Много приятна и разтоварваща детска книжка. Хареса ми значително. Сакъз Сардуня е наистина забележително умно и любознателно момиче. Книгата предлага една интересна история около книгите (и не само), с един вълшебен глобус и един осми континент, където се намира страната Лерапри (на Легендите, Разказите и Приказките) – много добра идея на авторката. И така Сакъз Сардуня се впуска в едно вълнуващо и забавно пътешествие с новите си приказни приятели - Зелиш и Асутай, където се срещат с вещица, сърдита фея, говорещи риби и един змей, продаващ лимонада 😀
„Веднъж Сакъз Сардуня не издържа и попита:
— Мамо, на сварените зеленчуци бият ли им сърцата? На геврека, който излиза от фурната, куркат ли му червата? Чува ли ни варената царевица?
— Ааа, какви ги измисляш?
— Като захапя хляба, боли ли го? Като ям баницата, сиренето в нея поврежда ли се? Като беля ябълката, тя срамува ли се?
— Разбира се, че не, мила. Що за глупости!
— Тогава защо винаги ми казваш, че храната в чинията ще плаче? Щом храната не е жива… щом няма сърце… как така ще плаче?
Майка й остана като втрещена. В един момент не знаеше какво да каже. След това кратко се изсмя:
— О, боже, Сакъз Сардуня, я не ме занимавай! Детски акъл!“
*
„Вещицата смръщи вежди.
— Не можете току-така да си тръгнете. Не разрешавам. Върнете се!
— Защо?
— Защото вие сте деца, а аз съм вещица. Значи трябва да ви сторя нещо лошо.
— Искаш да кажеш, че си принудена да правиш нещо против волята си само защото се очаква от теб, така ли? — попита Сакъз Сардуня.
Вещицата се обърка. Помисли малко и поклати глава.
— Ами да!
— Но това е много глупаво! — възропта Сакъз Сардуня. — Нищо че си вещица, можеш да се промениш. Ако наистина искаш, можеш да станеш много мила.“
*
„— Защо се чудите, нали в приказките рибите говорят?
— В приказките? — попита Сакъз Сардуня.
— Да! Всъщност рибите винаги говорят. Затова непрекъснато отваряме и затваряме устите си. Ние говорим, но вие не ни чувате.
Сакъз Сардуня разгърна дневника си и записа: Понякога, когато не знаеш какво е казал някой, не е защото той не може да говори, а защото ти не го чуваш.“
*
„— Здравей! — поздрави Сакъз Сардуня. — Никога не бях виждала змей да продава лимонада.
— Какво да се прави? Останах без работа — умърлуши се змеят.
— Защо?
— Някога ние, змейовете, работехме в приказките. Съпровождахме юнаците и заедно преживявахме какви ли не приключения. И баща ми, и дядо ми, и прапрадядо ми работеха същото. А сега всичко се промени. Ако няма приказки, как да си намерим работа? Само помисли, какво друго може да върши змей като мен? Та ето, продавам лимонада, за да преживявам.“