BG61189B1

BG61189B1 - Метод за получаване на цефалоспоринов антибиотик

Info

Publication number: BG61189B1
Application number: BG96859A
Authority: BG
Inventors: Gary Lim; John Roubie; Elizabeth Garofalo
Original assignee: Bristol-Myers Squibb Company
Priority date: 1991-09-10
Filing date: 1992-09-10
Publication date: 1997-02-28
Also published as: NO923495D0; CZ278092A3; CZ71996A3; NZ244295A; SK33698A3; PL174820B1; CN1070398A; IL103109A; KR0178280B1; CZ282160B6; AU655838B2; UY23475A1; FI924031A0; FI109127B; JPH05194532A; CZ282315B6; MX9205147A; NO923495L; ATE209209T1; NO301930B1

Abstract

1. Метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлоридхидрат, който е практически свободен от антиизомер и от изомер, характеризиращ се с това,че се състои във взаимодействие на силиловото производно на 7-амино-3-/(1-метил-1-пиролидин)метил/цеф-3-ем-4-карбоксилат със син-изомера на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомер, в инертенорганичен разтворител.

Description

Настоящото изобретение осигурява химически метод за ацилиране, по-специално метод за безводно ацилиране за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който е известен също като 7-/2-(2-аминотиазол-4-ил) -2- (Ζ) -метоксииминоацетамидо/-3/ (1 -метил-1 -пиролидино) -метил/цеф-З-ем-4карбоксилат. Настоящото изобретение осигурява също стабилна, кристална сол на синизомера на тиазолилов междинен продукт и метод за получаването му, който може да се използва при получаването на полезни широкоспектърни антибактериални средства.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известни са многобройни цефалоспоринови антибиотици, които съдържат в странична верига 2-(2-аминотиазол-4-ил)-(г)-2-метоксиимино оцетна киселина, която се свързва към 7-амино групата на цефалоспорановата киселина чрез добре познатите методи на ацилиране. В повечето случай е необходимо да се защити аминогрупата и да се активира карбоксилната киселина в страничната верига, което е част от процеса на ацилиране. Следователно известни са многобройни аминозащитни групи за 2-аминогрупата на тиазоловия пръстен и многобройни активиращи групи за карбоксилната киселина. Въпреки това, предмет на многобройни публикации е търсенето на по-нови защитни групи и активиращи групи с оглед получаването на желания антибиотик, поради високата цена и токсичност на някой от активиращите групи. Ето защо съществува необходимостта от разработването на проста, стабилна, кристална, икономична и нетоксична странична верига, представляваща желания геометричен (7)-изомер, която лесно да се свърже към 7-аминогрупата на цефалоспориновото ядро и да се получи полезен широкоспектърен антибиотик.

По-долу са показани някой тиазолови странични вериги:

В /1 / са описани съединения с формула:

ΝΡ⁵

в която К, означава амино, защитена амино, хидроксилна или защитена хидроксилна група; К_} означава хидроксилна или защитена хидроксилна група и XV представлява хидроксилна, С₁₄алкокси група, халоген или ОМ, където М е алкален метал.

В /2/ е описано получаването на редица пиридин цефалоспоринови производни по различни методи, включително използване на съединение с формула

или негова сол, в която К, означава водород или халогенен атом, К₂ - водороден атом или С, ₆алкилов радикал и К₄ - водород или аминозащитна група или активирано производно на това съединение.

В /3/ са описани също методи за получаване на серия цефалоспоринови съединения, включително използването на субституирана оксииминотиазолил оцетна киселина с формула:

.ОР¹

или нейни реактивоспособни производни, в които К₈ представлява водороден атом или защитна група за аминогрупата. Описани са подходящи примери на такива реактивоспособни производни като например смесени киселинни анхидриди, киселинни анхидриди, киселинни халогениди, активни естери, активни амиди и киселинни азиди.

В /4/ са описани тиолни естери с фор-

в която К’ означава водород или защитен радикал, К° означава водород, алкил, винил, цианометил или защитен радикал и К означава алкил, Ь-2-амино-2-карбоксиетил, фенил или многобройни хетероциклични радикали, цитирани в колони 4 до 8, както и техните син- и анти-изомери, както и смеси от тях.

В допълнение на цитираните източници съществуват още многобройни материали, в които се описват различни защитни групи за

2-амино заместителя и още повече активиращи групи/подвижни (лабилни) групи за карбоксилната киселина, които могат да се използват при ацилирането на 7-амино цефалоспориновото съединение.

Най-уместното решение е дадено в /5/, където е описано съединението от настоящото изобретение с формула

в която се твърди, че съединението има син-конфигурация. Единственото посочено доказателство в източника за продукта е хлорното съдържание, като е дадено 99% до 100,5% от теоретичното му съдържание.

Във връзка с разработването на нови синтетични методи за производство на антибиотици авторите на настоящото изобретение, както и други техни колеги, са се стремили да намерят прост, удобен, икономичен, кристален, стабилен и нетоксичен изходен продукт, който да използват при получаване на антибиотиците. Първоначалните опити да се синтезира и използва киселинният хлорид на 2-(2аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетната киселина, без да се използват защитни групи, са били неуспешни. Въпреки това, авторите на изобретението са открили, че съединението на настоящото изобретение може да се получи при специфично определени условия на реакция. Това откритие след това е потвърдено от настоящите изобретатели, след като не успяха да възпроизведат описаното в по-горе цитирания чехословашки източник /5/. Не можа да се повтори получаването на желания син-изомер на киселинния хлорид хидрохлорид, необходим при производството на антибиотика. Нещо повече, допълнителни експерименти доказаха, че описаното в източника /5/ не води до получаването на хлороводородната сол на желания син-изомер на киселинния хлорид, практически свободен от антиизомер и имащ протон ядрено магнитен резонансен спектър (‘Н ЯМР), както е описан там.

Широкоспектърният антибиотик цефепим е описан от Абураки и съавтори в /6/ и получаването му е описано в две реакционни схеми, при които реактивите и продуктите изискват използването на блокиращи и деблокиращи средства. В примерната схема на реакция, продуктът изисква хроматографско пречистване, етап, необходим за разделянето на сместа от Δ и Δ изомерите и полученото при това цефепимно съединение е в амфотерна форма. При това, амфотерната форма на цефепима е нестабилна при стайна и повишена температура.

Мърей А. Каплан и съавтори /7/ описват стабилни на температура кристални соли на цефепим в суха прахообразна форма, които имат отлична стабилност при стайна и повишена температура в сравнение с амфотерната форма на цефепим, описана в /6/.

В /8/ Брундидж и съавтори описват получаването на 7-амино-З-/(1-метил-1-пиролидино) -метил/цеф-З-ем-4-карбоксилатни соли, 2 практически свободни от Δ изомера и използването им при воден ацилиращ процес за получаване на антибиотика цефепим като сулфатна сол.

В /9/ се описва метод за получаване на няколко цефалоспоринови антибиотици, включително цефепим в амфотерна форма. При все че при този метод не се използват защитни групи, използва се анхидрид за активиране при водната ацилираща реакция, необходимо е хроматографско пречистване, за да се получи амфотерната форма на цефепима.

В /10/ Брайън Е.Лукер описва подобрен метод за получаване на антибиотика цефепим като хидройодидна сол. Чрез използване на цефалоспориново сулфоксидно междинно съединение при метода се контролира образуването на нежелания Δ изомер. Въпреки това, описаният метод е скъп и неефикасен, тъй като се въвеждат два допълнителни етапа в досега използвания процес и продължава да използва защитни групи, които изискват блокиране и деблокиране. Нещо повече, методът изисква използване на колонна хроматография за пречистване, което е непрактично при работа в производствен мащаб.

Получаването на кристална сулфатна сол и амфотерен цефепим са описани в литературата, като се използва по същество един и същи процес на водно ацилиране и се прилагат различни блокиращи и деблокиращи групи и активни естери. Във всички случай предпочитаният кристален цефепим дихидрохлорид хидрат трябва да се получи през пречистен амфотерен цефепим. Поради това е необходимо да се разработи прост, директен и икономически ефективен метод на ацилиране, с който да се избегнат етапите на прибавяне и отстраняване на защитни групи, да се контролира стереохимично и да се хроматографира и нещо което е по-важно, да се разработи метод за ацилиране, който ще даде желания антибиотик цефепим дихидрохлорид хидрат, практически свободен от .2 антиизомер и Δ изомер.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящото изобретение осигурява химически метод на ацилиране и по-специално, безводен ацилиращ метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, практически свободен от антиизомер и от Δ изомера. Настоящото изобретение осигурява също така стабилен, кристален син-изомер на 2(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетил хлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомер, който се използва в процеса на ацилиране за получаване на широкоспектърния антибиотик цефепим.

ОПИСАНИЕ НА ФИГУРИТЕ

Фигура 1 показва протон ядрения магнитен резонансов спектър на син- 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетил хлорид хидрохлорид от пример 10 в оцетна киселина ά₄ (100 ΜΗζ) ;

Фигура 2 - протон ядрения магнитен резонансов спектър на продукта от пример 12 в оцетна киселина - ά₄ (100 ΜΗζ).

Фигура 3 - протон ядрения магнитен резонансов спектър на продукта от пример 13 в оцетна киселина - <3₄ (100 ΜΗζ).

Фигура 4 - протон ядрения магнитен резонансов спектър на продукта от пример 14 в оцетна киселина - ά₄ (100 ΜΗζ).

Настоящото изобретение осигурява безводен ацилиращ метод за Ν-ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидино) метил/цефЗ-ем-4-карбоксилат със син-изомера на 2- (2аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетил хлорид хидрохлорид, който е практически свободен от антиизомера, за да се получи стабилен на температура, кристален цефепим дихидрохлорид хидрат, практически свободен от .2 антиизомера и от Δ изомера и е представен от формула V, в която Ζ е 1 или 2.

Предимствата на настоящия безводен ацилиращ метод са ясни и могат да се оценят от специалистите в областта, особено когато се съберат и разгледат като цяло. Елиминирането на преди използваните амино- и карбоксилни защитни групи и във връзка с това на допълнителните химически етапи за блокиране и деблокиране са съществено предимство за ефективността на цялостния процес и намалява разхода на материали в сравнение с досега известните методи. Настоящият метод освен това контролира стереохимичната конфигурация на метоксиимино изомера и на Δ двойната връзка на цефалоспориновото ядро, без да е необходимо да се отделят нежеланите цефалоспоринови странични продукти чрез хроматография и без да е необходимо да се използват за стереохимичен контрол сулфоксидни междинни продукти, както е описано в /11/.

Друго предимство на настоящото изобретение е получаването на използването на незащитена кристална хидрохлоридна сол на син-изомера на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетил хлорид с формула III, което избягва използването на необичайни и понякога комплексни органични подвижни групи, описани за целта. Използването на простия хлорен йон като подвижна група дава възможност да се избегната потенциално токсичните подвижни групи като 2-меркаптобензотиазол. Друго предимство на настоящото изобретение е чрез провеждането на безводен процес на ацилиране да се получи желаният стабилен на температура кристален цефепим ди4 хидрохлорид хидрат, директно от реакционната смес при ацилирането, без да е необходимо да се получава и изолира сулфатната сол или амфотерен цефепим. Съгласно изобретението се осигурява водноразтворимият кристален цефедепим дихидрохлорид монохидрат или дихидрат, практически свободен от антиизомер и от Δ изомер, с висок добив, директно от водната фаза на двуфазния разтвор.

Изобретението осигурява също стабилен кристален син-изомер на 2-(2-аминотиазол-4ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, който е практически свободен от антиизомер и е представен с формула III

В резултат на това, че е практически чисто от антиизомер съединението III може да се превърне в широк спектър цефалоспорини, които сами по себе си са практически свободни от антиизомер, без да е необходимо хроматографско разделяне на син- и антиизомерите. В резултат на подобрената стабилност съединението III може да се изолира и съхранява и при желание може да бъде превърнато в различни крайни продукти в различен разтворител, което дава предимство при производството на желания антибиотик, практически сво5 боден от Δ изомер. Допълнително предимство на междинното съединение с формула III е, че не изисква блокиране на аминогрупата преди ацилирането или деблокиране на аминогрупата след ацилирането, с което се опростява процеса. Друго предимство на киселинния хлорид с формула III е използването му в процеса на ацилиране, за да се получат широк спектър цефалоспорини. За разлика от други методи, примерно като този описан от Абураки и съавтори /6/, междинното съединение с формула III има хлорен йон като проста и нетоксична подвижна група, поради което не са необходими предпазни мерки за отстраняването й от желания антибиотик, тъй като е пример на най-използваната подвижна група в тази област. Освен това, някой от известните в областта междинни съединения, които съдържат други подвижни групи, са трудни за получаване, а други междинни съединения, които съдържат подвижни групи като 2-меркаптобензотиазол, е намерено, че са токсични /12/.

Схема на реакция 1

I I ⁺ диметилформамид СО^ + СО + /(СНз)₂1ЧСНС1/⁺С1

син-изомерът на киселинния хлорид хидрохлорид с формула III може да се получи от син-изомера на киселина с формула I, както е показано на схема 1. Киселината с формула I се превръща първо в съответната хидрохлоридна сол с формула II по известните на специалистите от областта начини и след това, при желание, изолиране на безводното, кристално съединение с формула II. Образуването на хидрохлоридната сол се провежда предимно, като поне 1 то1 еквивалент газообразен хлороводород се пропуска в инертен органичен разтворител като толуол, ацетонитрил, дихлорметан, ацетон, бензол, ксилол, циклохексан, хексан, диоксан или диетилетер при температура от около -10°С до около 50°С. Предпочита се реакцията да се провежда в толуол, дихлорметан или ацетонитрил и така полученият хидрохлорид с формула II може да се изолира или да се използва направо. Ногато реакцията се провежда в ацетонитрил, получаващият се хидрохлорид с формула II проявява тенденция да задържа леко свързан разтворител. Следователно, при получаване на хидрохлорида с формула II в среда на ацетонитрил, целесъобразно е той да се използва в по-кратък период от време за следващия етап, за да се избегне солватно прегрупиране поради атмосферна влага. Най-добре е реакцията да се провежда в толуол или дихлорметан при около 0“С до стайна температура.

След това киселинната сол с формула И взаимодейства с хлориращо средство и най-добре с оксалилхлорид в комбинация с диметилформамид, за да се получи стабилен, кристален син-изомер на съединение 111. Както е показано тук, използването на други познати хлориращи средства може да доведе до изомеризиране и да се получи нежеланият антиизомер или смес от син- и антиизомери. В допълнение на това хлориращи средства като фосфорен петохлорид, могат да хлорират в 5-та позиция в тиазоловия пръстен, което ще даде едно нежелано онечистване в антибиотика. Изобретателите откриха, че при получаването на киселинния хлорид на съединението с формула II, подходящият подбор на хлориращото средство и условия на реакцията, като разтворител и температура, са от особено значение за процеса на получаване на син-изомер на съединение III, което да е практически свободно от антиизомер.

Добре известни са хлориращите методи, използвани най-често за активиране на киселини. Фосфорен петохлорид, който е най-използваното хлориращо средство, не е подходящ за хлориране на съединение II, тъй като също води до изомеризиране на метоксиимино групата и да се получи нежеланият антиизомер на съединение III. Това ясно се демонстрира при примерите 12, 13, 14 и 16, описани по-долу. Друг известен хлориращ метод е използването на оксалил хлорид в комбинация с диметилформамид. Авторите на настоящото изобретение обаче откриха, че оксалилхлоридният метод, където диметилформамид се използва като катализатор, не дава значителни количества от желания син-изомер на съединения III. Това също е ясно демонстрирано в пример 15 по-долу. След интензивна работа авторите на изобретението откриха, че използването на диметилформамида в количество, по-малко от еквимоларно по отношение на оксалилхлорида, е вредно за получаването на желания син-изомер на киселинния хлорид хидрохлорид с формула 111. Най-добре е моларното количество диметилформамид да е в излишък по отношение на оксалилхлорида. Авторите също така откриха, ме голям излишък от диметилформамид е също вреден както за реакцията, така и за стабилността на желания продукт. Така, авторите откриха метод за контролиране нестабилността на продуктите на реакция било чрез излишък на хлорен йон, получен от оксалилхлорид, или чрез излишък от диметилформамид, които се оказват от критично значение за получаването на стабилен, кристален син-изомер на съединение III, което да е практически свободно от антиизомер. В момента, когато превръщането на съединение с формула II в съединение с формула III не е завършено, ще остане малко количество от син-изомера на киселината с формула II в изолирания продукт с формула III. Наличието на малко нереагирало количество от съединение II в съединение III и малки количества от антиизомера на съединение III не оказват влияние на последващото ацилиране за успешното получаване на желания антибиотик, който е практически свободен от антиизомера на антибиотика.

Авторите на изобретението също откриха, че температурата и разтворителят при реакцията на хлориране са също от критично значение. Предпочита се реакцията да се проведе в инертен органичен разтворител като дихлорметан, хлороформ или ацетонитрил, при температура, по-ниска от -10°С. Най-добре е реакцията да се проведе в дихлорметан при 15°С до около -40°С.

Използването на син-изомер на киселинен хлорид хидрохлорид с формула III за получаване на полезни широкоспектърни антибиотици чрез общо ацилиране е илюстрирано в схема на реакция 2. По-специално, схема на реакция 2 илюстрира използването на киселинен хлорид с формула III за получаване на широкоспектърен антибиотик цефепим, който е практически свободен от антиизомер и от Δ изомер. Нещо повече, киселинният хлорид хидрохлорид с формула III може да се използва за получаване на цефалоспоринови антибиотици, при които син-изомера на 2-(2-аминотиазол4-ил) -2-метоксиимино ацетил е прикрепен към 7-аминогрупата на цефалоспориновото ядро като цефодизим, цефменоксим, цефотаксим, цефпиром, цефподоксим, цефквином, цефтерам, цефтиофур, цефетамет и цефуцонам.

Нещо повече, за да потвърдят, че киселинният хлорид хидрохлорид, получаван по досега известните от нивото на техниката методи, е в антиизомерна форма, а не в желаната синизомерна, авторите вместо син-изомера на съединение с формула III при реакцията на ацилиране в схема 2 и пример 4 поставят продукт от нивото на техниката, като този, получен в пример 14. Получаващият се цефалоспоринов продукт, който беше синтезиран както е описан в примерите 17, 18 и 23, се сравнява с цефепимовия антибиотик, получен съгласно настоящото изобретение. Както се вижда от сравнението в пример 19, антицефепимовият продукт, получен по начина от нивото на техниката, не е същия както полезния широкоспектърен син-цефепимов антибиотик, получен при използването на настоящото изобретение.

Използваният в описанието и патентните претенции термин “практически свободен” означава, че съединението съдържа по-малко от около 5% от нежелания изомер. Предпочита се съединението да съдържа по-малко от около 1 % от нежелания изомер.

Съгласно метода на настоящото изобретение широкоспектърният антибиотик цефепим дихидрохлорид хидрат, който е практически свободен от антиизомер и от Δ изомер, се получава чрез Ν-ацилиране на съединение с формула IV със син-изомера на киселинен хлорид хидрохлорид с формула III, както е показано на схема 2:

Схема на реакция 2

I I I

V I

N н₂1М'

2НСI ζΗ₂0

V

7-амино-З-/ (1 -метил-1 -пиролидино) метил/-цеф-3-ем-4-карбоксилатната сол, която е практически свободна от изомера, е представена с формула IV, където НХ е НС1, ΗΙ или Н₂5О₄ и може да се получи по метода, описан в /8/.

Цефалоспориновото междинно съединение с формула IV, където НХ е за предпочитане Ш, може с предимство да се силилира в инертен органичен разтворител, за да се образува в момента разтвор на разтворимото силилирано производство, представено с формула VI, в която Ки К₍ са всеки от тях независимо водород или силилова група или смес от тях. При едно ЯМР - изследване е установено, че К, е предимно силилиран, а К. е предимно водород. От специалистите в областта ще се разбере, че поради постоянните промени в равновесието на различните видове присъстващи в разтвора, трудно е да се идентифицира специфично съединение с формула VI, получено в момента в реакционната смес в даден определен момент. При все това, важно е да се прибави достатъчно количество силилиращо средство и, ако е необходимо, база за солубилизиране на цефалоспориновото междинно съединение с формула IV преди към безводния разтвор да се прибави съединение с формула III. Силилизиращи средства, които могат да се използват, са добре познати на специалистите от областта каквито са например триметилхлорсилан, триметилйодсилан, хексаметилсилилацетамид, бис-(триметилсилил)ацетамид, бис(триметилсилил) карбамид и други подобни. При ацилиращия процес се предпочитат триметилхлорсилан или смес от триметилхлорсилан и хексаметилдисилазан и най-добре смес от триметилхлорсилан и хексаметилдисилазан.

При все че се изискват един молеквивалент силилиращо средство и поне един молеквивалент база в реакцията, намерено беше на практика, че е по-добре да се използва около два молеквивалента силилизиращо средство и около два молеквивалента или по-малко от базата, за да се получи разтвор на междинното съединение с формула VI. Когато като силилиращо средство се използва смес от триметилхлорсилан и хексаметилдисилазан, предпочита се да не се прибавя база при приготвяне на разтворимо производно с формула VI. Както е известно на специалистите, хексаметилдисилазан като силилизиращо средство дава алкален страничен продукт, който ще е достатъчен, за да неутрализира известна част от получаващата се киселина. Тъй като излишък от основа (база) е опасен при производството на желания антибиотик, който е практически свободен от Δ изомера, в настоящото изобретение се предпочита използването на смес от триметилхлорсилан и хаксаметилдисилазан. Коли-чеството на получаваните Δ и Δ изомери в цефалоспориновото ядро се повлиява от условията на реакцията, използвани при получаване на разтворимо силилирано производно с формула VI и след това Ν-ацилирането му с киселинен хлорид хидрохлорид с формула III, за да ее получи съединението с формула V. Количеството на изомерите ще се повлиява от такива фактори като количеството и последователността при прибавянето на базата, разтворителя и използваната в процеса температура. Алкални условия, получени в резултат на прибавен излишък от основа или от прибавяне на базата преди прибавянето на силилиращото средство или киселинния хлорид хидрохлорид с формула III увеличават изомеризирането на цефем двойната връзка от Δ към Δ . Поради това, предпочита се да не се поддържат алкални условия при безводния ацилиращ процес.

Подходящи бази, които могат да се използват при процеса, са неорганични и органични бази, които са подходящи за киселинни акцептори като натриев бикарбонат, калиев бикарбонат, натриев карбонат, калиев карбонат, амоняк, първични амини, вторични амини, третични амини и други подобни. Найпредпочитани органични бази, които могат да се използват при процеса са например 1,8диазабицикло-/5.4.0/ундек-7-ен, Ν-метилморфолин, 2,6-лутидин, 2-метил-6-етилпиридин, Ν,Ν-диметиланилин, Ν,Ν-диетиланилин, триетиламин, диизопропилетиламин и други подобни. Ако е необходимо, предпочита се да се използва Ν-метилморфолин или триетиламин или смес от тях при силилирането и при реакцията на Ν-ацилиране. Най-добре е да се използва Ν-метилморфолин или триетиламин при Ν-ацилирането на съединение с формула VI със съединение с формула 111.

Силилираното производно с формула VI, което се получава в момента, след това се третира с киселинния хлорид хидрохлорид с формула III и за предпочитане с един молекви8 валент, по-добре слаб излишък от киселинния хлорид хидрохлорид с формула III, последвано от еквимоларно количество база по отношение на количеството от съединението с формула III или по-малко от еквимоларно количество от базата, за да се получи смес, в която се съдържа желаният антибиотик. Предпочита се, прибавянето на киселинния хлорид хидрохлорид с формула III и базата да става бавно на порции. При все че прибавянето на реактивите може да стане изведнъж, ако се контролира температура и неалкалните условия на реакцията, предпочита се прибавянето им да се извърши на две или три порции с оглед да се осигури цялостното им изреагиране.

Подходящи разтворители, които могат да се използват в процеса, са всички инертни органични разтворители, в които силилираното производно с формула VI е разтворимо и в които изомеризирането на Δ двойната връзка се свежда до минумум, например толуол, тетрахидрофуран, ацетон, ацетонитрил, дихлорметан, хлороформ, диметилацетамид и други подобни или смеси от тях. Най-добре е да се използва ацетонитрил или дихлорметан при процеса. Методът на настоящото изобретение може да се проведе при температура от около -60°С до +50°С и най-добре около -40°С до около стайна температура. Получаването на силилираното съединение с формула VI се извършва при около -10°С до около стайна температура, докато Ν-ацилирането се провежда предимно при около -40°С до около 0°С.

Когато приключи Ν-ацилирането на разтворимото силилирано съединение с формула VI, което се доказва чрез известните методи като например тънкослойна хроматографня, течна хроматографня под високо налягане и спектроскопски методи, тогава, съгласно предпочитано изпълнение на настоящото изобретение, се прибавя достатъчно количество вода към реакционната смес, за да се разтворят видими утайки и да се получи двуфазен разтвор от органична фаза и вода. Количеството на водата, която трябва да се прибави към реакционната смес, се определя от подбора и количеството на инертния органичен разтворител, използван в процеса, и трябва да е достатъчно, за да се получи разделяне на фазите. След като фазите се разделят, органичната фаза се изхвърля и се получава обогатен воден разтвор, съдържащ желания антибиотик. Обогатеният воден разтвор след това се третира с достатъчно количество киселина или нейна разтворима нетоксична сол като хлороводородна киселина, натриев хлорид, амониев хлорид, калиев хлорид, сярна киселина, натриев сулфат, калиев сулфат, амониев сулфат, фосфорна киселина, натриев фосфат, калиев фосфат, амониев фосфат, азотна киселина, натриев нитрат, калиев нитрат или други подобни, за да се осигури кристализиране на желаната цефепимова сол, евентуално разредена с подходящ смесим с водата органичен разтворител като метил етил кетон, ацетон, изопропанол, бутанол или подобен, за да се получи цялостна кристализация. Предпочита се водният обогатен разтвор да се третира с достатъчно количество сярна киселина, за да изкристализира сулфатната сол на цефепим, която е практически свободна от антиизомер и от Δ нзомера. След това цефепим сулфатът може да се превърне в предпочитания кристален цефепим дихидрохлорид монохидрат по метода на Каплан и съавтори /7/. Цефепим сулфатът, който се получава в настоящия процес, може да се неутрализира с база и за предпочитане с алкална йонообменна смола, позната на специалистите, и за предпочитане търговски достъпните Амберлит ЬА-2, Ооуекс ΆΌΚ, Био-Рад АСЗ-Х4А, Амберлит ΙΚΑ 93, Амберлит ΙΚΑ 35 или подобни, за да се получи воден или водноорганичен разтвор, съдържащ амфотерната форма на цефепим. Към разтвора след това се прибавя достатъчно количество хлороводородна киселина и, евентуално, със смесим с вода органичен разтворител се предизвиква кристализиране на предпочитания кристален цефепим дихидрохлорид хидрат. Най-добре е към обогатения воден разтвор, получен от безводното ацилиране на настоящия метод, да се прибави достатъчно количество хлороводородна киселина, за да се предизвика и осигури изкристализирането на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат при прибавянето на смесим с водата разтворител като ацетон. Количеството на прибавения смесим с водата органичен разтворител трябва да е достатъчно, за да осигури цялостна кристализация на антибиотика и е около 2 до 9 обема от водната фаза, при което се получава стабилен на температура, кристален цефепим дихидрохлорид монохидрат или дихидрат, който е практически свободен от антиизомера и от Δ изомера.

Когато се цели получаването само на це9 фспим дихндрохлорид монохидрат, обогатеният воден разтвор от безводното ацилиране се третира с достатъчно количество хлороводородна киселина и се разрежда с подходящо количество смесим с водата органичен разтворител, както е описано по-горе, за да се осигури изкристализирането на желаната монохидратна форма. Алтернативно, когато се цели получаването на стабилния цефепим дихндрохлорид дихидрат, обогатеният воден разтвор се третира с по-голяма еквивалентна концентрация на хлороводородна киселина и с количество смесим с водата органичен разтворител, за да задържи кристализирането на точката на помътняване преди да се добави допълнително количество органичен разтворител, за да се приключи изкристализирането. За специалистите е ясно, че ако етапът на изолиране от обогатения воден разтвор не се контролира внимателно, възможно е да се получи смес от кристален цефепим дихндрохлорид монохидрат и дихидрат. Във всеки случай, получаването на само едната хидратна форма може да се осъществи от всеки от хидратите или от смес от хидратите чрез прекристализиране, както е описано по-долу.

Кристалният цефепим дихндрохлорид монохидрат, получен по метода от изобретението, може да се използва, за да се получи стабилен кристален цефепим дихндрохлорид дихидрат чрез прекристализиране при контролирана концентрация на разтворителя и на хлороводородната киселина и по продължителността от време, в което се поддържа в точката на помътняване (започване на кристализация), както тук е описано. Алтернативно, кристалният дихндрохлорид дихидрат, получен съгласно настоящия метод, може също да се използва, за да се получи стабилен кристален цефепим дихндрохлорид монохидрат чрез прекристализиране при различни контролирани условия, както е описано тук. Така, методът на настоящото изобретение може да се използва за получаване било на монохидрат или на дихидрат от антибиотика.

За разлика от лабилния цефепим дихидрохлорид дихидрат, описан в /7/, който лесно освобождава втората молекулна вода, кристалният цефепим дихндрохлорид дихидрат, който може да се получи по настоящия метод, има добре определена кристална структура, която задържа втората молекула вода. Новата кристална дихидратна форма (иглообразни кристали) е забележително стабилна и кристалната морфология не се променя при различни условия, например на въздух при температура от 70°С в продължение на повече от два месеца, във вакуум над Р₂0₅ при 50°С за 48 Ь, при сушене в пещ при 70°С 96 Ь и при висока или ниска относителна влажност. Кристалният дихидрат проявява характерни инфрачервени абсорбционни пикове при 3574 спг¹ и 3432 спг¹, както е показано чрез ΡΤ-ΙΚ ди-фузна рефлексна спектроскопия с КВг и 13 тт проба при използване на Николет 20 5Х спектрометър. Тази стабилна на температура и влага кристална форма на дихидрата на цефепим се характеризира с рентгеноскопския анализ, показан в таблица 1.

Таблица 1

й	1/1о (%)
13,14	15
12,78	13
8,82	24
6,62	18
6,41	100
4,94	17
4,79	10
4,74	12
4,52	13
4,41	36
4,1	63
3,75	50
3,6	11
3,53	16
3,41	36
3,31	9
3,19	22
2,84	30
2,67	16
2,62	6
2,57	14
2,5	4
2,48	9
2,27	15
В таблица 1 “с	” се отнася до междуп-

лоскостното разстояние и 1/1о дава относителните процентни интензитети. Рентгеновите определения са извършени с Ригаку Гайгер10 флекс Х-лъчи дифрактометър.

Така, съгласно един аспект на настоящото изобретение, е разработен метод за получаване на антибиотик цефепим дихидрохлорид хидрат, който е практически свободен от антиизомера и от Δ изомера, който се състои във взаимодействие на силилирано производно на 7-амино-3-/ (1 -метил) -1 -пиролидин) метил/цеф-3-ем4-карбоксилат със син-изомер на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетил хлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомера, в инертен органичен разтворител.

В изобретението освен това се включва получаването на син-изомера на 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомер, чрез взаимодействие на безводна киселинна хидрохлоридна сол на син-изомера на

2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина със смес, съдържаща поне един молеквивалент оксалил хлорид и поне един молеквивалент или слаб излишък от диметилформамид по отношение на оксалилхлорида, в инертен органичен разтворител при температура, по-ниска от -10°С.

Съгласно друг аспект на изобретението то включва получаването на силилизираното производно чрез взаимодействие на 7-амино3- /(1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-З-ем-4карбоксилатна сол в инертен органичен разтворител със силилизиращо средство.

Изобретението осигурява метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който е практически свободен от антиизомер и от Δ изомер, който се състои във взаимодействие на силилизираното производно на 7-амино-3-/(1-метил-1-пиролидин)метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат със син-изомера на 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомер, в инертен органичен разтворител и след това прибавяне на достатъчно количество вода към реакционната смес, за да се получи органична-водна двуфазна система; след това прибавяне на достатъчно количество киселина или нейна разтворима нетоксична сол и, евентуално, смесим с водата органичен разтворител към отделения воден разтвор.

Изобретението осигурява метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид монохидрат и цефепим дихидрохлорид дихидрат директно от обогатената водна фаза от настоящия безводен метод на ацилиране.

Полезността на цефепим (съединение V) е показана в /7/. Стабилната дихидратна форма на цефепим, получена по метода от изобретението, проявява антибиотичните свойства на цитирания цефепим от /7/ и намира приложение като антибиотик.

Следващите примери имат за цел да илюстрират изобретението без да намаляват обхвата му.

ПРИМЕРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Пример 1. Син-2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридна сол

В суспензия от (25 β, 124,25 што1) 2-(2аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино оцетна киселина в толуол (250 т1) се пропуска газообразен НС1 при 20⁰-28°С. Хлороводородът се пропуска под повърхността на две порции от 8,1 β (222,2 тто1) и 4,8 β (131,7 тто1) с 30 тт бъркане между двете порции. След 1 Ь при 20°С продуктът се филтрира в атмосфера на азот, промива се с толуол (50 т1) и хексан (250 т1) и се суши при 20°С-25°С във вакуум, за да се получат 28,68 β (97%) от съединението от заглавието.

Пример 2. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на (0,77 т1, 10 тто1) диметилформамид в дихлорметан (40 т1) при 5°С се прибавя (0,89 т1, 10 тто1) 98%-ен оксалилхлорид в дихлорметан (4,1 т1). Към получената суспензия, охладена до -27°С, се прибавя (2,37 β, 10 тто1) 2-(2-аминотиазол-4ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид, получен в пример 1. Суспензията се бърка 2,5 Ь при -25°С. Филтрира се в атмосфера на азот и се промива с дихлорметан (50 т1) и хексан (100 т!), при което се получават след сушене при 20°С във вакуум 1,78 β (69,5%) бяло, кристално съединението от заглавието.

Това киселинно хлоридно съединение, ацилирано със 7-амино дезацетокси цефалоспоринова киселина дифенилметил естер хидрохлорид в разтвор на пиридин, дава една единствена зона (тънкослойна хроматография), която съвпада с форма от автентична проба на продукт от желания дезацокси цефалоспоринов естер, който не може да се раздели.

Пример 3. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Към разтвор на (1,55 т1, 20 тто1) диметилформамид в дихлорметан (80 т1) при 5°С се прибавя (1,78 т1, 20 тто1) 98%-ен оксалилхлорид в дихлорметан (8,2 т1). Времетраенето на прибавянето е 5 πιϊη при 5°С-8°С. Получената суспензия се бърка 10 πιϊη при 5°С и след това се охлажда до -30°С. Прибавя се 2(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид (4,75 £, 20 тто1) от пример 1. Суспензията се бърка 2,5 Ь при -25° до -30°С. След филтриране в атмосфера на азот и промиване с дихлорметан (75 ш1) и хексан (100 ш1) се получават 3,75 £ (69,7%) след сушене при 20°С във вакуум съединението от заглавието под формата на кристали.

Проба от твърдия киселинен хлорид хидрохлорид след ацилиране със 7-амино дезацетокси цефалоспоринова киселина дифенилметил естер хидрохлорид в разтвор на пиридин дава продукт, който дава една единствена зона при тънкослойно хроматографиране, която съвпада с неразделяемата форма на автентична проба от желания дезацетокси цефалоспоринов естер.

Пример 4. Получаване на 7-/2-(2-аминотиазол-4-ил) -2- (Ζ) -метоксииминоацетамидо/ -3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) -метил/цеф-З-ем-4карбоксилат (цефепим).

7-амино-З-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат монохидройодид (0,85 £, 2,0 тто1) /получен по метода, описан от С.П. Бръндидж и съавтори в υδ 4 714 760/ се разтваря в 9 ш1 ацетон-вода (2:1) с триетиламин при рН 6,5 и 20°С. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетил хлорид хидрохлорид (0,56 £, 2,2 тто1) /получен в пример 3/ се прибавя, като се използва триетиламин за контролиране на рН в границите на 5-7. Проба от получения разтвор чрез течна хроматография под високо налягане показва 58%-ен добив от желания цефалоспорин (цефепим). При подкислява не със сярна киселина до рН 2,2 се получават 0,63 £ от антибиотика от заглавието като сулфатна сол (51 % добив), както е описано в /7 и 8/.

Пример 5. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Към разтвор на (9,75 ш1, 125,9 тшо1) диметилформамид в дихлорметан (450 т1) при 5°С се прибавя на капки разтвор от (11, 21 ш1, 125,9 тто!) оксалил хлорид (98%-ен) в дихлорметан (25 т1). Прибавянето става за 10 πιϊη при 5°С-7°С. Към получената суспензия, охладена до -25°С, се прибавя (28,5 £, 119,9 шшо1) син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид наведнъж. Суспензията се бърка 3,5 Ь при -25°С до -30°С, филтрира се под атмосфера на азот, промива се с дихлорметан (100 т1) и хексан (400 т1) и се суши при 20°С-25°С във вакуум. Добив от кристалния продукт от заглавието 30,7 £ (72,5%).

Киселинният хлорид от заглавието, ацилиран със 7-амино дезацетокси цефалоспоранова киселина дифенилметил естер хидрохлорид в разтвор на пиридин дава практически една единствена ивица при тънкослойно хроматографиране, съвпадаща с автентична проба от желания дезацетокси цефалоспоринов естер.

Киселинният хлорид от заглавието (200 ш£, 0,8 тто!) се хидролизира във вода. ΉЯМР на изолирания продукт е идентичен с изходната син киселина.

Пример 6. Син 2- (2-аминотиазол-4-ил) 2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на (8,13 т1, 105 тто!) диметилформамид в дихлорметан (350 ш1) при 5°С се прибавя на капки (9,34 п»1, 105 тто1) оксалилхлорид (98% чист) в дихлорметан (5 т!). Максимално достигнатата температура при прибавянето е 7°С. Получената суспензия се бърка 10 πιϊη при 5°С и след това се охлажда до -27°С. Наведнъж се прибавя 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид (23,8 £, 100 тто1). Суспензията се бърка 2,5 Ь при -25°С до -30°С, филтрира се под азот, промива се с дихлорметан (25 т1) и хексан (125 т1) и се суши при 20°С във вакуум. Добив 21,39 (83,5%) от кристален киселинен хлорид хидрохлорид.

Анализ: Изчислено за Ω₆Η₇Ν₃0₂δΩΙ₂

С 28,14 Н 2,76 N 16,41 δ 12,52

Намерено: С 28,25 Н 2,93 N 16,32 δ

12,67

Ή ЯМР (ϋΜδΟ-ά₆)δ : 3,93 (СН₃), 7,04 (Н5).

Пример 7. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридна сол

В суспензия от (87 £, 432,4 тто!) син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина в толуол (870 т1) при 22°С се пропуска на две порции хлороводороден газ; първоначално 17,5 £ (480 тто1) в продължение на 30 τηίη, след това се бърка 20 ппп и после отново 15,0 £ хлороводород газ (410 шшо1) за 20 ппп. Суспензията се бърка 1,5 Ь при 25°С, филтрира се в атмосфера на азот, промива се с толуол (100 т1) и хексан (400 ш1> и се суши при 20°С-25°С във вакуум. Добив на съединението от заглавието 100,2 £ (97,5%).

Анализ: Изчислено за С₆Н₈1Ч₃0₃8С1:

С 30,32 Н 3,39 N 17,68 δ 13,49 С1 14,92

Намерено: С 30,51 Н 3,39 N 17,54 δ 13,57 С1 14,90

Пример 8. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2- метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Към разтвор на (32,4 т1, 419,7 тто1) диметилформамид в дихлорметан (400 ш!) при 5°С се прибавя (37,4 ш1, 419,7 што1) 98%-ен оксалилхлорид на капки. Получената суспензия се охлажда до -25°С и се прибавя охладена до -25°С суспензия от (95 £, 399,7 тто1) син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид от пример 7. Суспензията се бърка 2,5 Ь при -25⁰С-28°С, филтрира се в атмосфера на азот, утайката се промива с дихлорметан (100 ш1) и хексан (500 т!) и се суши при 20°С-25°С във вакуум. Добивът от кристалното съединение от заглавието е 84,3 £ (82,3%).

Анализ: Изчислено за Ω₆Η₇Ν₃0₂δΩ1₂:

С 28,14 Н 2,76 N 16,41 δ 12,52

Намерено: С 27,90 Н 3,10 N 16,14 δ

12,27

Ή ЯМР (ϋΜδΟ-ά₆)δ : 3,95 (СН₃), 7,04 (Н5)

Пример 9. Получаване на 7-/2-(2аминотиазол) -4-ил) -2- (Ζ) -метоксииминоа цетамидо/-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) -метил/цеф3- ем-4-карбоксилат (цефепим).

Към разтвор на 240 т1 ацетон и 80 ш1 вода се прибавят 20,0 £ 7-амино-3-/(1-метил1-пиролидин) метил/-цеф-3-ем-4-карбоксилат хидройодид (0,047 шо1) при бъркане. С помощта на радиометър АВ1180 автотитратор за поддържане на рН 6,5 и напълнен с Ν-метилморфолин се прибавя на четири порции през 5 тш интервал и при поддържане на рН 6,5 син 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (20,0 £, 0,0785 то1) /получен в пример 5/. След като приключи прибавянето, рядката суспензия се бърка допълнително още 20 пйп при стайна температура. рН на реакционната смес се понижава до рН 2,65 с 21 т1 6 N сярна киселина. Получава се утаяване на съединението от заглавието. Суспензията се бърка при стайна температура 20 тш. рН на суспензията се наглася на 1,8 с помощта на 16 т1 6 N сярна киселина и бъркането се продължава още 60 ιηΐη. Суспензията се филтрира под вакуум и се промива със 70 т! вода-ацетон (1:1) и след това със 70 т1 ацетон, за да се получат 24,09 £ (88,5% добив) от съединението от заглавието, което е идентично със съединението от пример 4 и с цефепим, описан от Абураки и съавтори /6/, и от Каплан и съавтори /7/.

Пример 10. Получаване на син 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Към разтвор на диметилформамид (8,76 т1, 0,113 то1) в дихлорметан (375 т1) при 5°С се прибавя оксалилхлорид (9,64 т1, 0,111 то1) на капки, като температурата се поддържа при 5⁰С-6⁰С. Суспензията се бърка 10 πιϊη и след това се охлажда до -25°С. В атмосфера на сух азот се прибавя на порции в продължение на 11 тш син 2- (2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридната сол (25,0 £). Бъркането продължава 2,5 Ь при 25°С. В суха азотна атмосфера се филтрира продуктът и утайката се промива с дихлорметан (80 т1). Продуктът се суши при 20°С-25°С във вакуум над Р₂0₅, за да се получи съединението от заглавието под формата на светложълти кристали с добив 23,88 £ (88,5%).

Анализ: Изчислено за Ω₆Η₇Ν₃0₂δΩ1₂:

С 28,14 Н 2,76 N 16,41 δ 12,52 С1 27,68

Намерено: С 28,06 Н 2,71 N 16,26 δ 12,30 С1 27,23

Продуктът от горния пример се характеризира с протон ядрено магнитен резонансен спектър в оцетна киселина - 0₄(‘Н ЯМР), както е показано на фигура 1.

Η АМР (СО₄СО₂О) δ: 4,14 (СНЗ), 7,10 (Н5)

Остатъчно киселинно хидрохлоридно ниво от СН₃ (4,11) интеграла е 5,1%. Следи от ниво от изомерен Н5 се вижда при 7,67 ррм.

Пример 11. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил) 2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Към разтвор на диметилформамид (17,92 τηΐ, 231,9 тто1) в дихлорметан (375 т!) при 5°С се прибавя оксалилхлорнд (19,76 т|, 220,8 тто1). Прибавянето се извършва в продължение на 15 ιτιΐη при 5⁰С-6°С. Получената суспензия се бърка 10 пйп при 5°С-6°С и след това се охлажда до -25°С. Прибавя се 2-(2-аминотиазол-4ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид (25,0 β, 105,2 тто1). Полученият разтвор се разтърква със зародиши от съединението от заглавието, за да се получи започване на кристализация. Суспензията се бърка 3,5 Ь при -25°С, филтрира се в атмосфера на сух азот, промива се с дихлорметан (150 ш1) и се суши при 20°С-25°С във вакуум. Добив 9,61 β (35,7%) кристален продукт от заглавието.

Проба от твърдия киселинен хлорид хидрохлорид се ацилира със 7-амино дезацетокси цефалоспоранова киселина дифенилметил естер хидрохлорид в разтвор на пиридин, за да се получи продукт, който при тънкослойно хроматографиране дава практически една единствена зона, която съвпада с форма, която не може да се раздели от автентична проба от желания дезацетокси цефалоспоринов естер.

Пример 12. Получаване на 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид

Начинът на работа, цитиран в /5/ пример 1 се повтаря както следва.

Проба от син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина (4,0 β) с КР 0,06% се суспендира в 30 т1 бензол при 21°С. Прибавя се една капка диметилформамид и след това 5,0 β прахообразен фосфорен петохлорид наведнъж. Температурата се покачва на 34°С за приблизително 2 пнп и след това се повишава до 40°С за 1 τπϊη, за да се получи пълно разтваряне. Разтворът се оставя да се охлади и при 36°С се образува утайка. След бъркане 30 ηίιη температурата е 22°С. Светложълтата утайка се събира чрез филтриране в атмосфера на сух азот, промива се с 30 т1 бензол и 20 т1 хептан. Добивът е 2,88 β след сушене във ва20 куум над Р₂0₅ при 20°С-25°С в продължение на 18 Ь.

Продуктът от горния опит се характеризира чрез протонен ядрено магнитен резонансов спектър в оцетна киселина-д₄ (Ή ЯМР) както е показано на фиг. 2, която показва Н5 при 7,56 ррм и СН₃ при 4,34 ррм. Този спектър съответства на продукт от заглавното съединение, което има антиизомерна конфигура10 ция, а не син-изомерна, както е описано в /5/.

Пример 13. Получаване на 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Начинът на работа от пример 2, описан в /5/ се повтаря както следва:

Проба от син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина (4,0 β) с КР 0,06% се суспендира в 20 ш1 ацетонитрил, който е така нагласен, че да има КР 0,22%. Прибавя се една капка диметилформамид и температурата е 20°С. Прибавят се 6,0 β прахообразен фосфорен петохлорид, температурата се повишава до 40°С и се получава цялостно разтваряне. Разтворът се охлажда до 20°С и при 33°С се образува утайка. Бърка се 30 πιίη, продуктът се филтрира в атмосфера на сух азот и се промива с 30 т1 бензол и 20 т! хептан. Добивът е 1,86 β, след като се суши 18 Ь при 20°С-25°С във вакуум над Р₂0₅.

Продуктът от горния опит се характеризира чрез протонен ядрено магнитен резонансов спектър в оцетна киселина - ά₄ (Ή ЯМР), както е показано на фиг. 3, която показва Н5 при 7,56 ррм и СН₃ при 4,31 ррм. Този спектър съответства на продукт от заглавното съединение, което има антиизомерна конфигурация, а не син-изомерна, както е описано в /5/.

Пример 14. Получаване на 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Повтаря се начина на работа от пример 3, описан в /5/, както следва:

Прибавя се концентрирана хлороводородна киселина (0,16 т1) към 30 т1 дихлорметан. След охлаждане до -10°С на части се прибавят 6,5 β фосфорен петохлорид. След като се затопли до 0°С, наведнъж се прибавят 4,0 β син 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино оцетна киселина с КР 0,06%. Температурата се покачва до 2°С. След 9 ιηίη се получава пълно разтваряне при 0°С. След 40 πιίη започва отделяне на утайката. Суспензията се бърка 2,8 Ь при 2°С-3°С, филтрира се в атмосфера на сух азот, промива се с 30 т1 бензол и 20 ш1 хептан и се суши във вакуум при 20°С25°С над Р₂0< 18 Н. Добив 3,42 £ светложълт прах.

Продуктът от горния опит се характеризира чрез протон ядрено магнитен резонансов спектър в оцетна киселина - ά₄ (Ή ЯМР), както е показано на фиг. 4, която показва Н5 при 7,56 ррм и СН₃ при 4,31 ррм. Този спектър съответства на продукт от заглавното съединение, което има антиизомерна конфигурация, а не син-изомерна, както е описано в /5/.

Пример 15. Опитно получаване на 2-(2аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Общата методика, описана в пример 7 от υδ 4 203 899 /1/ за превръщане на защитена аминотиазолоцетна киселина в съответния киселинен хлорид, се прилага към незащитена аминотиазолоцетна киселина, описана тук както следва:

Проба от син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридна сол (2,38 £, 0,01 то1) се суспендира в 30,5 т! бензол и се охлажда до 20°С. Прибавя се оксалилхлорид (2,09 т1, 0,024 то1) и след това диметилформамид (0,50 ш1, 0,0065 то1). Температурата се покачва до 22°С с енергично отделяне на газ. След 20 πιΐη при 20°С отделянето на газ затихва и суспензията се бърка при 20 ± 2°С 2 Н. Суспензията се концентрира на вакуум, за да се отстрани разтворителят и полученият жълт продукт се суши във вакуум над Р₂0₅ при 20°С-25°С в продължение на 16 Ь. Добив 2,59 £.

Продуктът от горния опит се характеризира чрез протон магнитен ядрено резонансов спектър (Ή ЯМР) в оцетна киселина - ά₄, който показва Н5 при 7,60 ррм и СН₃ при 4,37 ррм. Този спектър съвпада със заглавното съединение, което има антиизомерна конфигурация.

Пример 16. Опитно получаване на 2-(2аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Общата методика, описана в пример 59 на υδ 4 203 899 /1/ за превръщане на защитена аминотиазолоцетна киселина в съответния киселинен хлорид, се прилага към незащитена аминотиазолоцетна киселина, описана тук както следва:

Проба от син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридна сол (2,38 £, 0,01 то1) се суспендира в 25 т1 дихлорметан. След охлаждане до 4°С се прибавя фосфорен петохлорид (2,08 £, 0,01 то1). При охлаждане е лед температурата се покачва до 6°С и след охлаждане до 4°С суспензията се бърка един час. Утайката се отделя чрез филтриране в атмосфера на сух азот, промива се е дихлорметан (10 т1) и се суши във вакуум при 20°-25°С, за да се получат 1,4 £ светложълта твърда маса.

Продуктът от горния опит се характеризира чрез протон ядрено магнитен резонансов спектър (‘Н ЯМР) в оцетна киселина - ά₄, който показва Н5 при 7,61 ррм и СН₃ при 4,34 ррм. Спектърът на продукта съответства на заглавното съединение, имащо антиизомерна конфигурация. Освен това, продуктът е замърсен с непревърната киселина (*Н ЯМР има Н5 при 7,07 ррм и СН₃ при 4,06 ррм), което се потвърждава при смесване с изходната киселина.

Пример 17. Ацилиране на 7-амино-З-/ (1 -метил-1 -пиролидин) -метил/-цеф-3-ем-4карбоксилат йодоводородна сол при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (антиизомер от пример 14)

В охладен разтвор на 9 ш1 ацетон и 3,4 ш1 вода при 10°С се прибавя 7-амино-З-/(1метил-1 -пиролидин) метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (1,13 £, 2,66 шшо1). Прибавя се 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксииминоацетил хлорид хидрохлорид (1,09 £, 4,21 тто1) /получен в пример 14/ на пет порции при 0°С заедно с триетиламин (0,37 т1, 2,66 што1), за да се поддържа рН при 6,0-7,0. Реакционната смес се бърка при температура на околната среда 15 πιΐη. Проба от получения разтвор, анализирана чрез течна хроматография под високо налягане (градиент С_|8 колона, 2% до 25% ацетонитрил в 0,005 Μ ΝΗ₄Η₂ΡΟ₄), показва 72,4 плоскостни процента антицефепим в 13,08-та минута и няма улавящо се количество от син-цефепим, който се очаква с около

8,5 ιηϊη време на задържане. При подкисляване със сярна киселина до рН 1,9 се получава 1,48 £ антицефепим като сулфатна сол. Идентифицирането на продукта се потвърждава чрез 1 Н-ЯМР спектроскопия (ϋΜδΟ-φ) и се вижда, че съдържа 0,58 то1 триетиламинова сол.

Пример 18. Ацилиране на 7-амино-З-/ (1 -метил- 1-пиролидино)-метил/цсф-З-ем-4карбоксилат йодоводородна сол при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиими- 5 но ацетилхлорид хидрохлорид (антиизомер от пример 14).

Към преохладен разтвор от 108 ш1 ацетон и 40,5 т1 вода при 10°С се прибавя 7-амино-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-З-ем-4- 10 карбоксилат хидройодид (13,5 £, 0,0317 то1). рН на суспензията се наглася на 7,0 при използване на 2,7 т! 14%-ен ΝΗ₄ΟΗ. При температура 10°С 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (13,05 £, 15 0,015 то1) /получен по метода от пример 14/ се прибавя на порции в период от 60 ιηϊη, като се използва 14%-ен ΝΗ₄ΟΗ (27 т1), за да се поддържа рН на 6,3-7,0 през първата половина на прибавянето и на 6,1-6,6 през втората 20 половина. Реакционната смес се бърка при температура на околната среда 30 ппп. Реакционната смес се филтрира и промива с 6 т1 2:1 ацетон/вода и след това към филтрата бавно се прибавя 6 N сярна киселина (15 т1), за да се 25 докара рН на 1,87-1,90. След като се бърка 1 Ь, неразтворимите частички се филтрират и утайката се промива с 21 т1 2:1 ацетон/вода и след това с 30 т1 ацетон. Към филтрата се прибавя 1 т1 ацетон в продължение на 30 πιίπ и 30 сместа се бърка при 5°-8°С 40 πιίη. Продуктът се отделя чрез филтриране, промива се 2 пъти с 24 т1 4:1 ацетон/вода, 60 т1 ацетон и се суши под вакуум, за да се получи добив от 20,64 £ (116% стехиометричен добив) от антицефепим 35 като сулфатна сол (95,4% чиста, доказано чрез течна хроматография под високо налягане). ΉΝΜΚ (ЯМР) спектър отговаря на структурата на антицефепим, съдържащ около 3 то1 амониеви соли.

Пример 19. При сравняване на продукта от пример 9 (цефепим син-изомер) и продукта от пример 17 (цефепим анти-изомер) се получават следните разлики във физическите хара-ктеристики.

Течната хроматография на цефепимовите изомери се провежда на колона Уогьрс мкБондапак С,₈ (3,9 х 300 тт), като се използва разтворителна система от 1000 т1 вода, в която се съдържа 2,88 £ (0,013 то1) хептан натриев сулфонат и рН нагласено на 4,0 с помощта на оцетна киселина и 100 т1 ацетонитрил със скорост на пропускане 2,0 τηΐ/πιίη. Продуктът се проявява с модел на Уотър 450 с променящи се дължини на вълните на детектора при 254 λ, при което се получават следните резултати:

	Време на задържане (тт)
Син-изомер на цефепим (пример 9)	10,5
Антиизомер на цефепим (пример 17)	37,8

Протонният ЯМР спектър на син и антиметоксим изомерите на цефепим като хидрохлориди се определя на Брукер АМХ-400 РТ ЯМР спектрометър, като за разтворител се използва деутериран диметил сулфоксид. Посочените химически премествания се отнасят за деутериран диметил сулфоксид при 2,49 ррм. Системата на номериране по-долу във формулата и таблицата са дадени само за удобство.

Син- и антицефепим

* Вълнообразната връзка означава сини антиметоксиимино изомери.

Сравнителна таблица за протонни ЯМР химически премествания (ррм)

Определение	Син-цефепим	Антицефепим
С2-Н2	4,04, 3,65	4,02, 3,65
С6-Н	5,33	5,31
С7-Н	5,88	5,85
С11-Н2	4,60-4,31	4,59,4,30
С12-НЗ	2,93	2,93
С13-Н4	3,7, 3,4	3,6, 3,3
Н14-Н4	2,10	2,10
С18-Н4	6,88	7,57
С20-НЗ	3,92	4,05
ΝΗ	9,83	9,56
νη₂	8,60	8,70

Ή-ЯМР спектрите на двата метоксимни изомери на цефепим, както е показано погоре, значително се различават. Тиазолният пръстен СН(18) на син-ίΖ) метоксимния изомер при 6,88 ррм попада по-горе от анти(Е) метоксимния изомер СНО8), при 7,57.

Пример 20. Безводно ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-3ем-4-карбоксилат хидройодидна сол при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер).

В азотна атмосфера 7-амино-З-/(1-метил-1-пиролидин) метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (50 £, 0,1176 то1) се охлажда до -20°С в 500 т1 ацетонитрил. Прибавят се триметилхлорсилат (39 т1, 2,5 ецу.) и триетиламин (38 т1, 2,3 ецу., като температурата се поддържа под -10°С. След като силиловата смес се бърка 1,5 Ь при -10°С на две порции се прибавя 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер получен от пример 5), като всяка порция е от по 15 £, 0,50 ецу. Прибавят се нови 8 т1 (0,5 ецу.) триетиламин заедно с 7,5 £ (0,25 ецу.) 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер). Суспензията се бърка при -10°С 15 πιϊη при стайна температура, за да се разтворят всички твърди частички. Слоят от ацетонитрил се отделя от обогатения воден слой и към водния слой се прибавят 6 N НС1 (2,5 εςν.) с 400 т1 ацетон. Към разтвора се поставят зародиши от кристали и се оставя 15 ιηίη да кристализира. Прибавят се допълнително още 1000 т! ацетон, за да изкристализира напълно. Суспензията се бърка 1 Ь и след това се филтрира, промива се с 400 т1 ацетон и се суши при около 40°С. Добивът е 56,51 £ (84,1 % от стехиометричното тегло) цефепим (98,6% чист установено чрез течна хроматография под високо налягане като цефепим.2НС1.Н₂0), който е идентичен на цефепим.2НС1.Н₂0, описан от Каплан и съавтори в /7/.

Пример 21. Безводно ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-3ем-4-карбоксилат хидройодидна сол при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер).

В азотна атмосфера 7-амино-3-/(1-метил-1 -пиролидин) метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (5,0 £, 0,01176 шо1) се охлажда до 0°С-5°С в 50 т1 ацетонитрил. Прибавят се триметилхлорсилан (3,3 ш1, 2,2 ецу. и Νметилморфолин (2,7 т1, 2,1 εςν.), като температурата се поддържа при < 5°С. Силиловата смес се бърка 1,5 Ь при 0-5°С и на две порции се прибавя 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (1,5 £, 0,5 ецу. всяка) и след това се бърка 10 πιϊη. Прибавят се нови две порции от 2-(аминотиазол4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (1,5 £, 0,5 εςν. всяка) с триетиламин (0,8 т1, 0,5 ецу. всяка). Суспензията се бърка при 0⁰-5°С 1 Ь и след това се прибавят 15 ш1 вода и се бърка при стайна температура, за да се разтворят всички твърди частички. Органичният слой се отделя от обогатения воден слой, към водния слой се прибавя 6 N НС1 (5 т1, 2,5

·.» εςν.) и 60 т! ацетон и се бърка 15 ππ'η, за да започне кристализацията. Прибавят се допълнително още 80 т1 ацетон, за да изкристализира напълно. Суспензията се бърка 1 Ь и след това се филтрира, промива се с 50 т1 ацетон и 5 се суши при около 40°С. Добивът е 5,78 β (86,0% от стехиометричния добив) от цефепим дихидрохлорид монохидрат.

Пример 22. Безводно ацилиране на 7амино-3-/(1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-3- 10 ем-4-карбоксилат хидройодид при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер).

В атмосфера на азот 7-амино-3-/(1-метил-1-пиролидин) метил/цеф-З-ем-4-карбокси- 15 лат хидройодид (5,0 β, 0,01176 то1) се охлажда до 0°С-5°С в 50 т1 ацетонитрил. Прибавят се триметилхлорсилан (1,34 т1, 0,90 εςν.) и хексаметилдисилазан (1,8 ш1, 0,75 ецу.), като температурата се поддържа при < 5°С. Силило- 20 вата смес се бърка 1 Ь при 0°С-5°С. След това се прибавя 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид на две порции (1,8 β, 0,59 εςν. всяка) и след това се бърка 10 τηίη. Прибавят се нови две порции от 2- 25 (аминотриазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (1,5 β, 0,5 ецу. всяка) с триетиламин (0,8 ш1, 0,5 εςν. всяка). Суспензията се бърка при стайна температура, за да се разтворят всички твърди частички. Органич- 30 ният слой се отделя от обогатения воден слой, към водния слой се прибавя 6 N НС1 (5 ш1, 2,5 ецу.) и 30 ш1 ацетон, бърка се 10 пнп, за да изкристализира продукта. За приключване на кристализацията се прибавят още допълнителни 35 110 т1 ацетон. Суспензията се бърка 1 Ь и след това се филтрира, промива се утайката със 75 ш1 ацетон и се суши при около 40°С. Добив от цефепим дихидрохлорид, монохидрат 5,45 β (81,1% от стехиометричния). 40

Пример 23. Безводно ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-3ем-4-карбоксилат хидройодид при използване на 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (антиизомер от при- 45 мер 12).

В азотна атмосфера 7-амино-З-/(1 -метил- 1 -пиролидин) метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (2 β, 4,70 тто1) се охлажда до -20°С в 20 ш! ацетонитрил. Прибавят се три- 50 метилхлорсилан (1,26 т1, 2,1 ецу.) и триетиламин (1,32 т1, 2,05 ецу.), като температурата се поддържа под -10°С. След като силиловата смес се бърка 1,5 Ь при -10°С 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (антиизомер, получен в пример 12) (1,2 β, 1,49 ецу.) се прибавя и реакционната смес се бърка 1 Ь при -10°С.

Продуктът от горната ацилираща смес се сравнява с подобна безводна ацилираща смес, като при нея е използван син-2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, както в пример 20. Главният пик на продукта при течна хроматография под високо налягане от горния процес на ацилиране не отговаря на желания цефепим антибиотик. Проба от плодукта от горното ацилиране се изолира чрез хроматографиране и данните от Ή ЯМР и течната хроматография под високо налягане съответстват с антиизомера на цефепим, както е описан в пример 19.

Пример 24. Безводно ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цеф-3ем-4-карбоксилат хидройодид при използване на 2- (2-аминотиазил-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер).

В атмосфера на азот 7-амино-З-/(1-метил-1 -пиролидин) метил/ цеф-3-ем-4-карбоксилат хидройодид (10,0 β, 0,02252 то1) се бърка със 100 т1 дихлорметан при 20°С. Триметилхлорсилан (2,35 ш1, 0,82 ецу.) и хексаметилдисилазан (3,85 т1, 1,62 ецу.) се прибавят и температурата на силиловата смес се повишава до 25°С и 1,5 Ь се държи при 25°С-30°С. Силиловата смес след това се охлажда до 40°С и 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (6,04 β, 0,93 εςν.) се прибавят в продължение на 40 πιίη при -40°С до -20°С. Прибавят се 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (1,21 β, 0,19 εςν.) и суспензията се държи при -20°С до 25°С в продължение на 65 πιίη. След това суспензията се излива във вода (50 т1) в продължение на 10 πιίη и се бърка при стайна температура 1 β, за да се разтворят повечето от твърдите частички. Прибавя се целит (0,5 β), сместа се филтрира и утайката се промива с дихлорметан (10 т1). Органичният слой се отделя от обогатения воден слой и към водния слой се прибавя концентрирана сярна киселина (5,9 ш1, 0,111 шо1) в продължение на 5 пнп при 20°С до 25°С. След това се прибавя ацетон (320 ш1) към обогатения воден разтвор за 35 πιίη, за да изк18 ристализира продукта. Суспензията се държи 20 ггнп при стайна температура и след това се охлажда до 0°С-5°С и се държи при тази температура 1 К. Суспензията се филтрира, промива се с ацетон (150 т!) и утайката се суши при около 40°С. Добивът от цефепим сулфат е 11,54 β (84,9% от стехиометричния).

Пример 25. Безводно ацилиране на 7амино-3-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цефЗ-ем-4-карбоксилат хидройодид при използване на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (син-изомер).

В среда на азот 7-амино-3-/(1-метил-1пиролидин)метил/цеф-3-ем-4-карбоксилат хидройодид (10,0 β, 0,02252 шо!) се бъркат със 100 т1 дихлорметан при 20°С. Прибавят се триметилхлорсилан (2,35 гп1, 0,82 εςν.) и хексаметилдисилазан (3,85 ш1, 1,62 ецу.) и температура на силиловата смес се повишава до 25°С и

1,5 Ь се държи при 25°С-30°С. Силиловата смес се охлажда до -40° и 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (6,04 β, 0,93 εην.) се прибавя за 40 πιΐη при 40“С до -20°С. Прибавят се триетиламин (1,65 т1, 0,5 εςν.) и 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (1,21 β, 0,19 εςν.) и суспензията се държи при -20°С до 25°С 45 пнп. Суспензията се изсипва във вода (45 т1) за 10 πιΐη и се бърка при стайна температура 1 Ь, за да се разтворят повечето от твърдите частички. Прибавя се целит (0,5 β) и сместа се филтрира през целит (1,0 β). Органичният слой се отделя от обогатения воден слой. Водният слой се разбърква два пъти с въглен (по 1,0 β всеки път) и се филтрира. Събраните утайки от въглен се промиват с разтвор от вода (10,5 т1), 12 N НС1 (5 т1, 2,5 εςν.) и ацетон (20,5 т1). Към събрания филтрат след това се прибавя ацетон (320 т1) и се изчаква 35 пнп, за да изкристализира продукта. Суспензията се държи 30 ιηίη при стайна температура и след това се охлажда до 0°С за 1 Ь. Суспензията се филтрира, промива се с 80 ш1 ацетон и утайката се суши при около 40°С. Ообивът от цефепим дихидрохлорид монохидрат е 10,25 β (76,3% от теоретичния).

Пример 26. Син-2-(2-аминотиазол-4ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлоридна сол.

Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино оцетна киселина (85,3 β, 424 тто!) в дихлорметан (570 т1) се смила под азот 15 пнп в смесител. Получената фина суспензия се разрежда с дихлорметан (100 т1) и под азот се прехвърля в 1 1 Бъчи реактор с кожух. В реактора е вкаран под налягане 5 фунта/инч²азот и сместа се бърка при 375 об./ηιΐη и се охлажда до -2°С. В горното пространство на реактора се вкарва хлороводород (15,4 β, 424 тто1) със скорост 0,2 β/ηιίη. Температурата се повишава до 2°С. Сместа се бърка допълнително още 30 πιίη при 0°С, филтрира се и се промива с дихлорметан (350 т1) в среда на азот. Утайката се суши във вакуум при 45°С 18 Ь. Продуктът от заглавието представлява бял прах (110,9 β, 111% некорегиран добив).

Анализ: Изчислено за С₆Н₈14₃08С1:

С 30,32 Н 3,39 N 17,68 8 13,49 С1 14,91

Намерено: С 29,37 Н 3,17 N 16,34 δ 12,70 С1 16,99

Ή ЯМР (ϋΜδΟ-φ) σ: 4,05 (х, ЗН, СН₃),

5,6 (х 15 то1% остатъчен СН₂С1₂), 7,1 (з, 1Н, С-5 Н). Сигнали се виждат също при 4,18 (з, ЗН, СН₃) и 7,7 (8, 1Н, С-5Н) отговарящи на около 2% антиизомер.

Пример 27. Син 2-(2-аминотиазол-4ил)-2-метоксиимино оцетна киселина хидрохлорид.

Син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина (25 β, 124 тто1) в ацетонитрил (125 ш1) под азот се насища с 1,39 моларен разтвор на хлороводород в ацетонитрил (89, 2 ш1, 123,9 тто1) и се държи при температура 10°С до 15°С. Сместа се бърка още 30 πιΐη при 10°С-15°С, филтрира се и се промива с ацетонитрил (200 т1) в среда на азот. Утайката се суши във вакуум при 45°С 3 Ь. Съединението от заглавието е бял прах (29,5 β, 97% некоригиран добив).

Ή ЯМР (СО₃0О) σ : 2,05 <8, 13% т/т, остатъчен ацетонитрил), 4,1 (8, ЗН, СН₃), 7,1 (з, 1Н, С-5 Н). Сигнали се виждат също при 4,2 (з, ЗН, СНЗ) и 7,8 (з, 1Н, С-5 Н), отговарящи на около 0,5% от антиизомери.

Пример 28. Син 2-(2-аминотиазол-4ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид.

Син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина (56,24 β, 210 тто1), съдържаща около 11 % т/т остатъчен ацетонитрил) в дихлорметан (450 т1) се смила под азот в продължение на 3 πιΐη в смесител. След това се охлажда до -35С и под азот се прехвърля в продължение на 5 ггпп в добре бъркана суспензия от Вилсмайеров реактив, също охладен до -35°С. Суспензията от Вилсмайеров реактив се получава чрез прибавяне на оксалилхлорид (28,2 §, 221 тто!) на порции към разтвор на диметилформамид (16,89 £, 231 тто1) в дихлорметан (300 ш!) при 0°С, след това охладен до -35°С. През време на прибавянето температурата на реакцията се повишава до -28°С. След прибавянето към реакционната смес се поставят зародиши от продукта. След още 2,5 Ь при -28°С до -35°С сместа се филтрира и утайката се промива с дихлорметан (200 т1 под азот. През утайката се пропуска азот 30 πιίη, след това тя се суши във вакуум при стайна температура 12 Ь. Съединението от заглавието се получава като бял прах (42,9 £, 72%-ен добив).

Ή ЯМР (СБ₃0Б) σ : 4,06 (з, ЗН, СН₃), 7,12 (х, 1Н, С-5 Н). Сигнали се виждат при 7,18, отговарящи на около 5% от хидрохлоридната сол на киселината, и при 7,80 (з, С05), отговарящо на около 0,5% от антиизомера. След дериватизиране с диетиламин в ацетонитрил, течна хроматография под високо налягане показва съединението от заглавието (син-изомера като диетиламидно производно) с време на задържане 9,6 ππη, хидрохлоридната сол на киселината с време на задържане 2,8 γπϊπ и антиизомера (като диетиламиново производно) с време на задържане 16,4 πιίη. Съотношението на син-изомера:хидрохлоридната сол на киселината:антиизомера е 90:5:<1.

Пример 29. Син 2-(2-аминотиазол-4-ил)2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид

Син 2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина (84,7 £, 421 πιπιοί) в дихлорметан (570 т1) се смила под азот 20 πιίη в смесител. Получената фина суспензия се разрежда с дихлорметан (100 т1) и под азот се прехвърля в 1 1 Бъчи реактор с кожух. В реактора под налягане 5 фунта/инч² е запълнен с азот и сместа се бърка при 375 об./мин и се охлажда до -2°С. Въвежда се хлороводород (15,3 £, 421 тто1) в горната част на реактора със скорост 0,2 β/πιΐη. Температурата се повишава до 2°С. Сместа се бърка допълнително още 30 πιίπ при 0°С. смила се 3 πιίη в смесителя, охлажда се до -35°С и се прехвърля под азот за 5 πιίη в добре бъркана суспензия от реактив на Вилсмайер, също предварително охладен до -35“С. Суспензията от Вилсмайеров реактив се получава чрез прибавяне на оксалилхлорид (56,1 2, 439 тто1) на части към разтвор на диметилформамид (33,8 £, 462 тто1) в дихлорметан (880 т1) при 0°С, последвано от охлаждане до -35“С. При прибавянето температурата на реакционната среда се повишава до -28°С. След прибавянето към реакционната смес се прибавят зародиши от продукта. След нови 2,5 Н при -28°С до -25°С сместа се филтрира и утайката се промива с дихлорметан (350 т1) под азот. Азот се пропуска през утайката 30 пнп, след това тя се суши във вакуум при стайна температура 12 Ь. Съединението от заглавието се получава като бял прах (95,2 £, 89%добив некоригиран).

Анализ: Изчислено за: С₆Н₇М₃0₂8С1:

С 28,14 Н 2,76 N 16,41 8 12,52 С1 27,68

Намерено: С 28,11 Н 2,62 N 16,20 8 12,22 С1 26,74

Ή ЯМР (СБ₃0О)а : 4,06 (з, ЗН, СН₃), 7,12 (з, 1Н, С-5Н). Сигнали се виждат също при 7,18 (з, С-5Н), отговарящи на около 4% от хидрохлоридната сол и при 7,80 (з, С-5Н), отговарящо на около 2% от антиизомера. След дериватизиране с диетиламин в ацетонитрил, течна хроматография под високо налягане показва съединението от заглавието (като диетиламидно производно) с време на задържане 9,6 тт, изходната киселина с време на задържане 2,8 тт и антиизомера (като диетиламидно производно) с време на задържане 16,4 пнп. Съотношението на син-изомера:изходната киселина:анти-изомера е 90:4:2.

Пример 30. Превръщане на цефепим дихидрохлорид монохидрат в цефепим дихидрохлорид дихидрат.

Цефепим дихидрохлорид монохидрат (300 £, чистота чрез течна хроматография под високо налягане определена 99,9%, КР 3,8) се разтваря в дейонизирана вода (1200 т1). Прибавя се солна киселина 6 N (132 т1, 1,5 εςν.). Разтворът се филтрира и промива с дейонизирана вода (300 т1).

Към филтрирания разтвор се прибавя ацетон (1500 т1). Допълнително се прибавя още ацетон (4000 т1) на капки в продължение на 20 Ш1п. Разтворът се поддържа в момента на започване на помътняването, докато се образуват тежки кристали от дихидрат (игли при микроскопски анализ, евентуално поставяне на зародиши от кристали в момента на помътняване). Допълнително се прибавя още ацетон (8000 т1) в продължение на 25 ιηίη. Гъстата суспензия се бърка при 25°С 1 Ь.

Чрез микроскопски анализ се потвърждава, че образуваните игли са от дихидрат при сравняването им в автентична проба. Суспензията се филтрира и утайката се промива с ацетон (2 х 1500 т1). Утайката се суши при 40°С под вакуум 15 Ь. Добивът от Цефепим дихидрохлорид дихидрат е 305,10 ς (98,6%), чистота чрез течна хроматография под високо налягане (НРЬС) установена е 99,0%, КР 6,5%.

Пример 31. Превръщане на цефепим дихидрохлорид в цефепим дихидрохлорид монохидрат.

Цефепим дихидрохлорид дихидрат (15,0 £, с чистота установена чрез НРЬС 99,2%, КР 6,4%) се разтваря в дейонизирана вода (75 ш1). Прибавя се хлороводородна киселина 6 N (0,9 ш1, 0,2 ецу.). Разтворът се филтрира през 0,45 микронен филтър.

Към филтрирания разтвор на капки за период от 20 тш се прибавя ацетон (200 т1). Получава се мъглив разтвор (евентуално в този момент могат да се поставят зародиши). В този момент, без да се изчаква, се прибавя на капки за 40 ιηΐη допълнително количество ацетон (400 т1). Суспензията се охлажда в ледена баня при 0°С до 5°С 1 Ь.

Потвърждава се _? че образуваните кристали са монохидрат чрез микроскопски анализ при сравняване с автентична проба. Суспензията се филтрира и утайката се промива с ацетон (2 х 60 т1). Утайката се суши при 40°С във вакуум 15 Ь. Добивът от цефепим дихидрохлорид монохидрат е 13,28 £ (91,8%) и се потвърждава, че кристалната структура е същата, каквато е описана от Каплан и съавтори в /7/.

Пример 32. Получаване на 7-/2-(2-аминотиазол-4-ил) -2- (ζ) -метоксииминоацетамидо/ -3-/ (1 -метил-1 -пиролидино) -метил/цеф-3-ем4-карбоксилат дихидрохлорид хидрат.

В среда на инертна атмосфера, при стайна температура, 7-амино-З-/(1-метил-1-пиролидин)метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (14,67 £, 0,0345 шо1) се суспендира в дихлорметан (150 т1). Към суспензията се прибавят триметилхлорсилан (4,7 т!) и хексаметилдисилазан (7,7 т!) и сместа се затопля до 25°С-30°С в продължение на 1,5 Ь. Реакционната смес след това се охлажда до около -50°С и на три порции, в продължение на 35 ιηίη се прибавя син-2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (7,24 £, 0,0283 то1), при което температурата постепенно се покачва до -30°С. Прибавят се триетиламин (1,47 т1) и 1,78 £ (0,0069 то1) син2- (2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид и ацилирането приключва при -20°С и -25°С приблизително за 1 Н. След приключване на реакцията (доказва се чрез НРЬС), сместа се затопля до -5°С и се прибавят 56 ш1 вода и 10 т! диметилацетамид. Реакционната суспензия се бърка при 25°С до разтваряне на твърдите частички. Разделят се фазите и водната фаза се филтрира. Водната фаза се обезцветява с активен въглен (3 £), филтрира се и филтратът се разделя на две равни части.

Метод А.

Едната част от обогатения воден филтрат се подкислява с 12 N хлороводородна киселина (11,7 ш1, 0,14 то1). Суспензията се нагрява при 40°С 1 Ь, след като предварително към нея са поставени зародиши от цефепим дихидрохлорид дихидрат (0,5 £). След това се държи при стайна температура 1 Ь. Сместа се разрежда с ацетон (126 ш1) бърка се при стайна температура 0,5 Ь и след това при 0⁰С-5°С 1 Ь. Продуктът се събира чрез филтриране, промива се с ацетон и се суши под вакуум при 45°С. Дихидрохлоридната дихидратна форма на съединението от заглавието (иглоподобни кристали) се получават с 96,3%-на чистота (9,11 £, 87,6% добив). Съдържанието на вода по Карл-Фишер (КР) е 6,3% и РТ-1К (дифузна рефлекция с КВг) анализ показва пик на абсорбция при 3574 спг¹ и 3432 ст¹.

Метод Б. Втората част от обогатения воден филтрат се подкислява с 6 N хлороводородна киселина (15 т1, 0,09 шо1), разрежда се в продължение на 20 πιΐη с ацетон (280 т1) и след това се държи при 0⁰С-5°С 1 Ь. Суспензията се филтрира, промива се с ацетон и се суши във вакуум при 45°С. Дихидрохлоридната монохидратна форма (гранулоподобни кристали) на съединението от заглавието се получава с 95,5%-на чистота (8,38 £, 83,1 % добив). Съдържанието на вода, определено по анализа на Карл Фишер е 3,9%.

Claims

1. Метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който е практически свободен от антиизомер и οτΔ² изомер, характеризиращ се с това, че се състои във взаимодействие на силиловото производно на 7-амино-З-/ (1 -метил-1 -пиролидин) метил/цефЗ-ем-4-карбоксилат със син-изомера на 2-(2аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомер, в инертен органичен разтворител.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че за получаването на син-изомера на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, практически свободен от антиизомера, безводна хидрохлоридна сол на киселината на син-изомера на 2-(2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксиимино оцетна киселина взаимодейства със смес, съдържаща поне един молеквивалент оксалилхлорид и поне един молеквивалент до слаб излишък от диметилформамид по отношение на оксалилхлорида, в инертен органичен разтворител при температура по-ниска от -10°С.

3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че силилираното производно се получава чрез взаимодействие на 7амино-3-/(1-метил-1-пиролидин) метил/цеф-3ем-4-карбоксилатна сол със силилиращо средство в среда на инертен органичен разтворител.

4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се прибавя по-малко от един молеквивалент база.

5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че към реакционната смес се поставя достатъчно количество вода, за даза се получи органично-воден двуфазен разтвор и след това се прибавя достатъчно количество киселина или нейна разтворима, нетоксична сол, за да се отдели водният разтвор.

6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че за получаването на антибиотика се използва хлороводородна киселина.

7. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че киселината е сярна киселина.

8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че получената сулфатна сол се неутрализира с база и след това прибавяне на достатъчно количество хлороводородна киселина, за да се получи антибиотика.

9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че базата е слабоалкална йонообменна смола.

10. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че количеството на оксалилхлорида е 1,0 до около 2,0 молеквивалентна и количеството на диметилформамида е в слаб еквимоларен излишък по отношение на оксалилхлорида.

11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че оксалилхлоридът е 1,05 молеквивалента и количеството на диметилформамида е 1,075 еквивалента към безводната хидрохлоридна сол.

12. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че температурата е около -15°С до -40°С.

13. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че силилиращото средство е смес от триметилхлорсилан и хексаметилдисилазан.

14. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че базата е Ν-метилморфолин или триетиламин.

15. Метод съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че количеството на силилиращото средство е около 2,0 до около

2,5 молеквивалента.

16. Метод съгласно претенции 1, 2 или 3, характеризиращ се с това, че инертният органичен разтворител е ацетонитрил или дихлорметан.

17. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че антибиотикът съдържа от 2,5% до 7,0% тегл.вода.

18. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че антибиотикът е цефепим дихидрохлорид монохидрат.

19. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че антибиотикът е цефепим дихидрохлорид дихидрат.