BG62141B1 - Концентрирани повърхностноактивни състави на водна основа - Google Patents

Abstract

Съставите са предназначени за химическата промишленост, по-специално за битовата химия при производството на перилни препарати. Използва се стабилизиращо средство, обхващащо хидрофилна полимерна верига, съставена от повече от четири хидрофилни мономерни групи и/или с маса, по-голяма от 300 атомни масови единици. Групите са свързани в единия си край с хидрофобна група, разтворима във въглеводороден разтвор, така че да се намали или спре флокулацията на системите, съдържащи лесно флокулиращо повърхностно активно средство и течна среда. Течната среда може да предизвика флокулация на повърхностноактивното средство, като в нея стабилизиращото средство може да съществува под формата на мицеларен разтвор при концентрация най-малко 1% от масата.

Description

Настоящето изобретение се отнася до концентрирани повърхностноактивни състави на водна основа, съдържащи високо ниво на повърхностноактивно средство и/или електролит, което нормално води до получаване или на продукт с нежелателно висок вискозитет, или на такъв, който разделя на две или повече фази на продължителност, или проявява признаци на излишна флокулация на повърхностноактивното средство.

Течните перилни детергенти имат много предимства в сранение с прахообразните, което води до приемането им като значителна пропорция на пазара за перилни детергенти. Нуждата да се преустанови използването на трудноразтворими съставки, като например натриев триполифосфат, или неразтворимите съставки, като например зеолит в изливаща се водна повърхностноактивна среда води до разработване на структурирани повърхностноактивни средства. Това са псевдопластични състави, при които градивният материал е повърхностноактивно средство или повърхностноактивна / водна лиотропна мезофаза.

Въвеждането на компактни прахове, съдържащи по-високи концентрации на активната съставка, отколкото традиционно използваните прахове, е придизвикателство към тенденцията за въвеждане на течни препарати. Изискванията на пазара са насочени към разработване на течни препарати с по-голяма концентрация, които да отговорят на това предизвикателство, и по-специално в създаването на концентрирани водни повърхностноактивни съста ви, съдържащи разтворени или суспендирани соли на съставния елемент. Добавянето на високо ниво на повърхностноактивната съставка и/или разтворен електролит стимулира флокулацията на структурираното повърхностноактивно средство, в резултат на което се получава висок вискозитет и/или неустойчивост.

Проблемът да се преустанови използването на водонеразтворими или слабо-разтворими пестициди в течна среда налага да се търсят нови подходи, за да се избегне използването на екологично-неприемливи разтворители. Такъв подход предлагат структурираните повърхностноактивни системи, флокулацията на системите, заедно с увеличаване на кристалното съдържание на суспендираните твърди вещества, обаче сериозно ограничава разработването на подходящи продукти.

Също така, трябва да се преустанови използването на багрила и пигменти, които са водо-неразтворими или слабо-разтворими в изливащи се течни концентрати, за да се избегне използването на финни прахове при приготвяне на багрилни вани, или когато се съставят печетарски мастила.

Опитите да се преустанови използването на багрила и пигменти в структурираните повърхностноактивни средства се възпрепятстват от тенденцията, повърхностноактивната структура да флокулира или да се разпада в присъствието на полиелектролити, който се прибавят най-често към пигментите преди раздробяването, и които действат, като средства за раздробяване.

При козметичните, тоалетните и фармацефтичните състави, също често се налага получаването на устойчиви суспензии от диспергирани твърди вещества или течности в изливаща се течна среда, която може да е необходимо да бъде високо концентрирана по отношение на електролита, повърхностноактивното вещество или и на двете, или да включва полиелектролит.

Използва се сондиран нефтен шлам за омасляване на сондажните корони и за пренасяне на скалните стружки от короната към повърхността. Оказва се, че структурираните поВърхностноактивни вещества осигуряват желаната реология и суспендираща способност на твърдото вещество. Подобни шлами е необходимо да допускат много високи концентрации на електролит, при проникване на сондажа в солен купол. Обикновено те съдържат тежки елементи, като например барит, калцит или хематит, които улесняват проникването на големи дълбочини. В последните етапи на сондирането, обаче, те често биват заменяни от течности за довършване, които съдържат тежки елементи, като например калциев хлорид или бромид. Тези разтворени електролити на алкалоземни метали са силно флокулиращи по отношение на повечето повърхностно-активни структури.

Способността да се концентрира течен детергент или други поВърхностноактивни системи се ограничаваше от склонността на повечето поВърхностноактивни вещества да образуват вискозни мезофази при концентрация над 30% маса, въз основа масата на водата и повърхностноактивното вещество. Мезофазите, или течните кристални фази, са фази , които показват степен на подреждане, по-малка от тази на твърдите вещества, но по-висока от тази на класическите течности, например подреждане в едно или две, но не във всичките три измерения.

До около 30%, много от повърхностноактивните вещества образуват мицеларни разтвори (Lj-фаза), при които повърхностноактивното вещество се диспергира във вода под формата на мицели, които са агрегати на молекулите на повърхностноактивното вещество и са прекалено малки, за да бъдат наблюдавани през оптически микроскоп.

Мицеларните разтвори приличат и в повечето случаи имат поведението на истинските разтвори. В около 30%, много детергентни повърхностноактивни вещества образуват М-фаза, която представлява течно, кристално вещество с хексагонална симетрия и най-често е стационарен восъкообразен материал. Подобни продукти не могат да бъдат изливани и очевидно не могат да се използват като течни детергенти. При по-високи концентрации, например над около 50% маса, обикновено над концентрация в размера на повече от 60% и по-малка от 80%, се образува по-нестационарна фаза, G-фаза.

G-фазите са ненютонови (вертикално разреждане), фази, които магат нормално да се изливат, но типичното за тях е, че имат вискозитет, течлива характеристика, непрозрачен, опалесциращ вид, което ги прави непривлекателни за потребителите и неподходящи за директно приложение, например като перилни детергенти. Първоначалните опити да се суспендират твърдите вещества в типичните G-фази бяха неуспешни, като се стимулираше получаването на продукти, които не могат да се изливат. При разредените, нестационарни G-фази, обаче беше отбелязано, че има относително широко d-фазово пространство, което им позволява да суспендират твърдите вещества, за да се образуват изливащи се суспензии.

При още по-висока концентрация, например над около 70 или 80%, повечето повърхностноактибни вещества образуват хидратиран твърд продукт. Някои, особено нейонните повърхностноактивни вещества, образуват течна фаза, съдържаща диспергирани капчици вода с големината на мицел (Е^-фаза). Става известно, че Ь2~фазите са неподходящи да се използват, като течни детергенти, защото не се деспергират лесно във вода, а по-скоро образуват гел. Те не могат да суспендират твърди вещества. Другите фази, които могат да се наблюдавшп обхващат вискозната, изотропна (V) фаза, която е стационарна и има стъклообразен вид.

Различните фази се разпознават, чрез комбинация от вид, реология, структура под поляризиран микроскоп, електронна микроскопия и дифракция на рентгенови лъчи или разсейване на неутрони.

Дефиниции

За следните термини може би се налага да се дадат разяснения и дефиниции по отношение на дискутираните в това описание различни фази. Оптично-изотропните повърхностноактивни фази не се стремят да завъртят равнината на поляризация на равниннополяризираната светлина. Ако капка от пробата се постави между две плочки от оптично-равнинния, поляризиран материал, чиито равнини на поляризация са под прав ъгъл, и светлината пада върху едната плочка, оптично-изотропните повърхностноактивни проби не изглеждат значително по-ярки от заобикалящите ги, когато се наблюдават през другата плочка. Оптично-анизотропните материали изглеждат значително по-ярки. Оптично-анизотропните мезофази обикновено показват характерни структури, когато се наблюдават през микроскоп между кръстосани поляризатори, докато оптично-изотропните фази обикновено показват тъмен континуум, основно без характерни особености.

Нютоновите течности имат вискозитет, който се запазва постоянен при различнине етапи на разрязване. За целта на това описание, за нютонови се смятат течности, ако вискозитета не се променя съществено при скорост на срязване до 1000 sec^_l.

Li-фазите са нестационарни, оптично-изотропни и типично нютонови течности, които не покозват никаква структура под поляризиращ микроскоп. Електронната микроскопия позволява да се разграничи текстураШа на подобни фази само при много високи увеличения на изображението, а рентгеновото и неутронното разсейване обикновено дава само една широка, върхова стойност, типична за една течна структура при много малки ъгли. Вискозитетът при Ь^-фаза обикновено е нисък, но може да се увеличи значително, когато концентрацията достига до горната фазова граница.

I4-фазите са самостоятелни, стабилни фази в термодинамично отношение и може да се приеме, че са водни разтвори, при които разтворените молекули са групирани в сферични, пръчковидни или дискообразни мицели, които обикновено имат диаметър от около 4 до 10 нанометра.

Слоестите фази са фази, обхващащи множество двойни пластове от повърхностноактивно вещество, паралелно подредени или разделени от течна среда. Те включват, както твърдите фази, така и типичната форма на течната кристалообразна G-фаза. Gфазите са обикновено изливащи се, ненютонови, анизотропни продукти. Обикновено приличат на вискозни, опалезциращи материали с характерен вид на мазно петно в течна среда. Образуват характерна текстура под поляризиращ микроскоп и замразените, разчупини проби имат слоест вид, когато се наблюдават под електронен микроскоп. Чрез дифракция на рентгенови лъчи или разсейване на неутрони, по подобен начин се разкрива слоеста структура с основна върхова стойност между 4 и 10 пт, е най-вече 5 до 6 пт. По-високите, последователни върхови стойности, ако присъстват, се появяват при двойни или по-високи интегрални множества със стойност Q на основната върхова стойност. Q е преносимия векторен момент и при слостите фази е свързан с повтореното разсейване d чрез уравнението q — 2ηπ d където п показва реда на върховата стойност.

G-фазите, обаче, могат да съществуват в няколко различни форми, в това число и областите на паралелни листове, които съставляваш обема на описаните по-горе типични G-фази и сферулитите, образувани от множество сфероидални обвивки, всяка от които представлява двоен пласт от повърхностноактивно вещество. В това описание, терминът слоест е запазен за състави, които поне отчасти са от предишния тип. Непрозрачните състави, които поне в преобладаващата си част са от последния тип, където непрекъснатата фаза основно представлява изотропен разтвор, съдържащ диспергирани сферулити, тук се наричат сферулитни. Сферулитите са най-често между 0.1 и 50 микрона в диаметър и по този начин основно се различават от мицелите. За разлика от мицеларните разтвори, сферулитните състави са основно хетерогенни системи, съдържащи поне две фази. Те са анизотропни и ненютонови. Когато са силно уплътнени и устойчиви, сферулитите имат дори здрави суспендиращи характеристики. Съставите, при които непрекъснатата фаза включва не-сферулитни двойни пластове, обикновено съдържа някои сферулити, но типично за тях е, че те са полупрозрачни при отсъствието на диспергирана твърда или друга фаза, и са означени тук, като G-фазови състави.О-фазите понякога се наричат в литературните източници L^-фази.

М-фазите обикновено са стационарни, анизотропни продукти, приличащи на парафини. Проявяват харатерна текстура под поляризиращ микроскоп и хексагонална дифракционна структура, при рентгенова или неутронна дифракция, която включва главен върхов момент, обикновено при стойности, отговарящи на повторен интервал между 4 и 10 пт, а понякога и по-високи поредни върхови моменти, като първият е при стойност Q, което е 3θ·5 пъти от стойността Q на основния върхов момент, а следващият е два пъти от стойността Q на основния върхов момент. М-фазите понякога се наричат в литературните източници Н-фази.

Ь2-фазите са противоположното на Ц-фазите, обхващащи мицеларни разтвори на вода в непрекъснатата, течна, повърхностноактивна среда. Подобно на Ц-фазите, те са изотропни и нютонови.

Вискозно-изотропните или VT фази обикновено са стационарни, не-нютонови, оптично-изотропни и обикновено са прозрачни, поне когато са чисти. VI-фазите имат кубична, симетрично-дифракционна структура, наплюдавани при дифракция на рентгенов лъч или чрез разсейване на неутрони с основен върхов момент и по-високи поредни върхови моменти при 2θ·^ и 3θ·5 пъти от стойността Q на основния върхов момент.

Наличието на подобна кубична, течна, кристалинна фаза се наблюдава непосредствено след мицеларната фаза под влияние на външната температура с увеличаване на концентрацията на повърхностноактивното вещество. Допуска се, че подобна VI фаза, наричана понякога Ij фаза, може да възникне от групиране на мицели (вероятно сферично) в кубична мрежа. Под влияние на външната температура, допълнителното увеличаване на концентрацията на повърхностноактивното вещество обикновено води до хексагонална фаза (Mj), която може да бъде последвана от слоеста фаза (G). Когато се появяват I j-фази, обикновено се наблюдават в тесен обхват от концентрации, обикновено само над онези, които се образуват от Ц-фаза. При разполагането на подобни VI фази във фазовата диаграма, се предполага, че фазата е изградена от малки, затворени, повърхностноактивни агрегати във воден континуум.

Отбелязва се съществуването на противоположна форма на Ij фаза (Ϊ2 фазата) вероятно между противоположните хексагонални фази (M2) и L2- Тя се състои от повърхностноактивен континуум, съдържащ кубична система от водни мицели. Наблюдава се алтернативна форма на VI фазата, наречена Vj фаза при концентрации между М и G фазите и може да включва двойно9

непрекъсната система. Това може да проявява още по-висок вискозитет от Ij. Създадени са също условия за съществуване на противоположна фаза, фазата V2 между фазите G и

Наблюдават се, или се предполага наличието на няколко други мезофази, в това число немагнитни фази, които съдържат нишковидни структури.

Терминът ’’структурирано повърхностноактивно вещество се отнася тук до изливащи се, течни, не-нютонови състави, които могат физически да суспендират твърдите частици чрез присъствието на повърхностноактивна мезофаза или твърда фаза, в която може да бъде разпръсната разтваряща фаза. Последната обикновено е водно-електолитна фаза. Повърхностноактивната фаза обикновено присъства под формата на групирани сферулити, разпръснати във водната фаза. По избор може да присъства тънка, нестационарна слоеста фаза или двойно-продължително мрежесто разпръскване от водни и слоести фази. Хексагоналните фази са обикновено недостатъчно подвижни, за да образуват основата на структурирано повърхностноактивно вещество, но по изключение могат да присъстват. Наблюдава се, че кубичните фази не са достатъчно подвижни. Сами по себе си, фазите I4 и L2 не са структурирани и при тях липсват суспендиращи характеристики, но могат да присъстват например под формата на непрекъсната течна фаза, където е диспергирана слоеста или сферулитна фаза, или под формата на диспергирана фаза, например диспергирани в непрекъсната слоеста или изотропна фаза.

Структурираните повърхностноактивни вещества се различават от микроемулсиите, които са термодинамично-устойчиви системи. Една микроемулсия е основно мицеларен разтвор (Lj-фаза), където хидрофобен материал е капсулиран в мицели.

Структурираните повърхностноактивни вещества също се различават от колоидните системи, които са кинетично10

устойчиви. В колоидните системи, частиците от диспергираната фаза са достатъчно малки (например, по-малки от 1 микрон), за да бъдат повлияни от брауновото движение. По този начин дисперсията се поддържа чрез непрекъснато активиране на вътрешната фаза. В контраст, структурираните повърхностноактивни вещества изглеждат механично-устойчиви, като частиците се обездвижват вътре в самата повърхностноактивна структура. Докато системата е в покой, не може да се отчете никакво движение на суспендираните частици, но са достатъчни, за да се упражнят обикновени напрежения, свързани с изсипване, за да се наруши структурата и да се доведе продукта до нестационарно състояние.

По отношение на вискозитета, тук той се измерва по Брукфийлдския вискозометър, шпиндел 4, при 100 грт и температура 20 С, освен ако обратното на това не е изрично посочено. Това отговаря на скорост на врязване приблизително 21 sec^-!. Това е показател за изливащата се способност на ненютоновите течности.

Технически проблем

Често е желателно да се диспергират твърди вещества и течности във водна среда в излишъка от тяхната разтворимост. Подобни дисперсии трябва идеално да могат да се изливат и да остават равномерно диспергирани дори след продължително престояване.

Става ясно, че структурираните повърхностноактивни вещества предлагат много предимства, като суспендираща среда, в сравнение с традиционните методи за диспергиране, като например колоидните разтвори, микроемулсиите или средствата за получаване на вискозност, или минералните повърхностноактивни вещества.

Примерните системи, при които се използват структурирани, повърхностноактивни вещества, включват перилни детергенти, съдържащи твърди изграждащи вещества, твърди повърхностни очистители, състоящи се от абразивни частици, тоалетни състави, багрилни и пигментни суспензии, пестицидни суспензии, сондажни шлами и омаслители.

При водните, структурирани повърхностноактивни състави, например течните перилни детергенти, тоалетните средства и суспендиращата среда за пестициди, багрила и други твърди вещества, често се налага да съдържат високо ниво от повърхностноактивно вещество и/или електролит.

Повърхностноактивното вещество обикновено присъства под формата на сферулити. Сферулитите имат силно изразена тенденция да флокулират, особено при високо-електролитна концентрация. Тази тенденция може да причини неустойчивост и/или изключително висок вискозитет.

Подобни ефекти се наблюдават и при други структурирани повърхностноактивни системи. Обектът на изобретението включва намаляване флокулацията и/или вискозитета, и/или увеличаване устойчивостта на подобни вискозни, флокулирани и/или неустойчиви, структурирани повърхностноактивни вещества.

Особен тип повърхностноактивно вещество, при което често възникват проблеми, свързани с нестабилността и флокулацията е групата, включваща тъканни агитатори. Те обикновенно съдържат две С15 до 25 алкилни или алкинилни групи ( обикновено групи на твърди мазнини) и най-често са катионни или амфотерни.

Особен проблем е получаването на високо ниво от изграждащи вещества в състав, съдържащ ефективна повърхностноактивни комбинация за пране на синтетични тъкани. Става ясно, че високото ниво твърди изграждащи вещества, като например натриев триполифосфат или зеолит водят до неприемливо висок вискозитет.

Проблемите свързани с устойчивостта и флокулацията на повърхностноактивното вещество не винаги се ограничават до състави, съдържащи изключително високо ниво на електролит. Те възникват също, когато се правят опити да се включат разтворими полимери в структурираните повърхностноактивни системи. Такива полимери могат да се използуват например като почвени суспендиращи вещества, средства за стриване, пластообразуващи вещества при бои и емайли или, за да се спре кристалното нарастване в пестицидните суспензии.

Допълнителен проблем при детергентите, съдържащи зеолитно изграждащо вещество е, че те са склонни да бъдат понеефективни по отношение отстраняването на почвения слой, отколкото са детергентите, съдържащи полифосфатно изграждащо вещество. В европейски патент ЕР - А - 0419264 се отбелязва, че ефективността на зеолитите, като изграждащо вещество може значително да се увеличи от присъствието на аминфосфинати, които обикновено се получават в олигомерна форма. За съжаление, оказва се, че не е възможно да се включат значителни количества аминфосфинати в течни детергенти, съдържащи зеолитно изграждащо вещество, без това да доведе до фазово разделяне.

Структурираните повърхностноактивни вещества, съдържащи се в детергенти са описани в голям брой публикации, включващи GB 2 123 846, GB 2 153 380, ЕР-А-0452 106 и ЕР-А-0530 708.

Следните патентни описания също се отнасят до структурирани детергенти.

	AU 482374 AU 507431 AU 522983 AU 537506 AU 542079	GB 855679 GB 855893 GB 882569 GB 943217 GB 955082	US 2920045 US 3039971 US 3075922 US 3232878 US 3235505
	AU 547579	GB 1262280	US 3281367
	AU 548438	GB 1405165	US 3328309
	AU 550003	GB 1427011	US 3346503
	AU 555411	GB 1468181	US 3346504
		GB 1506427	US 3351557
с	CA 917031	GB 1577120	US 3509059
		GB 1589971	US 3374922
	CS 216492	GB 2600981	US 3629125
		GB 2028365	US 3638288
	DEA1567656	GB 2031455	US 3813349
		GB 2054634	US 3956158
	DE 2447945	GB 2079305	US 4019720
			US 4057506
	EP 0028038	JP-A-52-146407	US 4107067
	EP 0038101	JP-A-56-86999	US 4169817
	EP 0059280		US 4265777
	EP 0079646	SU 498331	US 4279786
	EP 0084154	SU 922066	US 4299740
	EP 0103926	SU 929545	US 4302347
	FR 2283951

въпреки че, структурите, представени в описаните състави не са достатъчно устойчиви, за да поддържат твърдите вещества в суспензията.

Структурирани повърхностноактивни вещества в пестицидни състави са описани в ЕР-А-0 388 239.

Структурирани повърхностноактивни вещества в сондажни шлами и други функционални флуиди са описани в ЕР-А-0 430 602.

Структурирани повърхностноактивни вещества в багрилни и пигментни суспензии са описани в ЕР-А-0 472 089.

В ЕР-А-0 301 883 е описано използването на някои полимери, като средства за намаляване на вискозитета в течните детергенти. Описаните в горната публикация полимери, обаче не са особено ефективни. В резултат на това са публикувани много патенти, свързани с по-специализирани полимери, целящи да се създаде по-голямо намаляване на вискозитета (например, ЕР-А-0 346 993, ЕР-А- 0 346 994, ЕР-А-0 346 995, ЕР-А-0 415 698, ЕЗ-А-0 458 599, GB 2 237 813, WO 91/05844, WO 9W5845, WO 91/06622, WO 91/06623, WO 91/08280, WO 91/08281, WO 91/09102, WO 91/09107, WO 01/09108, WO 91/09109, WO 91/09932). За някои от тези полимери се казва, че са дефлокуланти, а за други, че причиняват осмотично свиване на сферулитите. Тези полимери са сравнително скъпи продукти, което има незначителен принос за изпиращата ефективност на състава. Обикновено те имат гребеновиден строеж с хидрофилнополимерна носеща част, която носи множество хидрофобни вериги, или обратното.

Открив^аме, че някои повърхностноактивни вещества, които образуват мицели, разтворими във водната електролитна фаза на структурираното повърхностноактивно вещество в размер поне 1% от масата, са високо ефективни при дефлокулацията на флокулирани сферулитни или други повърхностноактивни системи, като намаляват вискозитета на изключително вискозни системи и/или стабилизират неустойчивите структурирани повърхностноактивни състави. Освен това, имат принос при активирането на повърхностните вещества, а понякога също така при създаването на изграждащ ефект на състава.

Използваните стабилизиращи и/или дефлокулиращи вещества, съгласно изобретението са повърхностноактивни вещества, съдържащи С5_25 хидрофобна група, като например алкилалкенил или алкилфенилна група, и по-специално Сб_20 алкилна, алкенилна или алкилфенилна група, и хидрофилна група, която обикновено е полимер на хидрофилен мономер, или по-специално на мономер с хидрофилни функционални съставки или верига, върху която са внесени хидрофилни заместители, и която е свързана в единия си край към споменатата хидрофобна група. Хидрофилната група е добре да има средна маса, по-голяма от 300 атомни масови единици, най-вече повече от 500, или най-добре повече от 1.000 атомни масови единици. Хидрофилната група обикновено е полимер, съдържащ повече от 4, например от около шест до осем мономерни единици, в зависимост от размера на мономера и повтореното разтояние на повърхностноактивната структура. Съединенията, образуващи мицели във водната фаза на системата, която трябва да се дефлокулира, и които имат хидрофобна група от поне пет въглеродни атома, свързани на едно място в единия край на поне една хидрофилна група, с маса поне 300 атомни масови единици и/или включваща повече от четири хидрофилни мономерни единици и които са съвместими с повърхностноактивното вещество, което трябва да се дефлокулира, се наричат тук посочени стабилизатори. Изборът на повърхностноактивни вещества, които да играят роля на посочени стабилизатори, зависи от същността и концентрацията на електролитната фаза и от повърхностноактивното вещество, което е желателно да се дефлокулира.

Стабилизиращото вещество може да е съвместимо с повърхностноактивната фаза, която трябва да бъде дефлокулирана. По тази начин, анионните стабилизатори не трябва да се използват съвмество с катионните повърхностноактивни вещества и обратното. Структурираните повърхностноактивни вещества обикновено са анионни и/или нейонни с включени понякога амфотерни вещества, под формата обикновено на по-малка съставка. При такива системи се предпочитат анионните или нейонните стабилизиращи вещества.

Общ тип електролит, особено при перилните детергенти е многовалентният анионен тип, като например натриев и/или калциев триполифосфат, или калциев или натриев цитрат, който по отношение на разтворимостта си, или способността си да бъде изграждащ материал, се използва често, когато е необходимо да се създадат високи електролитни концентрации.

В натриев цитрат или друг многовалентен анионен електролит, предпочитан примерен разтвор от споменатите стабилизатори е алканолов или алкилтиолов прекратен полиелектролит, като например полиакрилат, полиметакрилат или поликротонат.

Водоразтворимите поликрилати с алканолов или меркаптанов прекъсвач на верига са познати с приложението си в промишленото производство на покрития, леплива хартия и нетъкан текстил (например. JP 04081405, JP 01038405 и JP 62085089) и с приложение в производството на решетки (например JP 62280203 и DE 1947384). Калциеви соли на сходни полимери са описани също в JP 0130730, използвани като диспергиращи вещества във вода на въглеродни сажди или железен окис.

Откриваме, че поликарбоксилат или друг електролит, съдържащ повече от 4 хидрофилни мономерни единици, чиито вериги са капсулирани например с С^_25 алифатен алкохол, тиол или амин, или с Сб_25 алкилов карбоксилат, фосфат, фосфанат, фосфинат или фосфитестерова група (наричана по-нататък посочен полиелектролитен стабилизатор) има по-ефективно приложение, отколкото полимерите, предлагани до сега, като течни детергенти за дефлокулация, намаляване на Вискозитета или за стабилизиране, и които съдържат електролити с многовалентни аниони. Споменатите полиелектролитни стабилизатори повишават коефициента на полезност на течния детергент.

Друг вид полиелектролит, използван като стабилизатор в електролити с многовалентни аниони е продукт на алкилетерен поликарбоксилат, образуван чрез добавяне на ненаситени карбоксилни киселини, като например итаконова, малеинова или фумарова киселина или техните соли, към съединение, съдържащо С8-25 алкилова група и полиоксиетиленов а верига, като например полиетоксилиран алкохол, например чрез използване на свободен радикалов инициатор. Типично за продукта е, че може да има една или за предпочитане повече етокси-групи и една или за предпочитане повече 1,2-дикарбоксиетилови групи.

Подобни алкилетерови поликарбоксилати са описани например в ЕР 0129328, и в свързаната с него висяща британска патентна заявка No.9314277.6.

Друг пример от посочените стабилизатори е полисулфомалеат , капсулиран в алкил.

Друг пример от посочените стабилизатори, който има ефективно приложение в многовалентен анионен електролит е алкилов полигликозид с относително висока степен на полимеризация. Откриваме, че алкиловите полигликозиди са изключително ефективни при създаване на намален вискозитет и подобрена устойчивост на концентрираните, водноструктурирани повърхностноактивни системи, както и с увеличен коефициент на полезност.

Друг пример от посочените стабилизатори с добро приложение при многовалентен анионен електролит е гликолипид или захарен естер. Захарозоестерите не са много ефективни, но се осигурява ефект с по-високо олигозахарените естери, като например малторентаозен палмитат. Предпочитат се естери с повече от 4 гликозидни групи. Ефектът на гликолипидите върху акумулираните липозоми е посочен в J. Colloid and Interface Sci. Vol 152 NO. 2 Sept 1992.

Откриваме, че алкиловите етоксилати, като цяло не са достатъчно разтворими в електролита от многовалентен анионен вид, за да могат да функционират, като споменатия стабилизатор в подобни системи.

Втори тип електролит е много валентния катионен тип, като например калциев хлорид, който е необходим например, като разтворимо тежко вещество в сондажните шлами. По принцип, поликарбоксилатите са недостатъчно разтворими, за да функционират, като посочения стабилизатор в присъствието на високи концентрации от многовалентен котион. Предпочитат се полисулфонатите, като например алкилполивинилови сулфонати или алкилполи(2-акриламид-2-метилпропанови сулфонати), а също така са ефективни и алкиловите полиетоксилати, които съдържат повече от 6, например повече от 20 етиленокси единици.

Трети тип електролит обхваща многовалентни катиони и аниони, например калциев хлорид в много висока концентрация. Полиелектролитите са по-малко разтворими в подобни системи, но по-високите полиетоксилати, като например алкиловите полиетоксилати с молекулно тегло от 7 до 80, функционират добре в ролята на стабилизатор.

Друг пример на електролит, който може да причини сериозни проблеми, свързани с флокулацията, дори в относително ниски концентрации е традиционно познат полиелектролит, като например нафталенсулфонатформалдехиден свързан полимер, карбоксиметилова целулоза или некапсулиран полиакрилат или полималеат. Използването на подобни (типично) немицелообразуващи полимери се налага често в структурираните, повърхностноактивни системи. Например при пигментните суспензии се налага да се извърши стриване до много фин прах и като средства за смилане, често се добавят полиелектролити в малки количества, в резултат на което възникват сериозни проблеми при флокулацията на структурираното повърхностноактивно вещество.

Откриваме, че алкохолните етоксилати са обикновено високо ефективни при дефлокулацията на подобни системи, а също и в системи, при които неустойчивостта или високата вискозност се дължат на присъствието на други видове разтворим полимер.

Освен това откриваме, че в присъствието на посочения стабилизатор, може да се получи относително високо ниво от аминфосфинати, без това да причини някакво значително повишаване на неустойчивостта.

Освен това откриваме, че когато дефлокуланти, като например стабилизатори, непрекъснато се добавят към неустойчиви или Вискозни състави, Вискозитетът първоначално намалява, докато се получи стабилен течен продукт. Ако се прибави още дефлуколиращо вещество, тогава вискозитетът се увеличава максимално, преди отново да спадне, ако добавянията продължат, се постига полупрозрачен, високо нестационарен G-фазов състав с добри суспендиращи характеристики. По-нататъшните добавяния могат да доведат до чиста I4 фаза, която е очевидно неструктурирана. Този продукт има огромно значение , като чист детергент или шампоан, който се прилага там, където се налага да има твърди суспендилащи характеристики.

Откриваме, че високо ниво на изграждащо вещество и високо ефективно изпиране на синтетични тъкани може да се постигне, като се съчетае относително високо ниво от нейонно повърхностноактивно вещество, като например калциев пирофосфаш, или калциев триполифосфат, особено в комбинация със суспендиращо вещество, като например натриев триполифосфат.

В подобни системи, изискващи високи концентрации на електролит и високи пропорции от нейонно повърхностноактивно вещество от полиетоксилатен тип, откриваме, че се образува нов тип хетерогенна структурирана повърхностноактивна система, която обикновено е много силно вискозна. Новата система включва изотропна фаза, която считаме, че е богата на повърхностноактивно вещество, фаза, като например L2 фаза диспергирана в непрекъсната фаза, която може, или включва изотропна фаза, която смятаме, че е I4 фаза, или в някои случаи е анизотропна фаза, като например слоеста фаза. Алтернативно, в някои случаи, диспергираната фаза може да включва Lj фаза в една непрекъсната слоеста фаза. Освен това, ние не управляваме образуването на дисперсии от L4 в L2 фаза.

Откриваме, че подобни нови структурирани повърхностноактивни системи могат да бъдат стабилизирани чрез споменатите стабилизатори, за да се образуват функционални системи, суспендиращи твърдите вещества.

(

Съгласно едно от примерните изпълнения, настоящето изобретение осигурява използването на стабилизиращо вещество, включващо хидрофобна група, разтворима във въглеводород, свързана в единия си край с единия край на поне една хидрофилна група, която представлява полимерна верига с повече от четири хидрофилни мономерни групи и/или има маса, по-голяма от 300 атомни масови единици, за да намали или да не позволи да се извърши флокулирането на системите, включващи флокулиращо повърхностноактивно вещество, съвместимо със споменатия стабилизатор и течна среда, която може да флокулира споменатото повърхностноактивно вещество, и където споменатият стабилизатор може да съществува под формата на мицеларен разтвор.

Съгласно второто примерно изпълнение, изобретението осигурява използването на съединение, образуващо мицели във водни разтвори от 18% маса от калиев цитрат, съдържащ (¾ до 25 алифатна или алкарилна хидрофобна група, която в единия си край е свързана с единия край на поне една хидрофилна група, с маса поголяма от 300 атомни масови единици и/или включва повече от четири хидрофилни мономерни единици, за да се намали вискозитета на вискозните структурирани повърхностноактивни системи и/или, за да се преобразуват неустойчивите повърхностноактивни системи в устойчиви структурирани или мицеларни повърхностноактивни системи, където споменатите системи съдържат поне 10% маса от цялата маса на системата от разтворен електролит, преразтварящ повърхностноактиВното вещество и който съдържа многовалентен анион.

Като трето примерно изпълнение, изобретението осигурява използването на С5..25 алкилов, алкенилов алкарилетеров поликарбоксилат, С5 до 25 алкилов, алкенилов или алкарилов полигликозид или използването на споменатия полиелектролитен стабилизатор, който съгласно горното определение стабилизира или намалява вискозитета на воден анион, нейонен и/или амфотерен състав, съдържащ повърхностноактивно вещество и който включва разтворен електролит с многовалентен анион.

Съгласно четвърто примерно изпълнение, изобретението осигурява воден, повърхностноактивен състав, обхващащ: поне едно повърхностноактивно. вещество, което може да образува флокулирана система самостоятелно и/или в присъствието на флокулант; водна непрекъсната фаза, съдържаща достатъчно количество флокулант, когато е необходимо, за да образува флокулирана система заедно със споменатото повърхностноактивно вещество и стабилизатора, който представлява съединение, способно да образува мицели в споменатата водна фаза, като в споменатия стабилизатор има хидрофобна група с поне пет въглеродни атома, свързани в единия си край с единия край на поне една хидрофилна хрупа, която има маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и/или включва поне пет хидрофилни мономерни единици и присъства в достатъчно голямо количество, за да спре флокулирането на системата.

Съгласно петото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на воден, структуриран, повърхностноактивен състав, включващ главно: вода; поне едно повърхностноактивно вещество, образуващо структура; съотношение на разтворено вещество, което флокулира повърхностноактивното вещество, на основа масата на водата и е в достатъчно количество, за да може заедно със споменатото, образуващо структура повърхностноактивно Вещество и Водата да образува (i) флокулиран, (ii) неустойчив и/или (iii) вискозен, структуриран поВърхностноактивен състав; и поне един стабилизатор, представляващ съединение, образуващо мицели, включващо С5 до 20 алкилна група, свързана към единия край на хидрофилна група, като тази хидрофилна група има маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и/или включва полимер, с повече от четири хидрофилни мономерни единици, така че споменатият стабилизатор да е способен да образува мицели във воден разтвор, съдържащ споменатия електролит в посоченото съотношение, като този стабилизатор присъства в достатъчно голямо количество, за да осигури получаването, на (i) по-малко флокулиран, (ii) по-устойчив и/или (iii) по-малко вискозен структуриран поВърхностноактивен състав съответно.

Съгласно шесто примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на воден, структуриран, повърхностноактивен състав, включващ: вода; поне едно структурообразуващо повърхностноактивно вещество; съотношение от разтворен електролит, преразтварющ повърхностноактивното вещество, на основа масата на споменатия състав, който е в достатъчно количество, за да може заедно със споменатите вода и повърхностноактивно вещество да образува (i) флокулиран, (ii) неустойчив и/или (iii) вискозен, структуриран, повърхностноактивен състав; и стабилизатор, включващ съединение, образуващо мицели, което обхваща С5 до 25 алкилна, алкенилна или алкарилна група, свързана в единия си край с единия край на поне една хидрофилна група, като тази хидрофилна група има маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и/или включва полимер от поне четири хидрофилни мономерни единици, така че споменатият стабилизатор да е способен да образува мицели във воден разтвор, съдържащ посочения електролит в даденото съотношение, като този стабилизатор присъства в достатъчно голямо количество, за да осигури получаването на (i) по-малко флокулиран, (ii) по-устойчив и/или (iii) по-малко вискозен, структуриран повърхностноактивен състав съответно.

Съгласно седмо примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на сферулитен състав, на водна основа, включващ поне 10% маса на основа масата на състава от повърхностноактивно вещество и поне 10% маса от масата на споменатия състав от разтворен електролит, пригоден така, че да образува при отсъствието на споменатия стабилизатор или (i) състав, разделящ се на две или повече стабилни части, или (ii) устойчив състав, с вискозитет, който съгласно определението тук е по-голям от 0.8 Pa s, като посоченият стабилизатор е в достатъчно количество, за да (i) намали или предотврати споменатото разделяне и/или (ii) да намали споменатия видсозитет съответно.

Съгласно осмото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на устойчив, лесно изливащ се, сферулитен, структуриран, повърхностноактивен състав, включващ: вода; достатъчно количество от повърхностноактивно вещество, за да се образува структура в присъствието на електролит; поне 10% от масата на разтворена сол, преразтваряща повърхностноактивното вещество и която съдържа многовалентен анион, като концентрацията на посочената сол и водата е достатъчно голяма, за да може заедно със споменатите вода и повърхностноактивно вещество да образува (i) неустойчив и/или (ii) флокулиран, сферулитен, структуриран повърхностноактивен състав; и стабилизатор, съдържащ С5_20 алкилна група, свързана в единия си край с единия край на поне една хидрофилна група с маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и множество хидроксилни, карбоксилатни, сулфонатни, фосфонатни, сулфатни или фосфатни групи, така че стабилизаторът да е разтворим във воден разтвор на споменатата сол при посочената концентрация, като посоченият стабилизатор присъства в достатъчно голямо количество, за да осигури гголучаването на (i) по-устойчив и/или (ii) по-малко вискозен сферулитен състав съответно.

Съгласно деветото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на воден, структуриран, повърхностноактивен състав, включващ: вода; достатъчно количество повърхностноактивно вещество, за да се образува структура в присъствието на електролит; разтворена многовалентна сол на метал, която преразтваря споменатото повърхностноактивно вещество, като концентрацията на тази сол във водата е достатъчно голяма, за да се образува заедно със дпоменатия стабилизатор (i) неустойчива, и/или (ii) флокулирана, сферулитна система, с вискозитет, по-голям от 0.8 Pa s; и стабилизатор, включващ съединение, съдържащо Сз_20 алкилна група и хидрофилна група с маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и снабдено с множество етоксилатни, субфонатни, фосфонатни, сулфатни или фосфатни групи, като посоченият стабилизатор образува мицели във воден разтвор на споменатата поливалентна метална сол при определената концентрация и споменатият стабилизатор присъства в достатъчно голямо количество, за да се осигури получаването на (i) устойчив, и/или (ii) по-малко вискозен сферулитен състав съответно.

Съгласно десетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на воден, структуриран, повърхностноактивен състав, включващ: вода; достатъчно количество повърхностноактивно вещества, за да образува структура в присъствието на електролит; поне 10% от масата на сол на алкален метал или амониева сол на многовалентен анион, чиято сол преразтваря споменатия стабилизатор, като концентрацията на тази сол е достатъчно голяма, за да образува заедно с посочения стабилизатор (i) неустойчива сферулитна система и/или (ii) флокулирана система, с вискозитет, по-голям от 0.8 Pa s; и С£_20 алкилен, алкенилен или алкарилен алкоксилат, съдържащ поне 8, за предпочитане от 25 до 75 групи етиленокси и по избор до десет групи пропиленокси за молекула и е в достатъчно голямо количество, за да образува (i) устойчив сферулитен състав и/или (ii) по-малко вискозен сферулитен състав съответно.

Съгласно единадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на състав за обработка на тъканна материя, състоящ се от : вода; катионен агитатор за тъкани, съдържащ две Cj5_2S алкилни или алкенилни групи; достатъчно количество флокулант, за да образува даедно със споменатия агитатор за тъкани и водата вискозна, флокулантна и/или неустойчива система; достатъчно количество стабилизатор, в който има С5 до 25 хидрофобна група, свързана в единия си край с единия край на поне една нейонна или катионна хидрофилна група, с маса по-голяма от 300 атомни масови единици и/или включваща поне пет хидрофилни мономерни единици, като посоченият стабилизатор е способен да образува мицели в присъствието на посочените вода и флокулиращо вещество, за да се намали вискозитета и/или степента на флокулация на споменатия състав и/или да го стабилизират.

Съгласно дванадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на повърхностноактивен състав, включващ: вода; повърхностноактивно вещество, образуващо структура; достатъчно количество разтворен електролит, ако е необходимо, за да се образува структурирана, повърхностноактивна система; достатъчно количество разтворен полимер, който не образува мицели, за да флокулира, да увеличи вискозитета и/или да дестабилизира споменатата структурирана повърхностноактивна система и достатъчно количество от споменатия стабилизатор, който да намали степента на флокулация и/или вискозитета на посочения състав и/или да го стабилизира.

Съгласно тринадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на повърхностноактивен състав, подходящ за използване в суспензия от твърдо вещество, като например пигмент или пестицид и включващ: вода; повърхностноактивно вещество, образуващо структура; произволен разтворен повърхностноактивен преразтворител, който може да е необходим, за да се образува структура със споменатата повърхностноактивна вода; достатъчно количество немицелообразоващ полиелектролит (напр. стриващо вещество), за да се флокулира споменатата структура; по избор, суспендирани частици от твърдото вещество; и стабилизатор, включващ съединение, образуващо мицели, в което има С5 до 25 алкидна група, свързана в единия си край с единия край на поне една хидрофилна група, като тази хидрофилна група е с маса, по-голяма от 300 атомни масови единици и/или е полимер с повече от четири хидрофилни мономерни единици и е в достатъчно голямо количество, за да се образува помалко флокулиран, структуриран, повърхностноактивен състав.

Съгласно четиринадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на течен детергентен състав, включващ: вода; образуващо структура повърхностноактивно вещество; достатъчно количество разтворен електролит, ако е необходимо, за да се образува структурирана повърхностноактивна система заесно със спопенатото повърхностноактивно вещество и водата, суспендиран зеолитен изграждащ елемент; аминофосфинат с формулата:

RR’NCR^,2PO(OH)CR'2NRR' (I) или полимери, или олигомери с повтаряща се единица от формулата: [-PO(Ol0CR^,2NR(RNR)nCR^,2-] (П) където всяка една от групите R може да има еднакво или различно значение и е по избор заместена група алкил, циклоалкил, алкенил, арил, аралкил, алкарил или алкоксиалкил с 1-20 въглеродни атома, като всеки може по избор да бъде заместен един или повече от един пъти , и всяка от групите R’, която има еднакво или различно значение е водород или R група, съгласно горното определение, R е двувалентна група алкилен, циклоалкилен, алкарен, алкиден, прекъснат по избор от кислородни атоми или ариленова група и п има стойност нула или цяло число от 1 до 10, или техните полимери или олигомери; споменатият аминофосфинат присъства в достатъчно голямо количество, за да увеличи вискозитета на споменатата система, да я флокулира или да я дестабилизира; и достатъчно количество от споменатия стабилизатор, който да намали вискозитета и/или степента на флокулация на състава и/или да го стабилизира.

Съгласно петнадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на G-фазов състав, съдържащ вода, повърхностноактивно вещество и по избор разтворен електролит и/или суспендирани твърди вещества, пригодени при отсъствието на дефлокулиращо вещество да образуват състав, съдържащ мезофаза, който разделя на дне и повече стабилни части, и/или проявява вискозитет, които съгласно определението тук е по-голям от 0.8 паскални секунди и е достатъчно голямо количество от споменатия стабилизатор, за да се образува устойчив G-фазов състав и/или G-фаза с намален вискозитет съответно.

Съгласно шестнадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на чист, воден, мицеларен разтвор, съдържащ вода, повърхностноактивно вещество и по избор разтворен електролит, който при отсъствието на дефлокулиращо вещество е пригоден да образува състав, съдържащ мезофаза, и достатъчно количество дефлокулиращо вещество, като например споменатия стаблизатор, за да се образува чист, L4 мицеларен разтвор.

Съгласно седемнадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на структуриран повърхностноактивен състав, включващ: вода; повърхностноактивно вещество, образуващо структура, съдържащо поне 30% от масата на цялото повърхностноактивно вещество; и достатъчно количество водоразтворим електролит, за да се образува структурирана дисперсия от изотропно, течно повърхностноактивно вещество или повърхностноактивна / водна фаза в анизотропна (напр. слоеста) непрекъсната фаза. За предпочитане, изотропната повърхностно29 активна/Водна фаза е 1/2 фаза. Алтернативно, споменатата повърхностноактивна/ водна фаза може да включва Lj фаза.

Съгласно осемнадесетото примерно изпълнение, изобретението осигурява получаването на структуриран повърхностноактивен състав, включващ: вода; повърхностноактивно вещество, образуващо структура, съдържащо поне 30% от масата на нейонно повърхностноактивно вещество; и достатъчно количество водоразтворим електролит, за да се образува структурирана дисперсия от изотропно, течно, повърхностноактивно вещество или повърхностноактивна/ водна фаза (напр. L2 фаза) в изотропна, водна (напр. Lj фаза).

За предпочетане, новите фази, съгласно седемнадесетото и осемнадесетото примерни изпълнения се стабилизират от наличието на споменатия стабилизатор.

Водната среда

Някои повърхностноактивни вещества, особено добре разтворимите вещества в маслен разтвор повърхностноактивни вещества, като например изопропиламиналкилбензенови сулфонати, могат да образуват флокулирани, структурирани системи във вода, дори при отсъствието на електролит. В тези случаи, водната среда може да се състои главно от вода. Повечето повърхностноактивни вещества, обаче се флокулират само в присъствието на разтворен електролит и особено във високо концентрирани разтвори на електролит.

Следователно, съставите от това изобретение обикновено съдържат високо ниво от разтворен електролит, преразтварящ повърхностноактивнбто вещество. Обикновено разтвореният електролит присъства в концентрации, по големи от 10%, например повече от 14% и най-вече повече от 15% от масата на състава до постигане на наситеност. Например, достатъчно количество разтворени електролити могат да присъстват при концентрации между 16 и 40%. Електролитните твърди вещества могат да присъстват в излишъка от насищането, като от излишъка се образува част от суспендираното вещество.

Електролитът обикновено е един от четирите основни типа:

(i) Соли на многовалентни аниони: - Предпочитани сред тях са калиев пирофосфат, калиев триполифосфат и натриев или калиев цитрат.

Подобни електролити главно се предпочитат при детергентни приложения и в пестициди, пигментни и багрилни състави.

(ii) Соли на многовалентни катиони: - Предпочитаните соли са калциев хлорид и калциев бромид. Сред другите соли са включени цинкови халиди, бариев хлорид и калциев нитрат. Тези електролити се предпочитат за приложение в сондажните флуиди като разтворими тежки вещества. Подобни соли са особено полезни за запълване и уплътняване на флуиди.

(iii) Соли на едновалентни катиони с едновалентни аниони: - в тях се включват халиди на алкален метал или амоний, като например калиев хлорид, натриев хлорид, калиев йодид, натриев бромид или амониев бромид, алкален метал или амониев нитрат. Оказва се, че натриевият хлорид е особено подходящ при сондажните флуиди за сондиране през състави, съдържащи соли.

(iv) Полиелектролит: - Включват немицелообразуващи полиелектролити, като например некапсулиран полиакрилат, полималеат или друг поликарбоксилат, лигнинсулфонат или съполимер на нафталенсулфонатен формалдехид. Подобни полиелектролити имат особено висок флокулиращ ефект върху структурираните повърхностноактивни вещества, дори при ниска концентрация. Те могат да бъдат дефлокулирани, като се използва споменатия поли електролитен стабилизатор или алкилови полиетоксилати, или алкилови полигликозиди.

Обикновено, колкото по-голямо е количеството на присъстващото повърхностноактивно вещество по отношение на неговата разтворимост, толкова по-малко количество електролит е необходим, за да се образува структура, която може да поддържа твърдите материали и/или да причини флокулация на структурираното повърхностноактивно вещество. Общо-взето се предпочитат електролити, които имат принос по отношение на функционирането на състава, като в съответствие с посоченото по-горе се използват най-евтините електролити от икономическа гледна точка. След това, пропорцията на добавения електролит се определя от желаното количество, което да доведе до постигане на подходящ ефект (например по отношение на изпиращия ефект при детергентите). Споменатият стабилизатор се използва след това, за да се получи желания вискозитет и устойчивост.

Електролитната концентрация, обаче, може също така да зависи, наред с другите неща и от вида на структурата, от необходимия вискозитет, както и по отношение на себестойността и ефекта на представяне. Общо-взето се предпочита да се образуват сферулитни системи, например от вида на описаните в нашите патентни заявки GB-A-2, 153, 380 и ЕР-А0530708, за да се получи задоволителен баланс между мобилността и високия полезен товар на суспендираните твърди вещества. Подобни структури не могат нормално да бъдат получени, освен ако не присъстват известни количества електролит.

Освен по отношение на цената, изборът на електролит може да зависи и от предназначението на суспензията. Перилните продукти, за предпочитане съдържат разтворени соли на изграждащото вещество. Съставите могат да съдържат помощни или синергитични материали, като електролит или част от него.

Избраният електролит, трябва също да е съвместим химически със субстанцията, която се суспендира. Типичните електролити, използвани в настоящето изобретение включват алкален метал, алкалоземен метал, амониеви или аминови соли, включващи хлориди, бромиди, йодиди, флуориди, ортофосфати, кондензирани фосфати, като например калиев пирофосфаш или натриев триполифосфат, фосфонати, като например соли на ацетодифосфонова киселина или амино-три (метиленфосфонати), етилендиаминтриаминпентакис (метиленфосфонати), сулфати, бикарбонати, карбонати, борати, нитрати, хлорати, хромати, формати, ацетати, оксалати, цитрати, лактати, тартрати, силикати, хипохлорити и, ако е необходимо да се нагоди pH, т.е. да да се подобри устойчивостта на суспендираното твърдо вещество или на диспергираната течност или да се намали токсичността, киселини или основи, като например хидрохлоридни, сулфуридни, фосфорни или оцетни киселини, или натриеви, калиеви, амониеви или калциеви хидроокиси, или алкалинови силикати.

Електролитите, които образуват неразтворими утайки с повърхностноактивните вещества или, които могат да стимулират образуването на големи кристали, например такива, които са по-големи от 1тт устойчив кристал по принцип се избягват, като по този начин са нежелателни например концентрации на натриев сулфат над или около концентрацията на насищане в състава при температура 20 С. Следователно, предпочитат се състави, които не съдържат натриев сулфат в излишъка от неговата концентрация на насищане при температура 20 С, и особено състави, съдържащи натриев сулфат под неговата концентрация на насищане при температура 15 С.

Във връзка с цената, предпочитаме да използваме, като електролити, където е възможно натриеви соли , въпреки че често се налага да се включат калиеви соли в електролита, за да се постигнат по-ниски Вискозитети или по-Високи електролитни концентрации. Постигнати бяха успешни проби с литиеви и цезиеви соли, но е малко вероятно те да бъдат използвани в съставите за търговски нужди. Калциевите соли, като например калциев хлорид или бромид се използват при системите за сондажен шлам, където относително високата им гъстота е предимство при създаване на тежест в шлама. Могат да се използват други основи, като например органичните основи, например по-ниските алкиламини или алканоламини, включващи едноетаноламин, триетаноламин и изопропиламин.

Като допълнение, или вместо разтворен електролит, във водната среда е възможно да се съдържат разтворени количества флокулиращ или дестабилизиращ, неелектролитен полимер в такова количество, което да позволява да се извърши флокулиране и/или дестабилизиране на повърхностноактивното вещество. Примерите включват поливинилов алкохол или полиетиленгликол.

Стабилизиращото вещество

Вярваме, че споменатият стабилизатор се проявява преди всичко, като инхибитор против извършване на флокулация. Наблюдаваме особено подчертани предимства при прибавяне на стабилизатор към повърхностноактивни системи, които са силно флокулирани.

При отсъствието на споменатия стабилизатор, често е трудно да се получи състав, в който има абсолютно правилна комбинация от реологични характеристики и ефект на изпиране. Обикновено или съставът е прекадено вискозен и не може да се излива лесно, или е неустойчив и се разделя на два или повече слоя. Неудобството се засилва при увеличаване на общата концентрация на повърхностноактивното вещество и/или на изграждащото

Вещество. По този начин, нуждите на пазара от по-концентрирани течни детергентни препарати създават особен проблем пред хората, разработващи рецептури, който се разрешава чрез използването на споменатия стабилизатор.

Добре е, ако концентрацията на повърхностноактивното вещество и/или електролита се нагласява така, че при прибавянето на споменатия стабилизатор, даден химичен състав да не се утаява в продължение на три месеца под влияние на околната температура, както и при температура 0 С или 40 С, а за предпочитане и при двете. Добре е също така, когато концентрацията се нагласява така, че да се получи устойчив на разрязване състав и по възможност такъв, при който не се увеличава значително вискозитета след излагане на състава на обикновено срязване. Понякога е възможно да се избере такава концентрация на повърхностноактивното вещество и електролита, при която се постигат посочените по-горе характеристики при отсъствието на споменатия стабилизатор, но при наличието на по-висок вискозитет. Споменатият стабилизатор се добавя след това, за да се намали вискозитета.

Съгласно изобретението, предпочитат се онези състави, в които споменатият стабилизатор е в границите между 0.005 и 20% от масата, или по-точно между 0.01 до 5% от масата и най-вече от 0.05% до 2% от масата на състава.

Когато електролитът включва многовалентен анион, например натриев цитрат, за предпочитане е хидрофилната част на стабилизатора да съдържа множество въглеродни и/или водородни групи и по-специално алкилетерен поликарбоксилат, алкилен полигликозид, полигликамид и/или споменатия полиелектролитен стабилизатор.

Когато електролитът включва многовалентен катион, за предпочитане е да се използват стабилизатори с множество

сулфонатни, фосфонатни, сулфатни или фосфатни групи, като например алкилен поливинилсулфонат, алкилен поли(2,2-акриламидометилпропанов сулфонат), сулфатиран алкилполивинилов алкохол, полисулфониран алкилполистирол, алкилполивинилов фосфонат, алкилполивинилов фосфат, или поли(винилсулфониран) алкилов полиалкиоксилат.

Когато елестролитът е халид на алкален метал или подобна едновалентна система, за предпочитане е да се използва алкилов етоксилат, в който има за предпочитане повече от 7, и по-спезиално повече от 10, а най-често повече от 20, например 25 до 75, особено 30 до 60 и най-вече повече от 40 до 55 етокси групи.

Съгласно настоящето изобретение, в съставите може за има един или повече от споменатите стабилизатори.

Използваните, съгласно изобретението стабилизатори се характеризират с това, че са повърхностноактивни вещества, в които има хидрофилна част и хидрофобна част. Хидрофобната част обикновено включва поне една С^_25 алкидна или алкенилна група, за предпочитане една единствена Cg_20 алкидна или алкенилна група, например алкидна група с права верига. Алтернативно, хидрофобната част може да включва арилна, алкарилна, циклоалкилна група, алкидна група с разклонена верига, група полипропиленокси или полибутиленокси. В някои случаи е възможно или е желателно, като хидрофобна част да се използват бутилови групи. Необходимо е, хидрофилната част да е сравнително голяма и за предпочитане да завършва с множество хидрофилни функционални групи, като например хидроксилни или карбоксилатни групи или сулфонат.

Необходимият размер на хидрофилната част се определя от факта, че алкиловите гликозиди с един или два гликозидни остатъци не се оказват ефективни, докато се оказва, че тези със седем или повече гликозидни остатъци са високо ефективни. Полигликозидите със степен на полимеризация, по-висока от около 1.2, за предпочитане повече от 1.3, когато имат широко разпределение и следователно съдържат значително количество по-високи гликозиди по този начин са полезни и ефективността се увеличава с нарастване на степента на полимеризация. Алкилполигликозидните фракции, състоящи се главно от двугликозиди, тригликозиди или дори тетрагликозиди, се оказват обаче, че са относително неефективни. Фракция, състояща се основно от хептагликозиди, обаче е много ефективна и е съпоставима с оптималните примери на споменатите полиелектролитни стабилизатори в концентрирани разтвори от натриев цитрат. По подобен начин, алкилетеровите поликарбоксилати с от един до три остатъци етиленов окис и средно от 2 до 3 карбокси групи за молекула, са относително неефективни, докато карбоксилати с повече от три и особено с повече от осем остатъци етиленов окис и с повече от 4 и най-вече с повече от 8 карбокси групи са общо-взето по-ефективни. Например, етоксилат от единадесет мола с 10 или повече карбокси групи е много ефективен в разтвор от цитрат.

Гликозоестерите са общо-взето неефективни, но ефективни са олигозахаридните естери, като например малтопентаоза или повисок олигозахарид, например естери на частично хидролизирано нишесте.

При системи, като например 25% калиев хлорид, по-високите етоксилати, като например с 7 до 80 мола, например етоксилати с 20 до 50 мола са много ефективни, но относително неефективни са по-ниските етоксилати, като например етоксилат с 3 мола.

Изобщо, ефективността на полимерните повърхностноактивни вещества зависи в по-голяма степен от пропорцията на повисоките компоненти .(например, ако има хидрофилна група с MMW, по-голяма от 1000 или полимери, които са по-големи от тетрамера), отколкото от средната степен на полимеризация на хидрофилната част на повърхностноактивното вещество.

Един от начините да се определи дали дадено съединение проявява необходимата устойчивост е, като се измери неговата разтворимост в концентриран, воден, електролитен разтвор, за предпочитане това е електролита, който пресъства в състава или такъв, който е еквивалентен на него по отношение на химическите характеристики.

Например, при цитратно-изградени течни детергенти или подобни системи, където електролитът се състои поне в поголямата си част от съединения с многовалентни аниони, подходящ електролит е калиев цитрат, например разтвор, съдържащ поне 15% маса до насищане на калиевия цитрат, например с маса от 16 до 18%. Разтворимостта на стабилизатора трябва да има маса поне 1%, или поне 2%, по-специално поне 3% и най-вече поне 5%. Например, може да се направи опит, като достатъчно количество концентриран воден разтвор от стабилизатор, например с концентрация по-голяма от 30%, се прибави към разтвор от 18% калиев цитрат във вода, за да се получи 5% от масата на стабилизатора в крайния разтвор.

Без да се ограничаваме теоретично, считаме, че хидрофобната част от стабилизатора може да се включи във външния двоен слой на един сферулит или пък хидрофилната част може да е достатъчно голяма, за да се проектира извън сферулитната повърхност, като спре флокулацията, при условие, че е достатъчно разтворима в заобикалящата я водна среда.

Характерна черта на стабилизатора от това изобретение е основната ориентация на хидрофобната част и хидрофилната част, насочена от единия до другия край. Това определя основно една линейна архитектура, типична за едно класическо повърхностноактивно вещество, в което има (обикновено) главно линейна

хидрофилна полимерна група, обхваната в единия си край от хидрофобна група. Това контрастира с гребеновидната архитектура, застъпена в досегашното ниво на техниката, свързана с дефлокулацията, където хидрофилните вериги имат множество хидрофобни странични вериги или обратното. Смятаме, че повърхностноактивните стабилизатори, съгласно това изобретение, водят до по-ефективна дефлокулация, както и допринасят за цялостната повърхностна активност на състава. Не се изключват повърхностноактивни вещества, при които хидрофилната част е разклонена, например естеровите поликарбоксилати, нито пък се изключват разклонените хидрофобни групи разклонено-верижните или вторичните алкилни групи, както и не се изключват съединения с повече от една хидрофилна група, като например етоксилирани диетаноламиди. Основната архитектура, обаче се състоиот една единствена хидрофобна група, свързана в единия си край към една или повечехидрофилна група с ориентация от единия до другия край.

За предпочитане, стабилизаторът има критична мицеларна концентрация (процентна маса спрямо масата на водата при температура 25 С), която е по-малка от 0.5, по-малка от 0.4, поспециално по-малка от 0.35 и най-вече по-малка от - 0.3. Особено се предпочитат стабилизатори, които имат критичен мицеларен състав, по-голям от 1 х 10А

За предпочитане, стабилизаторът трябва да осигури повърхностно напрежение от 20 до 50 mN 11, например 28 до 38 mN 1-1.

Споменатият стабилизатор обикновено е съединение с обща формула RXA, където R е Сб_25 алкилна, алкарилна или алкенилна група. X представлява О, СО2, S, NR1, PO4RI или PO3RI, където R1 е водород или алкилна група, като например Cj до 4 алкилна група или А група, а А е хидрохилна група, например включваща повече от 4 мономерни единици и свързана в единия си край с X, който е достатъчно хидрофилен, за да придаде на стабилизатора разтворимост, по-голяма от 5% от масата, на основата на цялата маса на разтвора, във воден разтвор на електролита, присъстващ в системата, която трябва да бъде дефлокулирана. Например, А може да бъде полиелектролитна група или полигликозидна група, поливинилалкохолна група или поливинилпиролидинова група, или полиетоксилат, съдържащ поне шест мономерни групи.

Полиелектролитни стабилизатори

Споменатите полиелектролитни стабилизатори за предпочитане се представят от (I):

(I) R х [CZ2 CZ₂]_nH където R и X имат посоченото преди това значение, поне едно Z представлява карбоксилатна група СООМ, където М е Н или метал, или основа, така че полимерът да е водоразтворим, всяко друго Z е Н или С} до 4 алкидна група и п=1 до 100, за предпочитане 5 до 50 и най-вече 10 до 30.

Алкидната или алкенилната група R за предпочитане съдържа въглеродни атоми от 8 до 24, за предпочитане 10 до 20 и поспециално 12 до 18. R може да е права или разклонена верига от първична алкидна или алкенилна група, като например група кокоил, лаирил, цетил, стеарил, патмитил, хексадецил, талоил, олеил, децил, линолеил, додецил или линоленил. R може алтернативно да е C^-ig алкилфенилова група.

Съотношението на хидрофобната част спрямо хидрофилната част в стабилизаторите (I), е добре да бъде достатъчно голямо, за да осигури разтворимост за полимер в наситен разтвор от натриев карбонат.

Общата разтворимост на стабилизатора във вода при температура 20 С, за предпочитане трябва да е по-голяма от 5% за маса, и най-вече по-голяма от 10%.

Следователно, споменатите полиелектролитни стабилизатори за предпочитане са линейни, водоразтворими, прекъснати в края полиакрилати, полималеати, полиметакрилати или поликротонати, включващи хидрофобна част (R) и поне една хидрофилна част [CZ2 - CZ2]. Също така могат да се използват и полимерите, например акрилатни/малеатни съполимери.

Мономерни единици на акриловата и малеиновата киселина също могат да присъстват под формата на неутрализирана сол, или киселинна форма, или като смес от двете. За предпочитане, мономерните единици на акриловата киселина се неутрализират с натрий. Алтернативно, те могат да бъдат неутрализирани с калий, литий, амоняк, калций или органична основа.

Хидрофобната и хидрофилната част от споменатия полиелектролитен стабилизатор, за предпочитане се свързват чрез серен атом, например полимерът за предпочитане е обхванат от тиол.

При повърхностноактивните вещества, представени чрез (I) е добре теглото на средната молекулна маса на подобни повърхностноактивни вещества да е по-голямо от 250, или поспециално повече от 500 и най-вече - по-голямо от 1000.

Обикновено, споменатият полиелектролитен стабилизатор присъства в повърхностноактивни състави на водна основа, както са представени в изобретението в границите между 0.01 и 5% маса и по-специално в границите между 0.05 и 3% маса, например 0.1 и 2% маса от общата маса на съединението.

Обикновено, споменатите полиелектролитни стабилизатори (I) се получават съгласно следния метод:

Хидрофилният мономер, например акрилова киселина и прекъсвачът на хидрофобната верига, например хексадеканов тиол, влизат заедно в реакция при подходяща пропорция, която за предпочитане е от 90:10 до 50:50, например 70:30 до 80:20 в присъствието на разтворител, например ацетон или иницииращо вещество на свободен радикал, например азодвуизобутиронитрил, доката приключи реакцията на полимеризация, например чрез нагряване в обратен хладник в продължение на приблизително 2 часа. При завършване на реакцията, разтворителят се отстранява например чрез ротативно изпаряване и полученият полимерен продукт се неутрализира чрез прибавяне на основа, например разтвор на NaOH, за да се получи (I).

Алкилетерови поликарбоксилати

Споменатият стабилизатор, може алтернативно да бъде поликарбоксилиран полиалкоксилат с обща формула (I):

(I): R(Rl)x R2(R3)zH _yR4 където R е група алкил, алкарил или алкенил с права или разклонена верига или група алкил или алкенилкарбоксил с права или разклонена верига, като всеки от случаите съдържа от 6 до 25 въглеродни атома, всяко R1 е ОСН2СН2 или група ОСН(СНз)СН2, всяко R ³ е група C(R5)2C(R5)2, където има стойност от 1 до 4, за предпочитане 2, групите R5 за група R³ са групите СО2А, всяка друга група R³ е група С1-С2 алкил, хидроксиалкил или карбоксиалкил, за предпочитане Н, R^ е OH, SO4B, SO3B, OR, сулфосукцинил, ОСН2СО2В, или R⁶2NR⁷, R⁶ е група Q-C4 алкил или хидроксиалкил, R⁷ е С1-С20 алкилна група, бензилова група, СН2СО2В, или ->О група, или РО4В2, В е катион, способен да образува водоразтворими соли на посочената карбоксилна киселина, като например алкален метал или алкалоземен метал, всяко Z има стойност от 1 до 5, за предпочитане 1, у има стойност поне 1 и (х+у) има средна стойност от 1 до 50, където групите Rl и R^ могат да бъдат подредени произволно или в какъв то и да е ред по полиалкоксилатната верига.

Например, предпочитаме да използваме алкилетеров поликарбоксилат, като например тези, получени чрез прибавяне на поне един, най-вече повече от два, например от три до тридесет мола от ненаситена карбоксилатна киселина или нейните соли, като например итаконова, фумарова или за предпочитане малеинова киселина към алкилов полиетоксилат, като например полиетоксилатен алкохол или мастна киселина, например чрез използване на иницииращо средство от свободен радикал.

Например, воден разтвор на съединение от полиетокси, като например полиетоксилатен алкохол и натриевата сол на ненаситена киселина, като натриев малеат, може да се нагрее в присъствието на съединение от перокси, като например дибензоилперокис. Другите карбоксилови киселини, които могат да бъдат изболзвани обхващат акрилова, итаконова, аконитова, ангелова, метакрилова, фумарова и тиглова киселини.

За предпочитане, подобни карбоксилати имат носеща част, включваща от 2 до 50, най-вече от 3 до 40, например от 5 до 30, и поспециално от 8 до 20 групи етиленокси, и множество странични вериги, всяка от които включва например, 1,2-дикарбоксиетил, 1,2,3,4-тетракарбоксибутил или по-високо телеомерно производно на карбоксиловата киселина. За предпочитане, споменатият алкилетеров поликарбоксилат има поне четири, и най-вече поне шест, например от осем до петдесет карбоксилни групи.

Алкилови полигликозиди

Споменатият стабилизатор може алтернативно да бъде алкилов полигликозид. Алкилов и те полигликозиди са продукти, получени чрез захари, намаляващи алкилатното съдържание, като например фруктоза или по-специално глюкоза, които влизат обикновено в реакция с мастен алкохол в присъствието на катализатор на сулфонова киселина чрез трансетерификация на понисш алкилов полигликозид с С^_25 алкохол. Степента на полимеризация на гликозидния остатък зависи от съотношението на алкохол и от условията на протичане на реакцията, но обикновено е от 1.2 до 10. За настоящето изобретение се предпочитат алкиловите полигликозиди със степен на полимеризация, по-висока от 1.3, най-вече по-висока от 1.5 и поспециално по-висока от 1-7, например от 2 до 20.

Полиалкоксилати

Алкилови полиалкоксилати, като например Cg до 20 алкилови полиетоксилати, полипропоксилати или смесени етоксилат / * пропоксилати могат да бъдат използвани, като стабилизатори, осбено в разредени полиелектролити или концентрирани алкални или алкалоземни соли на едновалентни аниони, например халиди или нитрати. Освен алкоксилатните алкохоли, могат да се използват и други полиалкоксилати, които имат С£_20 алкилова група, като например етоксилирани карбоксилни киселини, алкилглицерилови етоксилати, алкилсорбитни етоксилати или етоксилирани алкилфосфати.

Други стабилизатори

Споменатият стабилизатор алтернативно може да е алкилов или алкилтиолполивинилов алкохол или алкилполивинилов пиролидон. Алтернативно, алкохол на карбоксилна киселина може да влезе в реакция с епихалохидрин, за да се образува алкилов полиепихалохидрин и продуктът се подлага на хидролиза, например като се използва горещ, воден, алкален разтвор. Гликолипидите (захарни естери) и особено дву- и олигозахаридните естери, като например захарозен стеарат се използват като стабилизатори, както и алкиловите полисулфомалеати.

Прибавяне иа посочения стабилизатор

Споменатият стабилизатор общо-взето има по-ефестивно действие при предотвратяване на флокулацията, отколкото при дефлокулирането на вече флокулиран състав. Когато, обаче се прибавя стабилизаторът към повърхностноактивното вещество преди да се прибави електролита, понякога се наблюдава значителна последователна промяна във вискозитета по време на съхраняването. Следователно, за предпочитане е, поне по-голямата част от споменатия стабилизатор да се добави след добавяне на електролита. Обикновено е желателно да се прибави първоначално поне малка част от стабилизатора, за да се поддържа достатъчно голяма мобилност при смесване на съставите, но първоначално добавеното количество, за предпочитане трябва да се поддържа в минимални граници, за да се получи лесно-смесваща се система.

Вискозитет

Концентрираните, структурирани, повърхностноактивни състави на водна основа, или такива, съдържащи мезофаза, получени съгласно настоящото изобретение, в отсъствието на споменатия стабилизатор, обикновено са неустойчиви, високо вискозни или стационарни и са неподходящи за използване, като например детергентни състави или среда, суспендираща твърдо вещество. Вискозитети, по-големи от 40 Pa s , измерени по Брукфийлдски вискозомер RVT, шпиндел 5,100 грт при температура 20 С, не са обичайно явление при подобни състави, други устойчиво се разделят на относително тънък воден слой и относително вискозен слой, съдържащ значителна пропорция от повърхностноактивно вещество, понякога заедно с други слоеве, в зависимост от това, какви допълнителни съставки присъстват.

Структурираните повърхностноактивни състави на водна основа, съгласно настоящото изобретение, за предпочитане имат вискозитет 21 s'l скорост на разрязване, или описаните по-горе условия на вискозиметрия не повече от 2 Pa s, и най-вече не повече от 1.6 Pa s. Особено се предпочитат повърхностноактивни състави, проявяващи вискозитет, не по-голям от 1.4 Pa s. Изобщо, целта е да се получат състави с вискозитет, по-малък от 1.2 Pa s и особено помалък от 1 Pa s, например по-малък от 0.8 Pa s.

Повърхностноактивните състави от изобретението , на практика обикновено имат вискозитет под описаните по-горе условия, над 0.3 Pa s, например над 0.5 Pa s.

Идеалният висказитет на съединенията, съгласно настоящото изобретение при детергентните продукти за консумация съгласно горното определение е между 0.7 и 1.2 Pa s, за да могат да се проявят желаните течливи характеристики.

ПоВърхностноактиВно Вещество

Съставите, съгласно настоящето изобретение, общо-взето съдържат повърхностноактивно вещество поне в достатъчно количество, за да се образува структурирана система. За някои повърхностноактивни вещества, това може да е най-малко 2% от масата, но за повечето обикновено са необходими поне 3%, найчесто поне 4% и обикновено повече от 5% от масата на повърхностноактивното вещество.

Детергентните състави от настоящето изобретение, за предпочитане съдържат поне 10% от масата на цялото количество повърхностноактивно вещество, въз основа общата маса на състава, или поне 20% и по-специално над 25%, например повече от 30%. Не е необичайна практика, повърхностноактивната концентрация да надвишава 80% от масата на състава. Посоченият стабилизатор е част от цялото повърхностноактивно вещество.

Количеството на присъстващото в състава повърхностноактивно вещество, за предпочитане е по-голямо от минималното количество, което може да присъства в достатъчно количество електролит, преразтварящ повърхностноактивното вещество, за да се образува устойчива, структурирана повърхностноактивна система, разтваряща твърдите вещества.

Повърхностноактивното вещество може да включва анионни, катионни, нейонни, амфотерни и/йли цвитерйонни видове или техните смеси.

Анионното повърхностноактивно вещество може да включва Cj()_20 алкилбензенов сулфонат или алкилетеров сулфонат, който за предпочитане представлява продукт, получен чрез етоксилиране на естествен мастен или синтетичен CjO-20, например Cj2-14 алкохол, съдържащ от 1 до 20, за предпочитане 2 до 10, например 3 до 4 групи етиленеокси, по избор се изважда всеки нереагирал алкохол, като протича реакция между етоксилирания продукт и веществото , образуващо сулфат и получената алкилетеровата сярна киселина се неутрализира с основа. Терминът още включва алкилглицерилови сулфати и произволни или съполимеризирани в блок алкилетокси / пропокси сулфати.

Анионното повърхностноактивно вещество може също да включва Сю_20, например Cj2-18 алкилов сулфат.

Повърхностноактивното вещество за предпочитане може да включва Cg_20, например Сю_18 алифатен сапун. Сапунът може да е наситен или ненаситен, с права или разклонена верига.

Избраните примери включват додеканоати, миристати, стеарати, олеати, линолеати, линоленати и палмитати, и кокосови и лоени сапуни. Когато контролът върху пянообразуването е значителен фактор, особено се предпочитат, да бъдат включени сапуни, като етаноламинови сапуни и особено, като етаноламинови сапуни и особено монотаноламинови сапуни, за които се знае, че проявяват особено добри характеристики при студено съхранение и изпиране.

Съгласно друго примерно изпълнение, сапунът и/или карбоксиловата киселина е добре да присъства в пълна пропорция, въз основа общата маса на повърхностноактивното вещество, каято е поне 20%, или по-точно 20 до 75% и най-вече 25 до 50%, например 29 до 40%.

В повърхностноактивния продукт може да се включени други анионни повърхностноактивни вещества, като например олефинови сулфонати, парафинови сулфонати, тауриди, изетионати, етерови сулфонати, етерови карбоксилати, алифатни етерови сулфонати, например алкилглицерилови сулфонати, сулфосукцинати или сулфосукцинамати. За предпочитане другите анионни повърхностноактивни вещества присъстват в пълно съотношение,

състоящо се от по-малко от 45% от общата маса на повърхностноактивните вещества или по-точно под 40% и най-вече под 30%, например под 20%.

Катионът на дадено анионно повърхностноактивно вещество обикновено е натрий, но алтернативно може да бъде калий, литий, калций, магнезий, амоний или алкиламоний,, съдържащ до 6 алифатни въглеродни атома, включващи изопропиламоний, моноетаноламоний, диетаноламоний и триетаноламоний.

Амониевите и етаноламониевите соли обикновено са по-добре разтворими от натриевите соли. Могат да се използват и смеси от посочените по-горе катиони.

Повърхностноактивното вещество за предпочитане съдържа едно или повече нейонни повърхностноактивни вещества. Сред тях обикновено влизат алкоксилирани Cg_20 и по-специално CJ2-18 алкохоли. Алкоксилатите могат да бъдат етоксилати, пропоксилати или смесени етоксилирани / пропоксилирани алкохоли. Особено предпочитани са етоксилатите с от 2 до 20 и по-специално от 2.5 до 15 групи етиленеокси.

Алкохолът може да е мастен алкохол или синтетичен, например алкохол с разклонена верига. За предпочитане , нейонният компонент има HLB от 6 до 16.5, и по-специално от 7 до 16, например от 8 до 15.5. Особено се предпочитат смеси от две и повече нейонни повърхностноактивни вещества, с натоварена средна стойност на HLB, съгласно посочените по-горе стойности.

Други етоксилирани и/или пропоксилирани нейонни повърхностноактивни вещества, който могат да присъстват, включват алкилфенолови алкоксилати, алкоксилирани мастни киселини, алкоксилирани амини, алкоксилирани алканоламиди и алкоксилирани алкилсорбитни и/или глицерилови естери.

Други нейонни повърхностноактивни вещества, които могат да присъстват, включват аминови окиси, мастни алканоламиди,

като например кокосов моноетаноламид и кокосов диетаноламид, както и алкиламинетилови фруктозиди и глюкозиди.

Масовото съотношение на нейонното повърхностноактивно вещество за предпочитане е 2%, обикновено под 40% и най-вече под 30%, например от 3 до 25% и по-специално 5 до 20% от общата маса на повърхностноактивното вещество. Включени са ,обаче съставите, при които нейонното повърхностноактивно вещество е от 40 до 100% от общата маса на повърхностноактивното вещество и това може да се предпочита в някои практически случаи.

Повърхностноактивното вещество може да е съставено или да включва по-голямо или по-малко количество амфотерни и/или катионни повърхностноактивни вещества, като например бетаини, имидазолини, амидоамини, кватернерни амониеви повърхностноактивни вещества и по-специално тъканни агитатори, съдържащи две дълговерижниалкилни групи, като например групи на твърди мазнини. Сред примерите на тъканни агитатори, които могат да бъдат дефлокулирани, съгласно това изобретение, влизат диталоилови диметиламониеви соли, диталоилметилови бензиламониеви соли, диталоилимидазолини, диталоилимидазоли и амидоамини. Анионът на тъканния агитатор например може да бъде или да включва метасулфат, хлорид, сулфат, ацетат, лактат, тартрат, цитрат или формат. За предпочитане е, съставите от това изобретение да не съдържат значителни количества, както от анионните, така и от катионните повърхностноактивни вещества.

Аминофосфинати

Особена черта на изобретението е това, че то се използва за стабилизиране на структурирани, течни детергентни състави, съдържащи суспендиран зеолит и аминофосфинатно съизграждащо вещество.

Съизграждащото вещество може да включва съединения с формулата:

RR'NCR'2PO(OH)CR'2NRR' (I) или полимери, или олигомери с повтаряща се единица от формулата: [PO(OH)CR'2NR(RNR)_nCR’2-| (II) където всяко от групите R може да има еднакво или различно значение и е по избор заместена група алкил, циклоалкил, алкенил, арил, аралкил или алкоксиалкил с 1-20 въглеродни атома, всеки от които може по избор да бъде заместен един или повече от един пъти, и всяко от групите R', която има еднакво или различно значение е водород или R група, съгласно горното определение, R е двувалентна група алкилен, циклоалкилен, алкарилен, алкилен, по избор прекъсната от кислородни атоми или ариленова група и п има стойност нула или цяло число от 1 до 10, и полимери или техните олигомери. Всички функционални групи, резидентни върху R, R’ или R не би трябвало необратимо да се разпадат в присъствието на карбонилово съединение или хипофосфорна киселина, или неорганична киселина.

Съизграждащото вещество може да е полимерен или олигомерен аминофосфинат с повтарящи се единици от формула (II) или съединение с формула (I), където R съдържа поне един атом фосфор или сяра. То може да е производно от лизин, 1аминосорбитол, 4-аминобутирова киселина или 6-аминокаприонова киселина. Полимерните или олигомерни фосфинати могат да имат маса, съответстваща най-малко на 2 единици от формула (II) до

най-много на 1000, например 200, като те например могат да имат маса най-малко 244 атомни масови единици или до 100,000 атомни масови единици или повече, например до 500,000 атомни масови единици.

фосфинатите могат да са под формата на свободни киселини или поне под формата на техни неутрализирани соли. За предпочитане, катионите представляват йони на алкален метал, за предпочитане на натрий или алтернативно на калий или литий, но могат да бъдат и други едновалентни, двувалентни или тривалентни катиони, като например амониеви или органичнозаместен амоний, (в това число кватернарен амоний), като например триетил - или триетаноламоний, кватернарен фосфоний, като например тетракисхидроксиметилов фосфоний, алкалоземен метал, като например калций или магнезий, или йони на друг метал, като например алуминий. Солите или частичните соли, за предпочитане са водоразтворими, например с разтворимост във вода при температура 20 С, която е поне 10 г/л и по-специално поне 100 г/л.

За предпочитане групите R’ са изцяло съставени от водородни атоми. Алтернативно, по независим начин те могат да бъдат алкил, например метил или етил, арил, например фенил или толил, циклоалкил, аралкил, например бензил, алкоксиалкил, например алкоксихексил или тези групи по избор са заместени поне веднъж или повече от два пъти, като например заместен алкил, например хало алкил, карбоксиалкил или фосфоноалкил, заместен арил, например хидроксифенил или нитрофенил.

За предпочитане, R групите представят заместен алкил, например етил или метил, или арил, например фенилови или толилови групи, или хетероцикли, като например тиазолови или триазолови групи и за предпочитане поне една от тях или всички те представляват групи, които носят една или повече функционални групи, способни да се координират спрямо металните йони, като например карбонил, карбоксил, амино, имино, амидо, фосфонова киселина, хидроксил, сулфонова киселина, арсенат, техните неорганични и органични естери, например сулфат или фосфат и техните соли, фосфинатите могат да носят голям брой различни R групи, както е в случая, когато се прибави повече от един амин към реакционната смес, от която са изолирани.

За използване, като съизграждащи вещества, се предпочитат фосфинатите, при които поне една от R групите носи поне един заместител на карбоксиловата киселина, например -СбЩСООН, но по-специално, това е карбоксиалкилова група, съдържаща 2 до 12 въглеродни атома, например -СО2СООН, когато фосфинатът е синтезиран чрез използване на глицин, -СН(ССЮН)СН2СООН, когато фосфинатът е синтезиран чрез използване на аспартова киселина или -СН(СООН)СН2СН2СООН, когато фосфината е синтезиран чрез използване на глутамова киселина.

фосфинатите могат да са оптичноактивни, например както е в случая на примерите, при които поне една от групите R, R’ или R е хирална, или когато двете групи R’ върху един или повече въглеродни атома в (I) или (II) не са идентични. Подреждането на заместителите около всеки хирален център може да стане по която и да е конфигурация. Ако е необходимо, рацемичните смеси могат да бъдат разделени на оптични изомери чрез известните в тази област методи.

Фосфинатите могат да бъдат образувани чрез взаимодействие на хипофосфорна киселина с амин в присъствието на карбонилово съединение, което е или кетон, или алдехид, или е смес от тях и неорганична киселина. Хипофосфорната киселина може да се прибави към реакцията под формата на киселина или нейна сол, например натриев хипофосфит. Реакцията е придружена от отделяне на вода.

Получаването на съизграждащото вещество е описано поподробно в ЕР-0 419 264.

Нивото на съизграждащото вещество в структурираните течни повърхностноактивни вещества обикновено се ограничава до под 2% от масата или още по-малко, поради тенденцията да се дестабилизира структурираното повърхностноактивно вещество . Чрез използването на споменатия стабилизатор, е възможно да се включат значително по - големи количества от съизграждащо вещество, например до 10% и най-вече от 2 до 8%, например 3 до 6% от общата маса на състава.

е

Суспендирани твърди вещества

Основно предимство на избраните в това изобретение съединения е тяхната способност да суспендират твърди частици, за да се получат неутаяващи се, изливащи се суспензии.

Съставът може по избор да съдържа например до 80% от масата на състава и съдържание на суспендирани твърди вещества обикновено над 30%, например 10 до 20%. Количеството зависи от естеството и предназначението на използване на състава. При детергентните състави, например, често е желателно да се включат нерадтворими изграждащи вещества, като например зеолит или слабо разтворими изграждащи вещества, като например натриев триполифосфат, който може да се суспендира в структурирана повърхностноактивна среда.

Повърхностноактивните системи, съгласно това изобретение, могат също да се използват за суспендиране на: абразивни вещества, като например талк, кварц, калцит или груб зеолит, за да се получат твърди повърхностни очистители; или пестициди, за да се получат водоразпръскващи, изливащи се състави, съдържащи водо-неразтворими пестициди, без да има опасност да се получат токсичен прах или разтворители, вредни за околната среда. Те намират приложение при получаването на суспензий от пигменти, багрила, фармацевтични състави, биоциди или сондажни шлами, съдържащи суспендиран шист и/или тежки вещества, като например натриев хлорид , калцит, барит, галенит или хематит.

Те могат да се използват за суспендиране на вещестВа при обелване, включващи талк, глини, полимерни гранули, дървени стърготини, кварц, семена, смлени орехови черупки или диакалциев фосфат, перло-подобни вещества, като например слюда, глицеролов моно- или дву-стеарат или етиленгликолов моно- или дву-стеарат, природни масла, като например кокосово масло, масло от вечерна безстъблена иглика, фъстъчено масло, масло от ливадна пяна, кайсиева костилка, масло от авокадо, масло от костилка на праскова и масло от жожоба, синтетични масла, витамини; антипърхотни вещества, като например цинков омадин и селениев дисулфид, протеини; пластификатори, като например ланолин или изопропилмиристат, парафини и слънчеви прегради, като например титаниев двуокис и цинков окис.

Изграждащи вещества

За предпочитане, детергентните състави от това изобретение съдържат разтворени изграждащи вещества и/или суспендирани частици от твърди изграждащи вещества, за да се осигури получаването на напълно изграден течен детергентен състав. Под термина изграждащо вещество се има предвид съединение, което участва в процеса на отмиване на поВърхностноактивното вещество, като подобрява ефекта при разтворения калций и/или магнезий. По принцип, изграждащите вещества спомагат също да се поддържа алкалната среда в измиващата течност. Типичните изграждащи вещества включват секвестранти или комплексообразуващи съединения, като например натриеВ триполифосфат, калиев пирофосфат, тринатриеВ фосфат, натриев етилендиаминоВ тетраацетат, натриеВ цитрат, натриев нитрилтриацетат, йонообменници, като например зеолити и утаители, като например натриев или калиев карбонат и други подобни алкални елементи, като натриев силикат. Споменатият стабилизатор също има принос към пълното изграждащо вещество. Сред предпочитаните изграждащи вещества спадат зеолит и натриеВ триполифосфат. Изграждащото Вещество обикновено може да присъства В концентрациите до 50% от масата на състава, например 15 до 30%.

гН

В един състав с перилно приложение, pH обикновено има алкален характер, измерено след разреждане с Вода, за да се получи разтвор, съдържащ 1% от масата на състава, например със стойност 7 до 12, или 8 до 12 и най-Вече 9 до 11.

Хидротропи

Съставите от това изобретение могат по избор да съдържат малки количества хидротропи, като например натриев ксиленсулфонат, натриев толуолсулфонат или натриев кумолсулфонат, например при концентрации до 5% от масата на целия състав, за предпочитане, не повече от 2%, например 0.1 до 1%. Хидротропите са склонни да разчупват повърхностноактивната структура и следователно е важно да не се използват излишни количества от тях. Те предимно се използват за намаляване на вискозитета на състава, на също така могат да предадат неустойчивост на състава.

Разтворители

Като допълнение към водата, съставите могат да съдържат разтворители. Подобно на хидротропите, обаче, разтворителите имат склоност към разчупване на повърхностноактивната структура. Освен това, отново подобно но хидротропите, те правят състава по - скъп, без да подобряват съществено ефекта на изпиране. Освен това, те са нежелателни от екологична гледна точка и изобретението е особено ценно с това, че осигурява получаването на състави, несъдържащи разтворител. Следователно, за предпочитане е масата на разтворителите да е по - малко от 6%, или по - малко от 5%, или по - малко от 3% и особено по - малко от 2% и по - специално по - малко от 1%,

например по - малко от 0.5% от масата на разтворители от вида на водосмесими алкохоли или гликоли въз основа пълната маса на състава. Основно се предпочита в състава да няма разтворител, въпреки че понякога е желателно да присъстват малки количества глицерол или пропиленгликол. Концентрации, съдържащи до около 3%, например от 1 до 2 % маса от етанол, понякога са необходими, за да се засили аромата. Подобни концентрации често могат да бъдат допустими, без това да дестабилизира системата.

Полимери

Съставите от това изобретение могат да съдържат различни полимери. По - специално, възможно е да бъдат включени благоприятни количества от полиелектролити, като например некапсулирани полиакрилати или полималеати. Използването на подобни полимери може да е благоприятно, тъй като те имат склонност да намаляват вискозитета и имат детергентен, изграждащ ефект и могат да проявяват антикориозна и антинакипиноВа актиВност. За същаление, те също са склонни да разрушават повърхностноактивната структура и не могат по нормален начин да бъдат включени в структурираните повърхностноактивни вещества в значително количество, без това да причини дестабилизиране на системата. Открихме, че относително високи нива от полиелектролити, могат да бъдат добавяни към структурираните детергенти заедно със споменатия стабилизатор, без да се дестабилизира структурата. Това може да доведе до получаването на устойчиви продукти с още по-нисък вискозитет, отколкото се получава само при използването на споменатия стабилизатор.

Сред някои примерни полимери, които могат да бъдат включени в състава спадат антипреотлагащи вещества, като например натриева карбоксиметилцелулоза, анти-пянообразуващи вещества, като например силиконови вещества против пяна, ензимни стабилизатори, като поливинилови алкохоли и поливинилов пиролидон, диспергиращи вещества, като например лигнинсулфонати и капсулообразуващи вещества, като например лепила и смоли. Открихме, че средствата за смилане, като например натриев диметилнафталенсулфонатни / формалдехидни кондензати, намират приложение там, където суспендираното твърдо вещество в състава трябва да бъде раздробено, както е в случая при багрилните и пестицидните състави.

Количеството на добавения полимер се определя в зависимост от целта, за която се използва. В някои случаи, той може да е с маса 0.01% и дори още по-малко. Най-често той има маса в границите от 0.1 до 10% и особено 0.2 до 5%, например 0.5 до 2%.

Други детергентни добавки

Сред детергентните състави от това изобретение, които суспендират твърдото вещество, могат да влизат традиционно използваните детергентни добавки, като например антипреотлагащи вещества (обикновено натриева карбоксиметилцелулоза), оптични блясъкообразуватели, блокиращи средства, антипянообразуващи вещества, ензими, ензимни стабилизатори, консерванти, багрилни вещества, пигменти, ароматизатори, тъканни агитатори, например омекотители за тъкани или бентонит, добавки за усилване на опалесциращите свойства, активиращи вещества за избелване и/или химически съвместими избелващи средства. Открихме, че пероксигенните избелващи средства, като например натриев перборат, и по-специално избелващи средства, които са защитени, например чрез капсулиране, обикновено са по-устойчиви на разлагане в съставите от това изобретение, отколкото са в традиционно използваните течни детергентни състави. Общо-взето, всички традиционно използвани детергентни добавки, които могат да се диспергират в детергентния състав в неговия излишък от разтворимост, под формата на твърди частици и течни капчици, които не проявяват химическа реактивност, могат да бъдат суспендирани в състава.

Освен за получаване на нови перилни детергенти, тъканни агитатори и кремове за почистване, стабилизираните структурирани повърхностноактивни вещества от това изобретение могат да се използват при изготвяне на тоалетни състави, включващи шампоани, течни сапуни, кремове, лосиони, балсами,

мехлеми, антисептични средства, зъбни пасти и прахове и кръвоспиращи средства.

Те осигуряват получаването на ценна суспендираща среда за багрилни и пигментни концентрати и печетарски мастила, пестицидни концентрати и сондажни шлами. При наличието на сгъстени разтворени електролити, като например калциев бромид, те са особено полезни при уплътняване на течливи петролни масла (използвани за запълване на пространството между тръбопровода и вътрешността на сондажния отвор, за да се предпази последния от механични сътресения) и за завършване на флуидите в петролните кладенци, или като съкращаващи флуиди или смазки.

Нови фази

G-фазовите състави, съгласно изобретението са високо подвижни, но имат приложение, като суспендиращи системи за твърдо вещество. За предпочитане, те се образуват чрез използване на споменатия стабилизатор, но алтернативно могат да се получат чрез използване на други дефлокуланти, като например полимерите, описани в ЕР 0346995, GB 2287813 и WO 9106622.

Подобно на тях, стабилизираните и нови Li системи от това изобретение, могат да бъдат получени чрез други дефлокуланти, освен като се използва споменатия стабилизатор. Те нямат особено приложение, като суспендираща среда, но отговарят на изискването за чисти, течни детергентни състави и шампоани при наличието на високо ниво от повърхностноактивно вещество и електролит.

Открихме специално, че когато съставите съдържат относително високи пропорции от нейонно повърхностноактивно вещество, те се образуват, като се използват много високи концентрации от водоразтворим електролит, като например калиев пирофосфат, в резултат на което се получава неописана досега структурирана фаза, съдържаща изотропна диспергирана фаза, включваща частици с диаметър обикновено от 1 до 50 микрона, които смятаме, че се състоят от мицеларна фаза, вероятно обратна мицеларна фаза или В някои случаи това Вероятно е безводно, течно повърхностноактивно вещество, и непрекъсната фаза, която обикновено е или изотропна фаза, вероятно L4 или воден електролит, или нестационарна мезофаза, като например разредена анизотропна фаза, която смятаме, че може да е слоестта G-фаза.

Забелязахме, че непрекъснатото добавяне на достатъчно количество разтворим електролит към състав, съдържащ относително високи пропорции от нейонно повърхностноактивно вещество, първоначално причинява образуването на типичен сферулитен състав, докато електрическата проводимост на състава преминава през върхов момент и след това спада до минимум, след което се повишава рязко докато достигне втори максимум. Близо до минимума се получава подчертана промяна при диспергиран ат а фаза, която се променя от малки, гъсто разположени изотропни капчици в преобладаваща изотропна или слабо анизотропна непрекъсната фаза. Оптималните системи, суспендиращи твърдото вещество, се откриват в първата проводимост, много близо до минимума на проводимост.

Обикновено новата структурирана система съдържа от 15% до 100% от общата маса на повърхностноактивното вещество, най-често поне 30%, например 40 до 90% и по-специално 50 до 80% нейонно повърхностноактивно вещество, като например алкохолен етоксилат или алкилфенолов етоксилат, заедно с анионните повърхностноактивни вещества, като например алкилбензенов сулфонат, алкилов сулфат или алкилов етоксисулфат. Съставът съдържа високо ниво от 15% и по-специално повече от 18% и най вече над 20% маса от разтворен електролит, като например калиев пирофосфат и/или калиев цитрат.

Новите структурирани състави обикновено имат склонност към флокулация и при тях се налага да присъства споменатия стабилизатор, за да могат да се изливат.

Изобретението допълнително ще бъде илюстрирано чрез примерите, които следват.

Тиоловото полиакрилатно повърхностноактивно вещество, използвано като стабилизатор В примерите, които следват, се получава чрез реакция на хексадеканетиол с акрилова киселина в С съотношение на масите 24:76, в присъствието на 0.005 части от масата на азодвудиизобутиронитрил, разтворен в ацетон, при масова концентрация 55% от всички реагенти, въз основа пълната маса на разтвора. Сместта се нагрява в обратен хладник В продължение на един час, ацетонът се отдестилира и утайката се разтваря в 17% разтвор от воден натриев хидроокис, за да се образува 35% разтвор от повърхностноактивното вещество. Продуктът има разтворимост по-голяма от 5% в 18% разтвор от калиев цитрат. Той също е разтворим в 25% и има поне 1% разтворимост в 35% разтвор от калиев хлорид.

Пример 1

Течен перилен детергентен състав, който включва:

% от маса натриеВ алкилбензенов сулфонат триетаноламиналкилов сулфат мастен алкохол 3 мола етоксилат натриев триполифосфат калиев пирофосфат силиконово средство против пяна секвестрантно вещество на натриев фосфонат оптичен блясъкообразувател ароматизатор вода

0.33

0.05

0.8 баланс

Съставът се допълва от различни концентрации от тиолов полиакрилатен стабилизатор и вискозитетът се измерва по Брукфийлдския RVT' вискозомер, шпиндел 4 при 10 грт и при температура 20 С. Резултатите са изложени в Таблица 1.

Таблица 1

Wt% стабилизатор Вискозитет Pa s >4.0

0.1

1.31

0.26

0.52

1.17

1.39

0.78 1.6

1.25 2.8

Продуктът включва изотропни капчици, които се оказват Ij? фаза в непрекъсната фаза, която се оказва изотропна фаза.

Пример 2

Голям брой водни повърхностноактивни състави се получават, както е показано в Таблица 2. Към всеки от тях се добавя непрекъснато натриев цитрат до 16.3% маса (измерен като монохидрат). Всеки състав преминава през хомогенен и устойчив, но вискозен участък при известна концентрация от цитрат, но претърпява флокулация и разделяне при достигане на максималната концентрация от цитрат. При всеки от случаите, добавянето на 2% маса от 27% воден разтвор от споменатия по-горе тиолов полиакрилатен стабилизатор при разбъркване, се получава хомогенна, дефлокулирана, нестационарна течност, която наблюдавана под микроскоп се оказва, че е сферулитна.

Таблица 2

	Натриев С12-14 алкил- , оензенов сулфонат	( 12-14 алкохолен 3 мола етоксилат 1	Натриев С1244 , алкилов 3 мола етоксисулфонат
л	' 35.7	10.2	0
в	Ί---------------------------------------- : 35.7	5.1	5.1
с	! 30.6	15.3	0
D	30.6	10.2	5.1
Е	1 25.5	20.4	0
F	! 25.5	15.3	5.1
G	' 20.4	25.5 ‘ 0
Н	20.4	20.4	5.1
I	15.3	30.6	0
J	! 15.3	25.5	5.1
К	| 13.2	32.6	0
L	ΐ 13.2	30.6	2.0
М	Ί-----------------------------------------------------------------------------------------------------------1 ' 13.2	26.5	6.12
N	5.1	30.6	10.2
О	5.1	25.5	15.3
Р	5.1	20.4	20.4
Q	! 5.1	15.3	25.5
R	! 5.1	10.2	30.6

Пример 3

Всички състави, изброени в Таблица 3 представляват устойчиви, нестационарни, сферулитни течности. При отсъствието на споменатия стабилизатор, те са вискозни, флокулирани пасти, които устойчиво се разделят на коагулирана маса с обем около 10%’състояща се от чист долен слой.

N.B. Всички компоненти са изразени при съдържание 100 от твърди вещества

—

LD

LO

Ο

Ο

Ο

Ο

Ο όΤ

ΜΊ

Ο

00

04

•

•

• 1 1

III >1

. ·

I 04

U0

ΓΟ

ο

•

1

•

•

ι Ο

LD

υΊ

ο

.

.

—

04

Ο

Ο

04

ο

04

ο

ο											L-П
ο								LO	ο	Ο	04
	<_η		LD		ο	Ο	ο	•	•	• ·	ι ·
		00		04	«	•	• I	ι 04 ι	1 ΓΌ ι	Ο	Ο
Ο	•	1 ·	•	•	1 Ο	LO	υθ	!“I
	Κ)	04	Ο	Ο	04

Ο

Ι_Π

LD

4θ

Ο

LTJ

Ο

00

—-4

Ο-

Ю

ι—<

04

Lf)

•4

• 1

1 · 1

II · ι

1 ·

• (

I ·

Ο !

ι ·

•

•

•

•

04

ι—<

'Tt

Ο

ι-Н

04

Ο

Ο

Ο

04

ι—Ι

ο

Lf)

ο

Ο-

Τ—ί

Ю

1-П

ο

Ο

LTJ

Ο

ο

Ο

ο-

un

СГ)

ο

γΗ

04

»

• I

1 1 ·

•

• 1

ι

•

1

1 ·

ο

•

ι ·

•

•

t 04

Ο-

04

00

04

ο

ο

1—1

ι—<

ΟΊ

Ο

Ο

04

ι—Ι

ι—Ι

<

—1

θ'-

Lf)

ο

Ο

LT>

Ο

ο

ο

”3*

0--

ο

\Ο

00

ι—Ι

04

•

•

1

ί

1

•

•

«

•

•

•

1

•

Ο

•

•

•

•

1

σι

r-

04

οο

04

Γ<

ο

ο

ι-Μ

ΐ !

ι—Ι

04

Ο

Ο

τ—Η

r—l

ι—Ι

ο

Ε-

са

сб

03

Ε-

Ε-

f-

X

Η

Η

ο3

υ

<υ

1

05

03

-θ*

υ

Q

□

X

X

X

ι_>

X

Η

03

X

X

>.

a

,—'

ο

сЗ

03

ο

υ

U

03

Lf)

IX

Д

ίΧ

a

X

X

t-.

Η

Γθ

Η

Ε-

ο

ο

ο

υ

Η

сЗ

X

00

ο

Ο

X

Ε-

Ε-

X

03

IX

<υ

ι—Η

\___/

S

Ε-

ο

Ο

Ο

ο

CX

Е-

X

03

•θ’

Η

Η

X

X

II

00

CQ

«

X

03

ο5

ο

X

X

ι—1

Ο

—>

Η

'—J

Σ

IX

ο

СП

X

(J

ο

ο

X

са

03

Ό

Η

1

03

X

I

Σ

Σ

X

«

ο

X

\___/

03

04—ч

£Χ

Σ

ο

X

<υ

X

£Χ

Η

-θ’

ι—<<Ζ)

υ

Ю

03

co

οο

03

X

Εζ

Ε-

Ε-

Η

Γ—S

CI

03

υ

U

ο

X

Ο

X

X

IX

оЗ

03

03

X

Ε-

X

Εζ

ο

03

X

Ο

Ct

<υ

CQ

«

rj-

Η

ii

IX

{X

Η

ο

03

СП

X

θ’

X IX

*

ο

χ

bi

X

Ю

ο

ο

ι—Ι

03

ο

ο

03

ς

X

ο

£Χ

X

χ

ο

ο

X

(0

X

ο

X

Γ-

X

ο

X

05

Ю

Ю

X

X

ο

bi

bi

χ

X

ο

<χ

Σ

υ

ο.

Ц

X

X

X

1

X

ο

03

ο

Ε-

-θ’

X

03

ο

ς ·

CX

ct

03

0\

ο

X

bi

X

bi

04

05

(X

Η

Ю

φ

и

Εζ

X

ο g

ci

X

π

π

Η

Η

X

Η

X

ι—Ι

X

Η

X

ο

CX

X

ο

U

X

u tx

X

X

ο

Ю

X

ο

05

03

05

CJ

03

Г—

Σ

οΰ

ΕΧ -θ’

X

ο

IX

X t“*

X

*Τ

Ε-

ίΧ

X

X

C

Ε-

bi ο

4Ζ

Μ

03

ο

СС

«

* ’d-

CQ

03

CI

Д

Μ

η

ο

ο

ο

Λ

α>

Η

X

ο

<υ

ΐ“Η

г—Ц

γ—1

Ο

ίΧ

X

Η

<υ

α>

CQ

<υ

Εζ

X

и

00

X ι-Ι

03

<υ

X

α>

3·

X

X

и

ο

ο

X

Д

X

X

X

X

<υ

X

X

Σ

ς

ο

<υ

X

ό-

05

X

£Χ

ο

X

ίΧ

1

1

1

IX

X

ο

Εζ

SX

IX

X

IX

Η

X

X

ц

X

Η *

υ

εχ

ε;

Η

X

Η

*—>

Η

04

04

04

Ε-

X

X

Ο

Ε-

Ε-

ς

Ε-

ο

CO

X

ο

Εζ

и «ет

-2

Ο

03

03

ο

X

05

03

r—4

1-Η

ι—4

03

X

ο

(D

03

05

03

05

Σ

X

ς

X

05

св Ο.

Г?

X

Σ

ο

a

X ο

ο

X

Ct

Σ

СП

X

X

X

X

<υ

03

Ε-

bi

Σ co

Пример 4

Алкален перилен очисшител, използван за нуждите на учреждения, като например в болници, и пригоден за автоматично диспергиране, който се получава съгласно следната формула:

Wt%

Натриев хидроокис6.8

Нонилфенилов-9 мола етоксилат13.4

Натриев С]2-14 линеен алкилбензенов 14.0 сулфонат

Натриев диетилентриаминпентакис 7.0 (метиленов фосфинат) антипреотлагащо средство7.0 оптичен блясъкообразувател0.05 тиолов полиакрилат0.4

При отсъствието на тиолов полиакрилатен стабилизатор, продуктът има висок вискозитет и е склонен да се разделя на тънка течна фаза, която е външна спрямо коагулиран къс. Добавянето на стабилизатора осигурява получаването на нестационарен, устойчив, сферулитен състав. Непрекъснатото добавяне на излишък от тиолов полиакрилат води до максимално увеличаване на вискозитета. Добавянето, обаче, на общо 3% от тиоловото полиакрилатно повърхностноактивно вещество води до получаването на тънка, нестационарна, прозрачна G-фаза с добри характеристики за суспендирането на твърдото вещество. Допълнителното добавяне на стабилизатор води до получаването на чист, оптичноизотропен, нютонов, мицеларен разтвор.

Пример 5

Високо концентриран течен перилен детергент се получава, като се смесят заедно следните компоненти В посочения ред.

Компонент/ред на	% w/\v съставка	форма
прибавяне		съставката
вода	баланс
натриев хидроокис	5.92	(47% soln)
цитрова киселина	9.47	прах
тиолов полиакрилат	0.4
С12-14 алкохолен 9	9.0
мола етоксилат
моноетаноламин	5.2
линейна С12-14	27.6	(96.5%)
алкилбензен-
сулфонова киселина
багрилно вещество	0.025	(l%soln)
оптичен	0.15
блясъкообразувател
калциев хлорид	0.2
натриев	0.55
етилендиаминов
тетрацетатен
дихидрат
натриев метаборат	4.0
тиолов полиакрилат	0.6
протеазна течност	0.05
амилазна течност	1.4

о8

Продуктът представлява нспрозразрачсн, устойчив, нестационарен, сферулитен детергентен състав с вискозитет 0.65 Pa s , при скорост 21 sec'l.

Пример 6

Приготвят се следните перилни състави.

Компонент	% на активна А	съставка В
оптичен блясъкообразувател	0.5	0.5
натриев линеен С12-14	12	12
алкилбензенов сулфонат
тиолов полиакрилат	.75	.5
калиев карбонат	6.0	6.0
калиев триполифосфат	14.0	-
тетракалиев пирофосфат	-	7.5
натриев С]2-14 алкилов три мола	3.0	3.0
етоксисулфат
етоксилирани мастни алкохоли 1	8.0	4.5
натриев триполифосфат	20	23.5
ароматиз атор	.5	.5
багрилно вещество	.0075	.0075
вода	баланс	баланс

Включва равни маси от С|2-14 3 мола етоксилат и С}2-14 8 мола етоксилат.

Пример 7

Приготвя се концентрирана багрилна суспензия, която има формула със следната маса.

жълто багрилно вещество (Terasil Gelb) натриев С12-14 алкилбензенов сулфонат натриев алкилетокси сулфат калиев хлорид натриев диметилнафталенсулфонат

35%

6.5%

3.25%

2%

6% формалдехиден кондензат

26% воден разтвор от тиолакрилатен 5% стабилизатор вода 42.25%

Съставът е нестационарен, устойчив и водоразпределящ се. При отсъствието на стабилизатор, съставът е вискозен и силно флокулиран.

Пример 8

Приготвя се концентрирана багрилна суспензия, която има формула с маса:

жълто багрилно вещество (Terasil Gelb) 35%

95% активен изопропиламинов линеен Cj2-14 алкилбензенов сулфат

30% разтвор от тиолполиакрилатен 5% стабилизатор

40% воден натриев диметилнафтален- 6% сулфонатен/формалдехиден кондензат вода 49%

Сьставът е нестационарсн, устойчив и лесно разпръскващ се във вода. При отсъствието на стабилизатор, в състава се извършва флокулация с разделяне на повърхностноактивното вещество, придружена с утаяване на диспергираното багрилно вещество.

Пример 9

Приготвя се метален обезмаслител, който има формула с маса:

нонилфенилов 9-мола етоксилат

С12-14 алкилов 3 мола етоксилат

30% воден разтвор от тиолов акрилат

8.2%

10.3%

1.5%

40% воден разтвор от натриев етоксихексил- 6.8% сулфат натриев триполифосфат 24.0%

15% воден разтвор от натриев ортофосфат 47.9%

25% воден разтвор от натриев хидроокис 1.3%

Съставът е нестационарен и устойчив. При отсъствието на стабилизатор, той е вискозен и се разделя устойчиво.

Пример 10

Образуват се сондажни шлами, включващи в wt.%:

	А	в
Калциев С12-14 алкилов 3 мола етоксисулфат	6.8	6.7
Калциев окис	0.8	0.8
вода	54.5	53.6
силиконово антипянообразуващо вещество	0.2	0.4
Калциев хлориден дихидрат	34.1	34.0
С12-14 алкилбензенсулфонова киселина	3.6	3.9
С12-14 алкилов 20 мола етоксилат	0	1.2
(стабилизатор)

V Пробата А е високо флокулирана и от нея се получава високо еластичен флуид, който се желира веднага при разрязване чрез разбъркване при 300 грт. Преди разрязването, А има първоначална граница на провлачане 0.1 N и вискозитет 0.5 Pa s при скорост 21 sec 1 . Вискозитетът спада при увеличено разрязване докато се получи съществен, постоянен вискозитет от 0.17 Pa s .

За разлика от горното, пробата В, която съдържа стабилизатор е устойчива, флуидна, с първоначална граница на провлачане 0.1 N и вискозитет 0.55 Pa s при скорост 21 sec Ί, която нараства с увеличаване на разрязването до постоянна стойност О 0.09 Pa s.

След смесване при 300 грт в продължение на 15 минути, от продукта се получава пърВоначална готова продукция 0.17 N и вискозитет при 21 sec’l от 0.38 Pa s, който спада до постоянна стойност 0.087 Pa s при по-високи скорости на разрязване. Съставът е подходящ за използване като сондажен шлам, разделечителен флуид, завършващ флуид или уплътняващ флуид.

Пример 11

Приготвя се сондажен шлам по следния начин

Wt% калциев С]7-14 ^килов 3 мола етоксисулфат6.7 калциев окис0.8

ШО51.8 силиконово антипянообразуващо вещество0.4 дихидрат на калциев хлорид34.0

С12-14 алкилбензенсулфонова киселина3.9 поли AMPS стабилизатор*3.0 *Стабилизаторът е полимер от 2-акриламид-2-метилпропанова сулфонава киселина със средна стойност на полимеризация 12.

Продуктът е устойчив и има първоначална готова продукция 0.17N, вискозитет при 21 sec'l от 1.7 Pas и устойчив вискозитет 0.13 Pa s. След 15 минути при ЗООгрт, първоначалната граница на провлачване е 0.3 N и вискозитет при 21 sec‘l е 1.0 Pa s, който спада до постоянна стойност 0.9 Pa s при увеличено разрязване.

Пример 12

Следната концентрирана повърхностноактивна система се приготва в електролит от калиев хлорид и се дефлокулира при добавяне на алкохолен двадесет мола етоксилат.

Натриев линеен С|2-14 алкилбензенов сулфат 12% натриев алкилетокси сулфат 6% калиев хлорид 18%

С16-18 алкохолен (20ЕО) етоксилат 0.5% вода 63.5%

Съставът е нестационарен и устойчив, е вискозитет (при скорост 21 sec ^-) 0.35 Pa s. При отсъствието на алкохолетоксилатен стабилизатор, той е вискозен и устойчиво се разделя.

Пример 13

Ефектът на дефлокулация на стабилизатора и вискозитетът на дефлокули раната система се контролират чрез концентрацията на добавения дестабилизатор. Изисква се минимално количество стабилизатор, за да се извърши дефлокулация, като количеството зависи от структурата на дефлокуланта и от състава на флокулираната система. След като веднъж се извърши дефлокулация, при увеличаване на концентрацията на дестабилизатора, вискозитетът на системата преминава през минимална стойност и след това се увеличава до максимална стойност.

4

-I	—	44	oP o tn	-¾ ο и	Ш		гел
	—	L-П С^ 1-П	O-= o tn	10%	ο\^ ι-П	0.5	1. 28
	—	LTJ Г- LD	o\o o tn	Q\° Ο	©\© ЬП τ—4	0.025	0.89
	к—«	45. 75	©\® o m	10%	©\<=· Ш ΐ“4	0.01	0.08
	аз	LH cn Ln	o\° O tn	Ο\β Ο ι-Ч	ο\® Ln ί—4	0.05	0.11
		44.99	O\O o tn	ο\® Ο τ—Η	ο\« Ln r-4	0.1	флокулиран
	<	ο\ο un *5±	o\° o tn	%0ΐ .... . ......	15%	О\о о	флокулиран
	Съставка	вода	моноетаноламин алкилбензенсулфонова киселина	03 ς ο Σ 00 аз ο X 17 Η 03 03 «а- χ r-< υ ι bi гч ο ι—1 Η ο ο	монохидрат на калиев цитрат	алкилтиолов полиакрилат	вискозитет Pa sec (21 sec

		c =	O'°	o'®	c\®		—>
-	Γ<	LG CM	Uh	uh	uh	ГМ	Z)
			Г-.	r-	r-		i ________________________________________________________________j
			O'®	©\®	o\®		1
		c,o	Uh	uh	Uh
		uh	•		•		Q
		CM	r-	r-	C-
	uh	©\®	oP	©\®	©\®
_	.	Uh	Uh	Uh	uh	LD	o
	*3	CM			•	•	•
			r-	r-	Г-	O	i—1
	LD	©\®	o\®	o\®	o\®	uh	Ch
	Γ--	uh	uh	uh	uh	CM	uh
Xi	•	CM			•	•	•
			r-	r-	r-	o	o
			©\®	©\®	o\®	o	o
	Ch	©\«	uh	uh	uh	rH	1—1
s	•	Uh				•	•
	τΓ	CM	!>·	г·*-		o	o
	^Γ
	Uh
	Ch
X	•	©\<s	©\®	©\®	©\®
	’d·*	uh	uh	uh	uh	Uh	Uh
	’d·	CM				•	o
			r-	r-	r-	o	o
							X
							03
							&
		©\®	o\®	©\®	©\®		X
сп	LQ	Uh	Uh	uh	Uh		q
	<!±	(Ml				©\e	X
			r-	r-		o
							o
							q
							xr
		03					ι-Ч
		CX			H		1
		b			03		'J
		X			•e	H	<D
		X			q	o3	У)
					>S	q
		«			u	X	τ—1
		<D	u			ex	CM
		X	X		x	«	'—'
		q			•si	CO
		03	o		o	X	υ
		a			E-	—
			CQ		<υ	o	•J}
		03	o	t-.	q	c	03
		X	X	03	X		ex
			X	o	bi	CQ
		H	Σ	q	q	o	E-
		aS	03	o	o3	q	o
03			CX				o	E-
			q		«	«	X	X
«			X		Ф	Q	H	01
сз			X	r-4	X	X	u	o
Η		rt	o	1	CX	fX	X	bi
υ		И	I	CM	H	E-	bi	o
		o	o	T4	c3	03	q	X
U		PQ	2	o	t*	X	03	«

Пример 14

Смята се, че при всяка серия от флокулирано повърхностноактивно вещество има рязко разграничаване въз основа размера на главната група между видовете, в които има достатъчно голяма главна група, за да се извърши дефлокулация и тези, които имат минимален ефект на дефлокулация.

Това и илюстрирано чрез следната повърхностноактивна система, която може да се дефлокулира от алкилов полигликозид. X е минималната процентна маса от необходимия за извършване на дефлокулация алкилов полигликозид.

моноетаноламин С{2-14 алкилбензенов сулфонат 30% С12-14 алкилов 8 мола етоксилат 10% монохидрат на калиев цитрат 15% алкилов полигликозид х% вода баланс

Степента на полимеризация (СП) на алкилов полигликозид може да се определи, като среден брой на повтарящи се гликозидни единици за алкилова полигликозидна молекула и може да се определи чрез техните GLC и GPC.

Оттук, ефектът от големината на дефлокулантната главна група върху процеса на дефлокулация може да бъде илюстриран, като се наблюдава ефекта на СП на алкиловия полигликозид върху дефлокулацията. В горната система, х представлява минималното количество APG, което е необходимо, за да се извърши дефлокулация.

СП (определена по х GLP)
APG 1	1.27	4%
APG 2	1.32	4%
APG3	1.50	3.0-4.0%
APG4	1.67	2.5-2.7%
APG 5	1.71	1%
APG6	2.02	: 0.75%

Пример 15

Пример 14 се повтаря, като се използва по-висока степен на поляризация (СП) от алкилполигликозиди, за да се определи, от кои компоненти на алкилполигликозиднити продукти най-много зависи дефлокулацията.

В таблицата която следва е преценен приноса на гликозидните олигомери за всеки един от изпробваните алкилполигликозидни продукти. В тази повърхностноактивна система се наблюдава ефективна дефлокулация при олигомери със степен на полимеризация, по-голяма или равна на седем. По-ниските степени на полимеризация проявяват съвсем слаба дефлокулация.

X	%моно	%ди	%три	% тетра	% пента	% хекса	''<> хепта
0.1%	0.0	0.0	0.0	! 0.0	0.0	0.0	; Ю0.0
0.2%			2.6		; 8.9	10.7	71.0
1%	1.1	6.6	15.1	ί 20.2	20.2	16.8	20.0
2%	16.0	16.0	14.6	ί 12.7	11.6	9.6	19.5
*>>2	35.8	26.8	16.3	8.9	j 5.3	3.2	3.7
%					!		I
*5%	0.0 _	100.0	0.0	| 0.0	i 0.0	0.0	' 0.0

* съвсем слаба дефлокулация

Пример 16

Оказва се, че причината да се направи връзка между големината на главната група и ефекта на дефлокулация произлиза от взаимоотношението между големината на главната група и пространственото разположение на сферулитите в слоевете.

Наблюдава се, че по.малкото пространствено разположение изисква по-малък размер на главната група за извършване на дефлокулация. Това е илюстрирано чрез следния пример:

	система 1	система 2
моноетаноламин С[2-14 алкилбензенов	30%	30%
сулфонат
С12-14 алкилов 8 мола етоксилат	10%	10%
монохидрат на калиев цитрат	15%	40%
алкилов полигликозид СП1.27	Х%	Х%
вода	баланс	баланс

пространствено разположение вътре в слоевете (А) (дифрактометрия с рентгенов лъч)

х%	вискозитет (21 sec~l) система 1	вискозитет (21 sec’l) система 2
1	флокулирана	флокулирана
2	флокулирана	дефлокулирана-ОЛРазес
	флокулирана	дефлокулирана-0.2Ра5ес
4	дефрокулирана-0.8 Pasec	дефлокулирана-0.29 Pasec
5	дефлокулирана - 1.0 Pasec	дефлокулирана-0.9Разес

Пример 17

Изброените по-долу съставни елементи се смесват в

посочения ред. съставка	%w/w тВърдо ВешестВо
вода	баланс до 100%
С12-14 алкил 1.32 dp аликозид (добавен като	1.00
70% разтвор)
оптичен блясъкообразувател	0.15
(TINOPAL CBS/X)
калциев ацетат	0.20
калиев хидроокис (добавен като 50% разтвор)	1.64
моноетаноламин	2.87
мастнва киселина от обелена палмова	4.00
костилка
монохидрат на трикалиев цитрат	11.50
натриев С12-14 алкилбензенсулфонат	19.00
антипянообразуващо средство	0.05
зеолит	18.00
ароматизатор	1.30
С12-14 алкохол 3 мола етоксилат	7.00
боракс	2.00
антипянообразуващо средство	0.05
ензим (SAVINASE 16.OL ЕХ)	0.40
бактериостат (PROXEL GXL)	0.05
боя	0.002
С12-14 алкил 1.32 dp аликозид	1.00
(като 70% разтвор)

TINOPAL ,SAVINz\SL u PROXEL са регистрирани търговски

марки. Съставът

представлява нестационарна, устойчива,

непрозрачна, сферулитна течност със следните характеристики:

pH (концентрат) pH (1% разтвор) вискозитет (Brookfield RVT sp4 lOOrpm)	9.5 9.0 1.0 Pa s
гъстота	1.25 cm’l

При отсъствието на алкилов полигликозид, продуктът силно флокулира. Наблюдаваното слабо сгъстяване към края на процеса на смесване се коригира чрез крайното добавяне на алкилов полигликозид.

Пример 18

Изброените по-долу съставки се смесват в посочения ред.

Съставка	%w/w твърдо
	Вешество
вода	баланс до 100%
оптично блясъкообразуващо вещество	0.1
( П NOPAL CBS/X)
двунатриев етилендиаминов тетраацетат	0.55
дихидрат на калциев хлорид	0.20
багрилно вещество	0.025
натриев хидроокис	5.92
моноетаноламин	5.20
цитрова киселина	9.47
тиолполиакрилатен стабилзатор	0.0625
линейна алкилбензенсулфонова киселина	12.00
натриев метаборат	4.00
тиолполиакрилатен стабилизатор	0.1875
ензим 1.40

Продуктът представлява устойчива, нестационарна, сферулитна течност. При отсъствието на стабилизатор, продуктът се флокулира тежко.

Примери 19-21

Следните съставки се смесват в посочения ред:

--|

Съставка · % w/w

	Пример 19	Пример 20	Пример 21
вода	баланс	баланс	баланс
оптичен блясъкообразувател ( TINOPAL CBS/X)	0.1	0.1	0.1
натриев етилендиаминов тетраацетат	0.55	0.55	0.55
натриев хидроокис	8.75	6.14	6.14
линейна алкилбензенсулфонова киселина	25.48	18.65	18.65
нонилфенилов 9 мола етоксилат	12.00	-	6.0
С12-14 алкилов 12 мола етоксилат	-	8-0	6.0
С12-14 алкилов 9 мола етоксилат	-	4.0
натриев метаборат	2.0	2.0	2.0
калциев хлорид	0.2	0.2	0.2
бактериостат (PROXEL GXL)	0.05	0.05	0.05
цитрова киселина	9.15	6.53	6.53
багрилно вещество	0.025	0.025	0.025
тиолполиакрилатен стабилизатор	1.0	1.0	1.0

Продуктът представлява изливаща се, непрозрачна, и несъдържаща твърдо вещество, устойчива течност. При отсъствието на стабилизатор, продуктът е стационарен.

Примери 22 и 23

Следните съставки се смесват в посочения ред.

| Съставки 1 1	% W/W твърдо	вещество
	пример 22	пример 23
калиев хидроокис	3.38	3.38
С|2-14 алкохолен 8 мола етоксилат	5.0	5.0
С12-14 алкохолен 3 мола етоксилат	5.0	5.0
кокосова мастна киселина	10.0	10.0
линеен Cj2-14 алкилов, бензенов сулфонат	20.7	20.7
калиев триполифосфат		12.5
монохидрат на трикалиев цитрат	12.5	-
натриев диетилентриаминов пентакис (метиленфосфонат)	4.0	4.0
бактериостат (PROXEL CGL)	0.05	0.05
ензим (SAVINASE 16. OLEX)	0.4	0.4
оптичен блясъкообразувател (TINOPAL CBS/X)	0.15	0.15
дихидрат на калциев хлорид	0.2	0.2
натриев метаборат	3	3
тиолполиакрилатен стабилизатор	1	1
вода	баланс	баланс
вискозитет (Brookfield RVT, sp4 ЮОгрт)	0.38 Pas	0.6 Pa s
относително тегло	1.13 дст 3	1.13 дст’3
pH конц.	10.9	10.7

Продуктът във всеки един от случаите представлява нестационарна течност. Когато този състав се приготвя без стабилизатор, се получава високо вискозен, коагулиран продукт.

Пример 24

При отсъствието на аминофосфинат, посоченият по-долу състав е устойчив и лесно изливащ се. Аминофосфинатът се приготвя съгласно метода, описан в Пример 1 от ЕР-А-0 419 264. Изпиращият ефект на продукта е значително по-лош от триполифосфинатния изграден детергентен състав. Добавянето на аминофосфинат, значително подобрява ефекта на изпиране, но концентрации, които са по-високи от 2% причиняват тежка флокулация придружена с разделяне на тънка течност и вискозен коагулат.

Добавянето на споменатия стабилизатор позволява нивото на аминофосфината да се повиши до 5.75% от масата, без това да оказва страничен ефект върху стабилността или вискозитета на продукта.

8ό

Съставка	VVt% от масата на състава
оптичен блясъкообразувател	0.13
калциев ацетат	0.09
С12-14 алкохолен 3 мола етоксилат	2.65
силиконово вещество за отстраняване на пяна	0.18
триетаноламин	2.08
монохидрат на трикалиев цитрат	12.17
зеолит на прах	21.24
натриев диетилентриаминов пентакис	0.66
(метиленфосфонат)
натриева Cjo_i8 мастна киселина	4.25
натриев линеен С12-14 алкилбензенов сулфонат	2.78
натриев Cj2-14 алкилов 3 мола етоксисулфат	4.35
калиев карбонат	1.77
ензими	0.8
ароматизатори	0.35
аминофосфинат	5.75
тиолполиакрилатен стабилизатор	0.25
вода	баланс

Примери 25 и 26

Приготвят се следните състави на тъканни агитатори. 11ри отсъствието на алкилетоксилатен стабилизатор, те са вискозни и неустойчиви, с повтарящо се устойчиво разделяне. Включването на етоксилат се оказва ефективно средство за получаването на устойчив и лесно изливащ се състав.

Анионните повърхностноактивни вещества, като например тиоловите полиакрилати не са ефективни.

i : Съставки I ΐ j	% W/W твърди	вещества
	Пример 25	Пример 26
1 -ме т ил-1 -т алоиламидоетил-2талоилимидазолиниев метосулфат (75% активен воден изопропанол)	31.7	31.7
натриев триполифосфат	2.5	-
дихидрат на тринатриев цитрат	-	2.5
С12-14 алкохолен осем мола етоксилат	0.1	-
С1б_18 алкохолен петдесет мола етоксилат	-	0.1
вода	баланс	баланс

Claims (11)

1. Водно структуриран състав включващ: вода; при най-малко едно структурообразващо повърхностно-активно вещество; при съотношение на разтворено повърхностно активно вещество-флокулиращ агент, базирано на теглото на достатъчно вода, за да се образува със споменатото структуро-образуващо повърхностно активно вещество и водата (i) флокулиран, (ii) неустойчив и/или (iii) вискозен, структуриран с повърхностно активно вещество състав; и стабилизатор присъстващ в количество подходящо да осигури съответно (i) по-малко флокулиран, (ii) повече устойчив и/или (iii) по-малко вискозен структуриран с повърхностно активно вещество състав, характеризиращ се с това, че споменатия стабилизатор е съединение което включва С_{6 до} ^алкилова, алкенилова или алкарилова група свързана с единия си край към един край на най-малко една хидрофилна група, като споменатата хидрофилна група има маса по-голяма от 300 amu и/или включва полимер с повече от четири хидрофилни мономерни единици, като споменатото съединение е избрано от алкилови полигликозиди и алкил тиолови поликарбоксилати.

2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че притежава в това съотношение специално суспендирано твърдо вещество.

3. Състав съгласно всяка от двете претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че повърхностно активно вещество присъства като сферулитична фаза.

4. Състав съгласно всяка от двете претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че споменатото повърхностно активно вещество присъства като слоеста фаза.

5. Структуриран с повърхностно активно вещество състав съгласно претенции 1 или 2, характеризиращ се с това, че включва вода; структуро-образуващо повърхностно активно вещество, включващо най-малко 30 % тегловни, базирани спрямо общото повърхностно активно вещество, не ионно повърхностно активно вещество; и достатъчно водоразтворим електролит за да се образува структурирана дисперсия на изотропно повърхностно активно вещество/водна фаза в слоеста непрекъсната фаза.

6. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че споменатата фаза изотропно повърхностно активно вещество/вода е в Ц фаза.

7. Състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че споменатата фаза повърхностно активно вещество/вода се включва в фаза.

8. Състав съгласно всяка една от горните претенции, характеризиращ се с това, че споменатия стабилизатор включва хидрофилна полимерна група, съдържаща от шест до осем мономерни единици избрани от акрилат, метакрилат малеат и

V кротонат и свързана в единия си край към С_6до25 алкилова, алкенилова или алкарил тиолова група.

9.Състав съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че споменатата полимерна група е ограничена в единия си край с С_{8 до 20} алкилова или алкенил тиолова група.

Ю.Състав съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че споменатия стабилизатор е алкилтиолов полиакрилат получен чрез механично запушване.

11 .Състав съгласно всяка от претенциите 1 до 7, характеризиращ се с това, че споменатия стабилизатор включва С_{6 20} алкилов, алкенилов или алкарилов полигликозид притежаващ достатъчно вещество с повече от четири гликозидни остатъци, достатъчно да намали вискозитета и/или степента на флокулиране и/ или стабилизиране на споменатия състав.

12. Състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че споменатия С_{& 20} алкилов полигликозид включва ефективно количество алкилов полигликозид с от шест до дванадесет гликозидни остатъци.

13. Течен детергентен състав съгласно всяка от горните претенции, характеризиращ се с това, че включва: вода; от 20 до 60 % тегловни, базирани спрямо общото тегло на състава, повърхностно активни вещества, като споменатите повърхностно активни вещества включват от 0 до 80 % тегловни, базирани спрямо общото тегло на повърхностно активното вещество, анионно повърхностно активно вещество и от 20 до 100 %, базирани спрямо общото тегло на повърхностно активното вещество, нейонно повърхностно активно вещество; от 8 до 50 % тегловни, базирани спрямо теглото на състава, разтворени калиеви соли избрани от триполифосфат, пирофосфат и цитрат, като общата концентрация на разтворения електролит е достатъчна, със споменатото повърхностно активно вещество и водата, да осигури вискозна, флокулирана и/или нестабилна сферулитична система и/или флокулирана дисперсия на изотропната течна фаза на повърхностно активното вещество в изотропна или анизотропна водна непрекъсната фаза; и достатъчна на споменатия стабилизатор да намали вискозитета и/или степента на флокулиране и/или стабилизиране на споменатия състав.

14. Състав съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че съдържа до 35 % тегловни, базирани спрямо теглото на състава, суспендиран твърд пълнител.