И тъй, в психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр.

Найден Шейтанов, Духът на отрицание у българина

Темата на текста, публикуван през 1933 г. във „Философски преглед“ и включен в сборника „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“ през 1994 г., е повече от актуална в края на 2014 г. Осем десетилетия, след които уж нищо не е същото, а са останали непроменени основните народопсихологически особености, които ще продуцират образите в картината на бъдещите поколения българи. Осем минути с блус, който можем да потанцуваме с мислите за това, което сме, и за същността на онова, което оставяме след себе си.