съответствие с едно изпълнение на настоящото изобретение, зависимата базова станция 64 може да бъде синхронизирана с еталонната базова станция 62, както следва, когато подвижната станция 60 не е в комуникация нито с еталонната базова станция 62, нито със зависимата базова станция 64.

Ако се приеме, че подвижната станция 60 комуникира с еталонната базова станция 62, стойността на RTD, може да бъде определена, както е описано по-горе. Освен това, подвижната станция 60 и еталонната базова станция 64 за предпочитане комуникират през контролера на базова станция 66. Дългият PN код, с който подвижната станция 60 разширява своята обратна предавателна връзка към еталонната базова станция 62, е известен на еталонната базова станция 62. Съгласно настоящото изобретение еталонната базова станция 62 съобщава дългия PN код на зависимата базова станция 64 през контролера на базова станция 66. Използвайки пътя през контролера на базова станция 66 за комуникация, еталонната базова станция 62 изпраща на зависимата базова станция 64 списък от стойности за RTD,, всяка от които е свързана с един дълъг PN код, използван от първа подвижна станция 60 за разширяване на обратната връзка, предавана от подвижната станция 60, при комуникиране с еталонната базова станция 62. Всяка подвижна станция 60 ще бъ11 де свързана с един специален дълъг PN код и с една RTD, стойност. Зависимата базова станция 64 след това използва информацията на дългия PN код, за да се опита да приеме едно или повече от предаванията на обратните връзки от подвижните станции 60. Тъй като подвижните станции 60 не са в гъвкаво автоматично прехвърляне, сигналът; приет чрез зависимата базова станция 64 от подвижните станции 60, ще бъде слаб и неустойчив. Следователно, зависимата базова станция 64 обикновено ще трябва да акумулира голям брой PN интервали, за да детектора подвижна станция 60, която се обслужва от еталонната базова станция 62.

Зависимата базова станция 64 търси подвижни станции 60 първо във време, основано на дългите PN кодове, които зависимата базова станция 64 е получила от еталонната базова станция 62. Следователно, ако след разумен период от време зависимата базова станция 64 е детектирала неуспешно предаваната обратна връзка от една първа подвижна станция 60, тогава зависимата базова станция 64 започва търсене за предаване на обратен сигнал за връзка от втора подвижна станция 60. В съответствие с едно изпълнение на настоящото изобретение, еталонната базова станция 62 помага при определяне коя от подвижните станции 60 е възможно най-успешно да бъде детектирана от зависимата базова станция 64. За предпочитане е това да бъде направено чрез определяне на разстоянието на подвижната станция 60 от еталонната базова станция 62. Използва се и информацията относно сектора, от който всяка подвижна станция 60 предава. Така, ако подвижната станция е на относително голямо разстояние от еталонната базова станция (както е отбелязано, например, при информацията, използваща алгоритъма за управление на мощността) и подвижната станция 60 е в сектор, който е близо до зависимата базова станция 64, то има голяма вероятност подвижната станция 60 да бъде детектирана от зависимата базова станция 64. Трябва да се разбира, че чрез еталонната базова станция 62, помагаща при определяне коя подвижна станция 60 е най-подходяща да бъде детектирана от зависимата базова станция 64, количеството време, необходимо на зависимата базова станция 64 да детектора подвижната станция, е намалено.

След като зависимата базова станция 64 е прихванала предаването от подвижната станция по обратната връзка, зависимата базова станция 64 определя момента на пристигане на предаването по обратната връзка, Т2, и получава оценка τ ₂ (закъснението от подвижната станция 60 до зависимата базова станция 64), което е означено с γ ₂. След това, зависимата базова станция 64 оценява Т’_о = Т₂ - (γ₂+1,)=1^- (Yj+RTDj/2). Трябва да се отбележи, че γ₂не се измерва директно. Ако мястото на подвижната станция 60 е известно, то у₂може да се пресметне въз основа на разстоянието между подвижната станция 60 и зависимата базова станция 64, тъй като мястото на зависимата базова станция е известно. Ако мястото на подвижната станция 60 не е известно, γ₂може да се определи от таблица на стойностите или от база данни, съставена въз основа на опит. Така че загубите от пътя между подвижната станция 60 и зависимата базова станция 64 могат да се използват, за да се оцени γ ₂. Загубите от пътя могат да се определят чрез измерване на количеството мощност, която е предадена и приета в зависимата базова станция 64. Алтернативно, силата на сигнала, приет в подвижната станция 60 (такъв като пилотен сигнал, който е предаден от зависимата базова станция 64 и е приет от подвижната станция 60) може да се използва, за да се определи загубата от пътя между подвижната станция 60 и зависимата базова станция 64. При такова изпълнение на настоящото изобретение, подвижната станция 60 предава указание за силата на сигнала, приет от зависимата базова станция 64 чрез обратната връзка.

Времевата грешка е равна на стойността на γ₂ минус τ₂. Следователно, точността на времетрансфера е пряко свързана с точността на γ₂. Оценката обикновено е с точност до радиуса на клетката. Разликата между оценката на γ₂ и действителната стойност на γ ₂ е по-малка от радиуса на клетката. Така, за клетка с радиус К - мили, времевата грешка, дължаща се на τ₂, е около 5 К μβ.

Въпреки неточността на оценката нау₂, този метод за трансфер на време може да осигури подобро синхронизиране, отколкото може да бъде осигурено с много други средства, с такива като обратното изтегляне. Следователно, пресмятането на γ₂ в съответствие с настоящото изобретение, както е описано по-горе, може да намали размера на прозореца на търсене и по този начин да се осигури прозорците да не са прекадено големи. Настоящото изобретение осигурява също така синхронизиране, което е достатъчно точно, така че приетите сигнали от две базови станции да не пристигат със същата ΡΝ фаза на пилота, което позволява пилотите от различни източници да бъдат различавани.

Трябва също така да се отбележи, че може да се използва допълнителна процедура, ако подвижната станция 60 комуникира със зависимата базова станция 64, а не с еталонната базова станция 62. В този случай вместо τ₂ трябва да се пресмята τ,. Иницииране на зависимата базова станция: Описаната по-горе процедура за настройка е валидна за случай, при който системата за време на зависимата базова станция 64 е относително близка до системата за време на еталонната базова станция. В някои случаи разликата между системата за време на еталонната базова станция и системата за време на зависимата базова станция е толкова голяма, че прави тази процедура невалидна. Например, когато зависимата базова станция се задейства за първи път, системното време трябва да се инициира. Без външен еталон системното време на зависимата базова станция ще бъде една произволна величина. От друга страна, когато в района между еталонната базова станция и зависимата базова станция за относително дълъг период от време липсва подвижна станция, системното време на зависимата базова станция може да акумулира значителна грешка (т.е. дрейф от системното време на еталонната базова станция със значителна големина) поради осцилатора, който поддържа системното време като дрейфа по отношение на еталона, използван от еталонната базова станция. Съгласно настоящото изобретение в такива случаи се извършва следващата инициализираща процедура.

Когато зависима базова станция 64 се захранва за първи път, тази зависима базова станция 64 може да няма собствена синхронизация, тъй като все още не е извършен време трансфер между зависимата базова станция 64 и някакъв външен еталон за синхронизация, такъв като източник на GPS сигнал или еталонна базова станция 62. Следователно, в съответствие с едно изпълнение на настоящото изобретение, когато за първи път се подаде захранване към зависима базова станция 64, да се предаде директна връзка от тази зависима базова станция е невъзможно. Начална синхронизация се получава, за предпочитане, като се използва обратно изтегляне, като се има предвид, че не се разполага с поточни средства. В такъв случай, зависимата базова станция 64 има приемлива оценка, колкото и за собствената синхронизация, която е достатъчна, за да позволи на зависимата базова станция 64 да прихване синхронизацията по метода на обратната връзка, описан по-горе. След като това е извършено, зависимата базова станция 64 позволява предаване на директната връзка при ниска мощност. Ако подвижната станция 60 е в област с гъвкаво автоматично прехвърляне, тогава подвижната станция 60 съобщава за наличието на новия пилот и времето може да бъде трансфериране, като се използва по точният метод на гъвкаво автоматично прехвърляне от настоящото изобретение, както е описан погоре. След като това е направено, мощността на директната връзка на тази базова станция може да се увеличи до нормалната оперативна мощност, присъща за зависимата базова станция 64.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за синхронизиране по време на несинхронизирана (зависима) базова станция с помощта на сигнали, предавани от подвижна станция, която е в съобщителна връзка със синхронизирана (еталонна) базова станция, при който в еталонната базова станция се измерва двупосочното времезакъснение (RTD1) на сигнала, подаван от еталонната базова станция към подвижната станция и обратно от подвижната станция към еталонната базова станция, характеризиращ се с това, че от еталонната базова станция (62) се предава информация към зависимата базова станция (64) за подпомагане на зависимата базова станция (64) при приемането на повиквания от подвижната станция (60), при което в зависимата базова станция (64) се приемат съобщения, предавани от подвижната станция (60), като се отбелязва и момента на приемането им, след което в зависимата базова станция (64) се прави оценка на закъснението, което възниква между предаването от подвижната станция (60) и приемането от зависимата базова станция (64) на съобщенията и се изчислява времекорекционна стойност въз основа на оценката на закъснението, момента на приемане на сигнала от зависимата базова станция (64), предаван от подвижната станция (60) към зависимата базова станция (64) и измереният двупосочен интервал на закъснението, след което в зависимата базова станция (64) се измерва двупосочното времезакъснение (RTD2) на предаванията от подвижната станция (60) към зависимата базова станция (64) и обратно от зависимата базова станция (64) към подвижната станция (60), и зависимата базова станция (64) настройва времевата грешка на нула по отношение на еталонната базова станция (62).
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че измерването на двупосочното времезакьснение (RTD1) става чрез изравняване на рамковите граници на рамките, получени от подвижната станция (60) с рамковите граници на рамките, предадени от подвижната станция (60) и се определя като разлика във времето между старта на рамките, предадени от еталонната базова станция (62) и старта на рамките, получени в еталонната базова стан13 ция (62) от подвижната станция (60).
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че информацията за подпомагане на зависимата базова станция включва PN кодовото изместване, което подвижната станция (60) използва, 5 за да разшири сигнала на обратната си връзка.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зависимата базова станция (64) изчислява една начална синхронизираща настройка чрез определяне разликата между PN изместването, при което тя е прихванала сигнала на обратната връзка от подвижната станция (60) и PN изместването, което еталонната базова станция (62) е използ вала за приемане сигнала на обратната връзка от подвижната станция (60) и настройва синхронизацията на своя пилотен сигнал така, че той да бъде в рамките на прозореца на търсене на подвижната станция (60), когато тя търси своя пилотен сигнал.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че началната настройка на синхронизацията се извършва при предположението, че няма закъснение в разпространението между зависимата базова станция (64) и подвижната станция (60).

Приложение: 9 фигури

СТАНЦИЯ

ФИГ. 1