BG63502B1

BG63502B1 - Заместени арилалкилтио-алкилтиопиридини и използване за борба с бактерии от рода helicobacter

Info

Publication number: BG63502B1
Application number: BG101002A
Authority: BG
Inventors: Guido Hanauer; Wolfgang-Alexander Simon; Peter Zimmermann; Wolfgang Opferkuch
Original assignee: Byk Gulden Lomberg Chemische Fabrik Gmbh
Priority date: 1994-06-10
Filing date: 1996-11-21
Publication date: 2002-03-29
Also published as: NO965162D0; AU697572B2; MX9606300A; EE03312B1; CZ288079B6; HU220062B; SK281465B6; NZ288609A; FI964909A7; AU2790195A; WO1995034554A1; BG101002A; SK157696A3; HUT75516A; FI964909L; PL181801B1; CZ362496A3; JPH10501254A; HK1001957A1; PL317613A1

Abstract

Новите съединения имат формула, в която значенията на заместителите и символите са посочени в описанието. Те могат да се използват за борба с бактерии от рода Helicobacter.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до съединения, които могат да се използват във фармацевтичната промишленост като активни вещества за получаване на лекарствени средства.

Предшествуващо състояние на техниката

В заявка за Европейски патент No 150 586 са описани 2(пиридилметилтио-, съотв.-сулфинил)бензимидазоли, които могат между другото да бъдат заместени на 4'^то място в пиридиновия пръстен с други алкилтио- или арилтио-радикали. Описано е, че тези съединения притежават едно продължително въздействие за инхибиране секретирането на киселинни в стомаха. В РСТ-заявка W089/03830 е разкрито, че същите съединения, както и други съединения с подобна структура са подходящи за лечение на остеопороза. В РСТ-заявка WO92/12976 са описани заместени по определен начин 2-(пиридилметилтио-, съотв. -сулфинил)бензимидазоли, които проявяват активност срещу бактерии от рода Хеликобактер (Helicobacter), както и това, че са полезни за профилактика и лечение на редица заболявания на стомаха. В РСТ-заявка WO93/24480 са описани други заместени по определен начин 2-(пиримидилметилтио-, съотв. -сулфонил)бензимидазоли, които проявяват активност срещу бактерии от рода Helicobacter.

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до съединения с формула (I)

X означава СН или N,

Y означава S или О,

RI, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означава Ci_₄ алкил,

R6 означава моно- или ди-С1_₄ алкилкарбамоилов или -тиокарбамоилов остатък, N-Ci_₄ алкил-ЬГ-цианамидинов остатък или заместен чрез R8 или R9 цикличен или бицикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин, пиримидин, бензимидазол, имидазопиридин, бензтиазол и бензоксазол,

R7 означава водород,

R8 означава водород, Ci_₄ алкил, С_ь4 алкокси, халоген, нитро, гуанидино, карбокси, Ci_₄ алкоксикарбонил или заместен чрез RIO Ci-4 алкил,

R9 означава водород или Ci_₄ алкил,

R10 означава -N(R11)R12, където

R11 означава водород или С_ь4 алкил и

J

R12 означава водород или С1.4 алкил, m означава число от 2 до 7, и означава число от 0 до 4, и техни соли, при което от съединенията с формула (I) се изключват съединенията, при които Y означава S, когато X означава СН, и е 0 и R6 е заместен чрез R8 и R9 цикличен или бицикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен. тиазол, имидазол, тетразол, пиридин, пиримидин и бензимидазол.

Терминът С1,₄ алкил се отнася до алкилови остатъци д права или разклонена верига с 1 до 4 въглеродни атоми. Такива са бутил, изобутил, втор-бутил, трет-бутил, пропил, изопропил, етил, метил.

Терминът Ci_4 алкокси се отнася до остатъци, които съдържат свързан с кислород Ci_₄ алкилов остатък, определен по-горе. Такива са метокси и етоксигрупа.

В смисъла на настоящото изобретение подходящи халогенни атоми да бром, хлор и флуор.

Като напълно или преобладаващо заместена с флуор С_ь алкокси група могат да се посочат 1,2,2-трифлуороетокси,

2,2,3,3,3-пентафлуоропропокси, перфлуороетокси и особено

1,1,2,2-тетрафлуороетокси, трифлуорометокси, 2,2,2трифлуороетокси и дифлуорометокси.

Под понятието при желание напълно или частично заместени с флуор Ci-2 алкилендиокси групи се имат предвид Метилендиокси (-О-СН2-О-), етилендиокси (-О-СН₂-СН₂-0-), 1,1-дифлуороетилендиокси (-O-CF₂-CH₂-CH₂-O-), 1,1,2,2-тетрафлуороетилендиокси (-O-CF₂-CF₂-O-) и по-специално дифлуорометилендиокси

- 4(-O-CF2-O-) и 1,1,2-трифлуоретилендиокси (-O-CF2-CHF-O-) остатъците.

Когато R2 и R3 заедно образуват в даден случай напълно или частично заместени с флуор C-j .2-алкилендиокси или хлортрифлуоретилендиокси остатъци, то заместителите R2 и R3 са в съседни позиции, за предпочитане на 5'^то и 6'^то място в бензеновата част на бензимидазоловия пръстен.

Примерни значения на заместени с R14 C-j.4-алкилови остатъци са 2-метоксикарбонилетил, 2-етоксикарбонилетил, метоксикарбонилметил, карбоксиметил, 2-хидроксиетил, метоксиметил, 2-метоксиетил, диметиламинометил и 2диметиламиноетил.

Понятието С-|.д-алкилкарбонил се отнася до остатък, който освен карбонилна група има и С-| _4-алкилова група с посочените по-горе значения. Пример за такива остатъци е ацетилов остатък.

Понятието С2-4-алкенилкарбонил се отнася до остатък, който освен карбонилна група има и С] .4-алкенилова група, напр. пропенилов или бутенилов остатък. Като пример може да се посочи акрилоилов остатък.

Понятието халоген-С-|_4-алкилкарбонил се отнася до остатък, който освен карбонилна група има и заместена с халоген С1.4алкилова група. Като пример може да се посочи γ-хлорбутилов остатък.

Групата N(R15)R16-С-] .4-алкилкарбонил обхваща остатъци, които освен карбонилна група съдържат заместен с N(R15)R16 група С-|_4-алкилов остатък. Като пример може да се посочи 3диметиламино-пропионилов остатък.

Понятието ди-Cf _4-алкилкарбамоил се отнася до остатък, който съдържа освен карбонилна група и ди-С-^д-алкиламинов остатък. Последният представлява аминоостатък, който е заместен с две еднакви или различни С-|.4-алкилови групи, които имат значенията, посочени по-горе. Като примери могат да се посочат диметиламино-, диетиламино- и диизопропиламинови остатъци. Като ди-С-|.4-алкилкарбамоилни остатъци могат да се посочат диметилкарбамоилов и диетилкарбамоилов остатък.

С-| ,4-алкилсулфонил се отнася до остатък, който съдържа освен сулфонилна група (-SO2-) и С-j .4-алкилова група, която има значенията, посочени по-горе. Като такъв може да се посочи напр. метилсулфонилов остатък.

Моно- или ди-С-j.4-алкилкарбамоилови остатъци са карбамоиловите остатъци (-CO-NH2), които са заместени с един или два еднакви или различни С-|.4-алкилови остатъка, които имат значенията, посочени по-горе. Като примери могат да се посочат метилкарбамоил-, изопропилкарбамоил- и диметилкарбамоилови остатъци.

Моно- или ди-1-С-(.4-алкилтиокарбамоилови остатъци са тиокарбамоиловите остатъци (-CS-NH2), които са заместени с един или два еднакви или различни С-|.4-алкилови остатъка, които имат значенията, посочени по-горе. Като примери могат да се посочат метилтиокарбамоил-, изопропилтиокарбамоил- и диметилтиокарбамоилови остатъци.

Като N-C-|.д-алкил-ЬГ-циан-амидинов остатък може да бъде посочен по-специално М-метил-М’-циан-амидинов остатък [C( = NCN)-NH-CH₃].

Като 1-N-C-] .4-алкиламино-2-нитроетиленов остатък може да бъде посочен напр. 1-ГМ-метиламино-2-нитроетиленов остатък [C(NHCH₃) = CHNO₂].

Като примери за остатъка -Y-C_uH2u-R6, където R6 е N-C1.4алкил-ЬГ-циан-амидинов остатък, 1-М-С-|_4-алкиламино-2нитроетилов остатък или М-2-пропинил-М'-цианамидинов остатък

- 6могат да се посочат остатъци, при които Y има значението NH и и означава числото 0. В тази връзка като примери за остатъка -YC_uH2u'R6 могат да се посочат по-специално остатъците -NH-C( = NCN)NH-CH₃, -NH-C(NHCH₃) = CHNO₂ и -NH-C( = NCN)NH-CH₂C=CH.

Групата C_uH_2u е за предпочитане свързана с въглероден атом на цикъла или бицикъла R6, така че като остатъци R6 (в случаи, когато R6 означава циклен или бициклен остатък) могат да бъдат посочени напр, следните остатъци: фенил, 2-фурил, 3-фурил, 2тиенил, 3-тиенил, 3-пиролил, 2-оксазолил, 4-оксазолил, 4изоксазолил, 5-изоксазолил, 2-тиазолил, 3-изотиазолил, 2имидазолил, 3-пиразолил, 4-пиразолил, 1,2,3-триазол-4-ил, 1,2,5тиадиазол-4-ил, 1,2,5-тиадиазол-4-ил-1 - оксид, 1,2,4-триазол-З-ил, тетразол-5-ил, 1,3,4-тиадиазол-2-ил, 1,2,3-тиадиазол-4-ил, 1,2,5тиадиазол-4-ил, 1,2,5-тиадиазол-4-ил-1 - оксид, 1,3,4-оксадиазол-2ил, 2-пиридил, 4-пиридил, 2-пиримидинил, 1,3,4-триазин-2-ил, 2бензимидазолил, 2-имидазолил, 2-бензтиазолил и 2-бензоксазолил,

С-|.4-алкоксикарбонил се отнася до остатък, който освен карбонилна група съдържа С^.д-алкокси остатък, както е определен по-горе. Примери за такива остатъци са метоксикарбонилов и етоксикарбонилов остатък.

Заместителите R8 и R9 могат да бъдат свързани към цикления, съответно бицикления остатък R6 на всяко възможно място. Напр. като заместени с R8 и R9 остатъци R6 могат да бъдат посочени: 4метилфенил, 3-диметиламинометилфенил, 3-пиперидинметилфенил,

З-карбоксиметилфенил, 2-диметиламинометил-5-метил-3-фурил, 1метилпирол-3-ил, 4,5-диметил-оксазол-2-ил, 3,5-диметилизоксазол-4-ил, 4,5-диметил-тиазол-2-ил, 4-метил-5карбоксиметил-тиазол-2-ил, 1-метил-имидазол-2-ил, 1-метилпиразол-3-ил, 1 -(2-диметиламиноетил)пиразол-3-ил, 5-метил-1,3,4 оксадиазол-2-ил, 1 -метил-1,2,3-триазол-4-ил, 1 -метил-1,2,4триазол-3-ил, 1 -(2-диметиламиноетил)-1,2,3-триазол-4-ил, 1-метилтетразол-5-ил, 1 -(2-диметиламиноетил)-тетразол-5-ил, 1- карбоксиметилтетразол-5-ил, 5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил, 5-трифлуорметил-1,3,4-тиадиазол-2-ил, 1-(2-хидроксиетил)-тетразол-5-ил, 2амино-1,3,4-тиадиазол-2-ил, З-амино-1,2,4-триазол-5-ил, 4-метил-5трифлуорметил-1,2,4-триазол-З-ил и 4-амино-пиримидин-2-ил.

Остатъците -C_mH2m'. '^сг^н2г’· ^и '^си^н2и^_ представляват остатъци с права или разклонена въглеродна верига. Като примери могат да се посочат хептилен-, изохептилен-, (2-метилхексилен-), хексилен-, изохексилен, (2-метилпентилен-), неохексилен-, (2,2диметилбутилен-), пентилен-, изопентилен-, (3-метилбутилен-), неопентилен- (2,2-диметилпропилен-), бутилен-, изобутилен-, сек.бутилен-, трет.бутилен-, пропилен-, изопропилен-, етилен- и (за -C_uH2u-) метиленов остатък.

Като -С_тН2пт остатъци са предпочетени етилен (-СН2СН2-) и бутилен (-СН2СН2СН2СН2-) и особено пропилен (-СН2СН2СН2-).

Като -С_гН2г- остатъци са предпочетени етилен, пропилен и бутилен.

Като -C_UH2_U- остатъци са предпочетени метилен, етилен и пропилен. В друго предпочитано изпълнение на изобретението, при което и означава числото 0, остатъкът -С_иН2и‘ ^не съществува, съответно представлява проста връзка, така че остатъкът R6 се свързва директно към групата Y.

Друго предпочитано изпълнение представлява случая, в който t означава числото 0, така че групата S( = O)q-C_rH2r изчезва, съответно означава проста връзка, така че групата Y се свързва директно към групата -C_mH2m-.

Като примери за остатъци, които могат да бъдат свързани на 4'^то място в пиридиновия пръстен към групата Б( = О)р_?могат да се посочат следните: фенилтиофенил, фенилтиоетил, фенилтиопропил, фенилтиобутил, 4-метил-фенилтиоетил, 4-метилфенилтиопропил, 3диметиламинометил-фенил-тиоетил, 3-диметиламино метил-фенилтиопропил,

3-пиперидино метил-фенилтиоетил,

3-пиперидинометил-фенилтиопропил,

3- пиперидинометил-фенилтиобутил,

1-метилпирол-З-тиоетил,

4.5- диметилоксазол-2-тиопропил,

3.5- дим етил-изоксазол-5-тио етил,

3.5- диметил-изоксазол-5-тио пропил, тиазол-2-тиоетил, тиазол-2-тио пропил, тиазол-2-тиобутил,

4- метил-5-карбоксиметил-тиазол-2-тиопропил,

- метил имидазо л-2-тио етил,

1-метилимидазол-2-тиопропил,

-метилимидазол-2-тиобутил, имидазол-2-тиоетил, имидазол-2-тиопропил, пи разол-3-тио пропил,

-(2-диметиламиноетил)-пиразол-2-тиоетил,

1.3.4- оксадиазол-2-тиоетил,

1.3.4- оксадиазол-2-тиопропил,

1.2.3- триазол-4-тиоетил,

1.2.3- триазол-4-тиопропил,

1.2.3- триазол-4-тиобутил,

- метил-1,2,3-триазол-4-тиоетил,

- метил-1,2,3-триазол-4-тио пропил,

1.2.4- триазол-З-тиоетил,

1.2.4- триазол-З-тио пропил,

3-амино-1,2,4-триазол-5-тиоетил,

3- амино-1,2,4-триазол- 5-тио пропил,

4- метил-5-трифлуорметил-1,2,4-триазол-З-тиоетил,

4- метил-5-трифлуорметил-1,2,4-триазол-З-тио пропил,

- метил-1,2,4-триазол-З-тиоетил,

- метил-1,2,4-триазол-З-тио пропил,

- метил-1,2,4-триазол-З-тиобутил, тетразол-5-тиоетил, тетразол-5-тио пропил, тетразол-5-тиобутил,

-метил-тетразол-5-тиоетил,

1-метил-тетразол-5-тио пропил,

-метил-тетразол-5-тиобутил,

-(2-д и мети лами ноетил)-тетразол-5-тиоетил,

-(2-диметилам и ноетил)-тетразол-5-тио пропил,

-(2-хидрокси етил)-тетразол-5-тиоетил,

-(2-хидрокс иетил)-тетразо л-5-ти о пропил,

1.3.4- тиадиазол-2-тиоетил,

1.3.4- тиадиазол-2-тиопропил,

5- метил-1,3,4-тиадиазол-2-тиоетил,

5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-тиопропил,

5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-тиобутил,

5-тр и флуор мети л-1,3,4-тиадиазол-2-тиоетил,

5-трифлуорметил-1,3,4-тиадиазол-2-тио пропил,

1,2,3-тиадиазол-4-тиоетил₁

1,2_|3,-тиадиазол-4-тиопропил,

1-карбоксиметил-тетразол-5-тиоетил,

1- карбоксиметил-тетразол-5-тиопропил,

2- пиридил-тиоетил,

2-пиридил-тиопропил,

2-пиридил-тиобутил,

4-пиридил-тиоетил,

4-пиридил-тиопропил,

4-пиридил-тиобутил,

2-пиримидин-тиоетил,

2-пиримидин-тиопропил,

2-пиримидин-тиобутил,

4-амино-пиримидин-2-тиоетил,

4-амино-пиримидин-2-тиопропил,

2-бензимидазол-тиоетил,

2-бензимидазол-тио пропил,

4- метил-тиазол-5-етилтио пропил,

2-гуанидино-тиазол-4-метилтиопропил, фурил-2-метилтио пропил,

5- диметиламинометил-фурил-2-метилтиопропил, имидазопиридин-2-тиопропил, бензоксазол-2-тиопропил, бензтиазол-2-тиопропил,

4-метилфенил-метилтиопропил, ди метил карбамоил-тио пропил, диметилтиокарбамо и л-тиопропил,

N-метил-N’-цианам иди но-тио пропил, феноксиетил, феноксипропил,

4- метил-тиазол-5-етилтиоетил,

2-гуанидино-тиазол-4-метилтиоетил, фурил-2-метилтиоетил,

5- диметиламинометил-фурил-2-метилтиоетил, имидазопиридин-2-тиоетил,

- 11 бензоксазол-2-тиоетил, бензтиазол-2-тиоетил, 4-метилфенил-метилтиоетил, ди метил карбамоил-тио етил, диметилтио карбамоил-тио етил,

N-метил-N’-цианамиди но-тиоетил,

4- метил-тиазол-5-етилтиобутил, 2-гуанидино-тиазол-4-метилтиобутил, фурил-2-метилтиобутил,

5- диметиламинометил-фурил-2-метилтиобутил, имидазопиридин-2-тиобутил, бензоксазол-2-тиобутил, бензтиазол-2-тиобутил, 4-метилфенил-метилтиобутил, диметилкарбамоил-тиобутил, диметилтиокарбамоил-тиобутил,

N-метил- N’-цианамидино-тиобутил, 4-метил-тиазол-5-тиоетил, 4-метил-тиазол-5-тиопропил,

4- метил-тиазол-5-тиобутил,

-метоксикарбонилметилтетразол-5-тиоетил,

-метоксикарбо нил метил тетразол-5-тио пропил,

- мето кси карбонилметилтетразол-5-тиобутил, тиенил-2-метилтиоетил, тиенил-2-метилтиопропил, тиенил-2-метилтиобутил, тиенил-2-етилтиоетил, тиенил-2-етилтио пропил, тиенил-2-етилтиобутил,

5- хлортиенил-2-метилтиоетил,

5-хлортиенил-2-метилтиопропил,

5-хлортиенил-2-метилтиобутил,

4-пиридилметилтиоетил,

4-пиридилметилтиопролил,

4- лиридилметилтиобутил,

2-лиридилметилтиоетил,

2-лиридилметилтиопропил.

2-пиридилметилтиобутил,

2-пиридинилетилтиоетил,

2-пиридинилетилтиопропил,

2- пиридинилетилтиобутил,

3- диметиламинометил-фенилметилтиоетил,

3-ди мети лами но мети л-фе ни л мети лтио про пил,

3-диметиламинометил-фенилметилтиобутил, 2-бензимидазолметил-тиопропил, 2-бензимидазолметил-тиобутил,

5- нитроимидазол-1-етилтиоетил, 5-нитроимидазол-1 - етилтиопропил, 5-нитро имидазо л-1 - етил тио бутил, 2-метил-5-нитроимидазол-1 - етилтиоетил, 2-метил-5-нитроимидазол-1 - етилтиопропил, 2-метил-5-нитроимидазол-1 - етил тиобутил, 5-нитроимидазол-1 - пропилтиоетил, 5-нитроимидазол-1 - пропилтиопропил,

5-нитроимидазол-1 - пропил тиобутил, 2-метил-5-нитроимидазол-1 - пропилтиоетил, 2-метил-5-нитроимидазол-1 -пропилтиопропил, 2-метил-5-нитроимидазол-1-пропилтиобутил.

Като соли на съединения с формула I, в която η означава 0_?се имат предвид всички присъединителни с киселини соли. Особено

- 13 подходящи са фармакологично поносимите соли с неорганични и органични киселини, които обичайно намират приложение във фармацевтичната промишленост, фармакологично неприемливи соли, които напр. могат да се получат като междинни продукти при получаването на съединенията, съгласно изобретението в индустриален мащаб, след това могат да се превърнат във фармакологично приемливи соли по познати на специалистите в тази област методи. Като такива са подходящи разтворими във вода, както и неразтворими във вода присъединителни с киселини соли, напр. със солна киселина, бромоводородна киселина, фосфорна киселина киселина киселина, азотна киселина, сярна киселина, оцетна лимонена киселина, D-глюконова киселина, бензоена

2-(4-хидроксибензоил)бензоена киселина, маслена киселина лауринова янтарна киселина, оксалова киселина, винена киселина, ембонова (памоева) киселина, стеаринова киселина, толуенсулфонова киселина, метансулфонова киселина или З-хидрокси-2-нафтоена киселина.

При получаване на солите в зависимост от това, дали се касае до моно-или полихкарбоксилни киселини, както и в зависимост от това какви соли се цели да бъдат получени, се използват еквимоларни количества или отклоняващи се от тях количествени съотношения.

За съединенията с формула I, в които η означава числото 1.

и/или за съединенията, които съдържат карбоксилен остатък^могат да се има предвид също и образуването на соли с бази. Като примери за такива соли могат да се споменат литиева, натриева, калиева, калциева, алуминиева, магнезиева, титанова, амониева, меглуминова или гуанидинова сол. При получаването на тези соли базите се вземат в еквимоларни количества или в отклоняващи се от тях количествени съотношения.

Едно изпълнение на изобретението обхваща съединения с формула I, където заместителят X означава СН.

Друго изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, в които X означава N.

Друго изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, в които t означава числото 1.

Едно следващо изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, при които и е число от 1 до 7.

Друго изпълнение на изобретението обхваща съединения с формула I, при които Y означава кислород.

Едно следващо изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, при които X е групата СН, Y означава сяра, t е числото 0 и и е число от 1 до 7.

Друго изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, при които X е групата СН, Y означава сяра, t е числото 0, и е числото 0 и R4 означава заместен с R14 С-^-алкил, С1.4алкилкарбонил, С2-4-алкенилкарбонил, халоген-С·} .4алкилкарбонил, N(R15)R16-С-|.4-алкилкарбонил, ДИ-С1.4алкилкарбамоил или С-| .4-алкилсулфонил.

Друго изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, при които Y означава сяра, t е числото 0, и е числото 0 и R6 е моно или ди-С-| .4-алкилкарбамоил- или -тиокарбамоилов остатък, N-C-| _4-алкил-^-цианамидинов остатък, I-N-C1.4алкиламино-2-нитроетилов остатък, ^2-пропинил-М’-цианамидинов остатък, аминосулфонил-амидинов остатък или заместен с R8 и R9 цикъл, избран от групата на тиадиазол-1 -оксид, триазин, пиридон, имидазопиридин, бензтиазол и бензоксазол.

15'

Друго изпълнение на изобретението се отнася до съединения с формула I, в които Y е NH или N-C-|.4-алкил, t е числото 0 и R5 е _4-алкоксИх група.

Предпочитани съединения с формула I са тези, при които:

X означава СН или N,

Y е S, SCb, О или N-C-j .4-алкил,

R1 означава водород, С-|.4-алкокси или халоген,

R2 означава водород, С-|.4-алкил, С-|.4-алкокси или халоген,

R3 означава водород,

R4 означава водород, С-|.4-алкил, заместен с R14, N(R15)R16С-| _4-алкилкарбонил или С j .4-алкилсулфонил,

R5 означава водород, С-|.4-алкил или С-] .4-алкокси група,

R6 означава моно- или ди-С] .4-алкилтиокарбамоилов остатък, N-C-| .4-алкил-Н'-циан-амидинов остатък, 1 -N-Ci .4-алкиламино-2нитроетиленов остатък, М-2-пропинил-М’-циан-амидинов остатък, или заместен с R8 и R9 циклен или бициклен остатък, избран от групата на бензен, фуран, тиофен, оксазол, изоксазол, тиазол, тиазолин, изотиазол, имидазол, пиразол, триазол, тетразол, тиадиазол, тиадиазол-1-оксид, оксадиазол, пиридин, пиримидин, триазин, пиридон, бензимидазол, имидазопиридин, бензтиазол и бензоксазол,

R7 означава водород или С-|.4-алкил,

R8 означава водород, С·).4-алкил, хидрокси, нитро, гуанидино, карбокси, С].4-алкоксикарбонил или заместен с R10 С].4-алкил,

R9 означава водород, С-|.4-алкил, хидрокси, С].4-алкокси или флуор,

R10 означава хидрокси, Cj.4-алкокси, карбокси, С-|.4алкоксикарбонил или -N(R11)R12, при което

R11 означава С·].4-алкил или -CO-R13 и

R12 означава С-|.4-алкил или

16’

R11 и R12 заедно с азотен атом, към който са свързани и двете групи, образуват пиперидинов или морфолинов остатък,

R13 означава С^.д-алкил,

R14 означава хидрокси, С-| .д-алкоксикарбонил или -N(R15)R16, при което

R15 означава С^.д-алкил и

R16 означава С-|.д-алкил, или

R15 и R16 заедно с азотен атом, към който са свързани и двете групи, образуват пиперидинов или морфолинов остатък, m означава число от 2 до 4, η означава числото 0 или 1, р означава числото 0, q означава числото 0 или 2, г означава число от 2 до 4, t означава числото 0 или 1, и и означава число от 0 до 3, както и техните соли, при условие, че от съединенията с формула I се изключват тези съединения, при които Y означава S и едновременно с това X е СН, t е 0, и е 0, R4 е водород и R6 е циклен или бициклен остатък, заместен с R8 и R9, избран от групата на бензен, фуран, тиофен, оксазол, изоксазол, тиазол, тиазолин, изотиазол, имидазол, пиразол, триазол, тетразол, тиадиазол, оксадиазол, пиридин, пиримидин или бензимидазол, а също така от съединенията с формула I се изключват съединенията, при които Y е N-Ci-д-алкил и същевременно t е числото 0 и R5 означава водород или С^д-алкил.

Особено предпочитани съединения с формула I са тези, при които:

X означава СН или N,

Y е S или SO2,

17R1 означава водород,

C-j-4-алкокси или флуор,

R2 означава водород,

С -j .4-алкил или

R3 означава водород,

R4 означава водород заместен с

R14

С-|-4-алкил, или С-|.4алкилсулфонил,

R5 означава водород или С-| .4-алкил,

R6 означава ди-Cf _4-алкилтиокарбамоилов остатък, N-C1.4 алкил-ЬГ-циан-амидинов остатък или заместен с R8 и R9 циклен остатък, избран от групата на бензен. фуран, тиофен, тиазол, имидазол, триазол, тетразол, тиадиазол, пиридин, пиримидин или триазин,

R7 означава водород или С-|.4-алкил,

R8 означава водород, С-|.4-алкил, хидрокси, нитро, гуанидино, карбокси, С-| .4-алкоксикарбонил, заместен с R10 Cj.4-алкил,

R9 означава водород, C-j.4-алкил, хидрокси или флуор,

R10 означава хидрокси, С-|.4-алкоксикарбонил или -N(R11)R12, при което

R11 означава С-|.₄-алкил и

R12 означава С-|.4-алкил или

R11 и R12 заедно с азотен атом, към който са свързани и двете групи, образуват пиперидинов или морфолинов остатък

R1 4 означава

С-| .4-алкоксикарбонил или -N(R15)R16, при което

R15 означава

С-| .4-алкил и

R16 означава

С·] .4-алкил, или

R1 5 и R16 заедно с азотен атом, към който са свързани и двете групи, образуват пиперидинов или морфолинов остатък, m означава число от 2 до 4, η означава числото 0, р означава числото 0, t означава числото 0 и

- 18 и означава число от 0 до 3, както и техните соли, при условие, че от съединенията с формула I се изключват тези съединения, при които Y означава S и същевременно X е СН, и е 0, R4 е водород и R6 е циклен остатък, заместен с R8 и R9, избран от групата на бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, триазол, тетразол, тиадиазол, пиридин и пиримидин.

Предпочитаните съединения с формула I са тези, в които:

X означава СН или N,

Y е S или SC>2,

R1 означава водород, С-|.д-алкокси или флуор,

R2 означава водород или флуор,

R3 означава водород

R4 означава водород,

R5 означава

R6 означава ди-С] .д-алкилтиокарбамоилов остатък или заместен с R8 и

R9 циклен остатък, избран от групата на бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, триазол, тетразол, тиадиазол, пиридин и пиримидин,

R7 означава водород,

R8 означава водород, нитро, С-j .4-алкоксикарбонил, заместен с R1 0 С-|_2’^алкил·

R9 означава водород или С^д-алкил,

R10 означава С-|.4-алкоксикарбонил или -N(R11)R12, при което

R11 означава С-|.д-алкил и

R12 означава С-|.д-алкил или

R11 и R12 заедно с азотен атом, към който са свързани и двете групи, образуват пиперидинов или морфолинов остатък, m означава число от 2 или 3,

η означава числото	0,
р означава числото	0,
t означава числото 0	и
и означава число от	1 до 3,
както и техните соли

Едно изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което X означава СН.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което X означава N.

Други предпочетени съединения съгласно изобретението са тези, при които Y означава S.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което R1 и R2 означават водород.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което и означава числото 1.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което и означава числото 2.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което m означава числото 2.

Друго изпълнение на предпочетени съединения съгласно изобретението е това, при което m означава числото 3.

X означава СН или N,

Y е S,

R1 означава водород,

R2 означава водород,

R3 означава водород,

R4 означава водород,

R5 означава С^д-алкил,

20R6 означава заместен с R8 и R9 циклен остатък, избран от групата на бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, триазол, тетразол, тиадиазол, пиридин и пиримидин,

R7	означава водород,
R8	означава нитро,
R9	означава водород или С^.д-алкил,

m означава числото 2 или 3, η означава числото 0, р означава числото 0, t означава числото 0 и и означава число от 1 до 3, както и техните соли.

Най-предпочитаните съединения с формула I са тези, в които:

X означава СН или N,

Y е S,

R1	означава водород,
R2	означава водород,
R3	означава водород,
R4	означава водород,
R5	означава Сч-д-алкил,.
R6	означава заместен с R8 и R9 имидазол,
R7	означава водород,
R8	означава нитро,
R9	означава водород или Сч.д-алкил,

Примери на съединения съгласно изобретението са посочени в следващите Таблици:

Таблица I

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където п = 0, р = 0, q = 0, R6 = диметилкарбамоил и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1 F	12	R3	R4	R5	R7	m	r	t	u
СН	S	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	S	0CH3	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	S	F	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	S	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	S	H	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
СН	S	OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
СН	S	F	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
СН	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	OCH₃	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	F	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	F	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
СН	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂ осн₃	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0

.....22

Продължение на Таблица I

X	Y	R1	R2	R3	R4	R5	R7	m r	t	u
СН	SO₂ ОСН₃	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂ ОСН3	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	H	H	H	H	CH3	H	3	0	0
N	SO₂ OCH₃	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
Таблица	2

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η = 0, р = 0, q = 0, R6 = диметилтиокарбамоил и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1 R2	R3	R4	R5	R7	m r	t	u
CH	s	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
CH	s	OCH3	H	H	H	CH3	H	2	0	0
CH	s	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
CH	s	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
CH	s	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
CH	s	OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	0	0

- 23 Продължение на Таблица 2

X	Y	R1 R2	R3	R4	R5	R7	m r	t	u
СН	S	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	S	OCH3	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	S	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	S	OCH₃	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	S	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
СН	so₂ осн₃	H	H	H	CH3	H	2	0	0
СН	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
СН	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
СН	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	SO₂ 0CH3	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂ 0CH3	H	H	H	CH3	H	2	0	0
N	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	so₂ OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0

- 24 Таблица 3

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η = 0, р = 0, q = 0, R6 = И-метил-КГ-цианамидино и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3	R4	R5	R7	m	г	t	U
сн	S	Н	Н	н	н	сн₃	н	2	-	0	0
сн	S	F	Н	н	н	сн₃	н	2	-	0	0
сн	S	Н	Н	н	н	сн₃	н	3	-	0	0
сн	S	F	н	н	н	сн₃	н	3	-	0	0
сн	NH	Н	Н	н	н	осн₃	н	2	-	0	0
сн	NH	F	н	н	н	осн₃	н	2	-	0	0
сн	NH	Н	н	н	н	осн₃	н	3	-	0	0
сн	NH	F	н	н	н	осн₃	н	3	-	0	0
N	S	Н	н	н	н	сн₃	н	2	-	0	0
N	S	F	н	н	н	сн₃	н	2	-	0	0
N	S	Н	н	н	н	сн₃	н	3	-	0	0
N	S	F	н	н	н	сн₃	н	3	-	0	0
N	NH	Н	н	н	н	осн₃	н	2	-	0	0
N	NH	F	н	н	н	осн₃	н	2	-	0	0
N	NH	Н	н	н	н	осн₃	н	3	-	0	0
N	NH	F	н	н	н	осн₃	н	3	-	0	0

Таблица 4

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η - 0, р = 0, q = 0, R6 = 1-И-метил-2-нитроетил и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3	R4	R5	R7	m г	t	U
СН	S	Н	Н	Н	Н	сн₃	н	2	0	0
СН	S	F	Н	Н	Н	сн₃	н	2	0	0
СН	S	Н	Н	Н	Н	сн₃	н	3	0	0
СН	S	F	Н	Н	н	сн₃	н	3	0	0
СН	NH	Н	Н	Н	Н	ОСНз	н	2	0	0
СН	NH	F	Н	Н	н	ОСНз	н	2	0	0
СН	NH	Н	Н	Н	н	ОСНз	н	3	0	0
СН	NH	F	Н	Н	н	ОСНз	н	3	0	0
N	S	Н	Н	Н	н	сн₃	н	2	0	0
N	S	F	Н	Н	н	СНз	н	2	0	0
N	S	Н	Н	Н	н	сн₃	н	3	0	0
N	S	F	Н	н	н	СН₃	н	3	0	0
N	NH	Н	Н	н	н	ОСНз	н	2	0	0
N	NH	F	Н	н	н	ОСНз	н	2	0	0
N	NH	Н	Н	н	н	ОСНз	н	3	0	0
N	NH	F	Н	н	н	ОСНз	н	3	0	0

- 26Таблица 5

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η = 0, р = 0, q = 0, R6 = Ν-(2-προππΗ-1 -ил)-М’-цианамидино и другите заместители имат следните значения:

X	Υ	R1	R2	R3	R4	R5	R7	m	г	t	U
сн	S	Н	Н	Н	н	СН₃	Н	2	-	0	0
сн	S	F	Н	Н	н	СН₃	Н	2	-	0	0
сн	S	Н	Н	Н	н	СН₃	н	3	-	0	0
сн	S	F	Н	Н	н	СН₃	н	3	-	0	0
сн	ΝΗ	Н	Н	Н	н	ОСНз	н	2	-	0	0
сн	ΝΗ	F	Н	Н	н	ОСНз	н	2	-	0	0
сн	ΝΗ	Н	Н	Н	н	ОСНз	н	3	-	0	0
сн	ΝΗ	F	Н	Н	н	ОСНз	н	3	-	0	0
N	S	Н	Н	Н	н	сн₃	н	2	-	0	0
N	S	F	Н	н	н	сн₃	н	2		0	0
N	S	Н	Н	н	н	сн₃	н	3	-	0	0
N	S	F	Н	н	н	СНз	н	3	-	0	0
N	ΝΗ	Н	Н	н	н	ОСНз	н	2	-	0	0
N	ΝΗ	F	Н	н	н	ОСНз	н	2	-	0	0
N	ΝΗ	Н	Н	н	н	ОСНз	н	3	-	0	0
N	ΝΗ	F	Н	н	н	ОСНз	н	3	-	0	0

~27Таблица 6

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където п = 0, р = 0, q = 0, R6 = 5,6-дихидрокси-1,3,4-триазин-2-ил и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1 F		R3	R4	R5	R7	m	r	t	u
сн	S	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
сн	S	OCH₃	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
сн	S	F	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
сн	S	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
сн	S	H	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
сн	S	OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
сн	S	F	H	H	H	CH3	H	3	-	0	0
сн	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	OCH₃	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	F	H	H	H	C.H3	H	2	-	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
N	S	H	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	F	H	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
N	S	F	F	H	H	CH₃	H	3	-	0	0
СН	so₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂ осн₃	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	-	0	0
СН	so₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	-	0	0

²⁸ Продължение на Таблица 6

X	Y	R1 F	12	R3	R4	R5	R7	m r	t	u
СН	SO₂	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	so₂ осн₃	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
СН	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	H	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂ OCH3	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	2	0	0
N	SO₂	H	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂ OCH3	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	F	H	H	H	CH₃	H	3	0	0
N	SO₂	F	F	H	H	CH₃	H	3	0	0
Таблица	7

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I) където η = 0, р = 0, q = 0, R4 = метилсулфонил и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	т	r t	U
CH	s	H	H	H	CH₃	фенил	Н	3	0	0
CH	s	H	H	H	CH₃	3-диметиламинометилфениг	ιΗ	3 ·	0	0
CH	s	H	H	H	CH₃	3-пиперидинометилфенил	Н	3	• 0	0
CH	s	H	H	H	CH₃	2-тиазолил	Н	3	0	0

• 29 Продължение на Таблица 7

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7 m г	t	и
сн	S	н	н	н	сн₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Η	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	2-имидазолил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1 -метил-2-имидазолил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1-метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СН₃	1 -(2-диметиламиноетил)тетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СНз	1 -(2-хидроксиетил)тетра- 30Л-5-ИЛ	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СН₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СНз	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н 3	- I	3 0
сн	S	н	н	н	СН₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СН₃	4-пиридинил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СНз	2-пиримидинил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	сн₃	2-бензимидазолил	Н	3 -	0	0
сн	S	н	н	н	СНз	5,6-дихидрокси-1,3,4-три-	Н	3 -	0	0

азин-2-ил

- 30Таблица 8

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η = 0, р = 0, q = 0, R4 = Н и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	г t
СН	0	н	н	н	СНз	фенил	Н	3	- 0
СН	0	н	н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенил Н	3	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	3-пиперидинометилфенил	Н	3	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	3	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	3	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	фенил	Н	2	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	3-диметиламинометилфенилН	2	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	3-пиперидинометилфенил	Н	2	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	2	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	2	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	фенил	Н	4	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	3-диметиламинометилфенилН	4	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	3-пиперидинометилфенил	Н	4	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	4	- 0
СН	0	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	4	- 0

и

- 31'

Таблица 9

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η = 0, р = 0, q = 0, R4 = водород и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3 R5	R6	R7	m г	t	и
N	S	н	н	н	сн₃	фенил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенилН	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	З-пиперидинометилфенил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	2-тиазолил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	2-имидазолил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1 -метил-2-имидазолил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1 - (2-диметил ами но етил)- тетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1 -(2-хидроксиетил)тетразол-5-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	I 0
N	S	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	3 -	0	0
N	S	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	3 -	0	0

- 32Продължение на Таблица 9

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m r t	U
N	S	Н	Н	Н	сн₃	2-пиримидинил	Н	3 - 0	0
N	S	Н	Н	Н	сн₃	2-бензимидазолил	Н	3 - 0	0
N	S	Н	Н	Н	СН₃	5,6-дихидрокси-1,3,4-три- азин-2-ил	Н	3 - 0	0

Таблица 1 0

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	г t
сн	S	н	н	н	СНз	фенил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенил Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	3-пиперидинометилфенил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	2-тиазолил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	2-имидазолил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	1 - метил-2-имидазолил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	1-метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3	- 0
сн	S	н	н	н	СНз	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3	- 0

и

- 33 Продължение на Таблица 10

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	ΓΪΊ Г	t	U
СН	S	н	н	н	СН₃	тетразол-5-ил	Η	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	СН₃	1 - метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	1 -(2-диметиламиноетил)- тетразол-5-ил	Η	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	1 -(2-хидроксиетил)тетра- зол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	СН₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	СН₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-	ил Н	3	I	0 1
СН	S	н	н	н	СН₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	4-пиридинил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	2-пиримидинил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	СН₃	2-бензимидазол ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	2-фуранил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	СН₃	2-тиенил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	5-хлортиофен-2-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	5-(2-диметиламино- метил)фуран-2-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	н	н	н	сн₃	5-метил-фуран-2-ил	Н	3 -	0	1

- 34Таблица 11

X	Y R1	R2R3	R5	R6	R7	m г	t	U
СН	so₂	H	HH	CH₃	фенил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	3-диметиламинометилфенилΗ	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	3-пиперидинометилфенил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-тиазол ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-имидазолил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1-метил-2-имидазолил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 -метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 -(2-ди мети лами но етил)- тетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 - (2-хидрокси етил )тетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	I Н	3	- I	О 2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	4-пиридинил	н	3 -	0	2

• 35Продължение на Таблица 11 с

X Y R1 R2R3	R5	R6	R7	m	г t	U
СН so₂ н НН	сн₃	2-пиримидинил	Н	3	- 0	2
СН so₂ н НН	сн₃	2-бензимидазолил	Н	3	- 0	2
СН SO₂ н НН	сн₃	2-фуранил	Н	3	- 0	2
СН so₂ н НН	сн₃	2-тиенил	Н	3	- 0	2
СН so₂ н НН	сн₃	5-хлортиофен-2-ил	Н	3	- 0	2
СН so₂ н НН	сн₃	5-(2-диметиламино-	Н	3	- 0	2
CH so₂ н НН	сн₃	метил)фуран-2-ил 5-метил-фуран-2-ил	Н	3	- 0	2
Таблица 1 2 Съединения с формула ъдето η = 0, р = 0, q = 0,	I (виж формулите в Приложение I), R4 = Н и другите заместители имат
ледните значения: X Y R1 R2R3	R5	R6	R7 m	r t	U
СН S ОСН₃ Η Н	сн₃	фенил	Н	3	- 0	1
СН S ОСН₃ Н Н	СНз	3-диметиламинометилфенил Н		3 - I	D
СН S ОСН₃ Н Н	сн₃	3-пиперидинометилфенил	Н	3	- 0	1
СН S ОСНз н н	СНз	2-тиазолил	Н	3	- 0	1
СН S ОСНз Н н	СНз	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3	- 0	1
СН S ОСНз Нн	СНз	2-имидазолил	Н	3	- 0	1
СН S ОСНз н н	сн₃	1-метил-2-имидазолил	Н	3	- 0	1

- 36Продължение на Таблица 12

X	Y	R1 R2I	R3	R5	R6	R7	m	г t	U
сн	S	осн₃	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	сн₃	1 -метил-1,2,3-триазол-4-	ил Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-	ил Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	тетразол-5-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1-метилтетразол-5-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1 -(2-диметиламиноетил)тетразол-5-ил	Н	3		0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1 - (2-хи дро кси етил )тетра ЗОЛ-5-ИЛ	- Н	3		0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз 5	- метил-1,3,4-тиадиазол-2	-ил Н	3	- I	D 1
сн	S осн₃	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	2-пиримидинил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	2-бензимидазолил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	2-фуранил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	2-тиенил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	5-хлортиофен-2-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз	н	н	СНз	5-(2-диметиламино- метил)фуран-2-ил	Н	3	-	0	1
сн	S	ОСНз н	н	СНз	5-метил-фуран-2-ил	Н	3	-	0	1

* 37Таблица 1 3

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m г	t	U
СН	S	F	Н	н	сн₃	фенил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенил Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	3-пиперидинометилфенил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	2-тиазолил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	СН₃	2-имидазолил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	1-метил-2-имидазолил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	Н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	1 -(2-диметиламиноетил)тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	1 -(2-хидро кси етил )тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	н	н	сн₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	1

38Продължение на Таблица 13

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	г t	U
СН	S	F	Н	Н	СН₃	4-пиридинил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	СН₃	2-пиримидинил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	СН₃	2-бензимидазолил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	СН₃	2-фуранил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	СН-5	2-тиенил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	сн₃	5-хлортиофен-2-ил	Н	3	- 0	1
СН	S	F	Н	Н	сн₃	5-(2-ди мети лами но-	Н	3	- 0	1
						метил)фуран-2-ил
СН	S	F	Н	н	СН₃	5-метил-фуран-2-ил	Н	3	- 0	1

Таблица 14

X У R1 R2 R3 R5

R6

R7 m r t и фенил

СН S Н Н

Н СН₃ 3-диметиламинометилфенилН 3

СН	S	н	н	н	СН₃	З-пиперидинометилфенил	Н	3 -
СН	S	н	н	н	сн₃	2-тиазолил	Н	3 -
СН	S	н	н	н	СН₃	4,5-диметил-2-тиазолил	н	3 -
СН	S	н	н	н	СНз	2-имидазолил	н	3 -
СН	S	н	н	н	сн₃	1 -метил-2-имидазолил	н	3 -

- 39 Продължение на Таблица 14

X	Y	R1	R2	R3 R5	R6	R7 m r t и
сн	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-	ил Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-	ил Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	1-(2-диметиламиноетил)- тетразол-5-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	1 -(2-хидроксиетил)тетра 30Л-5-ИЛ	- Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2	-ил Н	3		0 2
сн	S	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СН₃	2-пиримидинил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СН₃	2-бензимидазолил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	5-нитроимидазол-1 - ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	2-метил-5-нитроимидазол-	1 -ил Н	3	-	0 2
сн	S	н	н	н	СНз	2-фуранил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	2-тиенил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	5-хлортиофен-2-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	5-(2-диметиламино- метил)фуран-2-ил	Н	3 -	0	2
сн	S	н	н	н	СНз	5-метил-фуран-2-ил	Н	3 -	0	2

40Таблица 1 5

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	r t	U
сн	S	н	н	н	сн₃	фенил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	3-диметиламинометилфенил Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	сн₃	З-пиперидинометилфенил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	2-тиазолил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	сн₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	2-имидазолил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	сн₃	1-метил-2-имидазолил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1-метил-1,2,3-триазол-4-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1,2,4-триазол-З-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	тетразол-5-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СН₃	1-метилтетразол-5-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1 -(2-диметиламиноетил)- тетразол-5-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СН₃	1 -(2-хидроксиетил)тетра- 30Л-5-ИЛ	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1,2,3-тиадиазол-4-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	н	3	3	1	0
сн	S	н	н	н	СНз	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	н	3	I 3	. 1 0
сн	S	н	н	н	СН₃	2-пиридинил	н	3	3	1	0

- 41 Продължение на Таблица 15

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	г	t	U
СН	S	н	Н	Н	СН₃	4-пиридинил	Н	3	3	1	0
СН	S	н	Н	Н	СН₃	2-пиримидинил	Н	3	3	1	0
СН	S	н	Н	н	СН₃	2-бензимидазолил	Н	3	3	1	0
СН	S	н	Н	н	СН₃	5.6-дихидро КС и-1,3,три-	Н	3	3	1	0

азин-2-ил

Таблица 16

Съединения с формула I (виж формулите в Приложение I), където η - 0, р = 0, q = 0, R4 = Н и другите заместители имат следните значения:

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7	m	r t	U
СН	S	н	н	н	сн₃	фенил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенилН	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	З-пиперидинометилфенил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	2-тиазолил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	2-имидазолил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	1 - метил-2-имидазол ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	2	2 1	2

- 42Продължение на Таблица 16

X	Υ	R1	R2	R3	R5	R6	R7	ΠΠ	г t	U
СН	S	н	н	н	СН₃	тетразол-5-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	1 - метилтетразол-5-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	1 -(2-ди метил ами ноетил)- тетразол-5-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	1 -(2-хидроксиетил)тетра- зол-5-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз 5	-метил-1,3,4-тиадиазол-2-	ил Н		2 2	1 2
СН	S	н	н	н	СНз	2-пиридинил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	4-пиридинил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	2-пиримидинил	Н	2	2 1	2
СН	S	н	н	н	СНз	2-бензимидазолил	Н	2	2 1	2

Таблица

Съединения където η = 0, р = формула I (виж формулите в Приложение I),

0, q = 0, R4 = Η и другите заместители имат следните значения:

X Y	R1	R2	R3	R5	R6	R1
СН S	Н	Н	Н	сн₃	фенил	Н
СН S	Н	Н	Н	СНз	З-диметиламинометилфенилН
СН S	Н	Н	Н	сн₃	3-пиперидинометилфенил	Н
СН S	Н	Н	Н	СНз	2-тиазолил	н
СН S	Н	Н	Н	СНз	4,5-диметил-2-тиазолил	н
СН S	Н	Н	Н	СНз	2-имидазолил	н

- 0

- 0 m r ΐ

- 43 Продължение на Таблица 17

X	Y R1	R2	R3	R5	R6	R7 m г	t и
СН	S	н	н	н	СН₃	1-метил-2-имидазолил	Η	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	СН₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-	ил Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-	ил Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	СН₃	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	СН₃	1 - (2-диметиламиноетил)- тетразол-5-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	1 -(2-хидроксиетил)тетра· зол-5-ил	- Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2	-ил Н	3	-	0 3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	4-пиридинил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-пиримидинил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-бензимидазолил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	5-н итро и м и дазо л-1 - ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-метил-5-нитроимидазол-	1-ил Н	3	- I	0 3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-фуранил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	2-тиенил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	5-хлортиофен-2-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	5-(2-д и метил аминометил )фуран-2-ил	Н	3 -	0	3
СН	S	н	н	н	сн₃	5-метил-фуран-2-ил	Н	3 -	0	3

- 44 Таблица 18

X	Y	R1	R2	R3 R5	R6	R7 m г t и
N	S	н	н	н	сн₃	фенил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	3-диметиламинометилфенилН	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	З-пиперидинометилфенил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	2-тиазолил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	2-имидазолил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	СН₃	1-метил-2-имидазолил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1-метилтетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	СН₃	1 -(2-диметиламиноетил)тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1 -(2-хидроксиетил)тетразол-5-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	СН₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	сн₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	СН₃ 5	-метил-1,3,4-тиадиазол-2-иг	ι Н	3	I	0 1
N	S	н	н	н	сн₃	2-пиридинил	Н	3 -	0	1
N	S	н	н	н	СН₃	4-пиридинил	н	3 -	0	1

- 45'

Продължение на Таблица 18

X	Y	R1	R2	R3	R5	R6	R7 m	r t U
N	S	Н	Н	Н	СНз	2-пиримидинил	Н	3	- 0	1
N	S	Н	Н	Н	СНз	2-бензимидазолил	Н	3	- 0	1
N	S	Н	Н	н	СНз	2-фуранил	Н	3	- 0	1
N	S	Н	Н	н	СНз	2-тиенил	Н	3	- 0	1
N	S	н	Н	н	СНз	5-хлортиофен-2-ил	Н	3	- 0	1
N	S	н	Н	н	СНз	5-(2-диметиламино- метил)фуран-2-ил	Н	3	- 0	1
N	S	н	Н	н	СНз	5-метил-фуран-2-ил	Н	3	- 0	1

Таблица 19

X Y R1 R2R3 R5 R6 R7 m r t и

сн	so₂	H	HH	CH₃	фенил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	CH₃	3-диметиламинометилфенилН	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	CH₃	З-пиперидинометилфенил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	CH₃	2-тиазолил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	CH₃	4,5-диметил-2-тиазолил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	СНз	2-имидазолил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	СНз	1-метил-2-имидазолил	Н	2	2 1	I 2
сн	so₂	H	HH	СНз	1,2,3-триазол-4-ил	Н	2	2 1	I 2

46Продължение на Таблица 19

X	Y R1	R2R3	R5	R6	R7	m	r t	U
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 - метил-1,2,3-триазол-4-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,2,4-триазол-З-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	4-метил-1,2,4-триазол-З-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	тетразол-5-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 -метилтетразол-5-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1-(2-диметиламиноетил)- тетразол-5-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1 -(2-хидроксиетил)тетразол-5-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,2,3-тиадиазол-4-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	1,3,4-тиадиазол-2-ил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	5-метил-1,3,4-тиадиазол-2-ил	ι Н		2	2	1 2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-пиридинил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	4-пиридинил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-пиримидинил	Н	2	2	1	2
СН	so₂	H	HH	CH₃	2-бензимидазолил	Н	2	2	1	2

както и солите на посочените в горните Таблици съединения.

Друг обект на изобретението е метод за получаване на съединенията с формула I и на техните соли.

Методът се състои в това, че

а) Меркаптобензимидазоли с формула II (виж формулите в Приложение I), където X, R1, R2, R3 и R4 имат посочените по-горе значения, взаимодействат с пиколинови производни с формула III (виж формулите в Приложение I), където R5, R6, R7, Y, m, р, q, t и и

- 47 имат посочените по-горе значения и А означава напускаща група, или

b) Съединения с формула IV (виж формулите в Приложение I), където X, R1, R2, R3, R4, R5, R7, m, г и t имат посочените по-горе значения и п, р и q означават числото 0, и А е напускаща група взаимодействат със съединения с формула R6-C_uH2(j-YH ( където Y = S, Ο, NH или N-C-|.д-алкил), или

c) Съединения с формула V (виж формулите в Приложение II), където X, R1, R2, R3, R4, R5, R7 и η имат посочените по-горе значения и Hal означава халогенен атом, взаимодействат с тиолен с формула VI (виж формулите в Приложение II), където R6, Y, m, q, г, t и и имат посочените по-горе значения, или

d) Бензимидазоли с формула VII (виж формулите в Приложение II), където R1, R2, R3, R4 и X имат посочените ло-горе значения и А означава подходяща напускаща група, взаимодействат с пиридини с формула VIII (виж формулите в Приложение II), където R5, R6, R7, Y, т, р, q, г, t и и имат посочените по-горе значения и (в случай, че съединенията с формула I, в които η = 1, съответно, р = 1 и/или q = 1 или 2 и/или Y=SO, съответно SO2 са желаните крайни продукти), получените съединения, в които η = 0, съответно, р = 0 и/или q = 0 и/или Y=S, допълнително се окисляват, и/или при желание получените продукти се превращат в соли, и/или получените соли при желание се превръщат след това в свободните съединения.

В описаните по-горе взаимодействия изходните съединения могат да се използват под формата на свободни съединения или в даден случай под формата на техни соли.

Подходящи напускащи групи са напр. халогенни атоми, поспециално хлор или активирани чрез естерифициране хидроксилни групи (напр. с р-толуенсулфонова киселина).

- 48Взаимодействието на съединения с формула II със съединения с формула III протича в подходящи, за предпочитане полярни амфипротни или апротни разтворители (като метанол, етанол, изопропанол, диметилсулфоксид, ацетон, диметилформамид или ацетонитрил) при прибавяне или при отстраняване на вода. То се провежда например в присъствие на протонен акцептор. Като такъв е подходящо използването на алкалометален хидроксид, като натриев хидроксид, алкалометален карбонат, като калиев карбонат, или третичен амин, като пиридин, триетиламин или етилдиизопропиламин. Алтернативно, взаимодействието може да се проведе в отсъствие на протонен акцептор, при което, според вида на изходните продукти в даден случай първоначално се отделят присъединителни с киселина соли в особено чиста форма. Реакционните температури са в границите от 0 до 150°С, при което в присъствие на протонен акцептор реакционните температури Са обичайно между 20 и 80°С, а в отсъствие на протонен акцептор са в граници между 60 и 120°С, като предпочитаната температура е температурата на кипене на използвания разтворител. Времето на протичане на взаимодействието е между 0.5 и 30 часа.

Взаимодействието на съединенията с формула IV със съединения с формула R6-C_uH2u-YH протича по подобен на взаимодействието на съединенията с формула II със съединения с формула III начин.

Взаимодействието на съединения с формула V с тиолен с формула VI протича по познат на специалистите в тази област начин, аналогично на начина^по който се получават сулфиди от тиоли и халогенирани ароматни съединения. Халогенният атом Hal е за предпочитане хлорен атом.

Взаимодействието на съединенията с формула VII със съединения с формула VIII протича по аналогичен начин на

- 49 взаимодействието на съединенията с формула II със съединения с формула III.

Окислението на сулфиди до сулфоксиди, съответно до сулфони се провежда при условията, които са известни на специалистите за провеждане на тези процеси (виж напр. J. Drabowicz и М. Mikolajczyk, Organic preparations and procedures int. 14(1-2), 45-89 (1982) или E. Block и S. Patai, The Chemistry of Functional Groups, Supplement E. Part 1, стр. 539-608, John Wiley and Sons (Interscience Publication), 1980]. Като окислително средство за окисление на сулфиди до сулфоксиди, съответно до сулфони, се използват обичайно използваните за тази цел реагенти, особено пероксикиселини, като пероксиоцетна киселина, трифлуорпероксиоцетна киселина, 3,5-динитропероксибензоена киселина, пероксималеинова киселина, магнезиев монопероксифталат или за предпочитане m-хлорпероксибензоена киселина.

Реакционната температура е (в зависимост от реактивоспособността на окислителното средство и степента на разреждане) в границите от -70°С и температурата на кипене на разтворителите, за предпочитане, между -30 и +20°С. Като изгодно се е оказало също провеждане на окислението с халогени, съответно с хипохалогенити (напр. с воден разтвор на натриев хипохлорит)_;при което температурите за провеждане на окислението са целесъобразно в .граници между 0 и 50°С. Реакцията се провежда целесъобразно в инертен разтворител, напр. в ароматен или хлориран въглеводород, като бензен, толуен, дихлорметан или хлороформ, за предпочитане в естери или етери, като етилов естер на оцетната киселина, пропилов естер на оцетната киселина или диоксан, както и в алкохоли, за предпочитане изопропанол.

Сулфоксидите, съгласно изобретението са оптически активни съединения. В зависимост от вида на заместителите може да има и

- 50други хирални центрове в молекулата. Изобретението обхваща при това както енантиомерите и диастереомерите, така и техните смеси и рацемати. Енантиомерите могат да бъдат отделени по познатите начини (напр. чрез получаване и разделяне на съответни диастереомерни съединения), което може да се види напр. от WO92/08716.

Съединенията с формула II са известни, напр. от WO86/02646, ЕР 134 400 или ЕР 127 763. Съединенията с формула III, където р = 0, съответно q = 0 могат например да се получат както е описано в дадените по-долу примери.

За получаване на съединения с формула III, в които р = 1, съответно q = 1 или 2, Y = SO или SO₂ θ подходящо съответните 2хидроксиметил-4-меркапто-заместени пиридини да се окислят напр. с m-хлорпероксибензоена киселина и след това да се хлорират, примерно с тионилхлорид. При взаимодействие с 2 меркаптобензимидазоли се получават съединения с формула I, в която р = 1, q = 1 или 2, Y = SO или SO₂.

В зависимост от вида на заместителите R6, сулфоксидите, съответно сулфоните се получават също чрез окисление до получаване на сулфоксиди, при които η = 1. Между впрочем някои сулфиди, съответно сулфоксиди или сулфони могат да се получат чрез подбор на подходящи използване на селективно

Необходимите изходни изходни съединения, съответно чрез действащи окислителни средства.

продукти за получаване на съединеполучат напр. от съответните халоген-заместени съединения, аналогично на метода, описан в J.

Med. Chem. 14 (1971), стр. 349.

Съединенията с формули V,

VI, VII и VIII са също известни или могат да се получат по аналогия на сами по себе си познати методи от известни изходни съединения. Така напр. съединения с

- 51 формула V се получават от съединения с формула II при взаимодействие със съответстващите на съединенията с формула III 4халогенпиридини.

Следващите примери поясняват по-подробно изобретението, без да го ограничават. Други съединения, съгласно изобретението и изходните продукти за тяхното получаване могат да бъдат получени по аналогичен на описания в примерите начин.

Примери за изпълнение на изобретението

Получаване на крайни продукти

Пример 1. 2-{[[3-Метил-4-[(2-фенокси)етилтио]-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

2-{[[4-(2-Хлоретилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Нбензимидазол (10 mMol) се бъркат с фенол (20 mMol) и калиев карбонат (60 mMol) в продължение на 24 часа при 100°С в ацетонитрил (25 ml). След филтриране филтратът се изпарява и остатъкът се разтваря в дихлорметан, промива се с 0.1 N разтвор на натриева основа, суши се над магнезиев сулфат, концентрира се чрез изпаряване и се хроматографира през силикагел (ЕЕ/метанол).

От чистите фракции се получава след кристализация из диизопропилетер съединението, посочено в заглавието във вид на безцветни кристали, с т.т. 72-73°С. Добив: 64 % от теоретичния.

Пример 2. 2-{[[3-Метил-4-[(4-фенокси)бутилтио]-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

По начина₇описан в Пример 1, при взаимодействие на 2-{[[4(4-хлорбутилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол с фенол се получава съединението, посочено в заглавието с т.т. 122-123°С. Добив: 69 % от теоретичния.

Пример 3. 2-{[[3-Метил-4-[5-(4-метилфенил)-1,4-дитиапент-1ил ]-2-пириди нил] мети л]тио}-1 Н-бензимидазол

- 52 По начина^описан в Пример 1, при взаимодействие на 2-{[[4(2-хлоретилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-6ензимидазол с 4-метил-бензилмеркаптан след прекристализация из метанол/толуен се получава съединението, посочено в заглавието с т.т. 129130°С. Добив: 55 % от теоретичния.

Пример 4. 2-{[[4-[3-Диметилдитиокарбамоил-пропилтио]-3м етил -2-пиридинил]м етил ]ти о } -1 Н-бензимидазол

По начина_?описан в Пример 5, при взаимодействие на 2-{[[4(3-хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1Нбензимидазол в етанол без добавяне на вода с натриева сол на диметилкарбамидна киселина се получава съединението, посочено в заглавието във вид на безцветни кристали с т.т. 115-117°С. Добив: 94 % от теоретичния.

Пример 5. 2-{[[4-[(6-Фуран-2-ил)-1,5-дитиахекс-1-ил]-3-метил2-пи ри дини л]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Нбензимидазол (3 mMol) взаимодейства с 2-фурилметилтиол (3.6 mMol) и 1N натриева основа (4 ml) в етанол (20 ml) при загряване до кипене под обратен хладник и разбъркване в продължение на 20 часа. След изпаряване на етанола във вакуум се добавя 20 ml вода и сместа се екстрахира трикратно с по 10 ml етилацетат. Обединените органични фази се подлагат на изпаряване и остатъкът се хроматографира (ЕЕ/метанол/триетиламин). След кристализация из дихлорметан/диизопропилетер се получава съединението, посочено в заглавието във вид на бежов прах; т.т. 113-116°С. Добив: 69 % от теоретичния.

Пример 6. 2-{[[4-[6-(2-Диметиламинофуран-5-ил)-1,5-дитиахекс1 -ил]-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазолтрихидрохлорид

- 53 По начина^описан в Пример 5, при взаимодействие с 5диметиламинометил-2-фурилметилтиол се получава съединението, посочено в заглавието във вид на масло като свободна база. При пропускане на газообразен хлороводород, из ацетон се получава съединението, посочено в заглавието под формата на хидрохлорид, . Т.т. 11 2°С (разлагане).

Пример 7. 2-{[[3-Метил-4-[7-(5-метил-тиазол-4-ил)-1,5дитиахепт-1 -ил]-2-лиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол трихидрохлорид

По начина,описан в Пример 5, при взаимодействие с 2-(5метил-4-тиазолил)етилтиол се получава съединението, посочено в заглавието, чрез утаяване с концентрирана солна киселина в ацетон. Т.т.

159-162°С. Добив: 83 % от теоретичния.

Пример 8 2-{[[3-Метил-4-[6-(2-гуанидино-тиазол-4-ил)-1,5 дитиахекс-1 -ил]-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол трихидрохлорид

По начина^описан в Пример 5, при взаимодействие с 2гуанидино-тиазол-4-метилтиол се получава съединението, посочено в заглавието, след утаяване в ацетон с етерна солна киселина, до получаване на безцветен силно хигроскопичен прах;. Добив: 29 % от теоретичния. Т.т. 185°С (разлагане).

Пример 9 2-{[[3-Метил-4-[5-(1 Н-бензимидазол-2-ил)-1,5дитиапент-1 -ил]-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Нбензимидазол (1 mMol), 2-меркапто-1 Н-бензимидазол (1.05 mMol) и 1N разтвор на натриева основа (3 ml) в 10 ml етанол се бъркат в продължение на 20 часа при 60°С и след това се добавя 10 ml вода. Реакционната смес се охлажда, твърдата утайка се отделя чрез филтриране, промива се с етанол/вода в съотношение 1:1 и се суши във вакуум при 50°С. Получава се съединението, посочено

- 54в заглавието във вид на сив прах; Т.т. 85-87°С. Добив: 83 % от теоретичния.

Пример 10. 2-{[[-4-[(5-Бензотиазол-2-ил)-1,5-дитиапент-1-ил]-

3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

Като се работи по начина, описан в Пример 9, при взаимодействие с 2-меркапто-бензтиазол се получава съединението, посочено в заглавието; Т.т. 126-1 28°С; Добив 85 % от теоретичния.

Пример 11. 2-{[[-4-[(5-Бензоксазол-2-ил)-1,5-дитиапент-1-ил]-

3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1Н-бензимидазол

Като се работи по начина, описан в Пример 9, при взаимодействие с 2-меркапто-бензоксазол се получава съединението, посочено в заглавието; Т.т. 73-76°С; Добив 72 % от теоретичния.

Пример 12. Натриев 2-{[5-[2-[1 Н-бензимидазол-2-ил-тиометил]3-метил-4-пиридинил]-1,5-дитиапент-1 - ил }-пиридин-3-карбоксилат

2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-ТНбензимидазол, метилестер на 2-меркаптоникотиновата киселина (1.2 еквивалента) и калциев карбонат (5 еквивалента) се нагряват в метанол при кипене под обратен хладник в продължение на 20 часа. След охлаждане сместа се филтрира, изпарява се до сухо, разтваря се с вода, екстрахира се с дихлорметан и остатъчният дихлорметан се отдестилира от водната фаза. От водната фаза се отделя утайка, която се филтрира, промива се с вода и се суши. Получава се съединението, посочено в заглавието; Т.т. 1 29-131 °C; Добив 47 % от теоретичния.

Пример 13. 2-{[[-4-[3-(2-Карбоксифенилтио)пропилтио]-3метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

Като се работи по начина^описан в Пример 12, при взаимодействие с 2-меркапто-бензоена киселина, след прибавяне на воден разтвор на солна киселина като водна фаза се получава

- 55 съединението, посочено е заглавието във вид на бежово твърдо вещество; Т.т. 142°С (разпадане); Добив 57 % от теоретичния.

Пример 14. 2-{[[3-Метил-4-[3-(пиридин-4-ил-тио)пропилтио]-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-имидазо-[4,5-Ь)-пиридин

2-{[[4- (3-Хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио} -1 Нимидазо-[2,3-Ь]-пиридин се загрява с 4-меркаптопиридин (1.3 еквивалента) и разтвор на натриева основа (2 еквивалента) в смес 2:1 от етанол/вода в продължение на 24 часа. Реакционната смес се разрежда с вода и се оставя да се охлади. Утаеното твърдо вещество се филтрира на нуч-филтър и се суши. Получава се съединението, посочено е заглавието; Т.т. 69-72°С; Добив 39 % от теоретичния.

Пример 15. 2-{[[3-Метил-4-[3-(1-метил-тетразол-5-илтио) пропил тио]-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-имидазо-[4,5-Ь]пиридин

Работи се по начина, описан в Пример 14, като се използва

1- метил-2-меркаптотетразол, до получаване на съединението, посочено в заглавието; Т.т. 56°С (разлагане); Добив 78 % от теоретичния.

Пример 16. 2-{[[3-Метил-4-[3-(пиримидин-2-ил-тио)пропилтио]-

2- пиридинил]метил]тио}-1 Н-имидазо-[4,5-Ь]-пиридин

Работи се по начина, описан в Пример 14, като се използва 2-меркаптопиримидин, до получаване на съединението, посочено в заглавието; Т.т. 136°С (разлагане); Добив 90 % от теоретичния.

Пример 17. 2-{[[4-[3-(1-(2-Диметиламиноетил)-тетразол-5-ил)тио)пропилтио]-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-имидазо-[4,5-Ь]пиридин-трихидрохлорид

Работи се по начина, описан в Пример 14, като се използва 1-[(2-диметиламино)-етил]-5-меркаптотетразол, до получаване на свободната база на посоченото в заглавието съединение, във вид

- 56 на масло. След прибавяне на концентрирана солна киселина в ацетон се изолира хидрохлорид, който представлява съединението, посочено в заглавието във вид на безцветно твърдо вещество. Т.т. 81-83°С; Добив 39 % от теоретичния.

Пример 18. 2-{[[4-[5-(М-циан-М’-метиламидино)-1,5-дитиапент1 -ил]-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

Като се работи по аналогия на описания в Пример 5 начин, при взаимодействие с ГМ-циан-ЬГ-метил-изотиокарбамид-натриева сол в изопропанол и след прибавяне на вода към реакционната смес директно се получава съединението, посочено в заглавието във вид на светло-жълто твърдо вещество. Т.т. 136-138°С; Добив 79 % от теоретичния.

Пример 19. 2-{4-[3-(5-хлор-тиофен-2-илметилтио)пропилтио]-3метил-пиридин-2-ил-метилтио}-1 Н-бензимидазол

364 mg (1 mmol) 2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол, 340 mg (1.4 mmol) 5-хлор2-тиофен-2-илметил-изотиурониев хлорид и 1.8 ml (3.5 mmol) 2N разтвор на натриева основа се нагряват при кипене под обратен хладник в 10 ml етанол, в продължение на 3 часа. Сместа се разрежда с вода и метанолът се отдестилира. Остатъкът се екстрахира трикратно с дихлорметан. Обединените органични фази се промиват с вода и се сушат над магнезиев, сулфат, филтрират се и се подлагат на изпаряване. Остатъкът се хроматографира през колона със силикагел, с елуент етилацетат/концентриран амоняк в съотношение 99/1. Съединението, посочено в заглавието^ кристализира из диизопропилетер при търкане по стените на съда. Т.т. 74-77°С. Добив 240 mg (49 % от теоретичния).

Пример 20. 2-(3-Метил-4-{3-[2-(2-метил-5-нитро-имидазол-1 ил)етилтио]-пропилтио}-пиридин-2-илметилтио)-1 Н-бензимидазолтрихидрохлорид • 57 -

4.3 g (12 mmol) 2-[2-(2-Метил-5-нитро-имидазол-1-ил)етил]изотиурониев йодид се разтваря в 80 ml етанол. Добавя се 0.96 g (24 mmol) натриев борхидрид. След като престане отделянето на газ се прибавя 2.9 g (8 mmol) 2-{[[4-(3-хлорпропилтио)-3-метил-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол. Реакционната смес се оставя при разбъркване в продължение на 8 часа при стайна температура. След приключване на взаимодействието реакционната смес се подкислява, за да се разложи остатъчния натриев борхидрид. Сместа се разрежда с вода, етанолът се дестилира и pH на средата се нагласява до стойност около 11. Екстрахира се трикратно с дихлорметан. Обединените органични слоеве се промиват с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и се изпаряват. Остатъкът се хроматографира през силикагел, с елуент етилацетат/метанол/конц. амоняк = 89/10/1. Суровият продукт се разтваря в изопропанол и се подкислява с концентрирана солна киселина. Сместа се изпарява до сухо. Съединението, посочено в заглавието.кристализира из ацетон при търкане по стените на съда. Т.т. 144-1 49^сС. Добив 1.6 g (32 % от теоретичния).

Пример 21. 2-(3-Метил-4-{3-[3-(2-метил-5-нитро-имидазол-1ил)пропилтио]-пропилтио}-пиридин-2-илметилтио)-1 Нбензимидазол-дихидрохлорид

Работи се аналогично на начина, описан в Пример 20^и при взаимодействие на 2-[3-(2-метил-5-нитро-имидазол-1-ил)пропил]изотиурониев хлорид се получава съединението, посочено в заглавието. Т.т. 118°С (разлагане). Добив 13 % от теоретичния.

Пример 22. 2-(3-Метил-4-{2-[2-(2-метил-5-нитро-имидазол-1ил)етилтио]етилтио}-пиридин-2-илметилтио)-1 Н-бензимидазол

Работи се аналогично на метода, описан в Пример 19.и.при взаимодействие на 2-{[[4-(2-хлоретилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол с 2-[2-(2-Метил-5-нитро-имидазол-1 -58 ил)етил]-изотиурониев йодид се получава съединението, посочено в заглавието. Т.т. 142-145°С. Добив 33 % от теоретичния.

Пример 23. 2-(3-Метил-4-{4-[2-(2-метил-5-нитро-имидазол-1 ил)етилтио]бутилтио}-пиридин-2-илметилтио)-1 Н-бензимидазол

2.5 g (6 mmol) 2-Хлорметил-3-метил-4-{4-[2-(2-метил-5-нитроимидазол-1-ил)етилтио]бутилтио}пиридин и 0.9 g (6 mmol) 2-меркаптобензимидазол се нагряват при кипене под обратен хладник в 25 ml изопропанол. След това сместа се охлажда в ледена баня и получената утайка се филтрира на нуч-филтър. Твърдото вещество се разтваря във вода и се добавя наситен разтвор на натриев бикарбонат. Екстрахира се с дихлорметан. Органичната фаза се. промива с вода, суши се над магнезиев сулфат, филтрира се и се концентрира чрез изпаряване. Съединението, посочено в заглавието.кристализира след прибавяне на малко метанол и разбъркване. Т.т. 160-162°С. Добив 0.62 g (20 % от теоретичния).

Пример 24. 2-(3-Метил-4-{3-[2-(2-метил-5-нитро-имидазол-1 ил)етилтио]-пропилтио}-пиридин-2-илметилтио)-1 Н-имидазо[4,5-Ь]пиридин

2.68 g (7.5 mmol) 2-[2-(2-Метил-5-нитро-имидазол-1-ил)етил]изотиурониев йодид се разтваря в 30 ml етанол. Добавя се 0.57 g (15 mmol) натриев борхидрид. След като престане отделянето на газ_;се прибавя 1.82 g (5 mmol) 2-{[[4-(3-хлорпропилтио)-3-метил-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-имидазо[4,5-Ь]пиридин. Реакционната смес се кипи под обратен хладник в продължение на 10 часа. След приключване на взаимодействието реакционната смес се подкислява, за да се разложи остатъчният натриев борхидрид. Сместа се разрежда с вода, етанолът се дестилира и pH на средата се нагласява до стойност около 11. Екстрахира се трикратно с дихлорметан. Обединените органични слоеве се промиват с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и

-59 се изпаряват. Остатъкът се хроматографира през силикагел, с елуент етилацетат/метанол/конц. амоняк = 75/20/5. Суровият продукт се разтваря в изопропанол и се подкислява с концентрирана солна киселина. Сместа се изпарява до сухо. Съединението, посочено в заглавието? кристализира из ацетон при търкане по стените на съда. Т.т. 75^СС (с разлагане). Добив 0.81 g (28 % от теоретичния).

Получаване на изходни съединения

Пример А1. 2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

Към разтвор на 2-меркапто-1 Н-бензимидазол (1.5 g/10 mMoi) в 40 ml етанол и 21 ml 1N натриева основа се прикапва един еквивалент2-хлорметил-4-(3-хлорпропилтио)-3-метилпиридинхидрохлорид (разтворен = 10 ml вода) при 40°С в продължение на 20 минути. След това сместа се бърка в продължение на 2 - 3 часа при 50-60°С и още 3 - 4 часа при стайна температура. Етанолът се дестилира на ротационен изпарител (1 кРа/40°С), сместа се екстрахира трикратно с по 20 ml дихлорметан, промива се с 0.1N натриева основа, суши се над калиев карбонат и се изпарява във вакуум до сухо. За да се пречисти, суровият продукт се хроматографира през силикагел дихлорметан/метанол - от 20:1 до 3:1), обединените чисти фракции се изпаряват във вакуум и се довеждат до кристализация из дихлорметан/диизопропилетер. Накрая продуктът се прекристализира из метанол/толуен. Получава се добив от 2.67 g (74 %) от съединението, посочено в заглавието във вид на безцветно твърдо вещество с т.т. 112-114°С.

Пример А2. 2-Хлорметил-4-(3-хлорпропилтио)-3-метилпиридинхидрохлорид

a) 2,3-Диметил-4-(3-хидроксипропилтио)пиридин-Н-оксид

Към 50 ml сух N-метилпиролидон (NMP) се прибавя на порции g (60 %-ен) NaH, сместа се бърка 15 минути и след това в продължение на 20 минути се добавя на дози 9.5 g (0.11 Mol) 3хидрокси-пропилмеркаптан. Реакционната смес отново се бърка в продължение на 30 минути, до спиране на отделянето на газ. След това се прикапва разтвор от 14.4 g (0.1 Mol) 4-хлор-2,3диметилпиридин-1\1-оксид в 100 ml N-метилпиролидон, реакционната смес се бърка в продължение на 1 час при стайна температура, след това 1 час при 70°С и накрая още 1 час при 100°С.

След приключване на взаимодействието, сместа се оставя да се охлади, разрежда се с 500 ml вода и се екстрахира 4 пъти с по 300 ml дихлорметан. Обединените органични фази се промиват с вода, сушат се над магнезиев сулфат, изпаряват се и продуктът кристализира из толуен. След прекристализация из метанол/толуен се получава съединението, посочено в заглавието във вид на бежово твърдо вещество с т.т. 106-107°С (сублимира). Добив: 68 % от теоретичния.

b) 2-Хидроксиметил-4-(3-хидроксипропилтио)-3-метилпиридин Полученото в етап а) жълто масло се разтваря в 100 ml анхидрид на оцетната киселина и се бърка в продължение на 2 часа при 100°С. След концентриране на сместа чрез изпаряване във вакуум се получава кафяв, маслен остатък, който се дестилира в апарат за дестилация с топковиден хладник и без допълнително пречистване се използва в следващия етап.

Масленият дестилат се нагрява в 100 ml 2N натриева основа и 100 ml изопропанол ори разбъркване и кипене под обратен хладник в продължение на 2 часа, след което изопропанолът се отдестилира, остатъкът се екстрахира трикратно с по 100 ml дихлорметан, обединените органични фази се промиват с вода и се

- 61 сушат над калиев карбонат, след което се изпаряват във вакуум. Получава се 5.0 g 2-хидроксиметил-4-(3-хидроксипропилтио)-3метилпиридин, който се използва без допълнително пречистване. Из изопропанол с концентрирана солна киселина се получава монохидрохлорид на съединението, посочено в заглавието. Т.т. 188-190°С (с разлагане).

с) 2-Хлорметил-4 -(З-хлорпропилтио)-З-метил пиридинхидрохлорид

5.0 g от маслото, получено в етап Ь).се разтваря в дихлорметан (100 ml). Към разтвора се прибавя на капки 4 еквивалента тионилхлорид и се бърка в продължение на 20 часа при стайна температура. След напълно изпаряване се получава 4.5 g от продукта, като маслен постепенно кристализиращ остатък. След кристализация из изопропанол/диизопропилетер се получава съединението, посочено в заглавието, във вид на безцветно твърдо вещество. Т.т. 142-144°С (разлагане).

Пример В1. 2-{[[4-(2-Хлоретилтио)-3-метил-2-пиридинил]метил]тио}-1 Н-бензимидазол

По начина, описан в пример А1, при взаимодействие на 2меркапто-1 Н-бензимидазол с 4-(2-хлоретилтио)-2-хлорметил-3метилпиридин-хидрохлорид и натриева основа след кристализация из етилацетат се получава съединението, посочено в заглавието във вид на безцветно твърдо вещество с т.т. 178-180°С.

Пример В2. 4-(2-Хлоретилтио)-2-хлорметил-3-метилпиридинхидрохлорид

а) 2,3-Диметил-4-(2-хидроксиетилтио)пиридин-М-оксид

По начина, описан в Пример А2.а).се получава при взаимодействие на 4-хлор-2,3-диметилпиридин-Ь1-оксид с 2меркаптоетанол и натриев хидрид съединението, посочено в

- 62 заглавието във вид на маслен остатък, което се използва в следващия етап без пречистване.

Ь) 4- (2-Хидро кс иетилтио)-2-хидро кси метил- 3-метил пиридин

Работи се по начина, описан действие на полученото в етап а) киселина и следващо осапунване получава съединението, посочено маслообразен остатък в Пример А2.Ь)_?при взаимомасло с анхидрид на оцетната с натриева основа, при което се в заглавието във вид на етап без който се използва в следващия допълнително пречистване.

с) 4-(2-Хлоретилтио)-2-хлорметил-3-метилпиридинхидрохлорид

Работи се по начина, описан в Пример А2.с)^при взаимодействие на полученото в етап Ь) масло с тионилхлорид, при което се получава съединението, посочено в заглавието във вид на маслообразен остатък, който се използва директно като разтвор в етанол за следващото взаимодействие с 2-меркаптобензимидазол.

Пример С. 3-Хлор-4-[Ь4-(2-хлоретил)-М-метиламино]-2хлорметилпиридин-хидрохлорид

a) З-Хл op-4-[N-(2-хидро кс πβτππ)-Ν-метил ами но]-2-хидро кс иметилпиридин

Смес от 3,4-дихлор-2-хидроксиметил пиридин (J. Med. Chem. 1989, 32, 1970) (2.5 g) в 2-метиламиноетанол (30 ml ) се нагрява в стоманен автоклав при 160°С в продължение на 2.5 часа, излишният амин се отстранява във висок вакуум и полученият остатък се хроматографира през силикагел (елуент дихлорметан/метанол = 95/5). Добив: 2.3 g във вид на жълтеникаво масло.

b) 3-Хлор-4-[М-(2-хлоретил)-М-метиламино]-2-хлорметилпиридин-хидрохлорид

Разтвор на 3-хлор-4-[1Ч-(2-хидроксиетил)-М-метиламино]-2хидрокси-метилпиридин (2.3 д) в дихлорметан (30 ml) се смесва

- 63 чрез прехапване при 0°С с разтвор на тионилхлорид (4 ml) в дихлорметан (20 ml). След това температурата се оставя да се повиши до 20°С (в продържение на 20 минути) и след това в продължение на 30 минути температурата се поддържа при 40⁵С. След отстраняване на разтворителя във вакуум полученият остатък се хроматографира през силикагел (елуент - смес от петролев етер/етилацетат = 7/3, която съдържа 1 ml NH3 х вода/L). Добив:

2.6 д.

Пример D1. 2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метокси-2п и ридил)метил]тио}-1 Н-бензимидазол-дихидрохло рид

2-Меркапто-1-Н-бензимидазол (10 д) и 2-хлорметил-4-(3хлорпропилтио)-3-метоксипиридин-хидрохлорид (1 еквивалент) се разбъркват в 150 ml изопропанол и 15 ml вода при 80°С в продължение на 5 часа, сместа се охлажда и утаеното твърдо вещество се отделя чрез филтриране и се прекристализира из изопропанол/вода. Получава се съединението, посочено в заглавието във вид на светлокафяв прахообразен продукт; Т.т. 11711 9°С; Добив 67 % от теоретичния.

Пример D2. 2-Хлорметил-4-(3-хлорпропилтио)-3-метоксипиридин-хидрохлорид

Работи се по начина, описан в Пример А2 а), Ь), с), като се използва 4-хлор-3-метокси-2-метилпиридин-М-оксид и съединението, посочено в заглавието се получава във вид на бавно кристализиращо масло, което се използва директно в следващия етап.

Пример Е1. 2-{[[4-(3-Хлорпропилтио)-3-метил-2-пиридил]метил]тио}-1 Н-имидазо-[4,5-Ь]-пиридин-дихидрохлорид

Работи се по начина, описан в Пример D1, при взаимодействие на 2-меркапто-1 Н-имидазо-[2,3-Ь]-пиридин с 2-хлорметил-4-(3хлорпропилтио)-3-метил-пиридин-хидрохлорид, до получаване на

- 64 съединението, посочено в заглавието във вид на безцветен прах; Т.т. 1 86-1 88°С. Добив 88 % от теоретичния.

Пример F. 2-Хлорметил-3-метил-4-{4-[2-(2-метил-5-нитроимидазол-1 - ил)етилтио]6утилтио)-пиридин

a) 2-Хидроксиметил-4 - (4-меркаптобутилтио)-3-метил-пиридин

4.2 g (145 mmol) Натриев хидрид (80 %-ен разтвор в парафин) се прибавя към 100 ml диметилформамид при охлаждане на ледена баня. На капки бавно се прибавя 35.5 g (290 mmol) 1,4-бутандитиол. След като спре отделянето на газ се прибавя на капки 15.3 g (97 mmol) 4-хлор-2-хидроксиметил-3-метил-пиридин в 20 ml диметилформамид. Реакционната смес се оставя в продължение на около 30 минути да се затопли до стайна температура и при тази температура се бърка в продължение на 12 часа. Сместа се разрежда с 800 ml ледена вода и се неутрализира с оцетна киселина. Екстрахира се трикратно с дихлорметан. Обединените органични фази се промиват 4 пъти с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и се подлагат на изпаряване. Суровият продукт се хроматографира през силикагел с елуент етилацетат/конц. амоняк = 99/1. Получава се съединението, посочено в заглавието във вид на жълт кристализат. Т.т. 58-63°С. Добив 13 g (55 % от теоретичния).

b) 2-Хидроксиметил-3-метил-4-{4-[2-(2-метил-5-нитроимидазол -1 -ил)етилтио]бутилтио}-пиридин

0.43 g (15 mmol) Натриев хидрид се прибавят към 25 ml диметилформамид при охлаждане на ледена баня. Прибавя се 3.33 g (13.7 mmol) 2-хидроксиметил-4-(4-меркаптобутилтио)-3-метилпиридин. След като спре отделянето на газ се прибавя на капки 2.62 g (13.7 mmol) 1 -(2-хлоретил)-2-метил-5-нитро-имидазол в 10 ml диметилформамид. Реакционната смес се бърка в продължение на 1 час при охлаждане на ледена баня. Сместа се разрежда с 200 ml

- 65 ледена вода и се неутрализира с оцетна киселина. Екстрахира се трикратно с дихлорметан. Обединените органични фази се промиват 4 пъти с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и се подлагат на изпаряване. Суровият продукт се хроматографира през силикагел с елуент етилацетат/метанол/конц. амоняк = 89/10/1. След изпаряване на разтворителя се получава съединението, посочено в заглавието във вид на жълт кристализат, който се обработва с диетилетер. Т.т. 86-87°С. Добив 4 g (75 % от теоретичния).

с) 2-Хлорметил-3-метил-4-{4-[2-(2-метил-5-нитро-имидазол-1ил)етилтио]бутилтио}-пиридин g (10 mmol) 2-Хидроксиметил-3-метил-4-{4-[2-(2-метил-5нитро-имидазол-1 -ил)етилтио]бутилтио)-пиридин се разтваря в 40 ml дихлорметан. При охлаждане на ледена баня се прекапва 1.56 g (13.11 mmol) тионилхлорид в 5 ml дихлорметан. Реакционната смес се бърка в продължение на 2 часа при 0°С. След това се изсипва върху 250 ml ледена вода и се неутрализира с наситен разтвор на натриев бикарбонат. Дихлорметановата фаза се отделя и водната фаза се екстрахира още един път с дихлорметан. Обединените органични фази се промиват с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и се подлагат на изпаряване. Получава се съединението, посочено в заглавието във вид на жълто масло, което се използва без допълнително пречистване. Добив 4.15 g (100 % от теоретичния).

Промишлена приложимост

Отличната активност на съединенията с формула I и на техните соли срещу бактерии от рода Хеликобактер (Helicobacter) позволява използването им в хуманната медицина като активни вещества за лечение на болести, които се причиняват от бактерии от рода Хеликобактер.

- 66 Друг обект на изобретението е метод за лечение на бозайници, по-специално на хора, които страдат от заболявания, причинени от бактерии от рода Хеликобактер. Този метод се характеризира с това, че на болния индивид се прилага терапевтично активно и фармакологично поносимо количество от едно или повече съединения с формула I и/или техни фармакологично приемливи соли.

Предмет на изобретението са също така съединенията с формула I и техните фармакологично поносими соли за използване при лечение на болести, причинени от бактерии от рода Хеликобактер.

Също така изобретението се отнася и до използване на съединения с формула I и на техните фармакологично приемливи соли за получаване на лекарствени средства за лечение на заболявания, причинени от бактерии от рода Хеликобактер.

Друг предмет на изобретението са лекарствени средства за борба с бактерии от рода Хеликобактер, които съдържат едно или повече съединения с обща формула I и/или техни фармакологично приемливи соли.

От щамовете на рода Хеликобактер, срещу които съединенията с формула I са особено активни.,може да се спомене особено щам Helicobacter pylori.

Лекарствените средства се получават по познати за специалиста методи. Като лекарствено средство се използват фармакологично ефективни съединения с формула I и техните соли (като активни вещества) или самостоятелно.или за предпочитане в комбинация с фармацевтично подходящи помощни вещества, напр. под форма на таблети, дражета, капсули, емулсии, суспензии, гелове или разтвори, при което активното вещество е за предпочитане между 0.1 и 95 %.

- 67 Какви помощни вещества са подходящи за получаване на желаната форма за приложение е известно на специалистите в тази област. Освен разтворители, гелообразуватели, помощни средства за таблетиране и други носители на активното вещество могат да се използват напр. антиокислители, диспергиращи вещества, емулгатори, антипенители, подобряващи вкуса средства, консерванти, средства_?подобряващи разтворимостта, оцветители, промотори на пропускливостта и комплексообразуватели (напр. циклодекстрин).

Активните вещества могат да се приемат напр. парентерално (напр. интравенозно) или особено орално.

Обичайно за приложение в хуманната медицина дневната доза от активното вещество е около 0.2 до 50, за предпочитане от 1 до 30 mg/kg телесно тегло, в даден случай под формата на повече, за предпочитане от 2 до 6 отделни приема, за да се постигне желаният ефект.

Във връзка с това, като съществен аспект на изобретението трябва да се спомене, че съединенията с формула I, в които п означава числото 0, са ефективни за борба с бактериите от рода Хеликобактер в дози, които са по-ниски от дозите, които трябва да се прилагат за ефективно терапевтично третиране на заболявания, свързани с подтискане на повишена киселинна секреция на стомаха.

Съединенията с формула I, в която η е числото 1, притежават освен тяхната активност срещу бактерии от рода Хеликобектер . също така и една ярко подчертана активност за подтискане на повишена киселинна секреция на стомаха. Съответно тези съединения могат да се използват за лечение на такива заболявания, които се причиняват от повишена секреция на стомаха.

- 68 -

Съединенията съгласно изобретението могат да се използват също във фиксирани или в свободно избрани комбинации с неутрализиращи стомашната киселинност и/или понижаващи секрецията на стомашни киселини вещества и/или в комбинация с известните вещества, подходящи за борба с Helicobacter pylori.

Биологични изпитания

Съединенията с формула I се изпитват за определяне на тяхната ефективност срещу щама Helicobacter pylori по методиката, описана от Tomoyuki Iwahi et al. (Antimicrobial Agents and Chemotherapy, 1991, 490-496), при използване на arap Columbiaagar (Oxoid) и при провеждане на изпитанието в период на размножаване от 4 дни. Резултатите,получени за изследваните съединения, са дадени в следващата Таблица А, където са посочени стойностите на минималната инхибираща концентрация MIC 50 (посочените номера съответстват на номерата на Примерите в описанието по-горе).

Таблица А

Съединение No	MIC50 (gg/ml)
1	0.05
2	0.1
3	0.05
4	0.05
5	0.05
6	0.05
7	0.05
10	0.1
11	0.1
14	0.1

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ (I) в която

X означава СН или N.

Y означава S или 0.

RI, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означава С]_₄ алкил,

R6 означава моно- или ди-С1_₄ алкилкарбамоилов или -тиокарбамоилов остатък, N-C1.4 алкил-М'-цианамидинов остатък, или заместен чрез R8 или R9 цикличен или бицикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин, пиримидин. бензимидазол, имидазопиридин, бензтиазол и бензоксазол,

R7 означава водород,

R8 означава водород, Сι_₄ алкил, С1.4 алкокси, халоген, нитро, гуанидино, карбокси. С].₄ алкоксикарбонил или заместен чрез RIO Ci-4 алкил,

R9 означава водород или С1.4 алкил, R10 означава -N(R11)R12, където

RI 1 означава водород или Ci_₄ алкил и

R12 означава водород или С],₄ алкил, m означава число от 2 до 7, и означава число от 0 до 4,

- 70 и техни соли, при което от съединенията с формула (I) се изключват съединенията, при които Y означава S, когато X означава СН, и е 0 и R6 е заместен чрез R8 и R9 цикличен или бицикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин, пиримидин и бензимидазол.
2. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че X означава кислород.
3. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че X означава СН, Y означава S и и е число от 1 до 4.
4. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че Y означава S, и е числото 0 и R6 означава моно- или ди-С].₄ алкилкарбамоилов или -тиокарбамоилов остатък, N-С.д алкил-ЬГ-цианамидиноостатък или заместен чрез R8 и R9 цикличен остатък, който е избран от групата имидазопиридин, бензтиазол и бензоксазол.
5. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, в която

X означава СН или N,

Y означава S,

Rl, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означ-ава Ci_₄ алкил,

R6 означава ди-С).₄ алкилтиокарбамоилов остатък, N-С].4 алкил-КГ-цианамидиноостатък или заместен чрез R8 и R9 цикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин и пиримидин,

R7 означава водород,

-71 R8 означава водород, С].₄ алкил, нитро, гуанидино, карбокси, С]_4 алкоксикарбонил или заместен чрез RIO Cj.₄ алкил,

R9 означава водород или С_Ь4 алкил,

R10 означава -N(R11 )R12, където

RI 1 означава Сь₄ алкил и

R12 означава Ci_₄ алкил, m е число от 2 до 4, и е число от 0 до 3 и техни соли, при което от съединенията с формула (I) се изключват тези, в които X е СН, и е числото 0 и R6 означава заместен чрез R8 и R9 цикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин или пиримидин.
6. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, в която

X означава СН или N,

Y означава S,

RI, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означава Ci_₄ алкил,

R6 означава ди-С].₄ алкилтиокарбамоилов остатък, или заместен чрез R8 и R9 цикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин и пиримидин,

R7 означава водород,

R8 означава водород,нитро, или заместен чрез R10 Сь₄алкил,

R9 означава водород или Cj.₄ алкил,

R10 означава -N(R11)R12, където

- 72R11 означава Ci_₄ алкил и

R12 означава С]_₄ алкил, m е число от 2 или 3, и е число от 1 до 3 и техни соли.
7. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, в която

X означава СН или N,

Y означава S,

Rl, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означава Cj.₄ алкил,

R6 означава заместен чрез R8 и R9 цикличен остатък, избран от групата бензен, фуран, тиофен, тиазол, имидазол, тетразол, пиридин и пиримидин,

R7 означава водород,

R8 означава нитро,

R9 означава водород или Ci_₄ алкил, m е число от 2 или 3, и е число от 1 до 3 и техни соли.
8. Съединения с формула (I) съгласно претенция 1, в която

X означава СН или N,

Y означава S,

Rl, R2, R3 и R4 означават водород,

R5 означава Ci.₄ алкил,

R6 означава заместен чрез R8 и R9 имидазолов остатък,

R7 означава водород,

-73 R8 означава нитро.

R9 означава водород или С].₄ алкил, m е число от 2 или 3, и е число от 1 до 3 и техни соли.
9. 2-(3-Метил-4-(3-[2-(2-метил-5-нитроимидазол-1ил)етилтио]пропилтио)пиридин-2-илметилтио)-1 Н-бензимидазол и негови соли.
10. Лекарствено средство за борба с Helicobacter бактерии, характеризиращо се фова, че съдържа съединение с формула (I) съгласно претенция 1 и/или негова фармакологично поносима сол.