Жива верига

В последните минути на обедната почивка разговорът се отклони от баналното. Нямаше клюки, нямаше корпоративни клишета. Вместо това се приближихме до миналото — не за да го противопоставим на настоящето, а за да намерим мярка. Колегата каза: „Епохите не се сравняват.“ Прав е. И не е нужно да ги сравняваме, за да ни научат на нещо съществено.

Нашият век не иска от нас окопи, таран и контраатака „на нож“ срещу 14 пъти по-многоброен противник. Иска друго: да помним — и да живеем достойно. Тихо, без фанфари. В дребните избори, които строят характера — там, където истината струва повече от удобството. Да помним — не като музейни пазачи на дати, а като наследници. Да знаем, че в кръвта ни не е само андрешковската хитрост, а и опитът на онези, които мечтаеха и градяха в мащаби.

Често чувам от хората глас на празнота: „Ако стане най-лошото, няма да се бия за тази държава.“ Истината е проста: никой не ти иска декларации за бъдеща саможертва. Храбростта не е в обещанията за утре, а в избора, който правиш днес. И не за държавата, ако думата те уморява, а за дългата линия от хора, които се биха за нас. За тях ще се бием ние.

Паметта не е просто надпис върху парче мрамор. Тя е ежедневно усилие. Тя ни пази от оправданията, от цинизма, от лесното „времената са такива“. И нашето време, със смешните си спорове за тротинетки и паркиране, пак ни поставя въпроси за характера. И отговорите на тези въпроси все още се пишат с дела, а не с постове.

Известният завет не остава заключен в дадена епоха: „…времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“ Подвигът днес не може да се сравнява с подвига тогава, но следва същата логика: активност срещу пасивност, смелост срещу удобство. Вместо да оставим времето да ни прегъне с хедонизъм, нека го изправим със смисъл — и с дела, които надживяват нас самите.

Свикнали сме да твърдим, че глупостта е виновна за всичките ни нещастия. Тя е причината да постъпваме неправилно, да грешим и да страдаме. Но как бихме живели без нашето проклятие — глупостта?!

Еднозначно — не бихме. С нейна „помощ“ успяваме да избегнем изначалното и важното, да се задоволим с дреболиите, да бъдем „щастливи“. Способни сме да седнем и да размишляваме над екзистенциални въпроси, но не сме способни да осъзнаем, че същите тези въпроси водят до изводи, които би следвало да бъдат основа на всяко наше действие. Глупостта, без която не можем, поражда въображаеми концепции, които изграждат нашия имагинерен свят, в който „можем всичко“, в който „ние сме важни“, в който значимостта на всичко около нас се измерва единствено спрямо нас самите.

Така, докато възвеличаваме глупостта като незаменима част от нашето съществуване, неусетно разкриваме колко дълбоко сме ѝ подвластни — щом дори в опита си да я осмислим, ѝ се прекланяме. А това преклонение не е проява на проницателност, а просто поредна глупост. То не доказва, че глупостта е непобедима, а само колко лесно ѝ предоставяме трибуна — понякога дори под благовидната форма на размисъл.

Девет цитата от т.нар. „преход към демокрация“:

1. „Най-добре танковете да дойдат!“ – Петър Тошев Младенов, първи президент на Република България след промените 

2. „Спестявах от закуската.“ – Маргарит Мицев, народен представител от СДС

3. „Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер.“ – Нейчо Христов Неев, министър на транспорта и вицепремиер в кабинета на Любен Беров

4. „Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет!“ – Петър Стефанов Стоянов, лидер на СДС, бивш президент на Република България

5. „Нахранете журналистите.“ – Надежда Николова Михайлова, лидер на СДС, бивш министър на външните работи

6. „Как? Не. От собствената си страна! Не! От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично не!“ — в отговор на журналистически въпрос дали има материални претенции към България (8 февруари 1990 г.) – Симеон Борисов Сакскобургготски, 48-и Министър-председател на Република България

7. „…не може да вдигате парламентарни коли. Просто не мое да ги дигате!“ – Камен Влахов, народен представител от НДСВ в 39-то Народно събрание

8. „Какво са 15 лв., това е цената на една ракия в ресторант.“ — По повод увеличението на административна такса от 15 на 40 лв. – Миглена Янакиева Тачева, министър на правосъдието в правителството на БСП, НДСВ, ДПС

9. „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Така е!“ – Ахмед Демир Доган, председател на ДПС, народен представител в 7-то Велико народно събрание, 36-то, 37-мо, 38-мо, 39-то и 40 Народно събрание на Република България