В разгара на циганското лято, сякаш на никого не му се иска да настъпват есенните месеци. Затова ще споделя няколко частици от приятното ни изживяване на плажа на Силистар през почивните дни на Септември. 

Бях чувал много исории и спомени за дивната природа на южното Черноморие. Пък и като видиш няколко красиви снимки на бреговете на р. Велека и р. Резовска в природен парк Странджа – картинката става идилична. Затова с трепет в сърцето пристъпвах към всеки един от плажовете: Бутамята, Липите, Силистар. Всеки от изброените плажове има своите предимства. В Синеморец има заведения и атракциони; на Липите е диво и няма заведения и чадъри. 

Любопитно бе предвижването ни с Илияна до плажа на Липите. На отиване по пътечка покрай брега, на едно място искочи малка змия с тъмен цвят. На връщане минахме по заобиколна пътека през горичка. Появиха се неприятни мухи, които се забиваха право в лицата ни. На градски чада свикнали с цивилизацията, не би им било комфортна дългата липса  на удобства.

Голяма бе изненадата ми по пътя за Силистар. Върволица от автомобили по тесния път, където за да се разминеш с насрещното движение, трябва да намалиш почти до спиране. Още по-голяма изненада бе паркингът, пълен с автомобили при такса от 4 лева. За това имаше и репортаж по Btv в началото на лятото (тук).

Но определено си заслужава да отделиш и време и средства. Има едно особено настроение на това място, един дух на спокойствие и мир. Природата наоколо ли, морският бриз или може би самите хора. Само след една игра на плажен волейбол се разделихме с приятелски поздрави, сякаш се познавахме от преди.

Има и капанчета и чадъри; със сигурност е по-различно от преди години, когато тази територия е била гранична. Няколко мои познати обещаха да ми пратят снимки от Силистар от началото на демокрацията. А вие, имате ли такива снимки и спомени от това място, когато не е имало толкова много народ? 

Ще се радвам да споделите…

Връзки:

От Силистар до Бургас – самотно пътешествие с каяк (разказ в снимки)